ТЕХНИКА L1-10: Стопяване измамите на ума
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
И така, как да стопиш тези измами на ума? Тяхното разтопяване може да се практикува просто и лесно в твоето ежедневие. В края на деня, когато установиш, че предубеденото мислене е етикетирало, обозначило деня като лош или стресиращ или депресиращ ден, можеш да прегледаш деня в ума си и да направиш умствени бележки за три вида мисли, които са причинили да се постави този етикет.
Идентифицирай действителните емоции, които изпитваш (т.е. тъга, гняв, независимо коя от тях преобладава в момента). = Емоция
Обърни внимание на етикетите, които предубеденото мислене е приложило към емоцията (разочаровани, луди, победени). = Етикет
Обърни внимание на историята, която поддържа тези емоция и етикет (т.е. нещата трябва/не трябва да бъдат такива). = История от ума
Идентифицирай реалната ситуация, която е независима от етикета, или от историята на ума, или от емоционалните реакции към етикета и към историята на ума. = Реалност
Примери:
Условното мислене казва “днес беше ужасен ден!”
1. Забелязваш коя е действителната емоция, например “тъга”.
2. Забелязваш етикета, оценката, например “Ужасен ден”.
3. Идентифицираш историята на ума, например “Той не трябва да бъде толкова суров и осъдителен”.
4. Припомняш си действителната ситуация (реалността), такава каквато е (независима от твоята оценка (етикета) и историята на ума, или от емоционалните реакции на оценката, например “Баща ми ми говори на висок глас”.
Могат да се появят няколко важни реализации, всеки път, когато използваш тази техника и тя може да се използва ефективно във всеки момент, когато има чувство на смущение (като стрес, неудобни емоции, неудобни мисли и т.н.)
1. Забелязваш, че условното мислене е етикетирало глобално паметта ти за деня по определен начин (“глобално” означава, че понятието “цял ден” е оценено и е преценено, че е имало определени качества) и забелязваш, че емоциите са възникнали, базирани на фокусирането ти върху етикета, който подкрепя заключението на условното мислене (“ужасен ден”). Всъщност имаше много не ужасни моменти през деня, но вниманието ти се фокусира върху мисловните етикети, които подкрепят заключението на условното/предубеденото мислене.
2. Забелязваш, че емоционалната реакция винаги е към етикета, към оценката и към историята от ума – реакцията никога не е към факта. Измамите на ума са измами, направени чрез твоето фокусиране върху умствените и емоционални реакции към етикетите, създадени от предубедено мислене. Измамите на ума са затворен цикъл на предубедено мислене, които са напълно независими от реалната ситуация. Ако фактите от даден момент са били етикетирани по различен начин, реакцията и заключенията на предубеденото мислене също щяха да са други. “Раят на един човек е ад за друг човек”, както казва старата поговорка.
За един човек “бащата да му говори на висок глас” може да бъде ежедневно събитие, събитие, което е свикнал/а да преживява и следователно, то е събитие, което неговото/нейното предубедено мислене не оценява като тъжно.
За друг човек “бащата да му говори на висок глас” може да не се счита за грубо или осъдително, а просто като стил на говорене.
При някой друг, вместо тъга, емоционалната реакция може да бъде гняв.
Друг пък може да усети моментно смущение въз основа на конкретно предубедено мислене, но оценката му за разговора няма да е свързана с никакъв етикет за същността на целия ден.
И така, осъзнавайки всичко това, можеш да забележиш – реакцията никога не е към даден факт, а е само към оценката ти за този факт.
Сега, ако това беше лош ден или “ден на лоши преживявания”, ти можеш съзнателно да си спомниш тези моменти в деня, когато се чувстваше щастлив/а. Това е празнината, която разрушава или стопява твоето усещане, че си имал/а иначе лош ден.
Например, може би се наслади на чая сутринта, или може би се усмихна на някого или някой ти се усмихна. Може би се засмя на шега или видя нещо, което те накара да се усмихнеш. Може би се радваше на любима песен или шоу, макар и за няколко минути. И т.н. Спомняйки си тези приятни или радостни моменти, можеш да осъзнаеш, че тези моменти разбиват въображаемата “непрестанна заблуда” за неприятни спомени от всеки ден.
Можеш да идентифицираш тези моменти, които не се вписват в етикетите/историите на ума, създаващи усещането за “неприятен ден”, след това да разделиш деня на множество от мънички спомени за щастие и спомени за тъга или други депресивни чувства. Правейки това, можеш по този начин да осъзнаеш, че не всичките “спадове” са свързани помежду си, и че всъщност не е бил “ден на спад”. По-скоро, бил е ден, състоящ се, както всички дни, от доста пълен спектър от мисли и чувства, както приятни, така и неприятни.
