Day: May 21, 2021

ТЕХНИКА L1-10: Стопяване измамите на ума

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

И така, как да стопиш тези измами на ума? Тяхното разтопяване може да се практикува просто и лесно в твоето ежедневие. В края на деня, когато установиш, че предубеденото мислене е етикетирало, обозначило деня като лош или стресиращ или депресиращ ден, можеш да прегледаш деня в ума си и да направиш умствени бележки за три вида мисли, които са причинили да се постави този етикет.

Идентифицирай действителните емоции, които изпитваш (т.е. тъга, гняв, независимо коя от тях преобладава в момента). = Емоция
Обърни внимание на етикетите, които предубеденото мислене е приложило към емоцията (разочаровани, луди, победени). = Етикет
Обърни внимание на историята, която поддържа тези емоция и етикет (т.е. нещата трябва/не трябва да бъдат такива). = История от ума
Идентифицирай реалната ситуация, която е независима от етикета, или от историята на ума, или от емоционалните реакции към етикета и към историята на ума. = Реалност

Примери:
Условното мислене казва “днес беше ужасен ден!”

1. Забелязваш коя е действителната емоция, например “тъга”.
2. Забелязваш етикета, оценката, например “Ужасен ден”.
3. Идентифицираш историята на ума, например “Той не трябва да бъде толкова суров и осъдителен”.
4. Припомняш си действителната ситуация (реалността), такава каквато е (независима от твоята оценка (етикета) и историята на ума, или от емоционалните реакции на оценката, например “Баща ми ми говори на висок глас”.

Могат да се появят няколко важни реализации, всеки път, когато използваш тази техника и тя може да се използва ефективно във всеки момент, когато има чувство на смущение (като стрес, неудобни емоции, неудобни мисли и т.н.)

1. Забелязваш, че условното мислене е етикетирало глобално паметта ти за деня по определен начин (“глобално” означава, че понятието “цял ден” е оценено и е преценено, че е имало определени качества) и забелязваш, че емоциите са възникнали, базирани на фокусирането ти върху етикета, който подкрепя заключението на условното мислене (“ужасен ден”). Всъщност имаше много не ужасни моменти през деня, но вниманието ти се фокусира върху мисловните етикети, които подкрепят заключението на условното/предубеденото мислене.

2. Забелязваш, че емоционалната реакция винаги е към етикета, към оценката и към историята от ума – реакцията никога не е към факта. Измамите на ума са измами, направени чрез твоето фокусиране върху умствените и емоционални реакции към етикетите, създадени от предубедено мислене. Измамите на ума са затворен цикъл на предубедено мислене, които са напълно независими от реалната ситуация. Ако фактите от даден момент са били етикетирани по различен начин, реакцията и заключенията на предубеденото мислене също щяха да са други. “Раят на един човек е ад за друг човек”, както казва старата поговорка.

За един човек “бащата да му говори на висок глас” може да бъде ежедневно събитие, събитие, което е свикнал/а да преживява и следователно, то е събитие, което неговото/нейното предубедено мислене не оценява като тъжно.

За друг човек “бащата да му говори на висок глас” може да не се счита за грубо или осъдително, а просто като стил на говорене.

При някой друг, вместо тъга, емоционалната реакция може да бъде гняв.

Друг пък може да усети моментно смущение въз основа на конкретно предубедено мислене, но оценката му за разговора няма да е свързана с никакъв етикет за същността на целия ден.

И така, осъзнавайки всичко това, можеш да забележиш – реакцията никога не е към даден факт, а е само към оценката ти за този факт.

Сега, ако това беше лош ден или “ден на лоши преживявания”, ти можеш съзнателно да си спомниш тези моменти в деня, когато се чувстваше щастлив/а. Това е празнината, която разрушава или стопява твоето усещане, че си имал/а иначе лош ден.

Например, може би се наслади на чая сутринта, или може би се усмихна на някого или някой ти се усмихна. Може би се засмя на шега или видя нещо, което те накара да се усмихнеш. Може би се радваше на любима песен или шоу, макар и за няколко минути. И т.н. Спомняйки си тези приятни или радостни моменти, можеш да осъзнаеш, че тези моменти разбиват въображаемата “непрестанна заблуда” за неприятни спомени от всеки ден.

