Category: AYP

Усъвършенствани Йога Практики – урок 152
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 1 Април 2004 12:46

ТЕМА: В&О – Разсъждаването върху значения и неговата връзка с практиката на самяма
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Малко съм объркан сега, мислех, че само си помисляме думата и след това я пускаме. Скорошният ти отговор звучи, сякаш трябва да медитираме или да мислим за това. Друг въпрос – през целия ден получавам тези изблици от чувства/енергия вътре в тялото ми. Мога да определям тяхното местоположение и изглежда, че имам някакъв контрол върху тях. Самонадеян съм, че те са кундалини. Въпросът ми е следния – те само приятен резултат ли са или са нещо, което е освободено?

О: Да, прав си. Просто вземи сутрата като изтощена, слаба, немощна представа и я пусни, позволи й да си отиде, изостави я. След това – петнадесет секунди тишина. Размишлението относно значението, “избистрянето” на значението няма нищо общо със самото изпълнение на практиката самяма. Някои хора преминават през известно изясняване, избистряне на значенията, намирайки своя собствена “екология”. Ние имаме много езици в нашата група, така че можеш да си представиш през какво преминава всеки един. Понеже всеки си избистря значението, значенията преминават в подсъзнателното. Това обаче не е част от практиката на самяма. Това е точно като: “Какво е акаша?… OК, това си е каквото си е.” Тогава просто забрави това и прави самяма върху думите, сутрата. Значението се крие там вътре. Не размишляваме върху значението по време на самяма, изобщо не обмисляме какво значи сутрата, докато сме в самяма. Ние само едва-едва/слабо/бледо/неясно/замъглено подхващаме сутрата и “я пускаме” (забравяме за нея – бел. моя).

Приятните “изблици” са нещо много добро. Вътрешната тишина се придвижва в теб от твоята самяма. Това може да бъде преживяно по много начини. Друг урок (за ставането “свръхестествен”) ще бъде публикуван днес с повече подробности относно това. Много хора имат подобни преживявания-опитности. Не е необходимо да “контролираме” преживяванията. Те са нещо естествено. Позволи им, остави ги да се случват, но в рамките на разумното. Те представляват освобождавания на запушвания и внезапна поява на божествена енергия. Преживяванията ще се стабилизират с течение на времето – повече натурално тихо блаженство и екстатично сияние в живота. Самяма прави йога отвътре навън, щом е добавена към нашите практики, които се движат отвън навътре.

Първите резултати, които много хора имат чрез самяма са дълбоко впечатляващи. Браво!

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 151
От: Йогани
Дата: Сряда, 31 Март 2004 11:20

ТЕМА: В&О – Самяма: да привикнеш към твоите сутри
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В1: Малко съм объркан от това, как се очаква да се отнасяме към сутрите. “Излъчване” и “Свързване” за мен са много неясни, неопределени и двусмислени – за мен те са по-скоро контекстни думи (с подтекст, скрит смисъл – бел. моя), докато “Любов” е самопоясняваща се. Защо избираме конкретните сутри, например “Сила” – някой би спорил, че “Бързина” или “Подвижност” е по-полезна. А как е относно пратияхара и Акаша? Ако никога не си изпитвал тези неща, тогава те са толкова лишени от смисъл, колкото са и мантрите. Откъде тогава в крайна сметка идва ефектът? Мога ли да добавям лични сутри или това е опасно? Някои хора могат, например, да искат да имат в себе си повече Смирение. Надявам се тези въпроси да ти помогнат да запълниш пропуските в моето разбиране. Благодаря за всичкото време, което влагаш в тези уроци, те са истинска златна мина!

О1: Първоначално мислех да дам конкретни определения за всяка сутра, но реших да не го правя, тъй като всеки ще открие своя собствена “екология” от значения на своя собствен език и култура – точно както ти търсиш да откриеш твоите сега. Така и трябва да бъде. Нормално е да има известно улягане на сутрите във времето (привикване към значението на сутрата – бел. моя).

Някой друг написа, че не знае какво е “Любов” и харесва всички останали сутри. И така – всеки е различен. Индивидуалните значения не са толкова решаващи, колкото е цялостната практика, защото накрая всеки ще навлезе в правилните за него значения. Самяма ще стимулира възхода на вътрешна тишина при използване на пълния комплект от сутри, които взети заедно, пречистват и отварят цялата нервна система.

Що се отнася до това да сменяш или добавяш сутри, зависи си от теб. Ако “Смирение” според теб не се съдържа в “Любов”, тогава – добави я. Ако “Излъчване” не е ясна, използвай “Божествено Сияние” или “Струяща Светлина”, или “Сияние”. Ако “Свързване” не е ясно, използвай “Сливане”, “Обединение” или “Единство”. Или може би тези обяснения ще ти дадат достатъчно комфорт, за да използваш първоначалните сутри.

Акаша се разбира най-добре като живо вътрешно пространство – жива празнота. Почти самото чисто блажено съзнание. Нашето тяло е това – енергия в огромно празно пространство. Там няма нищо повече от това. Само изглежда, че има нещо. Това означава Акаша. Тогава сутрата “Акаша – лекотата на въздуха” я изоставяме, пускаме я в тишината и всичко в нас се движи към проява на лекота. Фииу! Не се тревожи твърде много за значенията на сутрите. Нужното знание е вътре. Не е необходимо много, за да определиш правилната посока.

Пратияхара не се предлага като сутра – “Вътрешна сетивност” е тази, която да оживи сетивата в посока навътре. Има урок 121 за пратияхара, преди около месец, който ще ти изясни значението на тази дума. Пратияхара също така се обсъжда и в урок 147 “Осемте йога крайника и самяма – стопяване на тъмнината”.

Подхващането на сутрите не е точна наука. Обвържи се с хубав, подходящ за теб списък сутри и върви с него. Няма как да се отклониш твърде много от пътя, ако останеш с основния диапазон от значения. Има много повече сутри в “Йога сутра” на Патанджали, които са доста по-абстрактни от дадените тук. Идеята е да се обхване целостта тяло/ум/сърце, стимулирайки чрез самяма вътрешната тишина да излиза навън. Това ще пречиства и отваря важни канали (нади) в нервната система. След като улегнеш със самяма, предлага се да не променяш често сутрите. Желаем да отидем по-дълбоко навътре, а това ще бъде трудно, ако постоянно местим мястото, на което копаем. По същата причина стоим стабилни с нашата мантра с изключение на редки усилвания, когато сме готови да “превключим на по-висока предавка”, за да разширим присъствието си в чистото блажено съзнание.

Тъй като навикът ти за самяма се развива чрез ежедневно практикуване, постепенно ще откриеш цялостното ти мислене и чувства по време на ежедневна активност по естествен начин да се създават, да започват по-дълбоко отвътре. Това е окончателната полза от практикуването на самяма. Тя култивира навика да живееш и се изразяваш от нивото на божествена тишина вътре в теб. Това е навик на мислене и действие, който култивираш. Тогава ти откриваш нарастващ успех и щастие във всяко нещо, което правиш. И така, изборът на всяка от сутрите е важен, но това към което наистина се стремим е – цялостния ефект на пълната гама сутри в ежедневния ти живот.

В2: Благодаря много за твоя отговор. Това изясни нещата. Просто се чудя, някои хора казват, че думата Акаша означава Дух. Това е петата татва, в европейската езотерична традиция еквивалентна на петия елемент, Духа – управител на другите елементи. Не съм запознат с индийските думи, но така или иначе ми е интересно.

