РЕСУРС L1-5: Ненасилствена комуникация
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Дори тези от нас, които общо взето са добри и търпеливи хора, или поне относително са такива, поне през повечето време, могат да бъдат много изненадани да научат колко насилствено общуваме всъщност. Насилието при твоето общуване често е толкова несъгласувано с това какъв(а) се възприемаш, че си и често е твърде сляпа зона, дори за онези от нас, които чувстват, че са поне относително наясно с това как общуват. Затова, вероятно ще бъде наистина полезно за всеки от нас да погледне наново дали неговата комуникация е наистина ненасилствена и наистина състрадателна.
Причината, поради която за почти всеки от нас е ценен такъв нов поглед е, че ти си научил/а цялостния си стил на общуване в много ранна възраст, в период, когато не си имал/а дори представа какво означава да общуваш по начини, които са свободни от преобладаващото влияние на твоето семейство, твоята култура, твоето поколение, твоята националност и дори твоя основен език.
Системата за ненасилствена комуникация, разработена от Маршал Розенберг, е фантастичен ресурс, който може да бъде полезен за почти всеки от нас, ако не поради друга причина, то поне за да бъдеш сигурен(а), че всички аспекти на твоята комуникация са в хармония с това, което знаеш, че искаш да бъдеш и с когото възнамеряваш да бъдеш.
Ненасилствената комуникация ти помага да си изясниш начините, по които може да не комуникираш ясно, като същевременно ти предлага метод за ясна комуникация с всекиго, без да навлизаш в обвинения, манипулация, контрол, атака или някои от другите тенденции в комуникацията, с които можеш да си сигурен(а), че не се ангажираш или, че можеш да бъдеш изненадан/а, че преживяваш, когато те те завладеят (т.е. “Откъде идва това?”). И всяко късче полезна ННК (ненасилствена комуникация) ти помага да общуваш състрадателно с онези, които може би насочват изрази на нещастие към теб.
Което те води до същността, до истинската стойност на ННК – в сърцевината си ННК е цялата и единствено за Хармония, Единство и Цялостност, три от основните принципи на живота без окови. ННК нарича това условие за единство “съпричастност” и както и да бъде наречено, това е мястото, където стените се срутват и следователно мястото, където в действителност може да се случи комуникация. И когато комуникацията се случи, могат да се случат чудеса. Чудеса, променящи живота. Променящи света чудеса. Наистина.
Маршал Розенберг звучи като много обикновен човек. Обикновен човек, който е бил зашеметен и объркан от нивата на насилие в комуникацията по целия свят, в почти всеки вид ситуация, която попада в категорията на общуването. Обикновен човек, решил да направи нещо по въпроса. И понякога, може би дори всеки път, това е, което създава цялата разлика, прави всичко различно.
Докато оглеждаш всичко около теб – опитите за комуникация между хора, обсъждащи религия, хора, обсъждащи политика, хора, обсъждащи национални проблеми, може би дори хора, обсъждащи забелязани проблеми в своите собствени семейства или общности. Какво можеш да направиш? Можеш да се научиш как да общуваш състрадателно и тогава можеш да общуваш състрадателно. Можеш да бъдеш част от решението, вместо част от проблема. Можеш да бъдеш част от светлината, вместо съществуващото взаимодействие в смътни илюзии.
Можеш да установиш съпричастност, единство с всеки. Наистина. Всичко, което е необходимо, е искреност. Ако истински желаеш да се срещнеш, да общуваш, да се свържеш, ти си се добрал/а до най-голямата от всички сили, единствената истинска сила – любовта, която е живот без окови.
По-долу са някои откъси от “Ненасилствената комуникация: езикът на живота” на д-р Маршал Розенберг.
ВЪВЕДЕНИЕ
Вярвайки, че наша природа е да се наслаждаваме да даваме и получаваме по състрадателен начин, аз бях ангажиран през по-голямата част от живота си с два въпроса. Какво се случва, за да ни раздели от нашата състрадателна природа, карайки ни да се държим насилствено и експлоататорски? И обратното, какво позволява на някои хора да останат свързани със своята състрадателна природа дори при най-трудни обстоятелства?
