Day: May 21, 2021

ТЕМА L1-3: Работа със самяма

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Въведохме практиката самяма на ниво 1.

Самяма е йогическа техника, първоначално въведена в Йога сутрите на Патанджали (основният текст на йога практиката, първоначално на санскрит, автор на мъдреца Патанджали от Индия от 2-ри век).

Йога сутрите на Патанджали говорят за 8 крайника или аспекти на йога (може би сте чули термина “Ащанга” по отношение на йога. Ащанга е санскритски термин, означаващ “Осем крайника”).

Яма – това означава “сдържаност” и включва ахимса (ненасилие), сатя (истинност), астея (некрадене), брахмачария (запазване на сексуалната енергия и нейното култивиране) и апариграха (не-желаене).
Нияма – това означава “спазване, съблюдаване” и включва сауча (чистота и чистоплътност), самтоса (доволство), тапас (топлина/фокус/строгост), свадхийя (изучаване на писанията и себе си) и ишвара пранидхана (да се отдадеш на божественото).
Асана – това означава “поза” и включва всички онези асани, които сме опознали и обичаме. В уроците асаните се използват като подготовка за пранаяма и медитация. Някои асани стимулират издигането на кундалини. (Виж: Урок Асани)
Пранаяма – това означава “ограничаване на жизнената сила/дъх” и включва пранаяма. (урок: Дишане)
Пратияхара – това означава обръщане на сетивата навътре.
Дхарана – това означава “концентрация или фокус на внимание”.
Дхияна – това означава “медитация” и е потокът от внимание навътре.
Самадхи – това означава “усвояване/надминаващо всичко” и това е, което изпитваме при ежедневна медитация.

Последните три крайника, комбинирани заедно (Дхарана, Дхияна и Самадхи), са съставните части на Самяма. Самяма е състоянието на почивка в дълбока вътрешна тишина (самадхи), заедно със способността да подхванеш или уловиш мисъл (концентрация/дхарана) и да я пуснеш навътре (медитация/дхияна). Тогава резултатите от самяма излизат автоматично от вътрешната тишина, защото вътрешната тишина/съзнание всъщност е едно и единствено поле. Разбирането на някои от по-дълбоките инструменти на финото осъзнаване, като самяма, ти помага да внесеш положително влияние в това единствено поле. Самяма е напреднала йога техника, която се основава на принципи, които използват оперативните сили на някои от по-фините и универсални аспекти на съзнанието; аспекти, за които много от нас дори не са наясно, че съществуват, но които са достъпни за всички от нас, имащи определена доза практика.

Първоначално самяма е много механичен процес, при който мислено подхващаш сутрата и след това я пускаш (мислено) в тишината (моля, погледни урока “Самяма” на Усъвършенствани Йога Практики за инструкции, връзката е предоставена по-долу). Докато продължаваш, практиката на самяма става все по-усъвършенствана, тъй като все повече и повече разговаряш с по-фини аспекти на твоето собствено съзнание. След това ще забележиш, че самяма е практика, която е много лесна и не изисква усилие. Практиката Самяма взема тишината, която си култивирал/а в медитация и премества тази неподвижност/тишина навън. Процесът на подхващането думата (сутра) и пускането й в тишината може да стане много екстатичен. Когато това започне да се случва, ти можеш да приложиш самяма към много други неща; екстазът потвърждава връзката ти с по-голямото поле на съзнанието и ти знаеш, че си ангажиран/а в жива самяма. Как можеш да си сигурен/сигурна в това? Много просто – от ефектите, които изпитваш. Съзнанието наистина е едно единствено поле, живот без окови, в действителност.

В Техниката Блаженство говорихме за това, “да подхванеш мисълта в ума си и точно преди мисълта да се формира .. СТОП .. и остани в тази празнина. Ще почувстваш много блаженство и екстаз”. В урока по Самяма Йогани (основателят на AYP) казва “подхвани сутра в самяма на много бледо, слабо, неясно, смътно и размито, мъгливо ниво”. Това слабо, смътно и размито ниво е точката, в която думата още не е оформена или както казва Йогани, “може да се тълкува в смисъл ‘енергията преди мисълта’.”

Веднъж след като основната практика на самяма е усвоена, тя се превръща в естествен навик да пускаш, да оставяш, да изоставяш. Това е моментът, в който можеш да започнеш да прилагаш самяма към някои от различните други практики, с които се занимаваш, с все по-голяма лекота. И накрая, практикуването на самяма може да стане автоматично или почти такова. Силата на тази техника обаче само се увеличава, колкото по-цялостна става тя.

Ресурси:
(AYP Основни уроци) Урок 149 “Осемте йога крайници и самяма – стопяване на тъмнината”
Онлайн издание на “Yoga Sutras of Patanjali”:
https://www.swamij.com/yoga-sutras.htm

ТЕХНИКА L2-2: Техниката Блаженство (Стоп техника)

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

“СПАНДА Е СТАБИЛНА, ВЛИЗА В СТАДИЙ ЕДНО, КОГАТО Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЯДОСАНА, ИНТЕНЗИВНО ВЪЗБУДЕНА, БЯГАЩА ИЛИ ЧУДЕЩА СЕ КАКВО ДА ПРАВИ.”
Йога Спандакарика, Сутра 22

“Всички възможни емоционални състояния, дори и най-негативните, могат да служат като възможност за йогина да осъзнае най-последната, основната реалност, освободена от затъмняващия воал на мисловните конструкции.”
Ксемараджа, Коментар на Сутра 22, Йога Спандакарика

Източник: “Строфи за Вибрацията” от Mark S.G. Dyczkowski

ТЕХНИКАТА БЛАЖЕНСТВО

Затвори очи и си мисли за нещо, което наистина страстно желаеш. Това е важно в началото, когато за първи път изучаваш техниката. Трябва да бъде нещо, което те прави наистина щастлив/а (би могъл/могла да го направиш с нещо, което наистина те ядосва или натъжава, но е по-забавно да започнеш с нещо, което те прави много щастлив/а). Сега започни да издигаш тази мисъл в ума си и точно както тя започва, преди в действителност мисълта да се оформи и очертае, СПРИ. Ще забележиш, особено ако забелязваш от позицията на неподвижност/покой/тишина, изненадващо количество блаженство. Просто позволи на това блаженство да проникне в цялата ти система, наслаждавай му се, нека просто те изпълни със своята приятна, блажена светлина. Това блаженство може да остане за няколко секунди или за няколко минути, колкото повече тишина преживяваш като цяло. А след това отново издигни мисълта в ума си… и я остави (остави я да избледнее и изчезне)… и точно както тя изчезва от ума ти… СПРИ. Трябва да почувстваш същото блаженство.

Продължавайки с тази практика, нараства времето, през което можеш да оставаш в зоната на блаженството. Очебийността на екстаза намалява (както при всички практики) и в действителност в продължение на няколко минути можеш да живееш в чисто осъзнаване… без мисли, просто чисто блаженство.

Всякакви мисли, емоции, чувства, които те притесняват (колкото по-силно е усещането, толкова по-лесно е да наблюдаваш колко ефективна е тази техника)…
Съзнателно го издигни в ума си (т.е. концентрирай вниманието си в него – бел. моя)… и точно преди мисълта, емоцията или чувството да може да се прояви (преди умственият обект да се оформи напълно – бел. моя)… СПРИ. Може да се наложи да опиташ няколко пъти, но цялото нещо просто се стопява (умственият обект просто изчезва – бел. моя). Ще се почувстваш и физически релаксирано. Много е удобно, за да се отучиш от физическото напрежение, което тялото ти не е забравило.

Като станеш по-добър/по-добра в това умение, можеш да го използваш във всеки момент от живота си. Колкото повече го използваш .. толкова повече ще започнеш да живееш в твоята вътрешна тишина. Тази техника е като ключ, който отключва вратата, която ти дава достъп до твоята вътрешна тишина/блаженство по всяко време на деня.

ПРЕДИСТОРИЯ – ЕЛЕГАНТНОСТТА И МОЩТА НА ТЕХНИКАТА БЛАЖЕНСТВО

В нашата съвременна епоха често се смятаме за технологично напреднали в сравнение с древните култури. Това разбира се е точно така, т.е. по отношение на външните технологии. Не е преувеличено да се каже обаче, че мъдреците-учени от древните времена във всяка частичка са били толкова, ако не и повече напреднали по отношение на вътрешните технологии, отколкото сегашните ни култури са напреднали по отношение на външните технологии.

Техниката Блаженство е пример за това. Мъдреците-учени от древен Кашмир очевидно са знаели, че всяко възприятие на мисъл произтича от чистото съзнание/осъзнаване и след това се оформя, проявява и накрая утихва обратно в чисто съзнание. Те също очевидно са знаели, че чрез упражняване на вродената ти воля (най-близкият аспект на осъзнаването до чистото съзнание) да спреш възникващото възприятие за мисъл, преди то/тя да се оформи напълно, тогава самата енергия, която обикновено се състои от възприятие за мисъл, се освобождава, става достъпна и се използва по естествен начин за и като пряко преживяване на блаженство. В древен Кашмир двойните аспекти на живота без окови са заявени с пълна простота – Осъзнаване и Блаженство (осъзнавай и изпитвай блаженство – бел. моя). Две страни на една и съща монета от единственото поле на осъзнаване, което всеки от нас и всички ние сме, сега.

