РЕСУРС L2-2: Усъвършенствани Йога Практики – урок 301 “Молитвата и принципите на самяма”, от Йогани
Original source: https://www.aypsite.org/301.html
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Тема: Молитвата и принципите на самяма
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
Молитвата обичайно е най-използваната духовна практика във всички религиозни традиции по света. Молитвата се появява в много форми – опаковки на различни култури и ритуали.
И все пак, тя в своята същност си е една и съща практика където и да било. Молитвата включва поставяне на вниманието върху един или няколко обекта, повторение и отдаване тези обекти на божественото.
Позната ли ни е тази тема? Би трябвало. Това е едно прилагане на принципите на самяма. Не би трябвало да е изненада за нас. Принципите на самяма са всеобщи и ги има вътре във всеки един от нас. Те се проявяват в молитвената практика на всяка религия. Принципите на самяма са вродени във всеки от нас и по тази причина е установено, че от хиляди години молитвата работи, било то повече или по-малко.
Какво искаме да кажем с израза “Молитвата работи, повече или по-малко”? Безспорно е, че не всички наши молитви биват удовлетворени. Колкото повече външно инвестираме в специфичния резултат, който жадуваме от молитвата, толкова по-малко жадувания резултат ще се случи.
Това е така, защото да възпитаваме очакване на специфичен резултат – това не е истинска молитва (или самяма). Очакванията са насочени навън умствени проекции и те нямат място в истинската молитва. Персоналните ни желания дават накъсо течащия през нас божествен поток.
От друга страна, различно нещо ще е, ако в нашата молитва предложим някой специфичен обект и го пуснем, освободим да потъне във вътрешната ни тишина, без да висим в очаквания и надежди. Такъв подход винаги ще ни доведе до резултат, не непременно този, който сме очаквали, но въпреки това ще е плодотворен.
Какво ще дойде от молитвата зависи от нашето отказване, изоставяне (на желаното – бел. моя), а не от нашето очакване (на желаното – бел. моя). Това е ключовата точка във всяка една молитва.
Да изоставиш на божественото обекта е най-важният действащ принцип в молитвата. Това е хубаво изразено в библейската фраза: “Твоето ще бъде изпълнено”.
Това не е покана да водиш пасивен живот, без активно участие. Истинският изоставящ не е пасивен, той е ужасно динамичен. Той е изгрева на активния свидетел/наблюдател. Това е раждането на тишината в активност. Всички видове чудотворни събития ще произлязат от този вид пробуждане – от този вид активен изоставящ.
Ефективната молитва е ефективно свързване с божественото вътре в нас. Това е динамична взаимовръзка. В този вид взаимовръзка вниманието е довеждано до много обекти, понякога в една специално организирана практика от упражнения, понякога спонтанно.
С изгрева на тишината в действие, естественият поток на желанията е постоянно висок и щом си изберем обект (на желание – бел. моя), хвърляме го в тишината. И божественият поток се лее навън от нас, увеличаващ се от само себе си, като снежна топка, която се търкаля надолу по снега. Активен изоставящ!
Нашата собствена активност в ежедневния живот е част от този процес. Можем да бъдем много активни, както в преследването на целите ни в живота, така в същото време и в “захвърлянето”. Безспорно е, че колкото по-активни сме по отношение на нашите цели, толкова по-ефективни ще бъдат духовните ни практики и молитви. Съществува изразът “Бог помага на този, който сам си помогне”. Това наистина е така. Това наистина е особено приложимо за този, който е ангажиран в ежедневни духовни практики, защото тишината става много активна и това означава активност и под формата на изливаща се навън божествена енергия.
Когато говорим за обекта на нашата молитва, можем да приложим малко допълнително полезно знание от самяма принципите, като имаме предвид приложението на идеята за сутрите.
Спомни си, че сутрата е кодова дума или фраза, чието значение е съхранено дълбоко в нашето подсъзнание, на нашия най-първичен език.
Ако разбираме значението на сутрата преди да започнем практиката самяма, то няма да разбираме значението на сутрата по време на самяма. Просто издигаме сутрата (фин спомен за нея – бел. моя) и я оставяме да си отиде (изоставяме я, захвърляме я – бел. моя). Думата или фразата ще има свое значение. Това е много ефективен начин – да изоставиш/захвърлиш съдържанието/значението (на сутрата – бел. моя) в тишината, дори и по време на молитва. Ние сме всеизвестната срамежлива камила така, че лесно можем да преминем през иглено ухо в тишина. Оттам вътрешната тишина ще свърши останалото.
