Усъвършенствани Йога Практики – урок 195
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 20 Май 2004 12:33
ТЕМА: В&О – Мантра, мисли и внимание
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В1: В продължение на 13 години съм правил джапа с няколко мантри няколкостотин хиляди пъти. Една такава мантра е “Ом Намо Наарааианааиа” – може би знаеш, че това е мантрата, насочена към Бог Вишну. Поради постоянната практика на напяването на мантра, откривам конкретен проблем в медитацията с АЙ ЕМ: в момента в който започна АЙ ЕМ, умът ми, той е свикнал постоянно да припява нещо, подхваща АЙ ЕМ и продължава с нея. Обаче умът ми също така се скита и в други мисли – дори и без да изоставя АЙ ЕМ. Сега, трябва ли да считам, че умът ми е с АЙ ЕМ, тъй като я припявам, или трябва да смятам, че умът ми не е с АЙ ЕМ, тъй като той е в други мисли? Ако считам, че умът ми е изключен от АЙ ЕМ и следователно трябва да го върна към мантрата, то за какво трябва да мисли моят ум? Ти каза, че не трябва да мисля за значението на АЙ ЕМ. За какво друго да мисля там, щом като умът ми вече припява АЙ ЕМ? Какво точно имаш предвид, когато казваш “медитирайте върху звука АЙ ЕМ?”
О1: Мантрата и мислите могат да бъдат в ума заедно. Мантрата може да продължава, дори докато мислим за нещо друго. Ако мантрата върви на заден план, като фон, докато подреждаме нашия списък за покупка на хранителни стоки, това медитация ли е? Не е, ако ние съзнателно предпочитаме списъка с покупки пред мантрата.
Да върви мантрата като двигател в ума, без да я предпочитаме с нашето внимание – това не е дълбока медитация.
Медитацията е предпочитане на мантрата с нашето внимание, а не автоматично вървене на мантрата, докато ние се фокусираме върху други неща. Това, което искаме да направим автоматизъм е – лесно и без напрягане да връщаме своето внимание обратно към мантрата, когато осъзнаем, че вниманието е изключено от мантрата. Така че, ако имаме мисли и мантра, вървящи по едно и също време, медитацията се определя не от наличието на мантрата, но от това, че предпочитаме мантрата с нашето внимание. Другите мисли могат да бъдат все още там, когато предпочитаме мантрата – това няма значение. Вниманието е това, което определя процеса. Ако имаме навика да предпочитаме мантрата с вниманието си, когато осъзнаем, че не сме с нея, това е правилната медитация.
Това би трябвало да отговори на въпроса ти за какво да мислиш, докато “припяваш” мантрата вътре. Няма значение колко пъти повтаряш мантрата вътре. Дълбоката медитация не е умствено припяване. Тя е процес на използване на вниманието и мантрата заедно, за да създадат те условия в ума, които му позволяват да отиде в неподвижност, в тишина. Само да припяваш вътре по навик, механично, мантрата на заден план, като фон, докато със своето внимание извършваш всякаква друга умствена работа – това не е дълбока медитация. При дълбоката медитация вниманието е, за да предпочита мантрата. Като правим това като процедура в определеното за медитация време, мантрата ще избледнее и ще стане много пречистена, изтънчена и фина – отново и отново. На каквото и ниво да се открием, да се осъзнаем в ума – връщаме вниманието си към мантрата и я и предпочитаме в това размиващо-рафиниращо пътуване. Преди да го разберем, вниманието ни сега е без обекти, дори и без мантрата. Това е приятно усещане – това е самадхи, осмият крайник на йога. Когато това се случи, дишането става фино, метаболизмът се забавя и запушванията в цялата нервна система се разтопяват отвътре. Това е вътрешната тишина (чистото блажено съзнание) в което ще отидем, когато сме в дълбока медитация. Всички добри резултати идват от него и това става чрез процеса на управляване на нашето внимание лесно, без напрежение и правилно по време на медитация.
В2: Имам съмнения – спомена в твоите уроци, че обикновеният звук АЙ ЕМ премахва запушванията в нервната система. По-късно в уроците ти също така доразви, че звукът АЙ ЕМ започва от третото око и отива надолу чак до перинеума през гръбначния стълб. След като случаят е такъв, докато звукът АЙ ЕМ е там в ума, почистването би трябвало да се извършва независимо със или без вниманието, нали? Отвъд и над почистването, извършвано от самия звук – има ли допълнително почистване, което се извършва от самото внимание?
О2: Считай мантрата за инструмент. Ако имаме чук и го носим със себе си постоянно, той ще ни построи ли къща? Разбира се, че не. Необходимо е нещо повече – трябва да използваме чука заедно с някакво умение. Мантрата е нищо, ако не се прилага с някакво умение. Знам, че това може да отиде срещу представата на много хора, според която мантрите притежават магически сили и всякакви такива неща.
Е, различните звуци резонират по различен начин в нервната система и именно затова мантрите имат различни ефекти. Но въпреки това, те си остават само инструменти и няма да направят много, освен ако не ги използваме с някакво умение.
Мантрата е инструмент, който може да бъде използван, за да доведе ума и тялото до тишина, до неподвижност. Това изисква метод за използване на вниманието с мантрата по определен начин. Ако го правим, тогава вниманието многократно ще остава да стои само, без никакви обекти, включително без мантра. Значи толкова тихо, колкото може – и тогава вътрешните запушвания се разтварят в това състояние на дълбока тишина в нервната система. След като запушванията почнат да си отиват, вътрешната тишина е все повече и повече с нас по време на ежедневната ни активност.
Именно затова медитираме, като използваме особена процедура. Само мантрата, но без правилна употреба на вниманието е подобно на чук без дърводелец. Ти си дърводелеца!
Гуруто е в теб.