ТЕХНИКА L1-9: Преместване на вниманието
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Така наречената “последна миля” до освобождаването от която и да е зависимост идва от силата, която е забелязано зависимостта да има над нас. Техниката по-долу не е предназначена да замени медицинските съвети или медицинските грижи, които може би са необходими. И все пак, на всяко ниво в преживяването или възприятието на пристрастяването, простото преместване на вниманието може да доведе до огромна разлика в степента ти на успех в освобождаването от мисловните модели, които задържат пристрастяването да остава. Тя също така е чудесна техника за всякакви обстоятелства, при които може да се появят натрапчиви притеснения, неприятни спомени или обезпокояващо ни въображение.
Когато се опитваш да избягаш от който и да било мисловен модел на пристрастяване и изпитваш силно непреодолимо желание към обекта на твоето пристрастяване, което може да включва пристрастяване към натрапчиво мислене или пък към самото безпокоене – ако можеш да насочиш вниманието си към нещо различно от твоето натрапчиво мислене за жадуваното за поне 15-20 минути, непреодолимото желание ще отмине.
Цинично мислещият ум не вярва, че това е истина. Обаче всеки, който е изпробвал това знае, че е истина. Страховете и притесненията, които водят до пристрастяване към жадуваното са това, което те кара да действаш за желаното и дори няколко минути прекъсване на “веригата за обратна връзка” могат да помогнат на пристрастяването да изчезне за часове. Ако достатъчно много от тези цикли-прекъсвания се натрупат и се практикува редовно, това буквално може да създаде нещо различно от продължаващата активна зависимост – т.е. насладата от свободата от тази зависимост. Приложена заедно с другите учения и техники от “Живот без окови”, тази техника може да ти помогне да преминеш трайно от пристрастяващо те мислене на оковаващи те фантазии (от какъвто и да е тип, дори социално наказуемите страхове, свързани с взаимоотношенията, семейството, парите и т.н.) към живот без окови в реалността.
Ненаситното желание може да се върне скоро, а може и да не се. Това зависи от наличието на задействащи фактори и от това колко податлив/а си да оцениш и реагираш на тези фактори. Обаче, дори само изместване на вниманието към нещо различно от това, което е натрапчиво мислено от теб в такива моменти, е невероятно ефективно за стопяване на твоето чувство за жажда, всеки път, когато си склонен/склонна, когато имаш желанието действително да направиш това.
Тази техника работи също и при разбиване на обусловените от ума емоционални реакции. Има момент, в който можеш да почувстваш внезапен гняв или тъга, или може би разочарование, или безсилие, или страх, защото това, което всъщност се случва или не се случва е различно от това, което твоето обучение или възпитание ти казва, че трябва да бъде случващото се. Това може дори да приеме формата на емоционални реакции съгласно оценките на обстоятелства, които вече са се случили, или за които се предполага, че са се случили, или дори, за които се предполага, че могат да се случат. ТВОИТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ РЕАКЦИИ ВИНАГИ СА ВОДЕНИ ОТ ТВОИТЕ ОЦЕНКИ, ВМЕСТО ОТ РЕАЛНОСТТА НА ДАДЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВО. Физиологията и емоциите ти следват оценката или липсата на такава, а не обстоятелства.
И така, ако можеш да насочиш вниманието си към нещо, различно от оценките в твоето мислене, които пораждат нещастието, то нещастието автоматично се стопява. Автоматично. Това е начинът, по който съзнанието и възприятието всъщност работят. Ако гледаш екрана на компютъра или отпечатана страница, ти не гледаш назад от мястото, където седиш. Но ако се обърнеш и погледнеш зад себе си, няма да виждаш екрана на компютъра или отпечатаната страница (освен ако не ги преместиш, разбира се). По същия начин, ако си фокусиран/а върху четене на нещо, или игра с дете или домашен любимец, или гледане на любим филм, или наслада от миговете с партньора ти, или танцуване, или пеене на любимата ти музика, ти не си фокусиран/а върху придобитите, създадените в ума оценки, които генерират неприятните емоции, описани по-горе. Реакциите към дадено възприятие или към неговата оценка не могат да присъстват, когато възприятието или оценката не са налице. Това включва и мисленето.
