ТЕМА L1-5: Пристрастявания, възстановяване и живот без окови
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Пристрастяванията се проявяват под различни форми. Най-известните и обсъждани пристрастявания са зависимостите от вещества като алкохол, наркотици, храна, никотин, кофеин и др. Поведенческите зависимости са техни “близки братовчеди” и почти толкова известни – пристрастявания към хазарта, връзките, работата и така нататък. Ние можем да открием действителните причини за тези зависимости – те са ясни. Има обаче и много фини пристрастявания, които е изключително трудно да се уловят, защото те са вкоренена част от нашия начин на живот, а в някои случаи и подкрепени от културните митове на цялото общество.
Пристрастяванията са психично-емоционални зависимости, които възникват от грешките в твоите идеи и представи, оформени от средата ти на живот. Те могат да включват пристрастяване към прекомерно тревожене; привързаност към хора, събития, спомени или фантазии и т.н. Списъкът с тези видове зависимости може да бъде почти безкраен – живеене в спомени за оскърбление и насилие; живеене в отчаяние; привързаност към чувствата на ниско самочувствие, на жертва и много други. Това са зависимости, обусловени от средата ти на живот, от оформените от нея твои идеи и представи. Не ги виждаш, защото не можеш да посочиш вещество, което да ги създава, но тези зависимости могат да бъдат невероятно коварни.
Една от най-ярките зависимости от всички е тази, известна като “романтична любов” и това е зависимост, която обществото като цяло е склонно да подкрепя. Изясняването, че енергиите на “романтичната любов” водят до пристрастяване, не е критика към нея – пътят към живот без окови по своята същност е в позволяването, да позволиш стопяването на погрешните възприятия. Един от най-основните ключове за оставяне на погрешните ти възприятия да се разтопят, е ДА ВИЖДАШ НЕЩАТА ТАКИВА, КАКВИТО СА – ТОВА Е ВСИЧКО. В началото на една романтична любовна връзка и двамата обикновено са доста във висините. След това, те започват да изпитват все повече и повече необходимост от едно и също нещо (човек, дейност и т.н.), за да продължат да се чувстват във висините, но не след дълго извисяването избледнява. Тъй като другият човек вече не осигурява извисяването, което преди е предизвиквал (което в действителност, така или иначе никога не е идвало от него), ти си възмутен/а – “цветът вече опада от розата” или “меденият месец свърши”, както се казва. И все пак, в такива случаи дори ако връзката приключи, обикновено има признаци на отнемане/лишаване, понякога доста тежки. Точно като при всяка друга зависимост. И все пак, целият този ненормален и неадекватен процес в отношенията е прославен в поеми и песни не само като нормален, но и прекрасен. Познавал/а ли си някога някой, който да не е проявявал тези енергии в началото, средата или края на (така наречената) любовна връзка?
Много хора също така са пристрастени към депресията. Да, депресията се причинява и/или поддържа от химически дисбаланси и в много случаи медикаментите са много важни, за да се държи тя под контрол. Тук не разглеждаме този аспект – всяко използване на лекарства е само между пациента и лекаря, който предписва неговите лекарства. Когато обаче умът свикне с определен вид поведение, трябва да се обърне внимание не само на химичния аспект. Често на първо място именно условните/придобитите психични нагласи и навици причиняват биохимична депресия и/или я задържат да остане. Но дори на лекарите често им е трудно да определят “кое се е появило първо” – биохимичната депресия или мислите, емоциите и нагласите, които са довели до нея. В крайна сметка това обаче няма значение – ако депресията е причинена от последното, човек не е по-отговорен за тези неща, отколкото за биохимичните дисбаланси.
И затова много психологически проблеми сега се третират с по-голям фокус върху поведенческата терапия. Лекарството може само да помогне за нормализиране на химичния дисбаланс. Въпреки това, в зависимост от това, доколко депресията се е превърнала в начин на живот за теб, що се отнася до обичайните емоционални и психични тенденции, ще трябва да се откажеш също така и от психическата зависимост от депресивните модели на мислене.
Много хора не могат да преодолеят зависимостите, защото си мислят, че има съпротива срещу това преодоляване. Въпреки това, лечението на пристрастяванията всъщност включват не толкова преодоляване на съпротивата, колкото подобряване състоянието на ума, обучаване на ума – т.е. освобождаване от умствената нагласа, която на първо място доведе до пристрастяването.
Ресурс: За подробности вижте “Дванадесет стъпковите програми” на адрес