Усъвършенствани Йога Практики – урок 151
От: Йогани
Дата: Сряда, 31 Март 2004 11:20
ТЕМА: В&О – Самяма: да привикнеш към твоите сутри
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В1: Малко съм объркан от това, как се очаква да се отнасяме към сутрите. “Излъчване” и “Свързване” за мен са много неясни, неопределени и двусмислени – за мен те са по-скоро контекстни думи (с подтекст, скрит смисъл – бел. моя), докато “Любов” е самопоясняваща се. Защо избираме конкретните сутри, например “Сила” – някой би спорил, че “Бързина” или “Подвижност” е по-полезна. А как е относно пратияхара и Акаша? Ако никога не си изпитвал тези неща, тогава те са толкова лишени от смисъл, колкото са и мантрите. Откъде тогава в крайна сметка идва ефектът? Мога ли да добавям лични сутри или това е опасно? Някои хора могат, например, да искат да имат в себе си повече Смирение. Надявам се тези въпроси да ти помогнат да запълниш пропуските в моето разбиране. Благодаря за всичкото време, което влагаш в тези уроци, те са истинска златна мина!
О1: Първоначално мислех да дам конкретни определения за всяка сутра, но реших да не го правя, тъй като всеки ще открие своя собствена “екология” от значения на своя собствен език и култура – точно както ти търсиш да откриеш твоите сега. Така и трябва да бъде. Нормално е да има известно улягане на сутрите във времето (привикване към значението на сутрата – бел. моя).
Някой друг написа, че не знае какво е “Любов” и харесва всички останали сутри. И така – всеки е различен. Индивидуалните значения не са толкова решаващи, колкото е цялостната практика, защото накрая всеки ще навлезе в правилните за него значения. Самяма ще стимулира възхода на вътрешна тишина при използване на пълния комплект от сутри, които взети заедно, пречистват и отварят цялата нервна система.
Що се отнася до това да сменяш или добавяш сутри, зависи си от теб. Ако “Смирение” според теб не се съдържа в “Любов”, тогава – добави я. Ако “Излъчване” не е ясна, използвай “Божествено Сияние” или “Струяща Светлина”, или “Сияние”. Ако “Свързване” не е ясно, използвай “Сливане”, “Обединение” или “Единство”. Или може би тези обяснения ще ти дадат достатъчно комфорт, за да използваш първоначалните сутри.
Акаша се разбира най-добре като живо вътрешно пространство – жива празнота. Почти самото чисто блажено съзнание. Нашето тяло е това – енергия в огромно празно пространство. Там няма нищо повече от това. Само изглежда, че има нещо. Това означава Акаша. Тогава сутрата “Акаша – лекотата на въздуха” я изоставяме, пускаме я в тишината и всичко в нас се движи към проява на лекота. Фииу! Не се тревожи твърде много за значенията на сутрите. Нужното знание е вътре. Не е необходимо много, за да определиш правилната посока.
Пратияхара не се предлага като сутра – “Вътрешна сетивност” е тази, която да оживи сетивата в посока навътре. Има урок 121 за пратияхара, преди около месец, който ще ти изясни значението на тази дума. Пратияхара също така се обсъжда и в урок 147 “Осемте йога крайника и самяма – стопяване на тъмнината”.
Подхващането на сутрите не е точна наука. Обвържи се с хубав, подходящ за теб списък сутри и върви с него. Няма как да се отклониш твърде много от пътя, ако останеш с основния диапазон от значения. Има много повече сутри в “Йога сутра” на Патанджали, които са доста по-абстрактни от дадените тук. Идеята е да се обхване целостта тяло/ум/сърце, стимулирайки чрез самяма вътрешната тишина да излиза навън. Това ще пречиства и отваря важни канали (нади) в нервната система. След като улегнеш със самяма, предлага се да не променяш често сутрите. Желаем да отидем по-дълбоко навътре, а това ще бъде трудно, ако постоянно местим мястото, на което копаем. По същата причина стоим стабилни с нашата мантра с изключение на редки усилвания, когато сме готови да “превключим на по-висока предавка”, за да разширим присъствието си в чистото блажено съзнание.
Тъй като навикът ти за самяма се развива чрез ежедневно практикуване, постепенно ще откриеш цялостното ти мислене и чувства по време на ежедневна активност по естествен начин да се създават, да започват по-дълбоко отвътре. Това е окончателната полза от практикуването на самяма. Тя култивира навика да живееш и се изразяваш от нивото на божествена тишина вътре в теб. Това е навик на мислене и действие, който култивираш. Тогава ти откриваш нарастващ успех и щастие във всяко нещо, което правиш. И така, изборът на всяка от сутрите е важен, но това към което наистина се стремим е – цялостния ефект на пълната гама сутри в ежедневния ти живот.
В2: Благодаря много за твоя отговор. Това изясни нещата. Просто се чудя, някои хора казват, че думата Акаша означава Дух. Това е петата татва, в европейската езотерична традиция еквивалентна на петия елемент, Духа – управител на другите елементи. Не съм запознат с индийските думи, но така или иначе ми е интересно.
О2: Акаша е последната точка на отскок преди непроявеното чисто блажено съзнание, безкрайната тишина вътре в нас, която е същността на всичко, което е. Във всички традиции има необходимост да се назначат митологични божества, управители, авторитетни фигури за различните нива на функциониране в природата. Това е свързано с естествената човешка потребност от ишта (избран идеал), което стимулира бхакти и духовен растеж. Ето как работи бхакти. И е много важно да я имаме в някаква форма. Обаче не бихме искали да опаковаме всичко в полети на бхакти по време на самяма практиката. Ние само лесно, без усилия подхващаме сутрата на ниво на значение, което е много бледо, неясно, слабо, едва забележимо и след това я изоставяме/оставяме/пускаме в тишина. Важно е да не благоприятстваме полети на размишления или съзерцание с ума, както и ритуали на поклонение или богослужене по време на самяма. Това можем да направим по-късно.
Самяма, също като дълбоката медитация, е специфична практика, която благоприятстваме, предпочитаме през времето, когато я правим. Тялото като “акаша” (живо празно пространство) е първата стъпка в състоящата се от две части сутра за лекотата. Втората част, “лекотата на въздуха” движи вътрешната тишина и по този начин движи и нашето акаша тяло. Но това може да стане единствено, ако пуснем/оставим/изоставим сутрата в тишина. Така е и с всичките божествени прояви, което включва абсолютно всичко в космоса. Всички неща, които виждаме и познаваме, произлизат от вибрациите, прииждащи от чистото блажено съзнание.
Йоан 1.1: “В началото беше Словото, и Словото беше с Бог, и Словото беше Бог… Всички неща бяха създадени от Словото…”
Основните принципи на самяма стоят и зад времевите проявления. В името на нашето просветление ние можем да влезем в този божествен творчески процес вътре в себе си.
Гуруто е в теб.