Category: Uncategorized

ТЕХНИКА L3-1: Поддържане на осъзнаването без мисли

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Всички имаме моменти на осъзнаване без мисли. Просто често не ги разпознаваш като такива, поради условния ти хиперфокус върху формата при възприятията на тялото-ум. През целия си живот си бил/а обучаван/а, предубеден/а, че това, което се случва е важно и, че ти си някак си това чувство за себе си като за отломък, с всички тези противодействащи мисли и чувства.

Опитът да намериш себе си е бил част от методологията на всяка традиция на мъдрост, ориентирана към практикуване, от всяка религия, през цялата човешка история и по целия свят.

Все още никой в действителност не е намерил някое от тези частични, разпокъсано чувстващи се Аз, те не съществуват. Егото е измисленият, предубеден и предубеждаващ източник на всяко страдание. Осъзнатостта е лекарството, осъзнатостта е здраве, осъзнатостта е цялост.

След като се опознаеш като неограничено, свободно от мисли съзнание, изживяваш първичното субективно осъзнаване, освободено от разпръснато, несвързано, скачащо от тема на тема мислене – ти живееш неоковано във всеки един момент, сега, когато се преживява тази реалност на самия себе си.

И така, единствената техника на това ниво е единична техника с два аспекта.

Поддържане на осъзнатост без мисли:
Оставяш осъзнаването да почива, докато възприема обектите, вместо да позволяваш вниманието да бъде издърпано във възприятието, позволявайки на всички предмети, включително на мислите и чувствата, да са просто тук, като си почиваш в осъзнатост. Внимателно освобождаваш (в тишина – бел. моя) всеки небалансиран фокус върху формата, разпознавайки дисбаланса чрез усещането ти за дискомфорт. Мислите, чувствата и реакциите не съдържат нищо, от което се нуждаеш. Ти си осъзнаване – неоковано, цялостно и необезпокоявано. Позволяваш на осъзнаването да забележи как се чувства осъзнаването. Осъзнаването винаги тече навън, когато си на нивата на формите – сияе отвън, приповдигнато е, обичащо, даващо. Осъзнаването, Аз, винаги дава свобода.

Тази техника за поддържане на осъзнаване е за:
– завършване на признаването на необвързаното осъзнаване като твое Аз, за да не бъркаш вече нито един аспект на формата (включително мислите, чувствата и т.н.), с това, което се познаваш, че наистина си.
– улесняване на неокованото осъзнаване по подразбиране да бъде твоето чувство за самия себе си, улесняващо всъщност живота без окови, реално наслаждавайки се на буквалната Свобода отвъд въображението. Неограниченото осъзнаване всъщност е това, което всички ние винаги сме, винаги сега. Сега позволяваш на осъзнаването да тече естествено, прониквайки и благославяйки всеки момент, чрез техниката, описана по-горе.

Поддържането на осъзнатост буквално променя тялото и ума, за да даде началото на живот без окови – неврофизиологично, психологически и в настоящето. Традициите на мъдрост са преподавали и експериментално са потвърждавали това в продължение на хилядолетия. През последните десетилетия неврологията достигна до и потвърди реалността на невропластичността – мозъкът, тялото и централната нервна система еволюират и се променят в зависимост от това, кое е подсилено и затвърдено.

Осъзнаването е основата на съществуването, всичко възниква от него, показва се чрез него и се стопява обратно в него, за да възникне отново в различна форма, в този момент. И в този момент. И сега.

Познавайки себе си като осъзнаване, има усещане за светлина, течаща навън от сърцето, досега била вътре в него, благославяща всичко, възвисяваща всички, обичаща всичко.

Това буквално се чувства по-естествено и по-правилно, отколкото някога би могъл/могла да си представиш, защото това освободено от мисли, сияещо, благославящо осъзнаване е това, което всъщност ти си.

Добре дошли у дома. Добре дошли в Живот без окови. Добре дошли в Свобода отвъд въображението.

ТЕМА L3-2: Пълната цялост на Съзнанието

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Нивото на осъзнаване е мястото, където преживяваме всичко като единство, а единството като наше Аз. Това става малко по-лесно за разбиране, когато си припомниш, че цялото свързано с дадени твои представи разделение, с което си преживявал/а своя живот, е било напълно изкуствено. При липсата на това идейно разделение реалността е единна; Азът е единен, Азът е живот без граници.

“Caitanyamatma” – “Азът е осъзнаван живот без граници”, както започват Шива сутрите (1.1).

Това не може да бъде разбрано чрез ума, дори чрез безкрайно разширения ум, преживяван в горния диапазон на нивото на Знание. Може само да бъде преживяно – във, със и като първично, необвързано осъзнаване, нашето Аз. Защо това е така? Тъй като разбирането обикновено е разбирано и преживявано от ограничения ум като обект в процеса на осъзнаването, обект, който представлява знанието на субекта, който го притежава.

“Знанието обаче е робство” (Jnanam Bandhah), както лаконично ни напомнят Шива сутрите (1.2). Знанието е робство, защото знанието е обект; обектите създават субекти, субектите създават обекти. На ниво Осъзнаване ние преживяваме единното поле на осъзнаване преди всяко и всички разделения. Знанието е робство – но то не е, знанието е освобождение. Знанието е преживяване. Знаенето в действителност е преживяване. Всъщност всичко е едно, Знаенето е Единство.

Както казва Йогани в основен урок 399 на усъвършенстваните йога практики (AYP):
“От гледна точка на индивида, мислите са вездесъщи, само когато са съзнателно освободени във вездесъща, трайна вътрешна тишина, която е отгледана и насърчавана чрез дълбока медитация. Преди това мислите са само обекти на възприятие, с които сме се отъждествявали локално. Ефектът от самяма (освобождаването в неподвижност) е това, което позволява на мисълта да стане вездесъща и следователно безпределна в скоростта си.”

Отново, това не може да бъде разбрано чрез ума, защото умът по своята същност е ограничен по някакъв начин; дори безформените му аспекти съдържат съзнание и действие, макар и безкрайно ефективно по обхват. Само когато твоето първично Осъзнаване, предшестващо ума, се изживява като твоето Аз, с ума като негова рожба, силата на познанието, познаването на силата започва да процъфтява творчески, да изтича и да се връща като Живот без граници.

Йогани продължава:
“Преди ефекта на самяма, мисълта е като фотография. След ефекта на самяма, мисълта е самата вещ и е много по-въздействаща чрез безкрайната творческа енергия на божественото изливане, което се случва, когато умът се е предал, капитулирал в неподвижност.”

Когато умът е капитулирал в неподвижност, няма прегради пред всеобщото отворено сияние на твоето първично осъзнаване, твоето безкрайно Аз. Безкрайни? Безкрайни – всички различия, определения, граници и ограничения са изкуствени. Първичното осъзнаване по своята същност винаги е неограничавано, свободно.

“Мисълта е нещото в самото себе си.”
Когато размишляваш за това, твоят ум дори не може да започне да разбира, защото ограниченият ум е режещ инструмент – той разделя, той решава, преценява и прави разлики. Мисълта е нещото в самото себе си, защото няма естествено разделение при осъзнаването, осъзнаването означава цялост. Независимо дали осъзнаването се състои в преживяване на вътрешната тишина на преживяващия субект, което е и първичното осъзнаване, или се състои в преживяване движението на субекта като знаене и действие на вибрациите на осъзнаването, или в преживяване като човешко същество на перфектния баланс от тези двете – тук има само осъзнаване.

