Category: Uncategorized

ТЕМА L2-2: Знанието е Единство, Единството е Сила

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Някои от най-мощните учения, техники и ресурси във всички традиции на мъдрост подчертават важността на нивото на знание. Нивото на знание е мощта на Единството, което е резултат от истинското познание, от възприемане чрез ума, което е избистрено, пречистено и неагитирано и по този начин неизопачено. Това Единство е безпроблемното обединяване в едно цяло на формите в съзнанието с безформеното осъзнаване, което е истинското Аз – неограничавано осъзнаване, предшестващо това, което си бил/а принуден/а да мислиш като ум.

Има три фундаментални компонента на съзнанието в преживяването (трите нива на живота без окови – Живот, Знание и Осъзнаване), които могат да се разглеждат като части от един пъзел.

Осъзнаването е нещо единично и неоформено. Животът е многообразен и оформен.

Знанието е мостът, хибридът на оформеното с неоформеното, на действителния потенциал; на двата аспекта на реалността, която е реализирано съзнание, непрекъснато протичащо през нея; обективност в субективността и субективност в обективността; форма в пустотата и пустота във форма.

Частта от пъзела, която представлява нивото на осведоменост и частта, която представлява нивото на живот, не могат да се съединят директно една с друга. Те се нуждаят от свързваща част, мост. И тук идва Знанието. Единството на познанието свързва неограничаваното Осъзнаване с хармонията на Живота.

Повечето от нас, преди да заживеят неоковано, са запознати единствено с нивото на живот, което смятаме, че е едновременно ниво на живот и на познание. Казано простичко: условните рефлекси в мисленето те карат да смяташ, че мислите, чувствата, чувството за себе си и т.н. са част от действителната субективност. Но тези форми всъщност са само форми в осъзнаването – обекти на осъзнаването. Това става очевидно, след като веднъж видиш, че ако можеш да мислиш дадена мисъл или да чувстваш дадено чувство, тогава очевидно ти не си тази мисъл или чувство. Виждането и преживяването на това става много по-лесно, след като се развие (или по-точно – разкрие) значителна степен на вътрешна тишина. Мъдреците от всички религии и мъдри традиции говорят за важността на установяването на тази вътрешна тишина:
“Бъди неподвижен/а и знай, че аз съм Бог.” – Псалми
“Йога [Единство] е липсата на възбуда на ума.” – Йога сутри от Патанджали
“Дао, за което може да се говори, не е Дао.” – Тао Те Чинг
“Наложил/а си несъществуващи ограничения върху себе си или ограничения върху истинската си същност на чисто, безкрайно същество. Сега си недоволен/недоволна, защото вярваш, че си ограничено същество или естество; и ти започна да правиш духовни практики, за да надхвърлиш тези несъществуващи ограничения. Ако обаче твоят ум и практика предполагат съществуването на тези измислени окови, как изобщо можеш да ги надхвърлиш? ” – Шри Рамана Махарши

Има една отлична статия за “Познаване на непознаваемото” от уебсайта Donmeh West, от Реб Яков Лейб Хакохайн, от гледна точка на множество религии и мъдри традиции (включително съвременната психология; Карл Юнг е цитиран в статията).

В йога традициите нивото на знание е известно като Шакти, Сила или Способност в санскрит.

Нивото на знание е неописуемо просто, но не винаги лесно – включва опознаване на хибридната природа на ума, срещата както с форменото, така и с безформеното, за да познаеш единството на себе си с обективното преживяване. Познанието е ясното, неагитираното осъзнаване с пречистен ум, преживяване на естествената хармония на живота.

За повечето от нас, преди на ниво познание да преживеят Единството, действителното знание е скрито от символичното облачно покритие от мисли и чувства, възникващи в ума, които се бъркат с действителността, биват погрешно приемани за действителност.

Ето защо сутрите на Шива започват нивото на осъзнатост със следните две сутри:
“Истинското Аз е Освободено Осъзнаване” – Шива сутри 1.1
“Знанието е робство” – Шива сутри 1.2

Как можеш да преживееш Единството на познанието? Две техники, които да ти помогнат да започнеш, са Гап техниката и Стоп техниката.

ТЕМА L2-1: Как в действителност работи съзнанието

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
 

Физическо преживяване

/

Обективно осъзнаване

/                                                       \

Първично осъзнаване                                                             Умствено преживяване

\

Субективно осъзнаване – възприятие на себе си

 

Почти всеки от нас живее с чувство за отделеност от другите хора и от света около себе си. Този “лош сън” в живота не е нищо повече от изкуствено обусловената и непрекъснато подсилвана ловкост в измамите на твоето собствено съзнание.

 

Може би си слушал/а, че е казано: “Знайте истината и истината ще ви направи свободни.”

 

Истината, цялата истина и нищо друго освен истината е показана на графиката по-горе. Как да разбереш истината на своето собствено реализирано съзнание, живот без окови? Трябва да я преживееш. Точно това е, поради което този уеб сайт е тук – да ти предостави инструментите, които ти дават възможност да изпиташ реализирано осъзнаване, да преживееш буквалната свобода отвъд въображението, което е преживяването в живот без окови. Живот неокован от какво, по-точно? Живот неокован от изкуствените представи и идеи за разделение, в рамките на които почти всеки от нас сънува своя живот, вярвайки, че е отломка, а не неограничено съзнание.

 

Оригиналното съзнание е единно поле, всяко разделение в него е изкуствено и е свързано с дадени представи и/или разбирания. Тези идейни разграничения могат да бъдат полезни като съзнателни, творчески инструменти за комуникация. Въпреки това, макар тези разграничения да могат да създадат велики слуги, те създават наистина ужасни господари.

 

Ограниченият, мислещият ум не може да разбере реалността на твоята истинска същност като неограничавано осъзнаване, той не е оборудван или квалифициран за това. Мислещият ум е режещ инструмент – той прави разлика, разграничава и разделя. Има само преживяване на целостта на осъзнаването – понятията и идеите нямат място в действителността на твоята истинска същност.

 

Не, че чувството за себе си, мислите и физическите преживявания изчезват при живот без окови. В живот без окови идеите просто вече не са фокусирани изкуствено и непропорционално върху нещата. Те стават прозорец, вече не са стена. Естествената хармония се възстановява, а насладата от живота без окови е действителна.

ТЕМА L1-9: Практиката Самяма

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Има практика, описана от Йогани в уроците на AYP, наречена самяма. Това е усъвършенствана техника, но Йогани има чудесен начин да отдели житото от плявата и да опрости една практика, така че тя да може да бъде практикувана от всеки. Единствената предпоставка за тази практика е да имаме някаква вътрешна тишина, когато сядаме за медитация.

Техниката, както е описана в урок 150 “Практиката самяма”. Техниката по-долу е цитирана от този урок, но моля, прочетете целия урок тук:

132 Практиката самяма

Медитацията е процес на отвеждане на вниманието навътре към покой, вътрешна тишина, чисто блажено съзнание, състояние на Свидетел, самадхи.

След като имаме някаква вътрешна тишина, дори и само малко, добиваме възможността да започнем да действаме от това ниво на безкраен потенциал в нас.

Ще си припомниш, че в медитация използваме мисълта за звука, а не за значението на мантрата, за да позволяваме систематично на ума да отива в тишина. Същността е в това, да изоставиш всякакво значение, национален език или интелектуално съдържание и просто лесно да подхванеш мисълта за мантрата, като по този начин става възможно да се гмурнеш дълбоко в чистото блажено преживяване/съзнание. Нервната система също отива в тишина заедно с ума и метаболизмът се забавя.

При самяма започваме да вървим по другия път. Когато времето за медитация приключи, почиваме за минута-две и правим преход в самяма. Започваме с едно лесно състояние да не мислим нищо, просто почиваме в тишината. Ако идват мисли, просто ги пускаме да си отиват, оставяме ги да си отиват, без да се занимаваме или интересуваме от тях. В практиката на самяма всъщност не се занимаваме и с мантрата. Започваме с това да не благоприятстваме нищо, а просто лесно да бъдем в нашата тишина, колкото и тишина да имаме от току-що приключилата медитация и от естествено присъстващата в нас тишина в резултат на месеците и годините ежедневно медитиране. Това е отправната точка за самяма – тишината.

Единствената предпоставка за практикуване на самяма е да имаш малко вътрешна тишина. За повечето хора това става след няколко месеца ежедневна дълбока медитация, както е описано в първите уроци.

Сега сме готови да започнем практиката самяма. Ето как го правим.

Със самяма ние въвеждаме значение в тишината, поставяме началото на значение в тишината. Правим го по несложен, лесен и систематичен начин. Първо създаваме импулс за значение в тишината и след това го оставяме в тишината, изоставяме го в тишината, пускаме го в тишината.

Нека започнем с “Любов”. Това е хубаво място да започнем със самяма. При самяма се препоръчва да използваш своя най-съкровен, най-личен език – езикът, който отива най-дълбоко в сърцето ти, който и да е той (роден език – бел. моя).

В твоята лесна тишина подхвани, само веднъж, най-неопределеното, най-размитото усещане/чувство за думата “Любов” на твоя собствен език. Не прави умишлено опити за ясно произнасяне или пък умствени образи на тази или онази сцена или ситуация, която представлява Любовта за теб. Просто имай фин/слаб/приглушен спомен за Любов и след това го изостави в твоята тишина, пусни го в твоята тишина, лесната тишина в която си, докато подхващаш финото значение на Любов. Не размишлявай върху “Любов”, не анализирай “Любов” по време на самяма. Изобщо не мисли за “Любов”. Просто ела веднъж до нея по слаб/фин начин и след това я остави/изостави в тишината. Това е фино усещане за Любов, към което отиваш, нищо повече, а след това го остави, изостави го, пусни го (в тишината – бел. моя). Нещо такова.

