Усъвършенствани Йога Практики – урок 163
От: Йогани
Дата: Понеделник, 12 Април 2004 16:21
ТЕМА: В&О – Върховна, несравнима чистота
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Прочитайки въпроса на този, който започна да слуша музиката по друг начин, с по-чисти тонове, повече дълбочина, някак си също мога да свържа себе си с това. Днес ми е десети ден медитиране и вечерта, докато се разхождах, усетих по-различна емоция. Това не беше радост или екстаз или порив на удоволствие. Това беше нещо по-дълбоко, върховно, дълбоко, като спомените от детството ни. Тогава известно време имаше продължителна болка, която постепенно изчезна. След това умът отново започна да се лее с огромна яснота и острота. Никога не съм имал подобно преживяване, затова бях извънредно развълнуван и исках да споделя това с някого. Нормални ли са такива реакции, трябва ли да ги очакваме?
О: Благодаря за написаното и за споделянето.
Това, което ти описа е ясно преживяване на чисто блажено съзнание – в ранните дни на твоята медитация. Прекрасно. Това може да се случи на всеки по всяко време по пътя. Това е нормално. Може да има запушвания, придвижващи се навън и тогава няма толкова чистота в преживяванията, но това също е нормално. Така протича това. Светлината все още си е там. Медитацията ни пренася към тишина и там можем да имаме такива преживявания в практиките или след това. Когато те се случват, това е доказателство, че вътре в нас има нещо прекрасно, което можем да разгърнем чрез ежедневното ни духовно практикуване.
Може би притежаваме яснота при старта, а след това облаци да преминават по пътя им навън. Или може би сме облачни от самото начало, а по-късно светлината понякога внезапно да засиява през облаците, или пък малко по малко да нараства всеки месец. Това може да се случи по толкова много начини, според това как са се “окопали” запушванията в нервната ни система и как тя се освобождава от тях. Едно нещо е сигурно – всичко това ще се случи, ако поддържаме практикуването си. С времето вътрешната реалност става чиста и блажена през цялото време и ние приемаме това за нормален живот. Тогава когато хората ни питат как се чувстваме в целия този мрак на света, можем само да кажем: Мрак? Какъв мрак? Не виждам никакъв мрак. Само божествена светлина навсякъде, с преминаващи сенки тук-там. Тогава сме изпълнени с огромно състрадание към всички и правим всичко което можем, за да помогнем на светлината да сияе и да разтворим мотаещата се наоколо тъмнина. По такъв начин се разгръща тази нова епоха. Всеки помага на всеки друг. Никой не медитира само за себе си. Медитацията е за просветление и на всички останали.
Разбира се, много е вълнуващо, когато още в самото начало имаме такова зърване, откровение като описаното от теб. Използвай го за мотивация да правиш редовно своите практики. Ако имаш някои очаквания по време на практиката (това е нормално на този етап), просто продължи лесно да предпочиташ мантрата при медитиране, спиналното си дишане при пранаяма и т.н. Ако се придържаме към придвижващите ни напред процедури на нашата практика, ще продължим да се движим напред и в повече и по-възвишени чувства и чистота в ежедневния ни живот.
Всички ние имаме тази съдба, вградена в нервната ни система. Никой от нас не е изключение. Просто е въпрос на правене на “почистването в къщи” – толкова дълго, колкото е необходимо, за да се разбули и прояви божествената светлина на Господ, винаги сияеща отвътре. Нашата основна природа е чисто блажено съзнание, не поддаващо се на описание. Ти ни показа днес, че това е истина.
Гуруто е в теб.