Можеш да идентифицираш тези моменти, които не се вписват в етикетите/историите на ума, създаващи усещането за “неприятен ден”, след това да разделиш деня на множество от мънички спомени за щастие и спомени за тъга или други депресивни чувства. Правейки това, можеш по този начин да осъзнаеш, че не всичките “спадове” са свързани помежду си, и че всъщност не е бил “ден на спад”. По-скоро, бил е ден, състоящ се, както всички дни, от доста пълен спектър от мисли и чувства, както приятни, така и неприятни.

Ти използваш много физическа, емоционална и умствена енергия (оттук идва и физическата, емоционалната и психическата умора, които наричаме депресия) за да свържеш помежду им предубедените оценки, които създава твоето усещане за “спад”. Тогава предубеденото мислене взема тези измами на ума и ги свързва заедно, за да направи въображаема умствена заблуда за “едно голямо дъно”. Това между другото не означава, че депресията не е действително медицинско състояние – със сигурност е така, както много от нас знаят. Нашата цел тук е да разкрием част от динамиката, която подсилва депресията и изкуствено да я задържим да не нараства. Депресията не е естествено състояние – тя е резултат от комбинация от психични навици и/или свързаната с тях биохимия. Когато се видят причините за мисловните навици, тези навици се стопяват. Когато придобитите умствени навици се стопят, те повече не увеличават никоя свързана с тях и с депресията биохимия.

И така, стопяването на психичните навици, водещи до депресия, като правиш неща, които стопяват предизвикващата депресията биохимия (като упражнения, занимаване с духовни практики, свързване с хора, лекарства и т.н.), съчетано с истинското, честно желание да се освободиш от депресия, може и освобождава човек от депресия. Осъзнавайки това, можеш да видиш основен, даващ възможности факт – освобождаването от депресия е по силите ти и средствата за това са свободно достъпни.

Започваш с малките неща – просто да наблюдаваш, че денят се състои от множество от моменти, които следват един след друг, и че всеки момент е свободен от предишния (т.е. независим от паметта) и следващия (т.е. независим от въображението ти) и, че реакцията ти никога не е към реалния факт, а само към неговата оценка, всичко това ще ти помогне за стопяването на тези измами от ума. И, удивително, ще откриеш, че когато цялата тази изкуствено ограничавана енергия се освободи и се остави да тече по естествен начин, този мислещ ум по естествен начин си почива.

Първоначално измамата може да си си я въобразявал/а с години. Например, предубеденото мислене изважда наяве мисълта “Страдам от депресия от 10 години.” Е, с едно просто наблюдение, можеш да видиш, че депресията, която изпита преди 10 години, и тази, която почувства преди 5 години и тази, която изживя преди 6 месеца и тази, която изживя преди седмица – те не са еднакви. Ти ги свързваш една с друга и така създаваш една дълга въобразявана умствена измама. Всъщност, ако си готов/а да си спомниш честно и точно, можеш да видиш, че всеки конкретен период от време е имал почти толкова, или в някои случаи, дори и повече моменти, които са били преживявани като щастливи или поне приемливо щастливи, сравнено с депресиращите моменти.

И така, за да премахнеш тези измами, можеш да се върнеш назад и да откриеш моментите, когато не си бил/а депресиран/а. Можеш да си спомниш как се наслаждаваше на парти или на филм, на почивка, на излизането вечер, на книга, на пътуване или на работа. И по този начин да видиш как тези по-щастливи моменти всъщност разбиха въобразяваната десет години от теб депресия. Така че, една измама за десетгодишна депресия сега е разбита на по-малки спомени-измами за депресия. Това вече не е огромно чудовище, а по-скоро е поредица от управляеми “малки чудовища”, които те притесняваха в продължение на 10 години, период от време, който е бил също така на моменти и щастливо осеян с “малки ангели” на щастие, спокойствие и наслада.

