ТЕХНИКА L1-6: Идентифициране на историите на ума
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
След като можеш да отделиш емоционалната реакция от етикета на ума и етикета от това, което всъщност се случва, следващата стъпка е да разпознаеш историите на ума, специфичните сюжетни линии, които условният, предубеденият ум използва, за да изкриви неукрасената, обикновената действителност на обстоятелствата.
Сега ще направим упражнение. Можеш да го прочетеш и след това да затвориш очи и да преминеш през него, или да помолиш някой да ти го чете, докато следваш това упражнение. Като алтернатива, можеш да го запишеш, като го четеш на глас и след това да слушаш записа, за да правиш упражнението.
УПРАЖНЕНИЕТО
– Затвори очи;
– Сега помисли за нещо, което ти харесва да правиш … като да ядеш любимата си храна, да гледаш изгрева/залеза, да се наслаждаваш на топъл слънчев ден в средата на зимата, да си на плажа или да седиш край река, любувайки се на природата;
– Приложи техниката на отделяне, за която говорихме в предишния раздел;
– Виж възникващите емоции;
– Гледай етикетите, които ума прикрепва;
– На лицето ти може да има усмивка;
– Почувствай как мускулите ти се отпускат;
– Наслаждавай се няколко минути на спокойствието, на неподвижността.
– Отпусни се;
– Сега помисли за нещо, което НЕ очакваш с нетърпение:
Семейна сбирка, интервю за работа, искане на разрешение от (някой, когото смяташ за) авторитетна фигура (за нещо, за което смяташ, че може да даде отрицателен отговор), отиване на лекар или зъболекар, посещение от познат или роднина, който е осъдителен или досаден;
– Наблюдавай възникващите емоции;
– Наблюдавай как реагира тялото ти, дискомфорта, който изпитваш;
– Идентифицирай емоциите – уплашен, сплашен, нервен, неспокоен;
– Бъде с това няколко минути.
– Отпусни се;
– Сега помисли за нещо, което те ядосва или плаши … твоите роднини, побойник, икономиката, правителството, несправедливост, злополука, пожар;
– Сега забележи възникващите емоции;
– Приложи техниката на разделяне и осъзнай действителните емоции, които възникват и умствените етикети, свързани с тях;
– Усети как реагира тялото;
– Твоите мускули и челюсти се стягат, пулсът се покачва;
– Бъди с това няколко минути.
– Отпусни се;
– Сега помисли за нещо, което те натъжава … смърт в семейството, загуба на любим човек или на някои предмети, които наистина си ценял;
– Опитай се да идентифицираш емоциите;
– Наблюдавай как реагира тялото … сълзите, тежестта в сърцето, болката.
– Отпусни се;
– Сега се завърни обратно в стаята, тук;
– Осъзнай своето присъствие тук, в стаята;
– С това упражнението приключва.
Даваш ли си сметка, че не беше тук, докато преживяваше горните изживявания? Виждаш ли как умът ти контролира толкова много от теб? Точно сега и точно тук случва ли се някое от тези неща? И все пак, умът може напълно да промени твоето физическо и емоционално състояние, само с повдигането на някои мисли от миналото (занапред ще наричаме това памет) или като проектира как ще се чувстваш в бъдеще (това ще наричаме въображение ).
Изпитвал/а си ужас от това, че правиш нещо, или че виждаш някой, който те сплашва или плаши (история на ума) и все пак… когато самият момент всъщност се случи, не изглежда чак толкова лошо, колкото го е представял умът. Или, също си преживявал/а да оставиш ума да създава прекрасните истории за това, какво ще бъде някое нещо в бъдещето (почивка, среща, вечеря, филм) и да си разочарован/а, защото действителните моменти не протичат като тези, които си си представял/а. Ако нямаше НИКАКВИ ОЧАКВАНИЯ, тогава може би наистина би се насладил/а на дадения момент. Обаче твоят ум не ти дава шанс пълноценно да се насладиш на нещо, защото ПРЕДВАРИТЕЛНО Е ОТСЪДИЛ/ОСЪДИЛ настоящия момент и въпреки, че този момент може да бъде много забавен, твоят ум не ще ти позволи да му се насладиш напълно. Така че, въз основа на спомени и въображение се създават “истории на ума”. Като част от това упражнение ще се опитаме да разпознаем историите на ума и да ги запишем. Отдели емоциите от реалността и разпознай историята на ума, която е етикетирала ситуацията.
Разликата между “история на ума” и “етикет” е това, че “историята на ума” е история, базирана на паметта или въображението, а етикетът е тази част от историята на ума, която прикачваш на текущата ситуация.
Така че, разглеждайки деня си, всеки път, когато внезапно се почувстваш разочарован/а или тъжен/тъжна, или щастлив/а … всеки път, когато има внезапна промяна в емоционалното ти състояние – ще се опиташ да разпознаеш и определиш емоцията, реалността, “историята на ума” и етикета, които причиняват реакцията. Щастлив/а си и изведнъж усещаш как сърцето ти потъва. Виж какво се случи току-що – прочете ли нещо, или чу нещо, или видя нещо, което те накара да се почувстваш застрашен/а? Имаш нещастен спомен? Определи емоцията, а също така и етикета, който умът прикрепя към ситуацията. Определи историята, която умът създава и виж дали споменът, който разваля настроението ти, се вписва в една от ситуациите, за които говорихме в упражнението по-горе? И отново – развий навика да записваш това. Умът има начини да изкривява нещата, така че записването на нещата, щом те възникнат, ще ти помогне да видиш ясно емоцията, ситуацията и “историята на ума”. Умът е като дете, което измисля истории. Ние не инвестираме твърде много в историите на детето, за да ни разстроят или за да имаме емоции … по същия начин, след като определиш историите на ума, в повечето случаи това е достатъчно, за да се освободиш от страданието, създадено от тази история.