Усъвършенствани Йога Практики – урок 150
От: Йогани
Дата: Понеделник, 29 Март 2004 16:24
ТЕМА: Практиката самяма
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
Медитацията е процес на отвеждане на вниманието навътре към покой, вътрешна тишина, чисто блажено съзнание, състояние на Свидетел, самадхи. Всичките тези описват аспекти на едно и също нещо. Имаме специфична медитационна процедура, която правим за определен период от време два пъти дневно. Тя работи като часовник и с времето, като медитираме всеки ден и след това излезем навън и сме активни, нашата нервна система по естествен начин привиква да поддържа и излъчва вътрешна тишина. Ежедневният ни живот става по-тих отвътре. Външните събития по-малко ни отрупват и завладяват. Това е възходът на първия етап на просветлението – присъствие на вътрешна тишина в нашия живот 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.
След като имаме някаква вътрешна тишина, дори и само малко, добиваме възможността да започнем да действаме от това ниво на безкраен потенциал в нас. Всичко, което съществува, е проявление на тази вътрешна тишина, проявено е от нея. И ние, бидейки тази тишина, сме способни на проявяване от този безкраен резервоар на живот вътре в нас. И така, дори само с палец на крака натопен в безкрая, можем да започнем да движим оттам в полза на нашето преобразяване към просветление. Лесно е да се направи.
Ще си припомниш, че в медитация използваме мисълта за звука, а не за значението на мантрата, за да позволяваме систематично на ума да отива в тишина. Същността е в това, да изоставиш всякакво значение, национален език или интелектуално съдържание и просто лесно да подхванеш мисълта за мантрата, като по този начин става възможно да се гмурнеш дълбоко в чистото блажено преживяване/съзнание. Нервната система също отива в тишина заедно с ума и метаболизмът се забавя.
При самяма започваме да вървим по другия път. Когато времето за медитация приключи, почиваме за минута-две и правим преход в самяма. Започваме с едно лесно състояние да не мислим нищо, просто почиваме в тишината. Ако идват мисли, просто ги пускаме да си отиват, оставяме ги да си отиват, без да се занимаваме или интересуваме от тях.
В практиката на самяма всъщност не се занимаваме и с мантрата.
Започваме с това да не благоприятстваме нищо, а просто лесно да бъдем в нашата тишина, колкото и тишина да имаме от току-що приключилата медитация и от естествено присъстващата в нас тишина в резултат на месеците и годините ежедневно медитиране. Това е отправната точка за самяма – тишината.
Единствената предпоставка за практикуване на самяма е да имаш малко вътрешна тишина. За повечето хора това става след няколко месеца ежедневна дълбока медитация, както е описано в първите уроци.
Сега сме готови да започнем практиката самяма. Ето как го правим.
Със самяма ние въвеждаме значение в тишината, поставяме началото на значение в тишината. Правим го по несложен, лесен и систематичен начин. Първо създаваме импулс за значение в тишината и след това го оставяме в тишината, изоставяме го в тишината, пускаме го в тишината.
Нека започнем с “Любов”. Това е хубаво място да започнем със самяма. При самяма се препоръчва да използваш своя най-съкровен, най-личен език – езикът, който отива най-дълбоко в сърцето ти, който и да е той (роден език – бел. моя).
В твоята лесна тишина подхвани, само веднъж, най-неопределеното, най-размитото усещане/чувство за думата “Любов” на твоя собствен език. Не прави умишлено опити за ясно произнасяне или пък умствени образи на тази или онази сцена или ситуация, която представлява Любовта за теб.
Просто имай фин/слаб/приглушен спомен за Любов и след това го изостави в твоята тишина, пусни го в твоята тишина, лесната тишина в която си, докато подхващаш финото значение на Любов. Не размишлявай върху “Любов”, не анализирай “Любов” по време на самяма. Изобщо не мисли за “Любов”. Просто ела веднъж до нея по слаб/фин начин и след това я остави/изостави в тишината.
Това е фино усещане за Любов, към което отиваш, нищо повече, а след това го остави, изостави го, пусни го (в тишината – бел. моя). Нещо такова.
След като си мислил “Любов” веднъж, бъди в тишина около петнадесет секунди. Ако идват някакви мисли, лесно ги пусни да си отидат. Не гледай часовника. С малко практика вътрешният ти часовник ще ти каже с достатъчно добра точност кога са изминали петнадесет секунди. Просто лесно пребивавай в тишина около четвърт минута. След това отново подхвани финото/приглушено/размито, неясно значение на “Любов” и пак я остави, изостави, пусни я в твоята тишина за около петнадесет секунди.
