Category: Uncategorized

ТЕМА L1-5: Пристрастявания, възстановяване и живот без окови

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Пристрастяванията се проявяват под различни форми. Най-известните и обсъждани пристрастявания са зависимостите от вещества като алкохол, наркотици, храна, никотин, кофеин и др. Поведенческите зависимости са техни “близки братовчеди” и почти толкова известни – пристрастявания към хазарта, връзките, работата и така нататък. Ние можем да открием действителните причини за тези зависимости – те са ясни. Има обаче и много фини пристрастявания, които е изключително трудно да се уловят, защото те са вкоренена част от нашия начин на живот, а в някои случаи и подкрепени от културните митове на цялото общество.

Пристрастяванията са психично-емоционални зависимости, които възникват от грешките в твоите идеи и представи, оформени от средата ти на живот. Те могат да включват пристрастяване към прекомерно тревожене; привързаност към хора, събития, спомени или фантазии и т.н. Списъкът с тези видове зависимости може да бъде почти безкраен – живеене в спомени за оскърбление и насилие; живеене в отчаяние; привързаност към чувствата на ниско самочувствие, на жертва и много други. Това са зависимости, обусловени от средата ти на живот, от оформените от нея твои идеи и представи. Не ги виждаш, защото не можеш да посочиш вещество, което да ги създава, но тези зависимости могат да бъдат невероятно коварни.

Една от най-ярките зависимости от всички е тази, известна като “романтична любов” и това е зависимост, която обществото като цяло е склонно да подкрепя. Изясняването, че енергиите на “романтичната любов” водят до пристрастяване, не е критика към нея – пътят към живот без окови по своята същност е в позволяването, да позволиш стопяването на погрешните възприятия. Един от най-основните ключове за оставяне на погрешните ти възприятия да се разтопят, е ДА ВИЖДАШ НЕЩАТА ТАКИВА, КАКВИТО СА – ТОВА Е ВСИЧКО. В началото на една романтична любовна връзка и двамата обикновено са доста във висините. След това, те започват да изпитват все повече и повече необходимост от едно и също нещо (човек, дейност и т.н.), за да продължат да се чувстват във висините, но не след дълго извисяването избледнява. Тъй като другият човек вече не осигурява извисяването, което преди е предизвиквал (което в действителност, така или иначе никога не е идвало от него), ти си възмутен/а – “цветът вече опада от розата” или “меденият месец свърши”, както се казва. И все пак, в такива случаи дори ако връзката приключи, обикновено има признаци на отнемане/лишаване, понякога доста тежки. Точно като при всяка друга зависимост. И все пак, целият този ненормален и неадекватен процес в отношенията е прославен в поеми и песни не само като нормален, но и прекрасен. Познавал/а ли си някога някой, който да не е проявявал тези енергии в началото, средата или края на (така наречената) любовна връзка?

Много хора също така са пристрастени към депресията. Да, депресията се причинява и/или поддържа от химически дисбаланси и в много случаи медикаментите са много важни, за да се държи тя под контрол. Тук не разглеждаме този аспект – всяко използване на лекарства е само между пациента и лекаря, който предписва неговите лекарства. Когато обаче умът свикне с определен вид поведение, трябва да се обърне внимание не само на химичния аспект. Често на първо място именно условните/придобитите психични нагласи и навици причиняват биохимична депресия и/или я задържат да остане. Но дори на лекарите често им е трудно да определят “кое се е появило първо” – биохимичната депресия или мислите, емоциите и нагласите, които са довели до нея. В крайна сметка това обаче няма значение – ако депресията е причинена от последното, човек не е по-отговорен за тези неща, отколкото за биохимичните дисбаланси.

И затова много психологически проблеми сега се третират с по-голям фокус върху поведенческата терапия. Лекарството може само да помогне за нормализиране на химичния дисбаланс. Въпреки това, в зависимост от това, доколко депресията се е превърнала в начин на живот за теб, що се отнася до обичайните емоционални и психични тенденции, ще трябва да се откажеш също така и от психическата зависимост от депресивните модели на мислене.

Много хора не могат да преодолеят зависимостите, защото си мислят, че има съпротива срещу това преодоляване. Въпреки това, лечението на пристрастяванията всъщност включват не толкова преодоляване на съпротивата, колкото подобряване състоянието на ума, обучаване на ума – т.е. освобождаване от умствената нагласа, която на първо място доведе до пристрастяването.

Ресурс: За подробности вижте “Дванадесет стъпковите програми” на адрес

Living Unbound Resource: 12 Step Programs

РЕСУРС L1-3: Техниката Истинска любов – от Грег Байер

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Истинската любов е техника, преподавана от Грег Баер, която показва как несъзнателно използваш “Получаващото и защитното поведение”, такива като лъжа, ролята на жертви, прилепване, атака или бягство, за да получиш това, което той нарича “имитация на любов”. Прочети повече за Безусловната Любов в Тема 4 на ниво 1.

Неговата книга “Истинска любов” е силно препоръчана. Тя е променила живота на мнозина.

Ето малка част от уебсайта на Грег, която ще ти помогне да опиташ какво е това “Истинска Любов”:

Какво е истинската любов? Истинската Любов е грижа за щастието на друг човек, без никаква мисъл какво можеш да получиш за себе си. Истинска Любов е и когато друг човек се грижи безусловно за твоето щастие. Не е Истинска Любов, когато друг човек те харесва, защото правиш това, което иска. При тези условия ти просто отново си плащаш за любов. Можеш да си сигурен(а), че получаваш Истинска Любов само когато правиш глупави грешки, или когато не успяваш да правиш това, което другият човек иска, или когато дори пречиш, но той/тя не се чувстват разочаровани или раздразнени от теб. Това е Истинската Любов (истинската безусловна любов) и тази любов сама по себе си има способността да излекува всички рани, да свърже хората заедно, както и да създаде взаимоотношения, които са твърде извън сегашната ти способност да си представиш.

Ако нямаш достатъчно Истинска Любов в своя живот, получената от това празнина е непоносима. Тогава натрапчиво се опитваш да запълниш своята празнина с всичко, с което се чувстваш добре за момента – с пари, гняв, секс, алкохол, наркотици, насилие, власт и условното одобрение на другите. Всичко, което използваш като заместител на Истинската Любов, се превръща във форма на имитация на Любов и въпреки, че с имитацията на Любов се чувстваш добре за момента, тя никога не трае дълго и никога не ти създава усещането за истинско, действително щастие, което Истинската Любов ти дава.

ПОЛУЧАВАЩО И ЗАЩИТНО ПОВЕДЕНИЕ
Когато ти липсва достатъчно Истинска любов, се чувстваш празно и изплашено, състояния, които са непоносимо болезнени. За да елиминираш празнината си, ти използваш Получаващо поведение, за да се изпълниш с имитация на Любов.

Получаващото поведение включва:
– Лъжа.
Въпреки че обикновено е безсъзнателно от твоя страна, всеки път, когато правиш каквото и да е, за да накараш другите хора да те харесат, като изтъкваш своите положителни физически, психически, социални или професионални качества – ти лъжеш. С твоите лъжи печелиш условното одобрение на другите (похвала), а често и други форми на имитация на Любов.
– Атакуване (агресия).
Атакуваш хората, когато използваш каквото и да е поведение, предназначено да промени тяхното поведение чрез страх. Ти плашиш или заплашваш хората с гняв, авторитет, физическо заплашване, вина и т.н. Когато атакуваш хората, се чувстваш по-силен/силна. Изпитваш чувство на сила, което временно може да бъде доста задоволяващо при липса на Истинска Любов.
– Държиш се като жертва.
Посочваш какво е трябвало да направят другите за теб, държиш се наранено и твърдиш, че с теб са се отнесли несправедливо, използваш вина и задължения, за да убедиш хората, че си жертва и, че заслужаваш повече, отколкото получаваш в момента.
– Прилепване.
Когато откриеш хора, които ти дават част от Имитационната любов, за която жадуваш, често се залепваш към тях за още. За да илюстрираш само един от многото начини, по които можеш да се залепиш, представи си, че по време на вечер или уикенд брачен партньор или пък приятел е решил да се раздели с теб по-рано, отколкото си очаквал/а. Ако кажеш “Наистина ли трябва да си тръгнеш сега?”, ти се залепваш към него или нея за повече внимание.

