004 Същественият компонент – желанието

Усъвършенствани Йога Практики – урок 12
От: Йогани
Дата: Неделя, 16 Ноември 2003 11:48

ТЕМА: Същественият компонент – желанието
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Всеизвестно е, че ако искаме да постигнем успех в нещо, в каквото и да било, трябва да го желаем непрекъснато и да сме склонни всеки ден да действаме, за да изпълним това желание. Помислете за най-успешните хора, които познавате. Не е ли точно това общото между тях? Ако погледнем живота им, виждаме, че са работили дълго и упорито, за да постигнат отлични резултати в избраната от тях област. Освен това обаче, едно ненаситно желание за успех в техните усилия ги кара да се движат напред, да преодоляват препятствия, да работят години наред, за да постигнат своята цел. Подобно е и в йога, и в религията, които работят за постигане на божествено свързване.

Исус е казал: “Блажени са гладните и жадни за правда, защото те ще бъдат заситени”. Той също е казал: “Търсете и ще намерите. Почукайте и вратата ще се отвори за вас”.

Това е магическата формула – желание за постигане на цел, което поражда действие в посока към тази цел. Постоянното желание е горивото. Ежедневното действие е огънят. Думата “постоянно” е също толкова важна, колкото и думата “цел”. Без тези две оперативни функции желанията се разпръсват, действията не са фокусирани и не се случва нещо особено. С тях обаче, всичко е постижимо.

Ако култивираме нашето желание да остане постоянно фокусирано върху определена цел, например върху постигането на божествено обединение, ние култивираме особен вид желание. То се нарича преданост, отдаденост, страст. Страстта е постоянния поток на желанието в посока към обект или цел. Всички ние сме запознати с идеята за отдадеността. С нея обясняваме успеха на хората с големи постижения: “О, тя е толкова отдадена на своята работа”. Или за великите мистици: “О, тя е така отдадена на Бог”. Не е случайно, че отдадеността и величието са откривани на едно и също място. Първото неизменно води до второто. Второто не може да се случи без първото.

Каквато и да е вашата концепция за просветление, от каквато и традиция или вероизповедание да идвате, каквото и да ви вдъхновява в посока на духовно разгръщане – култивирайте отдаденост. Тя е двигателят на практиката. Именно тя ни позволява да продължаваме със своята ежедневна духовна практика толкова дълго, колкото е необходимо. С практикуването нашият божествен опит нараства, а с това нараства и нашата отдаденост. Нарасналата отдаденост засилва заетостта ни с практикуване, а по-отдадена практика донася повече божествени преживявания, което пък от своя страна увеличава още повече отдадеността. Ето така се развиват нещата – отдадеността води до практикуване… то води до получаване на божествени преживявания… те водят до още повече отдаденост и така нататък. Отдадеността, поддържана на върха на треската по всички възможни начини, е най-добрия приятел на духовния ученик. Не винаги е лесно да се живее по този начин – да бъдем в постоянен духовен глад и жажда, но той ни поставя на царския път към просветлението. Интензивната отдаденост на преобразяването на нашите животи чрез усъвършенстваните йога практики гарантира, че това, което трябва да се направи, ще бъде направено.

Като заговорихме за това, което трябва да се направи, нека сега да поговорим за следващата стъпка – развиване на навика да култивираме нашата вечно тиха, безмълвна глъбина ежедневно. Да поговорим за медитацията.

Гуруто е в теб.

003 Какво е йога? Какво е религия?

Усъвършенствани Йога Практики – урок 11
От: Йогани
Дата: Неделя, 16 Ноември 2003 11:47

ТЕМА: Какво е йога? Какво е религия?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Йога. Религия. Тези две думи извикват толкова много образи, нали? Не всички са ясни. Не всички са добри. Нека не навлизаме в слабостите на човечеството сега. Нека се придържаме към основите. Защото духовната практика се вижда най-добре в смисъла на нейните основи, който често е замъглен от културното “оцветяване” на тези две простички думи.