И така, мисълта не е само нещото в самото себе си, мисълта е самото ти Аз – осъзнаване във форма, произтичащо от безформеното самосъзнаване. Преживяването на това в действителността не ти позволява да разбереш, тъй като сега си извън обхвата на разбирането, но ти позволява да знаеш, че създаването на самяма ефект създава вълничка в безкрайното езеро на твоето Аз. Напълно просто. Безкрайно мощно. Единствено любящо. Дали това учение (“Мисълта е нещото в самото себе си”) е уникално за Йогани? Не съвсем, то съществува от хилядолетия и се смята за толкова дълбок аспект от реалността, че е дълбоко вградено в някои от най-старите езици и духовни традиции в света. Например, на иврит думата davar означава както думата, така и самото нещо:
“Въпреки че ‘давар’ означава и нещо, и дума на иврит, от решаващо значение е да се отбележи, че това нещо не е имало гръцките значения, които се подразбират. Както казва И. Рабиновиц – “думата е реалността в нейната най-концентрирана, уплътнена и съществена форма.”… имената не са случайни, спонтанни, но са неразривно свързани с нещата, за които се отнасят. Името наистина е съществения характер на нещото, а не обратното, както са мислели в Гърция. Човек не отива отвъд името като произволен знак към несловесна проницателност за нещото, а по-скоро отива от нещото към думата, която го създава, характеризира и поддържа. Следователно davar е не просто ‘нещо’, но и действие, ефикасен факт, събитие, материя, процес.” – Леонора Лит, Тайната доктрина на Кабала, стр. 103, цитирайки Сюзън Р. Хенделман

Съществува учение, което по същество е идентично (с учението, описано по-горе чрез еврейската дума davar) с кашмирския шайвизъм – недуалистичната, ориентирана към практики кашмирска традиция (тъй както Кабала е недуалистична, ориентирана към практики традиция в рамките на юдейската духовност).

В “Тайният Върховен” кашмирският шайва мастер Свами Лакшман Джоо описва Сададхван, санскритският термин за шесткратния път на сътворяване във Вселената, състоящ се от три субективни пътя на нарастваща тънкост/финост и три обективни пътя на нарастваща тънкост/финост. При обясняване на приведения пример, свързан със средното (фино) ниво, Свами Лакшман Джоо заявява: “Думата ‘pot’ е вакакадва (създател) за този обект (пот). Така че този обект (pot) е vacya (създаден) и неговата vacaka (създател) е думата ‘pot’.” – Свами Лакшман Джоо, Тайният Върховен, стр. 13

Единното поле на осъзнаване под един ъгъл е всичко – всичко-което-е от друг ъгъл, две страни на една и съща монета. Едноличността и множествеността са противоположни една на друга. Умът не може да разбере това, не е предназначен да го прави – умът е сетиво, а не Аз.

Целостта на осъзнаването е безкрайна, различията във формата са крайни – перфектният баланс на двете е да бъдеш цялостно, освободено човешко същество, да живееш свободно. Парадокс? От гледна точка на различията, които създава ограничения ум, да, но от гледната точка на целостта на осъзнаването, не. Изживявайки действителността на целостта на осъзнаването (известна още като осъзнаване на целостта), единството на познанието (познаването на единството) и хармонията на живеенето (живеенето в хармония) е, за да разреши всички парадокси и да се наслади на живота без граници, вечно присъстващата свобода, която ние всички сме – сега, точно тук, отвъд и преди всяко въображение.

Един не по-малък авторитет, уважаваният математик (и съавтор на теорията за квантовото съзнание на Пенроуз-Хамеров), сър Роджър Пенроуз заявява:
“Изчисленията, или според тяхното по-сложно име, математическият анализ, са изградени от две основни съставки – диференциация и интеграция. Забележителният факт, посочен като основна теорема за изчисляване, е че всяка една от тези съставки е по същество просто обратна на другата. Това е до голяма степен такъв факт, който дава възможност на тези две важни области на математическото изследване да се комбинират заедно и да осигурят мощно тяло на разбиране и на изчислителна техника.” – Сър Роджър Пенроуз, “Пътят към реалността – пълно ръководство за законите на Вселената”, стр. 103

И по същия начин, факт е, че целостта на осъзнаването и хармонията на живота са свързани чрез единството на познанието, което позволява продължаващото празнуване в преживяване, известно като живот без граници. Целостта на осъзнаване и хармонията на живота са противоположности една на друга – точно както интегралът и диференциалът, описани по-горе в цитата от Пенроуз, са противоположни един на друг. Единството на познанието преодолява безкрайното разделение между Целостта на осъзнаването и Хармонията на Живота, точно както фактът и разбирането за обратната връзка (между интеграл и диференциал при смятане) преодоляват очевидните разлики между двете, които всъщност са просто противоположни едно на друго. Една и съща реалност, преживяна от различни ъгли, с различна степен на фокус. Повечето от нас се чувстват обвързани и ограничени, защото повечето от нас само преживяват и познават диференциала/отличителното/характерното, крайното, ограниченото, локалното. На повечето от нас липсва познаването и преживяването на тяхното истинско Аз, интегралното/неразделимото, цялостното, безкрайното, безграничното.

Азът е неограничен, Азът е Живот, Азът живее неограничаван.

Какъв е резултатът от преживяването на твоето Аз като цялостност на осъзнаването, като живот без граници?

“Вселената е нашата детска площадка, когато се прераждаме в божествения поток, резултат от бракосъчетанието на трайната вътрешна тишина с нашето екстатично пробуждане. Ние сме тук, навсякъде и никъде. Свободни!” – Йогани

Свързани ресурси:
AYP (Усъвършенствани йога практики), Основен урок 399 “Умът е по-бърз от скоростта на светлината”
“Шива сутрите с коментар от Свами Лакшман Джу”
“Тайната доктрина на кабалата” от Леонора Лийт
“Тайният Върховен” от Свами Лакшман Джу

ТЕМА L3-1: Ние сме безгранично съзнание

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Животът без окови е естественото състояние на целия живот, единственото изключение е грешката на понятието, известно като Его.

Неограниченото осъзнаване е твоята истинска същност. Това е върховното учение на всички ориентирани към практикуване пътища, от всяка религия и традиция на мъдрост. Почти нищо не може да се каже за животът без окови като твоя истинска същност, защото той е царството на реалността, което всъщност е отвъд всяко описание; осъзнаването е неограничената цялост, която всеки един и всички ние всъщност сме, сега.

Не можем да го разберем, ние само познаваме реалността на това царство чрез живеене без граници. Нивото на осъзнатост при живеене без окови е последното ниво преди обединяването в едно цяло на Необвързаното Осъзнаване с Единството на Знанието и с Хармонията на живот, за да се насладиш в действителност на живота без граници.

Това е разширяването на вътрешната тишина, която си преживял/а в нивото на Живот и в нивото на Знание, за да включиш всичко, винаги. И отново – това няма смисъл за мислещия ум, той не може. Мислещият ум е режещ инструмент, той разграничава, преценява, прави разлики, решава. Това може единствено да бъде преживяно. Дори най-висшите учения на най-големите мъдреци в света могат единствено само да сочат и да сочат към него, всички те го правят.

В крайна сметка това не е нищо загадъчно, животът без граници е това, което всъщност е тук, след, преди и отвъд всички неправилни мисли, произтичащи от идейната обусловеност на предубедеността.

“Ако загубиш осъзнатост, тогава теб те няма. Ти си разрушил реалността на своя живот. Следователно трябва да си осъзнат.” – Свами Лакшман Джу

“Докато идеята да излезеш отвъд телесното съзнание може да е плашеща за теб, то идеята да останеш обвързан с телесното съзнание, а оттам и с времето и със смъртта, би трябвало да бъде още по-плашеща.” – Д-р Дейвид Фроули

РЕСУРС L2-2: Усъвършенствани Йога Практики – урок 301 “Молитвата и принципите на самяма”, от Йогани

Original source: https://www.aypsite.org/301.html
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Тема: Молитвата и принципите на самяма
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Молитвата обичайно е най-използваната духовна практика във всички религиозни традиции по света. Молитвата се появява в много форми – опаковки на различни култури и ритуали.

И все пак, тя в своята същност си е една и съща практика където и да било. Молитвата включва поставяне на вниманието върху един или няколко обекта, повторение и отдаване тези обекти на божественото.
Позната ли ни е тази тема? Би трябвало. Това е едно прилагане на принципите на самяма. Не би трябвало да е изненада за нас. Принципите на самяма са всеобщи и ги има вътре във всеки един от нас. Те се проявяват в молитвената практика на всяка религия. Принципите на самяма са вродени във всеки от нас и по тази причина е установено, че от хиляди години молитвата работи, било то повече или по-малко.

Какво искаме да кажем с израза “Молитвата работи, повече или по-малко”? Безспорно е, че не всички наши молитви биват удовлетворени. Колкото повече външно инвестираме в специфичния резултат, който жадуваме от молитвата, толкова по-малко жадувания резултат ще се случи.
Това е така, защото да възпитаваме очакване на специфичен резултат – това не е истинска молитва (или самяма). Очакванията са насочени навън умствени проекции и те нямат място в истинската молитва. Персоналните ни желания дават накъсо течащия през нас божествен поток.

