ТЕМА L1-3: Прозорецът на твоя ум
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Повечето от нас са израснали в култура, в която търсим щастие навън. Това е нещо, което сме взели още от деца. Правеше неща, които биха харесали на хората около теб, така че да получиш похвала и одобрение от другите. Израсна, научавайки, че за да бъдеш щастлив/а, ще ти трябват определени неща – трябва да бъдеш най-добър/а в нещо, трябва да имаш голяма къща, работа, пари, партньор, деца и т.н. Твоето щастие винаги е “някъде там”, (а не тук – бел. моя), обвързано с това да получиш нещо или да стигнеш някъде, винаги в бъдещето.
В резултат на това прекарваш по-голямата част от живота си, опитвайки се да промениш нещата около себе си, за да бъдеш щастлив/а. Ако не си щастлив/а, си мислиш, че това е така, защото нещо не върви по начина, по който искаш, или че някой не се държи по начина, по който ти е необходимо.
Когато живееш у дома, докато растеш, нямаш търпение да излезеш изпод покрива на родителите си и да живееш самостоятелно, за да намериш своята независимост. След това трябва да си намериш работа. След това трябва да излезеш от апартамента, който споделяш, защото не харесваш съквартирантите си. След това се нуждаеш от повече пари, за да си позволиш новия апартамент. След това решаваш, че си самотен/самотна, нуждаеш се от партньор. Също така би било чудесно, ако имаше деца, и къща, и двор, и куче. Добри приятели. Любящо семейство. Бърз напредък в кариерата.
След това имаш всички тези неща. И тогава си мислиш, че си претоварен/а и, че имаш нужда от почивка, имаш нужда от отпуск. Мечтаеш за онази перфектна ваканция на красивия плаж, която виждаш в тези брошури, където най-накрая наистина можеш да се отпуснеш. Оказваш се на абсолютно същия плаж от красивите брошури. Ах, сега да се отпусна. И все пак, колко време обаче наистина се наслаждаваш? Когато си на почивка, в ума си вече си се върнал/а на работа и в къщи, мислейки за всички наваксвания, които ще трябва да направиш, и за приятелите, на които трябва да се обадиш, и за историите, които трябва да разкажеш. Правиш много снимки, за да уловиш красотата на този прекрасен плаж, защото, въпреки че в момента умът ти няма да ти позволи да се насладиш на плажа, ти си сигурен/сигурна, че когато се върнеш у дома, можеш да разгледаш тези снимки и тогава да се насладиш на ваканцията!
Така че, освен няколкото минути радост, която изпитваш, когато получиш нещо, което наистина искаш, щастлив/а ли си наистина? И ако щастието се случва, когато постигнеш изпълнението на своите желания, защо твърде много от нас не могат да останат щастливи, дори когато технически са осъществили всичките си мечти през целия живот (е добре, във всеки случай повечето от тези мечти)?
“Докато не получа този обект (предмет, пари, приятелство, каквото и да е), няма да бъда щастлив. Трябва да се стремя да го получа и след това, когато го имам, трябва да се стремя да го запазя. Временно получавам тръпка. О, толкова се вълнувам, получих го! Но колко дълго трае това? Няколко минути, най-много няколко дни. Когато получиш новата си кола, колко дълго трае този трепет? Докато следващата ти привързаност не бъде застрашена!” – Отец Антъни де Мело
И така, има ли начин наистина да бъдеш щастлив/а? Възможно ли е да има недостатък в начина, по който виждаш нещата? Прекарваш толкова много време в опити да промениш света около теб, но замислял/а ли си се някога: “Може би просто светът си е добре. Може би, просто може би, прозорецът, през който гледам, да се нуждае от почистване?”
Този прозорец, през който гледаш, е твоя ум.
Всички сме преживявали разходка в парка или по плажа, изгубени в притеснения и мисли, а след това в друг ден да вървиш по същата пътека, когато в по-добро умствено пространство се наслаждаваш на пейзажа. Паркът/плажът все още си е същият – единственото различно нещо е твоето състояние на ума.
Или, когато някой те похвали, си много доволен/доволна от този човек, но от момента, в който той вече не казва неща, които умът ти обича да чува, променяш мнението си за него.
Когато си в лошо настроение, всички около нас изглеждат досадни и нацупени, дори и те да не са наясно с това. Когато си щастлив/а, целият свят изглежда щастлив. Възможно ли е всички хора около теб по едно и също време да бъдат щастливи или пък да бъдат нацупени ? Виждаш ли как твоето умствено състояние, прозорецът, през който гледаш, всъщност определя как изглежда светът около теб във всеки един момент?
“Ние виждаме света не такъв, какъвто е, а такъв, каквито ние сме.” – Анаис Нин
Има няколко техники, разгледани в “Живот без окови” – техники за това, как да забележиш този прозорец (ум), за който говорим. Ако не можеш да намериш прозореца, определено няма да знаеш как да го почистиш, нали?