ТЕХНИКА L2-3: Самяма и себеизследване
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Разгледахме как работи самяма в урока “Работата на Самяма”. Моля, прегледай този урок, преди да продължиш напред с настоящия. Това е малко по-усъвършенствана техника и ще бъде полезна за онези от нас, които са изпитали някаква степен на вътрешна тишина и поне малко са практикували основната самяма практика, или всяка друга практика, която работи с вътрешна тишина и изоставяне, пускане да си отиде.
След като преминеш механичната фаза на самяма и станеш по-близък(а) с двата основни компонента на самяма, изоставянето на една мисъл/дума във вътрешна тишина, както и движене на неподвижното (вътрешната тишина) в посока навън, което се случва по време на самяма практиката, тогава можеш да започнеш да прилагаш техниката на самяма към много други твои практики. Едно такова прилагане е на самяма в себеизследването.
СЕБЕИЗСЛЕДВАНЕ
Няма значение какъв вид себеизследване практикуваш, важното е, че практикуваш себеизследване, когато вътрешната интуиция ти даде да разбереш, че си готов/а да го направиш. Причината за това е много проста, но и много основна, и може в действителност да спести години от твоето пътуване до живота без окови. Причината, поради която практикуването на себеизследването е важно, е че докато твоите ежедневни седящи практики (медитация, дишане) изчистват невро-физиологичните проблеми, които поддържат идеите за твоята нецялост и отделеност, има ограничена полза от този аспект на ежедневното практикуване. Защо? Защото докато правиш положителни промени по отношение на твоята невро-физиология, ти премахваш тези проблеми, но отново пресъздаваш същите проблеми чрез своето предубедено мислене и поведение в ежедневния си живот.
Има една поговорка: “С едната ръка шие, с другата разшива”. Тази поговорка се отнася до динамиката, която обсъждаме тук (извличаш полза от ежедневните практики, отменяш тези ползи чрез твоите мисли и поведение в ежедневието). Как работи това? Много просто – егоцентричният ум-тяло съхранява впечатления (спомени) от събития, базирани на степента на асоциацията им или с удоволствието, или с болката. Ежедневните практики помагат да се отмени обусловеността, зависимостта от ежедневието ти в това отношение. Въпреки това си склонен/склонна да действаш от основата на тази базирана на ограничения предубеденост през останалата част от своето ежедневие (което означава – реагираш на хората и ситуациите, използвайки същите условни оценки, като цяло, които си използвал/а и през по-голямата част от живота си, базирани върху твоята личност, култура, семеен произход и т.н.). Склонен/склонна си да правиш това все по-рядко, и по-рядко, тъй като инерцията на ежедневните практики достига експоненциални нива, но тази динамика (шие с едната ръка, докато разшива с другата) все още е налице и все още в действителност забавя преживяването ти на живота без окови, особено в по-ранните етапи на твоите ежедневни практики. Където и идва на помощ този урок.
И където себеизследването идва на помощ. Себеизследването ти помага както да определиш, така и да се освободиш от погрешните възгледи, които блокират твоето осъзнаване за присъщата ти цялостност и единство, като по този начин подкрепя и увеличава изчистването, което правиш чрез ежедневните си практики. Има много от нас, които за съжаление, медитират в продължение на десет или двадесет години, само за да открият, че животът им е измъчван от същия погрешен възглед, който ги измъчваше, когато започнаха. Няма причина за това, в действителност седящите практики могат да те отведат до живота без окови за сравнително кратък период от време, ако им позволиш да го направят. Един от най-мощните начини, чрез който можеш да им позволиш да го направят, е да практикуваш себеизследване в ежедневието си.
И така, отново няма значение какъв вид себеизследване практикуваш. Това може да бъде стилът за идентифициране на мисловни истории и тяхното изоставяне, или стилът на Байрон Кейти да се задават четири въпроса и да изоставиш отговорите, или адваитичния начин да питаш “кой/коя съм аз” и да изоставиш отговора. Но като добавиш някакво себеизследване в своя живот, заедно с медитацията това ще ти помогне да изживееш радостите от живота без окови много по-бързо.
САМЯМА И СЕБЕИЗСЛЕДВАНЕ
И така, нека да разгледаме как можеш да комбинираш практиката на самяма с практиката на себеизследване.
