ТЕМА L1-7: Превъзмогване тиранията на идеите
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Всички страдания са резултат от неправилна, неподходяща идея. Единична неправилна идея, идеята за разделяне, обособеност и предубеденост. Животът без окови е естественото състояние, цялата вселена е непрекъснато вибриращ танц на хармония, единство и цялост. Цялата природна вселена се свързва хармонично и синергично (синергия – взаимодействие и сътрудничество).
Единственото изключение от тази естествена хармония е неправилното схващане, известно като его, ограниченото чувство за себе си, мисълта, наречена “аз”. Съвсем доскоро по-голямата част от нас са живели през целия си живот, без никога изобщо да са чули за живот без окови или за различните начини да живееш без окови, които се предлагат от религии и духовни традиции. Или, ако сме чули за един от начините да живеем без окови, вероятно е той да е бил представен като нещо достъпно само чрез една религия или духовен път или чрез възприемане на специфичен начин на живот, като например да станеш свещеник, монах или монахиня. И така, ти си бил възпитаван/а предубедено и превъзпитаван/а предубедено, че освобождаването от страдание и свободата като цяло е за малцина избрани и във всеки случай, очевидно не е за теб. Буквално са те учили още от времето, когато си могъл(а) да разбираш само най-елементарните думи и понятия, че си отделен(а)/изолиран(а) и следователно сам/а. Беше обучен/а, че тези твои аспекти, които изглеждат отделни (физическото тяло, психологическите тенденции, индивидуалните черти и т.н.), са общата сума на това, което си – и следователно всеки от нас в действителност е отделен.
Поради този непропорционален фокус върху външния вид от всякакъв вид (включително вътрешния външен вид – мисли, чувства, чувството за себе си, предубедените спомени и т.н.), ти не само прекарваш живота си предубеден/а и предубеждаван/а, че този външен вид е реалност, но че и той е цялата, всичката реалност. И тъй като се фокусираш само върху формата на нещата (а не върху пространството на Съзнанието, в което всъщност се случва всичко), ти буквално ставаш “сляп/а за осъзнаването”, нито виждаш, нито познаваш по-голямата част от своето собствено съзнание и затова, ако то изобщо бива възприемано, то бива възприемано като нещо възвишено или мистично и съвсем вероятно (предубеденото мислене предполага) е да е нереално.
Реалността е, че животът без окови е реалност – това е най-първоначалното осъзнаване, в рамките на което се случва всичко останало. Това не е нито възвишено, нито метафизично, това просто е действително – съзнанието, според преживяването е единно поле. Всички части в него са произволни, своеволни и случайни различия. Всичко, което възприемаш, се превръща в електрически сигнали, вибриращи в мозъка ти. Целостта на осъзнаването е просто преживяването на това поле без възприятийните разграничения и отличителни черти. За това нещо както науката, така и религията недвусмислено са съгласни. Обаче по-голямата част от нас, независимо дали са ориентирани към науката, религията или към нито едното от тези двете, никога не са преживявали тази цялостност и следователно нито я преживяват, нито я възприемат като възможна. Тук е мястото, където идват духовните практики – те премахват облачното покривало на възприятийното разделяне, което пречи да бъде изживявана пълнотата и целостта, които всички ние всъщност сме, сега. Животът без окови е просто да бъдеш напълно, естествено и божествено човек – във, със и като цялостност на твоето собствено реализирано съзнание.
Въпреки това, повечето от нас никога не изпитват красотата, чистотата, пълното освобождение на живота без окови. Изглежда, че облачното покривало на предубеденото неправилно мнение е просто твърде дебело, особено след като повечето от нас дори не знаят, че сме затънали в пълна заблуда в почти всеки момент (преди да заживеем без окови), нито дори осъзнаваме, че тази фундаментална заблуда се подсилва, преразглежда се отново и по този начин се запомня, в почти всеки един момент. Най-вече обаче, всичко се свежда до факта, че най-често нямаш никаква идея какво да направиш, за да избегнеш продължаващите през целия ти живот чувство за липса на цел и чувство за неуспялост.
И така, как тогава да изживееш живота без окови?