За да намалиш страховете си, използваш Защитно поведение, което включва:
– Лъжа.
От времето, когато беше малко дете, се научи да криеш или смаляваш своите грешки, недостатъци и страховете си, защото тогава хората бяха склонни по-рядко да оттеглят своето одобрение.
– Атакуване.
Гневът ти дава прилив на сила и тогава се чувстваш по-малко безпомощно и изплашено. Освен това, когато други хора те атакуват, често можеш да ги накараш да спрат да те атакуват, ако им отвърнеш също с атака.
– Държиш се като жертва.
Когато хората те атакуват, те често спират, ако успееш да се държиш като достатъчно наранен/а и ги обвиниш, че те нараняват. Жертвите също често използват варианти на израза “Не е моя вината”.
– Бягство.
Един ефективен начин да намалиш своята болка е просто да се оттеглиш от нея. Можеш да избягаш, като физически напуснеш трудни ситуации или взаимоотношения, емоционално се отдръпнеш от взаимодействия или връзки, погребеш се в кариерата си, използваш алкохол или наркотици.

Ресурс – на адрес https://reallove.com/learning-center/ научете повече за:
– Какво е “Истинска любов”?
– Имитация на любов
– Получаващо и защитно поведение
– Липса на истинска любов
– Влюбването – истинските причини, поради които го правим, и защо то не трае дълго
– Разбиране на причините за наркоманията
– Отвъд техниките за управление на гнева

ТЕМА L1-4: Безусловна Любов

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Много от нас преминаваме през живота, вярвайки, че обичаме. Понякога може дори да си помислим, че обичаме безусловно. По ирония на съдбата възгледите, които имаме за обичането, обикновено са резултат от жизнените ни условия, от нашата подготовка през целия ни живот.

За много от нас определението за любов е: “Ще направя всичко, което искаш от мен, за да те направя щастлив/а. В замяна ще ме обичаш така, както аз мисля, че трябва да бъда обичан/а. Ще има негласно правило, че ще ме обичаш и почиташ по начина, по който смятам, че трябва да бъда обичан/а и почитан/а, а в замяна на това аз ще променя себе си или поне поведението си, или най-малкото поне очевидното си поведение, за да отговарям на твоята дефиниция за това, какво е обич.”

За други от нас дефиницията за любов е: “Ще направиш всичко, което искам от теб, за да ме направиш щастлив/а. Ще ме обичаш по начините, по които мисля, че трябва да бъда обичан/а. Ако не направиш това, ти не ме обичаш. И аз ще те обичам въз основа на моята дефиниция за любов. Ако не приемеш начините, по които показвам любов, ти не разбираш любовта.”

Накратко, почти всички от нас мислят и действат въз основа на модели за любов, поставяща завишени условия, а някои от нас дори смятат себе си за безусловно обичащи. Единствените моменти, в който не сме безусловно обичани (в собствените ни умове), е когато другите не успяват да изпълнят нашите условия. Чудно ли е, че толкова много от нас намират това, което смятаме за любов, за така трудно и болезнено?

Играеш много роли в живота си – родител, дете, партньор, брат или сестра, работодател, служител, приятел, гражданин и т.н.

Всички сме склонни да имаме различни дефиниции за това, какви според нас трябва да бъдат различните ни роли, в зависимост от това, с кого имаме връзка в момента. Смяташ, че трябва да се впишеш във всички роли, които мислиш, че са подходящи за даден човек или ситуация и в ролите, които считаш, че другите са ти определили. Начинът, по който се отнасяш към децата си, често не е същия като начина, по който се отнасяш например към приятел. Също така и начинът, по който се отнасяш към родителите си, обикновено се различава от начина, по който се отнасяш към приятел, който начин пък от своя страна обикновено се различава от начина, по който се отнасяш към шефа, партньора или съседа. И във всички тези различни взаимоотношения си склонен/склонна да мислиш, че е необходимо да действаш по специфичен начин, който обаче често е различен от начина, по който смяташ, че другият човек или хора очакват да действаш. И все пак, ако някой те попита дали чувстваш, че всъщност си неподправен, истински човек – почти всеки от нас вероятно ще отговори с “да”.

Всичко това, променящо ролята, второ предположение и опитът за удовлетворяване на очакванията, докато очакванията бъдат изпълнени, може да доведе до много объркване, както и до дълбоко вкоренено, постоянно усещане за вътрешен конфликт и безпокойство. Не само много от нас променят поведението си в различните ситуации, за да се впишат във всичките тези различни роли, които нашите спомени и въображения са ни възложили, но ние също се опитваме да променим държането си или поне да изглежда, че се държим по начин, по който си мислим, че другият човек или другите хора искат да се държим или си въобразяваме, че е подходящ, въз основа на нашето обкръжение или религия. Не е необходимо да се опитваш да се държиш по начина, по който те си мислят, че трябва да се държиш, но по-скоро по начина, по който ти си мислиш, че те си мислят, че трябва да се държиш.

Така че, въпреки много от нас да се опитваме да бъдем някой, който според нас другите искат да бъдем, понеже всъщност те не ни искат по този начин, ние в действителност ставаме някой, който те не искат да бъдем и не сме това, което си мислим, че искаме да бъдем или всъщност сме. Вероятно най-важното е, че всички тези действителни смени на твоите костюми те оставят в положението не само да не си това, което в действителност си, но те правят да се чувстваш много несигурно относно това, кой/коя си всъщност. И в действителност, така не правиш никого щастлив, като същевременно отбягваш изцяло реалността и често пораждаш много объркване и неудовлетвореност за всички въвлечени в ситуацията.

И така, докато разбереш какъв според теб може да е правилният начин да се държиш с даден човек, за да изпълниш неговите очаквания, а може би дори в същото време поставените от самия/самата теб очаквания, ако имаш късмет, другият човек може вече да е променил мнението си относно това, което смята, че трябва да бъдеш.

И така, сега често се опитваш да се измъкнеш за пореден път, за да се опиташ да се впишеш в новата форма, която се създава за теб от непрекъснато променящите се очаквания на другия човек, или по-скоро на твоите идеи относно неговите непрекъснато променящи се очаквания. Когато осъзнаеш, че очакванията на всички останали са също толкова непоследователни и непрекъснато колебливи, колкото и твоите собствени, чудно ли би било, че се случва толкова малко действителна любов.

И моля, помни – твърде често очакваш хората да се държат по определен начин, за да можеш да ги обичаш безусловно. ЩАСТЛИВ/А СИ ДА ГИ ОБИЧАШ БЕЗУСЛОВНО, СТИГА ДА ОТГОВАРЯТ И ДОКАТО ОТГОВАРЯТ НА ТВОИТЕ УСЛОВИЯ. След това ти постоянно променяш поведението си спрямо тях, за да се опиташ да отговориш на очакванията, които имат по отношение на теб и които според тях ще ги направят щастливи.

И твоя ум ти казва, че правиш това, защото ги обичаш толкова безусловно. Често мислиш нещо от рода на “Искам да кажа, хайде, готов съм да променя това кой съм за теб! Колко повече безусловна обич може да получи човек?” И всичко, което можеш да очакваш от тях е техният безусловно обичащ гръб.

Сега, ако по някаква причина те не се отнасят с теб по начина, който си дефинирал/а като обичане, “Добре”, мрънкаш си мислено, “Това не е приемливо! Как може някой(я) да ме обича безусловно, ако не ме обича така, както аз я (го) обичам и по начина, по който очаквам да ме обича?”

Това вероятно има нещо общо с често срещаната фраза “Сложно е! ”

Разбира се, че е. Това е сценарий, написан за непрекъснато страдание от всякакъв вид. Но повечето от нас не знаят нещо по-добро. Това представлява безусловната любов към нас, според нашите условия.

