ТЕМА L1-4: Безусловна Любов
Original source: https://livingunbound.net
BG translation: https://watchtogetheronline.com
Много от нас преминаваме през живота, вярвайки, че обичаме. Понякога може дори да си помислим, че обичаме безусловно. По ирония на съдбата възгледите, които имаме за обичането, обикновено са резултат от жизнените ни условия, от нашата подготовка през целия ни живот.
За много от нас определението за любов е: “Ще направя всичко, което искаш от мен, за да те направя щастлив/а. В замяна ще ме обичаш така, както аз мисля, че трябва да бъда обичан/а. Ще има негласно правило, че ще ме обичаш и почиташ по начина, по който смятам, че трябва да бъда обичан/а и почитан/а, а в замяна на това аз ще променя себе си или поне поведението си, или най-малкото поне очевидното си поведение, за да отговарям на твоята дефиниция за това, какво е обич.”
За други от нас дефиницията за любов е: “Ще направиш всичко, което искам от теб, за да ме направиш щастлив/а. Ще ме обичаш по начините, по които мисля, че трябва да бъда обичан/а. Ако не направиш това, ти не ме обичаш. И аз ще те обичам въз основа на моята дефиниция за любов. Ако не приемеш начините, по които показвам любов, ти не разбираш любовта.”
Накратко, почти всички от нас мислят и действат въз основа на модели за любов, поставяща завишени условия, а някои от нас дори смятат себе си за безусловно обичащи. Единствените моменти, в който не сме безусловно обичани (в собствените ни умове), е когато другите не успяват да изпълнят нашите условия. Чудно ли е, че толкова много от нас намират това, което смятаме за любов, за така трудно и болезнено?
Играеш много роли в живота си – родител, дете, партньор, брат или сестра, работодател, служител, приятел, гражданин и т.н.
Всички сме склонни да имаме различни дефиниции за това, какви според нас трябва да бъдат различните ни роли, в зависимост от това, с кого имаме връзка в момента. Смяташ, че трябва да се впишеш във всички роли, които мислиш, че са подходящи за даден човек или ситуация и в ролите, които считаш, че другите са ти определили. Начинът, по който се отнасяш към децата си, често не е същия като начина, по който се отнасяш например към приятел. Също така и начинът, по който се отнасяш към родителите си, обикновено се различава от начина, по който се отнасяш към приятел, който начин пък от своя страна обикновено се различава от начина, по който се отнасяш към шефа, партньора или съседа. И във всички тези различни взаимоотношения си склонен/склонна да мислиш, че е необходимо да действаш по специфичен начин, който обаче често е различен от начина, по който смяташ, че другият човек или хора очакват да действаш. И все пак, ако някой те попита дали чувстваш, че всъщност си неподправен, истински човек – почти всеки от нас вероятно ще отговори с “да”.
Всичко това, променящо ролята, второ предположение и опитът за удовлетворяване на очакванията, докато очакванията бъдат изпълнени, може да доведе до много объркване, както и до дълбоко вкоренено, постоянно усещане за вътрешен конфликт и безпокойство. Не само много от нас променят поведението си в различните ситуации, за да се впишат във всичките тези различни роли, които нашите спомени и въображения са ни възложили, но ние също се опитваме да променим държането си или поне да изглежда, че се държим по начин, по който си мислим, че другият човек или другите хора искат да се държим или си въобразяваме, че е подходящ, въз основа на нашето обкръжение или религия. Не е необходимо да се опитваш да се държиш по начина, по който те си мислят, че трябва да се държиш, но по-скоро по начина, по който ти си мислиш, че те си мислят, че трябва да се държиш.
Така че, въпреки много от нас да се опитваме да бъдем някой, който според нас другите искат да бъдем, понеже всъщност те не ни искат по този начин, ние в действителност ставаме някой, който те не искат да бъдем и не сме това, което си мислим, че искаме да бъдем или всъщност сме. Вероятно най-важното е, че всички тези действителни смени на твоите костюми те оставят в положението не само да не си това, което в действителност си, но те правят да се чувстваш много несигурно относно това, кой/коя си всъщност. И в действителност, така не правиш никого щастлив, като същевременно отбягваш изцяло реалността и често пораждаш много объркване и неудовлетвореност за всички въвлечени в ситуацията.
И така, докато разбереш какъв според теб може да е правилният начин да се държиш с даден човек, за да изпълниш неговите очаквания, а може би дори в същото време поставените от самия/самата теб очаквания, ако имаш късмет, другият човек може вече да е променил мнението си относно това, което смята, че трябва да бъдеш.