От друга страна, различно нещо ще е, ако в нашата молитва предложим някой специфичен обект и го пуснем, освободим да потъне във вътрешната ни тишина, без да висим в очаквания и надежди. Такъв подход винаги ще ни доведе до резултат, не непременно този, който сме очаквали, но въпреки това ще е плодотворен.
Какво ще дойде от молитвата зависи от нашето отказване, изоставяне (на желаното – бел. моя), а не от нашето очакване (на желаното – бел. моя). Това е ключовата точка във всяка една молитва.

Да изоставиш на божественото обекта е най-важният действащ принцип в молитвата. Това е хубаво изразено в библейската фраза: “Твоето ще бъде изпълнено”.
Това не е покана да водиш пасивен живот, без активно участие. Истинският изоставящ не е пасивен, той е ужасно динамичен. Той е изгрева на активния свидетел/наблюдател. Това е раждането на тишината в активност. Всички видове чудотворни събития ще произлязат от този вид пробуждане – от този вид активен изоставящ.

Ефективната молитва е ефективно свързване с божественото вътре в нас. Това е динамична взаимовръзка. В този вид взаимовръзка вниманието е довеждано до много обекти, понякога в една специално организирана практика от упражнения, понякога спонтанно.

С изгрева на тишината в действие, естественият поток на желанията е постоянно висок и щом си изберем обект (на желание – бел. моя), хвърляме го в тишината. И божественият поток се лее навън от нас, увеличаващ се от само себе си, като снежна топка, която се търкаля надолу по снега. Активен изоставящ!

Нашата собствена активност в ежедневния живот е част от този процес. Можем да бъдем много активни, както в преследването на целите ни в живота, така в същото време и в “захвърлянето”. Безспорно е, че колкото по-активни сме по отношение на нашите цели, толкова по-ефективни ще бъдат духовните ни практики и молитви. Съществува изразът “Бог помага на този, който сам си помогне”. Това наистина е така. Това наистина е особено приложимо за този, който е ангажиран в ежедневни духовни практики, защото тишината става много активна и това означава активност и под формата на изливаща се навън божествена енергия.

Когато говорим за обекта на нашата молитва, можем да приложим малко допълнително полезно знание от самяма принципите, като имаме предвид приложението на идеята за сутрите.
Спомни си, че сутрата е кодова дума или фраза, чието значение е съхранено дълбоко в нашето подсъзнание, на нашия най-първичен език.
Ако разбираме значението на сутрата преди да започнем практиката самяма, то няма да разбираме значението на сутрата по време на самяма. Просто издигаме сутрата (фин спомен за нея – бел. моя) и я оставяме да си отиде (изоставяме я, захвърляме я – бел. моя). Думата или фразата ще има свое значение. Това е много ефективен начин – да изоставиш/захвърлиш съдържанието/значението (на сутрата – бел. моя) в тишината, дори и по време на молитва. Ние сме всеизвестната срамежлива камила така, че лесно можем да преминем през иглено ухо в тишина. Оттам вътрешната тишина ще свърши останалото.

Нека разгледаме един пример от практиката. Ако имаме любим или приятел, който е болен, може да ни се иска да отправим молитва за него. Знаем неговото име и това, че той е болен. Дълбоко вътре в нас имаме същинското знание кой е той. Това знание се съдържа дълбоко в нашето съзнание.
И така, кой е най-добрия начин да отправим молитва за нашия приятел? Да бъде ли дълга и тъжна молитва на глас? Ако тя ще е такава, как тогава да захвърлим в тишината една така дълга и тъжна молитва? Когато нашата молитва е богата на слова, как можем да натъпкаме цялата тази пищност през ухото на иглата – в тишината? Тишината не се нуждае от натруфените ни думи. В случая повече означава по-малко.
Много по-добре в този случай е просто да повтарям само името на моя приятел, като едва-едва издигна името, оставя го да си отиде и остана в тишината за около 15 секунди. После отново докосвам и леко издигам името, на границата с тишината – по много лек/немощен начин. Отново го оставям да си отиде и оставам в тишината за около 15 секунди.
Така повтарям молитвата толкова пъти, колкото намеря за подходящо, но не до точка на прекаляване и пресилване.

Всичко, което знам за приятеля ми и всичкото, което е нужно да се оживи божествената лечителна енергия се съдържа точно в простата процедура на изоставянето на неговото име да потъне (да си отиде – бел. моя) в тишината. Можем да бъдем сигурни, че божествената лечебна енергия ще стане дейна чрез нашата молитва. Това е много простичко.

5-10 минути е добър период да прекараме в самяма молитва. Тя ще бъде много мощна, особено щом от по-рано сме култивирали вътрешна тишина чрез дълбока медитация.
Следователно, добро време да се заемем със самяма молитва е веднага след нашите седящи практики.
Ако обаче случаят не е такъв, тогава 5-10 минути дълбока медитация преди молитвата ще стабилизират добри начални условия за вътрешната ни тишина. Ако постъпим така, то нашата молитва ще бъде по-мощна.

Степента на помощ, която може да приемем от друг човек, също зависи от степента ни на възприемчивост, така че е добре за човек в нужда да бъде чувствителен относно молитвите, отправени за него.
Възприемчивостта е по-голямата част от формулата. Ако това не беше така, то искрените молитви щяха да са с много по-голям ефект, отколкото е най-често срещания случай. Ако получаващият е отворен и възприемчив, то цялата вселена ще се втурне да попълни тази нужда. Както е казано: “Твоята вяра те прави цялостен”.

Добра е идеята да си вземем малко почивка след като приключим със самяма молитвата. Помни добре, че когато помагаме на другите, ние също така печелим своето вътрешно изчистване и отваряне. Така че, след това е необходима малко почивка, за да избегнем възможността за известна раздразнителност, избухливост, случваща се когато станем и излезем навън за своята дневна активност.

Същият вид процедура може да бъде прилагана към традиционни молитви. Първо се медитира 5-10 минути. Сетне всяка фраза или ред от традиционната молитва се издига едва-едва и веднага се оставя да изчезне в тишината, после се остава за 15 секунди в тишината. Същото се повтаря за следващата фраза или ред. Това също може да се прави, като се използва розари или мала (броеница за отброяване на времето – бел. моя).

В много традиции се използва групова молитва, за да се умножи ефектът от индивидуалната молитва. Когато усъвършенстваме нашата молитва, използвайки самяма принципите и правейки молитвата в група, ефектът може много да се усили. Не е задължително за групата, която се моли, да бъде разположена на едно и общо за всички място.
Забелязано е, че координирана молитва, отправена от много хора, намиращи се на различни места, но в едно и също време е много мощна в нейните позитивни ефекти. С появата на интернет и на мигновените мрежови връзки, има много възможности за групите да работят заедно по този начин за напредъка на семейството, приятелите и на цялото човечество.

Гуруто е в теб.

Забележка: За допълнителни инструкции за практиката на самяма, виж също така “AYP Samyama book”.

РЕСУРС L2-1: Кашмирски шайвизъм

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Кашмирският шайвизъм е недуалистична йогическа наука, оригинално развил се в Кашмир, в далечна северна Индия, в 8 до 12 век от н.е., като разширение на оригиналния шайвизъм, произходът на който е преди записаната история на човечеството, правейки го една от най-старите несломени мъдри традиции в света, вероятно дори най-първата. Кашмирският шайвизъм е също така известен като Адвайта Шайва, което се превежда като недуалистичен шайвизъм или Целостта на Осъзнаването.

Мъдростта на кашмирския шайвизъм продължава като стабилен поток още оттогава и той се радва на мощна и пълна експанзия в световен мащаб в края на 20 и началото на 21 век.

Може да е полезно да обсъдим накратко символизма на Шива. Шива често е наричан “унищожител”, част от триликата Божия глава в индуизма – Бракма (Създателят), Вишну (Пазителят) и Шива (Унищожителят), което води до възприятието за разрушаващо, насилствено и гневно божество от тези, които може би не са запознати с нюансите на шайвизма и индуизма. Обаче дори самото име Шива ни указва истинската природа на Шива. Шива на санскрит означава “Този, който благославя”, “Благодетелят”. Брахма е само Създателят, движещ се в посоката на обективността – проявата във форми. От гледната точка на живота без окови, Шива е този, който е Създателят – вечно-тихата основа на небезпокоящото се съзнание, което е нашето истинско Аз, нашата истинска същност.