Книгата “Истинска любов” на Грег Баер ти помага да видиш нещата малко по-различно. Грег ти показва как несъзнателно използваш “получаващо и защитно поведение” от различни видове, за да се опиташ да спечелиш любов и да запазиш това, което мислиш за любов. Поведение като лъжа, поведения като жертва, вкопчване, атака, бягство, манипулиране и всичко това, за да получиш това, което той нарича “имитация на любов”. Манипулираш хората и обстоятелствата, опитвайки се да получиш любов. Много от нас са израснали, вярвайки, че тези видове поведение са единствения начин, по който можем да преживеем любов. Мислиш си, че ще бъдеш необичан/а и съвсем сам/а, ако не угаждаш на другите и не си сигурен/сигурна, че другите те обичат, съгласно това, което според теб е любовта. Което пък често е доста различно от това, което според тях е любовта.

Истории на ума!
Живееш така, сякаш си роб на историите и етикетите на ума, които според теб определят какво е любовта. Използваш тези истории, за да прецениш дали това, което преживяваш с другите, наистина е любов или не е. Ако изобщо разпознаеш тези истории, съставени от условия/изисквания, често се страхуваш да ги изоставиш, защото ако го направиш, няма да имаш никаква представа дали получаваш истинска любов или не. Както може би си забелязал/а, повечето от нас са загрижени за любовта, която си мислят, че получават, а не за любовта, която си мислят, че дават. Това обаче е проблем, тъй като и всички останали са фокусирани основно върху това, което смятат, че получават или не получават от нас.

Можеш ли наистина да обичаш без историите на ума?

Да. Грег Баер в книгата си “Истинска любов” разклаща корена на цялото ти определение за истинска любов по начини, които играят много добре в реалния свят. Той ти помага да промениш начина, по който дефинираш любовта, показвайки ти как умът ти пречи да преживяваш свободата на истинската любов. Техниките, описани в книгата на Грег, ти помагат постепенно да се освободиш от здравото сграбчване, което поддържат твоите условни/предубедени спомени и въображения, сграбчването от историята на ума за това, какво представлява истинската любов. След като историите се разпаднат, преживяването ти за истинска любов става, е… добре… истинско. И това обичане е много по-лесно от имитацията на любов, която твоите спомени и въображения ти казват, че трябва да се опиташ да получаваш и да даваш.

Това, разбира се, включва оставянето на някои стари начини за правене на нещата, стари обусловени навици за общуване с другите по начини, които мислиш за обич. И, разбира се, това не винаги ще бъде лесно, но спокойствието, свободата, щастието и особено любовта, която изпитваш чрез даване (и следователно едновременно и получаване) на Истинска любов, са наистина извън всичко, което можеш да си представиш.

ПРИЛОЖЕНИЕ: Въпросник “Осъди своя ближен”

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Помисли си за стресова ситуация, свързана с друг човек, например за спор. Съсредоточи се върху каквото си изпитвал/а там и тогава попълни този въпросник. Използвай къси и несложни изрази.

1. В тази ситуация кое те озлобява, обърква, ранява, огорчава или разочарова и защо? Емоция-Име-Причина
Пример: Сърдя се на Пол защото той ме излъга.

2. В тази ситуация как желаеш да се промени този човек? Какво искаш да беше направил този човек? Име-Желание
Пример: Искам Пол да разбере, че не е прав,. Искам той да престане да ме лъже.

3. В тази ситуация , какво ти би посъветвал/а този човек? “Този човек трябва/не трябва…” Име-Съвети
Пример: Пол не трябва да ме плаши с поведението си. Пол трябва да вдишва дълбоко.

4. За да станеш щастлив/а в тази ситуация, какво ти е необходимо да мисли, каже, почувства или направи този човек? Име-Необходимост
Пример: Необходимо ми е Пол да престане да ме прекъсва. Необходимо ми е той истински да ме слуша като говоря..

5. Какво мислиш за този човек в тази ситуация? Направи списък (Тук е допустимо да бъдете осъдителни и взискателни). Име-Жалби
Пример: Пол е лъжец, нагъл, креслив, нечестен и не контролира себе си.

6. Какво в отношението на този човек и в тази ситуация никога повече не желаеш да преживееш?
Пример: Никога повече не искам Пол да ме лъже. Никога повече не искам да почувствам, че не ме уважават.

7. Сега се усъмни във всяко от своите твърдения, помагайки си с четири въпроса.
По-долу са дадени примери. Обърни наопаки шестото твърдение, заменяйки думите “Аз не искам никога отново…” с думите “Готов/а съм…” и “С радост очаквам…”.
a) Мисъл: Пол ме излъга
b) Четирите въпроса са:
– Истина ли е това? Да или не? Ако отговорът е “не”, премини на въпрос 3.
– Можеш ли абсолютно точно да знаеш, че това е правда? (Да или не) .
– Как реагираш, какво се случва, когато вярваш в тази мисъл?
– Кой или какво би бил/а ти без тази мисъл?
c) Противоположната мисъл е :
– Пол не ме излъга
– Аз излъгах себе си.
– Аз излъгах Пол.
– Пол ми каза истината..
d) Задръж вниманието си върху ситуацията с Пол и обмисли доколко всяка противоположна мисъл е истина в същата или по-голяма степен

РЕСУРС L1-2: Техниката “Работата ” – от Байрон Кейти

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Много проста, но мощна техника за себеизследване е наречена “Работата” и е преподавана от Байрон Кейти.

Тази техника е наистина ефективна за изоставяне историите на ума.

Обикновено преминаваш през живота, като искаш почти всичко, което се случва, да е под някаква форма или по начин, различен от текущия. Това може да бъде видът работа, която имаш или нямаш, видът отношения, които имаш или нямаш, начинът, по който хората се отнасят към теб, ти си толкова много онеправдаван/а, никой не те разбира, ти даваш, но не получаваш това, което заслужаваш и т.н. … списъкът е безкраен.

Книгата на Байрон Кейти “Обичам това, което е” представя една техника, наречена “Работата”, която по прост начин задава четири въпроса и оправя околната ситуация, която те прави нещастен/нещастна. Техниката тии показва как да приемаш това, което е.

Цитатът от Кейти, “Когато спориш с действителността, винаги губиш – но само 100% от времето”, е може би най-полезният цитат за запомняне в живота ти. Сто процента от твоето страдание идва от спора ти с реалността. Всеки път, когато има дискомфорт, нещастие, тъга … полезно е да наблюдаваш какво се случва в ума ти, има нещо, което желаеш и е различно от това, което се е случило, следователно не приемаш реалността на момента, което води до дискомфорт.

“Единственият път, когато страдаш е – когато вярваш на мисъл, която спори с това, което е. Когато умът е съвършено чист, това, което е – е това, което искаш.”, Байрон Кейти.

Прекарваш цял живот, опитвайки се да промениш света около теб, за да бъдеш щастлив/а.

“Децата ми трябва да се отнасят с уважение към мен”, “Партньорът ми трябва да ми обърне повече внимание”, “Трябва да бъда обичан/а от семейството си така, както аз съм дефинирал/а любовта” и т.н.

Когато настояваш за подобни неща, причиняваш много нараняване, гняв и нещастие на самия/самата себе си и навсякъде около теб, чрез опитите ти да промениш всеки около теб. Техниката на Кейти “Работата”, дава прост начин да видиш каква е реалността и как да я приемеш, за да бъдем щастлив/а или поне в спокойствие.

И любимият ми цитат от Кейти…. “Бихте предпочели да сте прави, или бихте предпочели да сте свободни?” Този цитат всъщност ти помага да се откажеш от умствените истории.

Твоят ум винаги иска да бъде прав…

“Аз заслужавам вниманието, което искам, но не го получавам!”, “Имам право да очаквам децата ми да се грижат за мен, когато остарея!”, “Това е, което родителите правят, те се грижат за своите внуци, аз имам пълното право да очаквам моите родители да ми помогнат с децата ми!”, “Как можеш да ми кажеш да се обърна и да направя всичко това моя вина, те трябва да се променят, за да бъда щастлив/а!”

Би предпочел/а да си прав/а… или би предпочел/а да си щастлив/а? Освободи се от желанието да бъдеш прав/а… и си позволи да видиш реалността на случващото се (и да приемеш реалността на случващото се – бел. моя). Ти можеш да се освободиш от страдание.