След това ще се опиташ да разделиш текущия ден – може би да го разбиеш до половин ден. След това, докато продължаваш да определяш тези почивки през деня, моментите, когато не се чувстваше “на дъното”, ще започне да се случва нещо чудотворно. Двете половинки на деня ще се разграничат до множество от часове, часовете до минути, минутите до секунди и ще изпиташ реалността, че всеки момент от живота, може би секунда или две по продължителност, очевидно е напълно независим и от предишния, и от следващия момент. Моментът отпреди десет секунди е също така изчезнал, както и този отпреди десет години. Мигът след десет секунди “все още не се е случил”, както и този след десет години “още не се е случил”. В действителност, всичко се случва сега.

Втората техника всъщност е намирането на празнината, паузата (която се преживява като тишина/неподвижност) и живеенето от тази празнина. Това е по-усъвършенствана техника и си струва да я опиташ, ако обаче изглежда невъзможно да бъде правена, остави я засега. Тя е описана в ниво 2 като “Гап техника”.

ТЕМА L1-6: Измамите на ума

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Разхождали се двама монаси, единият по-възрастен, а другият млад. Стигнали до плитка река, а там имало дама, която поискала един от тях да я пренесе през реката. И така, по-възрастният монах я пренесъл и двамата монаси продължили да се разхождат. В края на деня те решили да си починат през нощта. Докато седели край своя огън, младият монах възмутено казал на по-възрастния: “Не мога да повярвам, че пренесе онази дама през реката! Тя беше напълно способна да я прекоси и беше толкова груба! Дори не ти благодари! Наистина не разбирам защо го направи! ” Старият монах се усмихнал на младия и казал: “Оставих я преди часове, ти защо все още я носиш?”

Ето така работи твоят условно мислещ ум (рефлекторно мислене, мислене чрез предубеждения – бел. моя) – в продължение на години носиш история със себе си за това, как трябва да бъдат нещата или как не трябва да бъдат нещата. И страдаш от това и от неговото въображаемо преживяване, години след като опитът е преминал. Условното мислене свързва нещо, което се е случило преди няколко години, с нещо, което се е случило преди няколко месеца и с нещо, което се е случило преди няколко дни и създава измама за удоволствие или болка (илюзия на “депресия” или “страдание” или “нещастие”) или “щастие” или “съжаление” или “виктимизация”). Мислещият ум свързва всички моменти и казва “болката, която изпитвам днес, и болката, която изпитах вчера, и болката, която изпитах седмица назад, са свързани.”

В момента, в който бъде преживяно, че всеки момент е уникален и несвързан с други моменти, неизразимо количество умствена енергия се освобождава – енергията, която предубеденото мислене използва за мисловно свързване на изолирани едно от друго събития, за проектиране на мисловни илюзии и за поддържането им на място чрез идеята за време, памет и въображение.

Предубеденото мислене свързва нещата, които се случват в живота, за да създаде или измама за болка, или измама за удоволствие. Опитваш се да прекратиш измамата за болка и се опитваш да удължим измамата за удоволствие, като използваш външни средства. Измамата за удоволствие бързо се превръща в измама за болка – посредством страха от загуба на това, което е възприемано като източникът на удоволствието, или чрез страха, че няма да получиш толкова много удоволствие отново. И двата вида умствени измами са чудесен начин за генериране на страдание, но те не са полезни всъщност и за нищо друго. Добрата новина е – измамите на ума нямат нищо общо с действителността. Измамите на ума се основават на условен рефлекс, а условният рефлекс никога не е с фактите. Освобождаването от привързаност към идеята за постоянство във времето (например “това беше най-лошата година в целия ми живот!”), която идея прожектира спомени и въображения, състоящи се от умствени измами, е удивително освобождаващо. В 12-стъпковите програми за възстановяване от зависимости се говори за това да се изживяват дните “един по един”, а не за борба и страдание чрез въвличане и затъване в паметта и въображението. В действителност реалността е дори по-добра от изживяването на “един ден дневно”, реалността се изживява по “един момент в даден момент”. Забелязал/а ли си?

