Усъвършенствани Йога Практики – урок 209
От: Йогани
Дата: Понеделник, 14 Юни 2004 16:08
ТЕМА: Вписване на ежедневните практики в един натоварен график
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
Каквато и система от духовни практики да следваме, има вероятност да сме чули или самостоятелно да сме установили, че ежедневното практикуване е ключа към успеха. Пътуването за човешко духовно преобразяване отнема време и вътрешните промени, които водят към нашето просветление изискват ежедневни грижи. Ежедневни духовни практики са необходими, когато вече имаме духовен импулс, което означава, че имаме известна степен на динамично вътрешно отваряне, възникнало или от предишни практики, или от “спонтанно пробуждане”. Ако разчитаме само на енергиите, които се движат в нас спонтанно, тогава можем да сме склонни към дисбаланси, което ще направи завръщането ни у дома, нашето пътуване към безкрайно екстатично блаженство и божествена любов значително по-малко комфортно и потенциално по-дълго, отколкото е необходимо.
Така че, без значение какъв е подходът или нивото ни на постижение, достигането на нашата крайна точка по надежден начин зависи от наличието на твърдо установени ежедневни духовни практики. Това беше подчертано в тези уроци още с първите инструкции за дълбока медитация и с много напомняния след това.
Назад, в уроците по медитация и спинално дишане, бяха дадени някои предложения как да се впишат тези практики в натоварен график. Където и да сме, можем да затворим очи и да медитираме – във влакове, самолети, чакални, почти навсякъде. Същото е вярно и за спиналното дишане. Всъщност, леко спинално дишане може да бъде правено с отворени очи, докато сме на път от работа към къщи, в колата, без да отвличаме вниманието си от шофирането. И така по времето, когато сме в къщи можем да започнем направо с медитацията. Това не е идеалната практика, но може да бъде правена, ако времето ни притиска, когато сме у дома. Ако желаем да бъдем гъвкави и да се нагаждаме понякога към нашето практикуване, можем да поддържаме навика и в най-неблагоприятните обстоятелства. Това е много ценно, тъй като ни гарантира продължаване на практиките в дългосрочен план, което е ключът към просветлението.
Не живеем в идеален свят. Дори и с най-добрите планове за редовна практика в стаята ни за медитация, всичко може да изхвърчи през прозореца при извънредна ситуация в семейството или други намесващи се събития. Означава ли това, че ежедневните ни практики също трябва да излетят през прозореца? Не, ако имаме стратегия. Това е, което ще разгледаме в този урок. Начини да запазим своето практикуване, без значение какво се случва.
Тъй като рутината ни от йога практики става по-сложна, включва повече практики, поддържането на всичко при натоварен график представлява и предизвикателство, и възможност. С толкова много части, с които да работим в една напреднала рутина, можем да сме доста изобретателни в компресирането (намаляване по размер – бел. моя) на нашите практики, когато времето е малко. Където има воля, има и начин!
Нека да поговорим за основите за създаването и поддържането на навик за правене на ежедневни духовни практики. Един от най-лесните начини да направим това е да си създадем правило, че ще изпълняваме своята рутина преди да ядем закуска или вечеря – два пъти на ден, нещо подобно. Ако времето за едното или за двете хранения не е твърдо установено, тогава можем да си отбележим това да бъде направено след събуждане сутрин и веднага щом се приберем у дома вечер. Ако пътуваме, става малко по-сложно, но практиките могат да бъдат правени до известна степен при почти всякакви обстоятелства, стига да уважаваме този навик.
Поддържането на навика не се състои само в правенето на пълната рутина. Не трябва да бъде “или всичко, или нищо”. Навикът е желание, което вграждаме в нас, за да правим нещо за духовно практикуване в определено време, което настъпва два пъти дневно. Да имаш навика е да имаш “желанието да практикуваш”. Това култивирано желание е семето от което покълва всяка ежедневна практика. Подобно е на това да огладняваш, когато настъпи времето за хранене. То просто се случва и ние искаме да ядем. Ако имаме култивирано по подобен начин желание за духовни практики, тогава ще ги правим. През повечето дни ще правим цялата си рутина. В други дни може би да правим по-малко. Но винаги ще правим нещо, всяка сесия. Това “винаги правя нещо във всяка сесия” е много важно.
За да илюстрираме какво се има предвид под “да имаш навика”, нека допуснем, че бързаме по оживена улица. На път сме към уговорена бизнес вечеря, която ще ни ангажира чак докато дойде време за сън. Вървим бързо, проправяйки си път между хората, с които се разминаваме по тротоара. Ресторантът е точно зад ъгъла. Почти сме там. Но почакай! Виждаме пейка, празна пейка на автобусна спирка, на тротоара, между всички тези хора, които бързат насам натам. Имаме в себе си този вграден порив за практикуване. Време е. И така, какво правим? Спираме и сядаме на пейката за няколко минути и медитираме. Може да е само за две минути. Но защо не? На кого ще липсваме през тези две минути? И запазихме своя навик да седнем и да медитираме. Удивително е как правенето на нещо толкова малко може да ни обнови за цялата вечер – центриране само за няколко минути, подхващането на мантрата само няколко пъти. Нервната система казва “Благодаря ти!”. И ние сме по-спокойни през останалата част от вечерта.