О2: Акаша е последната точка на отскок преди непроявеното чисто блажено съзнание, безкрайната тишина вътре в нас, която е същността на всичко, което е. Във всички традиции има необходимост да се назначат митологични божества, управители, авторитетни фигури за различните нива на функциониране в природата. Това е свързано с естествената човешка потребност от ишта (избран идеал), което стимулира бхакти и духовен растеж. Ето как работи бхакти. И е много важно да я имаме в някаква форма. Обаче не бихме искали да опаковаме всичко в полети на бхакти по време на самяма практиката. Ние само лесно, без усилия подхващаме сутрата на ниво на значение, което е много бледо, неясно, слабо, едва забележимо и след това я изоставяме/оставяме/пускаме в тишина. Важно е да не благоприятстваме полети на размишления или съзерцание с ума, както и ритуали на поклонение или богослужене по време на самяма. Това можем да направим по-късно.

Самяма, също като дълбоката медитация, е специфична практика, която благоприятстваме, предпочитаме през времето, когато я правим. Тялото като “акаша” (живо празно пространство) е първата стъпка в състоящата се от две части сутра за лекотата. Втората част, “лекотата на въздуха” движи вътрешната тишина и по този начин движи и нашето акаша тяло. Но това може да стане единствено, ако пуснем/оставим/изоставим сутрата в тишина. Така е и с всичките божествени прояви, което включва абсолютно всичко в космоса. Всички неща, които виждаме и познаваме, произлизат от вибрациите, прииждащи от чистото блажено съзнание.

Йоан 1.1: “В началото беше Словото, и Словото беше с Бог, и Словото беше Бог… Всички неща бяха създадени от Словото…”

Основните принципи на самяма стоят и зад времевите проявления. В името на нашето просветление ние можем да влезем в този божествен творчески процес вътре в себе си.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 150
От: Йогани
Дата: Понеделник, 29 Март 2004 16:24

ТЕМА: Практиката самяма
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Медитацията е процес на отвеждане на вниманието навътре към покой, вътрешна тишина, чисто блажено съзнание, състояние на Свидетел, самадхи. Всичките тези описват аспекти на едно и също нещо. Имаме специфична медитационна процедура, която правим за определен период от време два пъти дневно. Тя работи като часовник и с времето, като медитираме всеки ден и след това излезем навън и сме активни, нашата нервна система по естествен начин привиква да поддържа и излъчва вътрешна тишина. Ежедневният ни живот става по-тих отвътре. Външните събития по-малко ни отрупват и завладяват. Това е възходът на първия етап на просветлението – присъствие на вътрешна тишина в нашия живот 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.

След като имаме някаква вътрешна тишина, дори и само малко, добиваме възможността да започнем да действаме от това ниво на безкраен потенциал в нас. Всичко, което съществува, е проявление на тази вътрешна тишина, проявено е от нея. И ние, бидейки тази тишина, сме способни на проявяване от този безкраен резервоар на живот вътре в нас. И така, дори само с палец на крака натопен в безкрая, можем да започнем да движим оттам в полза на нашето преобразяване към просветление. Лесно е да се направи.

Ще си припомниш, че в медитация използваме мисълта за звука, а не за значението на мантрата, за да позволяваме систематично на ума да отива в тишина. Същността е в това, да изоставиш всякакво значение, национален език или интелектуално съдържание и просто лесно да подхванеш мисълта за мантрата, като по този начин става възможно да се гмурнеш дълбоко в чистото блажено преживяване/съзнание. Нервната система също отива в тишина заедно с ума и метаболизмът се забавя.

При самяма започваме да вървим по другия път. Когато времето за медитация приключи, почиваме за минута-две и правим преход в самяма. Започваме с едно лесно състояние да не мислим нищо, просто почиваме в тишината. Ако идват мисли, просто ги пускаме да си отиват, оставяме ги да си отиват, без да се занимаваме или интересуваме от тях.

В практиката на самяма всъщност не се занимаваме и с мантрата.
Започваме с това да не благоприятстваме нищо, а просто лесно да бъдем в нашата тишина, колкото и тишина да имаме от току-що приключилата медитация и от естествено присъстващата в нас тишина в резултат на месеците и годините ежедневно медитиране. Това е отправната точка за самяма – тишината.

Единствената предпоставка за практикуване на самяма е да имаш малко вътрешна тишина. За повечето хора това става след няколко месеца ежедневна дълбока медитация, както е описано в първите уроци.

Сега сме готови да започнем практиката самяма. Ето как го правим.

Със самяма ние въвеждаме значение в тишината, поставяме началото на значение в тишината. Правим го по несложен, лесен и систематичен начин. Първо създаваме импулс за значение в тишината и след това го оставяме в тишината, изоставяме го в тишината, пускаме го в тишината.

Нека започнем с “Любов”. Това е хубаво място да започнем със самяма. При самяма се препоръчва да използваш своя най-съкровен, най-личен език – езикът, който отива най-дълбоко в сърцето ти, който и да е той (роден език – бел. моя).

В твоята лесна тишина подхвани, само веднъж, най-неопределеното, най-размитото усещане/чувство за думата “Любов” на твоя собствен език. Не прави умишлено опити за ясно произнасяне или пък умствени образи на тази или онази сцена или ситуация, която представлява Любовта за теб.
Просто имай фин/слаб/приглушен спомен за Любов и след това го изостави в твоята тишина, пусни го в твоята тишина, лесната тишина в която си, докато подхващаш финото значение на Любов. Не размишлявай върху “Любов”, не анализирай “Любов” по време на самяма. Изобщо не мисли за “Любов”. Просто ела веднъж до нея по слаб/фин начин и след това я остави/изостави в тишината.
Това е фино усещане за Любов, към което отиваш, нищо повече, а след това го остави, изостави го, пусни го (в тишината – бел. моя). Нещо такова.

След като си мислил “Любов” веднъж, бъди в тишина около петнадесет секунди. Ако идват някакви мисли, лесно ги пусни да си отидат. Не гледай часовника. С малко практика вътрешният ти часовник ще ти каже с достатъчно добра точност кога са изминали петнадесет секунди. Просто лесно пребивавай в тишина около четвърт минута. След това отново подхвани финото/приглушено/размито, неясно значение на “Любов” и пак я остави, изостави, пусни я в твоята тишина за около петнадесет секунди.

Това са две повторения на самяма – двукратно подхващане на “Любов” на нейното най-фино ниво на мисъл и два пъти изоставянето й в тишина. (Най-финото ниво на мисълта е намерението, т.е. финият стремеж/цел за създаване на мисъл – бел. моя)

Какъв е ефектът от това? Какво ще се случи?
До степента, в която подхващаме значението (най-финото ниво на мисъл) на границата на вътрешната тишина и след това лесно го изоставяме в тишина, ефектът ще бъде много мощен. Вътрешната тишина е огромен усилвател на фината мисъл. Вътрешната тишина е единственият усилвател на мисли. Тя е източникът на мислите. Обикновено нашите мисли идват от тишината, стимулирана от всичко, което е настанено в подсъзнателния ни ум. Толкова много модели на поведение, навици са настанени в нашия запушен подсъзнателен ум и те са това, което изкривява и отслабва потока божествена енергия, идващ от вътрешната ни тишина и излизащ навън в ежедневния ни живот. С медитация изчистваме запушванията в подсъзнателния ум и развиваме ясно осъзнаване на вътрешната ни тишина. Със самяма действаме направо в нашата вътрешна тишина, за да предизвикаме изблик на позитивни ефекти, които пречистват нервната ни система и обкръжението ни по мощни начини.

По време на самяма може би ще почувстваме някаква енергия да се отдалечава от нашата тишина. Това може да бъде преживяно като физическа, умствена или емоционална енергия. Или може би няма да почувстваме нещо особено, докато не отидем после в активност – и тогава ние сме по-любящи и състрадателни без очевидна външна причина. Променяме се отвътре. Ето това е самяма – движиш намеренията отвътре навън, от божественото ниво на тишина в теб към външната им проява. Самяма е същото, което е и молитвата, когато молитвата е отведена до най-дълбокото ниво на общуване с божественото вътре в теб – отведена до божествената вътрешна тишина. Ефективната молитва се основава на принципите на самяма, които обсъждаме тук.