Когато започнеш медитация (или което и да било ново начинание или дейност, свързани с нея), вероятно се чудиш за това нещо “вътрешна тишина”, особено защото почти всеки от нас бързо се убеждава, че е единствения човек в историята, който няма никаква такава! Това изобщо не е вярно, както установяваш, след като просто продължиш с ежедневните си практики. Тогава, един красив и безсмъртен ден, обикновено доста рано, ти преживяваш тишината, празнината, пространството. Пряко преживяваш, че това е реално. И тогава, по това време, или може би по друго време, свързваш точките и започваш да се чудим – възможно ли е това? Изобщо възможно ли е тези други прекрасни и изпълнени с чудеса преживявания и отваряния в едно по-разширено, духовно съзнание също да са реални?

Разбира се, за цинично обучения ум това изглежда твърде добре, за да е истина. Познай какво? Твърде хубаво е, за да не е истина. И точно както първите ти преживявания на вътрешна тишина и нейната естествена и непрекъснато нарастваща прогресия оттам нататък, заедно с първите ти преживявания на истински телесен екстаз благодарение на спиналното дишане в ежедневните практики и неговата все по-голяма прогресия оттам нататък, така и твоите първи преживявания на действителното блаженство, произтичащо от тази техника, ти позволяват да знаеш, че действителното блаженство е неразделна част от истинската ти същност. И не само това. Дава ти да разбереш, че действителното блаженство е безкрайно по-присъщо на съзнанието, отколкото мисленето. И, разбира се, това те мотивира да… може би, просто може би – избираш блаженството пред мисленето, през все повече и повече от времето. И това, разбира се, в действителност широко отваря вратата към Живот без окови.

И моля, обърни внимание – ако опиташ тази техника твърде рано, ще бъдеш дълбоко разочарован/а, нищо няма да се случи. Въпреки това, с малко наличност на вътрешна тишина, техниката Блаженство е приятна и невероятно лесна за изпълнение.

ТЕХНИКА L2-1: Техниката Празно пространство (Гап техника)

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

“В празното пространство, което разделя два момента на осъзнаване, се разбулва сияйна пространственост. Когато си вдишал/а напълно, или когато си издишал/а напълно, или когато дишането спре от само себе си, в това универсално затишие мисълта за ‘мен’ изчезва.”
Вижнана Бхайрава Тантра

ЕДИНИЯТ ОТ НАЧИНИТЕ ДА СЕ УЛОВИ ТОВА “ПРАЗНО ПРОСТРАНСТВО” е между вдишването и издишването.

При тази техника не задържаш дъха си в момента между вдишването и издишването. Оставяш дишането да тече непрекъснато, точно както дишаш по естествен начин. Дихателните техники на нивото ти на живот са, за да улесниш промените, които ще помогнат да разтопиш всяка дисхармония в жизненото ти преживяване.

На нивото ти на знание – сега оставяш дъха да тече навътре и навън автоматично, просто както той винаги прави, тази техника не е дихателна, не е свързана с начина ти на дишане. Това е умствена техника, тя се отнася до ума ти и до силата да влезеш в контакт с частите на ума ти, които са били в безсъзнание, като по този начин обединиш ума си и познаеш своята собствена сила, силата, която ще те отведе в истинската същност на твоето освободено осъзнаване.

И така, докато дишаш по естествен начин, улавяй празните моменти – леката и едва забележима пауза между вдишването и издишването. Забележи как по време на тази пауза няма мисли. Опитай се да забележиш и запомни какво е чувството ти за паузата между вдишване и издишване. Възприеми какво е чувството ти в тази пауза, буквалното сетивно усещане за нея. Сега се опитай да вземеш това чувство, тази неподвижност със себе си в дишането. Това е много фино движене на неподвижност при вдишването и при издишването ти. Отначало ще бъде много кратък момент на тишина, който лесно можеш да пропуснеш, но скоро ще можеш да чувстваш как неподвижността се движи във всеки твой момент. Много е просто, наистина. Обичайно, когато дъхът тече навън, вниманието тече навън заедно с него. Това е добре, това е нещо естествено. Въпреки това, един цял живот на създавани условни рефлекси, които благоприятстват фокусирането ти върху външните неща, е сътворил и една изкуствена динамичност, активност, при която цялото ти внимание изтича навън заедно с твоя дъх. Всичко това е изкуствено.

Като улавяш неподвижността, която можеш лесно и естествено да забележиш там, където се свързват твоето вдишване и издишване, ти преднамерено преживяваш и опознаваш своето истинско, съществуващо в момента лично осъзнаване. Когато издишваш, по-голямата част от твоето внимание изтича навън в сетивното възприятие и в обектите на това възприятие, но малко неподвижност, малко осъзнаване също така по естествен начин остава. След като всеки ден известно време използваш тази техника, започваш да забелязваш, че тази неподвижност наистина я чувстваш повече от естествена – тя се усеща като това, което си и всъщност си е така.

ДРУГ НАЧИН ЗА ДОСТЪП ДО ТАЗИ ПАУЗА НА НЕПОДВИЖНОСТ/ТИШИНА е между всеки две мисли.

Така че, опитваш се да намериш празнината между две мисли. Мисълта възниква, отшумява и възниква следващата мисъл. Между точката в която мисълта затихне и точката, в която възникне следващата мисъл има пауза.

Така че, ти забелязваш, откриваш тази пауза и преживяваш тишината между двете мисли. Опитай се да запомниш усещането от това преживяване и без усилие (много фино) се опитай да го издърпаш в следващата мисъл – просто го остави да тръгне заедно с теб, да дойде заедно с теб, така да се каже. И също така се опитай да увеличиш продължителността на тези паузи между мислите. Така че, положи усилие да забавиш следващата мисъл и така да удължиш паузата. По начин, подобен на дихателните техники на нивото на живот, това единство на дъха с ума на нивото на знание е едно изкуствено средство, за да включиш отново твоето естествено преживяване на собствената ти осъзнатост и на нейното протичане, нейното дишане между субективността (твоето действително преживяно осъзнаване) и обективността (обектите, формите във всеки момент от преживяването)

В действителност продължителността на паузата и продължителността на една мисъл са еднакви. Това, което наричаме празнина, пауза, гап, всъщност е основата на битието, на чистото, неизопачено, неизкривено съзнание, което лежи в основата на всяко възприятие и на всеки възприеман обект. Обаче, докато не преминеш поне половината от нивото на Знанието, ти повече преживяваш мислите, отколкото паузите между тях, защото се фокусираш повече върху мислите. Ако можеш бавно да отпуснеш своя фокус и да си позволиш вниманието ти да си почива върху паузата, по този начин в действителност можеш да увеличиш времето, през което прекарваш в паузата/неподвижност и то да е повече, отколкото времето в мисли.

ДРУГ НАЧИН ЗА ДОСТЪП ДО ТАЗИ ПАУЗА Е ЧРЕЗ ПОГЛЕД.

Фокусирай се върху обект, след това бавно го извади от своя фокус и се фокусирай върху друг обект – момента, когато нито един от двата обекта не е на фокус. Може да е много просто.

Например, вероятно четеш тези думи на екран или на отпечатана страница. Отдели малко време и остави своето зрение да се премести от тези думи към ръката ти. Съществува момент, пауза, в който тези думи ефективно се стопяват в твоето съзнание, докато ръката се появява в съзнанието ти, дори ако изглежда, че това се случва много бързо. Точно както при паузата при дишане, като погледнеш в паузата и тук, ще можеш да я преживееш – точната пауза, която свързва, съединява всеки два момента на възприятие. Това може да отнеме малко практика, но в крайна сметка динамиката е точно същата, както при описаната по-горе техника, използваща дихателните паузи. Можеш да правиш това с всяко едно сетивно усещане или възприятие, както и с комбинации от тях. Забележи температурата в стаята, в която си, а след това се фокусирайте върху най-силния звук, който можеш да чуеш. Паузата е достъпна, налична е отново в точката, свързваща двата момента на възприятие.

Това е така, защото “празнината” всъщност е завръщането към неподвижността на онази част от твоето съзнание, която винаги е в неподвижност/покой. Точно както белите ти дробове никога не са напълно изпразнени от въздух или сърцето ти никога не е изпразнено от кръв, така и твоят ум никога не е напълно празен от съзнание – може да изглежда, че умът ти изтича изцяло във възприятието и обектите на възприятие, но той не го прави. По начин, всъщност еднакъв с въздуха в белите дробове или кръвта в сърцето, все още има съзнание в ума, което трябва да бъде преживяно като същността, като “Аз”-а на този, който е преживяващият момента. Изгубването на връзка с осъзнаването на този Аз е напълно неестествено – но през целия живот на създавани условни рефлекси почти всеки от нас прави именно това, така или иначе, по цял ден и всеки ден.

Едно от най-удивителните неща във всичко това са описаните тук техники, разработени преди много векове, когато не е имало наука, способна да измери действителната активност на мозъка. Днешните инструменти могат и проследяват точните колебания в доминиращите мозъчни вълни, както и минималната неврохимична и невроелектрическа активност в мозъка. Всички тези скъпи, сложни инструменти разбулват нещо много интересно – те разкриват, че между всеки два момента на възприятие има празнина. Нещо, което онези от нас, участващи в това, да следват картата, наричана “Живот без окови”, са знаели и докладвали от хилядолетия.