Предубеденото мислене изразходва много психическа енергия (оттук и умствената умора или депресия, които идват от тези спомени и въображения, основани на погрешното възприемане при предубеденост), изкуственото свързване на така наречените “падове”, за да се създаде въображаема илюзия, измама за едно голямо “падане на дъното”. Когато спреш да свързваш умствено помежду им спомените си за “падения”, ти освобождаваш много умствена, емоционална и дори физическа енергия.

Въображаемите умствени илюзии се стопяват, като просто погледнеш през тях, виждайки, че те се основават на условното, предубеденото мислене – тази реакция никога не е спрямо фактите. Ключът е просто в това да забележиш, че почти винаги първопричината да възприемаш като нещастие нещо случващо се в момента е въображаемата оценка на нещо, което не се случва в момента. Освобождаването от привързаността към този навик за предубедено мислене може да не се случи за един ден, но като започнеш с малките неща и развиеш новия навик да преглеждаш деня си и да наблюдаваш за измами на ума, може да освободиш изненадващо количество енергия. Наблюдението, че животът всъщност се състои от момент по момент по момент; нов момент сега и отново нов момент сега; че всеки момент е свободен от предишния (паметта) и от следващия (въображението), помага да изчезнат тези умствени измами и да се насладиш на твърде истинската свобода отвъд въображението, точно тук и точно сега.

Отначало измамата може да се смята за дългогодишна. Например, предубеденото мислене казва: “Последните 10 години от живота ми не бяха нищо друго, освен тъга.”

Ами тъгата, която паметта си спомня, че е преживяна преди 10 години и тъгата, която мислеше, че се преживява преди 5 години, и тъгата, която мислеше да бъде изпитана преди година, и тъгата отпреди 6 месеца, която паметта си представя, и тъгата, преживяна преди седмица, която паметта си представя – тези тъги не са еднакви. Всъщност, те имат само едно общо нещо – всички те са мисли, държани сега в ума. И все пак паметта, заедно със своя партньор, Въображението, свързват тези инциденти (удобно забравяйки всички щастливи моменти и всички забавни моменти, както и добрите като цяло моменти) и ги превръщат в една дълга измама за тъжен живот.

Например, предубеденото мислене може да си представи: “Най-добрият ми приятел ме предаде преди 10 години, а баща ми почина преди 5 години, а приятелката ми ме остави преди една година, а кучето ми умря преди 6 месеца и аз загубих работата си преди седмица и всички те са свързани и правят дълга поредица от тъга!” Всички тези моменти отдавна са отминали. Когато видиш, че всеки от тези инциденти е бил отделен инцидент и е свързан с останалите само чрез ума, за да се създаде измама за 10-годишна скръб и, че никой от тях не се случва сега, освен в паметта и въображението, и че всичкото това страдание е свързано с оценка от и с реакция към на паметта и въображението, ти можеш да освободиш огромното количество енергия, която се използва за постоянното поддържане на тези измами за страдание.

За да премахнеш измамата, можеш да се върнеш назад и да откриеш моментите, когато не си бил/а тъжен(а) или депресиран/а или разстроен/а по друг начин. Можеш да си спомниш как се наслаждаваше на парти или на филм, на почивка, на излизане вечер, на книга, на пътуване или на работа. И да видиш как тези не-тъжни моменти всъщност разбиха възприеманата десет години от теб депресия. Така че, една измама за десетгодишна депресия сега е разбита на по-малки измами за тъга. Това вече не е огромно чудовище, а малки чудовища, които се появиха през тези 10 години. И ти осъзнаваш, че си се наслаждавал/а на много повече моменти на щастие, отколкото създадената от ума ти измама за тъга иска да ти позволи да признаеш. Всъщност, също толкова лесно ти би могъл(а) да си спомниш и умствена измама за въображаемо щастие! По-важното обаче е, че осъзнаваш, че животът се случва сега и само сега.

Оставянето на измамите, създадени от ума да контролират начина, по който се чувстваш, е като да оставиш историята да те напише, а не ти нея.

Ти си много по-свободен(а) точно сега, в момента, отколкото предубеденото мислене някога би могло да си представи.