Всяка мисъл/значение, които използваш в самяма се нарича “сутра”. На санскрит сутра означава “да свържеш, да съшиеш”. Английската медицинска дума сутура идва от сутра. При самяма сутрите са късчета значение, които ти даваш на безграничното чисто блажено съзнание, за да се усили то навън в ежедневието ти, за “да свърже” заедно твоя вътрешен и външен живот. И така, сутрите са късчета йога, които съзнателно можеш да отглеждаш в теб чрез практиката самяма.

В третата глава или в третата книга от “Йога Сутра” на Патанджали относно свръхестествените сили са дадени много сутри за много различни неща. Цялата тази информация не е за получаване на незабавни резултати или сили. Ако тя беше с тази цел, нямаше да е в услуга на никого по отношение получаване на просветление. Всички тези сили биха били голямо разсейване от йога, ако бяха толкова лесно придобити. За щастие, както е споменато в предишния урок, самяма е практика, саморегулираща се морално, което означава, че вътрешната тишина (самадхи) е предпоставката за успех в самяма. Ако има вътрешна тишина, ще има също така морална отговорност и поведение (яма и нийяма), поради взаимната свързаност на всичките йога крайници.

Самяма е да имаш вътрешна тишина (самадхи), способността да подхванеш мисъл (концентрация/дхарана) и да я изоставиш в тишината (медитация/дхияна). Тогава резултатите от самяма излизат от вътрешната тишина автоматично. Ако имаме последните три крайника, ние също така ще имаме и другите крайници, така че силите от самяма ще бъдат за божествени цели. Въпреки това, трябва да сме наясно относно преживяванията ни и практиките ни и както винаги – внимаваме да не бъдем хванати в капана на преживяванията, които се появяват. Когато се появят преживявания – лесно се връщаме към практиката която правим.

Както при всички усъвършенствани йога практики, истинските ползи от самяма се появяват след дългосрочно ежедневно практикуване на определена установена практика от сутри. Ако продължаваме ежедневно или ежеседмично да променяме сутрите или пък практикуваме нередовно, резултати няма да се натрупат. Ако искаме да попаднем на вода, най-добре е да копаем на едно място. В усъвършенстваните йога практики ние можем да правим самяма след всяка сесия на медитация, преди да отидем на йони мудра кумбхака (ако я практикуваме) или преди да отидем в почивката за приключване. Самяма е продължение на нашата медитационна практика – първо отиваме навътре с медитация, после излизаме навън със самяма.

За тази цел тук е дадена балансирана серия от девет сутри. Предложението е всяка от сутрите да бъде правена в 2 самяма цикъла дневно, като във всеки цикъл се прави 2 пъти с около 15 секунди тишина за всяко правене, вървейки по реда от списъка. След няколко дни сутрите ще бъдат запомнени и ще е лесно да се движим по техния списък, когато сме в самяма, постепенно навлизайки все по-дълбоко, на практика – с всяка една сесия.

Сутрите са:
1. Любов
2. Излъчване/Сияние
3. Свързване/Единство
4. Здраве
5. Сила/Мощ
6. Изобилие
7. Мъдрост/Разумност
8. Вътрешна сетивност
9. Акаша – лекотата на въздуха

Всяка сутра се взема изцяло, с петнадесет секунди в тишина след това. Например, “Вътрешна сетивност” е единична сутра, последвана от петнадесет секунди тишина. Тази сутра е за пратияхара – обръщане на сетивата навътре. “Акаша – лекотата на въздуха” също е единична сутра, последвана от петнадесет секунди тишина.

Значенията на сутрите могат да бъдат преведени на твоя най-съкровен или първи език, както беше обсъдено по-горе. Всички значения – освен “Акаша”, която е санскритска дума и означава “най-фин етер, вътрешното пространство.” Знаем от физиката, че ние сме етер – празно пространство отвътре, изобщо нищо наистина солидно. Такова е нашето тяло и когато правим самяма върху “Акаша – лекотата на въздуха”, ние започваме да се чувстваме много леки.

Ако правиш всяка от тези девет сутри два пъти в твоята самяма сесия, това ще отнеме приблизително 5 минути. Ако има някоя конкретна сутра, която чувстваш за необходимо да правиш повече пъти, тогава я добави накрая и прави самяма само с нея през допълнителни пет минути. Циклите остават с продължителност петнадесет секунди и ние просто правим това в продължение на пет минути – по часовник за допълнителните пет минути. Ако нямаш предпочитания, тогава можеш да правиш сутрата за лекотата на въздуха през допълнителните пет минути. Тя е много мощна. Това е умствена кундалини техника, която довежда много енергия нагоре в нервната система. Не е необичайно да има преживявания на физически симптоми като задъхване (автоматична бастрика пранаяма) и “подскачане” по време на самяма със сутрата на лекотата. Ако това се случва, осигури си мека повърхност като например матрак. Също така, може да има проява на различни симптоми и при другите сутри. Ние движим безкрайната вътрешна тишина вътре в нас, така че излизащите навън прояви могат да бъдат много реални и забележими. Патанджали нарича тези прояви “свръхестествени сили” или “сидхи”.

За тези, които са пълни с бхакти за просветление, повторенията на самяма могат да бъдат увеличени на четири за всяка сутра, с десет минути за предпочитаната сутра в края (по подразбиране това е сутрата за лекотата) – това са около двадесет минути самяма практика. Осигури си предостатъчно почивка за приключване на практиките особено когато правиш самяма. Да полежиш пет или десет минути в края е добре. Както винаги, използвай самоопределяне на темпото в практиките си. Умствените техники като медитация и самяма са много мощни, така че да прекаляваш с тях означава да ухажваш неприятните енергийни потоци. Всеки от нас ще открие своята граница на комфорт чрез разумно самоопределяне на темпото.

Самяма усилва много присъствието ти в тишината на чистото блажено съзнание. Тя насърчава обединяването в едно цяло на вътрешния и външен аспекти на нервната система. Самяма стимулира нервната система да се пречиства и отваря към втори и трети етап на просветление, а също така усилва вътрешната тишина (първи етап) в ежедневния живот. Самяма прави общата сила на нашите желания много по-голяма. Когато искаме да постигнем нещо, което е в унисон с божествения поток, съпротивлението ще бъде много по-малко и пречките ще се стопят.

За този, който живее в тишината на чистото блажено съзнание и развие навика да действа по естествен начин от това безкрайно ниво на живот, постоянният поток от “малки чудеса” става нещо обичайно.

Прави самяма практика след медитация в продължение на няколко месеца и провери сам. Самяма е нещо повече от седяща практика, тя е начин на мислене и правене, който възниква в ежедневието ни, докато пътуваме по пътя към просветление.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 149
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 25 Март 2004 17:34

ТЕМА: Осемте йога крайника и самяма – стопяване на тъмнината
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Време е да преминем към самяма, която включва придвижване навън с нашето внимание в чисто блажено съзнание, което води до култивиране на така наречените йога сили като страничен ефект. Преди да обсъдим самяма, нека поговорим за осемте клона, осемте крайника в “Йога Сутра” на Патанджали, което не сме правили досега. Самяма е обединено, съчетано, слято приложение на последните три от тези крайника и е свързана и с останалите пет клона, така че това е подходящ момент да говорим за тях. Знаеш, че цялата йога е взаимосвързана. Всичките й части се свързват чрез човешката нервна система. В действителност, цялата йога е продукт на човешката нервна система, а не обратното, както понякога сме склонни да мислим.

Отне известно време на хората, за да повярват, че земята е кръгла, а не плоска, и че не Земята, а Слънцето е център на Слънчевата система. Беше необходимо някакво доказателство. Тогава почти всеки повярва и се появи оживление да бъдат намерени всички ползи от това ново знание, новата парадигма.

