Month: March 2021

Усъвършенствани Йога Практики – урок 45
От: Йогани
Дата: Понеделник, 15 Декември 2003 12:24

ТЕМА: Пранаяма В&О – Дишането се забавя в пранаяма
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Откакто започнах да правя пранаяма, дишането ми претъпя промяна. Първоначално не можех да намеря ритъм и бях след или пък преди нуждата ми от въздух, докато дишах бавно. Но напоследък дишането ми става гладко. Изглежда имам достатъчно въздух дори когато забавям дишането си все повече и повече. Понякога дишането ми спира в определени точки на дихателния цикъл. Това нормално ли е? Вредя ли на себе си, когато дишането ми става толкова бавно, че почти спира?

О: Преживяването ти е много добро. Това демонстрира, че много подобрение върви “зад кулисите” в твоята нервна система и, че жизнената сила идва отвътре, за да компенсира намаления ти прием на кислород. Ето защо се чувстваш комфортно при забавяне на дишането ти и това не те напряга. Това е нормално следствие от пранаяма и то не е вредно за теб, стига да не насилваш процеса.

Тук работи велик естествен принцип. Именно затова пранаяма е толкова ефективна за подобряване на нервната система. Припомни си, че пранаяма означава “ограничаване, обуздаване, сдържане на жизнената сила”. Когато ние ограничаваме жизнената сила по прост и доброволен, спонтанен начин, нещо се създава. Нежното ограничаване на дъха създава биологичен вакуум и малко всмукване на жизнена сила в нас. Тялото трябва да се справи с този лек дефицит на жизнена сила по някакъв начин. То го прави, като издърпва от огромния склад прана в тялото и тази прана изтича от глъбините и в нервната ни система. Това е нова динамика в нервната система и изливащата се отвътре прана има огромен разпускащ и пречистващ ефект върху нервите. Този процес е в основата на всички ефекти, които пранаяма извиква. Точно зад потока прана, извикана от пранаяма, е обилният поток от чисто блажено съзнание, при условие, че практикуваме медитацията си всеки ден.

Запознати сме с ползите от прилагане на принципа за сдържаност в различните области на нашия живот. Ако внимателно се сдържим в нещо, което изглежда като спешна наша необходимост, неизменно имаме изгода по някакъв начин. Това особено важи, ако прекаляваме в задоволяването на всички наши желания, които възприемаме като необходимост, както сме склонни да правим в консуматорски ориентирания ни западен начин на живот. Има много мъдрост в думите: “Умереност във всяко нещо.”

Много прост и очевиден пример е храненето. Ако леко ограничим количеството приемана храна, ние започваме да изгаряме мазнината в нашето тяло, за да компенсираме намаляването на приетата храна. Това има цялостен пречистващ ефект в тялото и ще подобри нашето здраве, ако не стигаме до крайности и не станем анорексични.

Принципът на сдържаността действа в много области на живота. Ако ограничаваме разходите си дори малко, установяваме, че имаме повече пари. Ако загубим работата си, което не винаги се възприема като позитивно събитие, много често си намираме по-добра. Животът има начин да ни компенсира за всичко, в което се ограничаваме – често с нещо по-добро. Няма съмнение, че ако намалим нашите излишъци, намираме повече в живота. В много области на живота откриваме, че по-малко означава повече.

Този принцип действа и в медитацията. Докато лесно, ненапрегнато предпочитаме мантрата, ние нежно и внимателно ограничаваме безкрайните потоци от мисли, в които почти винаги сме потопени. В медитацията създаваме състояние в ума, при което вниманието не е фокусирано върху значението, върху смисъла. Но все още поддържаме ума активен чрез мантрата. Не сме поставили ума да спи. Така че, с по-малката възможност вниманието да се вкопчи в значението, се създава един вид вакуум в ума. Какво става? Е, знаеш какво става. Вниманието отива на все по-тихи и по-тихи нива, докато умът спре, докато стане напълно неподвижен във великото тихо пространство на чистото блажено съзнание. Чрез нежно ограничаване потока на ума ние създаваме вакуум, който привлича и всмуква чисто блажено съзнание в нас.

Казано е: “Природата не понася вакуум и бърза да го запълни”. Това е истина. Голяма част от йога се основава на прилагането на този принцип, за да стимулира нервната система до по-високи нива на функциониране и преживяване. Обичайно не сме склонни доброволно да ограничаваме неща, които считаме основни за нашето съществуване. И все пак, ако разбираме правилно принципа за компенсирането, който действа навсякъде, ще открием възможности да се придвижим напред в живота си с по-голяма сръчност. Пранаяма е един блестящ пример за прилагане на този принцип. Както ще видите, пранаяма достига надалеч в същността на това, което сме ние и играе главна роля в това да ни издърпа навън, давайки ни възможност да станем екстатично излъчващи.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 44
От: Йогани
Дата: Събота, 13 Декември 2003 15:00

ТЕМА: Пранаяма В&О – Намиране на спиналния нерв
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Имам известно затруднение да си представя спиналния нерв. На нерв ли прилича или на тръбичка? Спомена и двете. Има ли цвят, вкус, усещане или някаква друга сетивна характеристика?

О: Без усилие си представяме спиналния нерв като миниатюрен тръбен канал, миниатюрна тръба, започваща от перинеума (мястото между ануса и гениталиите) до точката, която се намира между веждите.
При вдишване проследяваме спиналния нерв нагоре по центъра на гръбнака, до центъра на главата и оттам, напред към челото, до междувеждието.
При издишване го проследяваме обратно по същия път до перинеума и така отново и отново, през цялото време на пранаяма.
Ако осъзнаем, че не проследяваме спиналния нерв нагоре и надолу по време на пранаяма сесията, ние лесно, без усилие се връщаме обратно към тази процедура.
Не се насилваме да създадем умствен образ на спиналния нерв. Нежно ободряваме и насърчаваме появата на този образ. Подробностите сами ще дойдат.