След като си мислил “Любов” веднъж, бъди в тишина около петнадесет секунди. Ако идват някакви мисли, лесно ги пусни да си отидат. Не гледай часовника. С малко практика вътрешният ти часовник ще ти каже с достатъчно добра точност кога са изминали петнадесет секунди. Просто лесно пребивавай в тишина около четвърт минута. След това отново подхвани финото/приглушено/размито, неясно значение на “Любов” и пак я остави, изостави, пусни я в твоята тишина за около петнадесет секунди.

Това са две повторения на самяма – двукратно подхващане на “Любов” на нейното най-фино ниво на мисъл и два пъти изоставянето й в тишина. (Най-финото ниво на мисълта е намерението, т.е. финият стремеж/цел за създаване на мисъл – бел. моя)

Както при всички усъвършенствани йога практики, истинските ползи от самяма се появяват след дългосрочно ежедневно практикуване на определена установена практика от сутри. Ако продължаваме ежедневно или ежеседмично да променяме сутрите или пък практикуваме нередовно, резултати няма да се натрупат. Ако искаме да попаднем на вода, най-добре е да копаем на едно място. В усъвършенстваните йога практики ние можем да правим самяма след всяка сесия на медитация, преди да отидем на йони мудра кумбхака (ако я практикуваме) или преди да отидем в почивката за приключване. Самяма е продължение на нашата медитационна практика – първо отиваме навътре с медитация, после излизаме навън със самяма.

За тази цел тук е дадена балансирана серия от девет сутри. Предложението е всяка от сутрите да бъде правена в 2 самяма цикъла дневно, като във всеки цикъл се прави 2 пъти с около 15 секунди тишина за всяко правене, вървейки по реда от списъка. След няколко дни сутрите ще бъдат запомнени и ще е лесно да се движим по техния списък, когато сме в самяма, постепенно навлизайки все по-дълбоко, на практика – с всяка една сесия.

Сутрите са:
1. Любов
2. Излъчване/Сияние
3. Свързване/Единство
4. Здраве
5. Сила/Мощ
6. Изобилие
7. Мъдрост/Разумност
8. Вътрешна сетивност
9. Акаша – лекотата на въздуха

Всяка сутра се взема изцяло, с петнадесет секунди в тишина след това. Например, “Вътрешна сетивност” е единична сутра, последвана от петнадесет секунди тишина.

Значенията на сутрите могат да бъдат преведени на твоя най-съкровен или първи език, както беше обсъдено по-горе. Всички значения – освен “Акаша”, която е санскритска дума и означава “най-фин етер, вътрешното пространство.” Знаем от физиката, че ние сме етер – празно пространство отвътре, изобщо нищо наистина солидно. Такова е нашето тяло и когато правим самяма върху “Акаша – лекотата на въздуха”, ние започваме да се чувстваме много леки.

Ако правиш всяка от тези девет сутри два пъти в твоята самяма сесия, това ще отнеме приблизително 5 минути. Ако има някоя конкретна сутра, която чувстваш за необходимо да правиш повече пъти, тогава я добави накрая и прави самяма само с нея през допълнителни пет минути. Циклите остават с продължителност петнадесет секунди и ние просто правим това в продължение на пет минути – по часовник за допълнителните пет минути. Ако нямаш предпочитания, тогава можеш да правиш сутрата за лекотата на въздуха през допълнителните пет минути. Тя е много мощна. Това е умствена кундалини техника, която довежда много енергия нагоре в нервната система. Не е необичайно да има преживявания на физически симптоми като задъхване (автоматична бастрика пранаяма) и “подскачане” по време на самяма със сутрата на лекотата. Ако това се случва, осигури си мека повърхност като например матрак. Също така, може да има проява на различни симптоми и при другите сутри. Ние движим безкрайната вътрешна тишина вътре в нас, така че излизащите навън прояви могат да бъдат много реални и забележими. Патанджали нарича тези прояви “свръхестествени сили” или “сидхи”.

ТЕХНИКА L1-11: Асани, йога и живот без окови – рутина от асани

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Асаните се практикуват най-добре в началото на твоята йога рутина (каквато и да е тя), тъй като те спомагат за разхлабване на физическото тяло, поради което то седи по-удобно в статично положение, докато правиш своите дихателни упражнения и медитационни практики. Асаните също помагат за разхлабване на нервите и отваряне на енергийните пътища на тялото, за да можеш да получиш всички облаги от твоите седящи практики. Ето защо най-добрата последователност за йога практиките ти е да правиш 5 до 30 минути асана практики, в зависимост от твоята бхакти, последвано от 15 минути пранаяма и след това 20 минути медитация. Това е основната “пълна” йога рутина.

Какви асани са най-подходящи, за да се подготвиш за твоите практики? Обикновено това си зависи от практикуващия и от неговите лични предпочитания, но като цяло е добре да включиш навеждане напред, навеждане назад, обърната поза, гръбначно усукване и период на почивка в края. Използването на рутина, която съдържа всеки от тези елементи, ще бъде най-ефективно.

Ето една основна рутина, препоръчана от Йогани в уебсайта http://www.aypsite.org/asana.html. Това е последователност, която аз лично преподавам във всички мои уроци по йога за начинаещи, последователност, за която имах страхотни отзиви и която мога да препоръчам и от личен опит, също така.

СНИМКА 1: Усъвършенствани йога практики, Стартов комплект от асани – Пози 1-5

Последователността от AYP асани започва със загрявка, при която масажираш тялото и насочваш кръвния поток от всеки крайник обратно в торса (виж фигури 1а, 1б, 1в, 2а, 2б).
След това стигаш до седеж върху петите (фигура 3), където отделяш време, за да постигнеш удобен дихателен ритъм… ритъм, който се опитваш да поддържаш през останалата част от асана рутината.

Това е последвано от Джану Сиршасана или “седеж с глава до едното коляно” (фиг. 4а). Тази поза помага за разтягане на гръбначния стълб, раменете, подколенните сухожилия и слабините. Тя помага за стимулиране на черния дроб и бъбреците, помага за подобряване на храносмилането и е полезна при високо кръвно налягане, безсъние и синузит. Тя енергийно стимулира праната да се премести в гръбначния нерв, “сушумна нади”.

Следващата поза е Пашимотанасана или “седеж, наведен напред” (фиг. 4b). Физически тази поза помага за облекчаване на храносмилателни проблеми като констипация и помага при проблеми като ишиас. Енергийно тази поза стимулира чакрата Манипура (слънчев сплит).

Пашимотанасана е последвана от Саламба Сарвангасана или “раменен стоеж, свещ” (фиг. 5). Това е обърната поза, която подобрява притока на кръв към мозъка, подобрява секрецията на панкреаса, помага за предпазване от хернии и нарушения на уринирането и стимулира щитовидната жлеза, като същевременно укрепва мускулите на ръцете, раменете, врата и бедрата. Енергийно тази поза стимулира чакрата Вишудха (гърлото).

СНИМКА 2: Усъвършенствани йога практики, Стартов комплект от асани – Пози 6-14

След това преминаваш от раменната стойка направо в Халасана или “рало” (фиг. 6). Тази поза помага да се увеличи гъвкавостта на гръбначния стълб, тъй като отваря всеки гръбначен диск и разтяга всеки прешлен, което прави позата чудесна за хора с артрит или скованост на врата/гърба. Също така активира черния дроб, далака и щитовидната жлеза, стимулира коремните органи и е чудесна за тези, които изпитват главоболие, безсъние или високо кръвно налягане. Енергийно тази поза издърпва енергия от чакрата Муладхара (корен) до чакрата Вишудха (гърлото) и стимулира всяка от чакрите по пътя нагоре.

Следващата поза в последователността на AYP е Йога Мудра или “печатът на йога” (фиг. 7). Позата насочва кръвния поток нагоре, масажирайки долните бронхи на белите дробове. Тя е много добра за всеки, който има някаква форма на белодробен проблем, а също така помага при стомашни проблеми, тъй като помага за укрепване на храносмилателната система. Енергийно тази поза помага за отваряне на чакрата Анахата (сърце) и също така стимулира чакрата Аджна (трето око), тъй като насочва праната нагоре по сушумна нади (гръбначния нерв).

След това преминаваш към Буджангасана или “поза кобра” (фиг. 8). Тази поза помага за укрепване на мускулите на долната част на гърба, както и основните мускули, по-специално напречните коремни мускули. Тя стимулира надбъбречните жлези, помага за нормализиране на нередовните менструални цикли и също така помага при проблеми с газове или констипация. Енергийно тази поза стимулира както чакрата Свадхистхана (пъпа), така и чакрата Манипура (слънчевия сплит).

От Буджангасана преминаваш към Салабхасана или “поза скакалец” (фиг. 9). Тази поза е една от най-добрите пози за всеки, който има проблеми със синдрома на карпалния тунел или някой с тендинит на лактите. Позата ограничава притока на кръв към долната част на ръцете и след това позволява на кръвта да се втурне обратно, когато приключиш с позата. Това помага да се стимулира правилната циркулация в китките и лактите. Тази поза също помага за укрепване, компресиране и отваряне на гръбначния стълб.

След това преминаваш в Матсиендрасана “гръбначно усукване” (фиг. 10). Тази поза стимулира панкреаса, черния дроб, далака, бъбреците, стомаха, а също така както възходящото, така и низходящото дебело черво. Също така помага за подреждане и пренастройка на гръбначния стълб. Енергийно позата помага за спиралното изкачване на праната нагоре от корена през всички чакри, но е особено стимулираща за чакрата Манипура (слънчев сплит).

Сега идваш до изправен стоеж за Удияна Бандха или “повдигане на корема” (фиг. 11). Това не е непременно “асана” и по-скоро попада в категорията “бандха”, което означава “заключване”. Тази поза е най-вече, за да стимулира възходящия поток на енергията кундалини от чакрата Муладхара (корен), тъй като има всмукващ ефект върху праната, намираща се там.

Оттук преминаваш в Анувитасана или “огъване назад с разтягане” (фиг. 12). Тази поза помага за разтягане на коремните мускули, укрепване на гърба/гръбначния стълб и стимулира белите дробове. Енергийно позата помага за отваряне на чакрата Анахата (сърце).