Сега ни е време да се хванем за факта, че човешката нервна система е центъра на всички духовни преживявания и цялото божествено блаженство. Това е твоята нервна система, тази в която седиш точно сега, в този момент. Колкото по-скоро свикнем с идеята, че всеки от нас е пряк вход към божественото, толкова по-добре ще бъде за всеки един от нас. Както е с приемането на което и да е знание – необходимо е някакво доказателство. В този случай доказателството е в теб. Отвори няколко врати тук и там, като правиш някои ефективни йога практики и ще видиш какво си ти. Тогава оживлението ще бъде, за да ги отвориш всичките. Ражда се нов образец на поведение!

“Нищо ново под Слънцето”, нали знаеш. Древните ни предци са знаели за тези неща. Голяма част от това е било записано. Но комуникациите са били лоши и хората са живеели в толкова много суеверие. Сега е различно. Можем да намерим всяка информация, която искаме. Толкова много врати на знание се отварят за всеки. Старата мъдрост отново става нова. Човешката нервна система не се е променила през цялото това време. Тя кротко си е чакала, подобно на сандъче със съкровище, копнеещо да бъде отворено. Време е.

Книгата на Патанджали с йога сутрите е едно от най-великите писания на всички времена. Тя не само ни казва какво сме, но също ни казва и как могат да бъдат отворени вратите на нервната система. Тя излага на показ взаимните връзки между естествените принципи на отваряне, които съществуват в нас. Това се прави с прочутите осем йога крайника (разклонения, клона – бел. моя).

Ние пътуваме през осемте йога крайника още от началото на уроците за усъвършенстваните йога практики. Не преминаваме през тях в някакъв определен ред и някои биха нарекли това нестандартен подход. Преминахме през тях по начин, който е ефективен и смислен, така че няма да има извинения. Ще говорим за това малко повече, но нека първо да прегледаме осемте крайника.

1. Яма – означава “сдържаност, ограничаване” и включва:
– ахимса (ненасилие)
– сатия (придържане към истината)
– астея (неприсвояване)
– брахмачария (съхраняване на сексуалната енергия и нейното култивиране)
– апариграха (непривързване)
2. Нийяма – означава “спазване” и включва:
– сауча (чистота и чистоплътност)
– самтоша (удовлетвореност)
– тапас (горещина, съсредоточеност, самоналожени лишения)
– свадхийя (изучаване на писанията и на себе си)
– ишвара пранидхана (отдаване на божественото)
3. Асана – означава “поза” и включва всички асани, които сме научили и обичаме. В уроците асаните се използват като подготовка за пранаяма и медитация. Определени асани стимулират събуждането на кундалини.
4. Пранаяма – означава “ограничаване, сдържане на жизнената сила/дишането” и включва:
– методите на пранаяма, които обсъдихме
– още методи, някои от които тепърва ще обсъждаме
Пранаяма култивира почвата на нервната система, подготвяйки я за дълбока медитация и божествени преживявания. Някои специални видове пранаяма издигат кундалини.
5. Пратияхара – означава “обръщане на сетивата навътре”.
В уроците пратияхара е и ефект, и причина. Възниква, когато кундалини се събуди и екстатичните преживявания по естествен начин издърпат навътре нашето внимание. Щом това стане, чрез пратияхара ние опознаваме нашия сетивен опит като цялост, обхващаща пълният спектър от прояви – от първите вътрешни вибрации на чистото блажено съзнание (ОМ) чак до външния физически свят.
6. Дхарана – означава “концентрация или съсредоточаване на вниманието”.
Тя е първата стъпка към отвеждането на ума навътре чрез медитация. В уроците не задържаме за дълго време вниманието върху каквото и да било нещо. Само лесно, без да се напрягаме, довеждаме вниманието до един обект (мантрата) и след това го оставяме да прави каквото си иска. Това почти мигновено довежда вниманието отвъд сетивното възприемане на обекта, отвъд започването на сетивно възприемане на мантрата, което е точно това, което искаме. Умът ще ни отведе навътре, ако му дадем възможност.
7. Дхиана – означава “медитация” и е потичане на вниманието навътре.
Може също така да бъде описана като разширяване на вниманието отвъд всеки обект. В уроците мантрата се използва като средство за това. Ние лесно пристигаме до мантрата и после мантрата се променя и изчезва. Нашето внимание се разширява, пристигайки до своето естествено свободно състояние – тишината.
8. Самадхи – означава “вглъбеност/непознаваемо, най-висше, върховно” и това е, което преживяваме в ежедневната медитация. С времето се разширява, като накрая става наше естествено състояние в ежедневната дейност. Това е чисто блажено съзнание, вътрешния тих Свидетел. Самадхи в своите различни стадии на разгръщане е преживяването на нашият безсмъртен универсален Аз. Това е, което сме ние.

Може би си забелязал, че след яма и нияма, които бяха представени до голяма степен с техните класически дефиниции (с изключение на брахмачария), всичките останали йога крайници бяха представени с леки изменения в съгласие с начина, по който тези уроци представят знанията за усъвършенстваните йога практики. Това е нещо нормално. В действителност, всяко йога учение си има свой собствен начин за представяне на осемте йога крайника.

Осемте йога крайника са толкова логични и лесни за разбиране, че на практика всеки йога учител твърди, че ги преподава, което е вярно в една или друга степен, защото осемте крайника обхващат всичко, което човек може да направи в йога. В този смисъл те представляват пълна пътна карта, подробен план и духовен “списък за бърза справка” за различните начини за отваряне на човешката нервна система за божествени преживявания.

Взети заедно като цялостна система, осемте крайника са били наречени “аштанга йога” и “раджа (кралска) йога”. Но какво се съдържа в тези имена? Усъвършенстваните йога практики също са тези осем крайника. Така е и с всеки подход към човешкото духовно преобразяване, частично или пълно, включително и това, което откриваме във всички преобладаващи световни религии. Ако едно нещо има връзка с човешкото духовно преобразяване, то ще бъде намерено някъде в осемте крайника. В това е прелестта на осемте клона. Когато гледаш на някое духовно учение или религиозна традиция, използвайки осемте крайника като мерило, веднага ще видиш какво има в него и какво липсва. По-просветлените традиции ще обхващат повече от крайниците, по-малко просветлените ще покриват ограничен брой разклонения.

По традиция осемте йога разклонения се практикуват в последователност. Логичната обосновка е в това, че хората трябва да се научат да се държат добре и да подготвят себе си чрез спазване на строги правила за поведение, преди да започнат да правят по-преки духовни практики. След като знаят как да се държат правилно, те могат да започнат с тялото (асани), а по-късно да работят по пътя си навътре чрез дишането (пранаяма) и накрая – да бъдат готови за концентрация (дхарана), медитация (дхияна) и чисто блажено съзнание (самадхи). С традиционен подход като този, пътят за прокопаване може да бъде много дълъг, особено ако гуру (в плът) придържа своите ученици към най-висшите стандарти за изпълнение на всяка една стъпка по пътя. Дори Патанджали е имал предвид тази последователност на практикуване, когато е писал йога сутрите.

Тази част от йога (преминаването през осемте разклонения последователно за продължителен период от време) не работи много добре. Това се признава в значителна част от йога общността, а Патанджали също трябва да го е знаел. Може би по неговото време не е било толкова лесно хората да започнат с “летящ старт” в напреднали йога практики като дълбока медитация и спинално дишане по начина, по който можем да го направим днес.

През годините различни учители са скачали направо в осемте крайника, но на различни места. Някои започват с асаните, а други с пранаяма. Някои се фокусират първо върху предаността и след това скачат в медитацията или в нещо друго. Някои скачат направо в медитацията и след това работят назад по пътя – през другите йога крайници. Както знаеш, тези уроци използват последния споменат подход. Започваме с дълбока медитация и след това с главата напред в пранаяма, физически техники и т.н., като през целия път поддържаме едно добро осъзнаване ролята на желанието/бхакти.

