Усъвършенствани Йога Практики – урок 120
От: Йогани
Дата: Понеделник, 16 Февруари 2004 12:37
ТЕМА: В&О – “Получаването на просветление”
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Главната цел в оставащия ми живот е да направя всички нужни усилия, за да получа освобождение от циклите на раждане и смърт още в този живот. Знам, че все още имам да преодолявам много слабости, но все пак искам да положа всички възможни усилия, за да се отърва от тях и да направя тази душа да се слее с върховната душа през този живот. Възможно ли е или не е? Затова, ако трябва да се подложа на по-енергични практики за по-продължително време – искам да направя и това. Тоест спинално дишане и медитация за по-продължително време или всякакви други практики. От сърце те моля да ме насочиш.
О: Да, разбирам, че не искаш да губиш и минута, за да получиш просветление. Да, напълно! Чувствах се по същия начин, когато в този живот преди много години започнах да практикувам. Трябва да продължиш с практиките съобразно твоята способност, използвайки самоопределяне на темпото, като внимаваш да не прекаляваш. Ако има напрежение, значи правиш твърде много. Всички ние трябва да намираме и да поддържаме свое собствено темпо, иначе напредъкът ни се затруднява. Ще направя всичко възможно, за да бъде тук в уроците всичко, от което се нуждаеш. Всичко, освен пречистена нервна система. Това трябва да си го направиш сам, понесен от своята бхакти, от твоята любов към истината и към Бог, който е живия Бог вътре в теб.
Имай предвид, че да “получа просветлението” е една его стратегия и вероятно няма да бъде изпълнена през този живот, ако продължава на тази основа – “да получа”. Това не означава да спреш практиките, за да постигнеш напредък. Но “да получа просветление” означава “да го пусна, да го оставя да си отиде”. Парадокс. Не непременно да пуснеш, да оставиш практиките, но трябва да пуснеш нещо да си отиде. Да пуснеш да си отиде необходимостта “да го получа”. Как можем да оставим да си отиде нещо, от което се нуждаем толкова отчаяно? Как можем да пуснем да си отиде нещото, което култивираме – интензивното желание за Бог?
Странно нещо е. Някъде по пътя ние спираме да се опитваме да “получим” просветление и откриваме, че “даваме” себе си на просветлението. Може би правим същите неща – практики, бхакти, служене и всичко това. Може би дори повече практики – да, определено повече практики. Нервната система иска да ги прави, тъй като се отваря. Но нещо се променя. Може би промяната е в надигането на кундалини и ние вече не се чувстваме отговорни. Лесно е да се предадеш на мощния божествен процес, автоматично случващ се вътре в теб, дори и когато продължаваш да правиш агресивни практики. Докато егото се разтваря, за да се превърне в чисто блажено съзнание, то все още жадува за просветление и се бори да прави повече, за да “го получи”. След това, по магически начин, нуждата ти “да получиш” се превръща в необходимост “да дадеш”. Това е важен повратен момент, който има своята основа в практиките и в нарастващото бхакти. Това е зрялост, която се случва в нервната ти система, тъй като тя става пречистена.
Мисля, че най-ефективната стратегия е ден за ден. Това е по-висш път. Няма значение просветлението някъде там по пътя. Добре ли е днес? Днес по-добре ли е отколкото вчера, миналата седмица и миналата година? Това е нещо истинско и конкретно. Просветлението може да бъде следващата година или след стотина живота. Кой знае? Как се чувстваме днес и какво можем да направим, за да се почувстваме по-добре утре – това не е толкова мъгляво. То е реално, докато просветлението, спасението или каквото и да е там, е някъде във въображението.
Бъдещето не е реално. Днес е реално. Страдание е да искаш нещо в бъдещето, като го държиш там, вън от твоя досег. Бъдещето никога не идва. То е Майа (илюзия). От друга страна, блаженство е да искаш хубавите неща, които имаш днес и вкусвайки ги, да станеш повече – още преди да е дошло “утре”. Ето защо съм казал: “Направи нещо добро за някого днес”. Това е по-голямо просветление от всяко, което би намерил където и да било в твоето въображение за бъдещето. Ако има просветление, то трябва да бъде намерено само днес. Това е много фина гледна точка. Дотогава, докато правим практики за бъдещето, просветлението ще остава в бъдещето. Ако правим практики за “Щастие днес и утре”, тогава внезапно просветлението е много по-близо. Тогава можем “да се отпуснем малко и да подишаме”. В “отпускането и дишането” е идването на самото просветление. Ще изпитаме ли някога просветление в бъдещето? Не. Никога няма да го изпитаме. Можем да го преживеем само в настоящето. Това означава – днес.
Какво означава това във връзка с нашите практики? Запомни, че медитацията е отиване навътре, когато седим, а след това отиване навън в ежедневна дейност, за да ангажираме, включим в дейност блажената тишина, която сме придобили. Ако медитираме цял ден, ще имаме много тишина. Но ако не включваме нашата тишина в смислена дейност, няма да получим пълно просветление. Може би ще стигнем само до първия етап – непрестанна и безкрайна вътрешна тишина. Това не е зле, но не е цялото нещо. Просветлението е сливането на вътрешното с външното. Ако само сме изцяло вътре и не сме навън, няма да сме в йога. Трябва да отидем напълно вътре и да отидем напълно навън – две цялости. Тогава ставаме цялостни (получаваме просветление – бел. моя).
Пиша всички тези писания тук от месеци. Защо? Е, това е нещо хубаво, което със сигурност трябва да бъде направено. Мнозина са съгласни с това. От моя гледна точка – в много мои животи то е отиване навън с вътрешната ми тишина и това ми помага да се разширя изключително много навътре. Колкото повече давам, толкова повече се изпълвам с екстатично блаженство. Аз съм много егоистичен човек, правейки това предаване на знание. И все пак, моето аз става все повече и повече във всички. Вашите радости са и моя радост. Можеш да направиш същото нещо в своя живот. Прави седящите си практики, толкова и каквито намериш, че са добре за теб – и след това отиди направи нещо добро за някого. Това е надигане на просветлението.
Ако не го споделяме, не го получаваме. То може да се случи днес. Не се безпокой за просветление в бъдещето. Изисквай просветление днес като правиш практики и след това раздаваш твоята тишина и твоето блаженство на другите. Каквито и добри чувства да ти донесат практиките, подари ги в ежедневната си дейност. Това е просветлението, идващо при теб точно сега, в момента. Всичко, което трябва да направиш е да кажеш “Да” на потока божествена любов, излизащ навън и тя ще избликне през нас като безкрайна река от екстатично блаженство.
Тогава ще се смееш като радостно невинно дете през цялото време. Това сме ние, когато всички запушвания и вериги-задръжки си отидат.
Да получиш просветление означава да го дадеш. Да получиш просветление означава да го пуснеш да си отиде.
Гуруто е в теб.