След това, на това огъване назад противодействаш с навеждане напред … Утанасана или “навеждане напред с докосване на пръстите” (фиг. 13). Тази поза увеличава гъвкавостта в долната част на гърба, подколенните сухожилия и прасците, намалява умората, стимулира храносмилането, създава пространство между прешлените и помага при астма, високо кръвно налягане и остеопороза. Тя също така е лесна за изпълнение обърната поза, тъй като главата е по-ниско от сърцето и това увеличава притока на кръв към мозъка.

И накрая завършваш асана рутината със шавасана или “поза на труп” (фиг. 14). Тази поза позволява на тялото да си почине и да се освободи от всяко напрежение и позволява на енергийните запушвания в нервната система, които са били разхлабени от практикуването на асани, да се освободят/стопят, преди да преминеш към твоите седящи практики.

Така че, имайки предвид всичко това тук, продължи да правиш практиката си от асани, към която си предразположен/а, за да продължиш да поддържаш физическото тяло здраво и в добро състояние. Но не забравяй, че ако целта на твоите духовни практики е да се освободиш от страданието, ако целта на твоите духовни практики е да станеш просветлен/а, то практикуването единствено на асани няма да те отведе до края. Асаните ще помогнат по много начини, но пълната гама от йога практики е необходима, за да осъществиш себе си като Аз.

ТЕМА L1-8: Асани, йога и живот без окови – защо йога е повече от само асани

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

В наши дни, когато някой каже думата “йога”, повечето хора си мислят за асани (йога пози). Те си мислят за учебни часове по йога, в които се разтяга тялото, увеличава се физическата гъвкавост, помага се на хората да отслабнат и да влязат в по-добро цялостно физическо състояние. Но има ли в йога нещо повече от тези асани? Асаните ли са цялата йога?

С една дума, не. Асаните са само един от осемте крайника на йога, изложени от индийския мъдрец Патанджали, автор на “Йога сутрите”. Така че да, те имат дял в йога като цяло, но със сигурност не са цялата йога.

Напоследък в западното общество йога става все по-популярна, милиони хора в западните общества ходят на уроци по йога всяка седмица, а статистиката показва, че има още милиони, които имат желание да се занимават с йога, но тепърва ще стъпят в такова студио. Но колкото по-популярна става йога, толкова повече хора започват да осъзнават, че това, което може би са търсили в йога, те не получават от повечето йога уроци. Разбира се, ако целта ти е повишена гъвкавост, известна загуба на тегло и по-добро физическо състояние, да, може би получаваш това, което търсиш, от твоя курс с асани… но ако търсиш практики, насочени към духа, ако търсиш да сложиш край на личните страдания, ако търсиш начини да се придвижиш към живот без окови, тогава не са много добри шансовете да намериш това, което търсиш от твоя курс по йога асани.

Тялото и умът не са две отделни неща. Умът-тяло е единно нещо. Ако умът е замърсен, то и тялото ще бъде. Тялото е отражение на ума. Така че, опитите да усъвършенстваш телесната си форма постигат много малко, ако пълниш ума си с боклук. Няма основания да се очаква, че ако можеш да се научиш да контролираш тялото си, то тогава автоматично ще можеш да контролираш и ума … а именно умът е източника на всяко страдание. В живота нещата преминават от фини към груби, а не от груби към фини. Светът е физически изграден от миниатюрни атоми и молекули, така че не е логично да очакваш, че ще решиш всичките си проблеми, като работиш върху това, което атомите са изградили. Трябва да работиш върху корена на проблема и нагоре…. трябва да работиш върху атомите, преди да започнеш да работиш върху онова, което те създават. Да се върви по другия път е загубена кауза.

Традиционно асаните се правят, за да може тялото да се чувства удобно, когато седи за пранаяма (дихателни упражнения) и медитация, които са два от осемте йога крайника. Дори още нещо – санскритската дума “асана” означава “седалище”. От векове е добре известно, че основната практика на “йога” е медитацията, а не асаните. Причината за това е, защото практикуването на медитация е това, което ще те освободи от страданията в този свят… асаните сами по себе си не могат. Добре е да поддържаш тялото здраво и в добро състояние, тъй като то е съдът, чрез който Божественото в теб се проявява, показва, разкрива. Но простото поддържане на тялото в добро състояние няма да те отведе чак до освобождение, до просветление – до живот без окови. За да се освободиш от страданието, трябва да работиш върху корена на проблема, който е неправилното отъждествяване… мислейки (и вярвайки на мисълта), че си нещо, което всъщност не си. Ти не си твоето тяло. Ти не си твоите мисли. Ти не си твоите убеждения, вярвания, идеи, професия или личност. Ти си чисто съзнание, проявяващо се като форма. Правенето само на асани като духовна практика няма да ти помогне да развалиш навика на ума да се оприличаваш неправилно с външната “реалност”.

Това, което ще направят йога позите е, че ще помогнат за създаването на по-пречистен съд, което улеснява достъпа ти до Божественото вътре в теб. Те ще ти помогнат да коригираш физическите енергийни блокажи, като създадат отворени канали за плавното протичане на прана (жизнена сила), преминаваща през нервната ти система и ще ти позволят по-голям комфорт във физическия ти живот. Ти не си твоето тяло (съзнанието не изчезва след смъртта на физическото тяло), но човешката нервна система е превозното средство, което всеки един от нас използва за достъп до божественото в себе си. Така че, важно е да се отнасяш към своето тяло като към храма, който то е и да го поддържаш в добро състояние. Без това тяло не бихме имали възможността да осъзнаем себе си, своето Аз като Божествено.

Ако си склонен/склонна да включиш практики на асани в ежедневната си йога рутина всичко, което е необходимо е 5 до 10 минути асана практики, преди да седнеш за пранаяма и медитация. Добре е, ако удължиш това до 30 минути, стига бхакти (желанието) да е налице, но ако е много повече от това време и фокусът има тенденцията да се отклони от седящите практики към манипулациите с тялото, то ще престане да има баланс. Ще има твърде много внимание/фокусиране навън и недостатъчно навлизане навътре. Затова 30 минути асана практики е приблизително максималното, което всеки от нас трябва да прави, преди да седне за пранаяма и медитация.

Като се има предвид всичко това, къде се вписват асаните в пълната йога практика? Колко асана упражнения са ти необходими? Е, асаните не са необходими, за да стигнеш до място в живота, където страданието вече не съществува. Асаните не са необходими, за да стигнеш до живот в неоковано осъзнаване. Необходима е единствено медитационна практика, която култивира вътрешна тишина. Но, да кажем, ако си склонен/склонна да правиш асани като част от твоите духовни практики, то колко асани е подходящо, къде трябва да се впишат те в твоята ежедневна рутина от практики и какви асани трябва да правиш?

Усъвършенстваните йога практики (AYP) създадоха основна рутина от асани преди пранаяма и медитация, която може да ти служи като добра отправна точка и която също така може да служи като цялостна (макар и лека) асана рутина, преди началото на твоите седящи практики. За подробности относно тази рутина от асани, както и за съпътстваща информация относно всяка асана (поза) и нейните предимства, моля да разгледаш следващата техника.

РЕСУРС L1-5: Ненасилствена комуникация

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Дори тези от нас, които общо взето са добри и търпеливи хора, или поне относително са такива, поне през повечето време, могат да бъдат много изненадани да научат колко насилствено общуваме всъщност. Насилието при твоето общуване често е толкова несъгласувано с това какъв(а) се възприемаш, че си и често е твърде сляпа зона, дори за онези от нас, които чувстват, че са поне относително наясно с това как общуват. Затова, вероятно ще бъде наистина полезно за всеки от нас да погледне наново дали неговата комуникация е наистина ненасилствена и наистина състрадателна.

Причината, поради която за почти всеки от нас е ценен такъв нов поглед е, че ти си научил/а цялостния си стил на общуване в много ранна възраст, в период, когато не си имал/а дори представа какво означава да общуваш по начини, които са свободни от преобладаващото влияние на твоето семейство, твоята култура, твоето поколение, твоята националност и дори твоя основен език.

Системата за ненасилствена комуникация, разработена от Маршал Розенберг, е фантастичен ресурс, който може да бъде полезен за почти всеки от нас, ако не поради друга причина, то поне за да бъдеш сигурен(а), че всички аспекти на твоята комуникация са в хармония с това, което знаеш, че искаш да бъдеш и с когото възнамеряваш да бъдеш.

Ненасилствената комуникация ти помага да си изясниш начините, по които може да не комуникираш ясно, като същевременно ти предлага метод за ясна комуникация с всекиго, без да навлизаш в обвинения, манипулация, контрол, атака или някои от другите тенденции в комуникацията, с които можеш да си сигурен(а), че не се ангажираш или, че можеш да бъдеш изненадан/а, че преживяваш, когато те те завладеят (т.е. “Откъде идва това?”). И всяко късче полезна ННК (ненасилствена комуникация) ти помага да общуваш състрадателно с онези, които може би насочват изрази на нещастие към теб.

Което те води до същността, до истинската стойност на ННК – в сърцевината си ННК е цялата и единствено за Хармония, Единство и Цялостност, три от основните принципи на живота без окови. ННК нарича това условие за единство “съпричастност” и както и да бъде наречено, това е мястото, където стените се срутват и следователно мястото, където в действителност може да се случи комуникация. И когато комуникацията се случи, могат да се случат чудеса. Чудеса, променящи живота. Променящи света чудеса. Наистина.

Маршал Розенберг звучи като много обикновен човек. Обикновен човек, който е бил зашеметен и объркан от нивата на насилие в комуникацията по целия свят, в почти всеки вид ситуация, която попада в категорията на общуването. Обикновен човек, решил да направи нещо по въпроса. И понякога, може би дори всеки път, това е, което създава цялата разлика, прави всичко различно.