Едно нещо, което всеки, който практикува йога открива е, че йога крайниците са свързани, което означава – ако започнем от един крайник, то и другите ще бъдат повлияни и с нашето пречистване и отваряне в крайна сметка ще бъдем притеглени във всичките крайници. Обичайно е нови медитатори да станат ненаситни духовни читатели (свадхийя), да преминат на по-чиста диета (сауча) и да бъдат по-чувствителни към добруването на другите (ахимса). Всъщност най-добрият начин да постигнеш напредък в яма и нийяма е като отидеш направо към самадхи чрез дълбока медитация. Тогава хармоничното поведение идва по естествен начин отвътре, вместо да бъде налагано, изисквано отвън. Тези неща са показатели за взаимната свързаност на йога. Тя се среща на всички нива на практикуване. Понякога това бива наричано “Благодат”, защото изглежда, че сякаш духовната благословия идва от нищото. В интерес на истината, такива благословии ни се изпращат през самите нас чрез духовната проводимост, изгряваща в нервната ни система и от нещо, което сме направили някъде по дървото с осемте йога клона. Дори искрената мисъл “Има ли нещо повече от това?” е мощна йога практика и тя се намира в крайника нийяма – това е предаването, бхакти. Както знаеш от уроците, тази проводимост в нервната система става “екстатична”, когато кундалини започне да се движи. Когато това се случва, ние наистина се свързваме през йога крайниците – тук, там и навсякъде.

Ако отрано участваме в ефективни практики по свързан, съгласуван с много клонове начин, тогава нашата нервна система ще се пречиства и отваря най-бързо. Това е важен принцип, който бива разпознат в основната стратегия на тези уроци – използване на една цялостна, обединена система от практики, имаща възможността за работа през колкото е възможно повече йога разклонения.

Самяма е една точка на отскок от осемте крайника. Това е нещо, което е различно от всеки един клон и може да се използва да пречиства и отваря нервната система. В “Йога Сутра” на Патанджали за самяма има цяла глава, наречена “свръхестествени сили”.

Самяма се дефинира като съчетание/свързване на последните три йога крайника, използвани с обект. И така, използвайки съсредоточено внимание (дхарана), медитация (дхияна) и дълбока вътрешна тишина (самадхи) с обект или с обекти, по специфичен начин, ние сме способни да развием свръхестествени сили, също наричани и сидхи. Патанджали ни казва, че самяма е по-лична, по-съкровена практика и води до “светлината на знанието”. Той също така ни казва да избягваме да бъдем разсейвани от преживяванията, които идват, когато правим самяма. Вече се занимавахме с това в уроците. Виждаме светлини или имаме някакви екстатични преживявания – трябва да си напомним лесно да се върнем към практиката, която правим. Правим така, защото преживяванията не придвижват напред нашия духовен напредък. Само практиките правят това. Същото важи и за сидхите, когато те се проявят. Както беше споменато назад в урок 76, ние правим самяма, за да увеличим и разширим чистото блажено съзнание и екстаза в нервната ни система и отвъд нея.

Ако дойдем до самяма, очаквайки да получим някакви сили за наша лична употреба, няма да получим много. Това е прелестта на самяма. От морална гледна точка, самяма е саморегулираща се практика. Зависи от наличието на вътрешна тишина. Няма вътрешна тишина, няма чисто блажено съзнание – няма и самяма. Не е възможно да правиш тази практика без поне малко вътрешна тишина в нервната система. Ако имаме малко самадхи, тогава също автоматично ще имаме някакви яма и нийяма, а също така и повече успех в самяма. Колкото повече самадхи имаме, толкова повече яма и нийяма ще имаме, а също и повече успех в самяма. Ако има много самадхи (първи етап на просветлението), ще има много яма и нийяма и много напредък в самяма. Крайниците на йога винаги са “закачени” един за друг по този начин.

Самяма работи върху най-дълбокото ниво на съзнание в нас и го придумва, склонява за пълна проява, давайки му поредица от канали, за да се придвижва в нервната ни система. Чрез самяма движим вътрешната тишина. Движим неподвижното, движим скалата на чистото съзнание. Всъщност, ние разширяваме скалата. Разширяваме я навън чрез нашата нервна система. С повечето практики ние работим отвън навътре. Със самяма ние тръгваме по другия път – работим отвътре навън. При повечето практики започваме с нашето ограничено его-Аз и влизаме навътре. При самяма започваме с нашия универсален божествен Аз и излизаме навън. Това е разликата между самяма и другите практики.

Когато съзнанието се придвижва навън чрез самяма, ние преживяваме повече отваряне и всичките ни практики се придвижват на по-високо ниво. Това е предимството от съчетаването на практиките и обединяването им в едно цяло. Всичко, което правим в йога помага на всичко друго, което правим в йога. По този начин йога практиките стават като спирала от екстатично блаженство, отиваща все по-високо и по-високо.

И така, докато продължаваме да правим практиките, които сме научили досега, ще имаме също възможността да добавим и практиката самяма, която отваря нервната ни система по още един начин. Предпоставките за правене на самяма не са толкова много. Тя е умствена процедура, така че няма физически предпоставки. Освен, ако не започнеш да летиш волно-неволно във въздуха – тогава трябва да вземеш нужните предпазни мерки. 🙂

Всеки, който медитира няколко месеца и преживява малко вътрешна тишина, може да прави самяма – с ефекти, пропорционални на количеството вътрешна тишина, установена в нервната система. Самяма разширява и стабилизира вътрешната ти тишина, така че тя е отлично допълнение към медитацията. В следващия урок ще разгледаме подробности за самяма практиката.

С осемте крайника на йога и със самяма ще разтопим мрака навсякъде. Хайде да го направим.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 148
От: Йогани
Дата: Вторник, 23 Март 2004 16:49

ТЕМА: В&О – Защо да практикуваме два пъти на ден?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Защо е важно да практикуваме два пъти дневно?

О: Щом практикуваме, ние убеждаваме нервната си система да функционира по различен начин – да подкрепя дълбоката тишина (чистото блажено съзнание). А в по-късните етапи когато кундалини стане активна – да подкрепя екстатичното блаженство.

За да стабилизираме всичко това, ние излизаме навън в света и сме активни там всеки ден. Има фадинг ефект (утихване, избледняване – бел. моя) в по-висшето функциониране на нервната ни система, докато сме активни в ежедневния живот. Фадинг ефектът се случва след 5-10 часа. Тогава можем отново да направим практиките си и пак да възстановим по-висшия си начин на функциониране, за да може той да избледнее след това отново в ежедневната ни дейност.

Един цикъл от тези практики може да бъде правен два пъти дневно – чрез правене на практиките сутрин и в ранна вечер. Това осигурява възможно най-много пречистване и растеж през часовете на бодърстване за хора с активен начин на живот.

Правенето на практиките веднъж дневно е силно забавяне на прогреса – това е само един дневен цикъл на култивиране и фадинг, вместо два такива цикъла. И това е прекалено много затихване, преди следващия ден отново да подсилим висшия начин на функциониране. Практика два пъти дневно означава резултатност и продуктивност. С времето, чрез ежедневна практика два пъти дневно, затихването на екстатичното блаженство по време на нашата активност става все по-малко и по-малко, а висшият начин по който функционира нервната ни система става устойчив и непоклатим 24 часа в денонощието. Това е плодът на този процес – просветление в ежедневната активност, а също така и през цялата нощ. Продължаващият цикъл от практики и активност след тях е онова, което произвежда този резултат.