Нека разгледаме един пример от практиката. Ако имаме любим или приятел, който е болен, може да ни се иска да отправим молитва за него. Знаем неговото име и това, че той е болен. Дълбоко вътре в нас имаме същинското знание кой е той. Това знание се съдържа дълбоко в нашето съзнание.
И така, кой е най-добрия начин да отправим молитва за нашия приятел? Да бъде ли дълга и тъжна молитва на глас? Ако тя ще е такава, как тогава да захвърлим в тишината една така дълга и тъжна молитва? Когато нашата молитва е богата на слова, как можем да натъпкаме цялата тази пищност през ухото на иглата – в тишината? Тишината не се нуждае от натруфените ни думи. В случая повече означава по-малко.
Много по-добре в този случай е просто да повтарям само името на моя приятел, като едва-едва издигна името, оставя го да си отиде и остана в тишината за около 15 секунди. После отново докосвам и леко издигам името, на границата с тишината – по много лек/немощен начин. Отново го оставям да си отиде и оставам в тишината за около 15 секунди.
Така повтарям молитвата толкова пъти, колкото намеря за подходящо, но не до точка на прекаляване и пресилване.
Всичко, което знам за приятеля ми и всичкото, което е нужно да се оживи божествената лечителна енергия се съдържа точно в простата процедура на изоставянето на неговото име да потъне (да си отиде – бел. моя) в тишината. Можем да бъдем сигурни, че божествената лечебна енергия ще стане дейна чрез нашата молитва. Това е много простичко.
5-10 минути е добър период да прекараме в самяма молитва. Тя ще бъде много мощна, особено щом от по-рано сме култивирали вътрешна тишина чрез дълбока медитация.
Следователно, добро време да се заемем със самяма молитва е веднага след нашите седящи практики.
Ако обаче случаят не е такъв, тогава 5-10 минути дълбока медитация преди молитвата ще стабилизират добри начални условия за вътрешната ни тишина. Ако постъпим така, то нашата молитва ще бъде по-мощна.
Степента на помощ, която може да приемем от друг човек, също зависи от степента ни на възприемчивост, така че е добре за човек в нужда да бъде чувствителен относно молитвите, отправени за него.
Възприемчивостта е по-голямата част от формулата. Ако това не беше така, то искрените молитви щяха да са с много по-голям ефект, отколкото е най-често срещания случай. Ако получаващият е отворен и възприемчив, то цялата вселена ще се втурне да попълни тази нужда. Както е казано: “Твоята вяра те прави цялостен”.
Добра е идеята да си вземем малко почивка след като приключим със самяма молитвата. Помни добре, че когато помагаме на другите, ние също така печелим своето вътрешно изчистване и отваряне. Така че, след това е необходима малко почивка, за да избегнем възможността за известна раздразнителност, избухливост, случваща се когато станем и излезем навън за своята дневна активност.
Същият вид процедура може да бъде прилагана към традиционни молитви. Първо се медитира 5-10 минути. Сетне всяка фраза или ред от традиционната молитва се издига едва-едва и веднага се оставя да изчезне в тишината, после се остава за 15 секунди в тишината. Същото се повтаря за следващата фраза или ред. Това също може да се прави, като се използва розари или мала (броеница за отброяване на времето – бел. моя).
В много традиции се използва групова молитва, за да се умножи ефектът от индивидуалната молитва. Когато усъвършенстваме нашата молитва, използвайки самяма принципите и правейки молитвата в група, ефектът може много да се усили. Не е задължително за групата, която се моли, да бъде разположена на едно и общо за всички място.
Забелязано е, че координирана молитва, отправена от много хора, намиращи се на различни места, но в едно и също време е много мощна в нейните позитивни ефекти. С появата на интернет и на мигновените мрежови връзки, има много възможности за групите да работят заедно по този начин за напредъка на семейството, приятелите и на цялото човечество.
Гуруто е в теб.
Забележка: За допълнителни инструкции за практиката на самяма, виж също така “AYP Samyama book”.