И така, сега често се опитваш да се измъкнеш за пореден път, за да се опиташ да се впишеш в новата форма, която се създава за теб от непрекъснато променящите се очаквания на другия човек, или по-скоро на твоите идеи относно неговите непрекъснато променящи се очаквания. Когато осъзнаеш, че очакванията на всички останали са също толкова непоследователни и непрекъснато колебливи, колкото и твоите собствени, чудно ли би било, че се случва толкова малко действителна любов.
И моля, помни – твърде често очакваш хората да се държат по определен начин, за да можеш да ги обичаш безусловно. ЩАСТЛИВ/А СИ ДА ГИ ОБИЧАШ БЕЗУСЛОВНО, СТИГА ДА ОТГОВАРЯТ И ДОКАТО ОТГОВАРЯТ НА ТВОИТЕ УСЛОВИЯ. След това ти постоянно променяш поведението си спрямо тях, за да се опиташ да отговориш на очакванията, които имат по отношение на теб и които според тях ще ги направят щастливи.
И твоя ум ти казва, че правиш това, защото ги обичаш толкова безусловно. Често мислиш нещо от рода на “Искам да кажа, хайде, готов съм да променя това кой съм за теб! Колко повече безусловна обич може да получи човек?” И всичко, което можеш да очакваш от тях е техният безусловно обичащ гръб.
Сега, ако по някаква причина те не се отнасят с теб по начина, който си дефинирал/а като обичане, “Добре”, мрънкаш си мислено, “Това не е приемливо! Как може някой(я) да ме обича безусловно, ако не ме обича така, както аз я (го) обичам и по начина, по който очаквам да ме обича?”
Това вероятно има нещо общо с често срещаната фраза “Сложно е! ”
Разбира се, че е. Това е сценарий, написан за непрекъснато страдание от всякакъв вид. Но повечето от нас не знаят нещо по-добро. Това представлява безусловната любов към нас, според нашите условия.
Книгата “Истинска любов” на Грег Баер ти помага да видиш нещата малко по-различно. Грег ти показва как несъзнателно използваш “получаващо и защитно поведение” от различни видове, за да се опиташ да спечелиш любов и да запазиш това, което мислиш за любов. Поведение като лъжа, поведения като жертва, вкопчване, атака, бягство, манипулиране и всичко това, за да получиш това, което той нарича “имитация на любов”. Манипулираш хората и обстоятелствата, опитвайки се да получиш любов. Много от нас са израснали, вярвайки, че тези видове поведение са единствения начин, по който можем да преживеем любов. Мислиш си, че ще бъдеш необичан/а и съвсем сам/а, ако не угаждаш на другите и не си сигурен/сигурна, че другите те обичат, съгласно това, което според теб е любовта. Което пък често е доста различно от това, което според тях е любовта.
Истории на ума!
Живееш така, сякаш си роб на историите и етикетите на ума, които според теб определят какво е любовта. Използваш тези истории, за да прецениш дали това, което преживяваш с другите, наистина е любов или не е. Ако изобщо разпознаеш тези истории, съставени от условия/изисквания, често се страхуваш да ги изоставиш, защото ако го направиш, няма да имаш никаква представа дали получаваш истинска любов или не. Както може би си забелязал/а, повечето от нас са загрижени за любовта, която си мислят, че получават, а не за любовта, която си мислят, че дават. Това обаче е проблем, тъй като и всички останали са фокусирани основно върху това, което смятат, че получават или не получават от нас.
Можеш ли наистина да обичаш без историите на ума?
Да. Грег Баер в книгата си “Истинска любов” разклаща корена на цялото ти определение за истинска любов по начини, които играят много добре в реалния свят. Той ти помага да промениш начина, по който дефинираш любовта, показвайки ти как умът ти пречи да преживяваш свободата на истинската любов. Техниките, описани в книгата на Грег, ти помагат постепенно да се освободиш от здравото сграбчване, което поддържат твоите условни/предубедени спомени и въображения, сграбчването от историята на ума за това, какво представлява истинската любов. След като историите се разпаднат, преживяването ти за истинска любов става, е… добре… истинско. И това обичане е много по-лесно от имитацията на любов, която твоите спомени и въображения ти казват, че трябва да се опиташ да получаваш и да даваш.
Това, разбира се, включва оставянето на някои стари начини за правене на нещата, стари обусловени навици за общуване с другите по начини, които мислиш за обич. И, разбира се, това не винаги ще бъде лесно, но спокойствието, свободата, щастието и особено любовта, която изпитваш чрез даване (и следователно едновременно и получаване) на Истинска любов, са наистина извън всичко, което можеш да си представиш.