При уединявания, където ежедневните задължения са прекратени, може да се правят дневно повече от два цикъла практики, редувани с хранене, лека активност и сатсанг (духовни събирания). В такъв вид заобикаляща ни среда могат да се правят три или четири цикъла на практикуване дневно. Може би и повече за “умиращите трудно” – упоритите йоги и йогини. Въпрос е така да се саморегулира темпото, че да има и комфорт, и резултатност. Тогава практикуващият може да навлезе много дълбоко в оттегляне, уединение за период от дни, седмици или месеци. Съществува и един друг цикъл между уединенията, който продължава много по-дълъг период от време (седмици или месеци). Този цикъл е основан върху практики два пъти дневно, с които ние продължаваме в нашия обичаен живот, когато отново се завърнем в света. Извършвани по този начин, уединенията ускоряват напредъка ни. Но уединенията не са заместител на дългосрочната ежедневна два пъти дневно практика в къщи. Това, което правим ежедневно през един дълъг период от време е това, което ще ни направи по-различни в края.

Всичко това е проектирано за максимален прогрес, да използва най-добре естествените способности на нервната ни система за просветление и в същото време да имаме възможността да си вършим заниманията, ежедневните дейности.

Ти си отговорника за своето пътуване. Това са изпробвани и истински принципи за разгръщане, които можеш да използваш както сметнеш за добре, за да пътуваш към дома, към просветление.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 147
От: Йогани
Дата: Понеделник, 22 Март 2004 16:31

ТЕМА: В&О – Подредба на асани, пранаяма и медитация
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Комбинирам някои укрепващи упражнения като лицеви опори, клякания и други заедно с йога. Някои от тези упражнения консумират много енергия. И така когато след тези упражнения практикувам пранаяма и медитация чувствам, че “свежестта” на медитацията се намалява поради другите активности. Така че, добре ли е, ако първо правя медитацията и след това правя други йога упражнения и след това пранаяма? Би ми харесало твоето предложение как да реша проблема. Много благодаря за твоето продължаващо ръководство.

О: Благодаря за написаното и за споделянето.

Както сам разбра, най-добре е упражнения (такива, които са динамични – бел. моя) да се правят след медитация, а не преди това. С медитацията ние системно довеждаме ума и тялото до тишина. Тази тишина е най-важния източник на целия духовен прогрес.

Асаните и пранаяма са част от този процес на преминаване в тишина. С лесни навеждания и разтягания ние започваме да успокояваме нервите и да приготвяме спиналния нерв за пранаяма. По-нататък, с пранаяма започваме да успокояваме цялата нервна система и я култивираме по начин, който я подготвя за дълбока медитация. Това е традиционната последователност за най-добри резултати в установения ред от практики – асани, пранаяма и медитация. И тя наистина върши работа.

Предлагам ти да поставиш в началото твоите асани, състоящи се от лесни навеждания и разтягания, след това да правиш пранаяма, а след това медитация, така че да извлечеш пълната полза от гореспоменатата последователност. След медитация и след достатъчното време на почивка за излизане от медитация – това е доброто време, за да правиш по-енергични физически упражнения.

И така – първо правим тези неща в най-добрия възможен ред, за да ни отведат в тихото блажено съзнание и след това излизаме освежени и готови да бъдем активни в света. Енергична активност след медитация не е проблем, след като сме взели достатъчно време, за да излезем напълно от медитацията. Активността помага да стабилизираме блаженството и екстаза в нашата нервна система. Ето така, по този начин се преобразяваме, за да се превърнем в “крачещи просветлени” вместо в “крачещи нанякъде”, каквито и да сме били преди.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 146
От: Йогани
Дата: Понеделник, 22 Март 2004 12:34

ТЕМА: В&О – Шактипат: директни предавания на духовна енергия
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Необходимо ли е в някакъв момент да получиш шактипат, преди да можеш да преживееш самадхи? Дори великият Парамаханса Йогананда е получил шактипат от Шри Юктешвар преди да успее да постигне самадхи. Ако това е необходимо, как се стига до получаване на шактипат?

О: Шактипат е пряко предаване на духовна енергия от гуру към ученик. Предаването на духовна енергия може също така да се случи и под формата на даршан (благословия от учителя), сатсанг (пребиваване в присъствието на духовни хора), от избрания от нас идеал чрез силата на нашата собствена бхакти, а дори и от четене на вдъхновени духовни писания. Всичко това е духовна енергия, вливаща се в нас от различни влияния и може да се случи по много начини. Именно нашата бхакти определя степента на потока повече от всичко друго. Когато бхакти е силна, енергията ще нахлуе отнякъде, отвсякъде. Така че, шактипат наистина има за свой извор ученика, а не някой друг и затова възниква от ученика, а не от някой друг.

Има и друг стимулатор на духовна енергия във всички нас тези дни и това са звездите. Звездите ни дават своя даршан (благословия) всяка минута на всеки един ден. Това е така, защото изгрява нов век на просветление и всички ние биваме нарастващо стимулирани да се отворим отвътре. В отминалата тъмна епоха духовното пробуждане, стимулирано от други хора е било по-важно, отколкото е днес. В онези дни мъдрецът е бил подобно на свещ в необятно море от мрак. Тази свещ е била рядкост и само неколцина са имали някаква надежда да бъдат запалени от нея. Било е време на духовна бедност и пламъкът е бил запазван жив чрез предаване между малцина. Благодарение на тях и на времената на промяна, сега е много по-различно.

В днешно време всички ние сме на прага на просветлението. Може и да не изглежда така. Все още има много препятствия за разтопяване вътре в нас. Но е много по-лесно да се направи сега, отколкото е било възможно в продължение на хиляди години или дори само преди няколко десетилетия. Слънцето на Бог изгрява. Омразата в света оказва последната си хаотична съпротива и няма да спечели. Когато светлината дойде, тъмнината си отива.

Важно е шактипат и традиционната връзка между гуру и ученик да се гледа в светлината на тези времена на промяна. Вече не сме изцяло зависими от индивидуални мъдреци и учители за нашето просветление. Всички ние ставаме духовно себедостатъчни. Всички ние ставаме способни да породим своето собствено духовно преобразяване.

Най-добрият начин да станеш просветлен е чрез ежедневни йога практики. Това е най-сигурния и безопасен път, защото ние сме този, който определя колко енергия ще протече отвътре – чрез нашето разумно самоопределяне на темпото, докато използваме мощни духовни практики, които не са били достъпни за повечето от нас дори и преди няколко десетилетия.

Има още едно важно духовно влияние, което днес работи в света. Сега то е много по-голямо, отколкото е мощта на всичките гуру на планетата. Тъй като все повече и повече хора чрез собствени усилия вървят по пътя към просветлението, божественото излъчване на духовна енергия от толкова много отварящи се нервни системи нараства и това ускорява отварянето на всеки човек. С увеличаване броя на хората, ежедневно правещи духовни практики, въздействието нараства експоненциално. Така че, да правиш своите практики е добро не само за теб. Добро е за света. Има много сила в големия брой и това е начинът, по който светът се преобразява духовно. Това е основният шактипат/даршан/сатсанг за всеки един от нас.

Необходим ли е все още индивидуален шактипат за достигане до просветление? Може би в един момент ще получим индивидуално вливане на духовна енергия отнякъде, или може би няма да получим. Не е необходимо да се скитаме и да търсим това. Бъди предпазлив с всеки, който ти предлага късия път на шактипат. Не става по този начин.

