Усъвършенствани Йога Практики – урок 92
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 22 Януари 2004 16:56
ТЕМА: В&О – Звездата
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Медитирам последните десет години. Бих казал, че никога не съм бил добър в това. Чувствах се по този начин, защото лесно бях разсейван от мисли по време на медитация. Имайки това предвид, просто беше “удари или пропусни” относно това дали медитирам или не. С други думи, практиката ми не беше ежедневна. По скоро 3-4 пъти седмично.
Преди моето присъединяване към групата ти, ми беше казано как да правя йони мудра. Всъщност не съм я правил както трябва, но първите два пъти видях този красив кръг със звезда в средата. По това време не знаех, че това е нещо, което ще се случи след правенето на йони мудра. Няколко дни след като я видях, получих по пощата листовка, флаер от Сдружението за самореализация и на флаера беше точно това нещо, което видях при правенето на йони мудра. Не съм виждал отново звездата дори когато опитвах да правя йони мудра.
И така, сега “да превъртим бързо напред”. Присъединих се към групата ти. Наистина ми хареса факта, че мислите, които идват при медитиране, са добре дошли. Просто продължаваш и се връщаш обратно към мантрата. Почувствах се, сякаш съм правил медитирането правилно преди – и очакванията ми престанаха. Ангажирах се да правя практиката два пъти дневно. Исках да се съобразявам с “темпото във времето”, така че да не мина набързо през това. Затова добавях усъвършенстваните йога практики бавно. Не съм имал никакви приливи на кундалини енергия, като някои от хората, но реших да продължа да практикувам.
Тази сутрин пробвах йони мудра за първи път от присъединяването ми към твоята група. Веднага щом започвах, видях куп луди светлини. Просто наблюдавах и продължих да правя йони мудра. След това дойдоха кръговете със звездата по средата. Имаше ярък кръг с тъмен кръг вътре в него. В средата беше звездата. Звездата избледняваше и после увеличаваше яркостта си. Не исках това да изчезне. После влязох в медитация и то изчезна.
Въпросът ми е – за какво в крайна сметка е звездата? Защо толкова силно искам да я видя, когато дори не знам за какво става въпрос? Знам, че е част от процеса, но как и защо, не зная. Ще я виждам ли, когато медитирам, или само по време на йони мудра? Има ли нещо, което мога да направя, за да задържа звездата по време на медитация? Какво я кара да се появява по време на йони мудра? Очаква ли се да правя нещо със звездата?
О: Простата процедура на медитацията няма нищо против мислите или каквото и да е друго. Тя е изкуство на нежното убеждаване, оставяне на мантрата да се пречисти, да стане по-изтънчена, по-изискана, да се усъвършенства до чисто блажено усещане/съзнание. Умът лесно отива в тишина, когато се откажем от борбата с мислите и просто насърчаваме мантрата по естествен начин да отива към по-дълбоки нива всеки път, когато осъзнаем, че сме спрели да мислим за нея. Това е пътят навътре.
Относно виждането на звездата – това е естествен резултат от пречистването на сушумна (спиналния нерв) и отварянето на третото око. Това беше споменато в урока за йони мудра кумбхака – че вниманието рано или късно ще бъде издърпано отвъд точката, намираща се между веждите. Това е едно удължаване, разширение на сушумна извън тялото. В края на сушумна са безкрайните области от ярка бяла светлина. Те се виждат като ярка звезда в началото. Цветовете, които са в кръг около звездата, са във вътрешността на сушумна. Гледаш отвътре, така че виждаш вътрешността на сушумна в твоето тяло и края на сушумна в далечината, който е и звездата. Гледаш през тунела на сушумна и виждаш “светлината в края на тунела”, както се казва. Вътре в тунела ние сме буквално дъга от светлини, започваща с тъмно червено на дъното и завършваща със синьо и виолетово в горната част. Чул си израза “Тя има златно сърце”. Е, всички ние имаме златни сърца. Просто ти е необходимо някакво почистване на къщата, за да го видиш. Това, което виждаш, е външния пръстен.
Някои от най-графичните и красиви описания на вътрешността на сушумна са представени от Норман Паулсен в книгата му “Свещена наука”. Г-н Паулсен е един от малкото останали преки ученици на Парамаханса Йогананда, известният йоги и автор на книгата “Автобиография на един йоги”. В своята книга, г-н Паулсен обсъжда една по-сложна форма на спинално дишане. Има разнообразни подходи към спиналното дишане, различни стилове. Подходът към спиналното дишане, който използваме в тези уроци е избран заради неговата простота и добре позната ефективност. Всеки е свободен да избира, тук почитаме толкова различни стилове на практикуване.