И между другото, ако можеш да уловиш празнината между твоите мисли или други възприятия, не е нужно да практикуваш това чрез дъха си. Преживяването на празнината, използвайки дишането, е това, което трябва да направиш, когато не можеш да достигнеш до паузите в мислите си; просто дишането ти е най-физическото средство за този достъп и следователно най-лесното средство, когато започнеш да използваш техниката Празно пространство.

Работейки с тази техника чрез твоите мисли, възприятия или дъх през деня, всеки път, когато си спомниш за нея, скоро ще се запознаеш с неподвижността-покой, която не само е достъпна за теб всеки един момент; ще осъзнаеш, че това е неподвижността, към която всъщност се завръщаш всеки момент, независимо дали твоето повърхностно внимание забелязва това или не.

Всеки път, когато си спомниш да отведеш себе си в празнината, ти също ще видиш дали можеш да откриеш тези празнини и в твоята дейност. Ще видиш дали можеш да си позволиш да започнеш съзнателно да действаш от тази празнина, малко по малко. Скоро ще започнеш да изпитваш удивително чувство за единство, сила и знание в твоето продължаващо преживяване. Ще започнеш да забелязваш, че вече не се чувстваш дисбалансиран/а емоционално, умствено или енергийно, докато си в ежедневието, малко по малко. И просто ще ти бъде лесно с това, ще се забавляваш чрез него.

Отначало е невероятно да се изживее, чувства се добре и е забавно, но също така няма и бързане. Защото празнината винаги, всъщност винаги е тук. Това е основата на всичко съществуващо, истинската ти същност, самият ти, за които се говори в описанията за себереализация. И както сега започваш да виждаш, това е твоето Аз и в крайна сметка не е толкова далеч – как е възможно?

И ще откриеш и нещо друго, което е доста забележително – поетичните описания на същността ти, като например твърдението в множество традиции, че истинският Аз е “по-близо от собствения ти дъх”, не са метафорични. Те са повече, е, добре – буквални. И точни. Всъщност, ако ученията, техниките и ресурсите на всички традиции на мъдростта могат да бъдат обобщени в едно кратко и кратко изречение, може би ще бъде: “Те не се шегуват.”

В заключение – разширяване на основната техника е, да позволиш на част от осъзнаването да остане в неподвижност, независимо какво друго правиш. Така че, ако четеш тази техника, вероятно ще се окажеш напълно фокусиран/а върху тази задача, върху думите, които виждаш и четеш. Сега обаче, нека уловиш празнината, ако можеш. Ако не можеш, ще опиташ да използваш дъха за момент. Чувстваш ли я? Празнината? Да, неподвижността. Неподвижността, която е в противоположния край на възприятието от думите. Тя е винаги тук, просто обикновено не се забелязва. Досега.

Колко мощна е тази техника?

Йогическата наука на кашмирския шайвизъм първоначално е създала само няколко тома, очертаващи нейното учение и техники в Кашмир от 8 до 12 век. Само един том е посветен единствено на техниките. В този том е описана само една техника: техниката Празно пространство, описана по-горе. Пълният обем просто предлага сто и дванадесет вариации на тази единична техника. Този том се нарича Виджяна Бхайрава Тантра, “Книга за познаване на единството” (Volume on Knowing Unity).

За повече информация относно кашмирския шайвизъм, моля, вижте тук:

Living Unbound Resource: Kashmir Shaivism

ТЕМА L2-2: Знанието е Единство, Единството е Сила

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Някои от най-мощните учения, техники и ресурси във всички традиции на мъдрост подчертават важността на нивото на знание. Нивото на знание е мощта на Единството, което е резултат от истинското познание, от възприемане чрез ума, което е избистрено, пречистено и неагитирано и по този начин неизопачено. Това Единство е безпроблемното обединяване в едно цяло на формите в съзнанието с безформеното осъзнаване, което е истинското Аз – неограничавано осъзнаване, предшестващо това, което си бил/а принуден/а да мислиш като ум.

Има три фундаментални компонента на съзнанието в преживяването (трите нива на живота без окови – Живот, Знание и Осъзнаване), които могат да се разглеждат като части от един пъзел.

Осъзнаването е нещо единично и неоформено. Животът е многообразен и оформен.

Знанието е мостът, хибридът на оформеното с неоформеното, на действителния потенциал; на двата аспекта на реалността, която е реализирано съзнание, непрекъснато протичащо през нея; обективност в субективността и субективност в обективността; форма в пустотата и пустота във форма.

Частта от пъзела, която представлява нивото на осведоменост и частта, която представлява нивото на живот, не могат да се съединят директно една с друга. Те се нуждаят от свързваща част, мост. И тук идва Знанието. Единството на познанието свързва неограничаваното Осъзнаване с хармонията на Живота.

Повечето от нас, преди да заживеят неоковано, са запознати единствено с нивото на живот, което смятаме, че е едновременно ниво на живот и на познание. Казано простичко: условните рефлекси в мисленето те карат да смяташ, че мислите, чувствата, чувството за себе си и т.н. са част от действителната субективност. Но тези форми всъщност са само форми в осъзнаването – обекти на осъзнаването. Това става очевидно, след като веднъж видиш, че ако можеш да мислиш дадена мисъл или да чувстваш дадено чувство, тогава очевидно ти не си тази мисъл или чувство. Виждането и преживяването на това става много по-лесно, след като се развие (или по-точно – разкрие) значителна степен на вътрешна тишина. Мъдреците от всички религии и мъдри традиции говорят за важността на установяването на тази вътрешна тишина:
“Бъди неподвижен/а и знай, че аз съм Бог.” – Псалми
“Йога [Единство] е липсата на възбуда на ума.” – Йога сутри от Патанджали
“Дао, за което може да се говори, не е Дао.” – Тао Те Чинг
“Наложил/а си несъществуващи ограничения върху себе си или ограничения върху истинската си същност на чисто, безкрайно същество. Сега си недоволен/недоволна, защото вярваш, че си ограничено същество или естество; и ти започна да правиш духовни практики, за да надхвърлиш тези несъществуващи ограничения. Ако обаче твоят ум и практика предполагат съществуването на тези измислени окови, как изобщо можеш да ги надхвърлиш? ” – Шри Рамана Махарши

Има една отлична статия за “Познаване на непознаваемото” от уебсайта Donmeh West, от Реб Яков Лейб Хакохайн, от гледна точка на множество религии и мъдри традиции (включително съвременната психология; Карл Юнг е цитиран в статията).

В йога традициите нивото на знание е известно като Шакти, Сила или Способност в санскрит.

Нивото на знание е неописуемо просто, но не винаги лесно – включва опознаване на хибридната природа на ума, срещата както с форменото, така и с безформеното, за да познаеш единството на себе си с обективното преживяване. Познанието е ясното, неагитираното осъзнаване с пречистен ум, преживяване на естествената хармония на живота.

За повечето от нас, преди на ниво познание да преживеят Единството, действителното знание е скрито от символичното облачно покритие от мисли и чувства, възникващи в ума, които се бъркат с действителността, биват погрешно приемани за действителност.

Ето защо сутрите на Шива започват нивото на осъзнатост със следните две сутри:
“Истинското Аз е Освободено Осъзнаване” – Шива сутри 1.1
“Знанието е робство” – Шива сутри 1.2

Как можеш да преживееш Единството на познанието? Две техники, които да ти помогнат да започнеш, са Гап техниката и Стоп техниката.

ТЕМА L2-1: Как в действителност работи съзнанието

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
 

Физическо преживяване

/

Обективно осъзнаване

/                                                       \

Първично осъзнаване                                                             Умствено преживяване

\

Субективно осъзнаване – възприятие на себе си

 

Почти всеки от нас живее с чувство за отделеност от другите хора и от света около себе си. Този “лош сън” в живота не е нищо повече от изкуствено обусловената и непрекъснато подсилвана ловкост в измамите на твоето собствено съзнание.

 

Може би си слушал/а, че е казано: “Знайте истината и истината ще ви направи свободни.”

 

Истината, цялата истина и нищо друго освен истината е показана на графиката по-горе. Как да разбереш истината на своето собствено реализирано съзнание, живот без окови? Трябва да я преживееш. Точно това е, поради което този уеб сайт е тук – да ти предостави инструментите, които ти дават възможност да изпиташ реализирано осъзнаване, да преживееш буквалната свобода отвъд въображението, което е преживяването в живот без окови. Живот неокован от какво, по-точно? Живот неокован от изкуствените представи и идеи за разделение, в рамките на които почти всеки от нас сънува своя живот, вярвайки, че е отломка, а не неограничено съзнание.

 

Оригиналното съзнание е единно поле, всяко разделение в него е изкуствено и е свързано с дадени представи и/или разбирания. Тези идейни разграничения могат да бъдат полезни като съзнателни, творчески инструменти за комуникация. Въпреки това, макар тези разграничения да могат да създадат велики слуги, те създават наистина ужасни господари.

 

Ограниченият, мислещият ум не може да разбере реалността на твоята истинска същност като неограничавано осъзнаване, той не е оборудван или квалифициран за това. Мислещият ум е режещ инструмент – той прави разлика, разграничава и разделя. Има само преживяване на целостта на осъзнаването – понятията и идеите нямат място в действителността на твоята истинска същност.