ТЕХНИКА L1-9: Преместване на вниманието

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Така наречената “последна миля” до освобождаването от която и да е зависимост идва от силата, която е забелязано зависимостта да има над нас. Техниката по-долу не е предназначена да замени медицинските съвети или медицинските грижи, които може би са необходими. И все пак, на всяко ниво в преживяването или възприятието на пристрастяването, простото преместване на вниманието може да доведе до огромна разлика в степента ти на успех в освобождаването от мисловните модели, които задържат пристрастяването да остава. Тя също така е чудесна техника за всякакви обстоятелства, при които може да се появят натрапчиви притеснения, неприятни спомени или обезпокояващо ни въображение.

Когато се опитваш да избягаш от който и да било мисловен модел на пристрастяване и изпитваш силно непреодолимо желание към обекта на твоето пристрастяване, което може да включва пристрастяване към натрапчиво мислене или пък към самото безпокоене – ако можеш да насочиш вниманието си към нещо различно от твоето натрапчиво мислене за жадуваното за поне 15-20 минути, непреодолимото желание ще отмине.

Цинично мислещият ум не вярва, че това е истина. Обаче всеки, който е изпробвал това знае, че е истина. Страховете и притесненията, които водят до пристрастяване към жадуваното са това, което те кара да действаш за желаното и дори няколко минути прекъсване на “веригата за обратна връзка” могат да помогнат на пристрастяването да изчезне за часове. Ако достатъчно много от тези цикли-прекъсвания се натрупат и се практикува редовно, това буквално може да създаде нещо различно от продължаващата активна зависимост – т.е. насладата от свободата от тази зависимост. Приложена заедно с другите учения и техники от “Живот без окови”, тази техника може да ти помогне да преминеш трайно от пристрастяващо те мислене на оковаващи те фантазии (от какъвто и да е тип, дори социално наказуемите страхове, свързани с взаимоотношенията, семейството, парите и т.н.) към живот без окови в реалността.

Ненаситното желание може да се върне скоро, а може и да не се. Това зависи от наличието на задействащи фактори и от това колко податлив/а си да оцениш и реагираш на тези фактори. Обаче, дори само изместване на вниманието към нещо различно от това, което е натрапчиво мислено от теб в такива моменти, е невероятно ефективно за стопяване на твоето чувство за жажда, всеки път, когато си склонен/склонна, когато имаш желанието действително да направиш това.

Тази техника работи също и при разбиване на обусловените от ума емоционални реакции. Има момент, в който можеш да почувстваш внезапен гняв или тъга, или може би разочарование, или безсилие, или страх, защото това, което всъщност се случва или не се случва е различно от това, което твоето обучение или възпитание ти казва, че трябва да бъде случващото се. Това може дори да приеме формата на емоционални реакции съгласно оценките на обстоятелства, които вече са се случили, или за които се предполага, че са се случили, или дори, за които се предполага, че могат да се случат. ТВОИТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ РЕАКЦИИ ВИНАГИ СА ВОДЕНИ ОТ ТВОИТЕ ОЦЕНКИ, ВМЕСТО ОТ РЕАЛНОСТТА НА ДАДЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВО. Физиологията и емоциите ти следват оценката или липсата на такава, а не обстоятелства.

И така, ако можеш да насочиш вниманието си към нещо, различно от оценките в твоето мислене, които пораждат нещастието, то нещастието автоматично се стопява. Автоматично. Това е начинът, по който съзнанието и възприятието всъщност работят. Ако гледаш екрана на компютъра или отпечатана страница, ти не гледаш назад от мястото, където седиш. Но ако се обърнеш и погледнеш зад себе си, няма да виждаш екрана на компютъра или отпечатаната страница (освен ако не ги преместиш, разбира се). По същия начин, ако си фокусиран/а върху четене на нещо, или игра с дете или домашен любимец, или гледане на любим филм, или наслада от миговете с партньора ти, или танцуване, или пеене на любимата ти музика, ти не си фокусиран/а върху придобитите, създадените в ума оценки, които генерират неприятните емоции, описани по-горе. Реакциите към дадено възприятие или към неговата оценка не могат да присъстват, когато възприятието или оценката не са налице. Това включва и мисленето.