Свещената диаграма “Шри Янтра” също представя вътрешната реалност на човечеството – концентрични кръгове на божествена женска енергия образуващи тунел, водещ до окончателното обединяване на Шива и Шакти в центъра. Когато правим спинално дишане, ние свързваме, обединяваме тези две енергии навсякъде вътре в сушумна и във всяка част от нервната система.
Това е един от малкото случаи в живота, в които “тунелното виждане” има някакво позитивно допълнително значение.
Какво да правим с тази звезда, когато я видим, както и с надигащото се усещане и осъзнаване на тунела сушумна, което често се появява с нея? Ти повдигаш важен въпрос. Да, ние по естествен начин сме привлечени към звездата. Това са “небесата”. Това е мястото, където отиваме, когато умрем. Съобщения за тунел и бяла светлина са често срещани сред тези, които са имали преживявания, близки до смъртта. Тунелът е също така пътят, по който сме влезли в това земно съществуване. Сега разбираш защо спиналното дишане е толкова важно в нашата практика. Прочистваме нашата магистралата до “небесата”.
Но още не е време да напуснем! В това се крие отговорът на въпроса: Какво правим със звездата? От различни хора ще получиш различни отговори на този въпрос. Много неразбираеми шум и дърдорене има по този въпрос.
Отговорът в тези уроци е, че не правим нещо особено със звездата. Оставяме преживяването с нея да се развива по естествен начин, точно както правим и с всички останали преживявания, появяващи се в резултат на нашите практики. Като се появи звездата, отнасяме се към нея както с което и да е друго в нашата вътрешна работа – връщаме се обратно към практиката, която правим. В крайна сметка, звездата е просто още един детайл в нашата духовна анатомия – подобно на надите, чакрите и други подобни. Всичко, което е на небесата и на земята, се съдържа вътре в нас. Не е нужно да ходим където и да е, за да станем това, което вече сме. Ако екстазът, който преживяваме вътре или извън практиката ни влече към звездата, това просто е хубаво. Каквото и да се случи там, то е част от твоето преживяване на божествено нарастване и разширяване. Ако екстазът ни привлича в друга част от духовната ни анатомия, това също е добре. Ако в момента практикуваме – лесно и ненапрегнато предпочитаме практиката, която правим, както винаги. Не се залепваме за това или онова преживяване, което може да се появи. Ако в момента не практикуваме и видим, че нещо се случва в нашата духовна анатомия – нека се наслаждаваме! В тези уроци ние сме йоги и йогини на първо място и туристи на второ. Добре е да се наслаждаваме на “пейзажа”, когато сме извън практиките. Ще имаме предостатъчно за гледане. Докато сме в практикуване, ние се придържаме към лесната задача с нашето внимание да предпочитаме практиката, която правим.
На тази земя ние се занимаваме с това, да въведем добре работеща духовна дисциплина в нашата нервна система. Затова сме тук. Това може да се направи единствено като продължаваме всеки ден нежно да побутваме нервната система към по-високи нива на функциониране. Веднага щом се фиксираме в който и да е специфичен аспект на нашата духовна анатомия – може би правим това за сметка на цялостния проект за просветление (ощетяваме го – бел. моя). Точно по тази причина ние правим добре, разглеждайки цялата вътрешна механика и преживявания като ставащи “под капака”, докато увеличаваме скоростта си по нашия път към просветлението чрез напредналите йога практики.
Нека се върнем към аналогията с пътуване до Калифорния. Да си представим, че сами си строим път до Калифорния. Път, който ще ни даде възможност да имаме лесен достъп, за да идваме и да си отиваме както си пожелаем. Когато нашият строящ се път се доближи до Лос Ейнджълис, ще видим ярките светлини да блестят в далечината. Може да се изкушим да спрем работите по пътя и просто да побегнем без пътека, напряко към светлините на Лос Ейнджълис. Правейки така, ние се озоваваме в Лос Ейнджълис, изоставяйки недовършен път някъде извън града. Не, че Лос Ейнджълис се нуждае от още един път, но просто една аналогия. Рано или късно ще трябва да се върнем назад и да завършим пътя. Лос Ейнджълис не е напълно Лос Ейнджълис до момента, в който ние не можем да идваме и да си отиваме, както пожелаем (да, но друго си е през просото, ха-ха-ха – бел. моя). Нещо такова, небесата не са напълно небеса, докато ние не можем да идваме и да си отиваме както си пожелаем. Затова се нуждаем от напълно пречистена нервна система.