Йога означава “да обединиш, да свържеш (в едно)”. Религия означава “да свържеш отново в едно”

Хммм… сходни значения. Но да свържеш в едно или да свържеш отново в едно какво? Ах, това е същността. Ние сме, или изглежда сме две неща, които трябва да бъдат отново свързани. От една страна сме в света на пространството и времето – свят, който възприемаме чрез сетивата си. От друга страна сме наблюдатели на света, ние сме нещо отвъд всичко и нещо във всичко. Ние имаме съзнание. Ние имаме способността да осъзнаваме. Ние сме едновременно и субект (наблюдател), и обект (наблюдавано). И тези две неща са отделени. Но трябва ли да бъдат? Йога и религията казват – не, не трябва. Така че, процесът на обединяването започва тук. Няма значение какво друго може би сте чули – това е нещото, за което всъщност са йога и религията.

Но защо е това разделение? Ако двете наистина са едно, защо са разделени? За минута помисли за себе си. Кой си ти? Повечето от нас сочат тялото си и казват: “Това съм аз”. Всички ние усещаме, че има и нещо повече, но най-доброто, което можем да направим, е да наблюдаваме тялото си и да кажем – “Това съм аз. Това е моето тяло. Моето име е Джо Шмо. Мога да мисля и чувствам и това също е част от мен”. Ако кажеш на някого: “Аз съм нещо отвъд това, което виждаш и отвъд това, което мисля и чувствам. Аз съм съзнание.”… това би изглеждало малко странно. Но защо странно? Защото ние се идентифицираме с нашите възприятия за тялото ни, ума ни и този свят. Това е навик, дълбоко биологично и неврологично вкоренен навик. И не само това. Тъй като по навик отпечатваме нашето усещане за себе си в нашето собствено тяло/ум (но не и в заобикалящия ни свят – бел. моя), затова ние виждаме заобикалящия ни физически свят като отделен от нас. Така светът става чужд на себе си. Чрез нашия процес на идентифицирано възприемане (установяване на еднаквост – бел. моя) едното става много.

Йога и религията са за очистване на осъзнаването от идентифициране, което е довело до това, че едното е възприемано като много. Не, че светът ще изчезне. Започваме да го виждаме такъв, какъвто наистина е – поток на единния, на истинският Ти. Тогава той се превръща в много по-приятелски настроено място. В това е целият смисъл – да намерим щастие в нашия живот в този свят. Дори всичко да продължава да бъде изоставено в сенките на илюзорната разделеност, ние не сме длъжни да го виждаме по този начин. Това е обещанието на йога и на религията. Това е обещанието на духовните практики. Това е добро обещание. От нас зависи да изпълним обещаното от йога и религията, използвайки предложените от тях средства.

Свързването в едно не е само относно интелектуалното разбиране за какво става дума, макар че това не би навредило. Свързването в едно означава промяна на нашето дълбочинно функциониране – биологично и неврологично. Едва тогава преживяванията ни се променят. От това нашите мисли, чувства и действия се променят, напълват се с любов и воля. Всички ние имаме нужда от това. Идентификацията постепенно се разтваря и нещо удивително се появява от дълбините ни. Йога не е само интелектуален процес. Това е и физически процес, както знае всеки, вземал уроци по йога. Йога практиките действат на много нива – физическо, умствено, емоционално, неврологично и в галактиките на вътрешната екстатична енергия!

Процесът на свързване започва с осъществяването на пряк контакт с нашето вътрешно Аз, нашето съзнание. След като веднъж вече сме създали опора в съзнанието, можем да продължим нататък с много други неща. Да осъзнаваме своето дълбоко съзнание редовно, е успокояващо и приятно преживяване и може да донесе незабавно облекчаване на забързания, пълен с ангажименти живот. Това се постига с медитиране. Много особен вид медитиране, наречено дълбока медитация. Това е първата усъвършенствана йога практика, която ще научиш по пътя ти към обединението, по пътя към свързването ти в едно. Това е добра първа стъпка, която има голяма възвръщаемост срещу малко ежедневно усилие.

Ежедневно усилие казваш? Това е следващото нещо, за което ще говорим. Без ангажиране с ежедневно усилие само ще си губиш времето тук, а и всякъде другаде.

Гуруто е в теб.

002 Напреднали Йога Практики – урок 10 (първият от тази серия)

Усъвършенствани Йога Практики – урок 10 (първият от тази серия)
От: Йогани
Дата: Неделя, 16 Ноември 2003 11:45

ТЕМА: Защо е тази дискусия?