И сега бихме искали да те поканим да препрочетеш горния абзац, бавно и внимателно. След като приключиш с препрочитането на горния абзац, те каним да отделите поне една цяла минута, обмисляйки изводите от тази информация. Да. Добре дошъл/дошла в съвсем реалната възможност да сложиш край на страданието в преживяването. Когато казваме, че животът без окови е “Свобода отвъд въображението”, това, което всъщност имаме предвид, е, че “Животът без окови е Свобода отвъд въображението”.

Сам/а ще преживееш, че когато съсредоточиш мислите си върху нещо друго, което е различно от това, към което си пристрастен/а, различно от оценките, които засилват чувството ти за непреодолима нужда и/или които поддържат дадена емоция да съществува, то силата на гнева, или на тъгата, или на копнежа ще намалее.

Дори ще се изненадаш как възникващите емоции изчезват, веднъж след като свикнеш да отклоняваш своето внимание от своята оценка на реалното, която поражда страдание. Мислещият ум е програмируем. Програмирането се състои в обучение, тренировка, възпитание. Можеш да препрограмираш, да превъзпиташ своето мислене и да го насочиш да следва нови, по-здравословни модели. Практикувайки усърдно тази техника, ти преживяваш нещо невероятно – ти не си роб/робиня. Нито на хората, нито на обстоятелствата, или на химикалите, или на поведението, нито дори на твоите собствени мисли. Техниката се е доказала “в действие”, в живота на безброй хора, избрали да живеят без окови, също така и в програми, посветени на възстановяването от пристрастености, във всички основни религии и във всички мъдри традиции. Това е така, защото тази техника работи в хармония с това, как в действителност функционират мисленето, вниманието и съзнанието. След като базираните на оценка/предразсъдък “спусъци” започнат да се стопяват чрез многократното практикуване на пренасочването на вниманието, всеки път, когато го правиш, силата на ненаситното, непреодолимото желание или на мисленето по навик намалява малко повече. То буквално бива заменено от съзнание за твоята способност да преместваш вниманието си по същия начин, по който си способен/способна да се преместиш от там, където си фокусирал/а своето зрение или слуха си.

Може да отнеме малко време, докато “спусъкът” напълно изчезне, в зависимост от това, колко здраво те държи умственият навик, но всеки ден, с последователна ежедневна практика на тази техника, силата на непреодолимото желание и на мисленето по навик намаляват. Почти всички сме изпитвали чувство на раздразнение от натрапчив, нежелан шум. Ако шумът продължава или пък се увеличава, твоята раздразнителност обикновено продължава или пък се увеличава. Но какво ще стане, ако шумът спре? “Проблемът е решен.” Същият принцип е и тук – когато вниманието се премести, емоциите и стресът, произтичащи от нашето ограничено, неуравновесено и нарушено мислене, се стопяват. Те не могат да присъстват вече вследствие раздразнението, което изпитваш, като твоя реакция към собствената ти оценка за наличието на силен шум, можеща да съществува дори в отсъствието на този шум. Освен, ако разбира се, не продължиш да мислиш за шума и след неговото спиране. А сега, когато знаеш, че преместването на вниманието ти далеч от тези видове мисли е толкова ефективно за мисленето, колкото е спирането на натрапчив шум за слуха ти, можеш да започнеш да осъзнаваш, че УМЪТ Е САМО СЕТИВО, че Аз не съм ума и по този начин да започнеш да се придвижваш по-ясно и сигурно в живеенето без окови в настоящата действителност.

Това е една красива динамика – самата тенденция, която те накара да се почувстваш поробен/а, реакциите ти към временния фокус на твоето внимание се превръщат в това, което те освобождава от чувството за робство и ти помага да изпиташ, че в крайна сметка умът е сетиво, че “Аз не съм ума”. Умът е инструмент, който можеш да използваш, точно както сетивата ти за мирис, вкус, зрение, допир и слух. Умът не е твоя господар. Това е прекрасно, освобождаващо чувство – преживяването на тази сила, тази свобода, която в действителност е винаги достъпна. Опитай тази техника, а също така й се наслади.