Всичко, което трябва да направим е да сядаме на мястото си за медитация всеки ден, а след това да излизаме навън и да раздаваме своята любов. Самадхи (безграничното чисто блажено съзнание) идва в медитация. Пълното просветление идва, като даваме нашето самадхи на света. Духовната енергия на преобразяването, от която се нуждаем, ще дойде отвътре и отвън, докато със собствени усилия пречистваме нашата нервна система. Ако силното ни желание за просветление е тук, всичко което ни трябва, за да го постигнем, също ще бъде тук.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 145
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 18 Март 2004 10:54

ТЕМА: В&О – Прекаляване с асаните
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В1: След любителски занимания с йога от години, започнах да практикувам йога и медитация сериозно (вече около година). По време на скорошен йога урок практикувахме 85 минути асани и след това си взехме кратка почивка, преди да продължим с пранаяма. По време на почивката открих, че съм претоварен от емоции, треперещ, неспособен да говоря или да гледам хората в очите. Когато продължихме с пранаяма, сълзи започнаха да се стичат по лицето ми. Изминаха няколко дни, но все още съм необичайно емоционален. Болезнено е до степен, че искам да прекратя йога заниманията си, но знам, че трябва да продължа, че съм на ръба на пробив.
Чувствам се, сякаш ми разкъсват гърдите и ми изваждат сърцето. Точно обратното на блаженството, което търсех. Тъжно ми е за смъртта на моя баща, но тази сърдечна болка изглежда, че е пряко причинена от практикуването ми на йога. Благодаря за всяко прозрение, което предложиш.

О1: Благодаря ти за написаното и споделянето.

Съжалявам да чуя, че имаш известни затруднения. Звучи, сякаш си се претоварил с практиките – 85 минути са твърде много време за правене на асани, особено ако не си надградил до това време постепенно, за да постигнеш устойчива дневна “диета” от асани.

Ако не си прекалил, то тогава може би не си почивал достатъчно дълго в края на твоята утвърдена практика и нещо е излязло от равновесие поради твърде бързото ти ставане, вместо да бъде освободено по време на практиката и почивката.

Възможно е също причината да бъде в комбинацията от практики, които правиш. Физическите хатха йога методи са прочути като опасни, когато прекалиш с тях, правейки ги като единствена практика. Много по-добре е да ги смесваш умерено с общо пречистващите практики на дълбока медитация и спинално дишане. Това е подходът в тези уроци. Едно гъвкаво указание е – 10 минути асани, 10 минути пранаяма и 20 минути медитация, всичкото това два пъти дневно. То не включва добавки като кумбхака и други практики, които ще обсъждаме по-късно. Времената могат да бъдат регулирани нагоре или надолу според индивида – чрез самоопределяне на темпото.

Както и да е, нищо от това няма да те накара да се почувстваш по-добре сега. То е само съвет за бъдещето. Засега бъди много мил със себе си – отстъпи от практиките си както е необходимо (намали ги или ги спри за известно време – бел. моя), докато сърцето ти оздравее. Но не се отказвай. Някакви леки сесии от спинално дишане и дълбока медитация може да помогнат. Прави дълги разходки. Ще оздравееш и може би в бъдеще обмисли умереност и балансираност в практиките. Йога е мощно нещо и работи добре, когато я правиш в правилните съотношения. Твърде много в неправилна комбинация може да доведе до неприятности – твърде много пречистване прекалено бързо. Това просто е въпрос на образование и на разумно самоопределяне на темпото съгласно преживяванията.

Пожелавам ти изцеление и продължаващ напредък по избрания от теб път.

В2: Благодаря ти за сериозния отговор. Приемам, че не съм умерен човек и най-вероятно прекалявам с асаните. Този специален урок беше посетен от много по-напреднали, включително от професионални йога учители. Желанието ми за напредък надвишава способностите ми и моя опит. Ще практикувам ненасилие към себе си и ще се фокусирам върху медитация и спинално дишане.

Намерих твоите публикации за проницателни и полезни в ежедневния ми живот. Благодаря ти, че ги споделяш с мен и другите.

О2: Желанието е хубаво нещо. То (бхакти) е горивото за практиката. Разбира се, по-внимателно със склонността да се прекалява. Когато четеш уроците, ще видиш много ситуации в разделите за В&О, подобни на това, което ти си преживял. Самоопределянето на темпото има много нюанси. С растящо бхакти/желание и разумно самоопределяне на темпото няма как да сбъркаш. Пожелавам ти пълен успех.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 144
От: Йогани
Дата: Сряда, 17 Март 2004 22:09

ТЕМА: В&О – Олекотена помпа с брадичката (без кумбхака)
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Имам проблем със задържането на дишането и е много клаустрофобийно за мен да правя кумбхака. Не знам, може би съм бил задушен до смърт във въглищна мина в предишния ми живот или нещо такова. Мога ли да правя помпа с брадичката, без да задържам дишането си? А йони мудра? По време на спинално дишане се чувствам добре, стига да не започна да дишам прекалено бавно.

О: Да, с помпата с брадичката можеш. Ако задържането на дишането е трудно за теб, дори и по лесния начин, даден в инструкциите – тогава не прави кумбхака.

Напоследък този въпрос възникна няколко пъти от различни ъгли и е време да го разгледаме. Понякога кумбхака е не само некомфортна, но може да стимулира поява на прекомерна кундалини. И в двата случая инструкцията е да се отдръпнем и да се върнем на комфортна платформа от практики, практики в които сме стабилни – докато станем готови да направим поредната следваща стъпка.

Ако се чувстваме комфортно в спиналното дишане, бандхите, мудрите и сидхасана, които използваме по време на спинално дишане, лесно можем да правим помпа с брадичката в последните няколко минути на нашата сесия на спинално дишане. Ако правим спинално дишане, да речем десет минути, тогава в последните три до пет минути можем да правим помпа с брадичката едновременно със спиналното дишане. Това е същата процедура, както когато използваме кумбхака, обаче не задържаме дишането си. Посоката на въртене на главата се променя в същата точка на дихателния цикъл, както когато използваме кумбхака – т.е. след като сме завършили с вдишването. Можеш да наричаш този подход без кумбхака “олекотена помпа с брадичката”.

Това е подходящ момент да споменем, че спиналното дишане и всички пранаяма методи са форми на кумбхака, в смисъл, че са “ограничаване на дишането” (това е и значението на думата пранаяма) – всички пранаяма методи леко възразяват срещу снабдяването на тялото с кислород. И точно това ограничаване издърпва прана нагоре в нервната система от огромния склад с прана, намиращ се в тазовата област. Така че, независимо дали правим спинално дишане или кумбхака, ние ограничаваме дъха. Въпрос е само на степен, в която ще ограничим. Колкото повече ограничаваме, толкова повече кундалини тече нагоре. Ето защо е добре да правим помпа с брадичката по време на спинално дишане. Ще има добри ефекти, само че не движим толкова много прана, както когато използваме кумбхака. Това е добре, движим това, което е в нашите възможности – без да предизвикваме прекомерни потоци. На което и ниво да сме, когато правим това, ние винаги ще пречистваме нервната си система към повече. Това е цялата игра – да поддържаме напредък, без да изпадаме в объркани енергийни потоци, които ще ни принудят да спрем практиките.

Разбира се, ежедневното практикуване на глобална дълбока медитация е много важно в този процес на пречистване. С тишината на чистото блажено съзнание медитацията нежно пречиства под всичко протичащо в нервната система, а това помага на всички останали практики да работят много по-гладко и по-бързо.

В бъдещите уроци ще изследваме друга форма на пранаяма, наречена бастрика. С нея по един начин ще наситим тялото с кислород, а по друг начин ще поставим ограничение в снабдяването на тялото с кислород – и двете неща едновременно, с мощни пречистващи ефекти.

Както винаги, използваме самоопределяне на темпото в практиките ни, включително при спинално дишане и кумбхака. Ако открием, че помпата с брадичката или пък олекотената помпа с брадичката произвеждат прекомерни енергийни потоци от кундалини, отстъпваме назад към комфортно ниво на практики.