 

Не, че чувството за себе си, мислите и физическите преживявания изчезват при живот без окови. В живот без окови идеите просто вече не са фокусирани изкуствено и непропорционално върху нещата. Те стават прозорец, вече не са стена. Естествената хармония се възстановява, а насладата от живота без окови е действителна.

ТЕМА L1-9: Практиката Самяма

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Има практика, описана от Йогани в уроците на AYP, наречена самяма. Това е усъвършенствана техника, но Йогани има чудесен начин да отдели житото от плявата и да опрости една практика, така че тя да може да бъде практикувана от всеки. Единствената предпоставка за тази практика е да имаме някаква вътрешна тишина, когато сядаме за медитация.

Техниката, както е описана в урок 150 “Практиката самяма”. Техниката по-долу е цитирана от този урок, но моля, прочетете целия урок тук:

132 Практиката самяма

Медитацията е процес на отвеждане на вниманието навътре към покой, вътрешна тишина, чисто блажено съзнание, състояние на Свидетел, самадхи.

След като имаме някаква вътрешна тишина, дори и само малко, добиваме възможността да започнем да действаме от това ниво на безкраен потенциал в нас.

Ще си припомниш, че в медитация използваме мисълта за звука, а не за значението на мантрата, за да позволяваме систематично на ума да отива в тишина. Същността е в това, да изоставиш всякакво значение, национален език или интелектуално съдържание и просто лесно да подхванеш мисълта за мантрата, като по този начин става възможно да се гмурнеш дълбоко в чистото блажено преживяване/съзнание. Нервната система също отива в тишина заедно с ума и метаболизмът се забавя.

При самяма започваме да вървим по другия път. Когато времето за медитация приключи, почиваме за минута-две и правим преход в самяма. Започваме с едно лесно състояние да не мислим нищо, просто почиваме в тишината. Ако идват мисли, просто ги пускаме да си отиват, оставяме ги да си отиват, без да се занимаваме или интересуваме от тях. В практиката на самяма всъщност не се занимаваме и с мантрата. Започваме с това да не благоприятстваме нищо, а просто лесно да бъдем в нашата тишина, колкото и тишина да имаме от току-що приключилата медитация и от естествено присъстващата в нас тишина в резултат на месеците и годините ежедневно медитиране. Това е отправната точка за самяма – тишината.

Единствената предпоставка за практикуване на самяма е да имаш малко вътрешна тишина. За повечето хора това става след няколко месеца ежедневна дълбока медитация, както е описано в първите уроци.

Сега сме готови да започнем практиката самяма. Ето как го правим.

Със самяма ние въвеждаме значение в тишината, поставяме началото на значение в тишината. Правим го по несложен, лесен и систематичен начин. Първо създаваме импулс за значение в тишината и след това го оставяме в тишината, изоставяме го в тишината, пускаме го в тишината.

Нека започнем с “Любов”. Това е хубаво място да започнем със самяма. При самяма се препоръчва да използваш своя най-съкровен, най-личен език – езикът, който отива най-дълбоко в сърцето ти, който и да е той (роден език – бел. моя).

В твоята лесна тишина подхвани, само веднъж, най-неопределеното, най-размитото усещане/чувство за думата “Любов” на твоя собствен език. Не прави умишлено опити за ясно произнасяне или пък умствени образи на тази или онази сцена или ситуация, която представлява Любовта за теб. Просто имай фин/слаб/приглушен спомен за Любов и след това го изостави в твоята тишина, пусни го в твоята тишина, лесната тишина в която си, докато подхващаш финото значение на Любов. Не размишлявай върху “Любов”, не анализирай “Любов” по време на самяма. Изобщо не мисли за “Любов”. Просто ела веднъж до нея по слаб/фин начин и след това я остави/изостави в тишината. Това е фино усещане за Любов, към което отиваш, нищо повече, а след това го остави, изостави го, пусни го (в тишината – бел. моя). Нещо такова.

След като си мислил “Любов” веднъж, бъди в тишина около петнадесет секунди. Ако идват някакви мисли, лесно ги пусни да си отидат. Не гледай часовника. С малко практика вътрешният ти часовник ще ти каже с достатъчно добра точност кога са изминали петнадесет секунди. Просто лесно пребивавай в тишина около четвърт минута. След това отново подхвани финото/приглушено/размито, неясно значение на “Любов” и пак я остави, изостави, пусни я в твоята тишина за около петнадесет секунди.

Това са две повторения на самяма – двукратно подхващане на “Любов” на нейното най-фино ниво на мисъл и два пъти изоставянето й в тишина. (Най-финото ниво на мисълта е намерението, т.е. финият стремеж/цел за създаване на мисъл – бел. моя)

Както при всички усъвършенствани йога практики, истинските ползи от самяма се появяват след дългосрочно ежедневно практикуване на определена установена практика от сутри. Ако продължаваме ежедневно или ежеседмично да променяме сутрите или пък практикуваме нередовно, резултати няма да се натрупат. Ако искаме да попаднем на вода, най-добре е да копаем на едно място. В усъвършенстваните йога практики ние можем да правим самяма след всяка сесия на медитация, преди да отидем на йони мудра кумбхака (ако я практикуваме) или преди да отидем в почивката за приключване. Самяма е продължение на нашата медитационна практика – първо отиваме навътре с медитация, после излизаме навън със самяма.

За тази цел тук е дадена балансирана серия от девет сутри. Предложението е всяка от сутрите да бъде правена в 2 самяма цикъла дневно, като във всеки цикъл се прави 2 пъти с около 15 секунди тишина за всяко правене, вървейки по реда от списъка. След няколко дни сутрите ще бъдат запомнени и ще е лесно да се движим по техния списък, когато сме в самяма, постепенно навлизайки все по-дълбоко, на практика – с всяка една сесия.

Сутрите са:
1. Любов
2. Излъчване/Сияние
3. Свързване/Единство
4. Здраве
5. Сила/Мощ
6. Изобилие
7. Мъдрост/Разумност
8. Вътрешна сетивност
9. Акаша – лекотата на въздуха

Всяка сутра се взема изцяло, с петнадесет секунди в тишина след това. Например, “Вътрешна сетивност” е единична сутра, последвана от петнадесет секунди тишина.

Значенията на сутрите могат да бъдат преведени на твоя най-съкровен или първи език, както беше обсъдено по-горе. Всички значения – освен “Акаша”, която е санскритска дума и означава “най-фин етер, вътрешното пространство.” Знаем от физиката, че ние сме етер – празно пространство отвътре, изобщо нищо наистина солидно. Такова е нашето тяло и когато правим самяма върху “Акаша – лекотата на въздуха”, ние започваме да се чувстваме много леки.

Ако правиш всяка от тези девет сутри два пъти в твоята самяма сесия, това ще отнеме приблизително 5 минути. Ако има някоя конкретна сутра, която чувстваш за необходимо да правиш повече пъти, тогава я добави накрая и прави самяма само с нея през допълнителни пет минути. Циклите остават с продължителност петнадесет секунди и ние просто правим това в продължение на пет минути – по часовник за допълнителните пет минути. Ако нямаш предпочитания, тогава можеш да правиш сутрата за лекотата на въздуха през допълнителните пет минути. Тя е много мощна. Това е умствена кундалини техника, която довежда много енергия нагоре в нервната система. Не е необичайно да има преживявания на физически симптоми като задъхване (автоматична бастрика пранаяма) и “подскачане” по време на самяма със сутрата на лекотата. Ако това се случва, осигури си мека повърхност като например матрак. Също така, може да има проява на различни симптоми и при другите сутри. Ние движим безкрайната вътрешна тишина вътре в нас, така че излизащите навън прояви могат да бъдат много реални и забележими. Патанджали нарича тези прояви “свръхестествени сили” или “сидхи”.

ТЕХНИКА L1-11: Асани, йога и живот без окови – рутина от асани

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Асаните се практикуват най-добре в началото на твоята йога рутина (каквато и да е тя), тъй като те спомагат за разхлабване на физическото тяло, поради което то седи по-удобно в статично положение, докато правиш своите дихателни упражнения и медитационни практики. Асаните също помагат за разхлабване на нервите и отваряне на енергийните пътища на тялото, за да можеш да получиш всички облаги от твоите седящи практики. Ето защо най-добрата последователност за йога практиките ти е да правиш 5 до 30 минути асана практики, в зависимост от твоята бхакти, последвано от 15 минути пранаяма и след това 20 минути медитация. Това е основната “пълна” йога рутина.

Какви асани са най-подходящи, за да се подготвиш за твоите практики? Обикновено това си зависи от практикуващия и от неговите лични предпочитания, но като цяло е добре да включиш навеждане напред, навеждане назад, обърната поза, гръбначно усукване и период на почивка в края. Използването на рутина, която съдържа всеки от тези елементи, ще бъде най-ефективно.

Ето една основна рутина, препоръчана от Йогани в уебсайта http://www.aypsite.org/asana.html. Това е последователност, която аз лично преподавам във всички мои уроци по йога за начинаещи, последователност, за която имах страхотни отзиви и която мога да препоръчам и от личен опит, също така.