Комбиниране на самяма с техниката “Идентифициране историите на ума”:
Докато си в ежедневието, ЩОМ УСЕТИШ МОМЕНТ НА ДИСКОМФОРТ, определи историята на ума (вж. техниката “Идентифициране историите на ума”), която причинява дискомфорта и пусни тази умствената история в тишина, изостави я в тишината, точно както правиш със самяма сутрите в ежедневните си практики (единствената разлика е, че при разследването-самяма не седиш в медитация, но си в твоето ежедневие и правиш самяма по-скоро със своята реакция (емоция, мисъл или образ – бел. моя), отколкото с предхождащото я твое намерение. Освен тази разлика обаче, механизма на практиката е по същество същия). Правиш този вид самяма отново и отново, щом като дадената реакция се появява отново и отново по естествен начин. Не запазваш умствената история или емоцията, само за да можеш да практикуваш тази техника – но когато емоцията или умствената история се появи отвътре, спонтанно, ти я виждаш и я пускаш в тишината. Така че, не правиш емоцията по-силна, мислейки си за нея – просто я подхващаш и преди умът да може да я грабне и да я превърне в пълноценна история, я пускаш, изоставяш я в тишината.
Защо? Защото изоставянето в тишина те поставя в контакт с вътрешната ти неподвижност, отвъд размислите и реакциите на повърхностното мислене. Внезапно имаш “широколентов достъп” до своите най-дълбоки нива на воля и осъзнатост, само ако се държиш далеч от собствените си навици, като позволяваш на своето съзнание да си почива в тишина, веднага след като освободиш мисълта или емоцията, използвайки техниката на самяма. В началото това може да бъде трудно, но с практикуване и вяра (доверявайки се на процеса и на отговорите, които идват от тази тишина) става все по-лесно и по-естествено.
Комбиниране на самяма с “Работата” на Байрон Кейти:
Задавай въпроса: “Истина ли е това?” и го пусни, изостави в тишина. Не се опитваш да намериш отговор. Оставяш тишината да ти даде отговор. Много пъти мислещият ум няма да знае какъв е отговора или ще се опита да генерира противодействащ отговор, но ще има вътрешно, интуитивно знаене относно отговора на въпроса. Когато тази техника работи, четирите въпроса наистина стават само един въпрос. “Истина ли е това?” И вместо “как бих се почувствал, ако нямах тази мисъл” и “Мога ли да я обърна”, просто я пусни вътре и остави морето на вътрешната тишина и мъдрост да осигури отговора, както го направи и когато го направи. Това изисква известна вяра в началото, но твърде скоро се превръща в неразделна част от твоя съзнателен живот и в крайна сметка от това, в действителност да живееш без окови.
Комбиниране на самяма с техниката Адвайта:
Това е седяща практика и трябва да се прави заедно с основната самяма практика. Това беше обяснено красиво в урока на Йогани “Добавяне на себеизследване към основната практика на Самяма” – “В допълнение към 9-те думи/сутри Любов, Излъчване, Единство, Здраве, Сила, Изобилие, Мъдрост, Вътрешна сетивност, “Акаша – лекотата на въздуха”, ние добавяме и новата сутра “Мислех си, кой съм аз?”. Процедурата остава същата. Издигаш всяка дума/сутра и я изоставяш във вътрешната тишина за 15 секунди. Правиш това два пъти с всяка сутра. В края на 9-те сутри издигаш сутрата “Мислех си, кой съм аз?” и я пускаш в тишина за 15 секунди, след това я подхващаш отново и я изоставяш, пускаш в тишина”.
Вариант на самяма себеизследването:
Този вариант на самяма себеизследване включва подхващане на въпрос, проблем, емоция, чувство, образ или мисъл, която те безпокои и освобождаването й в тишината. Подхващаш го на “размито” ниво, преди да се превърне в конкретна мисъл/емоция и преди реакцията на мислещия ум да може да грабне мисълта или емоцията и да направи история от нея, или пък да й даде логичен отговор. След това, както е винаги при самяма техниките, освобождаваш мисълта или усещането във вътрешна тишина, изоставяш във вътрешната тишина. Първоначално изоставянето може да бъде само чрез спиране на мисълта и пребиваване в неподвижността на немисленето, дори и това да е само за няколко секунди. Продължавайки с тази практика, процесът ще стане по-органичен, повече вътрешно присъщ, при което ще подхванеш мисълта/емоцията и ще оставиш неподвижността да я стопи. По време на този процес, а понякога и по-късно, в друг момент от деня, отговорите ще се появят от същата тази вътрешна неподвижност. Всички ние сме изпитвали този опит, при който отговори се появяват от неподвижността в един или друг момент от живота ни. Нарича се интуиция, тези моменти, когато отвътре сме знаели отговора на нещо; знаейки, че знаем, без да знаем откъде знаем. Това е нашата вътрешна неподвижност, дълбините на нашето съзнание, което ни говори. Правейки себеизследване в самяма стил, ти се добираш до твоята неподвижност, където възниква интуицията, и оттам издигаш себеизследването на ново ниво на знаене, истинско обединяващо знаене, извън ограниченията на мислещия ум, свобода отвъд въображението, която всъщност е – винаги живеещ/а без окови в реалността.
Ресурс:
(Основни уроци на AYP) Урок 351 – Добавяне на себеизследване към основната практика на Самяма