Усъвършенствани Йога Практики – урок 106
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 5 Февруари 2004 11:39
ТЕМА: В&О – Мантра и дишане по време на медитация
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Тъй като се опитвам да развия по-добър навик за медитация, която е сравнително нов за мен процес, с който се забавлявам много – има ли значение, ако си представям/чувам вътре в себе си да казвам “АЙ” при вдишване и “ЕМ” при издишване или да чувам “АЙ ЕМ” “АЙ ЕМ” “АЙ ЕМ” при вдишване и после същото при издишване и т.н.?
О: Някои системи на медитация включват използване на мантра заедно с дишане. Подходът в тези уроци е да не се прави това. И така – не. Няма значение дали мантрата е свързана с дишане или не е. Ние просто оставяме дишането да присъства в медитацията и да прави каквото си иска. Причината за това е, че искаме мантрата да бъде свободна да се променя по естествен начин в скоростта, с която я повтаряме и в степента на яснота при произнасянето й, така че умът да остане свободен и лесно да отиде в тишината. Искаме медитацията спонтанно да води дъха, а не обратното. Ако предпочетем дъхът да води мантрата, неусетно ще се отклоним в режим на пранаяма – култивиране на нервите на по-малко фино ниво от това, на което умът ще отиде, ако му дадем възможност в дълбока медитация. Това е фин момент, който е много лесно да бъде пропуснат. Ще стане по-ясно, когато усилим мантрата, давайки й повече срички.
Култивирането на нервите е много добро и приятно нещо и ние правим това в пранаяма. Но медитация, при която дишането води, не е толкова дълбока, колкото медитация при която дишането не води. При дълбока медитация когато умът отиде в тишина, дишането и метаболизмът автоматично временно ще спрат. Бихме искали да бъдем свободни да подхванем мантрата на много фини/тихи нива в ума, без да създаваме навик това да зависи от дишането. Ако мантрата следва дишането, нито предпочитаме, нито се противим на това. Ние просто следваме процедурата с леснина да предпочетем мантрата, на каквото и ниво на тишина в ума да се намираме. Тогава ще отидем към още повече тишина и пречистване на цялата нервна система, дълбоко отвътре, с нарастването на чистото блажено съзнание-усещане.
Така че, пранаяма е, за да култивира нервите чрез нашите внимание и дишане, а медитацията е, за да оставим ума да отиде дълбоко – събуждаме безмълвното семе на чистото блажено съзнание дълбоко в нервната система. При този подход ние не култивираме и не засаждаме едновременно. По този въпрос има допълнително обсъждане в урок 43 “Пранаяма В&О – Връзка с медитацията”. Ще откриеш, че ако не поставяш вниманието си върху дишането когато си в медитация, ще навлезеш много по-дълбоко в тишина, особено ако си правил спинално дишане преди медитация.
Гуруто е в теб.