Всеки от нас знае, че е специален, че има нещо повече от тези раждане, живот и смърт. Идеята за това резонира някъде дълбоко вътре във всички нас. Прекарваме отреденото ни за живот време, опитвайки се да достигнем отвъд това, което сме – по един или по друг начин. Понякога от това се получава бъркотия. Понякога напредваме. Но твърде често се носим по течението, надявайки се някой да отвори вратата за нас. Ако някой го направи, ние бихме се втурнали веднага през нея. Дали бихме го направили?

Това е първата важна стъпка – желанието да преминем към това “нещо повече” вътре в нас. Да, имаме твърдото намерение да го направим. Копнеем за него. Нуждаем се отчаяно от него. Тук съм, защото много години също съм бил един такъв човек и зная, че трябва да има и други като мен. Искам да покажа някои методи – някои методи, които работят. Инструменти. Те са на ваше внимание. Останалото зависи от самите вас.

Ще говорим за философия, но не много. Най-вече ще говорим за йога практики, как работят, какво правят и как да ги правим. И как те могат да се смесват и подпомагат една друга като магия. Това е причината, поради която тук много често ще чувате фразата “интегрирана практика”. Това не е нова идея. Йога сутрите на Патанджали очертават осемте разклонения в пътя на практикуване. Повечето традиции наблягат на един или на друг от тези осем йога клона. Колко топки може да подхвърля някой едновременно във въздуха като жонгльор? Но ако наистина искате да напреднете в този живот, трябва да полагате многоканални усилия в посоката, в която желаете да отидете. Това важи за всички неща. Духовната практика не е по-различна.

Тук ще говорим за много пътища навътре, за пътищата към Божествения Ти. Как наистина да отворите нещата. Готови ли сте за това? Копнеете ли за това. Не всеки копнее за това. Но рано или късно всеки ще започне. Всъщност малко практикуване раздухва огъня на копнежа по божественото. Съвсем малко практикуване отваря вратата достатъчно, така че божественото желание да бликне. Тогава ние се разпалваме и искаме повече практикуване и по-мощни начини за влизане навътре. Това е един вид пристрастяване – пристрастяване към божественото. Признавам си, че съм пристрастен към тази игра на духовно практикуване. Тя е една екстатична спирала, която ни издърпва извън нашите ограничени земни възприятия. Всичко ще изглежда различно – отначало само малко по-различно, но по-късно много по-различно. Така че, ако не искате да бъдете божествено вдъхновени, пристрастени към божественото, по-добре стойте настрана. Защото тук са най-добрите средства. Ако настроите сърцето и ума си към това, можете да го направите. Честно. И тогава нищо никога вече няма да бъде същото. Ще се смеете и ще се смеете, когато видите как е в действителност.

Тази дискусия е за проницателните души – за тези, които са готови да направят това и да го правят толкова дълго, колкото е нужно. По-малко отдадени ли са били древните мъдреци? Разбира се, че не. Възхищаваме се на техните забележителни истории, описани в писанията. И сега е същото. От практиките си ще получиш това, което влагаш. Винаги е било така.

Защо изобщо “да си правим труда” с всичко това? Честно казано, това е най-великото изживяване, която можем да имаме. Удоволствието е отвъд всичко земно. Наистина. Същността на божественото преживяване е безкрайно, опустошително блаженство и непоклатим тих вътрешен покой. Звучи противоречиво, нали? Така е. Но не вярвайте на думите ми. Опитайте някои от тези методи и се уверете сами. Всичко описано чака във вас. Направете няколко бебешки стъпки и скоро ще се отваряте и подобрявате бързо и значително. Това, разбира се е при условие, че сте готови и изберете всеки ден да правите повече. Запомнете, че това е единственото нещо, което можем да вземем с нас, когато напускаме този живот.

Някои от практиките, които ще обсъждаме, включват:
– култивиране на постоянна вътрешна тишина чрез медитация.
– отваряне на фините нерви чрез пранаяма (контрол на дишането).
– стимулиране на божествената енергия чрез усъвършенствани физически пози и маньоври.
– развиване на божествено желание и проводимост.
– поощряване на сексуалната енергия за нови цели.
– развиване на способност да насочвате вътрешната си тишина навън по мощни начини.