Друго полезно напомняне е HALT, съкращение, което означава “Hungry, Angry, Lonely, Tired”, т.е. “Гладен, ядосан, самотен, уморен”. Тази абревиатура ни напомня за 4-те обстоятелства, които правят почти всички нас по-податливи на задействания, “спусъци”. Тези “спусъци” могат да бъдат свързани с пристрастяване към непреодолими желания, натрапчиво мислене, емоционални изблици, депресивно мислене или каквато и да е реакцията на едно обучено по определен начин мислене. Това са моментите, в които трябва да се СПРЕШ (halt – игра на думи, “halt” се превежда и като “спирам, прекъсвам”) от посоката, в която те водят твоите неприятни оценки, основани на идеите ти, схващанията ти, представите ти, разбиранията ти… Това са моментите, когато е най-важно да се спреш и да използваш 15-20 минути техниката “Преместване на вниманието”, описана по-горе. Ако забележиш кога имаш най-силни непреодолими желания или най-голяма податливост да се въвлечеш в оценки, които по-нататък ще генерират неприятно мислене, то по-вероятно това ще се случва именно по време на едно от тези обстоятелства.

В тези моменти да устояваш на непреодолими желания, “спусъци” или на други от така наречените изкушения е дори по-трудно, отколкото да устояваш през останалото време. “Това, на което се съпротивляваш, устоява”, както почти всички сме преживявали и отново преживявали, безброй пъти. Преместването на вниманието от друга страна, не може да “не работи”. Точно както очите се движат там, където е насочено зрението, а ушите се настройват там, където е насочен слухът, така и мисленето се премества там, където е насочено вниманието. Мисленето е автомобила, вниманието е волана. Да оставиш колата да ти казва къде да отиваш е добър начин да се озовеш на доста неприятни и дори скучни места, защото мисленето, автомобилът, знае единствено за местата, където си бил/а. Преместването на вниманието ти помага да откриеш, че всъщност животът е винаги тук, живот, неокован от историята на ума и, че колата (мисленето) те кара там, където ТЯ Е РЕШИЛА, че отиваш.

Друга система, която може да помогне много да излезеш извън обсега на цялото пристрастяващо мислене и поведение, е “Истинската любов”, разработена от Грег Баер, доктор по медицина.

Грег Баер, бивш офталмолог, който разказва собствената си история за преодоляването на тежка зависимост и нейната причина, в своята книга “Истинска любов” предполага, че основната причина за пристрастяването е, че това е в отговор на болката, чувството на празнота и липсата на това, което Грег нарича истинска любов – осъзнаването за цялост, което идва от истинската връзка с другите.

“След обширни интервюта с хиляди пристрастени”, казва д-р Баер, “по-малко от един процент от тях не реагират ентусиазирано на това определение за пристрастяване и на изясняването на причините за наркоманията, като се има предвид, че повечето от тях са имали сериозни проблеми да приемат обичайните определения и обяснения.”

Всъщност не можем да се измъкнем от Истинската Любов. Само забележи – никога няма момент, в който да е напълно невъзможно да дадеш Истинска Любов по някакъв начин, дори и само в твоите мисли, нали? Истинската Любов е реалност. Животът без окови е реалност. “Преместване на вниманието” е една техника, която може да ти помогне да живееш в тази реалност за себе си.

Като допълнителен ресурс и за допълнителна информация за Грег Баер и книгата “Истинска любов”, моля, виж общия преглед на “Живот без окови” за Истинската Любов.

ТЕМА L1-5: Пристрастявания, възстановяване и живот без окови

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Пристрастяванията се проявяват под различни форми. Най-известните и обсъждани пристрастявания са зависимостите от вещества като алкохол, наркотици, храна, никотин, кофеин и др. Поведенческите зависимости са техни “близки братовчеди” и почти толкова известни – пристрастявания към хазарта, връзките, работата и така нататък. Ние можем да открием действителните причини за тези зависимости – те са ясни. Има обаче и много фини пристрастявания, които е изключително трудно да се уловят, защото те са вкоренена част от нашия начин на живот, а в някои случаи и подкрепени от културните митове на цялото общество.