СНИМКА 1: Усъвършенствани йога практики, Стартов комплект от асани – Пози 1-5

Последователността от AYP асани започва със загрявка, при която масажираш тялото и насочваш кръвния поток от всеки крайник обратно в торса (виж фигури 1а, 1б, 1в, 2а, 2б).
След това стигаш до седеж върху петите (фигура 3), където отделяш време, за да постигнеш удобен дихателен ритъм… ритъм, който се опитваш да поддържаш през останалата част от асана рутината.

Това е последвано от Джану Сиршасана или “седеж с глава до едното коляно” (фиг. 4а). Тази поза помага за разтягане на гръбначния стълб, раменете, подколенните сухожилия и слабините. Тя помага за стимулиране на черния дроб и бъбреците, помага за подобряване на храносмилането и е полезна при високо кръвно налягане, безсъние и синузит. Тя енергийно стимулира праната да се премести в гръбначния нерв, “сушумна нади”.

Следващата поза е Пашимотанасана или “седеж, наведен напред” (фиг. 4b). Физически тази поза помага за облекчаване на храносмилателни проблеми като констипация и помага при проблеми като ишиас. Енергийно тази поза стимулира чакрата Манипура (слънчев сплит).

Пашимотанасана е последвана от Саламба Сарвангасана или “раменен стоеж, свещ” (фиг. 5). Това е обърната поза, която подобрява притока на кръв към мозъка, подобрява секрецията на панкреаса, помага за предпазване от хернии и нарушения на уринирането и стимулира щитовидната жлеза, като същевременно укрепва мускулите на ръцете, раменете, врата и бедрата. Енергийно тази поза стимулира чакрата Вишудха (гърлото).

СНИМКА 2: Усъвършенствани йога практики, Стартов комплект от асани – Пози 6-14

След това преминаваш от раменната стойка направо в Халасана или “рало” (фиг. 6). Тази поза помага да се увеличи гъвкавостта на гръбначния стълб, тъй като отваря всеки гръбначен диск и разтяга всеки прешлен, което прави позата чудесна за хора с артрит или скованост на врата/гърба. Също така активира черния дроб, далака и щитовидната жлеза, стимулира коремните органи и е чудесна за тези, които изпитват главоболие, безсъние или високо кръвно налягане. Енергийно тази поза издърпва енергия от чакрата Муладхара (корен) до чакрата Вишудха (гърлото) и стимулира всяка от чакрите по пътя нагоре.

Следващата поза в последователността на AYP е Йога Мудра или “печатът на йога” (фиг. 7). Позата насочва кръвния поток нагоре, масажирайки долните бронхи на белите дробове. Тя е много добра за всеки, който има някаква форма на белодробен проблем, а също така помага при стомашни проблеми, тъй като помага за укрепване на храносмилателната система. Енергийно тази поза помага за отваряне на чакрата Анахата (сърце) и също така стимулира чакрата Аджна (трето око), тъй като насочва праната нагоре по сушумна нади (гръбначния нерв).

След това преминаваш към Буджангасана или “поза кобра” (фиг. 8). Тази поза помага за укрепване на мускулите на долната част на гърба, както и основните мускули, по-специално напречните коремни мускули. Тя стимулира надбъбречните жлези, помага за нормализиране на нередовните менструални цикли и също така помага при проблеми с газове или констипация. Енергийно тази поза стимулира както чакрата Свадхистхана (пъпа), така и чакрата Манипура (слънчевия сплит).

От Буджангасана преминаваш към Салабхасана или “поза скакалец” (фиг. 9). Тази поза е една от най-добрите пози за всеки, който има проблеми със синдрома на карпалния тунел или някой с тендинит на лактите. Позата ограничава притока на кръв към долната част на ръцете и след това позволява на кръвта да се втурне обратно, когато приключиш с позата. Това помага да се стимулира правилната циркулация в китките и лактите. Тази поза също помага за укрепване, компресиране и отваряне на гръбначния стълб.

След това преминаваш в Матсиендрасана “гръбначно усукване” (фиг. 10). Тази поза стимулира панкреаса, черния дроб, далака, бъбреците, стомаха, а също така както възходящото, така и низходящото дебело черво. Също така помага за подреждане и пренастройка на гръбначния стълб. Енергийно позата помага за спиралното изкачване на праната нагоре от корена през всички чакри, но е особено стимулираща за чакрата Манипура (слънчев сплит).

Сега идваш до изправен стоеж за Удияна Бандха или “повдигане на корема” (фиг. 11). Това не е непременно “асана” и по-скоро попада в категорията “бандха”, което означава “заключване”. Тази поза е най-вече, за да стимулира възходящия поток на енергията кундалини от чакрата Муладхара (корен), тъй като има всмукващ ефект върху праната, намираща се там.

Оттук преминаваш в Анувитасана или “огъване назад с разтягане” (фиг. 12). Тази поза помага за разтягане на коремните мускули, укрепване на гърба/гръбначния стълб и стимулира белите дробове. Енергийно позата помага за отваряне на чакрата Анахата (сърце).

След това, на това огъване назад противодействаш с навеждане напред … Утанасана или “навеждане напред с докосване на пръстите” (фиг. 13). Тази поза увеличава гъвкавостта в долната част на гърба, подколенните сухожилия и прасците, намалява умората, стимулира храносмилането, създава пространство между прешлените и помага при астма, високо кръвно налягане и остеопороза. Тя също така е лесна за изпълнение обърната поза, тъй като главата е по-ниско от сърцето и това увеличава притока на кръв към мозъка.

И накрая завършваш асана рутината със шавасана или “поза на труп” (фиг. 14). Тази поза позволява на тялото да си почине и да се освободи от всяко напрежение и позволява на енергийните запушвания в нервната система, които са били разхлабени от практикуването на асани, да се освободят/стопят, преди да преминеш към твоите седящи практики.

Така че, имайки предвид всичко това тук, продължи да правиш практиката си от асани, към която си предразположен/а, за да продължиш да поддържаш физическото тяло здраво и в добро състояние. Но не забравяй, че ако целта на твоите духовни практики е да се освободиш от страданието, ако целта на твоите духовни практики е да станеш просветлен/а, то практикуването единствено на асани няма да те отведе до края. Асаните ще помогнат по много начини, но пълната гама от йога практики е необходима, за да осъществиш себе си като Аз.

ТЕМА L1-8: Асани, йога и живот без окови – защо йога е повече от само асани

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

В наши дни, когато някой каже думата “йога”, повечето хора си мислят за асани (йога пози). Те си мислят за учебни часове по йога, в които се разтяга тялото, увеличава се физическата гъвкавост, помага се на хората да отслабнат и да влязат в по-добро цялостно физическо състояние. Но има ли в йога нещо повече от тези асани? Асаните ли са цялата йога?

С една дума, не. Асаните са само един от осемте крайника на йога, изложени от индийския мъдрец Патанджали, автор на “Йога сутрите”. Така че да, те имат дял в йога като цяло, но със сигурност не са цялата йога.

Напоследък в западното общество йога става все по-популярна, милиони хора в западните общества ходят на уроци по йога всяка седмица, а статистиката показва, че има още милиони, които имат желание да се занимават с йога, но тепърва ще стъпят в такова студио. Но колкото по-популярна става йога, толкова повече хора започват да осъзнават, че това, което може би са търсили в йога, те не получават от повечето йога уроци. Разбира се, ако целта ти е повишена гъвкавост, известна загуба на тегло и по-добро физическо състояние, да, може би получаваш това, което търсиш, от твоя курс с асани… но ако търсиш практики, насочени към духа, ако търсиш да сложиш край на личните страдания, ако търсиш начини да се придвижиш към живот без окови, тогава не са много добри шансовете да намериш това, което търсиш от твоя курс по йога асани.

Тялото и умът не са две отделни неща. Умът-тяло е единно нещо. Ако умът е замърсен, то и тялото ще бъде. Тялото е отражение на ума. Така че, опитите да усъвършенстваш телесната си форма постигат много малко, ако пълниш ума си с боклук. Няма основания да се очаква, че ако можеш да се научиш да контролираш тялото си, то тогава автоматично ще можеш да контролираш и ума … а именно умът е източника на всяко страдание. В живота нещата преминават от фини към груби, а не от груби към фини. Светът е физически изграден от миниатюрни атоми и молекули, така че не е логично да очакваш, че ще решиш всичките си проблеми, като работиш върху това, което атомите са изградили. Трябва да работиш върху корена на проблема и нагоре…. трябва да работиш върху атомите, преди да започнеш да работиш върху онова, което те създават. Да се върви по другия път е загубена кауза.

Традиционно асаните се правят, за да може тялото да се чувства удобно, когато седи за пранаяма (дихателни упражнения) и медитация, които са два от осемте йога крайника. Дори още нещо – санскритската дума “асана” означава “седалище”. От векове е добре известно, че основната практика на “йога” е медитацията, а не асаните. Причината за това е, защото практикуването на медитация е това, което ще те освободи от страданията в този свят… асаните сами по себе си не могат. Добре е да поддържаш тялото здраво и в добро състояние, тъй като то е съдът, чрез който Божественото в теб се проявява, показва, разкрива. Но простото поддържане на тялото в добро състояние няма да те отведе чак до освобождение, до просветление – до живот без окови. За да се освободиш от страданието, трябва да работиш върху корена на проблема, който е неправилното отъждествяване… мислейки (и вярвайки на мисълта), че си нещо, което всъщност не си. Ти не си твоето тяло. Ти не си твоите мисли. Ти не си твоите убеждения, вярвания, идеи, професия или личност. Ти си чисто съзнание, проявяващо се като форма. Правенето само на асани като духовна практика няма да ти помогне да развалиш навика на ума да се оприличаваш неправилно с външната “реалност”.

