Усъвършенствани Йога Практики – урок 167
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 15 Април 2004 15:03
ТЕМА: В&О – Да живееш само с въздух и слънчева светлина?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Слушал ли си за такава практика, или ти самият практикуваш ли я, или познаваш ли някой, който практикува това, да поддържа тялото си само с есенции от пространството или от слънчевата светлина? Чел съм много биографии на някогашни МахаСидхи, те почти всички са преминали през самоналожени лишения (гладуване) и развиват способността за поддържане на физическото тяло без храна. Между другото, аз правя практиката за взиране в слънцето, преоткрита от HRM и той казва, че сега живее само от слънчева светлина и вода.
О: Нямам контакт с тези, които живеят единствено с прана от въздуха или от слънчева светлина и това не е способност, върху чието развиване съм съсредоточен сега. Обаче принципът би трябвало да е доста очевиден от нашите йога практики и преживявания.
С напредването ни в йога нашата нервна система се пречиства и отваря за вътрешните ни пранични енергии, подхранвана от кундалини/сексуалната енергия, издигаща се от тазовата област. С развитието на този процес ние много повече се подхранваме отвътре от активната жизнена сила (прана). Толкова много, че дишането може да спре спонтанно за продължителни периоди по време на пранаяма и медитация, а в крайна сметка също и извън практиките. Дори начинаещите медитатори преживяват това автоматично забавяне и спиране на дишането. Същото важи и за приемането на храна. Ако сме подхранвани отвътре, тогава сме по-малко зависими от постоянния прием на храна и можем да гладуваме лесно и без особен дискомфорт, въпреки че това се появява доста по-късно, отколкото незабавната реакция на дишането.
Безспорно е, че вътрешната прана трябва да се попълва отнякъде, обикновено както от въздуха, така и от храната и може би именно тук идват на помощ методите, използвани от “дихателите” и “слънцегледачите”. Въз основа на току-що казаното от мен относно вътрешното подхранване, изглежда тези практики не са за пряко подхранване, а за попълване и съхраняване на прана в тялото (вероятно в долните центрове) с цел вътрешно поддържане.
Струва ми се, че всичко това е най-добре да бъде постигнато, като първо се ангажираме в йога практики, които предизвикват пречистване и отваряне на нервната система, а това пък е предпоставка за такова усъвършенствано вътрешно подхранване, което след това може да бъде поддържано, ако желаем, чрез събиране на прана от въздуха и/или слънчевата светлина. Така че, изглежда тези практики са неща от по-късните етапи в цялостния процес на просветление.
Винаги първият въпрос в уроците е – кое днес съдейства за процеса на човешкото духовно преобразяване? Дали то води до повече пречистване и отваряне на нервната система или “поставя каруцата пред коня”? Всички ние бихме искали да живеем както живеят сидха светците, но направили ли сме първо цялата йога, която те са направили, за да стигнат до етапа, на който ревностно бихме искали да подражаваме? Дали разработването на способността да се живее от въздух и слънчева светлина е толкова важно? Или това е само една странична способност (сидхи) на нещо много по-важно – нашето просветление, което е съединяване на вътрешната тишина с екстатичните енергии вътре в нас. Как попълваме запаса си от праната е доста светски въпрос в сравнение с божествения съюз, осъществяващ се вътре.
Няма съмнение, че ще се появят по-висши способности, когато те са необходими за отварянето на нервната ни система и за естествения възход на екстатичното блаженство и божествената любов. Това е най-доброто и най-малко разсейващото отношение, което можем да имаме относно развитието на който и да е вид сидхи.
Просто малко храна за размисъл. Желая ти пълен успех по избрания от теб път към просветлението.
Гуруто е в теб.