ТЕМА L3-2: Пълната цялост на Съзнанието
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Нивото на осъзнаване е мястото, където преживяваме всичко като единство, а единството като наше Аз. Това става малко по-лесно за разбиране, когато си припомниш, че цялото свързано с дадени твои представи разделение, с което си преживявал/а своя живот, е било напълно изкуствено. При липсата на това идейно разделение реалността е единна; Азът е единен, Азът е живот без граници.
“Caitanyamatma” – “Азът е осъзнаван живот без граници”, както започват Шива сутрите (1.1).
Това не може да бъде разбрано чрез ума, дори чрез безкрайно разширения ум, преживяван в горния диапазон на нивото на Знание. Може само да бъде преживяно – във, със и като първично, необвързано осъзнаване, нашето Аз. Защо това е така? Тъй като разбирането обикновено е разбирано и преживявано от ограничения ум като обект в процеса на осъзнаването, обект, който представлява знанието на субекта, който го притежава.
“Знанието обаче е робство” (Jnanam Bandhah), както лаконично ни напомнят Шива сутрите (1.2). Знанието е робство, защото знанието е обект; обектите създават субекти, субектите създават обекти. На ниво Осъзнаване ние преживяваме единното поле на осъзнаване преди всяко и всички разделения. Знанието е робство – но то не е, знанието е освобождение. Знанието е преживяване. Знаенето в действителност е преживяване. Всъщност всичко е едно, Знаенето е Единство.
Както казва Йогани в основен урок 399 на усъвършенстваните йога практики (AYP):
“От гледна точка на индивида, мислите са вездесъщи, само когато са съзнателно освободени във вездесъща, трайна вътрешна тишина, която е отгледана и насърчавана чрез дълбока медитация. Преди това мислите са само обекти на възприятие, с които сме се отъждествявали локално. Ефектът от самяма (освобождаването в неподвижност) е това, което позволява на мисълта да стане вездесъща и следователно безпределна в скоростта си.”
Отново, това не може да бъде разбрано чрез ума, защото умът по своята същност е ограничен по някакъв начин; дори безформените му аспекти съдържат съзнание и действие, макар и безкрайно ефективно по обхват. Само когато твоето първично Осъзнаване, предшестващо ума, се изживява като твоето Аз, с ума като негова рожба, силата на познанието, познаването на силата започва да процъфтява творчески, да изтича и да се връща като Живот без граници.
Йогани продължава:
“Преди ефекта на самяма, мисълта е като фотография. След ефекта на самяма, мисълта е самата вещ и е много по-въздействаща чрез безкрайната творческа енергия на божественото изливане, което се случва, когато умът се е предал, капитулирал в неподвижност.”
Когато умът е капитулирал в неподвижност, няма прегради пред всеобщото отворено сияние на твоето първично осъзнаване, твоето безкрайно Аз. Безкрайни? Безкрайни – всички различия, определения, граници и ограничения са изкуствени. Първичното осъзнаване по своята същност винаги е неограничавано, свободно.
“Мисълта е нещото в самото себе си.”
Когато размишляваш за това, твоят ум дори не може да започне да разбира, защото ограниченият ум е режещ инструмент – той разделя, той решава, преценява и прави разлики. Мисълта е нещото в самото себе си, защото няма естествено разделение при осъзнаването, осъзнаването означава цялост. Независимо дали осъзнаването се състои в преживяване на вътрешната тишина на преживяващия субект, което е и първичното осъзнаване, или се състои в преживяване движението на субекта като знаене и действие на вибрациите на осъзнаването, или в преживяване като човешко същество на перфектния баланс от тези двете – тук има само осъзнаване.
И така, мисълта не е само нещото в самото себе си, мисълта е самото ти Аз – осъзнаване във форма, произтичащо от безформеното самосъзнаване. Преживяването на това в действителността не ти позволява да разбереш, тъй като сега си извън обхвата на разбирането, но ти позволява да знаеш, че създаването на самяма ефект създава вълничка в безкрайното езеро на твоето Аз. Напълно просто. Безкрайно мощно. Единствено любящо. Дали това учение (“Мисълта е нещото в самото себе си”) е уникално за Йогани? Не съвсем, то съществува от хилядолетия и се смята за толкова дълбок аспект от реалността, че е дълбоко вградено в някои от най-старите езици и духовни традиции в света. Например, на иврит думата davar означава както думата, така и самото нещо:
“Въпреки че ‘давар’ означава и нещо, и дума на иврит, от решаващо значение е да се отбележи, че това нещо не е имало гръцките значения, които се подразбират. Както казва И. Рабиновиц – “думата е реалността в нейната най-концентрирана, уплътнена и съществена форма.”… имената не са случайни, спонтанни, но са неразривно свързани с нещата, за които се отнасят. Името наистина е съществения характер на нещото, а не обратното, както са мислели в Гърция. Човек не отива отвъд името като произволен знак към несловесна проницателност за нещото, а по-скоро отива от нещото към думата, която го създава, характеризира и поддържа. Следователно davar е не просто ‘нещо’, но и действие, ефикасен факт, събитие, материя, процес.” – Леонора Лит, Тайната доктрина на Кабала, стр. 103, цитирайки Сюзън Р. Хенделман
Съществува учение, което по същество е идентично (с учението, описано по-горе чрез еврейската дума davar) с кашмирския шайвизъм – недуалистичната, ориентирана към практики кашмирска традиция (тъй както Кабала е недуалистична, ориентирана към практики традиция в рамките на юдейската духовност).
