ТЕХНИКА L1-5: Стопяване на емоционалните реакции в действителността
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
1. Условията, поставени, определени ни от ума.
Умът ти, през годините на тренировка и обучение, е определил какво смята, че е необходимо, за да бъдеш щастлив/а. Тогава, чрез тези мисли ти определяш кой/коя мислиш, че си. Умът работи усилено, за да поддържа своите представи-образи, въз основа на това, какъв е бил обучен да се мисли, че е – и става много нещастен, когато тези представи са застрашени.
Не говорим за основния, линеен тип мислене, който добавя, изважда и запомня списъци с хранителни стоки и рождени дни. Говорим за ума, който трупа етикети и истории върху обикновената реалност: “Ако не реша този проблем с алгебрата, ще се проваля на теста по математика и тогава няма да вляза в нито един колеж, никога няма да си намеря работа и ще съм провал!”
Поставените ти условия те карат да вярваш, че не можеш да функционираш без ума. Познай кой е измислил тази история? Много от нас обаче са изпитвали шофиране до работа, качване в колата и стигане до офиса, внезапно осъзнавайки, че са шофирали по целия път, без нито веднъж да се замислят за шофирането. Вземаше леви и десни завои, спираше на знаци за спиране и на светофари, сменяше лентите, забавяше, ускоряваше – но не помниш съзнателно да си правил/а нещо от това.
Умът би искал да мисли, че той управлява живота ти и те е убедил, че не можеш да направиш нищо извън оковите на това, което неговото обучение ти е определило. Въпреки това, някак си успя да стигнеш накъдето беше тръгнал/а, без да протича умствен коментар за твоето шофиране. Обаче има добър шанс, че шофирането ти беше автоматично, защото слушаше коментара на ума по други въпроси.
По същия начин успяваш да ядеш, да дишаш, да ходиш и да спиш, без умът да казва: “Добре, сега хапни, сега дъвчи, сега вдишай, сега издишай, сега движи мускулите, за да движиш десния си крак, увери се, че лявата ръка се движи” и т.н. И все пак мислещият ум те е убедил, че свят, основан на мисленето, е реалност.
2. Отделяне на емоциите от умствените етикети.
Първото нещо, което ще започнем да правим, е да отделиш една емоция от етикета, който условният ум е закачил на дадена ситуация. Това буквално е ключът към различаването на реалното от нереалното, както скоро ще изпиташ сам/а.
Много мисли и думи свързваш с възникващите емоции. Всъщност, ПОВЕЧЕТО ЕМОЦИИ НЕ БИХА ВЪЗНИКНАЛИ ИЛИ НЕ БИХА МОГЛИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ПОВЕЧЕ ОТ МИГ ИЛИ ДВА, без условното мислене да ги запази изкуствено. Обикновено не отделяш емоцията от оценката на мислещия ум за ситуацията и така бъркаш предубедения умствен етикет с реалността. Например, можеш да кажеш “Чувствам се като провал”.
Провалът не е чувство, провалът е понятие, идея, представа. Предубеденият ум е определил какво според него е успехът и когато реалните обстоятелства не се вписват в това определение, той закача етикета “неуспех”.
Първото нещо, което трябва да направиш, за да станеш по-осъзнат/а за всичко това, е да отделиш, да различиш емоцията от оценката на ума, както и оценката на ума от това, което всъщност се случва. Това не е никак сложно и всъщност може да стане автоматизъм за не много време.
Първо, определи емоцията, която изпитваш.
И така, можеш да преформулираш това твърдение на “Чувствам се ядосан/тъжен/изплашен/засрамен/обезсърчен, защото не печеля толкова пари, колкото мисля, че трябва да печеля.”
Чувствам се ядосан/тъжен/засрамен = ЕМОЦИЯ
Количеството пари = РЕАЛНОСТ
Недостатъчно = ЕТИКЕТ (някой, който работи на Уолстрийт, може да се почувства като провал, защото печели само 1 милион долара годишно, но смята, че трябва да направи 10 милиона долара, както правят наистина успешните хора. Повечето от нас останалите смятаме, че трябва да направим няколко хиляди повече отколкото правим и това е представата за провал – и така, етикетът “недостатъчно” е относителен.)
Същото се отнася до “Чувствам се неразбран”. “Неразбран” е оценка, етикет. Това е пример за ума, който решава какво ниво на разбиране има друг човек за теб, въз основа на това, което според теб представлява “да бъдеш разбран/а”, и как тази представа съвпада с това, което предубеденото мислене смята, че трябва да бъде направено. Така че, по-добрият начин да се каже това би бил: “Чувствам се тъжен/раздразнен/тревожен, защото чувствам, че хората не разбират какво се опитвам да кажа”.
Чувствам се тъжен/раздразнен = ЕМОЦИЯ
Това, което казвам = РЕАЛНОСТ
Хората не разбират = ЕТИКЕТ (това, кое хората разбират и кое не разбират, е относително. Начините, по които очакваш да те разберат, са относителни. И разбирането, и неразбирането се основават на предубеденото, условното мислене – твоето мислене с идеи, представи, базирано на живота ти в условности, и тяхното мислене в идеи, представи, базирано на техния живот в условности.)
И така, докато изживяваш деня си, съзнателно ще се опиташ да отделиш и отличиш емоцията от етикета, който умът прикрепя на ситуацията. Правейки това, скоро ще забележиш, че твоята емоционална реакция на практика никога, ама никога не се отнася до това, което всъщност се случва. Твоята емоционална реакция винаги е реакция към етикета, който предубеденото мислене е закачило, и който етикет филтрира действителното обстоятелство.
Още от момента, в който се събудиш, твоите емоции се определят от мислещия ум, който обозначава как той мисли, че ще бъде денят, въз основа на неговите предубедени спомени и въображение. Мислещият ум разпознава емоцията, която си свързал/а с това, което смяташ, че ще бъде денят – тъжен, щастлив, нетърпелив, развълнуван, отегчен и продължава да разпознава различните емоции и етикети, преживявани през деня, без никога да осъзнаваш факта, че не реагираш на действителните обстоятелства, а на своите собствени етикети.
Чувствам се тъжен/ядосан/отегчен и т.н. = ЕМОЦИЯ
Събитията от деня = РЕАЛНОСТ
Как мисля, че денят ще мине = ЕТИКЕТ
Ако е възможно, запиши си ги – всеки път, когато почувстваш емоционална реакция, запиши си емоцията, действителните обстоятелства и етикетът, който е причинил емоцията. Умът има начин да изкривява нещата, когато смята, че разбираш неговите трикове, и така – записването на реакцията, действителното обстоятелство и етикетът, предизвикал емоционалната реакция, е много мощна техника за освобождаване от тиранията на предубеденото мислене.
Така че, това е първата ти стъпка. Отдели емоцията от етикета и етикета от действителното обстоятелство.
Колко важно е това?
Това е фундаментално. Разстоянието между това, къде мислиш, че си сега и живота без окови се измерва почти изцяло чрез твоите емоционални реакции към условните етикети. Мисленето е полезен инструмент, но прави майстора наистина ужасен. Тази проста техника ще помогне за възстановяване на естествения ред на реалността, простата хармония на живот в действителността.