Някои от тези практики ще ви изглеждат познати. Други ще ви се сторят радикални. Съчетани взаимно по специални начини, те представляват мощната система на йога. Тези средства са твърде полезни, за да бъдат пазени за малцина. Те принадлежат на всички нас. Така че, позволете си го. Ако копнеете за знанието за човешката трансформация/преобразяване, достойни сте и сте попаднали на правилното място.

Гуруто е в теб.

001 Уроците на Йогани, представени от преводача им на български език


ОРИГИНАЛНИЯТ ИЗТОЧНИК НА ТЕЗИ УРОЦИ СЕ НАМИРА НА АДРЕС https://www.aypsite.com
От: преводача
Дата: Вторник, 27 Февруари 2021

Добре дошли!

Това е вторият български превод на основната част от уроците на Йогани, публикувани в неговия уеб сайт, намиращ се на адрес https://aypsite.com. Този превод е направен от мен, Миро. Първият беше направен от човек с псевдоним Елдибор, но преводът изчезна от интернет пространството по незнайни за мен причини. Благодаря на Елдибор, чрез неговите преводи направих своите първи стъпки в тези уроци преди години.

Наскоро реших да проверя докъде е напреднал българският превод, сайтът на Елдибор беше качен на сървъри на www.dir.bg. Голяма беше изненадата ми, когато открих, че няма и следа от този сайт. Пусках търсене, но нищо. Все едно уроците на Йогани не съществуват за българите. Само отделни части от тях, копирани в други български интернет сайтове. Влязох в сайта на Йогани, там имаше български превод. Уж. Когато кликнах на линка, излезе някакъв “мачканяк” от Гугъл ретранслатора – текстове, недостатъчно годни за употреба…

“Запретнах ръкави” и се заех да превеждам. За себе си. Но защо не и подарък за българските търсачи? Тези уроци са прекалено голямо бижу, за да стоят “заключени в нечий сейф”. Според моето разбиране, уроците трябва да бъдат свободно достъпни за всеки, който търси такъв вид знания, за всички духовни търсачи в България. В кореспонденция с Йогани разбрах, че те са опитали да се свържат с Елдибор след изчезването на българския превод от интернет пространството, но не са успели да открият човека. И така се е получила тази информационна “дупка”, лишаваща всички българи, които не владеят английски, но търсят такъв вид информация. За да не се случва отново това, предоставих направо на Йогани моя български превод на уроците му. Нека съществува в неговите уеб сайтове.

Първоначално преведох уроци 10 до 74. Това е необходимият минимум за начинаещите, който е напълно достатъчен, за да се започне практикуване и да бъде продължавано с години. След това преведох уроци 75 до 212. По този начин преводът дотук обхвана пълния минимум от основни уроци, което е предостатъчно и за много от напредналите йога практикуващи. Все пак – има и още основни уроци за превеждане. Към този момент, края на февруари 2021, те са общо 430 на брой.

Ще ви запозная накратко с уроците. Те не са теория. Има и теория, но малко, само точно толкова, колкото е необходимо, за да подпомогне практикуването. Тези уроци са практически наръчник. Наръчник за какво?

Предполагам, не сме много различни по отношение на желанието ни за нещо голямо, за нещо отличаващо се от това, което ти предлагат навсякъде, но което след като го опиташ, си казваш: “Да, добро е, но не е това…”, не е нещото, към което си заслужава да се устремя и на което да посветя живота си, което да осмисли пребиваването ми тук, на тази планета и което да ме направи щастлив веднъж завинаги още тук, на тази земя. Щастие веднъж завинаги звучи като много голяма цел, стремеж, на който си заслужава да посветиш своя живот.