В “Тайният Върховен” кашмирският шайва мастер Свами Лакшман Джоо описва Сададхван, санскритският термин за шесткратния път на сътворяване във Вселената, състоящ се от три субективни пътя на нарастваща тънкост/финост и три обективни пътя на нарастваща тънкост/финост. При обясняване на приведения пример, свързан със средното (фино) ниво, Свами Лакшман Джоо заявява: “Думата ‘pot’ е вакакадва (създател) за този обект (пот). Така че този обект (pot) е vacya (създаден) и неговата vacaka (създател) е думата ‘pot’.” – Свами Лакшман Джоо, Тайният Върховен, стр. 13
Единното поле на осъзнаване под един ъгъл е всичко – всичко-което-е от друг ъгъл, две страни на една и съща монета. Едноличността и множествеността са противоположни една на друга. Умът не може да разбере това, не е предназначен да го прави – умът е сетиво, а не Аз.
Целостта на осъзнаването е безкрайна, различията във формата са крайни – перфектният баланс на двете е да бъдеш цялостно, освободено човешко същество, да живееш свободно. Парадокс? От гледна точка на различията, които създава ограничения ум, да, но от гледната точка на целостта на осъзнаването, не. Изживявайки действителността на целостта на осъзнаването (известна още като осъзнаване на целостта), единството на познанието (познаването на единството) и хармонията на живеенето (живеенето в хармония) е, за да разреши всички парадокси и да се наслади на живота без граници, вечно присъстващата свобода, която ние всички сме – сега, точно тук, отвъд и преди всяко въображение.
Един не по-малък авторитет, уважаваният математик (и съавтор на теорията за квантовото съзнание на Пенроуз-Хамеров), сър Роджър Пенроуз заявява:
“Изчисленията, или според тяхното по-сложно име, математическият анализ, са изградени от две основни съставки – диференциация и интеграция. Забележителният факт, посочен като основна теорема за изчисляване, е че всяка една от тези съставки е по същество просто обратна на другата. Това е до голяма степен такъв факт, който дава възможност на тези две важни области на математическото изследване да се комбинират заедно и да осигурят мощно тяло на разбиране и на изчислителна техника.” – Сър Роджър Пенроуз, “Пътят към реалността – пълно ръководство за законите на Вселената”, стр. 103
И по същия начин, факт е, че целостта на осъзнаването и хармонията на живота са свързани чрез единството на познанието, което позволява продължаващото празнуване в преживяване, известно като живот без граници. Целостта на осъзнаване и хармонията на живота са противоположности една на друга – точно както интегралът и диференциалът, описани по-горе в цитата от Пенроуз, са противоположни един на друг. Единството на познанието преодолява безкрайното разделение между Целостта на осъзнаването и Хармонията на Живота, точно както фактът и разбирането за обратната връзка (между интеграл и диференциал при смятане) преодоляват очевидните разлики между двете, които всъщност са просто противоположни едно на друго. Една и съща реалност, преживяна от различни ъгли, с различна степен на фокус. Повечето от нас се чувстват обвързани и ограничени, защото повечето от нас само преживяват и познават диференциала/отличителното/характерното, крайното, ограниченото, локалното. На повечето от нас липсва познаването и преживяването на тяхното истинско Аз, интегралното/неразделимото, цялостното, безкрайното, безграничното.
Азът е неограничен, Азът е Живот, Азът живее неограничаван.
Какъв е резултатът от преживяването на твоето Аз като цялостност на осъзнаването, като живот без граници?
“Вселената е нашата детска площадка, когато се прераждаме в божествения поток, резултат от бракосъчетанието на трайната вътрешна тишина с нашето екстатично пробуждане. Ние сме тук, навсякъде и никъде. Свободни!” – Йогани
Свързани ресурси:
AYP (Усъвършенствани йога практики), Основен урок 399 “Умът е по-бърз от скоростта на светлината”
“Шива сутрите с коментар от Свами Лакшман Джу”
“Тайната доктрина на кабалата” от Леонора Лийт
“Тайният Върховен” от Свами Лакшман Джу