Заниманието ми с тези въпроси започна в детството, през лятото на 1943 г., когато семейството ни се премести в Детройт, Мичиган. Втората седмица след като пристигнахме, избухна война между конкуренти заради инцидент в обществен парк. Над четиридесет души бяха убити през следващите няколко дни. Кварталът ни беше разположен в центъра на насилието и прекарахме три дни заключени в къщата.
Когато размириците приключиха и училището започна, открих, че едно име може да бъде толкова опасно, колкото и цвета на кожата. Когато учителят извика името ми по време на присъствието, две момчета кръвнишки ме погледнаха и изсъскаха: “Ти евреин/чифут ли си?” Никога досега не бях чувал думата и не знаех, че някои хора я използват, за да унижават евреите. След училище тези двамата ме чакаха – събориха ме на земята, ритаха ме и ме биеха.
От онова лято на 1943 г. изследвам двата въпроса, които споменах. Какво ни дава възможност, например, да останем свързани със състрадателната си природа дори при най-лошите обстоятелства? Мисля си за хора като Ети Хилесъм, които са останали състрадателни дори докато са били подложени на уродливите условия на германски концентрационен лагер. Както пише тя в дневника си по това време:
“Не се плаша лесно. Не защото съм смела, но защото знам, че имам работа с човешки същества и, че трябва да се опитам толкова силно, колкото мога, за да разбера всичко, което някой някога прави. И това беше истинският принос на това утро – не, че киселият млад офицер от Гестапо ми изкрещя, а че не изпитвах възмущение, но истинско състрадание и бих искала да го попитам: “Имал си много нещастно детство или приятелката ти те разочарова?” Да, той изглеждаше тормозен и управляван, начумерен и слаб. Трябваше да започна да го лекувам там и тогава, защото знам, че младите мъже като този, за съжаление са опасни, веднага щом изгубят своята човечност.” – Ети Хилесъм, “Мемоари”
Докато изучавах факторите, които влияят на способността ни да останем състрадателни, бях поразен от решаващата роля на езика и как употребяваме думите. Оттогава открих специфичен подход към “общуването – говорене и слушане”, който ни кара да даваме от сърце, свързвайки ни със самите нас, както и един с друг по начин, който позволява на нашето естествено състрадание да процъфти. Наричам този подход ненасилствена комуникация, използвайки термина “ненасилие”, както го използва Ганди – подходът се отнася до нашето естествено състояние на състрадание, когато насилието е отшумяло от сърцето. Въпреки, че може да не смятаме начина, по който говорим за “насилие”, нашите думи често водят до нараняване и до болка, независимо дали на самите нас или на другите. В някои общности процесът, който описвам, е известен като Състрадателна комуникация; съкращението ННК се използва в цялата книга и означава ненасилствена или състрадателна комуникация.
НАЧИН ЗА ФОКУСИРАНЕ НА ВНИМАНИЕТО
ННК се основава на езикови и комуникативни умения, които укрепват нашата способност да останем хора, дори при тежки, трудно поносими и дразнещи условия. Този метод не съдържа нищо ново. Всичко, което е поставено и обединено в ННК е известно от векове. Намерението ми е ННК да ни напомни за това, което вече знаем – за това, как ние хората трябва да се отнасяме един към друг и да ни помогне да живеем по начин, който конкретно проявява това знание.
ННК те ръководи в преоформянето на начина, по който се изразяваш и чуваш другите. Вместо реакциите ти да бъдат автоматични, основани на навици, твоите думи се превръщат в съзнателни отговори, които се основават твърдо на осъзнаването ти на това, което възприемаш, чувстваш и искаш в момента. Направляван/а си да изразяваш себе си с честност и яснота, като същевременно даваш на другите уважително и съпричастно внимание. При всяка обмяна с другите идваш, за да чуеш собствените си по-дълбоки нужди, както и техните. ННК те обучава да наблюдаваш внимателно и да станеш способен/а да определиш, да установиш поведението и условията, които те засягат. Научаваш се да определяш и ясно да произнесеш и изразиш това, което конкретно искаш в дадена ситуация. Формата е проста, но същевременно и преобразяваща те.