Това, което ще направят йога позите е, че ще помогнат за създаването на по-пречистен съд, което улеснява достъпа ти до Божественото вътре в теб. Те ще ти помогнат да коригираш физическите енергийни блокажи, като създадат отворени канали за плавното протичане на прана (жизнена сила), преминаваща през нервната ти система и ще ти позволят по-голям комфорт във физическия ти живот. Ти не си твоето тяло (съзнанието не изчезва след смъртта на физическото тяло), но човешката нервна система е превозното средство, което всеки един от нас използва за достъп до божественото в себе си. Така че, важно е да се отнасяш към своето тяло като към храма, който то е и да го поддържаш в добро състояние. Без това тяло не бихме имали възможността да осъзнаем себе си, своето Аз като Божествено.

Ако си склонен/склонна да включиш практики на асани в ежедневната си йога рутина всичко, което е необходимо е 5 до 10 минути асана практики, преди да седнеш за пранаяма и медитация. Добре е, ако удължиш това до 30 минути, стига бхакти (желанието) да е налице, но ако е много повече от това време и фокусът има тенденцията да се отклони от седящите практики към манипулациите с тялото, то ще престане да има баланс. Ще има твърде много внимание/фокусиране навън и недостатъчно навлизане навътре. Затова 30 минути асана практики е приблизително максималното, което всеки от нас трябва да прави, преди да седне за пранаяма и медитация.

Като се има предвид всичко това, къде се вписват асаните в пълната йога практика? Колко асана упражнения са ти необходими? Е, асаните не са необходими, за да стигнеш до място в живота, където страданието вече не съществува. Асаните не са необходими, за да стигнеш до живот в неоковано осъзнаване. Необходима е единствено медитационна практика, която култивира вътрешна тишина. Но, да кажем, ако си склонен/склонна да правиш асани като част от твоите духовни практики, то колко асани е подходящо, къде трябва да се впишат те в твоята ежедневна рутина от практики и какви асани трябва да правиш?

Усъвършенстваните йога практики (AYP) създадоха основна рутина от асани преди пранаяма и медитация, която може да ти служи като добра отправна точка и която също така може да служи като цялостна (макар и лека) асана рутина, преди началото на твоите седящи практики. За подробности относно тази рутина от асани, както и за съпътстваща информация относно всяка асана (поза) и нейните предимства, моля да разгледаш следващата техника.

РЕСУРС L1-5: Ненасилствена комуникация

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Дори тези от нас, които общо взето са добри и търпеливи хора, или поне относително са такива, поне през повечето време, могат да бъдат много изненадани да научат колко насилствено общуваме всъщност. Насилието при твоето общуване често е толкова несъгласувано с това какъв(а) се възприемаш, че си и често е твърде сляпа зона, дори за онези от нас, които чувстват, че са поне относително наясно с това как общуват. Затова, вероятно ще бъде наистина полезно за всеки от нас да погледне наново дали неговата комуникация е наистина ненасилствена и наистина състрадателна.

Причината, поради която за почти всеки от нас е ценен такъв нов поглед е, че ти си научил/а цялостния си стил на общуване в много ранна възраст, в период, когато не си имал/а дори представа какво означава да общуваш по начини, които са свободни от преобладаващото влияние на твоето семейство, твоята култура, твоето поколение, твоята националност и дори твоя основен език.

Системата за ненасилствена комуникация, разработена от Маршал Розенберг, е фантастичен ресурс, който може да бъде полезен за почти всеки от нас, ако не поради друга причина, то поне за да бъдеш сигурен(а), че всички аспекти на твоята комуникация са в хармония с това, което знаеш, че искаш да бъдеш и с когото възнамеряваш да бъдеш.

Ненасилствената комуникация ти помага да си изясниш начините, по които може да не комуникираш ясно, като същевременно ти предлага метод за ясна комуникация с всекиго, без да навлизаш в обвинения, манипулация, контрол, атака или някои от другите тенденции в комуникацията, с които можеш да си сигурен(а), че не се ангажираш или, че можеш да бъдеш изненадан/а, че преживяваш, когато те те завладеят (т.е. “Откъде идва това?”). И всяко късче полезна ННК (ненасилствена комуникация) ти помага да общуваш състрадателно с онези, които може би насочват изрази на нещастие към теб.

Което те води до същността, до истинската стойност на ННК – в сърцевината си ННК е цялата и единствено за Хармония, Единство и Цялостност, три от основните принципи на живота без окови. ННК нарича това условие за единство “съпричастност” и както и да бъде наречено, това е мястото, където стените се срутват и следователно мястото, където в действителност може да се случи комуникация. И когато комуникацията се случи, могат да се случат чудеса. Чудеса, променящи живота. Променящи света чудеса. Наистина.

Маршал Розенберг звучи като много обикновен човек. Обикновен човек, който е бил зашеметен и объркан от нивата на насилие в комуникацията по целия свят, в почти всеки вид ситуация, която попада в категорията на общуването. Обикновен човек, решил да направи нещо по въпроса. И понякога, може би дори всеки път, това е, което създава цялата разлика, прави всичко различно.

Докато оглеждаш всичко около теб – опитите за комуникация между хора, обсъждащи религия, хора, обсъждащи политика, хора, обсъждащи национални проблеми, може би дори хора, обсъждащи забелязани проблеми в своите собствени семейства или общности. Какво можеш да направиш? Можеш да се научиш как да общуваш състрадателно и тогава можеш да общуваш състрадателно. Можеш да бъдеш част от решението, вместо част от проблема. Можеш да бъдеш част от светлината, вместо съществуващото взаимодействие в смътни илюзии.

Можеш да установиш съпричастност, единство с всеки. Наистина. Всичко, което е необходимо, е искреност. Ако истински желаеш да се срещнеш, да общуваш, да се свържеш, ти си се добрал/а до най-голямата от всички сили, единствената истинска сила – любовта, която е живот без окови.

По-долу са някои откъси от “Ненасилствената комуникация: езикът на живота” на д-р Маршал Розенберг.

ВЪВЕДЕНИЕ

Вярвайки, че наша природа е да се наслаждаваме да даваме и получаваме по състрадателен начин, аз бях ангажиран през по-голямата част от живота си с два въпроса. Какво се случва, за да ни раздели от нашата състрадателна природа, карайки ни да се държим насилствено и експлоататорски? И обратното, какво позволява на някои хора да останат свързани със своята състрадателна природа дори при най-трудни обстоятелства?

Заниманието ми с тези въпроси започна в детството, през лятото на 1943 г., когато семейството ни се премести в Детройт, Мичиган. Втората седмица след като пристигнахме, избухна война между конкуренти заради инцидент в обществен парк. Над четиридесет души бяха убити през следващите няколко дни. Кварталът ни беше разположен в центъра на насилието и прекарахме три дни заключени в къщата.

Когато размириците приключиха и училището започна, открих, че едно име може да бъде толкова опасно, колкото и цвета на кожата. Когато учителят извика името ми по време на присъствието, две момчета кръвнишки ме погледнаха и изсъскаха: “Ти евреин/чифут ли си?” Никога досега не бях чувал думата и не знаех, че някои хора я използват, за да унижават евреите. След училище тези двамата ме чакаха – събориха ме на земята, ритаха ме и ме биеха.

От онова лято на 1943 г. изследвам двата въпроса, които споменах. Какво ни дава възможност, например, да останем свързани със състрадателната си природа дори при най-лошите обстоятелства? Мисля си за хора като Ети Хилесъм, които са останали състрадателни дори докато са били подложени на уродливите условия на германски концентрационен лагер. Както пише тя в дневника си по това време:
“Не се плаша лесно. Не защото съм смела, но защото знам, че имам работа с човешки същества и, че трябва да се опитам толкова силно, колкото мога, за да разбера всичко, което някой някога прави. И това беше истинският принос на това утро – не, че киселият млад офицер от Гестапо ми изкрещя, а че не изпитвах възмущение, но истинско състрадание и бих искала да го попитам: “Имал си много нещастно детство или приятелката ти те разочарова?” Да, той изглеждаше тормозен и управляван, начумерен и слаб. Трябваше да започна да го лекувам там и тогава, защото знам, че младите мъже като този, за съжаление са опасни, веднага щом изгубят своята човечност.” – Ети Хилесъм, “Мемоари”

Докато изучавах факторите, които влияят на способността ни да останем състрадателни, бях поразен от решаващата роля на езика и как употребяваме думите. Оттогава открих специфичен подход към “общуването – говорене и слушане”, който ни кара да даваме от сърце, свързвайки ни със самите нас, както и един с друг по начин, който позволява на нашето естествено състрадание да процъфти. Наричам този подход ненасилствена комуникация, използвайки термина “ненасилие”, както го използва Ганди – подходът се отнася до нашето естествено състояние на състрадание, когато насилието е отшумяло от сърцето. Въпреки, че може да не смятаме начина, по който говорим за “насилие”, нашите думи често водят до нараняване и до болка, независимо дали на самите нас или на другите. В някои общности процесът, който описвам, е известен като Състрадателна комуникация; съкращението ННК се използва в цялата книга и означава ненасилствена или състрадателна комуникация.