Всеки от нас се стреми към такова голямо щастие. Инстинктивно ни влече точно към него, дори и да не си го поставяме съзнателно като цел. Но малко са успелите. Знаете как го търсим. Мислим си, че ако имаме обич, пари, секс, имоти, автомобили, власт, сила, храна, алкохол и какво ли не още, ще бъдем щастливи. Тези неща носят известно щастие. Поставяш си такава цел, постигаш я и изведнъж се оказва, че е добре, но не е точно това. Преживяването на щастието продължава, както е в израза: “Всяко чудо за три дни”. А всеки знае какво губиш, докато придобиваш – дори понякога се чудим дали сме придобили или по-скоро сме изгубили. Но макар и мимолетно, такъв вид щастие все пак е щастие. Дори и не съвсем удовлетворени, ние продължаваме да се стремим към всичките тези неща, те ни карат да се чувстваме добре и това е напълно в реда на нещата. Съвсем нормален е този стремеж на всеки човек към щастие, дори и да не успява да постигне пълно такова.

А дали има и друг начин? Дали съществува пълно, тотално щастие? Всъщност, това е определението за блаженство – пълно, невъзмутимо щастие, висша степен на щастие. От опит знам, че щастието е единствено тук и сега. То е преживяване, а не спомен или представа. Невъзможно е да съществува нито в миналото, нито в бъдещето, няма как да го изпиташ там – всеки от нас съществува единствено в настоящия момент, единствено тук и сега. Щастието съществува единствено тук и сега.

Открил съм за себе си тези неща, но не съм знаел как да постигна постоянното преживяване на щастие, пълното щастие. Преживяването на мимолетно щастие? Всеки знае как. А дали съществува пълно щастие? Откъде да знам… Да, но се оказва, че съществува. Въобще не съм и предполагал, какво ще намеря в тези уроци. Че ще намеря пътя точно към това, което всеки от нас търси. Просто започнах да ги чета, от номер 10 до 38, това са основните уроци за дълбоката медитация. Зачетох се. Уроците не бяха големи, доста бързо ги прочетох и разбрах какво описват в детайли – как да се научиш да преживяваш ежедневно чисто блажено чувство. Тоест същото – пълно, невъзмутимо щастие, висша степен на щастие. Търсих, търсих и накрая намерих. Йогани насърчава, че независимо дали вярваш или не, поне си дай честен шанс да опиташ за месец, два или три и да видиш дали тази медитация работи. При повечето хора това е достатъчно време, за да започнат да преживяват поне малко вътрешна тишина в своето ежедневие. Да, именно в ежедневието. Доста любопитен факт – резултатите от усъвършенстваните йога практики се появяват в твоето ежедневие във вид на блаженство и екстаз. В ежедневието си ти преживяваш това екстатично блаженство – блаженство и екстаз. След като прочетох основното за дълбоката медитация, направо започнах да я практикувам – тези уроци са ръководство за практическо ползване и въобще не си губих времето единствено в четенето им, но започнах да пробвам дали описаните в тях неща работят.

Обаче горещо препоръчвам преди да започнете да практикувате тази медитация, както и другите усъвършенствани йога практики – непременно в четенето стигнете до урок 38 “Какви срокове за практикуване си поставяш във времето, какво е твоето темпо? ” и го прочетете. В него има важна информация, която ще ви позволи да се самообучавате разумно и резултатно, без ръководство от наставник! И често се връщайте отново към този урок, за да го препрочитате, докато ви стане втора природа да прилагате написаното в него – това ще ви спести много ненужни неприятности. Чрез урок 38 Йогани обяснява как да станем независими от неговото ръководство и от ръководството на който и да било наставник/гуру – самостоятелни и способни да “крачим” сами по пътя. Това се казва мастер! През тези дни в първи медитации прочетох също така и основните уроци за спиналното дишане, но не го започнах – макар първото съблазнително нещо в това дишане да е, че усилва резултатите от медитирането. Най-напред за 3-4 седмици достигнах препоръчания максимален период от време за медитация. Стабилизирах своята медитация. Без да имам дискомфорт в ежедневието ми – това е задължителното условие за добавяне на нова практика. Гладкост в ежедневието.