Системата “Живот без окови” черпи от всички традиции на мъдрост и от всички области на знанието, въпреки че тя първоначално беше вдъхновена и повлияна от яснотата, мощта и резултатността на кашмирския шайвизъм и неговите три нива на обучение и техники.

Тази страница ще опише някои от ключовите ресурси, свързани с кашмирския шайвизъм.

По-долу ще намерите връзки към някои ключови обзори на кашмирския шайвизъм, представени чрез онлайн прегледи, включващи аудио и видео файлове на ученията на един от най-влиятелните в световен мащаб гуру на кашмирския шайвизъм, свами Лакшман Джу.

“Бог и индивидът са едно. Осъзнай, че това е същността на шайвизма.”

Книги:
“The Shiva Sutras with Commentary by Swami Lakshmanjoo”
“Kashmir Shaivism: The Secret Supreme” by Swami Lakshmanjoo
Facets and Teachings of Kashmir Shaivism

Препоръчителни четива:
“The Doctrine of Vibrations” – https://www.amazon.com/Doctrine-Vibration-Doctrines-Practices-Traditions/dp/0887064329%3FSubscriptionId%3DAKIAIJSVCUS6K5PA6F3Q%26tag%3Dlivingunbound-20%26linkCode%3Dxm2%26camp%3D2025%26creative%3D165953%26creativeASIN%3D0887064329
“The Triadic Heart Of Siva” – https://www.amazon.com/Triadic-Heart-Siva-Tantricism-Abhinavagupta/dp/0887067875%3FSubscriptionId%3DAKIAIJSVCUS6K5PA6F3Q%26tag%3Dlivingunbound-20%26linkCode%3Dxm2%26camp%3D2025%26creative%3D165953%26creativeASIN%3D0887067875

Мъдреци на кашмирския шайвизъм:
Васугупта (Кашмир, 10-ти век)
Абхинавагупта (Кашмир, 11 век)
Свами Лакшман Джу (Кашмир, 20-ти век)
Ачария Питър Уилбърг (Обединеното кралство, 21 век)

Текстове на кашмирския шайвизъм:
“Shiva Sutras” – https://www.universalshaivafellowship.org/
“Vijnanabhairava Tantra” – https://en.wikipedia.org/wiki/Vij%C3%B1%C4%81na_Bhairava_Tantra
“Yoga Spandakarika” – https://www.bhagavadgitausa.com

ТЕХНИКА L2-4: Самяма, молитва и изцеление

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

САМЯМА И МОЛИТВА

Молитвата може да приеме много форми и под една или друга форма е част от почти всеки духовен път. Молитвата може да бъде под формата на молба или израз на желание. Молитвата също така може да бъде и набор от думи или мантри, изречени към Бог или към който и да е друг обект на твоето поклонение или преданост (т.е. твоята висша сила, твоя най-висш Аз, твоя най-висш идеал, аспект или качество на Бог, светци, гуру и т.н.), което представлява най-висшите и най-добрите аспекти на Бог и Божествеността в твоя собствен ум и сърце. В смисъл, че всички тези получатели на твоите молитви са Бог, в много буквален смисъл. Просто онова, от което се състои Бог, се разбира малко по-различно от повърхностните страни на ума. Въпреки това, в дълбочина и по отношение на потенциалната сила на молитвата, получателят на твоята молитва е Цялото, Всичкото, от което всъщност никога не можеш да бъдеш отделен/а. Доколко ефективна е твоята молитва, без значение от формата на молитвата, която се използва, зависи от същността на това как се молиш.

Можеш да вземеш всяка молитва, тази, която декламираш ежедневно, или тази, която се появява спонтанно като молба към Бог. И да я накараш да се брои, като се молиш по начини, за които е доказано, че са ефективни във всяка духовна традиция, през цялата човешка история и по целия свят. Както и при всяка друга духовна практика, ефективната и имаща правото да бъде чута молитва се основава единствено на принципи, които са в хармония с това как действително функционира целостта на съзнанието. И точно тук идва самяма. Когато се опитваш да контролираш резултата от молитвата, ти не позволяваш на божественото да тече през теб, а се опитваш да накараш божествения поток да тече така, както смяташ, че трябва да тече. Ти ограничаваш силата и потенциала на твоята молитва, поставяйки окови на своето искане и на своята вяра.

“Вярата е същността на нещата, за които се надяваме, доказателството за нещата, които сега се виждат” (Евреи 11: 1, Свещена Библия)

Вместо това, ако отправиш молба към своя Бог, или към твоя най-висш идеал и оставиш божествената воля да се прояви в твоя живот така, както ще се прояви, ти се отваряш за реалната безкрайна сила на живота без окови.

Ефективната молитва се създава, когато питаш във и от позицията на неподвижност/тишина, за разлика от молитвите, направени от позицията на възбуден, агитиран или развълнуван ум, или за разлика от молитвите по механичен начин, или за разлика от молитвите, превърнати в ритуал. Като си почиваш в тишина/неподвижност (особено след медитация), подхвани дума или набор от думи (каквото и да съдържа твоята молитва) по размит начин, където думите и значението, което те имат за теб, едва започват да възникват в твоето съзнание, преди умът да го е направил и оформил в конкретна мисъл. Това е от съществено значение за силата на молитвата, защото това е мястото, в осъзнаването/чувството/усещането, където както ти, така и твоята молитва е най-близо до Източника. Когато не позволяваш на мисълта/молитвата да се оформи конкретно, ти всъщност имаш баланс между същността на който и да е фокус (специфичното естество на дадената молитва) и безкрайната потенциална енергия, която обикновено бива замразена, щом като направиш отличителните черти на молитвата много по-конкретни, отколкото е необходимо.

И така, ти подхващаш своята молитва, когато си в състояние на неподвижност/тишина по един размит начин и я пускаш/изоставяш обратно в тишината, мястото, откъдето произлиза интуицията. В същия този момент на изоставяне ти също така изоставяш всяка необходимост да контролираш резултата от тази молитва, знаейки в сърцето си, че ще бъде отговорено. Не непременно под формата, под която умът смята, че трябва да бъде отговорено (затова изоставяш думите, преди мисълта да се формира, на размито ниво), но по начин, който е подходящ за теб. Именно така се отваряш за мъдростта и силата на Бог (или както и да си представяш Цялото) – вместо да ограничаваш своята молитва чрез собствените си ограничени възгледи и желания. Животът знае какво прави и по своята същност той е живот в свобода. Когато се приведеш в съответствие с тази реалност, ти също можеш да живееш без окови в реалността.

САМЯМА И ИЗЦЕЛЕНИЕ

Самяма може да се използва, за да излекуваш себе си, другите и света. Самяма може да бъде правена индивидуално или пък да бъде експоненциално усилена от мощта на група хора.

Лично изцеление:
Изцеляването на самия себе си започва от деня, в който започнеш основната самяма практика. Деветте сутри осигуряват цялостно изцеление на тялото, ума и духа. След като се почувстваш комфортно с основната самяма практика и подхващането на сутрите и тяхното пускане/изоставяне в тишината започне да се случва по естествен начин, ти започваш да живееш все повече от състоянието на неподвижност/тишина и твоята интуиция става по-силна. Това е, когато започваш да подминаваш бърборещия ум и се отваряш към мекия глас на интуитивната тишина, която ти дава ръководни насоки. В този момент може да имаш интуицията да добавиш сутра (дума) към своята основна практика, която би могла да помогне за здравето ти. Преди това да се случи отвътре обаче, по-добре е да останеш с деветте сутри от основната практика.

Изцеление за другите:
Можеш да добавиш изцеление за другите в края на своята основна самяма практика. По-добре е да не си твърде конкретен/конкретна с точния вид изцеление, което чувстваш, че е необходимо. След медитация, за да изпратиш изцеление (чрез самяма) от състояние на тишина, подхвани името на човека, който се нуждае от изцеление и пусни това име в тишината. Така се доверяваш на тишината да изпрати каквото изцеление е необходимо. Прави това два пъти дневно, както правиш и с другите основни сутри.

Групово изцеление:
Група хора могат да изпратят изцеление на един човек или на група хора. В определен час група хора изпращат изцеление, като подхващат името на човек или група (като семейство, списък с имена, общност) и го пускат в тишина. Това може да бъде много мощна практика. Има една група, която прави тази практика от 2006 г. насам с много положителни отзиви от групата, която изпраща изцелението и от хората, които са получили изцеление. Ако се интересувате от участие, моля прегледайте информацията за AYP Global Group Samyama Healing.