По-долу можеш да получиш подробностите за това, как да правиш “Работата”:
СТЪПКА 1 – попълни въпросника “Осъди своя ближен“:
– Можеш да получиш копие от въпросника тук – https://thework.com/instruction-the-work-byron-katie/#2
– Запиши всичко, което те притеснява.
– Ако си успял/а да идентифицираш своите истории от ума, можеш да ги запишеш в този лист.
СТЪПКА 2 – приложи 4 въпроса към всяко едно от нещата, които си записал/а:
– Въпрос 1 – Вярно ли е?
– Отговорът е само “да” или “не”.
– Ако отговорът ти е “не”, продължи към въпрос 3.
– Въпрос 2 – Можеш ли абсолютно да си уверен/а, че това е вярно?
– Въпрос 3 – Как реагираш, какво се случва, когато повярваш на тази мисъл? (понякога хората намират подвъпросите по-долу за полезни.)
– Как се чувстваш, когато вярваш на тази мисъл? (депресирано, тревожно и т.н.)
– Внася ли тази мисъл покой или внася стрес в живота ти?
– Какви образи виждаш, когато вярваш на тази мисъл относно миналото или бъдещето?
– Опиши физическите усещания, които се случват, когато повярваш на тази мисъл.
– Как се отнасяш към този човек и към другите, когато вярваш на тази мисъл?
– Как се отнасяш към себе си, когато вярваш на тази мисъл?
– Какви зависимости/мании започват да се проявяват, когато повярваш на тази мисъл? (алкохол, кредитни карти, храна, дистанционно за телевизора?)
– Къде и на каква възраст за първи път ти хрумна тази мисъл?
– В чия работа се намесваш, когато вярваш на тази мисъл?
– Какво получаваш, ако се придържаш към тази вяра?
– Какво се страхуваш, че ще се случи, ако не повярваш на тази мисъл? (По-късно вземи този списък със страхове за изследване.)
– Какво не можеш да направиш, когато вярваш на тази мисъл? (Вземи този списък за изследване.)
– Въпрос 4 – Кой ще си, ако си без тази мисъл?
– Затвори очи и се освободи, остави историята си само за момент – забележи кой/коя си без тази мисъл? Кой/коя си без твоята история?
СТЪПКА 3 – обърни представата, идеята която поставяш под въпрос и не забравяй да намериш три истински, конкретни примера за всяко от обръщанията.
– Обърни мисълта.
– Изявленията могат да бъдат обърнати към противоположното – както тези, отправени към себе си, така и тези към другия, а понякога има и други вариации. Когато се занимаваш с един обект, можеш да замениш обекта с “моето мислене” или “моите мисли”. Намери минимум три конкретни, истински примера за това как всяко обръщане е също така толкова вярно, колкото и, или дори и по-истинско от, оригиналното ти твърдение.
– Примери за обрати – ето още няколко примера за обрати:
“Той трябва да ме разбере” се обръща в:
– Не е необходимо той да ме разбира. (това е и реалността)
– Аз трябва да го разбера.
– Аз трябва да разбера себе си.
“Имам нужда той да бъде добър с мен” се обръща в:
– Нямам нужда той да бъде мил с мен.
– Имам нужда да бъда мила с него. (мога ли да го доживея?)
– Имам нужда да бъда добра към себе си.
– Приемане на реалността:
След като обърнеш осъжданията в отговори номер 1 до 5 в работния лист (питайки дали те са толкова верни или още по-верни), обърни номер 6 наопаки, като използваш “Аз съм готов/а …” и “Очаквам с нетърпение …”
Например “Никога не искам да преживявам спор с Пол” се превръща в “Готова съм да преживявам спор с Пол” и “Очаквам с нетърпение да преживея спор с Пол”. Защо би го очаквала с нетърпение?
Отговор номер 6 е, за да приемеш напълно всичко в ума и в живота без страх и да бъдеш отворена за реалността. Ако отново преживееш спор с Пол, добре. Ако те заболи, можеш да запишеш своите мисли на хартия и да ги проучиш. Неудобните чувства са само напомняния, че си привързана към нещо, което може да не е истинско за теб. Те те уведомяват, че е време да свършиш “Работата”.
Докато не видиш врага като приятел, твоята “Работа” не е свършена. Това не означава, че трябва да поканиш врага си на вечеря. Приятелството е вътрешно преживяване. Може никога повече да не го видиш, може дори да се разведеш с Пол, но докато мислиш за него, стрес ли чувстваш или покой?
Според моя опит е необходим само един човек, за да имаш успешна връзка. Харесва ми да казвам, че имам перфектния брак и не мога да знам в действителност какъв брак има моят съпруг (въпреки, че той ми казва, че също е щастлив).

Ресурси:
– Работата: http://www.thework.com/index.asp
– Полезна книга: “Да обичаш това, което е” от Байрон Кейти.

ТЕХНИКА L1-8: Рационална емоционална поведенческа терапия (REBT)

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Справяне по разумен начин с чувството, че сте разстроени.

Много хора погрешно вярват, че други хора или ситуации ги разстройват. Реалността е, че не ситуацията, а твоето мислене за ситуацията е това, което те кара основно да се чувстваш по начина, по който се чувстваш. Ако в действителност ситуациите предизвикваха чувствата, тогава всички биха имали еднакви чувства в една и съща ситуация, но различните хора често реагират много различно на една и съща ситуация. Например, ако двама различни човека са наречени с неприятно име, единият може да се почувства тъжен, а другият да се ядоса. Истинският трик за поддържане на емоционална стабилност е да разбереш кои мисли те разстройват и след това да се справиш ефективно с тези мисли. За щастие, рационалната емоционална поведенческа терапия прави това толкова просто, колкото A-B-C-D-E!

За да го направим, нека разделим ситуацията на 5 части. Най-лесният начин е да бъде направен списък със ситуацията, мислите и чувството/чувствата. Може да изглежда така:

СЪБИТИЕ	ИРАЦИОНАЛНО ВЯРВАНЕ	ПОСЛЕДИЦИ-ЕМОЦИИ	КРИТИКА НА ЕМОЦИОНАЛНОТО ВЯРВАНЕ	ЕФЕКТИВНО НОВО ВЯРВАНЕ

И така, какво влиза във всяка клетка от таблицата?

Първата колона, активиращото събитие – това е ситуацията, заради която се разстройваш. В тази първа колона можеш да поставиш тази ситуация, както и повечето от мислите си за нея. Както в нашия пример, да речем, че някой те е нарекъл с обидно име.

Колоната “Ирационално вярване” – има някои много специфични мисли, които карат човек да се разстройва. Те се наричат ирационални вярвания, защото, макар да изглеждат правилни по това време, те не са много реалистични. Има четири основни ирационални вярвания.
Първото е да искаш нещо да се развие по начина, по който ти искаш. Хората често използват такива думи като “трябва”, “не трябва” или “би трябвало”, когато поддържат това вярване. Всеки път, когато използваш думата “трябва” или някоя от другите две, най-вероятно настояваш нещо да се случи точно по твоя начин.
Други мисли, които причиняват неприятности, включват вярването, че е ужасно, когато нещата не вървят по начина, по който настояваш, че трябва.
Трето такова е и убеждението, че не можеш да издържиш, когато се случва нещата да не вървят по твоя начин.
И четвъртото вярване е да обвиняваш друг човек, себе си или света, защото нещата не са се случили по начина, по който настояваш, че трябва да се случат.
Тези четири убеждения няма да бъдат използвани от теб във всяка ситуация, но би могло.

В третата колона са “последиците” от твоето мислене, тоест чувствата които изпитваш. Да кажем, че в тази ситуация реагираш с гняв. Разбира се, различни мисли за същата тази ситуация биха накарали човек да се чувства другояче, депресиран например, но мисленето е това, което преди всичко определя този отклик.

В колоната за разискване, за обсъждане на твоите убеждения си задаваш няколко въпроса относно тях, за да определиш дали те са реалистични. Например, реалистично ли е, че само защото искаш нещо да става по определен начин, то наистина трябва да стане по твоя начин? Къде пише, че нещата “трябва” да стават по начина, по който искаш да стават? Какъв е ефектът от придържането ти към това убеждение? Наистина ли е вярно, че е ужасно (колкото и да е лошо дадено нещо), когато нещата не вървят по твоя начин? Колкото и да е лошо то, не му ли устоя, доказвайки, че можеш да устоиш? Ти, другият човек или светът “напълно” лоши ли сте в правенето на това, което сте направили, или имате и някои компенсиращи качества?