В реалността животът без окови има две основни страни. Едната е преживяване на пълната гама от твоето първоначално, реализирано осъзнаване. Това е, за което са предназначени техниките за живот без окови. Другата е разбирането на илюзиите на неправилното мнение, като видиш през тяхната мъгла. Това е, което ученията за живот без окови са предназначени да улеснят.
1. Преживяване пълната гама на твоето първоначално, оригинално осъзнаване.
За да се възползваш от предимствата на редовното упражняване, просто трябва да го правиш. Същото важи и за универсалните духовни практики, които са били доказвани във всяка духовна традиция в продължение на хилядолетия. Не духовни вярвания, а духовни практики. Както при упражненията, когато се занимаваш с духовни практики, не става въпрос за това какво мислиш, а за това какво правиш. Когато започнеш ежедневната си рутина от доказани духовни практики (за подробности виж уроците от “Живот без окови”), не след дълго започват да се появяват осезаеми ползи. Тогава, след няколко седмици или месеца, или може би малко по-дълго за някои от нас, започваш да изпитваш някои от нещата, за които само си чувал/а или чел/а преди това. Изживяваш реалността на вътрешната тишина и неподвижност. Изживяваш реалността на фините енергии, за които говорят всички духовни традиции. Малко по малко директно преживяваш реалността, която, както казва Исус Христос в Библията, е небесното царство вътре в нас.
Когато отхвърляш духовната информация, защото по това време тя няма смисъл за теб, ти действаш, поставяйки се в огромно неблагоприятно положение. Нямаш преживяването, знанието, от позицията на което да направиш това изявление. Докато продължаваш с ежедневните си практики, откриваш, че всъщност изобщо не е необходимо да правиш никакви изявления: реалността на живота без окови се разбулва като напълно и просто очевидна.
Без духовни практики ти ще продължиш да живееш под вечно облачно покривало, изгубил/а вяра в съществуването на слънцето.
Отдавайки се на ежедневните практики, за относително къс период от време можеш и ще се насладиш в действителност на живота без окови. Какво означава “относително кратко”? За повечето от нас същността на пътуването към осъзнаване на целостта, към живота без окови, отнема сравнително малко години. Това е много по-кратък период от време, отколкото е отнемал на повечето хора през историята на човечеството. Причината за това е, че отварянето на шлюзовете на информация в световен мащаб позволи на повече от нас да имат по-голям достъп до изключително ценна духовна и свързана със съзнанието/осъзнаването информация през последните години, отколкото по всяко друго време в човешката история. Следователно успяхме да дестилираме, пречистим, усъвършенстваме и подобрим съществуващите учения, техники и ресурси. И все пак за всички нас това е много, много индивидуална активност – всеки е различен, преди да стигне до съзнателното преживяване на единството. Някои от нас незабавно се пробуждат да живеят неоковани, но това е много, много рядко срещано. Други го правят в рамките на няколко кратки месеца, но това също е много рядко. За повечето от нас процесът изглежда отнема шепа години, макар че с все по-ефективните усъвършенствания на практиките и произтичащите от тях преживявания и разбиране, може би ще бъдем способни да помогнем да съкратим допълнително тези времеви рамки. Вероятно не е реалистично за повечето от нас да очакваме да живеем напълно неоковани след няколко месеца, но от друга страна – ако отнеме повече от десетилетие, вероятно има някакъв аспект от нашия подход, който трябва да бъде пречистен и усъвършенстван.
Реално погледнато, до започването да живееш неокован/а, можеш да очакваш да отнеме няколко години в ежедневни практики, като непрекъснато получаваш все по-голяма тишина, свобода и чистота, докато всъщност животът без окови не се превърне в подразбиращ се за теб и върховното състояние, преподавано от всяка духовна традиция се превърне в твое ежедневие.
2. Разбиране илюзиите на неправилното мнение.
Имал/а си преживяването да вярваш, че нещо е вярно, или да се чувстваш по определен начин по отношение на нещо или някого, а след това внезапно да си промениш този възглед въз основа на нова информация. Едно време въртенето на Слънцето около Земята е било възприемано за факт – достатъчно, за да може Галилей да бъде жестоко наказан, че се осмелил да заяви друго. В момента е прието, че Земята се върти около Слънцето. Кое създаде тази разлика? Способността и желанието просто да наблюдаваш, отбелязваш и виждаш по-прецизно.
Така е и с живота без окови.
Когато повече не вярваш на неправилни възгледи, толкова повече животът без окови е твоето естествено състояние, хармоничното протичане на живота, сега. Кои от възгледите, на които в момента вярваш, са неверни? Всичките. Наистина. Как може една концепция да бъде вярна? Това е лесен и напълно верен отговор. Обаче повечето от нас не само няма да повярват веднага на този отговор, но и не могат. Подсилване на предубеденото мислене и идеи през целия живот, свързано с пристрастност/предубеденост и с липси и недостиг, а също така и объркването на схващанията с действителното – това е дълбоко заложено в почти всички нас. Тялото следва ума, умът следва съзнанието. Ако осъзнаването е блокирано от облачната покривка на идейната предубеденост и пристрастеност, ти се опитваш да завършиш уравнението за цялост, като изискваш 2 + 2 да бъде равно на 3. От тук следват и всички затруднения.
Начинът да живееш неоковано всъщност е повече неправене, отколкото правене – това е освобождаването от/на всичко, което е невярно, неистинско, чрез преживяване, разбиране и създаване на свой собствен начин за излизане от тъмната нереалност на въображаемите ограничения и влизане в красивата реалност на живота без граници.
Наистина е много просто.
Няколко основни набора от инструменти, използвани от човечеството (разликите/различията, правени от езика и основаното на езика мислене), бяха объркани с реалността и по този начин се превърнаха в ефективни тирани на човечеството. Езикът и мисленето могат да бъдат полезни и дори приятни творчески инструменти, обаче те правят ужасна тирания.
Да оставиш езика и възгледите да управляват твоя живот е все едно да оставиш песента да те изпее, да оставиш историята да те напише, да оставиш глината да те извайва. Всъщност ти сме певеца, музиканта, автора, скулптора. Животът без окови е да живееш в осъзнато единство, в осъзнаването на себе си като цялост, наслаждавайки се на хармонията на живота, освободен/а от плен, измислени концепции за несправедливост, недостиг, оскъдица и липса.
Когато позволиш на предубедени идеи да те използват като играчка, доколко дълбоко достига тяхното царство на терор?
Какво те плаши? В дълбините на твоите лични мисли? Тревогите, които се надигат непредвидени и те дърпат отвсякъде като зъл, невиждан кукловод? Ето колко дълбоко достига. Случва ли се в момента това, което те плаши? В твоето непосредствено преживяване? Вероятно не. Въпреки това, все още има автоматична, несъзнавана реакция спрямо тези мисли, които възникват автоматично. За това ли си се абонирал/а? Много от нас със сигурност изглежда така и си мислят.
Истината, когато я преживееш, е едновременно зашеметяваща и напълно освобождаваща те – егото, твоето неоправдано и неуместно чувство за липса и за пристрастност само по себе си е нереална мисъл и затова неговата реалност се състои от неуместни мисли, които просто са други мисли, получени от измислената вселена на липси и пристрастеност.
Какви са последиците от това? Когато тази нещастна, нереална и изпълнена със страх фантазия се стопи, ти осъзнаваш:
– Животът е Хармония
– Знаенето е Единство
– Съзнанието е Цялостност
И нещо още по-важно и приложимо, ти осъзнаваш от опит, че:
Живееш неокован/а, като истинска Свобода и отвъд предубеденото мисловно въображение на ума.
“Свобода отвъд въображението” е нещо повече от крилата фраза, това е много реален ключ към разбирането и действителното преживяване на живота без окови.
Животът без окови може да бъде намерен само в Свободата, която е отвъд фантазиите на ума, в реалността, която е отвъд и преди различията, правени от езика (значенията на думите – бел. моя) и езиковото мислене. Умът и езикът са режещи инструменти. Те разделят, решават, дават определения и разграничават. Следователно те могат да бъдат полезни при създаването на специфични аспекти от твоя живот, но не са подходящи да бъдат арбитри за целостта на реалността.
Как можеш да знаеш това за себе си? Чрез преживяване и чрез разбиране.
Как можеш да постигнеш това преживяване и това разбиране? Практики, практики и пак практики.
Малко време, искрено отдадено всеки ден, води до живот без окови, до Свобода отвъд фантазиите на ума, в действителността.