Изцеление на света:
Въпреки, че това изглежда обезкуражаваща ни задача, ако всеки индивид работи върху себе си и изпраща изцеление на света, комбинираната енергия ще окаже огромно влияние върху изцелението на света. Ако се тревожиш, ядосваш и разочароваш от различни ситуации по света, ти само добавяш тревожна енергия към нашия свят. “Притеснението се моли за това, което не искаме”, както казва поговорката. Ако обаче предложиш своите лечебни намерения от състояние на тишина и вяра и оставиш изцелението да тече през теб навън, въпреки че на твоя повърхностно мислещ ум може да му изглежда, че не правиш нищо, но в действителност правиш повече, като добавяш към общия океан с положителна енергия, отколкото можеш да направиш на нивото на мислене и разум. Цялото е далеч по-голямо от сумата на неговите части. Идеята, че само физическото е реално, и че умовете са отделни “островни вселени”, бързо губи научната надеждност, която е имала, и то с основателна причина – наистина никога не е имало валидна научна подкрепа на това мнение. Съвременният и продължаващ напредък в области като квантовата физика и неврологията започва да отваря възможност за всички нас да изпитаме много реалната наука за единното поле на съзнанието; науката да живееш без окови. Малко здравословен скептицизъм е разбираем, разбира се. Не е необходимо да вярваш, че това е така. Просто е необходимо да практикуваш самяма и да отправяш молитвите си чрез самяма. Щом правиш това, с течение на времето резултатите се проявяват – и ти знаеш.

Ресурс:
Самяма – Култивиране на неподвижност в действие, сидхи и чудеса
https://www.amazon.com/s?k=Samyama+%E2%80%93+Cultivating+Stillness+in+Action%2C+Siddhis+and+Miracles&ref=nb_sb_noss

ТЕХНИКА L2-3: Самяма и себеизследване

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Разгледахме как работи самяма в урока “Работата на Самяма”. Моля, прегледай този урок, преди да продължиш напред с настоящия. Това е малко по-усъвършенствана техника и ще бъде полезна за онези от нас, които са изпитали някаква степен на вътрешна тишина и поне малко са практикували основната самяма практика, или всяка друга практика, която работи с вътрешна тишина и изоставяне, пускане да си отиде.

След като преминеш механичната фаза на самяма и станеш по-близък(а) с двата основни компонента на самяма, изоставянето на една мисъл/дума във вътрешна тишина, както и движене на неподвижното (вътрешната тишина) в посока навън, което се случва по време на самяма практиката, тогава можеш да започнеш да прилагаш техниката на самяма към много други твои практики. Едно такова прилагане е на самяма в себеизследването.

СЕБЕИЗСЛЕДВАНЕ

Няма значение какъв вид себеизследване практикуваш, важното е, че практикуваш себеизследване, когато вътрешната интуиция ти даде да разбереш, че си готов/а да го направиш. Причината за това е много проста, но и много основна, и може в действителност да спести години от твоето пътуване до живота без окови. Причината, поради която практикуването на себеизследването е важно, е че докато твоите ежедневни седящи практики (медитация, дишане) изчистват невро-физиологичните проблеми, които поддържат идеите за твоята нецялост и отделеност, има ограничена полза от този аспект на ежедневното практикуване. Защо? Защото докато правиш положителни промени по отношение на твоята невро-физиология, ти премахваш тези проблеми, но отново пресъздаваш същите проблеми чрез своето предубедено мислене и поведение в ежедневния си живот.

Има една поговорка: “С едната ръка шие, с другата разшива”. Тази поговорка се отнася до динамиката, която обсъждаме тук (извличаш полза от ежедневните практики, отменяш тези ползи чрез твоите мисли и поведение в ежедневието). Как работи това? Много просто – егоцентричният ум-тяло съхранява впечатления (спомени) от събития, базирани на степента на асоциацията им или с удоволствието, или с болката. Ежедневните практики помагат да се отмени обусловеността, зависимостта от ежедневието ти в това отношение. Въпреки това си склонен/склонна да действаш от основата на тази базирана на ограничения предубеденост през останалата част от своето ежедневие (което означава – реагираш на хората и ситуациите, използвайки същите условни оценки, като цяло, които си използвал/а и през по-голямата част от живота си, базирани върху твоята личност, култура, семеен произход и т.н.). Склонен/склонна си да правиш това все по-рядко, и по-рядко, тъй като инерцията на ежедневните практики достига експоненциални нива, но тази динамика (шие с едната ръка, докато разшива с другата) все още е налице и все още в действителност забавя преживяването ти на живота без окови, особено в по-ранните етапи на твоите ежедневни практики. Където и идва на помощ този урок.

И където себеизследването идва на помощ. Себеизследването ти помага както да определиш, така и да се освободиш от погрешните възгледи, които блокират твоето осъзнаване за присъщата ти цялостност и единство, като по този начин подкрепя и увеличава изчистването, което правиш чрез ежедневните си практики. Има много от нас, които за съжаление, медитират в продължение на десет или двадесет години, само за да открият, че животът им е измъчван от същия погрешен възглед, който ги измъчваше, когато започнаха. Няма причина за това, в действителност седящите практики могат да те отведат до живота без окови за сравнително кратък период от време, ако им позволиш да го направят. Един от най-мощните начини, чрез който можеш да им позволиш да го направят, е да практикуваш себеизследване в ежедневието си.

И така, отново няма значение какъв вид себеизследване практикуваш. Това може да бъде стилът за идентифициране на мисловни истории и тяхното изоставяне, или стилът на Байрон Кейти да се задават четири въпроса и да изоставиш отговорите, или адваитичния начин да питаш “кой/коя съм аз” и да изоставиш отговора. Но като добавиш някакво себеизследване в своя живот, заедно с медитацията това ще ти помогне да изживееш радостите от живота без окови много по-бързо.

САМЯМА И СЕБЕИЗСЛЕДВАНЕ

И така, нека да разгледаме как можеш да комбинираш практиката на самяма с практиката на себеизследване.

Комбиниране на самяма с техниката “Идентифициране историите на ума”:
Докато си в ежедневието, ЩОМ УСЕТИШ МОМЕНТ НА ДИСКОМФОРТ, определи историята на ума (вж. техниката “Идентифициране историите на ума”), която причинява дискомфорта и пусни тази умствената история в тишина, изостави я в тишината, точно както правиш със самяма сутрите в ежедневните си практики (единствената разлика е, че при разследването-самяма не седиш в медитация, но си в твоето ежедневие и правиш самяма по-скоро със своята реакция (емоция, мисъл или образ – бел. моя), отколкото с предхождащото я твое намерение. Освен тази разлика обаче, механизма на практиката е по същество същия). Правиш този вид самяма отново и отново, щом като дадената реакция се появява отново и отново по естествен начин. Не запазваш умствената история или емоцията, само за да можеш да практикуваш тази техника – но когато емоцията или умствената история се появи отвътре, спонтанно, ти я виждаш и я пускаш в тишината. Така че, не правиш емоцията по-силна, мислейки си за нея – просто я подхващаш и преди умът да може да я грабне и да я превърне в пълноценна история, я пускаш, изоставяш я в тишината.

Защо? Защото изоставянето в тишина те поставя в контакт с вътрешната ти неподвижност, отвъд размислите и реакциите на повърхностното мислене. Внезапно имаш “широколентов достъп” до своите най-дълбоки нива на воля и осъзнатост, само ако се държиш далеч от собствените си навици, като позволяваш на своето съзнание да си почива в тишина, веднага след като освободиш мисълта или емоцията, използвайки техниката на самяма. В началото това може да бъде трудно, но с практикуване и вяра (доверявайки се на процеса и на отговорите, които идват от тази тишина) става все по-лесно и по-естествено.

