Усъвършенствани Йога Практики – урок 115
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 12 Февруари 2004 12:49
ТЕМА: В&О – Мантра, език и значение
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Английският не е моя роден език. Чудя се дали трябва да преведа мантрата “АЙ ЕМ” на собствения ми език и да използвам този превод при медитация.
О: Това е добър въпрос. И други са го задавали. Дори и тези от нас, за които английският е роден език, трябва да обърнат внимание на предложенията по-долу.
Не, не превеждай мантрата. Както и преди беше казано, мантрата не е свързана с езика или значението. Ако мантрата ни беше дадена на глас – нямаше да има език, значение или правила за правопис. Просто звук, вибрация, която да използваш в медитацията по специфичен начин, който звук позволява на ума по естествен начин да отиде в тишина.
Тъй като правим всичко тук в писмена форма, ние трябва да изпишем буква по буква мантрата. Със или без изписване, установено е, че само звукът има някои определени добри качества дълбоко в нервната система. Това е разгледано в урок 59 “Някои подробности за мантрата”. В английската/християнската традиция такъв звук е “АЙ ЕМ.” Открит е и в други традиции и езици в сходни, а понякога и в идентични форми. Естествените вибрационни качества на нашата нервна система са универсални и не се определят от езика.
Ако буквите, с които е написана “I AM” са нещото, което те разсейва, тогава мисли за същия звук, написан по друг начин, например “AY AM”. Същото произнасяне, същият звук, но без значение и без език. Ако се опитаме да прикрепим значение към него, няма да направим услуга на нашата медитация. Нека има поне един звук в живота ни, който да няма връзка със света. Нека това бъде мантрата. Мантрата трябва да означава само едно нещо – тя е твоя билет за возене до безкрая. Нека я използваме за това и само за това, когато медитираме.
Ако се появят значения или език по време на медитация, ние просто ги наблюдаваме, както наблюдаваме всяка друга появяваща се мисъл и без напрягане се връщаме към мантрата – на същото ниво на тишина или замъгленост, на което сме я загубили. След това продължаваме нашия вътрешен поход към покой, вътрешна тишина, чисто блажено съзнание.
Умът се успокоява до тишина най-добре, когато използваме само вибрация. Значенията са склонни да ни издърпат на повърхността на ума, така че ние ненапрегнато ги изоставяме и благоприятстваме по-фините нива на вибрация на мантрата. Значенията и езикът са за външния свят. Вибрациите, които от само себе си, по естествен начин стават все по-фини и по-фини са за вътрешния свят на чистото блажено съзнание. Мантрата служи за това. Тя не е дума със значение. Тя е вибрационно превозно средство, което се пречиства, става все по-изтънчено, фино и изчезва – всеки ден когато пътуваме към безкрая.
След време, чрез ежедневното лесно практикуване на медитация, нашият вътрешен свят на тихо и чисто блажено съзнание става постоянно присъстващ във външния ни свят и обратното също се случва. Порталът на нашата нервна система се отваря широко. Ние преживяваме истината на йога, сливането на безкрая с всекидневния ни живот. Идваме, за да открием, че ние сме Това.
Този славен резултат няма нищо общо с езика или с каквото и да е външно значение на мантрата. Оставяме всичко това зад нас, когато медитираме.
Гуруто е в теб.