Последната колона описва “ново мислене”, което е ефективно, другояче казано, мислене което разглежда ситуацията по нов начин. То трябва да бъде много реалистично. В крайна сметка, как би могъл/могла да се почувстваш по-различно по отношение на ситуацията, ако остане съмнение, дали си честен/честна със себе си, гледайки на нея по различен начин? Реалността е, че нищо не трябва да става така, както ти искаш да стане. Със сигурност имаш своите предпочитания, но не е най-лошото нещо на света, когато те не са изпълнени. Несъмнено си издържал/а множество ситуации, в които нещата не са се развивали така, както си искал/а и това все още не те е убило, а по всяка вероятност – ще издържиш и на тази ситуация. Който не е оправдал твоите очаквания (това включва и теб), не е напълно лош човек, но по-скоро е някой, който макар и да не е безпогрешен, има и своите добри качества.

Начинът, по който това работи в реалния живот е – след като осъзнаеш, че си разстроен/а, избягай от ситуацията до степента, необходима, за да си позволиш възможността да се успокоиш достатъчно, за да обмислиш това, което току-що се е случило. Най-добре е да го запишеш на хартия, за да бъде всичко ясно.

Използвайки нашия пример по-горе, ще започнеш с определянето на първите три колони, както е посочено надолу. Често е най-лесно да започнеш с третата колона (Чувствата) и след това да попълниш първа колона, преди да преминеш към втората колона.

СЪБИТИЕ	ИРАЦИОНАЛНО ВЯРВАНЕ	ПОСЛЕДИЦИ-ЕМОЦИИ
1. Някой ме нарече с лошо име.	1. Хората трябва да ме уважават.	1. Гняв
	2. Ужасно е да не бъдеш уважаван.
2. Повече мисли за това събитие: – това просто беше грубо – бих искал да го кажа на този човек
	3. Не понасям, когато с мен се отнасят така.
	4. Този човек е наистина лош, щом се държи така с мен

След като очертаеш ситуацията, време е да започнеш да поставяш под въпрос своите убеждения и да обмислиш по-рационални начини да мислиш за ситуацията.

ИРАЦИОНАЛНО ВЯРВАНЕ	КРИТИКА НА ИРАЦИОНАЛНОТО ВЯРВАНЕ	ЕФЕКТИВНО НОВО ВЯРВАНЕ
1. Хората трябва да ме уважават	А. Наистина ли някой трябва да ме уважава? Б. Има ли доказателства, че хората трябва да ме уважават? В. Какъв е ефектът от придържането към тази ирационална вяра?	1. Само защото аз искам от тях, няма причина някой да ме уважава.
2. Ужасно е да не бъдеш уважаван.	А. Колко лоша е тази ситуация по скала 0-100? Б. Каква ситуация би била по-лоша от тази (напр. – да бъде изтезаван)? В. Какво би влошило тази ситуация? Г. Преоцени, наистина колко лошо е да те пренебрегват?	2. Не харесвам много тази ситуация, но има неща, които със сигурност са много по-лоши
3. Не понасям да ме третират така.	А. Не е ли вярно, че наистина мога да устоя на това? (а и вече го направих)! Б. Бих ли желал да издържа дори по-лоша ситуация, ако ми дадат 1 милион долара?	3. Колкото и да не обичам да не ме уважават, само се разстройвам, казвайки, че не мога да устоя на това – защото в действителност мога!
4. Този човек е наистина много лош, щом се отнася с мен по този начин.	А. Кой е перфектен? Б. Какъв смисъл има да очаквам този човек да действа точно както аз искам?	4. Този човек не е напълно лош. Всъщност той, както всички останали, не е непогрешимо човешко същество и също има някои добри черти (ще намериш някои, ако потърсиш).

Представи си какво би било чувството да преминеш от изказване на мислите, изброени в колона 2 до изказване на мислите, изброени в колона 5. Наистина, спри за момент и опитай. След това се запитай дали има нещо в колона 5, което не е вярно. Ще откриеш, че всъщност мислиш по-рационално, щом задържаш мислите, изброени в колоната 5 и тъй като това ще подобри начина, по който се чувстваш, със сигурност ще ти даде способността да се справяш по-ефективно с каквото и да е от колона 1.

Въпреки, че е възможно да има повече от едно “трябва”, поради което да бъдеш разстроен/а в една ситуация, същият процес може да се използва с всяко едно от тях. Изброяването на твоите мисли на хартия, както е показано по-горе, може да помогне да ги държиш правилни. Въпреки, че ще имаш мисли, които не се вписват в колона 2 (те могат да отидат в колона 1), най-важното е първо да се справиш с ирационалните вярвания, изброени в колона 2. Можеш да използваш много от въпросите в колона 1, ако все още изпитваш нужда да го направиш, след като приключиш с оспорването на тези в колона 2.

Важно е да се знае, че ти притежаваш мисловни навици и това е толкова сигурно, колкото и фактът, че притежаваш навици на поведение (условни рефлекси – бел. моя). Ще е необходима работа, за да преодолееш старите си условни рефлекси на мислене – като тези, които изброихме в колона 2. Ако продължиш да проучваш своите стари ирационални убеждения и да прилагаш новите си убеждения в ситуациите от реалния свят, ще стигнеш до точката, в която новото мислене и подобрените начини на чувстване стават автоматични за теб.

Повече информация относно рационалната емоционална поведенческа терапия и нейния предшественик д-р Алберт Елис можеш да намериш на www.rebt.org

Статията е от Ричард Епългейт. Ричард е магистър по клинична психология и е сертифициран като ръководител по рационална емоционална поведенческа терапия, на чиито принципи се основава тази статия, от Института Алберт Елис.

ТЕХНИКА L1-7: Приемане на реалността

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Както се говореше в ученията, видя как трябва да търсиш щастието в себе си. Цял живот търсиш щастието навън. Ако това наистина те прави щастлив/а, трябваше да си най-щастливия жив човек, след като манипулираше себе си и света около теб, трябваше да имаш всичко, включително и изящното изкуство за намиране на щастието. И все пак, щастието винаги е точно отвъд теб. Дори когато си го наваксаш, то ти се изплъзва много скоро.

Така че, възможно ли е “щастливо до края на живота”? Да. Възможно е да бъдеш щастлив/а точно там, където се намираш. Как?

Промени начина, по който мислиш. Вместо “какво може да направи светът, за да ме направи щастлив/а?” или “как мога да се променя, за да спечеля любовта на света?”, вгледай се в “как мога да приема света такъв, какъвто е, и себе си такъв, какъвто съм?”

Във всички примерни твърдения, за които говорихме в “Стопяване на емоционалните реакции в действителността” и “Идентифициране на историите на ума”, имаше една част, наречена “реалност”…, която беше реално съществуващата ситуация, без никакво нейно тълкуване и обяснение. Приемането на тази част, реалността на ситуацията, ще направи всичко различно.

Приемането не означава, че си слаб/а или да позволяваш на другите да те използват като изтривалка или да не действаш, когато е необходимо действие. Приемането означава отпадане на умствените истории, които те карат да страдаш, като те държат умствено и емоционално обвързан/а с дадена ситуация. Да си привързан/а към историите на ума е ненужно изразходване на твоята енергия, хвърчене в облаците и изтичане на енергия. Приемането помага да се преодолее историята на ума и да се отнесеш с яснота и разбиране към всеки един момент или ситуация.

Нещата се случват около теб без помощта ти. Може да вярваш, че правиш нещата да се случват, но животът просто продължава да тече със или без твоята помощ.

Вярваш, че всъщност проправяш жизнената си пътека, обаче, погледни назад и бъди честен/честна със себе си … колко от живота ти е бил, както си планирал/а? Колко от твоята тъга е, защото все още си прилепен/а към мечтите (“историите на ума”), които си имал/а за живота си, партньора, децата, родителите, братята и сестрите си. Какво се случва, ако изоставиш идеите (“историите на ума”), които имаш? Това е лека промяна в твоя фокус. Насочваш цялото си внимание и енергия към твоите истории на ума и виждаш своя свят от това място. Всичко, което е необходимо да направиш, е да изместиш своя фокус от историите на ума и да приемеш реалността.