И сега бихме искали да те поканим да препрочетеш горния абзац, бавно и внимателно. След като приключиш с препрочитането на горния абзац, те каним да отделите поне една цяла минута, обмисляйки изводите от тази информация. Да. Добре дошъл/дошла в съвсем реалната възможност да сложиш край на страданието в преживяването. Когато казваме, че животът без окови е “Свобода отвъд въображението”, това, което всъщност имаме предвид, е, че “Животът без окови е Свобода отвъд въображението”.
Сам/а ще преживееш, че когато съсредоточиш мислите си върху нещо друго, което е различно от това, към което си пристрастен/а, различно от оценките, които засилват чувството ти за непреодолима нужда и/или които поддържат дадена емоция да съществува, то силата на гнева, или на тъгата, или на копнежа ще намалее.
Дори ще се изненадаш как възникващите емоции изчезват, веднъж след като свикнеш да отклоняваш своето внимание от своята оценка на реалното, която поражда страдание. Мислещият ум е програмируем. Програмирането се състои в обучение, тренировка, възпитание. Можеш да препрограмираш, да превъзпиташ своето мислене и да го насочиш да следва нови, по-здравословни модели. Практикувайки усърдно тази техника, ти преживяваш нещо невероятно – ти не си роб/робиня. Нито на хората, нито на обстоятелствата, или на химикалите, или на поведението, нито дори на твоите собствени мисли. Техниката се е доказала “в действие”, в живота на безброй хора, избрали да живеят без окови, също така и в програми, посветени на възстановяването от пристрастености, във всички основни религии и във всички мъдри традиции. Това е така, защото тази техника работи в хармония с това, как в действителност функционират мисленето, вниманието и съзнанието. След като базираните на оценка/предразсъдък “спусъци” започнат да се стопяват чрез многократното практикуване на пренасочването на вниманието, всеки път, когато го правиш, силата на ненаситното, непреодолимото желание или на мисленето по навик намалява малко повече. То буквално бива заменено от съзнание за твоята способност да преместваш вниманието си по същия начин, по който си способен/способна да се преместиш от там, където си фокусирал/а своето зрение или слуха си.
Може да отнеме малко време, докато “спусъкът” напълно изчезне, в зависимост от това, колко здраво те държи умственият навик, но всеки ден, с последователна ежедневна практика на тази техника, силата на непреодолимото желание и на мисленето по навик намаляват. Почти всички сме изпитвали чувство на раздразнение от натрапчив, нежелан шум. Ако шумът продължава или пък се увеличава, твоята раздразнителност обикновено продължава или пък се увеличава. Но какво ще стане, ако шумът спре? “Проблемът е решен.” Същият принцип е и тук – когато вниманието се премести, емоциите и стресът, произтичащи от нашето ограничено, неуравновесено и нарушено мислене, се стопяват. Те не могат да присъстват вече вследствие раздразнението, което изпитваш, като твоя реакция към собствената ти оценка за наличието на силен шум, можеща да съществува дори в отсъствието на този шум. Освен, ако разбира се, не продължиш да мислиш за шума и след неговото спиране. А сега, когато знаеш, че преместването на вниманието ти далеч от тези видове мисли е толкова ефективно за мисленето, колкото е спирането на натрапчив шум за слуха ти, можеш да започнеш да осъзнаваш, че УМЪТ Е САМО СЕТИВО, че Аз не съм ума и по този начин да започнеш да се придвижваш по-ясно и сигурно в живеенето без окови в настоящата действителност.