Докато оглеждаш всичко около теб – опитите за комуникация между хора, обсъждащи религия, хора, обсъждащи политика, хора, обсъждащи национални проблеми, може би дори хора, обсъждащи забелязани проблеми в своите собствени семейства или общности. Какво можеш да направиш? Можеш да се научиш как да общуваш състрадателно и тогава можеш да общуваш състрадателно. Можеш да бъдеш част от решението, вместо част от проблема. Можеш да бъдеш част от светлината, вместо съществуващото взаимодействие в смътни илюзии.

Можеш да установиш съпричастност, единство с всеки. Наистина. Всичко, което е необходимо, е искреност. Ако истински желаеш да се срещнеш, да общуваш, да се свържеш, ти си се добрал/а до най-голямата от всички сили, единствената истинска сила – любовта, която е живот без окови.

По-долу са някои откъси от “Ненасилствената комуникация: езикът на живота” на д-р Маршал Розенберг.

ВЪВЕДЕНИЕ

Вярвайки, че наша природа е да се наслаждаваме да даваме и получаваме по състрадателен начин, аз бях ангажиран през по-голямата част от живота си с два въпроса. Какво се случва, за да ни раздели от нашата състрадателна природа, карайки ни да се държим насилствено и експлоататорски? И обратното, какво позволява на някои хора да останат свързани със своята състрадателна природа дори при най-трудни обстоятелства?

Заниманието ми с тези въпроси започна в детството, през лятото на 1943 г., когато семейството ни се премести в Детройт, Мичиган. Втората седмица след като пристигнахме, избухна война между конкуренти заради инцидент в обществен парк. Над четиридесет души бяха убити през следващите няколко дни. Кварталът ни беше разположен в центъра на насилието и прекарахме три дни заключени в къщата.

Когато размириците приключиха и училището започна, открих, че едно име може да бъде толкова опасно, колкото и цвета на кожата. Когато учителят извика името ми по време на присъствието, две момчета кръвнишки ме погледнаха и изсъскаха: “Ти евреин/чифут ли си?” Никога досега не бях чувал думата и не знаех, че някои хора я използват, за да унижават евреите. След училище тези двамата ме чакаха – събориха ме на земята, ритаха ме и ме биеха.

От онова лято на 1943 г. изследвам двата въпроса, които споменах. Какво ни дава възможност, например, да останем свързани със състрадателната си природа дори при най-лошите обстоятелства? Мисля си за хора като Ети Хилесъм, които са останали състрадателни дори докато са били подложени на уродливите условия на германски концентрационен лагер. Както пише тя в дневника си по това време:
“Не се плаша лесно. Не защото съм смела, но защото знам, че имам работа с човешки същества и, че трябва да се опитам толкова силно, колкото мога, за да разбера всичко, което някой някога прави. И това беше истинският принос на това утро – не, че киселият млад офицер от Гестапо ми изкрещя, а че не изпитвах възмущение, но истинско състрадание и бих искала да го попитам: “Имал си много нещастно детство или приятелката ти те разочарова?” Да, той изглеждаше тормозен и управляван, начумерен и слаб. Трябваше да започна да го лекувам там и тогава, защото знам, че младите мъже като този, за съжаление са опасни, веднага щом изгубят своята човечност.” – Ети Хилесъм, “Мемоари”

Докато изучавах факторите, които влияят на способността ни да останем състрадателни, бях поразен от решаващата роля на езика и как употребяваме думите. Оттогава открих специфичен подход към “общуването – говорене и слушане”, който ни кара да даваме от сърце, свързвайки ни със самите нас, както и един с друг по начин, който позволява на нашето естествено състрадание да процъфти. Наричам този подход ненасилствена комуникация, използвайки термина “ненасилие”, както го използва Ганди – подходът се отнася до нашето естествено състояние на състрадание, когато насилието е отшумяло от сърцето. Въпреки, че може да не смятаме начина, по който говорим за “насилие”, нашите думи често водят до нараняване и до болка, независимо дали на самите нас или на другите. В някои общности процесът, който описвам, е известен като Състрадателна комуникация; съкращението ННК се използва в цялата книга и означава ненасилствена или състрадателна комуникация.

НАЧИН ЗА ФОКУСИРАНЕ НА ВНИМАНИЕТО

ННК се основава на езикови и комуникативни умения, които укрепват нашата способност да останем хора, дори при тежки, трудно поносими и дразнещи условия. Този метод не съдържа нищо ново. Всичко, което е поставено и обединено в ННК е известно от векове. Намерението ми е ННК да ни напомни за това, което вече знаем – за това, как ние хората трябва да се отнасяме един към друг и да ни помогне да живеем по начин, който конкретно проявява това знание.

ННК те ръководи в преоформянето на начина, по който се изразяваш и чуваш другите. Вместо реакциите ти да бъдат автоматични, основани на навици, твоите думи се превръщат в съзнателни отговори, които се основават твърдо на осъзнаването ти на това, което възприемаш, чувстваш и искаш в момента. Направляван/а си да изразяваш себе си с честност и яснота, като същевременно даваш на другите уважително и съпричастно внимание. При всяка обмяна с другите идваш, за да чуеш собствените си по-дълбоки нужди, както и техните. ННК те обучава да наблюдаваш внимателно и да станеш способен/а да определиш, да установиш поведението и условията, които те засягат. Научаваш се да определяш и ясно да произнесеш и изразиш това, което конкретно искаш в дадена ситуация. Формата е проста, но същевременно и преобразяваща те.

Тъй като ННК замества твоите стари модели на защита, оттегляне или атака, когато си изправен/а пред лицето на преценка, осъждане или критика, ти започваш да възприемаш себе си и другите, както и своите намерения и взаимоотношения в нова светлина. Съпротивлението, защитата и насилствените ти реакции са сведени до минимум. Когато се съсредоточиш върху изясняване на наблюдаваното, почувстваното и необходимото, а не върху диагностицирането, преценката или осъждането, ти откриваш дълбочината на собственото си състрадание. Чрез акцента си върху дълбокото слушане както на себе си, така и на другите, ННК насърчава и подпомага уважението, услужливостта и съпричастността и поражда взаимното желание да даваме от сърце.

Въпреки, че го наричам “процес на комуникация” или “език на състрадание”, ННК е нещо повече от процес или език. На по-дълбоко ниво ННК е постоянно напомняне да поддържаш вниманието си фокусирано върху място, където е по-вероятно да получиш това, което търсиш.

Има една история за мъж под уличната лампа, търсещ нещо на четири крака. Минаващ оттам полицай го попитал какво прави. “Търся ключовете на колата си”, отговорил мъжът, който изглеждал леко пиян. “Тук ли си ги изпуснал?” – попитал офицерът. “Не”, отговорил мъжът. “Изпуснах ги в уличката”. Виждайки обърканото изражение на полицая, мъжът побързал да обясни: “Но тук е много по-добре осветено.”

Откривам, че моята културна обусловеност ме кара да насоча вниманието си към места, където е малко вероятно да получа това, което искам. Разработих ННК като начин да тренирам своето внимание – да засияе светлината на съзнанието на места, които имат потенциала да дадат това, което търся. Това, което искам в своя живот е състрадание, поток между мен и другите, основан на взаимно отдаване от сърце.

ПРОЦЕСЪТ НА ННК

За да стигнем до взаимно желание да даваме от сърце, ние фокусираме светлината на съзнанието върху четири области – наричани четирите компонента на ННК модела.

Четирите компонента на ННК:
1. Наблюдение -наблюдаваш какво всъщност се случва в дадена ситуация.
2. Чувства – заявяваш как се чувстваш от това действие.
3. Нужди – казваш какви твои нужди са свързани с чувствата, които изпитваш.
4. Искане – отправяш много конкретна молба към другия.

Първо, наблюдаваш какво всъщност се случва в дадена ситуация – наблюдаваш какво казват или правят другите, което обогатява, или не обогатява живота им. Трикът е да можеш да изговориш и изразиш това наблюдение, без да въвеждаш каквато и да е осъждане или оценка – просто да кажеш какво прави човекът, което ти харесваш или не.

След това, заявяваш как се чувстваш, когато наблюдаваш това действие – наранено, уплашено, радостно, развеселено, раздразнено и т.н.?

На трето място, казваш какви твои нужди са свързани с чувствата, които изпитваш. Да познаваш тези три компонента означава, че използваш ННК, за да изразиш ясно и честно как си. Например, една майка може да изрази тези три части на сина си тийнейджър, като каже: “Феликс, когато видя две топки замърсени чорапи под масичката за кафе и още три до телевизора, се чувствам раздразнена, защото имам нужда от повече ред в стаите, които споделяме общо.”

Незабавно тя ще продължи с четвъртия компонент, много конкретна молба: “Би ли искал да сложиш чорапите си в твоята стаята или в пералнята?” Този четвърти компонент указва това, което искаш от другия човек и което би обогатило живота ти или ще направи живота много по-добър за теб.

По този начин част от умението ННК е да изразиш тези четири части информация много ясно, независимо дали устно или по друг начин. Другият аспект на тази комуникация се състои в приемането на същите четири части информация от другите. Свързваш се с тях, като първо откриеш какво те наблюдават, какво чувстват и от какво имат нужда. След това откриваш какво би обогатило живота им, когато получат четвъртото парче – тяхното искане. Докато фокусираш вниманието си върху споменатите четири области и помагаш на другите да правят същото, ти установяваш поток от общуване, напред и назад, докато състраданието се прояви по естествен начин – какво аз наблюдавам, чувствам и се нуждая, какво искам, за да обогатя живота си, какво другия наблюдава, чувства и от какво се нуждае, какво той иска, за да обогати своя живот.

Ресурси:
– Комуникация без насилие: http: //cННК.org/
– Книгата “Ненасилствената комуникация: езикът на живота”, д-р Маршал Розенберг

ТЕМА L1-7: Превъзмогване тиранията на идеите

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Всички страдания са резултат от неправилна, неподходяща идея. Единична неправилна идея, идеята за разделяне, обособеност и предубеденост. Животът без окови е естественото състояние, цялата вселена е непрекъснато вибриращ танц на хармония, единство и цялост. Цялата природна вселена се свързва хармонично и синергично (синергия – взаимодействие и сътрудничество).