Просветлението не е да изтичаш в небесата и да изоставиш една нечиста нервна система зад себе си, към която ще трябва да се върнеш и да завършиш почистването по-късно, в някой друг живот. Просветлението е, за да извършиш работата по цялостното пречистване на нервната система. Тогава имаш всичко, получаваш всичко, ставаш всичко, небето, земята, космосът, Лос Ейнджълис – всичко. Тогава ставаш небесна проява на земята и можеш да направиш много за другите, които също са проява на небесата, но просто се нуждаят от едно добро “почистване на къщата”, за да осъзнаят това. Така че, не става дума за излизане и за отиване в звездата. Става дума за това да доведем, да вкараме звездата тук, в земния план. Това правим, като почистваме и отваряме нервната система. Както Христос е казал: “Ти си светлината на света”.
Така че, ако виждаш звездата или изпитваш екстаз, достигайки отвъд точката между веждите, отивай там като част от твоето нормално спинално дишане. Това ще добави много към твоята практика. Ако виждаш звездата или имаш екстаз, разширяващ се навън и отвъд точката между веждите по време на йони мудра кумбхака, просто бъди там лесно, без напрегнатост, по време на кумбхака, както е казано в инструкцията. Не се опитвай да се закачиш, залепиш за всичко това. Протичат естествено пречистване и свързване, съединяване. Просто ги остави да се случат. Имай предвид, че ние работим, за да пречистим нервната си система тук, на земята. Това е, което правим в медитация, спинално дишане, кумбхака, бандхите, мудрите и във всичко останало. Изпитай блаженството на небесата, когато те те целунат. И го върни обратно в тялото си по естествен начин по време на практиките. Не забравяй, че работата която вършим е тук, в тази земна форма. Това, което постигаме тук, ще го вземем със себе си, където и да отидем, когато напуснем. Тази нервна система е порталът. Ако чуем и обърнем внимание на това, всичко останало ще се погрижи за себе си само.
Казано е, че ангелите на небесата малко ни ревнуват – нас, смъртните човешки същества. Защо? Защото в този план на съществуване ние имаме нервна система, лесно достъпна за пречистване и мотив (това, че сме смъртни), за да направим нещо с нея. Много по лесно е да вършим тази работа тук на земята, отколкото на небесата. За това ангелите малко ревнуват. Те чакат своя ред да правят това, което ние можем да правим тук и сега – усъвършенстваните йога практики. И така, преди да изтичаме към небесата, нека направим най-доброто с възможността, която имаме тук и сега. Небесата ще си бъдат на мястото, когато ни дойде времето да отидем там. Колкото повече можем да пречистим нервната си система тук и сега, толкова по-лесно ще ни бъде по-късно.
Има тенденция в някои подходи да се навлиза в някой конкретен образ, видение. Да имаш това видение означава всичко. Това не трябва да бъде така. Проявяването на истината няма да е съвсем еднакво за всеки. Така че, да си избереш конкретна визия, към която да се стремиш, би могло да бъде грешка. Може би някои никога не ще видят тунел или звезда. Може би те просто ще профучат до някаква точка и всичко ще стане чиста бяла светлина. Или може би някакви други цветове, а след това и бялата светлина. Или може би никаква бяла светлина, а просто все повече и повече екстаз, докато един ден, бум – и бялата светлина е навсякъде вън и вътре в тялото. Може да се случи по много различни начини, в зависимост от уникалния процес на пречистване, протичащ във всеки човек. Никой не може да каже как трябва да бъде за всеки човек. Поради тази причина, в тези уроци ние не се притесняваме много за виденията. Всеки ден правим практиките, за които знаем, че насърчават нервната система да се пречиства и отваря по естествен начин. Преживяванията ще си бъдат преживявания. Ако продължаваме да разчистваме магистралата към небесата, няма никакво съмнение, че ще пристигнем в най-добрата форма и ще имаме вечната способност да идваме и да си отиваме, както желаем.
Видението не е голямата награда в йога. Вечната свобода в просветлението е!
Гуруто е в теб.