Пристрастяванията са психично-емоционални зависимости, които възникват от грешките в твоите идеи и представи, оформени от средата ти на живот. Те могат да включват пристрастяване към прекомерно тревожене; привързаност към хора, събития, спомени или фантазии и т.н. Списъкът с тези видове зависимости може да бъде почти безкраен – живеене в спомени за оскърбление и насилие; живеене в отчаяние; привързаност към чувствата на ниско самочувствие, на жертва и много други. Това са зависимости, обусловени от средата ти на живот, от оформените от нея твои идеи и представи. Не ги виждаш, защото не можеш да посочиш вещество, което да ги създава, но тези зависимости могат да бъдат невероятно коварни.

Една от най-ярките зависимости от всички е тази, известна като “романтична любов” и това е зависимост, която обществото като цяло е склонно да подкрепя. Изясняването, че енергиите на “романтичната любов” водят до пристрастяване, не е критика към нея – пътят към живот без окови по своята същност е в позволяването, да позволиш стопяването на погрешните възприятия. Един от най-основните ключове за оставяне на погрешните ти възприятия да се разтопят, е ДА ВИЖДАШ НЕЩАТА ТАКИВА, КАКВИТО СА – ТОВА Е ВСИЧКО. В началото на една романтична любовна връзка и двамата обикновено са доста във висините. След това, те започват да изпитват все повече и повече необходимост от едно и също нещо (човек, дейност и т.н.), за да продължат да се чувстват във висините, но не след дълго извисяването избледнява. Тъй като другият човек вече не осигурява извисяването, което преди е предизвиквал (което в действителност, така или иначе никога не е идвало от него), ти си възмутен/а – “цветът вече опада от розата” или “меденият месец свърши”, както се казва. И все пак, в такива случаи дори ако връзката приключи, обикновено има признаци на отнемане/лишаване, понякога доста тежки. Точно като при всяка друга зависимост. И все пак, целият този ненормален и неадекватен процес в отношенията е прославен в поеми и песни не само като нормален, но и прекрасен. Познавал/а ли си някога някой, който да не е проявявал тези енергии в началото, средата или края на (така наречената) любовна връзка?

Много хора също така са пристрастени към депресията. Да, депресията се причинява и/или поддържа от химически дисбаланси и в много случаи медикаментите са много важни, за да се държи тя под контрол. Тук не разглеждаме този аспект – всяко използване на лекарства е само между пациента и лекаря, който предписва неговите лекарства. Когато обаче умът свикне с определен вид поведение, трябва да се обърне внимание не само на химичния аспект. Често на първо място именно условните/придобитите психични нагласи и навици причиняват биохимична депресия и/или я задържат да остане. Но дори на лекарите често им е трудно да определят “кое се е появило първо” – биохимичната депресия или мислите, емоциите и нагласите, които са довели до нея. В крайна сметка това обаче няма значение – ако депресията е причинена от последното, човек не е по-отговорен за тези неща, отколкото за биохимичните дисбаланси.

И затова много психологически проблеми сега се третират с по-голям фокус върху поведенческата терапия. Лекарството може само да помогне за нормализиране на химичния дисбаланс. Въпреки това, в зависимост от това, доколко депресията се е превърнала в начин на живот за теб, що се отнася до обичайните емоционални и психични тенденции, ще трябва да се откажеш също така и от психическата зависимост от депресивните модели на мислене.

Много хора не могат да преодолеят зависимостите, защото си мислят, че има съпротива срещу това преодоляване. Въпреки това, лечението на пристрастяванията всъщност включват не толкова преодоляване на съпротивата, колкото подобряване състоянието на ума, обучаване на ума – т.е. освобождаване от умствената нагласа, която на първо място доведе до пристрастяването.

Ресурс: За подробности вижте “Дванадесет стъпковите програми” на адрес

Living Unbound Resource: 12 Step Programs