Единственото изключение от тази естествена хармония е неправилното схващане, известно като его, ограниченото чувство за себе си, мисълта, наречена “аз”. Съвсем доскоро по-голямата част от нас са живели през целия си живот, без никога изобщо да са чули за живот без окови или за различните начини да живееш без окови, които се предлагат от религии и духовни традиции. Или, ако сме чули за един от начините да живеем без окови, вероятно е той да е бил представен като нещо достъпно само чрез една религия или духовен път или чрез възприемане на специфичен начин на живот, като например да станеш свещеник, монах или монахиня. И така, ти си бил възпитаван/а предубедено и превъзпитаван/а предубедено, че освобождаването от страдание и свободата като цяло е за малцина избрани и във всеки случай, очевидно не е за теб. Буквално са те учили още от времето, когато си могъл(а) да разбираш само най-елементарните думи и понятия, че си отделен(а)/изолиран(а) и следователно сам/а. Беше обучен/а, че тези твои аспекти, които изглеждат отделни (физическото тяло, психологическите тенденции, индивидуалните черти и т.н.), са общата сума на това, което си – и следователно всеки от нас в действителност е отделен.

Поради този непропорционален фокус върху външния вид от всякакъв вид (включително вътрешния външен вид – мисли, чувства, чувството за себе си, предубедените спомени и т.н.), ти не само прекарваш живота си предубеден/а и предубеждаван/а, че този външен вид е реалност, но че и той е цялата, всичката реалност. И тъй като се фокусираш само върху формата на нещата (а не върху пространството на Съзнанието, в което всъщност се случва всичко), ти буквално ставаш “сляп/а за осъзнаването”, нито виждаш, нито познаваш по-голямата част от своето собствено съзнание и затова, ако то изобщо бива възприемано, то бива възприемано като нещо възвишено или мистично и съвсем вероятно (предубеденото мислене предполага) е да е нереално.

Реалността е, че животът без окови е реалност – това е най-първоначалното осъзнаване, в рамките на което се случва всичко останало. Това не е нито възвишено, нито метафизично, това просто е действително – съзнанието, според преживяването е единно поле. Всички части в него са произволни, своеволни и случайни различия. Всичко, което възприемаш, се превръща в електрически сигнали, вибриращи в мозъка ти. Целостта на осъзнаването е просто преживяването на това поле без възприятийните разграничения и отличителни черти. За това нещо както науката, така и религията недвусмислено са съгласни. Обаче по-голямата част от нас, независимо дали са ориентирани към науката, религията или към нито едното от тези двете, никога не са преживявали тази цялостност и следователно нито я преживяват, нито я възприемат като възможна. Тук е мястото, където идват духовните практики – те премахват облачното покривало на възприятийното разделяне, което пречи да бъде изживявана пълнотата и целостта, които всички ние всъщност сме, сега. Животът без окови е просто да бъдеш напълно, естествено и божествено човек – във, със и като цялостност на твоето собствено реализирано съзнание.

Въпреки това, повечето от нас никога не изпитват красотата, чистотата, пълното освобождение на живота без окови. Изглежда, че облачното покривало на предубеденото неправилно мнение е просто твърде дебело, особено след като повечето от нас дори не знаят, че сме затънали в пълна заблуда в почти всеки момент (преди да заживеем без окови), нито дори осъзнаваме, че тази фундаментална заблуда се подсилва, преразглежда се отново и по този начин се запомня, в почти всеки един момент. Най-вече обаче, всичко се свежда до факта, че най-често нямаш никаква идея какво да направиш, за да избегнеш продължаващите през целия ти живот чувство за липса на цел и чувство за неуспялост.

И така, как тогава да изживееш живота без окови?

В реалността животът без окови има две основни страни. Едната е преживяване на пълната гама от твоето първоначално, реализирано осъзнаване. Това е, за което са предназначени техниките за живот без окови. Другата е разбирането на илюзиите на неправилното мнение, като видиш през тяхната мъгла. Това е, което ученията за живот без окови са предназначени да улеснят.

1. Преживяване пълната гама на твоето първоначално, оригинално осъзнаване.

За да се възползваш от предимствата на редовното упражняване, просто трябва да го правиш. Същото важи и за универсалните духовни практики, които са били доказвани във всяка духовна традиция в продължение на хилядолетия. Не духовни вярвания, а духовни практики. Както при упражненията, когато се занимаваш с духовни практики, не става въпрос за това какво мислиш, а за това какво правиш. Когато започнеш ежедневната си рутина от доказани духовни практики (за подробности виж уроците от “Живот без окови”), не след дълго започват да се появяват осезаеми ползи. Тогава, след няколко седмици или месеца, или може би малко по-дълго за някои от нас, започваш да изпитваш някои от нещата, за които само си чувал/а или чел/а преди това. Изживяваш реалността на вътрешната тишина и неподвижност. Изживяваш реалността на фините енергии, за които говорят всички духовни традиции. Малко по малко директно преживяваш реалността, която, както казва Исус Христос в Библията, е небесното царство вътре в нас.

Когато отхвърляш духовната информация, защото по това време тя няма смисъл за теб, ти действаш, поставяйки се в огромно неблагоприятно положение. Нямаш преживяването, знанието, от позицията на което да направиш това изявление. Докато продължаваш с ежедневните си практики, откриваш, че всъщност изобщо не е необходимо да правиш никакви изявления: реалността на живота без окови се разбулва като напълно и просто очевидна.

Без духовни практики ти ще продължиш да живееш под вечно облачно покривало, изгубил/а вяра в съществуването на слънцето.

Отдавайки се на ежедневните практики, за относително къс период от време можеш и ще се насладиш в действителност на живота без окови. Какво означава “относително кратко”? За повечето от нас същността на пътуването към осъзнаване на целостта, към живота без окови, отнема сравнително малко години. Това е много по-кратък период от време, отколкото е отнемал на повечето хора през историята на човечеството. Причината за това е, че отварянето на шлюзовете на информация в световен мащаб позволи на повече от нас да имат по-голям достъп до изключително ценна духовна и свързана със съзнанието/осъзнаването информация през последните години, отколкото по всяко друго време в човешката история. Следователно успяхме да дестилираме, пречистим, усъвършенстваме и подобрим съществуващите учения, техники и ресурси. И все пак за всички нас това е много, много индивидуална активност – всеки е различен, преди да стигне до съзнателното преживяване на единството. Някои от нас незабавно се пробуждат да живеят неоковани, но това е много, много рядко срещано. Други го правят в рамките на няколко кратки месеца, но това също е много рядко. За повечето от нас процесът изглежда отнема шепа години, макар че с все по-ефективните усъвършенствания на практиките и произтичащите от тях преживявания и разбиране, може би ще бъдем способни да помогнем да съкратим допълнително тези времеви рамки. Вероятно не е реалистично за повечето от нас да очакваме да живеем напълно неоковани след няколко месеца, но от друга страна – ако отнеме повече от десетилетие, вероятно има някакъв аспект от нашия подход, който трябва да бъде пречистен и усъвършенстван.

Реално погледнато, до започването да живееш неокован/а, можеш да очакваш да отнеме няколко години в ежедневни практики, като непрекъснато получаваш все по-голяма тишина, свобода и чистота, докато всъщност животът без окови не се превърне в подразбиращ се за теб и върховното състояние, преподавано от всяка духовна традиция се превърне в твое ежедневие.

2. Разбиране илюзиите на неправилното мнение.

Имал/а си преживяването да вярваш, че нещо е вярно, или да се чувстваш по определен начин по отношение на нещо или някого, а след това внезапно да си промениш този възглед въз основа на нова информация. Едно време въртенето на Слънцето около Земята е било възприемано за факт – достатъчно, за да може Галилей да бъде жестоко наказан, че се осмелил да заяви друго. В момента е прието, че Земята се върти около Слънцето. Кое създаде тази разлика? Способността и желанието просто да наблюдаваш, отбелязваш и виждаш по-прецизно.

Така е и с живота без окови.

Когато повече не вярваш на неправилни възгледи, толкова повече животът без окови е твоето естествено състояние, хармоничното протичане на живота, сега. Кои от възгледите, на които в момента вярваш, са неверни? Всичките. Наистина. Как може една концепция да бъде вярна? Това е лесен и напълно верен отговор. Обаче повечето от нас не само няма да повярват веднага на този отговор, но и не могат. Подсилване на предубеденото мислене и идеи през целия живот, свързано с пристрастност/предубеденост и с липси и недостиг, а също така и объркването на схващанията с действителното – това е дълбоко заложено в почти всички нас. Тялото следва ума, умът следва съзнанието. Ако осъзнаването е блокирано от облачната покривка на идейната предубеденост и пристрастеност, ти се опитваш да завършиш уравнението за цялост, като изискваш 2 + 2 да бъде равно на 3. От тук следват и всички затруднения.

Начинът да живееш неоковано всъщност е повече неправене, отколкото правене – това е освобождаването от/на всичко, което е невярно, неистинско, чрез преживяване, разбиране и създаване на свой собствен начин за излизане от тъмната нереалност на въображаемите ограничения и влизане в красивата реалност на живота без граници.

Наистина е много просто.

Няколко основни набора от инструменти, използвани от човечеството (разликите/различията, правени от езика и основаното на езика мислене), бяха объркани с реалността и по този начин се превърнаха в ефективни тирани на човечеството. Езикът и мисленето могат да бъдат полезни и дори приятни творчески инструменти, обаче те правят ужасна тирания.

Да оставиш езика и възгледите да управляват твоя живот е все едно да оставиш песента да те изпее, да оставиш историята да те напише, да оставиш глината да те извайва. Всъщност ти сме певеца, музиканта, автора, скулптора. Животът без окови е да живееш в осъзнато единство, в осъзнаването на себе си като цялост, наслаждавайки се на хармонията на живота, освободен/а от плен, измислени концепции за несправедливост, недостиг, оскъдица и липса.