Това са две повторения на самяма – двукратно подхващане на “Любов” на нейното най-фино ниво на мисъл и два пъти изоставянето й в тишина. (Най-финото ниво на мисълта е намерението, т.е. финият стремеж/цел за създаване на мисъл – бел. моя)
Какъв е ефектът от това? Какво ще се случи?
До степента, в която подхващаме значението (най-финото ниво на мисъл) на границата на вътрешната тишина и след това лесно го изоставяме в тишина, ефектът ще бъде много мощен. Вътрешната тишина е огромен усилвател на фината мисъл. Вътрешната тишина е единственият усилвател на мисли. Тя е източникът на мислите. Обикновено нашите мисли идват от тишината, стимулирана от всичко, което е настанено в подсъзнателния ни ум. Толкова много модели на поведение, навици са настанени в нашия запушен подсъзнателен ум и те са това, което изкривява и отслабва потока божествена енергия, идващ от вътрешната ни тишина и излизащ навън в ежедневния ни живот. С медитация изчистваме запушванията в подсъзнателния ум и развиваме ясно осъзнаване на вътрешната ни тишина. Със самяма действаме направо в нашата вътрешна тишина, за да предизвикаме изблик на позитивни ефекти, които пречистват нервната ни система и обкръжението ни по мощни начини.
По време на самяма може би ще почувстваме някаква енергия да се отдалечава от нашата тишина. Това може да бъде преживяно като физическа, умствена или емоционална енергия. Или може би няма да почувстваме нещо особено, докато не отидем после в активност – и тогава ние сме по-любящи и състрадателни без очевидна външна причина. Променяме се отвътре. Ето това е самяма – движиш намеренията отвътре навън, от божественото ниво на тишина в теб към външната им проява. Самяма е същото, което е и молитвата, когато молитвата е отведена до най-дълбокото ниво на общуване с божественото вътре в теб – отведена до божествената вътрешна тишина. Ефективната молитва се основава на принципите на самяма, които обсъждаме тук.
Всяка мисъл/значение, които използваш в самяма се нарича “сутра”. На санскрит сутра означава “да свържеш, да съшиеш”. Английската медицинска дума сутура идва от сутра. При самяма сутрите са късчета значение, които ти даваш на безграничното чисто блажено съзнание, за да се усили то навън в ежедневието ти, за “да свърже” заедно твоя вътрешен и външен живот. И така, сутрите са късчета йога, които съзнателно можеш да отглеждаш в теб чрез практиката самяма.
В третата глава или в третата книга от “Йога Сутра” на Патанджали относно свръхестествените сили са дадени много сутри за много различни неща. Цялата тази информация не е за получаване на незабавни резултати или сили. Ако тя беше с тази цел, нямаше да е в услуга на никого по отношение получаване на просветление. Всички тези сили биха били голямо разсейване от йога, ако бяха толкова лесно придобити. За щастие, както е споменато в предишния урок, самяма е практика, саморегулираща се морално, което означава, че вътрешната тишина (самадхи) е предпоставката за успех в самяма. Ако има вътрешна тишина, ще има също така морална отговорност и поведение (яма и нийяма), поради взаимната свързаност на всичките йога крайници.
Самяма е да имаш вътрешна тишина (самадхи), способността да подхванеш мисъл (концентрация/дхарана) и да я изоставиш в тишината (медитация/дхияна). Тогава резултатите от самяма излизат от вътрешната тишина автоматично. Ако имаме последните три крайника, ние също така ще имаме и другите крайници, така че силите от самяма ще бъдат за божествени цели. Въпреки това, трябва да сме наясно относно преживяванията ни и практиките ни и както винаги – внимаваме да не бъдем хванати в капана на преживяванията, които се появяват. Когато се появят преживявания – лесно се връщаме към практиката която правим.
Както при всички усъвършенствани йога практики, истинските ползи от самяма се появяват след дългосрочно ежедневно практикуване на определена установена практика от сутри. Ако продължаваме ежедневно или ежеседмично да променяме сутрите или пък практикуваме нередовно, резултати няма да се натрупат. Ако искаме да попаднем на вода, най-добре е да копаем на едно място. В усъвършенстваните йога практики ние можем да правим самяма след всяка сесия на медитация, преди да отидем на йони мудра кумбхака (ако я практикуваме) или преди да отидем в почивката за приключване. Самяма е продължение на нашата медитационна практика – първо отиваме навътре с медитация, после излизаме навън със самяма.