Но не става въпрос само за центриране за няколко минути. Отнася се също така и до това, че поддържаме своя навик за практикуване два пъти дневно. Ако сме в подобен луд график в продължение на дни или седмици и можем да сядаме само за няколко минути преди закуска и вечеря, тогава когато възстановим своя контрол върху графика, няма да се мъчим да възстановяваме своя ред на практикуване отново. Навикът ще бъде тук и тогава ще можем да му се отдадем с нашата пълна рутина от практики, за която знаем, че ще ни изпълни до преливане с вътрешна тишина и божествен екстаз.
Така че, това е първото нещо – поддържане на навика, дори да е само за две минути на пейката на автобусна спирка. Няма значение къде е, или какво се случва. Можем да поддържаме навика, ако сме поели отговорност. Тогава той ще ни държи отдадени, защото се превръща в глад, който идва от само себе си в определеното време. Тогава няма да се налага да се борим, за да възстановим ангажимента си към йога, когато отново сме свободни да практикуваме два пъти дневно пълна рутина от практики.
По-вероятно е да се сблъскаме с компромиси във времето за практикуване, които обичайно не са толкова крайни, че да отделим само няколко минути, седнали на пейката на автобусна спирка. Нека поговорим за тях.
Ако правим спинално дишане и медитация, последвани от няколко минути почивка за излизане от практикуването, не е трудно да приспособим своите практики към ограничението във времето. Да кажем, че правим 10 минути спинално дишане, 20 минути медитация и 5 минути почивка. Това е рутина, състояща се от 35 минути. Някой ден може да се окажем само с 15 минути време, в които да работим с това – можем да направим само 10 минути медитация, почивка за няколко минути и да станем. Също така можем да поставим и няколко минути спинално дишане в началото. Ако знаем, че времето няма да ни стигне, можем да започнем с малко леко “ходещо” спинално дишане, преди да стигнем до мястото си, където ще седнем. Ако трябва да избираме между спинално дишане и медитация, винаги избираме медитацията. Едно нещо, което не правим е, че не комбинираме спинално дишане едновременно с медитация. Причините за това са обсъдени в началото на уроците.
Нека предположим, че правим “пълно блюдо” от практики – всичко от тези уроци, в умерена степен. Нека го опишем. Това е една типична рутина. Ако правиш повече или по-малко от някоя практика, тогава можеш да направиш необходимите корекции в твоя превод на предложението какво да правиш, когато нямаш време. Идеята е да разработим стратегии, които ще ни позволят да поддържаме рутината си от практики цялостна, когато не достига време. Помисли за това предварително – “Какво ще направя, ако времето ми за практикуване се намали наполовина?”. Няма абсолютно правилен или абсолютно неправилен отговор. Освен някои основни положения – поддържането на практиките, когато времето е малко, е изкуство. И така, ето я нашата умерено “пълна чиния” с практики:
Асани – 10 мин
Спинално дишане – 10 мин
Помпа с брадичката – 5 мин
Спинална бастрика – 5 мин
Медитация – 20 мин
Самяма – 10 мин
Йони мудра – 5 мин
Насочена бастрика или бастрика в короната (по избор) – 5 мин
Почивка – 5 минути (или повече)
Това са 75 минути – час и петнадесет минути. Няма нищо свещено във времената в тази рутина. Може би правиш 20 минути спинално дишане и не правиш самяма. Или може би не правиш асани. Може би не правиш спинално дишане или насочена бастрика. Каквато и да е комбинацията, тя зависи само от теб. Просто се увери, че не пропускаш медитацията или почивката. Тези двете (култивиране на вътрешна тишина плюс стабилен преход към ежедневна дейност) са основата на целия духовен напредък. По важност спиналното дишане се подрежда точно зад медитацията и почивката. Така че, спинално дишане, медитация и почивка в края са една мощна и пълна рутина от практики. Всичките останали практики са за усилване и надграждане върху ефектите на тези трите.
Тази йерархия е това, което използваме като насока, когато започнем да компресираме своите практики при по-строг график със задачи за деня.
И така, да кажем че имаме тази чудесна час и нещо рутина от практики и внезапно, поради обстоятелства извън нашия контрол, откриваме, че имаме само 30 минути, за да направим следобедна рутина. Без да имаме план, склонността ни може да бъде просто да не я правим следобед и да я отложим за следващия ден. Нали знаеш – “всичко или нищо”. Това не е добра стратегия. Не само ще изпуснем ползата от една умело компресирана рутина, но също така ще отслабим своя навик да практикуваме два пъти дневно. Желанието да практикуваме се нуждае от подкрепа и усилване два пъти в деня. Просто си спомни за пейката на автобусната спирка. Ако това беше достатъчно добро, за да поддържаме навика, то тридесет минути в относително тиха стая не са ли лукс? Наистина са. И така, ето някои предложения относно това, какво можем да направим.