Чак тогава добавих и спинално дишане. То наистина нежно форсира нещата и се получи. Ефектът в мен се появи неусетно, постепенно, но направо бързо. Нямаше дори два месеца и забелязах разликата. Тя се прояви в ежедневието ми. Така и не разбрах вътрешна тишина ли беше, пречистване ли беше, но беше преживяване, дотогава напълно непознато за мен. Забелязах го и поради това, че стана постоянно. Няма как да не бъде забелязано. Не беше много силно, но не беше и прекалено слабо. Все още не знаех как да го наричам или опиша с думи, но не това беше важното за мен. Като се убедих, че написаното от Йогани наистина работи, продължих да чета уроците по-нататък и добих доста подробна обща представа за какво става въпрос във всичко преведено, включително и относно това така наречено екстатично блаженство. Всеки от вас, който желае, също ще добие. Оттогава не съм спирал медитационната си практика.

Има една интересна подробност за тези напреднали йога практики, която сега ще спомена – те не са за практикуване в живот, уединен някъде там по планински върхове, в пещери или манастири. Напротив, за най-добри резултати от тях се изисква да живееш в света, а не изолирано от него. Изисква се не отшелничество, а светски начин на живот – да бъдеш със своето семейство, с избраната от теб професия, с любимите си занимания и т.н. Този факт не се припокрива особено много с популярната представа, че йога най-добре се практикува в изолация от света – системата от практики на Йогани е напълно пригодена за употреба в днешните модерни времена. Тези практики могат да бъдат наричани на родния ни език с много синоними – усъвършенствани, напреднали, авангардни, напредничави, висши, съвременни, модерни. Както и да ги наричаме, при всички положения те са усъвършенствани и пригодени за нашето съвремие.

Нещо друго, което бих желал да споделя и коментирам. Търсач съм. Пробвал съм да променям себе си към по-добро по какви ли не начини. Още в юношеските ми години проумях, че това не е особено подходящо – да се опитвам да променям себе си, следвайки препоръки или подражавайки. Такава промяна е все едно да режа клона, на който седя, да стана изкуствен. Благодарение на това се научих да приемам себе си такъв, какъвто съм. Да позволя на себе си да бъда аз, да позволя на себе си да съм естествен. Горе долу го мога това. С времето станах много по-склонен да приемам също и околните такива, каквито са. Като коментирам тези неща за препоръките от други, въобще не пледирам за анархизъм. Зная, че има редица елементарни правила, които ако не ги спазваш, живота ти се превръща в поредица от неприятности. Говоря за това, че проумях нещо много основно – не можеш да се промениш към по-добро държане по интелектуален път, следвайки препоръки или подражавайки. Това е необходимо в известна степен, но въобще не е достатъчно.

Зная например, разбирам с интелекта си, че е лошо да причинявам страдание на себеподобните, но в момент на негативен емоционален взрив го правя дори с най-близките ми хора – изключително разпространена по света ситуация. Моето интелектуално разбиране не ме прави способен да се променя към по-добро и да не причинявам страдание. Втори пример – искам да изпитвам, да преживявам безусловна любов, но как да стане това. Това с любовта пък въобще не се получава само с интелектуално разбиране, всеки го знае. Йогани направо го казва – че едва когато промениш своето биологично и неврологично функциониране, едва тогава преживяванията ти се променят. В това число и преживяването на безусловна любов.

Истинската промяна е тази, която идва отвътре. Не тази, която е изисквана, налагана или рекламирана като модел за подражание отвън. И истинската промяна е биологична и неврологична. Не е само интелектуална. Това го усещах с косъмчетата на кожата си дори, но как да го осъществя. Пробвал съм най-различни начини. Повече или по-малко успешни. Когато попаднах на уроците на Йогани и пробвах, почувствах, че тези практики ме променят отвътре и биологично, и неврологично. Точно каквото търсех – промяна към по-добро по един естествен начин. Ето и цитатът, свързан с това, за което говоря: “Всъщност най-добрият начин да постигнеш напредък в умението как да се държиш, е като отидеш направо към вътрешна тишина чрез дълбока медитация. Тогава хармоничното поведение идва по естествен начин отвътре, вместо да бъде налагано, изисквано отвън.”

