Усъвършенствани Йога Практики – урок 190
От: Йогани
Дата: Понеделник, 17 Май 2004 12:36
ТЕМА: В&О- Самбхави по време на медитация?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Знам, че не инструктираш да се практикува самбхави по време на медитация. Усъвършенствах го доста добре при спинално дишане и сега самбхави се случва в медитация, без никакво усилие от мен. Това добре ли е?
О: Да, така трябва да се случи. Медитацията е много по-деликатен процес от спиналното дишане, така че ние използваме сесиите си на спинално дишане, за да вършим работата си по усъвършенстване на мудрите и бандхите. Създаваме навик за самбхави по време на спинално дишане, така че дори да не трябва да мислим за самбхави. С вече създаден навик, веднага щом седнем и затворим очи, те отиват нагоре към точката между веждите. След това започваме нашето спинално дишане с внимание, отиващо нагоре и надолу в спиналния нерв, а очите автоматично продължават да предпочитат и благоприятстват тази посока – към леко набръчканото ни чело. Когато се появи екстатична проводимост, тогава като пряк резултат от самбхави изпитваме голямо удоволствие, прекосявайки през цялата нервна система и това се превръща в навик за екстаз, навик, който вършим по съвсем естествен начин.
В медитация процесът на предпочитане на мантрата е лесен, но деликатен, така че тук ние се отнасяме скъпернически към своето внимание, като не го използваме доброволно да усъвършенстваме или правим други практики, докато медитираме. Когато медитираме, ние само медитираме. Дори и да е така, ако сме развили добри йога навици по време на спинално дишане, нещата ще се случват и по време на медитация, без вниманието ни да бъде използвано, за да ги поддържа. И ние можем да ги оставим да си бъдат там.
Сидхасана е добър пример за това. След като имаме навик за сидхасана, тя не отнема внимание или усилие, за да седим в нея, дори е естествено енергизираща която и друга практика да правим в момента, включително и медитацията.
Самбхави също става такова. Всъщност, след като самбхави стане навик, свързан с удоволствието от екстатичната проводимост между третото око и корена, тогава то става естествена част от всички наши практики, включително и медитацията. Все пак, нека не се заблуждаваме по този въпрос. Ако по време на медитация открием, че предпочитаме, благоприятстваме с вниманието си развиването на “самбхави навик”, тогава трябва лесно и без напрягане да се върнем обратно към мантрата. Винаги това е процедурата. Когато забележим, че вниманието ни е отишло в нещо друго по време на медитация, тогава лесно, без усилия се връщаме обратно към мантрата. Това не спира, не спъва естествената поява при медитиране на автоматичните навици, разработени в нашите сесии на спинално дишане. По този начин, с времето откриваме неразсейващи ни навици на сидхасана, мулабандха, самбхави, кечари и другите мудри и бандхи да се появяват по естествен начин при медитиране. Така стават нещата. Винаги следвай процедурата на медитация, като лесно предпочиташ мантрата пред всичко друго, което притегля твоето внимание, а останалото ще се случи по естествен начин.
Ето така нашата вътрешна тишина и нарастващите екстатични енергии се смесват в танца на божественото любене. Постоянното побутване на нервната ни система по тези йога начини води към преобразуването на нашето преживяване на живота в безкрайно екстатично блаженство.
Наслаждавай се!
Гуруто е в теб.