Първо, държим на медитацията. Тя винаги е първия приоритет. Но също така бихме искали да направим и някои от другите практики, така че нека намалим медитацията на 15 минути в този 30 минутен план. Знаем, че в края се нуждаем от поне 5 минути почивка – за гладък преход обратно към активност, така че това са 20 минути и ни остават още 10 минути, с които да работим. Следващото (в йерархията – бел. моя) е спиналното дишане. Можем да направим 5 минути спинално дишане преди медитация и след това да използваме последните 5 минути за други неща. За коя практика трябва да бъдат тези последни 5 минути?
В този момент – това зависи от нашите предпочитания. Ако обичаме своята самяма, можем да я направим в тези 5 минути и да оставим асаните, помпата с брадичката, спиналната бастрика и йони мудра за следващия ден. Или, ако искаме помпа с брадичката и спинална бастрика, има един трик, който можем да направим. Можем да бракосъчетаем спиналната бастрика и помпата с брадичката за три до пет минути – това е да правим спинална бастрика, докато в същото време правим и помпа с брадичката. Не е идеалното решение, но осигурява комбинирано инжектиране с бастрика и помпа с брадичката. Две на цената на едно, нали знаеш. При този сценарий се отказваме от кумбхака при помпата с брадичката и вероятно няма да има време и за йони мудра. Възможно е също така да включим помпата с брадичката в последните няколко минути на спиналното дишане. Ще си спомниш, че нарекохме това “олекотена помпа с брадичката”.
В допълнение, за по-малко от минута, преди да седнем да практикуваме, можем да направим рутина от разтягания в стил “поздрав към слънцето”, която включва огъване назад, усукване наляво и надясно, навеждане напред и допиране до пръстите на краката. Също така можем да направим и малко удияна и/или наули. Всичките елементи на рутината от асани могат да бъдат докоснати, направени по този начин за около минута – това е далеч от оптималното, но е нещо в областта на асаните, което можем да направим преди да седнем.
Така че, по този начин можем да направим доста добра рутина за 30 минути, ако сме изправени пред такова ограничение във времето. Също така, може да бъде направено и за по-малко време. Разбира се, тогава изпускаме повече практики. Но винаги можем да направим нещо, дори ако то е да седнем на пейката на автобусна спирка за няколко минути, да подхванем мантрата и да се потопим в чисто блажено съзнание.
Трябва да бъде споменато, че не трябва да се отказваме от нито една от паралелните практики, които правим докато седим. Това са сидхасана, мулабандха/асвини, самбхави, удияна/наули и кечари. До степента в която ги практикуваме, те винаги могат да бъдат включени в нашите основни седящи практики във всяка сесия, независимо колко малко е времето. Всъщност, ще открием, че те се прокрадват в ежедневната ни активност, тъй като екстатична проводимост се появява в нашата нервна система. По това време мудрите бандхите са станали част от нормалното ни невробиологично функциониране и ние никога няма да ги загубим.
Разбира се, трябва да внимаваме за практиките, които правим публично – правенето на пълна помпа с брадичката в претъпканата чакалня на летище може да доведе до повикване на спасителния отряд. Или това, или екзорсист (свещеник, който прогонва духове)! Енергична сесия на бастрика може да доведе до подобно повикване. Но повечето от практиките ни могат да бъдат правени дискретно. Това със сигурност се отнася до лекото спинално дишане, медитация, самяма, мулабандха, умерената удияна/наули и кечари. Самбхави не се забелязва, ако се прави с напълно затворени очи, което така или иначе е препоръчваното. Дори сидхасана може да бъде правена дискретно на обществено място, ако събуем едната обувка и поставим петата под перинеума. Понякога мястото, на което се намираме ще определи какви практики ще правим. Както казва старата поговорка: “Дискретността е по-добрата част от смелостта”.
Има много начини да обединим практики, ако сме изправени пред липса на време или на идеално място за практикуване. След като сме се погрижили да има спинално дишане, медитация и почивка в края – останалите практики са въпрос на лични предпочитания. Обмисли малко това. Когато възникне необходимостта, ние можем да намерим интересни и творчески начини да поддържаме своите практики. Чрез бхакти ще намерим начин.
В този зает свят всички ще бъдем изправяни пред предизвикателството да имаме ограничено време за практикуване. Докато продължаваме с йога, духовното ни желание (бхакти) ще стане по-силно и ще намерим начини да поддържаме в наличност необходимото ни за практикуване време. Но дори и тогава ще има неща, които се появяват случайно и които ще ограничат времето ни, така че е разумно да развием нагласа на гъвкавост и готовност за компромис, когато е необходимо, за да сме сигурни, че винаги уважаваме своя навик да практикуваме два пъти всеки ден. Ако правим така, няма да има много неща в този свят, които да ни попречат да стигнем до своето божествено предназначение.
Гуруто е в теб.