Нека разгледаме това:
“Чувствам се тъжна, защото съм разочарована, че майка ми не е наоколо повече, за да ми помага за децата ми.”
– емоция = тъжна
– етикет = разочарована
– история на ума = майка ми трябва да помогне повече
– реалност = майка ми е тук веднъж седмично/месечно/никога.

Така че, тъжна си, защото не можеш да приемеш реалността на случващото се. Майка ти прави това, което прави. Може би тя не иска отново да премине през това отглеждане на деца. Може би се чувства необичана, защото се чувства, че я използваш да се грижи за децата. Може би е възрастна и няма сили да се грижи за децата. Може би се страхува, че е на възраст и може да не успее да се справи с децата. Знаем колко се изморяваме, като се грижим за децата. Е, тя може би е двойно по-възрастна от теб… и с енергия наполовина на твоята. Или може би просто не я интересува.

Всички горепосочени изявления са, за да ти помогнат да разбереш през какво може би преминава тя. Но всъщност няма значение какво преживява тя. Можеш само да предполагаш какво чувства или мисли някой друг – твоите истории на ума. Единственото нещо, в което можеш да си сигурна е – какво се случва. Т.е. майка ми не се занимава с моите деца толкова често, колкото бих искала да бъде.

Можеш ли да приемеш това? Макар и за миг, отхвърли мисълта “майка ми трябва да ми помага повече” и усети освобождаването и лекотата. Опитай да мислиш по друг начин… “Добре е да не очаквам нищо от моята майка и да приема, че тя ни обича по най-добрия начин, по който тя умее” или “Добре е да обичам майка си, независимо какво прави или не прави тя”. Или “Добре е да обичам себе си и да се откажа от очакването, защото ме боли като поддържам очакванията”.

Когато можеш да разпознаеш историята на ума, да я пуснеш и да приемеш реалността, която е отвъд историята на ума, ще почувстваш незабавно освобождаване от напрежението в себе си. Ще видиш как се прилепваш към тези истории на ума и запазваш страданието си да остане.

Друго прекрасно нещо, което ще започнеш да изпитваш е, че когато умствените истории не контролират всяко твое движение, някакъв вид свобода влиза в живота ти и ти можеш просто да течеш със случващото се. След като това се случи – след като си разхлабил/а сграбчването, което историите на твоя ум имат върху теб… всичко започва да се разгръща в съвършена хармония. Винаги се е разгръщало в перфектна хармония, но толкова си бил/а завладян/а в историите на твоя ум, че не си забелязвал/а.

Друг пример за приемане на реалността:
“Децата ми трябва да ме уважават.”

Отново погледни реалността как твоите деца се отнасят с теб. Може би защото са тийнейджъри и все още не са намерили своето място в живота, те са в неудобна възраст и не са наясно как да се отнасят почти с всички, включително и с родителите си. Те вече не са деца и още не са възрастни. Объркани са. Или може би никога не са се научили да уважават, защото ти като родител никога не си им показвал/а никакво уважение. Приемането на деца такива, каквито са и да им покажеш безусловна любов, това ще им помогне да преодолеят объркващата фаза, която може да се появи в определени части от юношеските им години и след като излязат от тази фаза, да те уважават дори повече, отколкото иначе биха направили.
Въпреки това, историите на ума ти са определили какво трябва да бъде поведението на децата… и ти си тъжен/а и разочарован/а и ядосан/а, защото те не се вписват в тази история на ума. Приемането на това, което е… приемането на реалността такава, каквато е… ще ти помогне да изоставиш историята на ума и ще ти помогне да действаш от позицията на яснота. От тази позиция на яснота можеш да предприемеш по-нататъшни стъпки да разговаряш с децата си, да им показваш безусловна любов и да им предлагаш напътствия за любов. Когато разговаряш с тях с умствената си нагласа за “очаквано поведение”, ти не ги чуваш какво казват, нито работиш с реалността на ситуацията. Когато обаче изоставиш историята на ума за “приемливо поведение”, всъщност имаш прекрасната възможност да се сближиш с децата си. Дори и най-непокорните деца просто искат да почувстват, че някой е на тяхна страна, независимо от всичко. Ако този “някой” си ти и те го знаят, няма да те изключат и ти ще можеш да им предложиш информация и насоки.

“Партньорът ми не трябва да ме напуска.”
Виж каква е реалността. Твоят партньор е решил да продължи. Виж всички случки, които те задържат и те правят тъжен/тъжна. Животът върви напред, но ти си уловен/а в една история на ума каква трябва да бъде твоята връзка и пребиваш самия/самата себе си, когато нещата не се развиват според умствените истории, които измисли какъв трябва да бъде животът. Имаш своя дефиниция за безусловна любов и всичко се върти около това как твоите истории на ума дефинират любовта. Ако изоставиш историята на ума, казваща ти как партньорът ти трябва да се отнася с теб и приемеш случващото се… в тази минута можеш да бъдеш свободен/свободна. Ако все още искаш да се опиташ и да накараш нещата във взаимоотношенията ви да се развият, тогава можеш, от позицията на приемане, да продължиш напред с терапия или с консултиране. Ако не се получи или ако твоят партньор не желае да се опита заедно с теб, най-добре е да приемеш и да продължиш напред, вместо да се залепиш в история на ума, която си създал/а въз основа на паметта ти и въображението ти и която история причинява само страдание в настоящето.

“Децата ми трябва да се грижат за мен, когато остарея” или “Децата ми трябва да ми отделят повече време/да ме посещават по-често.”
Каква е реалността? Децата ти не се грижат за теб. Можеш ли да промениш това? Историите на твоя ум са определили как трябва да изглежда твоята старост. Но дори и след като прекара целия си живот, виждайки как нещата никога не вървят според планираното в историите на ума, все още си разочарован/а, защото животът ти в този момент не е такъв, какъвто трябва да бъде според историята на твоя ум.

Кога ще спре това? Кога всъщност ще бъдеш щастлив/а? Като дете се радваш да не ходиш на училище, а да работиш и да имаш собствени пари. След това казваш, че ще бъдеш щастлив/а, когато имаш партньор, след това деца, след това улегнали деца, след това възрастни деца, след това… най-накрая се успокояваш, когато си в гроба си. Ако можеш да приемеш реалността в този момент, ако можеш да пуснеш хватката на умствените ти истории и да приемеш реалността точно сега … можеш да бъдеш напълно задоволен/а точно тук, точно сега … не “някъде там” в бъдещето.

ТЕХНИКА L1-6: Идентифициране на историите на ума

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

След като можеш да отделиш емоционалната реакция от етикета на ума и етикета от това, което всъщност се случва, следващата стъпка е да разпознаеш историите на ума, специфичните сюжетни линии, които условният, предубеденият ум използва, за да изкриви неукрасената, обикновената действителност на обстоятелствата.

Сега ще направим упражнение. Можеш да го прочетеш и след това да затвориш очи и да преминеш през него, или да помолиш някой да ти го чете, докато следваш това упражнение. Като алтернатива, можеш да го запишеш, като го четеш на глас и след това да слушаш записа, за да правиш упражнението.

УПРАЖНЕНИЕТО
– Затвори очи;
– Сега помисли за нещо, което ти харесва да правиш … като да ядеш любимата си храна, да гледаш изгрева/залеза, да се наслаждаваш на топъл слънчев ден в средата на зимата, да си на плажа или да седиш край река, любувайки се на природата;
– Приложи техниката на отделяне, за която говорихме в предишния раздел;
– Виж възникващите емоции;
– Гледай етикетите, които ума прикрепва;
– На лицето ти може да има усмивка;
– Почувствай как мускулите ти се отпускат;
– Наслаждавай се няколко минути на спокойствието, на неподвижността.

