110 В&О – Взаимовръзка между пратияхара, интелект и бхакти

Усъвършенствани Йога Практики – урок 126
От: Йогани
Дата: Понеделник, 23 Февруари 2004 14:36

ТЕМА: В&О – Взаимовръзка между пратияхара, интелект и бхакти
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: В Египет през първи век от новата ера Фило Александрийски е писал по въпроса за оттеглянето от сетивата. Коментарите му ме впечатляват предимно от историческа гледна точка, тъй като показват, че не само индийците, но също и египетските практикуващи са се интересували от това. Неговите коментари са объркващи за мен, но той изглежда предлага практикуващият да започне със силно и изтънчено внимание към сетивата, след това да се отдръпне от тях, така че да пребивава изцяло в интелектуалната сфера. Смятано е от тези мистици, че умът е с божествен произход и следователно това е точката на контакт между мистика и каквото и да било във Вселената, която е божествена.

О: Да, умът е главната връзка с божественото, което всички ние можем да преживеем, когато медитираме. Така че, от древни времена до днес нещата по този въпрос не са се променили. Обаче начинът по който умът ни свързва с божественото не е чрез интелекта, а чрез способността на ума да стига до тишина. Това е голямата тайна – тайната за връзката на ума с божественото. Както се казва в Стария Завет на Библията: “Бъди тих/неподвижен и опознай – аз съм Бог”.

Както знаеш, аз възприемам различен подход от популярното определение за пратияхара като “отдръпване от сетивата”. Мисля, че това е прекомерно опростяване, което може да се възприема като потискане, усмиряване на сетивата, а аз не съм за това. В действителност ставаш все по-малко заинтересован от това да натъпкваш с удоволствия физическите си сетива – тъй като твоята сетивност се разширява в божествените сфери, които са дори още по-голямо удоволствие. В крайна сметка физическите сетива подхващат отново старата си работа, когато твоето вътрешно божествено преживяване се върне обратно към ежедневния ти живот. Не мисля, че този процес има много общо с интелекта освен, че чрез интелекта избираме да извършим пътуването с усъвършенстваните йога практиките.

Великият индийски мъдрец Рамана Махариши е казал, че интелектът има само една полезна цел и тя е – постоянно да задава въпроса “Кой съм аз?”. Колкото и да е странно това, защото Рамана е бил смятан за много висш джнани (човек, просветлен чрез интелекта) – неговият вечен въпрос “Кой съм аз?” е чиста форма на бхакти. Ако човек е заинтересован единствено от това да си отговори на този въпрос, животът се превръща в чисто желание за истината и в бхакти. Така че, ако интелектът се използва по правилния начин, той се слива с най-дълбокия копнеж на сърцето за божествена истина. Ето как интелектът може да ни помогне да постигнем духовен напредък.

Ако интелектът не бъде доведен отвъд разсъдъка и до етапа на простото божествено проучване (“Кой съм аз? Има ли нещо повече от това?”), тогава той е само малко повече от машина, която е склонна да гради твърде много въздушни замъци. Интелектът може да ни съблазни много по този начин. Чрез нашата вътрешна тишина интелектът може да бъде насочван по полезен начин. Когато това стане, той се слива с бхакти.

Гуруто е в теб.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *