ТЕМА L1-9: Практиката Самяма
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Има практика, описана от Йогани в уроците на AYP, наречена самяма. Това е усъвършенствана техника, но Йогани има чудесен начин да отдели житото от плявата и да опрости една практика, така че тя да може да бъде практикувана от всеки. Единствената предпоставка за тази практика е да имаме някаква вътрешна тишина, когато сядаме за медитация.
Техниката, както е описана в урок 150 “Практиката самяма”. Техниката по-долу е цитирана от този урок, но моля, прочетете целия урок тук:
Медитацията е процес на отвеждане на вниманието навътре към покой, вътрешна тишина, чисто блажено съзнание, състояние на Свидетел, самадхи.
След като имаме някаква вътрешна тишина, дори и само малко, добиваме възможността да започнем да действаме от това ниво на безкраен потенциал в нас.
Ще си припомниш, че в медитация използваме мисълта за звука, а не за значението на мантрата, за да позволяваме систематично на ума да отива в тишина. Същността е в това, да изоставиш всякакво значение, национален език или интелектуално съдържание и просто лесно да подхванеш мисълта за мантрата, като по този начин става възможно да се гмурнеш дълбоко в чистото блажено преживяване/съзнание. Нервната система също отива в тишина заедно с ума и метаболизмът се забавя.
При самяма започваме да вървим по другия път. Когато времето за медитация приключи, почиваме за минута-две и правим преход в самяма. Започваме с едно лесно състояние да не мислим нищо, просто почиваме в тишината. Ако идват мисли, просто ги пускаме да си отиват, оставяме ги да си отиват, без да се занимаваме или интересуваме от тях. В практиката на самяма всъщност не се занимаваме и с мантрата. Започваме с това да не благоприятстваме нищо, а просто лесно да бъдем в нашата тишина, колкото и тишина да имаме от току-що приключилата медитация и от естествено присъстващата в нас тишина в резултат на месеците и годините ежедневно медитиране. Това е отправната точка за самяма – тишината.
Единствената предпоставка за практикуване на самяма е да имаш малко вътрешна тишина. За повечето хора това става след няколко месеца ежедневна дълбока медитация, както е описано в първите уроци.
Сега сме готови да започнем практиката самяма. Ето как го правим.
Със самяма ние въвеждаме значение в тишината, поставяме началото на значение в тишината. Правим го по несложен, лесен и систематичен начин. Първо създаваме импулс за значение в тишината и след това го оставяме в тишината, изоставяме го в тишината, пускаме го в тишината.
Нека започнем с “Любов”. Това е хубаво място да започнем със самяма. При самяма се препоръчва да използваш своя най-съкровен, най-личен език – езикът, който отива най-дълбоко в сърцето ти, който и да е той (роден език – бел. моя).
В твоята лесна тишина подхвани, само веднъж, най-неопределеното, най-размитото усещане/чувство за думата “Любов” на твоя собствен език. Не прави умишлено опити за ясно произнасяне или пък умствени образи на тази или онази сцена или ситуация, която представлява Любовта за теб. Просто имай фин/слаб/приглушен спомен за Любов и след това го изостави в твоята тишина, пусни го в твоята тишина, лесната тишина в която си, докато подхващаш финото значение на Любов. Не размишлявай върху “Любов”, не анализирай “Любов” по време на самяма. Изобщо не мисли за “Любов”. Просто ела веднъж до нея по слаб/фин начин и след това я остави/изостави в тишината. Това е фино усещане за Любов, към което отиваш, нищо повече, а след това го остави, изостави го, пусни го (в тишината – бел. моя). Нещо такова.
След като си мислил “Любов” веднъж, бъди в тишина около петнадесет секунди. Ако идват някакви мисли, лесно ги пусни да си отидат. Не гледай часовника. С малко практика вътрешният ти часовник ще ти каже с достатъчно добра точност кога са изминали петнадесет секунди. Просто лесно пребивавай в тишина около четвърт минута. След това отново подхвани финото/приглушено/размито, неясно значение на “Любов” и пак я остави, изостави, пусни я в твоята тишина за около петнадесет секунди.
Това са две повторения на самяма – двукратно подхващане на “Любов” на нейното най-фино ниво на мисъл и два пъти изоставянето й в тишина. (Най-финото ниво на мисълта е намерението, т.е. финият стремеж/цел за създаване на мисъл – бел. моя)
Както при всички усъвършенствани йога практики, истинските ползи от самяма се появяват след дългосрочно ежедневно практикуване на определена установена практика от сутри. Ако продължаваме ежедневно или ежеседмично да променяме сутрите или пък практикуваме нередовно, резултати няма да се натрупат. Ако искаме да попаднем на вода, най-добре е да копаем на едно място. В усъвършенстваните йога практики ние можем да правим самяма след всяка сесия на медитация, преди да отидем на йони мудра кумбхака (ако я практикуваме) или преди да отидем в почивката за приключване. Самяма е продължение на нашата медитационна практика – първо отиваме навътре с медитация, после излизаме навън със самяма.
За тази цел тук е дадена балансирана серия от девет сутри. Предложението е всяка от сутрите да бъде правена в 2 самяма цикъла дневно, като във всеки цикъл се прави 2 пъти с около 15 секунди тишина за всяко правене, вървейки по реда от списъка. След няколко дни сутрите ще бъдат запомнени и ще е лесно да се движим по техния списък, когато сме в самяма, постепенно навлизайки все по-дълбоко, на практика – с всяка една сесия.
Сутрите са:
1. Любов
2. Излъчване/Сияние
3. Свързване/Единство
4. Здраве
5. Сила/Мощ
6. Изобилие
7. Мъдрост/Разумност
8. Вътрешна сетивност
9. Акаша – лекотата на въздуха
Всяка сутра се взема изцяло, с петнадесет секунди в тишина след това. Например, “Вътрешна сетивност” е единична сутра, последвана от петнадесет секунди тишина.
Значенията на сутрите могат да бъдат преведени на твоя най-съкровен или първи език, както беше обсъдено по-горе. Всички значения – освен “Акаша”, която е санскритска дума и означава “най-фин етер, вътрешното пространство.” Знаем от физиката, че ние сме етер – празно пространство отвътре, изобщо нищо наистина солидно. Такова е нашето тяло и когато правим самяма върху “Акаша – лекотата на въздуха”, ние започваме да се чувстваме много леки.
Ако правиш всяка от тези девет сутри два пъти в твоята самяма сесия, това ще отнеме приблизително 5 минути. Ако има някоя конкретна сутра, която чувстваш за необходимо да правиш повече пъти, тогава я добави накрая и прави самяма само с нея през допълнителни пет минути. Циклите остават с продължителност петнадесет секунди и ние просто правим това в продължение на пет минути – по часовник за допълнителните пет минути. Ако нямаш предпочитания, тогава можеш да правиш сутрата за лекотата на въздуха през допълнителните пет минути. Тя е много мощна. Това е умствена кундалини техника, която довежда много енергия нагоре в нервната система. Не е необичайно да има преживявания на физически симптоми като задъхване (автоматична бастрика пранаяма) и “подскачане” по време на самяма със сутрата на лекотата. Ако това се случва, осигури си мека повърхност като например матрак. Също така, може да има проява на различни симптоми и при другите сутри. Ние движим безкрайната вътрешна тишина вътре в нас, така че излизащите навън прояви могат да бъдат много реални и забележими. Патанджали нарича тези прояви “свръхестествени сили” или “сидхи”.