Усъвършенствани Йога Практики – урок 155
От: Йогани
Дата: Понеделник, 5 Април 2004 23:32
ТЕМА: В&О – Самяма: лекота, помръдвания … и левитация?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Правя сутрите около седмица и имам хубави чувства от самото начало. Тази вечер по време на сутрата за лекотата получих възход на енергия, което също така беше приятно и ме направи да се чувствам много лека отвътре. След това започнах да се клатя и накланям. Ръцете ми отиваха нагоре и надолу и треперех, и си мислех, че ще изкрещя, но не го направих. Не знам откъде дойде всичко това. Следващото нещо, което разбрах е, че съм се преместила близо до долния край на леглото и не знам как съм стигнала дотам от горния край, където седях с кръстосани крака. Върнах се обратно в горния край на леглото, подхванах отново сутрата и пак се случи същото. Този път погледнах, когато започнаха наклоните след сутрата и видях тялото ми как подскача от единия край на леглото до другия. Направих го още няколко пъти и след това легнах, чувствайки се сякаш на всеки мой нерв е направена клизма. Това левитация ли е или е само физическо явление? Каквото и да е, усещането е хубаво и преди, и след това, така че би трябвало да е добра практика. Искам да продължа с нея. Ти съгласен ли си? Но се страхувам да не падна от края на леглото. Трябва ли да се преместя да практикувам на пода?
О: Това идва от твоята вътрешна тишина и е едно прекрасно начало със сутрата за лекотата. Ако се чувстваш добре след това, тогава продължавай. Постарай се да почиваш предостатъчно, когато излизаш от практиките. Ако ти е по-комфортно да правиш сутрата за лекотата върху възглавници или матрак на пода, тогава го направи. Можеш да продължиш да правиш останалите си практики на леглото, ако желаеш, а в края да се преместваш на пода, за да правиш сутрата за лекотата. Обаче ще откриеш, че няма голям риск да паднеш от леглото, тъй като интуитивно ще осъзнаваш своето местоположение по време на практиката. По-вероятно е леглото да се повреди, отколкото ти по време на тези динамични начала, така че това е добра причина да слезеш на пода. Постарай се да имаш хубава дебела подплънка под себе си.
Левитация ли е това? Е, опитва се да бъде, нали? На този етап има много пречистване, протичащо в нервната система и тялото реагира на енергийния изблик чрез накланяния и подскоци. С времето това ще утихне и ще стане много по-гладко, а движенията ще станат много фини. Вътре ще се движи много повече енергия, но ще има много по-малко външни признаци за това.
Движенията и драматичните усещания вътре (включително екстаз) са причинени от триене в нервната система, докато енергията се движи, издухвайки навън запушвания в големи количества. Кармичните остатъци се почистват “на едро”. Оттук и това усещане за продухването, промиване на нервите. Това е голямата сила на самяма. Тя ти позволява систематично да “продухваш” нервната система отвътре със сравнително малко дискомфорт. Пречистването с използване на самяма обикновено е много приятно. Това е така, защото когато самяма започне да функционира в нервната ти система, ти вече имаш на разположение достатъчно вътрешна тишина, която да позволи да стане приятно. Така че, чистото блажено съзнание е това, което се устремява навън през твоята нервна система в отговор на сутрите и точно затова усещането е толкова приятно. Това е тихо блаженство, устремяващо се в големи количества навън през теб. Това е от полза за всички останали твои практики, а също така и за всички, които са на разстояние километри от теб.
При използването на сутрата за лекотата, тъй като с времето запушванията намаляват, триенето намалява и движенията се усъвършенстват, стават по-изтънчени. Същото се случва и с преживяванията от другите сутри. Всичко става много гладко, приятно и леко. Каквито и преживявания да се появят с напредване в практикуването на самяма, те ще бъдат страничен продукт от пречистването на твоята нервна система. По времето когато ще имаме по напреднали преживявания (сидхи) те няма да са дори приблизително толкова приятни или привлекателни, колкото е божествената любов и радост, които естествено ще излъчваме във всяка посока и във всеки миг.
Гуруто е в теб.