ТЕХНИКА L1-7: Приемане на реалността
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Както се говореше в ученията, видя как трябва да търсиш щастието в себе си. Цял живот търсиш щастието навън. Ако това наистина те прави щастлив/а, трябваше да си най-щастливия жив човек, след като манипулираше себе си и света около теб, трябваше да имаш всичко, включително и изящното изкуство за намиране на щастието. И все пак, щастието винаги е точно отвъд теб. Дори когато си го наваксаш, то ти се изплъзва много скоро.
Така че, възможно ли е “щастливо до края на живота”? Да. Възможно е да бъдеш щастлив/а точно там, където се намираш. Как?
Промени начина, по който мислиш. Вместо “какво може да направи светът, за да ме направи щастлив/а?” или “как мога да се променя, за да спечеля любовта на света?”, вгледай се в “как мога да приема света такъв, какъвто е, и себе си такъв, какъвто съм?”
Във всички примерни твърдения, за които говорихме в “Стопяване на емоционалните реакции в действителността” и “Идентифициране на историите на ума”, имаше една част, наречена “реалност”…, която беше реално съществуващата ситуация, без никакво нейно тълкуване и обяснение. Приемането на тази част, реалността на ситуацията, ще направи всичко различно.
Приемането не означава, че си слаб/а или да позволяваш на другите да те използват като изтривалка или да не действаш, когато е необходимо действие. Приемането означава отпадане на умствените истории, които те карат да страдаш, като те държат умствено и емоционално обвързан/а с дадена ситуация. Да си привързан/а към историите на ума е ненужно изразходване на твоята енергия, хвърчене в облаците и изтичане на енергия. Приемането помага да се преодолее историята на ума и да се отнесеш с яснота и разбиране към всеки един момент или ситуация.
Нещата се случват около теб без помощта ти. Може да вярваш, че правиш нещата да се случват, но животът просто продължава да тече със или без твоята помощ.
Вярваш, че всъщност проправяш жизнената си пътека, обаче, погледни назад и бъди честен/честна със себе си … колко от живота ти е бил, както си планирал/а? Колко от твоята тъга е, защото все още си прилепен/а към мечтите (“историите на ума”), които си имал/а за живота си, партньора, децата, родителите, братята и сестрите си. Какво се случва, ако изоставиш идеите (“историите на ума”), които имаш? Това е лека промяна в твоя фокус. Насочваш цялото си внимание и енергия към твоите истории на ума и виждаш своя свят от това място. Всичко, което е необходимо да направиш, е да изместиш своя фокус от историите на ума и да приемеш реалността.
Нека разгледаме това:
“Чувствам се тъжна, защото съм разочарована, че майка ми не е наоколо повече, за да ми помага за децата ми.”
– емоция = тъжна
– етикет = разочарована
– история на ума = майка ми трябва да помогне повече
– реалност = майка ми е тук веднъж седмично/месечно/никога.
Така че, тъжна си, защото не можеш да приемеш реалността на случващото се. Майка ти прави това, което прави. Може би тя не иска отново да премине през това отглеждане на деца. Може би се чувства необичана, защото се чувства, че я използваш да се грижи за децата. Може би е възрастна и няма сили да се грижи за децата. Може би се страхува, че е на възраст и може да не успее да се справи с децата. Знаем колко се изморяваме, като се грижим за децата. Е, тя може би е двойно по-възрастна от теб… и с енергия наполовина на твоята. Или може би просто не я интересува.
Всички горепосочени изявления са, за да ти помогнат да разбереш през какво може би преминава тя. Но всъщност няма значение какво преживява тя. Можеш само да предполагаш какво чувства или мисли някой друг – твоите истории на ума. Единственото нещо, в което можеш да си сигурна е – какво се случва. Т.е. майка ми не се занимава с моите деца толкова често, колкото бих искала да бъде.
Можеш ли да приемеш това? Макар и за миг, отхвърли мисълта “майка ми трябва да ми помага повече” и усети освобождаването и лекотата. Опитай да мислиш по друг начин… “Добре е да не очаквам нищо от моята майка и да приема, че тя ни обича по най-добрия начин, по който тя умее” или “Добре е да обичам майка си, независимо какво прави или не прави тя”. Или “Добре е да обичам себе си и да се откажа от очакването, защото ме боли като поддържам очакванията”.
Когато можеш да разпознаеш историята на ума, да я пуснеш и да приемеш реалността, която е отвъд историята на ума, ще почувстваш незабавно освобождаване от напрежението в себе си. Ще видиш как се прилепваш към тези истории на ума и запазваш страданието си да остане.