За тази цел тук е дадена балансирана серия от девет сутри. Предложението е всяка от сутрите да бъде правена в 2 самяма цикъла дневно, като във всеки цикъл се прави 2 пъти с около 15 секунди тишина за всяко правене, вървейки по реда от списъка. След няколко дни сутрите ще бъдат запомнени и ще е лесно да се движим по техния списък, когато сме в самяма, постепенно навлизайки все по-дълбоко, на практика – с всяка една сесия.
Сутрите са:
1. Любов
2. Излъчване/Сияние
3. Свързване/Единство
4. Здраве
5. Сила/Мощ
6. Изобилие
7. Мъдрост/Разумност
8. Вътрешна сетивност
9. Акаша – лекотата на въздуха
Всяка сутра се взема изцяло, с петнадесет секунди в тишина след това. Например, “Вътрешна сетивност” е единична сутра, последвана от петнадесет секунди тишина. Тази сутра е за пратияхара – обръщане на сетивата навътре. “Акаша – лекотата на въздуха” също е единична сутра, последвана от петнадесет секунди тишина.
Значенията на сутрите могат да бъдат преведени на твоя най-съкровен или първи език, както беше обсъдено по-горе. Всички значения – освен “Акаша”, която е санскритска дума и означава “най-фин етер, вътрешното пространство.” Знаем от физиката, че ние сме етер – празно пространство отвътре, изобщо нищо наистина солидно. Такова е нашето тяло и когато правим самяма върху “Акаша – лекотата на въздуха”, ние започваме да се чувстваме много леки.
Ако правиш всяка от тези девет сутри два пъти в твоята самяма сесия, това ще отнеме приблизително 5 минути. Ако има някоя конкретна сутра, която чувстваш за необходимо да правиш повече пъти, тогава я добави накрая и прави самяма само с нея през допълнителни пет минути. Циклите остават с продължителност петнадесет секунди и ние просто правим това в продължение на пет минути – по часовник за допълнителните пет минути. Ако нямаш предпочитания, тогава можеш да правиш сутрата за лекотата на въздуха през допълнителните пет минути. Тя е много мощна. Това е умствена кундалини техника, която довежда много енергия нагоре в нервната система. Не е необичайно да има преживявания на физически симптоми като задъхване (автоматична бастрика пранаяма) и “подскачане” по време на самяма със сутрата на лекотата. Ако това се случва, осигури си мека повърхност като например матрак. Също така, може да има проява на различни симптоми и при другите сутри. Ние движим безкрайната вътрешна тишина вътре в нас, така че излизащите навън прояви могат да бъдат много реални и забележими. Патанджали нарича тези прояви “свръхестествени сили” или “сидхи”.
За тези, които са пълни с бхакти за просветление, повторенията на самяма могат да бъдат увеличени на четири за всяка сутра, с десет минути за предпочитаната сутра в края (по подразбиране това е сутрата за лекотата) – това са около двадесет минути самяма практика. Осигури си предостатъчно почивка за приключване на практиките особено когато правиш самяма. Да полежиш пет или десет минути в края е добре. Както винаги, използвай самоопределяне на темпото в практиките си. Умствените техники като медитация и самяма са много мощни, така че да прекаляваш с тях означава да ухажваш неприятните енергийни потоци. Всеки от нас ще открие своята граница на комфорт чрез разумно самоопределяне на темпото.
Самяма усилва много присъствието ти в тишината на чистото блажено съзнание. Тя насърчава обединяването в едно цяло на вътрешния и външен аспекти на нервната система. Самяма стимулира нервната система да се пречиства и отваря към втори и трети етап на просветление, а също така усилва вътрешната тишина (първи етап) в ежедневния живот. Самяма прави общата сила на нашите желания много по-голяма. Когато искаме да постигнем нещо, което е в унисон с божествения поток, съпротивлението ще бъде много по-малко и пречките ще се стопят.
За този, който живее в тишината на чистото блажено съзнание и развие навика да действа по естествен начин от това безкрайно ниво на живот, постоянният поток от “малки чудеса” става нещо обичайно.
Прави самяма практика след медитация в продължение на няколко месеца и провери сам. Самяма е нещо повече от седяща практика, тя е начин на мислене и правене, който възниква в ежедневието ни, докато пътуваме по пътя към просветление.
Гуруто е в теб.