Ти използваш много физическа, емоционална и умствена енергия (оттук идва и физическата, емоционалната и психическата умора, които наричаме депресия) за да свържеш помежду им предубедените оценки, които създава твоето усещане за “спад”. Тогава предубеденото мислене взема тези измами на ума и ги свързва заедно, за да направи въображаема умствена заблуда за “едно голямо дъно”. Това между другото не означава, че депресията не е действително медицинско състояние – със сигурност е така, както много от нас знаят. Нашата цел тук е да разкрием част от динамиката, която подсилва депресията и изкуствено да я задържим да не нараства. Депресията не е естествено състояние – тя е резултат от комбинация от психични навици и/или свързаната с тях биохимия. Когато се видят причините за мисловните навици, тези навици се стопяват. Когато придобитите умствени навици се стопят, те повече не увеличават никоя свързана с тях и с депресията биохимия.
И така, стопяването на психичните навици, водещи до депресия, като правиш неща, които стопяват предизвикващата депресията биохимия (като упражнения, занимаване с духовни практики, свързване с хора, лекарства и т.н.), съчетано с истинското, честно желание да се освободиш от депресия, може и освобождава човек от депресия. Осъзнавайки това, можеш да видиш основен, даващ възможности факт – освобождаването от депресия е по силите ти и средствата за това са свободно достъпни.
Започваш с малките неща – просто да наблюдаваш, че денят се състои от множество от моменти, които следват един след друг, и че всеки момент е свободен от предишния (т.е. независим от паметта) и следващия (т.е. независим от въображението ти) и, че реакцията ти никога не е към реалния факт, а само към неговата оценка, всичко това ще ти помогне за стопяването на тези измами от ума. И, удивително, ще откриеш, че когато цялата тази изкуствено ограничавана енергия се освободи и се остави да тече по естествен начин, този мислещ ум по естествен начин си почива.
Първоначално измамата може да си си я въобразявал/а с години. Например, предубеденото мислене изважда наяве мисълта “Страдам от депресия от 10 години.” Е, с едно просто наблюдение, можеш да видиш, че депресията, която изпита преди 10 години, и тази, която почувства преди 5 години и тази, която изживя преди 6 месеца и тази, която изживя преди седмица – те не са еднакви. Ти ги свързваш една с друга и така създаваш една дълга въобразявана умствена измама. Всъщност, ако си готов/а да си спомниш честно и точно, можеш да видиш, че всеки конкретен период от време е имал почти толкова, или в някои случаи, дори и повече моменти, които са били преживявани като щастливи или поне приемливо щастливи, сравнено с депресиращите моменти.
И така, за да премахнеш тези измами, можеш да се върнеш назад и да откриеш моментите, когато не си бил/а депресиран/а. Можеш да си спомниш как се наслаждаваше на парти или на филм, на почивка, на излизането вечер, на книга, на пътуване или на работа. И по този начин да видиш как тези по-щастливи моменти всъщност разбиха въобразяваната десет години от теб депресия. Така че, една измама за десетгодишна депресия сега е разбита на по-малки спомени-измами за депресия. Това вече не е огромно чудовище, а по-скоро е поредица от управляеми “малки чудовища”, които те притесняваха в продължение на 10 години, период от време, който е бил също така на моменти и щастливо осеян с “малки ангели” на щастие, спокойствие и наслада.
След това ще се опиташ да разделиш текущия ден – може би да го разбиеш до половин ден. След това, докато продължаваш да определяш тези почивки през деня, моментите, когато не се чувстваше “на дъното”, ще започне да се случва нещо чудотворно. Двете половинки на деня ще се разграничат до множество от часове, часовете до минути, минутите до секунди и ще изпиташ реалността, че всеки момент от живота, може би секунда или две по продължителност, очевидно е напълно независим и от предишния, и от следващия момент. Моментът отпреди десет секунди е също така изчезнал, както и този отпреди десет години. Мигът след десет секунди “все още не се е случил”, както и този след десет години “още не се е случил”. В действителност, всичко се случва сега.
Втората техника всъщност е намирането на празнината, паузата (която се преживява като тишина/неподвижност) и живеенето от тази празнина. Това е по-усъвършенствана техника и си струва да я опиташ, ако обаче изглежда невъзможно да бъде правена, остави я засега. Тя е описана в ниво 2 като “Гап техника”.