Когато позволиш на предубедени идеи да те използват като играчка, доколко дълбоко достига тяхното царство на терор?

Какво те плаши? В дълбините на твоите лични мисли? Тревогите, които се надигат непредвидени и те дърпат отвсякъде като зъл, невиждан кукловод? Ето колко дълбоко достига. Случва ли се в момента това, което те плаши? В твоето непосредствено преживяване? Вероятно не. Въпреки това, все още има автоматична, несъзнавана реакция спрямо тези мисли, които възникват автоматично. За това ли си се абонирал/а? Много от нас със сигурност изглежда така и си мислят.

Истината, когато я преживееш, е едновременно зашеметяваща и напълно освобождаваща те – егото, твоето неоправдано и неуместно чувство за липса и за пристрастност само по себе си е нереална мисъл и затова неговата реалност се състои от неуместни мисли, които просто са други мисли, получени от измислената вселена на липси и пристрастеност.

Какви са последиците от това? Когато тази нещастна, нереална и изпълнена със страх фантазия се стопи, ти осъзнаваш:
– Животът е Хармония
– Знаенето е Единство
– Съзнанието е Цялостност

И нещо още по-важно и приложимо, ти осъзнаваш от опит, че:
Живееш неокован/а, като истинска Свобода и отвъд предубеденото мисловно въображение на ума.

“Свобода отвъд въображението” е нещо повече от крилата фраза, това е много реален ключ към разбирането и действителното преживяване на живота без окови.

Животът без окови може да бъде намерен само в Свободата, която е отвъд фантазиите на ума, в реалността, която е отвъд и преди различията, правени от езика (значенията на думите – бел. моя) и езиковото мислене. Умът и езикът са режещи инструменти. Те разделят, решават, дават определения и разграничават. Следователно те могат да бъдат полезни при създаването на специфични аспекти от твоя живот, но не са подходящи да бъдат арбитри за целостта на реалността.

Как можеш да знаеш това за себе си? Чрез преживяване и чрез разбиране.

Как можеш да постигнеш това преживяване и това разбиране? Практики, практики и пак практики.

Малко време, искрено отдадено всеки ден, води до живот без окови, до Свобода отвъд фантазиите на ума, в действителността.

ТЕХНИКА L1-10: Стопяване измамите на ума

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

И така, как да стопиш тези измами на ума? Тяхното разтопяване може да се практикува просто и лесно в твоето ежедневие. В края на деня, когато установиш, че предубеденото мислене е етикетирало, обозначило деня като лош или стресиращ или депресиращ ден, можеш да прегледаш деня в ума си и да направиш умствени бележки за три вида мисли, които са причинили да се постави този етикет.

Идентифицирай действителните емоции, които изпитваш (т.е. тъга, гняв, независимо коя от тях преобладава в момента). = Емоция
Обърни внимание на етикетите, които предубеденото мислене е приложило към емоцията (разочаровани, луди, победени). = Етикет
Обърни внимание на историята, която поддържа тези емоция и етикет (т.е. нещата трябва/не трябва да бъдат такива). = История от ума
Идентифицирай реалната ситуация, която е независима от етикета, или от историята на ума, или от емоционалните реакции към етикета и към историята на ума. = Реалност

Примери:
Условното мислене казва “днес беше ужасен ден!”

1. Забелязваш коя е действителната емоция, например “тъга”.
2. Забелязваш етикета, оценката, например “Ужасен ден”.
3. Идентифицираш историята на ума, например “Той не трябва да бъде толкова суров и осъдителен”.
4. Припомняш си действителната ситуация (реалността), такава каквато е (независима от твоята оценка (етикета) и историята на ума, или от емоционалните реакции на оценката, например “Баща ми ми говори на висок глас”.

Могат да се появят няколко важни реализации, всеки път, когато използваш тази техника и тя може да се използва ефективно във всеки момент, когато има чувство на смущение (като стрес, неудобни емоции, неудобни мисли и т.н.)

1. Забелязваш, че условното мислене е етикетирало глобално паметта ти за деня по определен начин (“глобално” означава, че понятието “цял ден” е оценено и е преценено, че е имало определени качества) и забелязваш, че емоциите са възникнали, базирани на фокусирането ти върху етикета, който подкрепя заключението на условното мислене (“ужасен ден”). Всъщност имаше много не ужасни моменти през деня, но вниманието ти се фокусира върху мисловните етикети, които подкрепят заключението на условното/предубеденото мислене.

2. Забелязваш, че емоционалната реакция винаги е към етикета, към оценката и към историята от ума – реакцията никога не е към факта. Измамите на ума са измами, направени чрез твоето фокусиране върху умствените и емоционални реакции към етикетите, създадени от предубедено мислене. Измамите на ума са затворен цикъл на предубедено мислене, които са напълно независими от реалната ситуация. Ако фактите от даден момент са били етикетирани по различен начин, реакцията и заключенията на предубеденото мислене също щяха да са други. “Раят на един човек е ад за друг човек”, както казва старата поговорка.

За един човек “бащата да му говори на висок глас” може да бъде ежедневно събитие, събитие, което е свикнал/а да преживява и следователно, то е събитие, което неговото/нейното предубедено мислене не оценява като тъжно.

За друг човек “бащата да му говори на висок глас” може да не се счита за грубо или осъдително, а просто като стил на говорене.

При някой друг, вместо тъга, емоционалната реакция може да бъде гняв.

Друг пък може да усети моментно смущение въз основа на конкретно предубедено мислене, но оценката му за разговора няма да е свързана с никакъв етикет за същността на целия ден.

И така, осъзнавайки всичко това, можеш да забележиш – реакцията никога не е към даден факт, а е само към оценката ти за този факт.

Сега, ако това беше лош ден или “ден на лоши преживявания”, ти можеш съзнателно да си спомниш тези моменти в деня, когато се чувстваше щастлив/а. Това е празнината, която разрушава или стопява твоето усещане, че си имал/а иначе лош ден.

Например, може би се наслади на чая сутринта, или може би се усмихна на някого или някой ти се усмихна. Може би се засмя на шега или видя нещо, което те накара да се усмихнеш. Може би се радваше на любима песен или шоу, макар и за няколко минути. И т.н. Спомняйки си тези приятни или радостни моменти, можеш да осъзнаеш, че тези моменти разбиват въображаемата “непрестанна заблуда” за неприятни спомени от всеки ден.

Можеш да идентифицираш тези моменти, които не се вписват в етикетите/историите на ума, създаващи усещането за “неприятен ден”, след това да разделиш деня на множество от мънички спомени за щастие и спомени за тъга или други депресивни чувства. Правейки това, можеш по този начин да осъзнаеш, че не всичките “спадове” са свързани помежду си, и че всъщност не е бил “ден на спад”. По-скоро, бил е ден, състоящ се, както всички дни, от доста пълен спектър от мисли и чувства, както приятни, така и неприятни.

Ти използваш много физическа, емоционална и умствена енергия (оттук идва и физическата, емоционалната и психическата умора, които наричаме депресия) за да свържеш помежду им предубедените оценки, които създава твоето усещане за “спад”. Тогава предубеденото мислене взема тези измами на ума и ги свързва заедно, за да направи въображаема умствена заблуда за “едно голямо дъно”. Това между другото не означава, че депресията не е действително медицинско състояние – със сигурност е така, както много от нас знаят. Нашата цел тук е да разкрием част от динамиката, която подсилва депресията и изкуствено да я задържим да не нараства. Депресията не е естествено състояние – тя е резултат от комбинация от психични навици и/или свързаната с тях биохимия. Когато се видят причините за мисловните навици, тези навици се стопяват. Когато придобитите умствени навици се стопят, те повече не увеличават никоя свързана с тях и с депресията биохимия.

И така, стопяването на психичните навици, водещи до депресия, като правиш неща, които стопяват предизвикващата депресията биохимия (като упражнения, занимаване с духовни практики, свързване с хора, лекарства и т.н.), съчетано с истинското, честно желание да се освободиш от депресия, може и освобождава човек от депресия. Осъзнавайки това, можеш да видиш основен, даващ възможности факт – освобождаването от депресия е по силите ти и средствата за това са свободно достъпни.

Започваш с малките неща – просто да наблюдаваш, че денят се състои от множество от моменти, които следват един след друг, и че всеки момент е свободен от предишния (т.е. независим от паметта) и следващия (т.е. независим от въображението ти) и, че реакцията ти никога не е към реалния факт, а само към неговата оценка, всичко това ще ти помогне за стопяването на тези измами от ума. И, удивително, ще откриеш, че когато цялата тази изкуствено ограничавана енергия се освободи и се остави да тече по естествен начин, този мислещ ум по естествен начин си почива.

Първоначално измамата може да си си я въобразявал/а с години. Например, предубеденото мислене изважда наяве мисълта “Страдам от депресия от 10 години.” Е, с едно просто наблюдение, можеш да видиш, че депресията, която изпита преди 10 години, и тази, която почувства преди 5 години и тази, която изживя преди 6 месеца и тази, която изживя преди седмица – те не са еднакви. Ти ги свързваш една с друга и така създаваш една дълга въобразявана умствена измама. Всъщност, ако си готов/а да си спомниш честно и точно, можеш да видиш, че всеки конкретен период от време е имал почти толкова, или в някои случаи, дори и повече моменти, които са били преживявани като щастливи или поне приемливо щастливи, сравнено с депресиращите моменти.

И така, за да премахнеш тези измами, можеш да се върнеш назад и да откриеш моментите, когато не си бил/а депресиран/а. Можеш да си спомниш как се наслаждаваше на парти или на филм, на почивка, на излизането вечер, на книга, на пътуване или на работа. И по този начин да видиш как тези по-щастливи моменти всъщност разбиха въобразяваната десет години от теб депресия. Така че, една измама за десетгодишна депресия сега е разбита на по-малки спомени-измами за депресия. Това вече не е огромно чудовище, а по-скоро е поредица от управляеми “малки чудовища”, които те притесняваха в продължение на 10 години, период от време, който е бил също така на моменти и щастливо осеян с “малки ангели” на щастие, спокойствие и наслада.