Що се отнася до йони мудра, това е друга история. Кумбхака е централен елемент в йони мудра, защото използваме леко, умерено въздушно налягане, издигащо се от белите дробове нагоре, за да почистим синусите и да стимулираме третото око. Така че, без кумбхака йони мудра се ограничава само до лек натиск, с който пръстите насочват очите към точката между веждите. Това е добре, но вероятно е още по-добре просто да оставим йони мудра, ако не ни е комфортно да спираме дишането – и да се придържаме към сесия на спинално дишане, която сесия да завършва с помпа с брадичката, ако ни е комфортно да я правим. Ако правим хубаво самбхави по време на спинално дишане, това също е толкова добро, колкото и умерения натиск върху очите с пръстите. Така че, ако кумбхака не иска да е тук, просто забрави за йони мудра и прави другите практики, както обсъдихме.

Има известно предимство относно продължителността на времето, необходимо за практикуване, когато правиш олекотена помпа с брадичката. Необходимо е по-малко време – при едновременно правене спиналното дишане и помпата с брадичката се припокриват във времето. За заетите хора това може да е привлекателно. Ако можеш да правиш пранаяма (с олекотена помпа с брадичката) и медитация за 30 минути, вместо за 35 или 40 минути с кумбхака, това може да ти помогне да не съкращаваш времето за практикуване в ден като този, когато графикът ти е претрупан. Орязването на практики не е най-първостепенната препоръка, давана тук, но както беше обсъдено в по-ранни уроци, кратка практика е по-добре отколкото никаква практика. И така когато времето е малко, ние намираме начини да подредим по важност и да оптимизираме практиките си. Така се получава, че олекотената помпа с брадичката, правена по време на спинално дишане е в тази препоръчвана посока.

Очевидно когато напреднем и станем стабилни в практиките си, на каквото и ниво да сме в този момент, ние търсим следващото си отваряне, за да вървим нагоре. Пречистване и растеж на вътрешното божествено присъствие се случват винаги, на всяко ниво на практикуване.

След време, понеже твоята нервна система се пречиства, тъй като запушвания от старите карми се разтварят/разтопяват отвътре, ще имаш по-малко затруднения със задържането на дишането. Всъщност ще откриеш, че все повече и повече дишането е склонно да спира от само себе си по време на лесната практика на пранаяма и медитация, без да има нито намерение, нито напрежение от твоя страна. Сякаш на моменти сме захранвани изцяло само от праната, извираща в нас отвътре. Тогава кумбхака престава да бъде “мечтаната сделка”, престава да бъде проблем. Спирането на дишането просто се случва, понякога за изненадващо дълги периоди. В този етап това вече не е “ограничаване на дъха”. Това е естествено преустановяване на дишането. Тогава можем да дишаме въздух отвън или пък прана отвътре. И по двата начина е добре. Няма суетене, няма напрежение.

Божествената светлина изгрява и прелива в нас, а ние се предаваме в любящите ръце на Бог.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 143
От: Йогани
Дата: Вторник, 16 Март 2004 17:01

ТЕМА: Помпа с брадичката – ефекти в долната част на тялото
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Обсъдихме помпата с брадичката (динамична джаландхара) като “целенасочена” усъвършенствана йога практика. Нейният основен фокус е отваряне на каналите, за да може праната да върви и в двете посоки между гръдния кош и главата. Но тя е много повече от това.

Всички йога практики са свързани. Понякога можем да видим (или почувстваме) тези връзки, друг път те не са толкова очевидни. Въпрос е на това, колко пречистване сме култивирали в нервната си система. Колкото повече е пречистването, толкова по осезаеми и очевидни ще бъдат връзките.

В урок 91 за йони мудра кумбхака въведохме статичната версия на джаландхара, което е позволяване на брадичката да отиде надолу към гръдния кош до границата на комфорта и оставянето й да си почива там по време на кумбхака (спирането на дъха). Споменахме, че джаландхара разтяга спиналния нерв по цялата му дължина – от точката между веждите и по целия път надолу, чак до корена в перинеума.

Помпата с брадичката отвежда доста по-нататък този разтягащ ефект върху спиналния нерв. Въртенето на главата също така въздейства на спиналния нерв по целия път надолу до корена по много по-стимулиращ начин. Ефектът се състои във фино завъртане, усукване на спиналния нерв от горе до долу. При наличието на екстатична проводимост, нарастваща в спиналния нерв, това усукване също става екстатично и играе важна роля в сливането на чистото блажено съзнание (Шива) и божествения екстаз (Шакти) в сърцето и в цялото тяло.

Помпата с брадичката еволюира с времето, за да намери естествено съгласуване и свързаност с всичките мудри и бандхи в тялото. Накрая остава само една фина “цялотелесна” мудра, съставена от всичките части, които сега учим една по една. Всички части започват със стадий на несръчност и завършват като фини, гладки и интимно свързани, когато непрестанно екстатично блаженство се роди и започне да се излъчва навън от тялото. Помпата с брадичката е част от това усъвършенстване, от тази изтънченост. По-късно в практиките когато главата спре, духовното завихряне ще продължи да върви навътре, съсредоточено около спиналния нерв и изпращащо божествена енергия навън във всички посоки. Не се безпокой, тогава ти дори няма да забелязваш и никой, който те гледа, няма да може да разбере това, освен по греещата усмивка на лицето ти и от удоволствието да бъде около теб. Едно обикновено намерение от твоя страна ще бъде достатъчно, за да задвижи духовните потоци, тогава ти ще завихряш екстатичните енергии, без изобщо да си движиш главата.

Ако си склонен да оставиш вътрешното духовно завихряне да се прояви навън, можеш да отидеш да посетиш въртящите се суфи дервиши и да танцуваш надалеч в нощта. Много духовни ритуали и танци са насочени към нашето вътрешно духовно завихряне, свързани са с него. Естествено е за някои от нас открито да празнуват вътрешната светлина. Други може да предпочитат тихичко да си седят и вътре в себе си да танцуват в екстатичен унес. Няма значение каква е културата, религията или личното предпочитание, това си е един и същ танц – това е танцът на божественото вътре в нас.

Докато привикваш да правиш помпата с брадичката ще забележиш много неща да се случват. Енергията тече между сърцето и главата, както беше обсъдено по-рано. Също така ще забележиш, че разтягането и завихрянето на спиналния нерв преминава и в долната част на тялото. Когато главата е в горната част на завъртането, може да откриеш склонност коленете ти леко да се повдигнат и после отново да отиват надолу, заедно с отпускането на главата ти към твоя гръден кош, след като тя е отминала задната част на нейното завъртане. След това, по-късно, можеш да откриеш, че коленете отиват леко нагоре и надолу в различни моменти по времето на помпата с брадичката. Ще се развива един вид съгласуване между въртенето на главата и малките движения на коленете.

Какво е това? Това е началото на микродвиженията на фина наули, както беше казано в урок 129. И за какво е тази наули? За да завихри кундалини енергията нагоре. Ето я тази дума завихряне отново. С времето помпата с брадичката и наули по естествен начин ще се обединят в отбор на нивото на вътрешните микродвижения, за да насърчат това завихряне на спиналния нерв. Това става видимо, когато помпата с брадичката се усъвършенства и краката, ръцете и коремните мускули по естествен начин открият своето място в тази практика. Не се опитвай да правиш всичко това наведнъж в този начален стадий. Просто бъди наясно с тези детайли. В основни линии това не е физическо действие. Това е телесна реакция в отговор на движението на екстатичната енергия в спиналния нерв. Екстатичната проводимост е основата на цялата естествена свързаност между практиките.

Възникването на тези фини движения по време на помпата с брадичката, също така придава ново ускорение на сидхасана, правейки я фино динамична и дори още по-приятна. Може да ти стане ясно, че мулабандха, самбхави и кечари в крайна сметка също ще се задействат. Всички те са техники, които стимулират различни аспекти на нашата нервна система. Нервната система е едно цяло, единна – и рано или късно всички практики се сливат в едно единствено многоизмерно действие, което е проявяване на нервната система. От този момент ние вече не сме подбудителите. Бог е. Това е йога, да се превърнем в това, което сме – вход към безкрайно блаженство, екстаз, любов и радост.

Гуруто е в теб.