НАЧИН ЗА ФОКУСИРАНЕ НА ВНИМАНИЕТО

ННК се основава на езикови и комуникативни умения, които укрепват нашата способност да останем хора, дори при тежки, трудно поносими и дразнещи условия. Този метод не съдържа нищо ново. Всичко, което е поставено и обединено в ННК е известно от векове. Намерението ми е ННК да ни напомни за това, което вече знаем – за това, как ние хората трябва да се отнасяме един към друг и да ни помогне да живеем по начин, който конкретно проявява това знание.

ННК те ръководи в преоформянето на начина, по който се изразяваш и чуваш другите. Вместо реакциите ти да бъдат автоматични, основани на навици, твоите думи се превръщат в съзнателни отговори, които се основават твърдо на осъзнаването ти на това, което възприемаш, чувстваш и искаш в момента. Направляван/а си да изразяваш себе си с честност и яснота, като същевременно даваш на другите уважително и съпричастно внимание. При всяка обмяна с другите идваш, за да чуеш собствените си по-дълбоки нужди, както и техните. ННК те обучава да наблюдаваш внимателно и да станеш способен/а да определиш, да установиш поведението и условията, които те засягат. Научаваш се да определяш и ясно да произнесеш и изразиш това, което конкретно искаш в дадена ситуация. Формата е проста, но същевременно и преобразяваща те.

Тъй като ННК замества твоите стари модели на защита, оттегляне или атака, когато си изправен/а пред лицето на преценка, осъждане или критика, ти започваш да възприемаш себе си и другите, както и своите намерения и взаимоотношения в нова светлина. Съпротивлението, защитата и насилствените ти реакции са сведени до минимум. Когато се съсредоточиш върху изясняване на наблюдаваното, почувстваното и необходимото, а не върху диагностицирането, преценката или осъждането, ти откриваш дълбочината на собственото си състрадание. Чрез акцента си върху дълбокото слушане както на себе си, така и на другите, ННК насърчава и подпомага уважението, услужливостта и съпричастността и поражда взаимното желание да даваме от сърце.

Въпреки, че го наричам “процес на комуникация” или “език на състрадание”, ННК е нещо повече от процес или език. На по-дълбоко ниво ННК е постоянно напомняне да поддържаш вниманието си фокусирано върху място, където е по-вероятно да получиш това, което търсиш.

Има една история за мъж под уличната лампа, търсещ нещо на четири крака. Минаващ оттам полицай го попитал какво прави. “Търся ключовете на колата си”, отговорил мъжът, който изглеждал леко пиян. “Тук ли си ги изпуснал?” – попитал офицерът. “Не”, отговорил мъжът. “Изпуснах ги в уличката”. Виждайки обърканото изражение на полицая, мъжът побързал да обясни: “Но тук е много по-добре осветено.”

Откривам, че моята културна обусловеност ме кара да насоча вниманието си към места, където е малко вероятно да получа това, което искам. Разработих ННК като начин да тренирам своето внимание – да засияе светлината на съзнанието на места, които имат потенциала да дадат това, което търся. Това, което искам в своя живот е състрадание, поток между мен и другите, основан на взаимно отдаване от сърце.

ПРОЦЕСЪТ НА ННК

За да стигнем до взаимно желание да даваме от сърце, ние фокусираме светлината на съзнанието върху четири области – наричани четирите компонента на ННК модела.

Четирите компонента на ННК:
1. Наблюдение -наблюдаваш какво всъщност се случва в дадена ситуация.
2. Чувства – заявяваш как се чувстваш от това действие.
3. Нужди – казваш какви твои нужди са свързани с чувствата, които изпитваш.
4. Искане – отправяш много конкретна молба към другия.

Първо, наблюдаваш какво всъщност се случва в дадена ситуация – наблюдаваш какво казват или правят другите, което обогатява, или не обогатява живота им. Трикът е да можеш да изговориш и изразиш това наблюдение, без да въвеждаш каквато и да е осъждане или оценка – просто да кажеш какво прави човекът, което ти харесваш или не.

След това, заявяваш как се чувстваш, когато наблюдаваш това действие – наранено, уплашено, радостно, развеселено, раздразнено и т.н.?

На трето място, казваш какви твои нужди са свързани с чувствата, които изпитваш. Да познаваш тези три компонента означава, че използваш ННК, за да изразиш ясно и честно как си. Например, една майка може да изрази тези три части на сина си тийнейджър, като каже: “Феликс, когато видя две топки замърсени чорапи под масичката за кафе и още три до телевизора, се чувствам раздразнена, защото имам нужда от повече ред в стаите, които споделяме общо.”

Незабавно тя ще продължи с четвъртия компонент, много конкретна молба: “Би ли искал да сложиш чорапите си в твоята стаята или в пералнята?” Този четвърти компонент указва това, което искаш от другия човек и което би обогатило живота ти или ще направи живота много по-добър за теб.

По този начин част от умението ННК е да изразиш тези четири части информация много ясно, независимо дали устно или по друг начин. Другият аспект на тази комуникация се състои в приемането на същите четири части информация от другите. Свързваш се с тях, като първо откриеш какво те наблюдават, какво чувстват и от какво имат нужда. След това откриваш какво би обогатило живота им, когато получат четвъртото парче – тяхното искане. Докато фокусираш вниманието си върху споменатите четири области и помагаш на другите да правят същото, ти установяваш поток от общуване, напред и назад, докато състраданието се прояви по естествен начин – какво аз наблюдавам, чувствам и се нуждая, какво искам, за да обогатя живота си, какво другия наблюдава, чувства и от какво се нуждае, какво той иска, за да обогати своя живот.

Ресурси:
– Комуникация без насилие: http: //cННК.org/
– Книгата “Ненасилствената комуникация: езикът на живота”, д-р Маршал Розенберг

ТЕМА L1-7: Превъзмогване тиранията на идеите

Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com

Всички страдания са резултат от неправилна, неподходяща идея. Единична неправилна идея, идеята за разделяне, обособеност и предубеденост. Животът без окови е естественото състояние, цялата вселена е непрекъснато вибриращ танц на хармония, единство и цялост. Цялата природна вселена се свързва хармонично и синергично (синергия – взаимодействие и сътрудничество).

Единственото изключение от тази естествена хармония е неправилното схващане, известно като его, ограниченото чувство за себе си, мисълта, наречена “аз”. Съвсем доскоро по-голямата част от нас са живели през целия си живот, без никога изобщо да са чули за живот без окови или за различните начини да живееш без окови, които се предлагат от религии и духовни традиции. Или, ако сме чули за един от начините да живеем без окови, вероятно е той да е бил представен като нещо достъпно само чрез една религия или духовен път или чрез възприемане на специфичен начин на живот, като например да станеш свещеник, монах или монахиня. И така, ти си бил възпитаван/а предубедено и превъзпитаван/а предубедено, че освобождаването от страдание и свободата като цяло е за малцина избрани и във всеки случай, очевидно не е за теб. Буквално са те учили още от времето, когато си могъл(а) да разбираш само най-елементарните думи и понятия, че си отделен(а)/изолиран(а) и следователно сам/а. Беше обучен/а, че тези твои аспекти, които изглеждат отделни (физическото тяло, психологическите тенденции, индивидуалните черти и т.н.), са общата сума на това, което си – и следователно всеки от нас в действителност е отделен.

Поради този непропорционален фокус върху външния вид от всякакъв вид (включително вътрешния външен вид – мисли, чувства, чувството за себе си, предубедените спомени и т.н.), ти не само прекарваш живота си предубеден/а и предубеждаван/а, че този външен вид е реалност, но че и той е цялата, всичката реалност. И тъй като се фокусираш само върху формата на нещата (а не върху пространството на Съзнанието, в което всъщност се случва всичко), ти буквално ставаш “сляп/а за осъзнаването”, нито виждаш, нито познаваш по-голямата част от своето собствено съзнание и затова, ако то изобщо бива възприемано, то бива възприемано като нещо възвишено или мистично и съвсем вероятно (предубеденото мислене предполага) е да е нереално.

Реалността е, че животът без окови е реалност – това е най-първоначалното осъзнаване, в рамките на което се случва всичко останало. Това не е нито възвишено, нито метафизично, това просто е действително – съзнанието, според преживяването е единно поле. Всички части в него са произволни, своеволни и случайни различия. Всичко, което възприемаш, се превръща в електрически сигнали, вибриращи в мозъка ти. Целостта на осъзнаването е просто преживяването на това поле без възприятийните разграничения и отличителни черти. За това нещо както науката, така и религията недвусмислено са съгласни. Обаче по-голямата част от нас, независимо дали са ориентирани към науката, религията или към нито едното от тези двете, никога не са преживявали тази цялостност и следователно нито я преживяват, нито я възприемат като възможна. Тук е мястото, където идват духовните практики – те премахват облачното покривало на възприятийното разделяне, което пречи да бъде изживявана пълнотата и целостта, които всички ние всъщност сме, сега. Животът без окови е просто да бъдеш напълно, естествено и божествено човек – във, със и като цялостност на твоето собствено реализирано съзнание.