Комбиниране на самяма с “Работата” на Байрон Кейти:
Задавай въпроса: “Истина ли е това?” и го пусни, изостави в тишина. Не се опитваш да намериш отговор. Оставяш тишината да ти даде отговор. Много пъти мислещият ум няма да знае какъв е отговора или ще се опита да генерира противодействащ отговор, но ще има вътрешно, интуитивно знаене относно отговора на въпроса. Когато тази техника работи, четирите въпроса наистина стават само един въпрос. “Истина ли е това?” И вместо “как бих се почувствал, ако нямах тази мисъл” и “Мога ли да я обърна”, просто я пусни вътре и остави морето на вътрешната тишина и мъдрост да осигури отговора, както го направи и когато го направи. Това изисква известна вяра в началото, но твърде скоро се превръща в неразделна част от твоя съзнателен живот и в крайна сметка от това, в действителност да живееш без окови.

Комбиниране на самяма с техниката Адвайта:
Това е седяща практика и трябва да се прави заедно с основната самяма практика. Това беше обяснено красиво в урока на Йогани “Добавяне на себеизследване към основната практика на Самяма” – “В допълнение към 9-те думи/сутри Любов, Излъчване, Единство, Здраве, Сила, Изобилие, Мъдрост, Вътрешна сетивност, “Акаша – лекотата на въздуха”, ние добавяме и новата сутра “Мислех си, кой съм аз?”. Процедурата остава същата. Издигаш всяка дума/сутра и я изоставяш във вътрешната тишина за 15 секунди. Правиш това два пъти с всяка сутра. В края на 9-те сутри издигаш сутрата “Мислех си, кой съм аз?” и я пускаш в тишина за 15 секунди, след това я подхващаш отново и я изоставяш, пускаш в тишина”.

Вариант на самяма себеизследването:
Този вариант на самяма себеизследване включва подхващане на въпрос, проблем, емоция, чувство, образ или мисъл, която те безпокои и освобождаването й в тишината. Подхващаш го на “размито” ниво, преди да се превърне в конкретна мисъл/емоция и преди реакцията на мислещия ум да може да грабне мисълта или емоцията и да направи история от нея, или пък да й даде логичен отговор. След това, както е винаги при самяма техниките, освобождаваш мисълта или усещането във вътрешна тишина, изоставяш във вътрешната тишина. Първоначално изоставянето може да бъде само чрез спиране на мисълта и пребиваване в неподвижността на немисленето, дори и това да е само за няколко секунди. Продължавайки с тази практика, процесът ще стане по-органичен, повече вътрешно присъщ, при което ще подхванеш мисълта/емоцията и ще оставиш неподвижността да я стопи. По време на този процес, а понякога и по-късно, в друг момент от деня, отговорите ще се появят от същата тази вътрешна неподвижност. Всички ние сме изпитвали този опит, при който отговори се появяват от неподвижността в един или друг момент от живота ни. Нарича се интуиция, тези моменти, когато отвътре сме знаели отговора на нещо; знаейки, че знаем, без да знаем откъде знаем. Това е нашата вътрешна неподвижност, дълбините на нашето съзнание, което ни говори. Правейки себеизследване в самяма стил, ти се добираш до твоята неподвижност, където възниква интуицията, и оттам издигаш себеизследването на ново ниво на знаене, истинско обединяващо знаене, извън ограниченията на мислещия ум, свобода отвъд въображението, която всъщност е – винаги живеещ/а без окови в реалността.

Ресурс:
(Основни уроци на AYP) Урок 351 – Добавяне на себеизследване към основната практика на Самяма

ТЕМА L1-3: Работа със самяма

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Въведохме практиката самяма на ниво 1.

Самяма е йогическа техника, първоначално въведена в Йога сутрите на Патанджали (основният текст на йога практиката, първоначално на санскрит, автор на мъдреца Патанджали от Индия от 2-ри век).

Йога сутрите на Патанджали говорят за 8 крайника или аспекти на йога (може би сте чули термина “Ащанга” по отношение на йога. Ащанга е санскритски термин, означаващ “Осем крайника”).

Яма – това означава “сдържаност” и включва ахимса (ненасилие), сатя (истинност), астея (некрадене), брахмачария (запазване на сексуалната енергия и нейното култивиране) и апариграха (не-желаене).
Нияма – това означава “спазване, съблюдаване” и включва сауча (чистота и чистоплътност), самтоса (доволство), тапас (топлина/фокус/строгост), свадхийя (изучаване на писанията и себе си) и ишвара пранидхана (да се отдадеш на божественото).
Асана – това означава “поза” и включва всички онези асани, които сме опознали и обичаме. В уроците асаните се използват като подготовка за пранаяма и медитация. Някои асани стимулират издигането на кундалини. (Виж: Урок Асани)
Пранаяма – това означава “ограничаване на жизнената сила/дъх” и включва пранаяма. (урок: Дишане)
Пратияхара – това означава обръщане на сетивата навътре.
Дхарана – това означава “концентрация или фокус на внимание”.
Дхияна – това означава “медитация” и е потокът от внимание навътре.
Самадхи – това означава “усвояване/надминаващо всичко” и това е, което изпитваме при ежедневна медитация.

Последните три крайника, комбинирани заедно (Дхарана, Дхияна и Самадхи), са съставните части на Самяма. Самяма е състоянието на почивка в дълбока вътрешна тишина (самадхи), заедно със способността да подхванеш или уловиш мисъл (концентрация/дхарана) и да я пуснеш навътре (медитация/дхияна). Тогава резултатите от самяма излизат автоматично от вътрешната тишина, защото вътрешната тишина/съзнание всъщност е едно и единствено поле. Разбирането на някои от по-дълбоките инструменти на финото осъзнаване, като самяма, ти помага да внесеш положително влияние в това единствено поле. Самяма е напреднала йога техника, която се основава на принципи, които използват оперативните сили на някои от по-фините и универсални аспекти на съзнанието; аспекти, за които много от нас дори не са наясно, че съществуват, но които са достъпни за всички от нас, имащи определена доза практика.

Първоначално самяма е много механичен процес, при който мислено подхващаш сутрата и след това я пускаш (мислено) в тишината (моля, погледни урока “Самяма” на Усъвършенствани Йога Практики за инструкции, връзката е предоставена по-долу). Докато продължаваш, практиката на самяма става все по-усъвършенствана, тъй като все повече и повече разговаряш с по-фини аспекти на твоето собствено съзнание. След това ще забележиш, че самяма е практика, която е много лесна и не изисква усилие. Практиката Самяма взема тишината, която си култивирал/а в медитация и премества тази неподвижност/тишина навън. Процесът на подхващането думата (сутра) и пускането й в тишината може да стане много екстатичен. Когато това започне да се случва, ти можеш да приложиш самяма към много други неща; екстазът потвърждава връзката ти с по-голямото поле на съзнанието и ти знаеш, че си ангажиран/а в жива самяма. Как можеш да си сигурен/сигурна в това? Много просто – от ефектите, които изпитваш. Съзнанието наистина е едно единствено поле, живот без окови, в действителност.

В Техниката Блаженство говорихме за това, “да подхванеш мисълта в ума си и точно преди мисълта да се формира .. СТОП .. и остани в тази празнина. Ще почувстваш много блаженство и екстаз”. В урока по Самяма Йогани (основателят на AYP) казва “подхвани сутра в самяма на много бледо, слабо, неясно, смътно и размито, мъгливо ниво”. Това слабо, смътно и размито ниво е точката, в която думата още не е оформена или както казва Йогани, “може да се тълкува в смисъл ‘енергията преди мисълта’.”

Веднъж след като основната практика на самяма е усвоена, тя се превръща в естествен навик да пускаш, да оставяш, да изоставяш. Това е моментът, в който можеш да започнеш да прилагаш самяма към някои от различните други практики, с които се занимаваш, с все по-голяма лекота. И накрая, практикуването на самяма може да стане автоматично или почти такова. Силата на тази техника обаче само се увеличава, колкото по-цялостна става тя.