След това ще се опиташ да разделиш текущия ден – може би да го разбиеш до половин ден. След това, докато продължаваш да определяш тези почивки през деня, моментите, когато не се чувстваше “на дъното”, ще започне да се случва нещо чудотворно. Двете половинки на деня ще се разграничат до множество от часове, часовете до минути, минутите до секунди и ще изпиташ реалността, че всеки момент от живота, може би секунда или две по продължителност, очевидно е напълно независим и от предишния, и от следващия момент. Моментът отпреди десет секунди е също така изчезнал, както и този отпреди десет години. Мигът след десет секунди “все още не се е случил”, както и този след десет години “още не се е случил”. В действителност, всичко се случва сега.

Втората техника всъщност е намирането на празнината, паузата (която се преживява като тишина/неподвижност) и живеенето от тази празнина. Това е по-усъвършенствана техника и си струва да я опиташ, ако обаче изглежда невъзможно да бъде правена, остави я засега. Тя е описана в ниво 2 като “Гап техника”.

ТЕМА L1-6: Измамите на ума

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Разхождали се двама монаси, единият по-възрастен, а другият млад. Стигнали до плитка река, а там имало дама, която поискала един от тях да я пренесе през реката. И така, по-възрастният монах я пренесъл и двамата монаси продължили да се разхождат. В края на деня те решили да си починат през нощта. Докато седели край своя огън, младият монах възмутено казал на по-възрастния: “Не мога да повярвам, че пренесе онази дама през реката! Тя беше напълно способна да я прекоси и беше толкова груба! Дори не ти благодари! Наистина не разбирам защо го направи! ” Старият монах се усмихнал на младия и казал: “Оставих я преди часове, ти защо все още я носиш?”

Ето така работи твоят условно мислещ ум (рефлекторно мислене, мислене чрез предубеждения – бел. моя) – в продължение на години носиш история със себе си за това, как трябва да бъдат нещата или как не трябва да бъдат нещата. И страдаш от това и от неговото въображаемо преживяване, години след като опитът е преминал. Условното мислене свързва нещо, което се е случило преди няколко години, с нещо, което се е случило преди няколко месеца и с нещо, което се е случило преди няколко дни и създава измама за удоволствие или болка (илюзия на “депресия” или “страдание” или “нещастие”) или “щастие” или “съжаление” или “виктимизация”). Мислещият ум свързва всички моменти и казва “болката, която изпитвам днес, и болката, която изпитах вчера, и болката, която изпитах седмица назад, са свързани.”

В момента, в който бъде преживяно, че всеки момент е уникален и несвързан с други моменти, неизразимо количество умствена енергия се освобождава – енергията, която предубеденото мислене използва за мисловно свързване на изолирани едно от друго събития, за проектиране на мисловни илюзии и за поддържането им на място чрез идеята за време, памет и въображение.

Предубеденото мислене свързва нещата, които се случват в живота, за да създаде или измама за болка, или измама за удоволствие. Опитваш се да прекратиш измамата за болка и се опитваш да удължим измамата за удоволствие, като използваш външни средства. Измамата за удоволствие бързо се превръща в измама за болка – посредством страха от загуба на това, което е възприемано като източникът на удоволствието, или чрез страха, че няма да получиш толкова много удоволствие отново. И двата вида умствени измами са чудесен начин за генериране на страдание, но те не са полезни всъщност и за нищо друго. Добрата новина е – измамите на ума нямат нищо общо с действителността. Измамите на ума се основават на условен рефлекс, а условният рефлекс никога не е с фактите. Освобождаването от привързаност към идеята за постоянство във времето (например “това беше най-лошата година в целия ми живот!”), която идея прожектира спомени и въображения, състоящи се от умствени измами, е удивително освобождаващо. В 12-стъпковите програми за възстановяване от зависимости се говори за това да се изживяват дните “един по един”, а не за борба и страдание чрез въвличане и затъване в паметта и въображението. В действителност реалността е дори по-добра от изживяването на “един ден дневно”, реалността се изживява по “един момент в даден момент”. Забелязал/а ли си?

Предубеденото мислене изразходва много психическа енергия (оттук и умствената умора или депресия, които идват от тези спомени и въображения, основани на погрешното възприемане при предубеденост), изкуственото свързване на така наречените “падове”, за да се създаде въображаема илюзия, измама за едно голямо “падане на дъното”. Когато спреш да свързваш умствено помежду им спомените си за “падения”, ти освобождаваш много умствена, емоционална и дори физическа енергия.

Въображаемите умствени илюзии се стопяват, като просто погледнеш през тях, виждайки, че те се основават на условното, предубеденото мислене – тази реакция никога не е спрямо фактите. Ключът е просто в това да забележиш, че почти винаги първопричината да възприемаш като нещастие нещо случващо се в момента е въображаемата оценка на нещо, което не се случва в момента. Освобождаването от привързаността към този навик за предубедено мислене може да не се случи за един ден, но като започнеш с малките неща и развиеш новия навик да преглеждаш деня си и да наблюдаваш за измами на ума, може да освободиш изненадващо количество енергия. Наблюдението, че животът всъщност се състои от момент по момент по момент; нов момент сега и отново нов момент сега; че всеки момент е свободен от предишния (паметта) и от следващия (въображението), помага да изчезнат тези умствени измами и да се насладиш на твърде истинската свобода отвъд въображението, точно тук и точно сега.

Отначало измамата може да се смята за дългогодишна. Например, предубеденото мислене казва: “Последните 10 години от живота ми не бяха нищо друго, освен тъга.”

Ами тъгата, която паметта си спомня, че е преживяна преди 10 години и тъгата, която мислеше, че се преживява преди 5 години, и тъгата, която мислеше да бъде изпитана преди година, и тъгата отпреди 6 месеца, която паметта си представя, и тъгата, преживяна преди седмица, която паметта си представя – тези тъги не са еднакви. Всъщност, те имат само едно общо нещо – всички те са мисли, държани сега в ума. И все пак паметта, заедно със своя партньор, Въображението, свързват тези инциденти (удобно забравяйки всички щастливи моменти и всички забавни моменти, както и добрите като цяло моменти) и ги превръщат в една дълга измама за тъжен живот.

Например, предубеденото мислене може да си представи: “Най-добрият ми приятел ме предаде преди 10 години, а баща ми почина преди 5 години, а приятелката ми ме остави преди една година, а кучето ми умря преди 6 месеца и аз загубих работата си преди седмица и всички те са свързани и правят дълга поредица от тъга!” Всички тези моменти отдавна са отминали. Когато видиш, че всеки от тези инциденти е бил отделен инцидент и е свързан с останалите само чрез ума, за да се създаде измама за 10-годишна скръб и, че никой от тях не се случва сега, освен в паметта и въображението, и че всичкото това страдание е свързано с оценка от и с реакция към на паметта и въображението, ти можеш да освободиш огромното количество енергия, която се използва за постоянното поддържане на тези измами за страдание.

За да премахнеш измамата, можеш да се върнеш назад и да откриеш моментите, когато не си бил/а тъжен(а) или депресиран/а или разстроен/а по друг начин. Можеш да си спомниш как се наслаждаваше на парти или на филм, на почивка, на излизане вечер, на книга, на пътуване или на работа. И да видиш как тези не-тъжни моменти всъщност разбиха възприеманата десет години от теб депресия. Така че, една измама за десетгодишна депресия сега е разбита на по-малки измами за тъга. Това вече не е огромно чудовище, а малки чудовища, които се появиха през тези 10 години. И ти осъзнаваш, че си се наслаждавал/а на много повече моменти на щастие, отколкото създадената от ума ти измама за тъга иска да ти позволи да признаеш. Всъщност, също толкова лесно ти би могъл(а) да си спомниш и умствена измама за въображаемо щастие! По-важното обаче е, че осъзнаваш, че животът се случва сега и само сега.

Оставянето на измамите, създадени от ума да контролират начина, по който се чувстваш, е като да оставиш историята да те напише, а не ти нея.

Ти си много по-свободен(а) точно сега, в момента, отколкото предубеденото мислене някога би могло да си представи.

ТЕХНИКА L1-9: Преместване на вниманието

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Така наречената “последна миля” до освобождаването от която и да е зависимост идва от силата, която е забелязано зависимостта да има над нас. Техниката по-долу не е предназначена да замени медицинските съвети или медицинските грижи, които може би са необходими. И все пак, на всяко ниво в преживяването или възприятието на пристрастяването, простото преместване на вниманието може да доведе до огромна разлика в степента ти на успех в освобождаването от мисловните модели, които задържат пристрастяването да остава. Тя също така е чудесна техника за всякакви обстоятелства, при които може да се появят натрапчиви притеснения, неприятни спомени или обезпокояващо ни въображение.

Когато се опитваш да избягаш от който и да било мисловен модел на пристрастяване и изпитваш силно непреодолимо желание към обекта на твоето пристрастяване, което може да включва пристрастяване към натрапчиво мислене или пък към самото безпокоене – ако можеш да насочиш вниманието си към нещо различно от твоето натрапчиво мислене за жадуваното за поне 15-20 минути, непреодолимото желание ще отмине.

Цинично мислещият ум не вярва, че това е истина. Обаче всеки, който е изпробвал това знае, че е истина. Страховете и притесненията, които водят до пристрастяване към жадуваното са това, което те кара да действаш за желаното и дори няколко минути прекъсване на “веригата за обратна връзка” могат да помогнат на пристрастяването да изчезне за часове. Ако достатъчно много от тези цикли-прекъсвания се натрупат и се практикува редовно, това буквално може да създаде нещо различно от продължаващата активна зависимост – т.е. насладата от свободата от тази зависимост. Приложена заедно с другите учения и техники от “Живот без окови”, тази техника може да ти помогне да преминеш трайно от пристрастяващо те мислене на оковаващи те фантазии (от какъвто и да е тип, дори социално наказуемите страхове, свързани с взаимоотношенията, семейството, парите и т.н.) към живот без окови в реалността.

