ТЕМА L1-6: Измамите на ума
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Разхождали се двама монаси, единият по-възрастен, а другият млад. Стигнали до плитка река, а там имало дама, която поискала един от тях да я пренесе през реката. И така, по-възрастният монах я пренесъл и двамата монаси продължили да се разхождат. В края на деня те решили да си починат през нощта. Докато седели край своя огън, младият монах възмутено казал на по-възрастния: “Не мога да повярвам, че пренесе онази дама през реката! Тя беше напълно способна да я прекоси и беше толкова груба! Дори не ти благодари! Наистина не разбирам защо го направи! ” Старият монах се усмихнал на младия и казал: “Оставих я преди часове, ти защо все още я носиш?”
Ето така работи твоят условно мислещ ум (рефлекторно мислене, мислене чрез предубеждения – бел. моя) – в продължение на години носиш история със себе си за това, как трябва да бъдат нещата или как не трябва да бъдат нещата. И страдаш от това и от неговото въображаемо преживяване, години след като опитът е преминал. Условното мислене свързва нещо, което се е случило преди няколко години, с нещо, което се е случило преди няколко месеца и с нещо, което се е случило преди няколко дни и създава измама за удоволствие или болка (илюзия на “депресия” или “страдание” или “нещастие”) или “щастие” или “съжаление” или “виктимизация”). Мислещият ум свързва всички моменти и казва “болката, която изпитвам днес, и болката, която изпитах вчера, и болката, която изпитах седмица назад, са свързани.”
В момента, в който бъде преживяно, че всеки момент е уникален и несвързан с други моменти, неизразимо количество умствена енергия се освобождава – енергията, която предубеденото мислене използва за мисловно свързване на изолирани едно от друго събития, за проектиране на мисловни илюзии и за поддържането им на място чрез идеята за време, памет и въображение.
Предубеденото мислене свързва нещата, които се случват в живота, за да създаде или измама за болка, или измама за удоволствие. Опитваш се да прекратиш измамата за болка и се опитваш да удължим измамата за удоволствие, като използваш външни средства. Измамата за удоволствие бързо се превръща в измама за болка – посредством страха от загуба на това, което е възприемано като източникът на удоволствието, или чрез страха, че няма да получиш толкова много удоволствие отново. И двата вида умствени измами са чудесен начин за генериране на страдание, но те не са полезни всъщност и за нищо друго. Добрата новина е – измамите на ума нямат нищо общо с действителността. Измамите на ума се основават на условен рефлекс, а условният рефлекс никога не е с фактите. Освобождаването от привързаност към идеята за постоянство във времето (например “това беше най-лошата година в целия ми живот!”), която идея прожектира спомени и въображения, състоящи се от умствени измами, е удивително освобождаващо. В 12-стъпковите програми за възстановяване от зависимости се говори за това да се изживяват дните “един по един”, а не за борба и страдание чрез въвличане и затъване в паметта и въображението. В действителност реалността е дори по-добра от изживяването на “един ден дневно”, реалността се изживява по “един момент в даден момент”. Забелязал/а ли си?
Предубеденото мислене изразходва много психическа енергия (оттук и умствената умора или депресия, които идват от тези спомени и въображения, основани на погрешното възприемане при предубеденост), изкуственото свързване на така наречените “падове”, за да се създаде въображаема илюзия, измама за едно голямо “падане на дъното”. Когато спреш да свързваш умствено помежду им спомените си за “падения”, ти освобождаваш много умствена, емоционална и дори физическа енергия.
Въображаемите умствени илюзии се стопяват, като просто погледнеш през тях, виждайки, че те се основават на условното, предубеденото мислене – тази реакция никога не е спрямо фактите. Ключът е просто в това да забележиш, че почти винаги първопричината да възприемаш като нещастие нещо случващо се в момента е въображаемата оценка на нещо, което не се случва в момента. Освобождаването от привързаността към този навик за предубедено мислене може да не се случи за един ден, но като започнеш с малките неща и развиеш новия навик да преглеждаш деня си и да наблюдаваш за измами на ума, може да освободиш изненадващо количество енергия. Наблюдението, че животът всъщност се състои от момент по момент по момент; нов момент сега и отново нов момент сега; че всеки момент е свободен от предишния (паметта) и от следващия (въображението), помага да изчезнат тези умствени измами и да се насладиш на твърде истинската свобода отвъд въображението, точно тук и точно сега.
Отначало измамата може да се смята за дългогодишна. Например, предубеденото мислене казва: “Последните 10 години от живота ми не бяха нищо друго, освен тъга.”
Ами тъгата, която паметта си спомня, че е преживяна преди 10 години и тъгата, която мислеше, че се преживява преди 5 години, и тъгата, която мислеше да бъде изпитана преди година, и тъгата отпреди 6 месеца, която паметта си представя, и тъгата, преживяна преди седмица, която паметта си представя – тези тъги не са еднакви. Всъщност, те имат само едно общо нещо – всички те са мисли, държани сега в ума. И все пак паметта, заедно със своя партньор, Въображението, свързват тези инциденти (удобно забравяйки всички щастливи моменти и всички забавни моменти, както и добрите като цяло моменти) и ги превръщат в една дълга измама за тъжен живот.
Например, предубеденото мислене може да си представи: “Най-добрият ми приятел ме предаде преди 10 години, а баща ми почина преди 5 години, а приятелката ми ме остави преди една година, а кучето ми умря преди 6 месеца и аз загубих работата си преди седмица и всички те са свързани и правят дълга поредица от тъга!” Всички тези моменти отдавна са отминали. Когато видиш, че всеки от тези инциденти е бил отделен инцидент и е свързан с останалите само чрез ума, за да се създаде измама за 10-годишна скръб и, че никой от тях не се случва сега, освен в паметта и въображението, и че всичкото това страдание е свързано с оценка от и с реакция към на паметта и въображението, ти можеш да освободиш огромното количество енергия, която се използва за постоянното поддържане на тези измами за страдание.
За да премахнеш измамата, можеш да се върнеш назад и да откриеш моментите, когато не си бил/а тъжен(а) или депресиран/а или разстроен/а по друг начин. Можеш да си спомниш как се наслаждаваше на парти или на филм, на почивка, на излизане вечер, на книга, на пътуване или на работа. И да видиш как тези не-тъжни моменти всъщност разбиха възприеманата десет години от теб депресия. Така че, една измама за десетгодишна депресия сега е разбита на по-малки измами за тъга. Това вече не е огромно чудовище, а малки чудовища, които се появиха през тези 10 години. И ти осъзнаваш, че си се наслаждавал/а на много повече моменти на щастие, отколкото създадената от ума ти измама за тъга иска да ти позволи да признаеш. Всъщност, също толкова лесно ти би могъл(а) да си спомниш и умствена измама за въображаемо щастие! По-важното обаче е, че осъзнаваш, че животът се случва сега и само сега.
Оставянето на измамите, създадени от ума да контролират начина, по който се чувстваш, е като да оставиш историята да те напише, а не ти нея.
Ти си много по-свободен(а) точно сега, в момента, отколкото предубеденото мислене някога би могло да си представи.