Тъй като ННК замества твоите стари модели на защита, оттегляне или атака, когато си изправен/а пред лицето на преценка, осъждане или критика, ти започваш да възприемаш себе си и другите, както и своите намерения и взаимоотношения в нова светлина. Съпротивлението, защитата и насилствените ти реакции са сведени до минимум. Когато се съсредоточиш върху изясняване на наблюдаваното, почувстваното и необходимото, а не върху диагностицирането, преценката или осъждането, ти откриваш дълбочината на собственото си състрадание. Чрез акцента си върху дълбокото слушане както на себе си, така и на другите, ННК насърчава и подпомага уважението, услужливостта и съпричастността и поражда взаимното желание да даваме от сърце.
Въпреки, че го наричам “процес на комуникация” или “език на състрадание”, ННК е нещо повече от процес или език. На по-дълбоко ниво ННК е постоянно напомняне да поддържаш вниманието си фокусирано върху място, където е по-вероятно да получиш това, което търсиш.
Има една история за мъж под уличната лампа, търсещ нещо на четири крака. Минаващ оттам полицай го попитал какво прави. “Търся ключовете на колата си”, отговорил мъжът, който изглеждал леко пиян. “Тук ли си ги изпуснал?” – попитал офицерът. “Не”, отговорил мъжът. “Изпуснах ги в уличката”. Виждайки обърканото изражение на полицая, мъжът побързал да обясни: “Но тук е много по-добре осветено.”
Откривам, че моята културна обусловеност ме кара да насоча вниманието си към места, където е малко вероятно да получа това, което искам. Разработих ННК като начин да тренирам своето внимание – да засияе светлината на съзнанието на места, които имат потенциала да дадат това, което търся. Това, което искам в своя живот е състрадание, поток между мен и другите, основан на взаимно отдаване от сърце.
ПРОЦЕСЪТ НА ННК
За да стигнем до взаимно желание да даваме от сърце, ние фокусираме светлината на съзнанието върху четири области – наричани четирите компонента на ННК модела.
Четирите компонента на ННК:
1. Наблюдение -наблюдаваш какво всъщност се случва в дадена ситуация.
2. Чувства – заявяваш как се чувстваш от това действие.
3. Нужди – казваш какви твои нужди са свързани с чувствата, които изпитваш.
4. Искане – отправяш много конкретна молба към другия.
Първо, наблюдаваш какво всъщност се случва в дадена ситуация – наблюдаваш какво казват или правят другите, което обогатява, или не обогатява живота им. Трикът е да можеш да изговориш и изразиш това наблюдение, без да въвеждаш каквато и да е осъждане или оценка – просто да кажеш какво прави човекът, което ти харесваш или не.
След това, заявяваш как се чувстваш, когато наблюдаваш това действие – наранено, уплашено, радостно, развеселено, раздразнено и т.н.?
На трето място, казваш какви твои нужди са свързани с чувствата, които изпитваш. Да познаваш тези три компонента означава, че използваш ННК, за да изразиш ясно и честно как си. Например, една майка може да изрази тези три части на сина си тийнейджър, като каже: “Феликс, когато видя две топки замърсени чорапи под масичката за кафе и още три до телевизора, се чувствам раздразнена, защото имам нужда от повече ред в стаите, които споделяме общо.”
Незабавно тя ще продължи с четвъртия компонент, много конкретна молба: “Би ли искал да сложиш чорапите си в твоята стаята или в пералнята?” Този четвърти компонент указва това, което искаш от другия човек и което би обогатило живота ти или ще направи живота много по-добър за теб.
По този начин част от умението ННК е да изразиш тези четири части информация много ясно, независимо дали устно или по друг начин. Другият аспект на тази комуникация се състои в приемането на същите четири части информация от другите. Свързваш се с тях, като първо откриеш какво те наблюдават, какво чувстват и от какво имат нужда. След това откриваш какво би обогатило живота им, когато получат четвъртото парче – тяхното искане. Докато фокусираш вниманието си върху споменатите четири области и помагаш на другите да правят същото, ти установяваш поток от общуване, напред и назад, докато състраданието се прояви по естествен начин – какво аз наблюдавам, чувствам и се нуждая, какво искам, за да обогатя живота си, какво другия наблюдава, чувства и от какво се нуждае, какво той иска, за да обогати своя живот.
Ресурси:
– Комуникация без насилие: http: //cННК.org/
– Книгата “Ненасилствената комуникация: езикът на живота”, д-р Маршал Розенберг