Ресурси:
(AYP Основни уроци) Урок 149 “Осемте йога крайници и самяма – стопяване на тъмнината”
Онлайн издание на “Yoga Sutras of Patanjali”:
https://www.swamij.com/yoga-sutras.htm

ТЕХНИКА L2-2: Техниката Блаженство (Стоп техника)

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

“СПАНДА Е СТАБИЛНА, ВЛИЗА В СТАДИЙ ЕДНО, КОГАТО Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЯДОСАНА, ИНТЕНЗИВНО ВЪЗБУДЕНА, БЯГАЩА ИЛИ ЧУДЕЩА СЕ КАКВО ДА ПРАВИ.”
Йога Спандакарика, Сутра 22

“Всички възможни емоционални състояния, дори и най-негативните, могат да служат като възможност за йогина да осъзнае най-последната, основната реалност, освободена от затъмняващия воал на мисловните конструкции.”
Ксемараджа, Коментар на Сутра 22, Йога Спандакарика

Източник: “Строфи за Вибрацията” от Mark S.G. Dyczkowski

ТЕХНИКАТА БЛАЖЕНСТВО

Затвори очи и си мисли за нещо, което наистина страстно желаеш. Това е важно в началото, когато за първи път изучаваш техниката. Трябва да бъде нещо, което те прави наистина щастлив/а (би могъл/могла да го направиш с нещо, което наистина те ядосва или натъжава, но е по-забавно да започнеш с нещо, което те прави много щастлив/а). Сега започни да издигаш тази мисъл в ума си и точно както тя започва, преди в действителност мисълта да се оформи и очертае, СПРИ. Ще забележиш, особено ако забелязваш от позицията на неподвижност/покой/тишина, изненадващо количество блаженство. Просто позволи на това блаженство да проникне в цялата ти система, наслаждавай му се, нека просто те изпълни със своята приятна, блажена светлина. Това блаженство може да остане за няколко секунди или за няколко минути, колкото повече тишина преживяваш като цяло. А след това отново издигни мисълта в ума си… и я остави (остави я да избледнее и изчезне)… и точно както тя изчезва от ума ти… СПРИ. Трябва да почувстваш същото блаженство.

Продължавайки с тази практика, нараства времето, през което можеш да оставаш в зоната на блаженството. Очебийността на екстаза намалява (както при всички практики) и в действителност в продължение на няколко минути можеш да живееш в чисто осъзнаване… без мисли, просто чисто блаженство.

Всякакви мисли, емоции, чувства, които те притесняват (колкото по-силно е усещането, толкова по-лесно е да наблюдаваш колко ефективна е тази техника)…
Съзнателно го издигни в ума си (т.е. концентрирай вниманието си в него – бел. моя)… и точно преди мисълта, емоцията или чувството да може да се прояви (преди умственият обект да се оформи напълно – бел. моя)… СПРИ. Може да се наложи да опиташ няколко пъти, но цялото нещо просто се стопява (умственият обект просто изчезва – бел. моя). Ще се почувстваш и физически релаксирано. Много е удобно, за да се отучиш от физическото напрежение, което тялото ти не е забравило.

Като станеш по-добър/по-добра в това умение, можеш да го използваш във всеки момент от живота си. Колкото повече го използваш .. толкова повече ще започнеш да живееш в твоята вътрешна тишина. Тази техника е като ключ, който отключва вратата, която ти дава достъп до твоята вътрешна тишина/блаженство по всяко време на деня.

ПРЕДИСТОРИЯ – ЕЛЕГАНТНОСТТА И МОЩТА НА ТЕХНИКАТА БЛАЖЕНСТВО

В нашата съвременна епоха често се смятаме за технологично напреднали в сравнение с древните култури. Това разбира се е точно така, т.е. по отношение на външните технологии. Не е преувеличено да се каже обаче, че мъдреците-учени от древните времена във всяка частичка са били толкова, ако не и повече напреднали по отношение на вътрешните технологии, отколкото сегашните ни култури са напреднали по отношение на външните технологии.

Техниката Блаженство е пример за това. Мъдреците-учени от древен Кашмир очевидно са знаели, че всяко възприятие на мисъл произтича от чистото съзнание/осъзнаване и след това се оформя, проявява и накрая утихва обратно в чисто съзнание. Те също очевидно са знаели, че чрез упражняване на вродената ти воля (най-близкият аспект на осъзнаването до чистото съзнание) да спреш възникващото възприятие за мисъл, преди то/тя да се оформи напълно, тогава самата енергия, която обикновено се състои от възприятие за мисъл, се освобождава, става достъпна и се използва по естествен начин за и като пряко преживяване на блаженство. В древен Кашмир двойните аспекти на живота без окови са заявени с пълна простота – Осъзнаване и Блаженство (осъзнавай и изпитвай блаженство – бел. моя). Две страни на една и съща монета от единственото поле на осъзнаване, което всеки от нас и всички ние сме, сега.

Когато започнеш медитация (или което и да било ново начинание или дейност, свързани с нея), вероятно се чудиш за това нещо “вътрешна тишина”, особено защото почти всеки от нас бързо се убеждава, че е единствения човек в историята, който няма никаква такава! Това изобщо не е вярно, както установяваш, след като просто продължиш с ежедневните си практики. Тогава, един красив и безсмъртен ден, обикновено доста рано, ти преживяваш тишината, празнината, пространството. Пряко преживяваш, че това е реално. И тогава, по това време, или може би по друго време, свързваш точките и започваш да се чудим – възможно ли е това? Изобщо възможно ли е тези други прекрасни и изпълнени с чудеса преживявания и отваряния в едно по-разширено, духовно съзнание също да са реални?

Разбира се, за цинично обучения ум това изглежда твърде добре, за да е истина. Познай какво? Твърде хубаво е, за да не е истина. И точно както първите ти преживявания на вътрешна тишина и нейната естествена и непрекъснато нарастваща прогресия оттам нататък, заедно с първите ти преживявания на истински телесен екстаз благодарение на спиналното дишане в ежедневните практики и неговата все по-голяма прогресия оттам нататък, така и твоите първи преживявания на действителното блаженство, произтичащо от тази техника, ти позволяват да знаеш, че действителното блаженство е неразделна част от истинската ти същност. И не само това. Дава ти да разбереш, че действителното блаженство е безкрайно по-присъщо на съзнанието, отколкото мисленето. И, разбира се, това те мотивира да… може би, просто може би – избираш блаженството пред мисленето, през все повече и повече от времето. И това, разбира се, в действителност широко отваря вратата към Живот без окови.

И моля, обърни внимание – ако опиташ тази техника твърде рано, ще бъдеш дълбоко разочарован/а, нищо няма да се случи. Въпреки това, с малко наличност на вътрешна тишина, техниката Блаженство е приятна и невероятно лесна за изпълнение.

ТЕХНИКА L2-1: Техниката Празно пространство (Гап техника)

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

“В празното пространство, което разделя два момента на осъзнаване, се разбулва сияйна пространственост. Когато си вдишал/а напълно, или когато си издишал/а напълно, или когато дишането спре от само себе си, в това универсално затишие мисълта за ‘мен’ изчезва.”
Вижнана Бхайрава Тантра

ЕДИНИЯТ ОТ НАЧИНИТЕ ДА СЕ УЛОВИ ТОВА “ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО” е между вдишването и издишването.

При тази техника не задържаш дъха си в момента между вдишването и издишването. Оставяш дишането да тече непрекъснато, точно както дишаш по естествен начин. Дихателните техники на нивото ти на живот са, за да улесниш промените, които ще помогнат да разтопиш всяка дисхармония в жизненото ти преживяване.

На нивото ти на знание – сега оставяш дъха да тече навътре и навън автоматично, просто както той винаги прави, тази техника не е дихателна, не е свързана с начина ти на дишане. Това е умствена техника, тя се отнася до ума ти и до силата да влезеш в контакт с частите на ума ти, които са били в безсъзнание, като по този начин обединиш ума си и познаеш своята собствена сила, силата, която ще те отведе в истинската същност на твоето освободено осъзнаване.

И така, докато дишаш по естествен начин, улавяй празните моменти – леката и едва забележима пауза между вдишването и издишването. Забележи как по време на тази пауза няма мисли. Опитай се да забележиш и запомни какво е чувството ти за паузата между вдишване и издишване. Възприеми какво е чувството ти в тази пауза, буквалното сетивно усещане за нея. Сега се опитай да вземеш това чувство, тази неподвижност със себе си в дишането. Това е много фино движене на неподвижност при вдишването и при издишването ти. Отначало ще бъде много кратък момент на тишина, който лесно можеш да пропуснеш, но скоро ще можеш да чувстваш как неподвижността се движи във всеки твой момент. Много е просто, наистина. Обичайно, когато дъхът тече навън, вниманието тече навън заедно с него. Това е добре, това е нещо естествено. Въпреки това, един цял живот на създавани условни рефлекси, които благоприятстват фокусирането ти върху външните неща, е сътворил и една изкуствена динамичност, активност, при която цялото ти внимание изтича навън заедно с твоя дъх. Всичко това е изкуствено.