Това е една красива динамика – самата тенденция, която те накара да се почувстваш поробен/а, реакциите ти към временния фокус на твоето внимание се превръщат в това, което те освобождава от чувството за робство и ти помага да изпиташ, че в крайна сметка умът е сетиво, че “Аз не съм ума”. Умът е инструмент, който можеш да използваш, точно както сетивата ти за мирис, вкус, зрение, допир и слух. Умът не е твоя господар. Това е прекрасно, освобождаващо чувство – преживяването на тази сила, тази свобода, която в действителност е винаги достъпна. Опитай тази техника, а също така й се наслади.
Друго полезно напомняне е HALT, съкращение, което означава “Hungry, Angry, Lonely, Tired”, т.е. “Гладен, ядосан, самотен, уморен”. Тази абревиатура ни напомня за 4-те обстоятелства, които правят почти всички нас по-податливи на задействания, “спусъци”. Тези “спусъци” могат да бъдат свързани с пристрастяване към непреодолими желания, натрапчиво мислене, емоционални изблици, депресивно мислене или каквато и да е реакцията на едно обучено по определен начин мислене. Това са моментите, в които трябва да се СПРЕШ (halt – игра на думи, “halt” се превежда и като “спирам, прекъсвам”) от посоката, в която те водят твоите неприятни оценки, основани на идеите ти, схващанията ти, представите ти, разбиранията ти… Това са моментите, когато е най-важно да се спреш и да използваш 15-20 минути техниката “Преместване на вниманието”, описана по-горе. Ако забележиш кога имаш най-силни непреодолими желания или най-голяма податливост да се въвлечеш в оценки, които по-нататък ще генерират неприятно мислене, то по-вероятно това ще се случва именно по време на едно от тези обстоятелства.
В тези моменти да устояваш на непреодолими желания, “спусъци” или на други от така наречените изкушения е дори по-трудно, отколкото да устояваш през останалото време. “Това, на което се съпротивляваш, устоява”, както почти всички сме преживявали и отново преживявали, безброй пъти. Преместването на вниманието от друга страна, не може да “не работи”. Точно както очите се движат там, където е насочено зрението, а ушите се настройват там, където е насочен слухът, така и мисленето се премества там, където е насочено вниманието. Мисленето е автомобила, вниманието е волана. Да оставиш колата да ти казва къде да отиваш е добър начин да се озовеш на доста неприятни и дори скучни места, защото мисленето, автомобилът, знае единствено за местата, където си бил/а. Преместването на вниманието ти помага да откриеш, че всъщност животът е винаги тук, живот, неокован от историята на ума и, че колата (мисленето) те кара там, където ТЯ Е РЕШИЛА, че отиваш.
Друга система, която може да помогне много да излезеш извън обсега на цялото пристрастяващо мислене и поведение, е “Истинската любов”, разработена от Грег Баер, доктор по медицина.
Грег Баер, бивш офталмолог, който разказва собствената си история за преодоляването на тежка зависимост и нейната причина, в своята книга “Истинска любов” предполага, че основната причина за пристрастяването е, че това е в отговор на болката, чувството на празнота и липсата на това, което Грег нарича истинска любов – осъзнаването за цялост, което идва от истинската връзка с другите.
“След обширни интервюта с хиляди пристрастени”, казва д-р Баер, “по-малко от един процент от тях не реагират ентусиазирано на това определение за пристрастяване и на изясняването на причините за наркоманията, като се има предвид, че повечето от тях са имали сериозни проблеми да приемат обичайните определения и обяснения.”
Всъщност не можем да се измъкнем от Истинската Любов. Само забележи – никога няма момент, в който да е напълно невъзможно да дадеш Истинска Любов по някакъв начин, дори и само в твоите мисли, нали? Истинската Любов е реалност. Животът без окови е реалност. “Преместване на вниманието” е една техника, която може да ти помогне да живееш в тази реалност за себе си.
Като допълнителен ресурс и за допълнителна информация за Грег Баер и книгата “Истинска любов”, моля, виж общия преглед на “Живот без окови” за Истинската Любов.