Друго прекрасно нещо, което ще започнеш да изпитваш е, че когато умствените истории не контролират всяко твое движение, някакъв вид свобода влиза в живота ти и ти можеш просто да течеш със случващото се. След като това се случи – след като си разхлабил/а сграбчването, което историите на твоя ум имат върху теб… всичко започва да се разгръща в съвършена хармония. Винаги се е разгръщало в перфектна хармония, но толкова си бил/а завладян/а в историите на твоя ум, че не си забелязвал/а.
Друг пример за приемане на реалността:
“Децата ми трябва да ме уважават.”
Отново погледни реалността как твоите деца се отнасят с теб. Може би защото са тийнейджъри и все още не са намерили своето място в живота, те са в неудобна възраст и не са наясно как да се отнасят почти с всички, включително и с родителите си. Те вече не са деца и още не са възрастни. Объркани са. Или може би никога не са се научили да уважават, защото ти като родител никога не си им показвал/а никакво уважение. Приемането на деца такива, каквито са и да им покажеш безусловна любов, това ще им помогне да преодолеят объркващата фаза, която може да се появи в определени части от юношеските им години и след като излязат от тази фаза, да те уважават дори повече, отколкото иначе биха направили.
Въпреки това, историите на ума ти са определили какво трябва да бъде поведението на децата… и ти си тъжен/а и разочарован/а и ядосан/а, защото те не се вписват в тази история на ума. Приемането на това, което е… приемането на реалността такава, каквато е… ще ти помогне да изоставиш историята на ума и ще ти помогне да действаш от позицията на яснота. От тази позиция на яснота можеш да предприемеш по-нататъшни стъпки да разговаряш с децата си, да им показваш безусловна любов и да им предлагаш напътствия за любов. Когато разговаряш с тях с умствената си нагласа за “очаквано поведение”, ти не ги чуваш какво казват, нито работиш с реалността на ситуацията. Когато обаче изоставиш историята на ума за “приемливо поведение”, всъщност имаш прекрасната възможност да се сближиш с децата си. Дори и най-непокорните деца просто искат да почувстват, че някой е на тяхна страна, независимо от всичко. Ако този “някой” си ти и те го знаят, няма да те изключат и ти ще можеш да им предложиш информация и насоки.
“Партньорът ми не трябва да ме напуска.”
Виж каква е реалността. Твоят партньор е решил да продължи. Виж всички случки, които те задържат и те правят тъжен/тъжна. Животът върви напред, но ти си уловен/а в една история на ума каква трябва да бъде твоята връзка и пребиваш самия/самата себе си, когато нещата не се развиват според умствените истории, които измисли какъв трябва да бъде животът. Имаш своя дефиниция за безусловна любов и всичко се върти около това как твоите истории на ума дефинират любовта. Ако изоставиш историята на ума, казваща ти как партньорът ти трябва да се отнася с теб и приемеш случващото се… в тази минута можеш да бъдеш свободен/свободна. Ако все още искаш да се опиташ и да накараш нещата във взаимоотношенията ви да се развият, тогава можеш, от позицията на приемане, да продължиш напред с терапия или с консултиране. Ако не се получи или ако твоят партньор не желае да се опита заедно с теб, най-добре е да приемеш и да продължиш напред, вместо да се залепиш в история на ума, която си създал/а въз основа на паметта ти и въображението ти и която история причинява само страдание в настоящето.
“Децата ми трябва да се грижат за мен, когато остарея” или “Децата ми трябва да ми отделят повече време/да ме посещават по-често.”
Каква е реалността? Децата ти не се грижат за теб. Можеш ли да промениш това? Историите на твоя ум са определили как трябва да изглежда твоята старост. Но дори и след като прекара целия си живот, виждайки как нещата никога не вървят според планираното в историите на ума, все още си разочарован/а, защото животът ти в този момент не е такъв, какъвто трябва да бъде според историята на твоя ум.
Кога ще спре това? Кога всъщност ще бъдеш щастлив/а? Като дете се радваш да не ходиш на училище, а да работиш и да имаш собствени пари. След това казваш, че ще бъдеш щастлив/а, когато имаш партньор, след това деца, след това улегнали деца, след това възрастни деца, след това… най-накрая се успокояваш, когато си в гроба си. Ако можеш да приемеш реалността в този момент, ако можеш да пуснеш хватката на умствените ти истории и да приемеш реалността точно сега … можеш да бъдеш напълно задоволен/а точно тук, точно сега … не “някъде там” в бъдещето.