Като улавяш неподвижността, която можеш лесно и естествено да забележиш там, където се свързват твоето вдишване и издишване, ти преднамерено преживяваш и опознаваш своето истинско, съществуващо в момента лично осъзнаване. Когато издишваш, по-голямата част от твоето внимание изтича навън в сетивното възприятие и в обектите на това възприятие, но малко неподвижност, малко осъзнаване също така по естествен начин остава. След като всеки ден известно време използваш тази техника, започваш да забелязваш, че тази неподвижност наистина я чувстваш повече от естествена – тя се усеща като това, което си и всъщност си е така.

ДРУГ НАЧИН ЗА ДОСТЪП ДО ТАЗИ ПАУЗА НА НЕПОДВИЖНОСТ/ТИШИНА е между всеки две мисли.

Така че, опитваш се да намериш празнината между две мисли. Мисълта възниква, отшумява и възниква следващата мисъл. Между точката в която мисълта затихне и точката, в която възникне следващата мисъл има пауза.

Така че, ти забелязваш, откриваш тази пауза и преживяваш тишината между двете мисли. Опитай се да запомниш усещането от това преживяване и без усилие (много фино) се опитай да го издърпаш в следващата мисъл – просто го остави да тръгне заедно с теб, да дойде заедно с теб, така да се каже. И също така се опитай да увеличиш продължителността на тези паузи между мислите. Така че, положи усилие да забавиш следващата мисъл и така да удължиш паузата. По начин, подобен на дихателните техники на нивото на живот, това единство на дъха с ума на нивото на знание е едно изкуствено средство, за да включиш отново твоето естествено преживяване на собствената ти осъзнатост и на нейното протичане, нейното дишане между субективността (твоето действително преживяно осъзнаване) и обективността (обектите, формите във всеки момент от преживяването)

В действителност продължителността на паузата и продължителността на една мисъл са еднакви. Това, което наричаме празнина, пауза, гап, всъщност е основата на битието, на чистото, неизопачено, неизкривено съзнание, което лежи в основата на всяко възприятие и на всеки възприеман обект. Обаче, докато не преминеш поне половината от нивото на Знанието, ти повече преживяваш мислите, отколкото паузите между тях, защото се фокусираш повече върху мислите. Ако можеш бавно да отпуснеш своя фокус и да си позволиш вниманието ти да си почива върху паузата, по този начин в действителност можеш да увеличиш времето, през което прекарваш в паузата/неподвижност и то да е повече, отколкото времето в мисли.

ДРУГ НАЧИН ЗА ДОСТЪП ДО ТАЗИ ПАУЗА Е ЧРЕЗ ПОГЛЕД.

Фокусирай се върху обект, след това бавно го извади от своя фокус и се фокусирай върху друг обект – момента, когато нито един от двата обекта не е на фокус. Може да е много просто.

Например, вероятно четеш тези думи на екран или на отпечатана страница. Отдели малко време и остави своето зрение да се премести от тези думи към ръката ти. Съществува момент, пауза, в който тези думи ефективно се стопяват в твоето съзнание, докато ръката се появява в съзнанието ти, дори ако изглежда, че това се случва много бързо. Точно както при паузата при дишане, като погледнеш в паузата и тук, ще можеш да я преживееш – точната пауза, която свързва, съединява всеки два момента на възприятие. Това може да отнеме малко практика, но в крайна сметка динамиката е точно същата, както при описаната по-горе техника, използваща дихателните паузи. Можеш да правиш това с всяко едно сетивно усещане или възприятие, както и с комбинации от тях. Забележи температурата в стаята, в която си, а след това се фокусирайте върху най-силния звук, който можеш да чуеш. Паузата е достъпна, налична е отново в точката, свързваща двата момента на възприятие.

Това е така, защото “празнината” всъщност е завръщането към неподвижността на онази част от твоето съзнание, която винаги е в неподвижност/покой. Точно както белите ти дробове никога не са напълно изпразнени от въздух или сърцето ти никога не е изпразнено от кръв, така и твоят ум никога не е напълно празен от съзнание – може да изглежда, че умът ти изтича изцяло във възприятието и обектите на възприятие, но той не го прави. По начин, всъщност еднакъв с въздуха в белите дробове или кръвта в сърцето, все още има съзнание в ума, което трябва да бъде преживяно като същността, като “Аз”-а на този, който е преживяващият момента. Изгубването на връзка с осъзнаването на този Аз е напълно неестествено – но през целия живот на създавани условни рефлекси почти всеки от нас прави именно това, така или иначе, по цял ден и всеки ден.

Едно от най-удивителните неща във всичко това са описаните тук техники, разработени преди много векове, когато не е имало наука, способна да измери действителната активност на мозъка. Днешните инструменти могат и проследяват точните колебания в доминиращите мозъчни вълни, както и минималната неврохимична и невроелектрическа активност в мозъка. Всички тези скъпи, сложни инструменти разбулват нещо много интересно – те разкриват, че между всеки два момента на възприятие има празнина. Нещо, което онези от нас, участващи в това, да следват картата, наричана “Живот без окови”, са знаели и докладвали от хилядолетия.

И между другото, ако можеш да уловиш празнината между твоите мисли или други възприятия, не е нужно да практикуваш това чрез дъха си. Преживяването на празнината, използвайки дишането, е това, което трябва да направиш, когато не можеш да достигнеш до паузите в мислите си; просто дишането ти е най-физическото средство за този достъп и следователно най-лесното средство, когато започнеш да използваш техниката Празно пространство.

Работейки с тази техника чрез твоите мисли, възприятия или дъх през деня, всеки път, когато си спомниш за нея, скоро ще се запознаеш с неподвижността-покой, която не само е достъпна за теб всеки един момент; ще осъзнаеш, че това е неподвижността, към която всъщност се завръщаш всеки момент, независимо дали твоето повърхностно внимание забелязва това или не.

Всеки път, когато си спомниш да отведеш себе си в празнината, ти също ще видиш дали можеш да откриеш тези празнини и в твоята дейност. Ще видиш дали можеш да си позволиш да започнеш съзнателно да действаш от тази празнина, малко по малко. Скоро ще започнеш да изпитваш удивително чувство за единство, сила и знание в твоето продължаващо преживяване. Ще започнеш да забелязваш, че вече не се чувстваш дисбалансиран/а емоционално, умствено или енергийно, докато си в ежедневието, малко по малко. И просто ще ти бъде лесно с това, ще се забавляваш чрез него.

Отначало е невероятно да се изживее, чувства се добре и е забавно, но също така няма и бързане. Защото празнината винаги, всъщност винаги е тук. Това е основата на всичко съществуващо, истинската ти същност, самият ти, за които се говори в описанията за себереализация. И както сега започваш да виждаш, това е твоето Аз и в крайна сметка не е толкова далеч – как е възможно?

И ще откриеш и нещо друго, което е доста забележително – поетичните описания на същността ти, като например твърдението в множество традиции, че истинският Аз е “по-близо от собствения ти дъх”, не са метафорични. Те са повече, е, добре – буквални. И точни. Всъщност, ако ученията, техниките и ресурсите на всички традиции на мъдростта могат да бъдат обобщени в едно кратко и кратко изречение, може би ще бъде: “Те не се шегуват.”

В заключение – разширяване на основната техника е, да позволиш на част от осъзнаването да остане в неподвижност, независимо какво друго правиш. Така че, ако четеш тази техника, вероятно ще се окажеш напълно фокусиран/а върху тази задача, върху думите, които виждаш и четеш. Сега обаче, нека уловиш празнината, ако можеш. Ако не можеш, ще опиташ да използваш дъха за момент. Чувстваш ли я? Празнината? Да, неподвижността. Неподвижността, която е в противоположния край на възприятието от думите. Тя е винаги тук, просто обикновено не се забелязва. Досега.

Колко мощна е тази техника?

Йогическата наука на кашмирския шайвизъм първоначално е създала само няколко тома, очертаващи нейното учение и техники в Кашмир от 8 до 12 век. Само един том е посветен единствено на техниките. В този том е описана само една техника: техниката Празно пространство, описана по-горе. Пълният обем просто предлага сто и дванадесет вариации на тази единична техника. Този том се нарича Виджяна Бхайрава Тантра, “Книга за познаване на единството” (Volume on Knowing Unity).

За повече информация относно кашмирския шайвизъм, моля, вижте тук:

Living Unbound Resource: Kashmir Shaivism