– Отпусни се;
– Сега помисли за нещо, което НЕ очакваш с нетърпение:
Семейна сбирка, интервю за работа, искане на разрешение от (някой, когото смяташ за) авторитетна фигура (за нещо, за което смяташ, че може да даде отрицателен отговор), отиване на лекар или зъболекар, посещение от познат или роднина, който е осъдителен или досаден;
– Наблюдавай възникващите емоции;
– Наблюдавай как реагира тялото ти, дискомфорта, който изпитваш;
– Идентифицирай емоциите – уплашен, сплашен, нервен, неспокоен;
– Бъде с това няколко минути.

– Отпусни се;
– Сега помисли за нещо, което те ядосва или плаши … твоите роднини, побойник, икономиката, правителството, несправедливост, злополука, пожар;
– Сега забележи възникващите емоции;
– Приложи техниката на разделяне и осъзнай действителните емоции, които възникват и умствените етикети, свързани с тях;
– Усети как реагира тялото;
– Твоите мускули и челюсти се стягат, пулсът се покачва;
– Бъди с това няколко минути.

– Отпусни се;
– Сега помисли за нещо, което те натъжава … смърт в семейството, загуба на любим човек или на някои предмети, които наистина си ценял;
– Опитай се да идентифицираш емоциите;
– Наблюдавай как реагира тялото … сълзите, тежестта в сърцето, болката.

– Отпусни се;
– Сега се завърни обратно в стаята, тук;
– Осъзнай своето присъствие тук, в стаята;
– С това упражнението приключва.

Даваш ли си сметка, че не беше тук, докато преживяваше горните изживявания? Виждаш ли как умът ти контролира толкова много от теб? Точно сега и точно тук случва ли се някое от тези неща? И все пак, умът може напълно да промени твоето физическо и емоционално състояние, само с повдигането на някои мисли от миналото (занапред ще наричаме това памет) или като проектира как ще се чувстваш в бъдеще (това ще наричаме въображение ).

Изпитвал/а си ужас от това, че правиш нещо, или че виждаш някой, който те сплашва или плаши (история на ума) и все пак… когато самият момент всъщност се случи, не изглежда чак толкова лошо, колкото го е представял умът. Или, също си преживявал/а да оставиш ума да създава прекрасните истории за това, какво ще бъде някое нещо в бъдещето (почивка, среща, вечеря, филм) и да си разочарован/а, защото действителните моменти не протичат като тези, които си си представял/а. Ако нямаше НИКАКВИ ОЧАКВАНИЯ, тогава може би наистина би се насладил/а на дадения момент. Обаче твоят ум не ти дава шанс пълноценно да се насладиш на нещо, защото ПРЕДВАРИТЕЛНО Е ОТСЪДИЛ/ОСЪДИЛ настоящия момент и въпреки, че този момент може да бъде много забавен, твоят ум не ще ти позволи да му се насладиш напълно. Така че, въз основа на спомени и въображение се създават “истории на ума”. Като част от това упражнение ще се опитаме да разпознаем историите на ума и да ги запишем. Отдели емоциите от реалността и разпознай историята на ума, която е етикетирала ситуацията.
Разликата между “история на ума” и “етикет” е това, че “историята на ума” е история, базирана на паметта или въображението, а етикетът е тази част от историята на ума, която прикачваш на текущата ситуация.

Така че, разглеждайки деня си, всеки път, когато внезапно се почувстваш разочарован/а или тъжен/тъжна, или щастлив/а … всеки път, когато има внезапна промяна в емоционалното ти състояние – ще се опиташ да разпознаеш и определиш емоцията, реалността, “историята на ума” и етикета, които причиняват реакцията. Щастлив/а си и изведнъж усещаш как сърцето ти потъва. Виж какво се случи току-що – прочете ли нещо, или чу нещо, или видя нещо, което те накара да се почувстваш застрашен/а? Имаш нещастен спомен? Определи емоцията, а също така и етикета, който умът прикрепя към ситуацията. Определи историята, която умът създава и виж дали споменът, който разваля настроението ти, се вписва в една от ситуациите, за които говорихме в упражнението по-горе? И отново – развий навика да записваш това. Умът има начини да изкривява нещата, така че записването на нещата, щом те възникнат, ще ти помогне да видиш ясно емоцията, ситуацията и “историята на ума”. Умът е като дете, което измисля истории. Ние не инвестираме твърде много в историите на детето, за да ни разстроят или за да имаме емоции … по същия начин, след като определиш историите на ума, в повечето случаи това е достатъчно, за да се освободиш от страданието, създадено от тази история.

ТЕХНИКА L1-5: Стопяване на емоционалните реакции в действителността

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

1. Условията, поставени, определени ни от ума.

Умът ти, през годините на тренировка и обучение, е определил какво смята, че е необходимо, за да бъдеш щастлив/а. Тогава, чрез тези мисли ти определяш кой/коя мислиш, че си. Умът работи усилено, за да поддържа своите представи-образи, въз основа на това, какъв е бил обучен да се мисли, че е – и става много нещастен, когато тези представи са застрашени.

Не говорим за основния, линеен тип мислене, който добавя, изважда и запомня списъци с хранителни стоки и рождени дни. Говорим за ума, който трупа етикети и истории върху обикновената реалност: “Ако не реша този проблем с алгебрата, ще се проваля на теста по математика и тогава няма да вляза в нито един колеж, никога няма да си намеря работа и ще съм провал!”

Поставените ти условия те карат да вярваш, че не можеш да функционираш без ума. Познай кой е измислил тази история? Много от нас обаче са изпитвали шофиране до работа, качване в колата и стигане до офиса, внезапно осъзнавайки, че са шофирали по целия път, без нито веднъж да се замислят за шофирането. Вземаше леви и десни завои, спираше на знаци за спиране и на светофари, сменяше лентите, забавяше, ускоряваше – но не помниш съзнателно да си правил/а нещо от това.

Умът би искал да мисли, че той управлява живота ти и те е убедил, че не можеш да направиш нищо извън оковите на това, което неговото обучение ти е определило. Въпреки това, някак си успя да стигнеш накъдето беше тръгнал/а, без да протича умствен коментар за твоето шофиране. Обаче има добър шанс, че шофирането ти беше автоматично, защото слушаше коментара на ума по други въпроси.

По същия начин успяваш да ядеш, да дишаш, да ходиш и да спиш, без умът да казва: “Добре, сега хапни, сега дъвчи, сега вдишай, сега издишай, сега движи мускулите, за да движиш десния си крак, увери се, че лявата ръка се движи” и т.н. И все пак мислещият ум те е убедил, че свят, основан на мисленето, е реалност.

2. Отделяне на емоциите от умствените етикети.

Първото нещо, което ще започнем да правим, е да отделиш една емоция от етикета, който условният ум е закачил на дадена ситуация. Това буквално е ключът към различаването на реалното от нереалното, както скоро ще изпиташ сам/а.

Много мисли и думи свързваш с възникващите емоции. Всъщност, ПОВЕЧЕТО ЕМОЦИИ НЕ БИХА ВЪЗНИКНАЛИ ИЛИ НЕ БИХА МОГЛИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ПОВЕЧЕ ОТ МИГ ИЛИ ДВА, без условното мислене да ги запази изкуствено. Обикновено не отделяш емоцията от оценката на мислещия ум за ситуацията и така бъркаш предубедения умствен етикет с реалността. Например, можеш да кажеш “Чувствам се като провал”.

Провалът не е чувство, провалът е понятие, идея, представа. Предубеденият ум е определил какво според него е успехът и когато реалните обстоятелства не се вписват в това определение, той закача етикета “неуспех”.

Първото нещо, което трябва да направиш, за да станеш по-осъзнат/а за всичко това, е да отделиш, да различиш емоцията от оценката на ума, както и оценката на ума от това, което всъщност се случва. Това не е никак сложно и всъщност може да стане автоматизъм за не много време.

Първо, определи емоцията, която изпитваш.

И така, можеш да преформулираш това твърдение на “Чувствам се ядосан/тъжен/изплашен/засрамен/обезсърчен, защото не печеля толкова пари, колкото мисля, че трябва да печеля.”