Въпреки това, повечето от нас никога не изпитват красотата, чистотата, пълното освобождение на живота без окови. Изглежда, че облачното покривало на предубеденото неправилно мнение е просто твърде дебело, особено след като повечето от нас дори не знаят, че сме затънали в пълна заблуда в почти всеки момент (преди да заживеем без окови), нито дори осъзнаваме, че тази фундаментална заблуда се подсилва, преразглежда се отново и по този начин се запомня, в почти всеки един момент. Най-вече обаче, всичко се свежда до факта, че най-често нямаш никаква идея какво да направиш, за да избегнеш продължаващите през целия ти живот чувство за липса на цел и чувство за неуспялост.

И така, как тогава да изживееш живота без окови?

В реалността животът без окови има две основни страни. Едната е преживяване на пълната гама от твоето първоначално, реализирано осъзнаване. Това е, за което са предназначени техниките за живот без окови. Другата е разбирането на илюзиите на неправилното мнение, като видиш през тяхната мъгла. Това е, което ученията за живот без окови са предназначени да улеснят.

1. Преживяване пълната гама на твоето първоначално, оригинално осъзнаване.

За да се възползваш от предимствата на редовното упражняване, просто трябва да го правиш. Същото важи и за универсалните духовни практики, които са били доказвани във всяка духовна традиция в продължение на хилядолетия. Не духовни вярвания, а духовни практики. Както при упражненията, когато се занимаваш с духовни практики, не става въпрос за това какво мислиш, а за това какво правиш. Когато започнеш ежедневната си рутина от доказани духовни практики (за подробности виж уроците от “Живот без окови”), не след дълго започват да се появяват осезаеми ползи. Тогава, след няколко седмици или месеца, или може би малко по-дълго за някои от нас, започваш да изпитваш някои от нещата, за които само си чувал/а или чел/а преди това. Изживяваш реалността на вътрешната тишина и неподвижност. Изживяваш реалността на фините енергии, за които говорят всички духовни традиции. Малко по малко директно преживяваш реалността, която, както казва Исус Христос в Библията, е небесното царство вътре в нас.

Когато отхвърляш духовната информация, защото по това време тя няма смисъл за теб, ти действаш, поставяйки се в огромно неблагоприятно положение. Нямаш преживяването, знанието, от позицията на което да направиш това изявление. Докато продължаваш с ежедневните си практики, откриваш, че всъщност изобщо не е необходимо да правиш никакви изявления: реалността на живота без окови се разбулва като напълно и просто очевидна.

Без духовни практики ти ще продължиш да живееш под вечно облачно покривало, изгубил/а вяра в съществуването на слънцето.

Отдавайки се на ежедневните практики, за относително къс период от време можеш и ще се насладиш в действителност на живота без окови. Какво означава “относително кратко”? За повечето от нас същността на пътуването към осъзнаване на целостта, към живота без окови, отнема сравнително малко години. Това е много по-кратък период от време, отколкото е отнемал на повечето хора през историята на човечеството. Причината за това е, че отварянето на шлюзовете на информация в световен мащаб позволи на повече от нас да имат по-голям достъп до изключително ценна духовна и свързана със съзнанието/осъзнаването информация през последните години, отколкото по всяко друго време в човешката история. Следователно успяхме да дестилираме, пречистим, усъвършенстваме и подобрим съществуващите учения, техники и ресурси. И все пак за всички нас това е много, много индивидуална активност – всеки е различен, преди да стигне до съзнателното преживяване на единството. Някои от нас незабавно се пробуждат да живеят неоковани, но това е много, много рядко срещано. Други го правят в рамките на няколко кратки месеца, но това също е много рядко. За повечето от нас процесът изглежда отнема шепа години, макар че с все по-ефективните усъвършенствания на практиките и произтичащите от тях преживявания и разбиране, може би ще бъдем способни да помогнем да съкратим допълнително тези времеви рамки. Вероятно не е реалистично за повечето от нас да очакваме да живеем напълно неоковани след няколко месеца, но от друга страна – ако отнеме повече от десетилетие, вероятно има някакъв аспект от нашия подход, който трябва да бъде пречистен и усъвършенстван.

Реално погледнато, до започването да живееш неокован/а, можеш да очакваш да отнеме няколко години в ежедневни практики, като непрекъснато получаваш все по-голяма тишина, свобода и чистота, докато всъщност животът без окови не се превърне в подразбиращ се за теб и върховното състояние, преподавано от всяка духовна традиция се превърне в твое ежедневие.

2. Разбиране илюзиите на неправилното мнение.

Имал/а си преживяването да вярваш, че нещо е вярно, или да се чувстваш по определен начин по отношение на нещо или някого, а след това внезапно да си промениш този възглед въз основа на нова информация. Едно време въртенето на Слънцето около Земята е било възприемано за факт – достатъчно, за да може Галилей да бъде жестоко наказан, че се осмелил да заяви друго. В момента е прието, че Земята се върти около Слънцето. Кое създаде тази разлика? Способността и желанието просто да наблюдаваш, отбелязваш и виждаш по-прецизно.

Така е и с живота без окови.

Когато повече не вярваш на неправилни възгледи, толкова повече животът без окови е твоето естествено състояние, хармоничното протичане на живота, сега. Кои от възгледите, на които в момента вярваш, са неверни? Всичките. Наистина. Как може една концепция да бъде вярна? Това е лесен и напълно верен отговор. Обаче повечето от нас не само няма да повярват веднага на този отговор, но и не могат. Подсилване на предубеденото мислене и идеи през целия живот, свързано с пристрастност/предубеденост и с липси и недостиг, а също така и объркването на схващанията с действителното – това е дълбоко заложено в почти всички нас. Тялото следва ума, умът следва съзнанието. Ако осъзнаването е блокирано от облачната покривка на идейната предубеденост и пристрастеност, ти се опитваш да завършиш уравнението за цялост, като изискваш 2 + 2 да бъде равно на 3. От тук следват и всички затруднения.

Начинът да живееш неоковано всъщност е повече неправене, отколкото правене – това е освобождаването от/на всичко, което е невярно, неистинско, чрез преживяване, разбиране и създаване на свой собствен начин за излизане от тъмната нереалност на въображаемите ограничения и влизане в красивата реалност на живота без граници.

Наистина е много просто.

Няколко основни набора от инструменти, използвани от човечеството (разликите/различията, правени от езика и основаното на езика мислене), бяха объркани с реалността и по този начин се превърнаха в ефективни тирани на човечеството. Езикът и мисленето могат да бъдат полезни и дори приятни творчески инструменти, обаче те правят ужасна тирания.

Да оставиш езика и възгледите да управляват твоя живот е все едно да оставиш песента да те изпее, да оставиш историята да те напише, да оставиш глината да те извайва. Всъщност ти сме певеца, музиканта, автора, скулптора. Животът без окови е да живееш в осъзнато единство, в осъзнаването на себе си като цялост, наслаждавайки се на хармонията на живота, освободен/а от плен, измислени концепции за несправедливост, недостиг, оскъдица и липса.

Когато позволиш на предубедени идеи да те използват като играчка, доколко дълбоко достига тяхното царство на терор?

Какво те плаши? В дълбините на твоите лични мисли? Тревогите, които се надигат непредвидени и те дърпат отвсякъде като зъл, невиждан кукловод? Ето колко дълбоко достига. Случва ли се в момента това, което те плаши? В твоето непосредствено преживяване? Вероятно не. Въпреки това, все още има автоматична, несъзнавана реакция спрямо тези мисли, които възникват автоматично. За това ли си се абонирал/а? Много от нас със сигурност изглежда така и си мислят.

Истината, когато я преживееш, е едновременно зашеметяваща и напълно освобождаваща те – егото, твоето неоправдано и неуместно чувство за липса и за пристрастност само по себе си е нереална мисъл и затова неговата реалност се състои от неуместни мисли, които просто са други мисли, получени от измислената вселена на липси и пристрастеност.

Какви са последиците от това? Когато тази нещастна, нереална и изпълнена със страх фантазия се стопи, ти осъзнаваш:
– Животът е Хармония
– Знаенето е Единство
– Съзнанието е Цялостност

И нещо още по-важно и приложимо, ти осъзнаваш от опит, че:
Живееш неокован/а, като истинска Свобода и отвъд предубеденото мисловно въображение на ума.

“Свобода отвъд въображението” е нещо повече от крилата фраза, това е много реален ключ към разбирането и действителното преживяване на живота без окови.

Животът без окови може да бъде намерен само в Свободата, която е отвъд фантазиите на ума, в реалността, която е отвъд и преди различията, правени от езика (значенията на думите – бел. моя) и езиковото мислене. Умът и езикът са режещи инструменти. Те разделят, решават, дават определения и разграничават. Следователно те могат да бъдат полезни при създаването на специфични аспекти от твоя живот, но не са подходящи да бъдат арбитри за целостта на реалността.

Как можеш да знаеш това за себе си? Чрез преживяване и чрез разбиране.

Как можеш да постигнеш това преживяване и това разбиране? Практики, практики и пак практики.

Малко време, искрено отдадено всеки ден, води до живот без окови, до Свобода отвъд фантазиите на ума, в действителността.