Защо се спрях на системата от практики, предлагана от Йогани? Когато след доста години на лутане и проучвания най-накрая “узрях” за решението, че трябва да практикувам, започнах да търся система от практики, която да следвам, за да имам някакви резултати. Предложения много, но един от основните задължителни според мен показатели е безкористност на предоставяната информация. Доста системи или учения не предлагат безкористно тяхното знание. Естествено, на първо място е системата да ти допадне, да я харесаш, но безкористността въобще не е маловажна. Истинските учители се познават и по нея. Йогани е точно такъв мастер. Той предлага своите практики, без да изисква нищо в замяна. Нито пари, нито служене, накратко – нищо в замяна. Да не говоря, че с годините ми на проучване не съм попадал никога на публично изложена толкова пълна, цялостна и завършена система от практики като неговата. Позволяваща при това и да се самообучаваме, т.е. да станем себедостатъчни в практикуването на йога – нещо, което никога досега не е било възможно, ставало е под ръководството на гуру, трябвало е някой мастер да те ръководи. Не, че няма и други пълни системи, но явно са пазени за избрани. А по какъв критерий биват избирани малцината, хич и не ме вълнува, необходимите ми инструменти ги намерих при Йогани. Без да съм някакъв избран. Благодарен съм, че отношението му към всички нас, търсещите, не е като към прасета. Той не се ръководи от принципа “Не хвърляй бисерите на свинете “.

Основните уроци започват с урок 10 “Защо е тази дискусия?”. Това е началото на архива и е мястото, от което е най-добре да започнете. Препоръката за новодошлите е да започнат четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за всеки следващ. Няма липсващи уроци в българския превод, макар да има пропуснати номера. Тези номера са оставени неизползвани по съображения от Йогани.

Практиките в уроците обхващат дълбока медитация върху мантра, спинална пранаяма, както и усъвършенствани практики от други йога клонове. Тези практики са такива, че при ежедневно практикуване постепенно култивират и разширяват вътрешната тишина на ума и екстаза на тялото, за получаване на просветление. Читателят е упътван да се движи със своята собствена скорост при започването на нови практики, така нареченото “самоопределяне на темпото”, за да може всеки практикуващ да стане самостоятелен в йога. Освен като източник за самообучение, уроците могат да бъдат използвани и само като “храна за размисъл”, в допълнение към друг избран духовен път или традиция. Разделите “Въпроси и Отговори” са неразделна част от уроците. Те са съставени от писма на практикуващи и от отговорите на Йогани по тези писма. Йогани се изразява, че понякога в тях има скрити големи “лакомства”. И това наистина е така.

Няколко думи за автора. Гражданин е на САЩ, подходът му е научен, както и самата йога е. Не е водач на секта или на религиозен култ. Напротив – няма желанието дори за статус на гуру, споменава го някъде в темите относно самяма, единственото му желание е да направи достъпни за всеки търсач тези усъвършенствани йога практики.

Няколко думи за този превод – известна част от стила на изразяване на Йогани не е пряко преводима на български език, доста “изпотява”. Но независимо от това, може да бъдете сигурни, че преводът е детайлен и напълно логически свързан. Старал съм се навсякъде да предам точния смисъл на всичко, до най-големи детайли дори, като при това съм се опитал да запазя оригиналния стил на автора и в същото време да е достатъчно благозвучно. Не съм правил каквито и да било съкращения в името на моето собствено удобство, тъй като съм наясно с необходимостта от пълна достоверност на един такъв превод. За да не ви въвеждам в заблуди поради “претупан” превод. Проверил съм го за граматични и стилистични грешки, поне доколкото е в моите възможности. Нямам завършена българска филология, извинявам се за евентуалните допуснати граматични или стилистични грешки. Вероятно ще откриете несъответствия при поставяне на запетайки и други подобни, но и в живота е така – не си заслужава да се живее в преследване на перфектност…

АВТОРСКИ ПРАВА: Авторското право на превода на уроците на Йогани е защитено от Закона за авторското право на Република България. Уеб преводът на тези уроци е безплатен за споделяне (четене, копиране, принтиране или свързване към уеб страници), стига съдържанието да не бъде променено и да бъде включена връзка към оригиналния английски източник aipsite.org и към сайта с българския превод https://watchtogetheronline.com. Търговското разпространение на превода трябва да става с изричното писмено разрешение на автора на оригиналния текст и на преводача. Контакт с автора на адрес yogani99@yahoo.com, контакт с преводача на адрес adamantisbg@yahoo.com.