Чувствам се ядосан/тъжен/засрамен = ЕМОЦИЯ
Количеството пари = РЕАЛНОСТ
Недостатъчно = ЕТИКЕТ (някой, който работи на Уолстрийт, може да се почувства като провал, защото печели само 1 милион долара годишно, но смята, че трябва да направи 10 милиона долара, както правят наистина успешните хора. Повечето от нас останалите смятаме, че трябва да направим няколко хиляди повече отколкото правим и това е представата за провал – и така, етикетът “недостатъчно” е относителен.)

Същото се отнася до “Чувствам се неразбран”. “Неразбран” е оценка, етикет. Това е пример за ума, който решава какво ниво на разбиране има друг човек за теб, въз основа на това, което според теб представлява “да бъдеш разбран/а”, и как тази представа съвпада с това, което предубеденото мислене смята, че трябва да бъде направено. Така че, по-добрият начин да се каже това би бил: “Чувствам се тъжен/раздразнен/тревожен, защото чувствам, че хората не разбират какво се опитвам да кажа”.

Чувствам се тъжен/раздразнен = ЕМОЦИЯ
Това, което казвам = РЕАЛНОСТ
Хората не разбират = ЕТИКЕТ (това, кое хората разбират и кое не разбират, е относително. Начините, по които очакваш да те разберат, са относителни. И разбирането, и неразбирането се основават на предубеденото, условното мислене – твоето мислене с идеи, представи, базирано на живота ти в условности, и тяхното мислене в идеи, представи, базирано на техния живот в условности.)

И така, докато изживяваш деня си, съзнателно ще се опиташ да отделиш и отличиш емоцията от етикета, който умът прикрепя на ситуацията. Правейки това, скоро ще забележиш, че твоята емоционална реакция на практика никога, ама никога не се отнася до това, което всъщност се случва. Твоята емоционална реакция винаги е реакция към етикета, който предубеденото мислене е закачило, и който етикет филтрира действителното обстоятелство.

Още от момента, в който се събудиш, твоите емоции се определят от мислещия ум, който обозначава как той мисли, че ще бъде денят, въз основа на неговите предубедени спомени и въображение. Мислещият ум разпознава емоцията, която си свързал/а с това, което смяташ, че ще бъде денят – тъжен, щастлив, нетърпелив, развълнуван, отегчен и продължава да разпознава различните емоции и етикети, преживявани през деня, без никога да осъзнаваш факта, че не реагираш на действителните обстоятелства, а на своите собствени етикети.

Чувствам се тъжен/ядосан/отегчен и т.н. = ЕМОЦИЯ
Събитията от деня = РЕАЛНОСТ
Как мисля, че денят ще мине = ЕТИКЕТ

Ако е възможно, запиши си ги – всеки път, когато почувстваш емоционална реакция, запиши си емоцията, действителните обстоятелства и етикетът, който е причинил емоцията. Умът има начин да изкривява нещата, когато смята, че разбираш неговите трикове, и така – записването на реакцията, действителното обстоятелство и етикетът, предизвикал емоционалната реакция, е много мощна техника за освобождаване от тиранията на предубеденото мислене.

Така че, това е първата ти стъпка. Отдели емоцията от етикета и етикета от действителното обстоятелство.

Колко важно е това?

Това е фундаментално. Разстоянието между това, къде мислиш, че си сега и живота без окови се измерва почти изцяло чрез твоите емоционални реакции към условните етикети. Мисленето е полезен инструмент, но прави майстора наистина ужасен. Тази проста техника ще помогне за възстановяване на естествения ред на реалността, простата хармония на живот в действителността.

ТЕМА L1-3: Прозорецът на твоя ум

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Повечето от нас са израснали в култура, в която търсим щастие навън. Това е нещо, което сме взели още от деца. Правеше неща, които биха харесали на хората около теб, така че да получиш похвала и одобрение от другите. Израсна, научавайки, че за да бъдеш щастлив/а, ще ти трябват определени неща – трябва да бъдеш най-добър/а в нещо, трябва да имаш голяма къща, работа, пари, партньор, деца и т.н. Твоето щастие винаги е “някъде там”, (а не тук – бел. моя), обвързано с това да получиш нещо или да стигнеш някъде, винаги в бъдещето.

В резултат на това прекарваш по-голямата част от живота си, опитвайки се да промениш нещата около себе си, за да бъдеш щастлив/а. Ако не си щастлив/а, си мислиш, че това е така, защото нещо не върви по начина, по който искаш, или че някой не се държи по начина, по който ти е необходимо.

Когато живееш у дома, докато растеш, нямаш търпение да излезеш изпод покрива на родителите си и да живееш самостоятелно, за да намериш своята независимост. След това трябва да си намериш работа. След това трябва да излезеш от апартамента, който споделяш, защото не харесваш съквартирантите си. След това се нуждаеш от повече пари, за да си позволиш новия апартамент. След това решаваш, че си самотен/самотна, нуждаеш се от партньор. Също така би било чудесно, ако имаше деца, и къща, и двор, и куче. Добри приятели. Любящо семейство. Бърз напредък в кариерата.

След това имаш всички тези неща. И тогава си мислиш, че си претоварен/а и, че имаш нужда от почивка, имаш нужда от отпуск. Мечтаеш за онази перфектна ваканция на красивия плаж, която виждаш в тези брошури, където най-накрая наистина можеш да се отпуснеш. Оказваш се на абсолютно същия плаж от красивите брошури. Ах, сега да се отпусна. И все пак, колко време обаче наистина се наслаждаваш? Когато си на почивка, в ума си вече си се върнал/а на работа и в къщи, мислейки за всички наваксвания, които ще трябва да направиш, и за приятелите, на които трябва да се обадиш, и за историите, които трябва да разкажеш. Правиш много снимки, за да уловиш красотата на този прекрасен плаж, защото, въпреки че в момента умът ти няма да ти позволи да се насладиш на плажа, ти си сигурен/сигурна, че когато се върнеш у дома, можеш да разгледаш тези снимки и тогава да се насладиш на ваканцията!

Така че, освен няколкото минути радост, която изпитваш, когато получиш нещо, което наистина искаш, щастлив/а ли си наистина? И ако щастието се случва, когато постигнеш изпълнението на своите желания, защо твърде много от нас не могат да останат щастливи, дори когато технически са осъществили всичките си мечти през целия живот (е добре, във всеки случай повечето от тези мечти)?

“Докато не получа този обект (предмет, пари, приятелство, каквото и да е), няма да бъда щастлив. Трябва да се стремя да го получа и след това, когато го имам, трябва да се стремя да го запазя. Временно получавам тръпка. О, толкова се вълнувам, получих го! Но колко дълго трае това? Няколко минути, най-много няколко дни. Когато получиш новата си кола, колко дълго трае този трепет? Докато следващата ти привързаност не бъде застрашена!” – Отец Антъни де Мело

И така, има ли начин наистина да бъдеш щастлив/а? Възможно ли е да има недостатък в начина, по който виждаш нещата? Прекарваш толкова много време в опити да промениш света около теб, но замислял/а ли си се някога: “Може би просто светът си е добре. Може би, просто може би, прозорецът, през който гледам, да се нуждае от почистване?”

Този прозорец, през който гледаш, е твоя ум.

Всички сме преживявали разходка в парка или по плажа, изгубени в притеснения и мисли, а след това в друг ден да вървиш по същата пътека, когато в по-добро умствено пространство се наслаждаваш на пейзажа. Паркът/плажът все още си е същият – единственото различно нещо е твоето състояние на ума.

Или, когато някой те похвали, си много доволен/доволна от този човек, но от момента, в който той вече не казва неща, които умът ти обича да чува, променяш мнението си за него.

Когато си в лошо настроение, всички около нас изглеждат досадни и нацупени, дори и те да не са наясно с това. Когато си щастлив/а, целият свят изглежда щастлив. Възможно ли е всички хора около теб по едно и също време да бъдат щастливи или пък да бъдат нацупени ? Виждаш ли как твоето умствено състояние, прозорецът, през който гледаш, всъщност определя как изглежда светът около теб във всеки един момент?

“Ние виждаме света не такъв, какъвто е, а такъв, каквито ние сме.” – Анаис Нин

Има няколко техники, разгледани в “Живот без окови” – техники за това, как да забележиш този прозорец (ум), за който говорим. Ако не можеш да намериш прозореца, определено няма да знаеш как да го почистиш, нали?