Ненаситното желание може да се върне скоро, а може и да не се. Това зависи от наличието на задействащи фактори и от това колко податлив/а си да оцениш и реагираш на тези фактори. Обаче, дори само изместване на вниманието към нещо различно от това, което е натрапчиво мислено от теб в такива моменти, е невероятно ефективно за стопяване на твоето чувство за жажда, всеки път, когато си склонен/склонна, когато имаш желанието действително да направиш това.

Тази техника работи също и при разбиване на обусловените от ума емоционални реакции. Има момент, в който можеш да почувстваш внезапен гняв или тъга, или може би разочарование, или безсилие, или страх, защото това, което всъщност се случва или не се случва е различно от това, което твоето обучение или възпитание ти казва, че трябва да бъде случващото се. Това може дори да приеме формата на емоционални реакции съгласно оценките на обстоятелства, които вече са се случили, или за които се предполага, че са се случили, или дори, за които се предполага, че могат да се случат. ТВОИТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ РЕАКЦИИ ВИНАГИ СА ВОДЕНИ ОТ ТВОИТЕ ОЦЕНКИ, ВМЕСТО ОТ РЕАЛНОСТТА НА ДАДЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВО. Физиологията и емоциите ти следват оценката или липсата на такава, а не обстоятелства.

И така, ако можеш да насочиш вниманието си към нещо, различно от оценките в твоето мислене, които пораждат нещастието, то нещастието автоматично се стопява. Автоматично. Това е начинът, по който съзнанието и възприятието всъщност работят. Ако гледаш екрана на компютъра или отпечатана страница, ти не гледаш назад от мястото, където седиш. Но ако се обърнеш и погледнеш зад себе си, няма да виждаш екрана на компютъра или отпечатаната страница (освен ако не ги преместиш, разбира се). По същия начин, ако си фокусиран/а върху четене на нещо, или игра с дете или домашен любимец, или гледане на любим филм, или наслада от миговете с партньора ти, или танцуване, или пеене на любимата ти музика, ти не си фокусиран/а върху придобитите, създадените в ума оценки, които генерират неприятните емоции, описани по-горе. Реакциите към дадено възприятие или към неговата оценка не могат да присъстват, когато възприятието или оценката не са налице. Това включва и мисленето.

И сега бихме искали да те поканим да препрочетеш горния абзац, бавно и внимателно. След като приключиш с препрочитането на горния абзац, те каним да отделите поне една цяла минута, обмисляйки изводите от тази информация. Да. Добре дошъл/дошла в съвсем реалната възможност да сложиш край на страданието в преживяването. Когато казваме, че животът без окови е “Свобода отвъд въображението”, това, което всъщност имаме предвид, е, че “Животът без окови е Свобода отвъд въображението”.

Сам/а ще преживееш, че когато съсредоточиш мислите си върху нещо друго, което е различно от това, към което си пристрастен/а, различно от оценките, които засилват чувството ти за непреодолима нужда и/или които поддържат дадена емоция да съществува, то силата на гнева, или на тъгата, или на копнежа ще намалее.

Дори ще се изненадаш как възникващите емоции изчезват, веднъж след като свикнеш да отклоняваш своето внимание от своята оценка на реалното, която поражда страдание. Мислещият ум е програмируем. Програмирането се състои в обучение, тренировка, възпитание. Можеш да препрограмираш, да превъзпиташ своето мислене и да го насочиш да следва нови, по-здравословни модели. Практикувайки усърдно тази техника, ти преживяваш нещо невероятно – ти не си роб/робиня. Нито на хората, нито на обстоятелствата, или на химикалите, или на поведението, нито дори на твоите собствени мисли. Техниката се е доказала “в действие”, в живота на безброй хора, избрали да живеят без окови, също така и в програми, посветени на възстановяването от пристрастености, във всички основни религии и във всички мъдри традиции. Това е така, защото тази техника работи в хармония с това, как в действителност функционират мисленето, вниманието и съзнанието. След като базираните на оценка/предразсъдък “спусъци” започнат да се стопяват чрез многократното практикуване на пренасочването на вниманието, всеки път, когато го правиш, силата на ненаситното, непреодолимото желание или на мисленето по навик намалява малко повече. То буквално бива заменено от съзнание за твоята способност да преместваш вниманието си по същия начин, по който си способен/способна да се преместиш от там, където си фокусирал/а своето зрение или слуха си.

Може да отнеме малко време, докато “спусъкът” напълно изчезне, в зависимост от това, колко здраво те държи умственият навик, но всеки ден, с последователна ежедневна практика на тази техника, силата на непреодолимото желание и на мисленето по навик намаляват. Почти всички сме изпитвали чувство на раздразнение от натрапчив, нежелан шум. Ако шумът продължава или пък се увеличава, твоята раздразнителност обикновено продължава или пък се увеличава. Но какво ще стане, ако шумът спре? “Проблемът е решен.” Същият принцип е и тук – когато вниманието се премести, емоциите и стресът, произтичащи от нашето ограничено, неуравновесено и нарушено мислене, се стопяват. Те не могат да присъстват вече вследствие раздразнението, което изпитваш, като твоя реакция към собствената ти оценка за наличието на силен шум, можеща да съществува дори в отсъствието на този шум. Освен, ако разбира се, не продължиш да мислиш за шума и след неговото спиране. А сега, когато знаеш, че преместването на вниманието ти далеч от тези видове мисли е толкова ефективно за мисленето, колкото е спирането на натрапчив шум за слуха ти, можеш да започнеш да осъзнаваш, че УМЪТ Е САМО СЕТИВО, че Аз не съм ума и по този начин да започнеш да се придвижваш по-ясно и сигурно в живеенето без окови в настоящата действителност.

Това е една красива динамика – самата тенденция, която те накара да се почувстваш поробен/а, реакциите ти към временния фокус на твоето внимание се превръщат в това, което те освобождава от чувството за робство и ти помага да изпиташ, че в крайна сметка умът е сетиво, че “Аз не съм ума”. Умът е инструмент, който можеш да използваш, точно както сетивата ти за мирис, вкус, зрение, допир и слух. Умът не е твоя господар. Това е прекрасно, освобождаващо чувство – преживяването на тази сила, тази свобода, която в действителност е винаги достъпна. Опитай тази техника, а също така й се наслади.

Друго полезно напомняне е HALT, съкращение, което означава “Hungry, Angry, Lonely, Tired”, т.е. “Гладен, ядосан, самотен, уморен”. Тази абревиатура ни напомня за 4-те обстоятелства, които правят почти всички нас по-податливи на задействания, “спусъци”. Тези “спусъци” могат да бъдат свързани с пристрастяване към непреодолими желания, натрапчиво мислене, емоционални изблици, депресивно мислене или каквато и да е реакцията на едно обучено по определен начин мислене. Това са моментите, в които трябва да се СПРЕШ (halt – игра на думи, “halt” се превежда и като “спирам, прекъсвам”) от посоката, в която те водят твоите неприятни оценки, основани на идеите ти, схващанията ти, представите ти, разбиранията ти… Това са моментите, когато е най-важно да се спреш и да използваш 15-20 минути техниката “Преместване на вниманието”, описана по-горе. Ако забележиш кога имаш най-силни непреодолими желания или най-голяма податливост да се въвлечеш в оценки, които по-нататък ще генерират неприятно мислене, то по-вероятно това ще се случва именно по време на едно от тези обстоятелства.

В тези моменти да устояваш на непреодолими желания, “спусъци” или на други от така наречените изкушения е дори по-трудно, отколкото да устояваш през останалото време. “Това, на което се съпротивляваш, устоява”, както почти всички сме преживявали и отново преживявали, безброй пъти. Преместването на вниманието от друга страна, не може да “не работи”. Точно както очите се движат там, където е насочено зрението, а ушите се настройват там, където е насочен слухът, така и мисленето се премества там, където е насочено вниманието. Мисленето е автомобила, вниманието е волана. Да оставиш колата да ти казва къде да отиваш е добър начин да се озовеш на доста неприятни и дори скучни места, защото мисленето, автомобилът, знае единствено за местата, където си бил/а. Преместването на вниманието ти помага да откриеш, че всъщност животът е винаги тук, живот, неокован от историята на ума и, че колата (мисленето) те кара там, където ТЯ Е РЕШИЛА, че отиваш.

Друга система, която може да помогне много да излезеш извън обсега на цялото пристрастяващо мислене и поведение, е “Истинската любов”, разработена от Грег Баер, доктор по медицина.

Грег Баер, бивш офталмолог, който разказва собствената си история за преодоляването на тежка зависимост и нейната причина, в своята книга “Истинска любов” предполага, че основната причина за пристрастяването е, че това е в отговор на болката, чувството на празнота и липсата на това, което Грег нарича истинска любов – осъзнаването за цялост, което идва от истинската връзка с другите.

“След обширни интервюта с хиляди пристрастени”, казва д-р Баер, “по-малко от един процент от тях не реагират ентусиазирано на това определение за пристрастяване и на изясняването на причините за наркоманията, като се има предвид, че повечето от тях са имали сериозни проблеми да приемат обичайните определения и обяснения.”

Всъщност не можем да се измъкнем от Истинската Любов. Само забележи – никога няма момент, в който да е напълно невъзможно да дадеш Истинска Любов по някакъв начин, дори и само в твоите мисли, нали? Истинската Любов е реалност. Животът без окови е реалност. “Преместване на вниманието” е една техника, която може да ти помогне да живееш в тази реалност за себе си.

Като допълнителен ресурс и за допълнителна информация за Грег Баер и книгата “Истинска любов”, моля, виж общия преглед на “Живот без окови” за Истинската Любов.