Какво представлява спиналният нерв? Какво е това нещо сушумна? То е нещото, което просто ще продължим да си представяме по време на пранаяма винаги, това ли е само? За щастие, не.
Да си представяме спиналния нерв и да го проследяваме нагоре и надолу по време на пранаяма е само началото – в началото то е като първо да извършим проучване на терен, за който са ни казали, че отдолу има богата златна жила. Чак след това започваме да копаем. И скоро попадаме на златото.
Веднъж попаднем ли в златото, представянето и проследяването на умствения образ придобива различно качество. Откриваме, че сме попаднали в златната жила и повече не я търсим. Знаем къде е. Лицето ни заблестява. Въображението ни се допълва от нарастващата реалност на златото.

И така, да си представяме спиналния нерв е само началото. Трябва да започнем от някъде.
Докато проследяваме неговия път отново и отново, в синхрон с дишането, нещо започва да се случва. Нещо започва да се появява. Може да са усещания. Може да са цветове. Може да са звуци. Ще преживеем нещо. Просто продължаваме да практикуваме, без да се отклоняваме твърде много в усещанията, които се появяват. Всичките сетива сега работят във вътрешната ни реалност и ние постепенно ги отваряме. Как ще възприемем/усетим за първи път спиналния нерв зависи от нашето уникално състояние, от нашия уникален модел на пречистване, който се извършва както чрез пранаяма, така и чрез медитация. Колкото и уникален да е моделът ни на пречистване, ние разкриваме едно и също нещо – сушумна, спиналния нерв. Като практикуваме така, ние отваряме магистралата ни към безкрая.

Това, което правим при спиналното дишане е едновременно да намираме спиналния нерв и да го отваряме. Ние го намираме като го отваряме и след това продължаваме да го отваряме. Няма да бъде само въображение за дълго време. Скоро ще добавим мощни елементи към практиката на пранаяма, които ще помогнат за по-бързото отваряне на спиналния нерв. Дишането и въображението ще получат много помощ. Когато добиваш злато, може да поискаш да използваш малко динамит. Имаме на разположение много динамит. Скоро ще ви бъде доставен. Тогава ти можеш много бързо да разкриваш нещо много истинско, докато вървиш нагоре и надолу при спинално дишане. Спиналният нерв ще стане осезаем отвътре, очевиден, явен. По-малко ще си го представяш. Ще бъдеш вътре в него, преживявайки вътрешните измерения на самия себе си. Екстатичното излъчване ще те изпълни и ще започне да те разпъва отвътре.

В един момент ще дойдеш до осъзнаване, което е едновременно и успокояващо, и плашещо. Ще осъзнаеш, че докато си търсил спиналния нерв и спиналният нерв те е търсил. При намирането на спиналния нерв, спиналният нерв е намерил теб. Тогава работата ще се промени. Преди ти беше този, който правеше търсенето, копаейки и копаейки. Откриването на спиналния нерв променя това. Сега събуденият спинален нерв прави търсенето, разпространявайки се навсякъде вътре в теб, пречиствайки всяка твоя клетка. Ти ставаш свидетел на обширна и славна проява на космическо пречистване и пропадаш в една безкрайна бездна на екстаз. Това е смиряващо преживяване, изпълващо те с удовлетворение преживяване. Сега лично изпитваш това, което е записано в писанията на човечеството в продължение на хиляди години.

Така се преживява откриването на спиналния нерв. Преживява се сякаш сте били намерени. След което преминаваме в режим на капитулиране, на отдаване, като подслоняваме/приемаме божествения процес, който протича вътре в нас, защото вече не сме сами в това търсене. Никога не сме били. Сега ние не сядаме и не се облягаме назад, за да не правим нищо. Има много повече за правене – много още средства, които могат да бъдат приложени, за да улеснят, за да съдействат на промяната. Така че, продължаваме с ежедневните си практики и добавяме още повече усъвършенствани йога практики, според способността ни да ги усвоим. Няма полягане на лаврите. Може и да сме пълни с екстаз, но има още повече и ние няма да спрем.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 43
От: Йогани
Дата: Петък, 12 Декември 2003 17:57

ТЕМА: Пранаяма В&О – Връзка на пранаяма с медитацията
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: В моите първи пранаяма сесии имам прекрасни чувства, пълни с блаженство и те преминават, преливат се и в медитацията ми. Открих, че се клатя изпитвайки приятни усещания, които се издигат нагоре по гръбнака и ме карат да настръхвам. Открих, че при медитиране вниманието ми се отплесва обратно към спинално дишане. Това добре ли е? Каква е връзката между пранаяма и медитация? Пранаяма вид медитация ли е? Може ли пранаяма самостоятелно да бъде духовна практика, но без медитацията, която сме научили?

О: Твоите първоначални преживявания са красиви, прекрасния вкус на нещата, които предстои да дойдат. Нека те да те вдъхновят да продължиш по пътя към просветлението. С редовното практикуване на пранаяма и медитация твоите преживявания ще отидат много по-дълбоко.

Ако има спонтанни движения по време на пранаяма или медитация, не им обръщай много внимание. Това се отнася и за приятните, и за неприятните движения. Просто лесно се върни отново към процедурата на практиката, която правиш, независимо дали е пранаяма или е медитация. Ако движенията продължават до степен, в която усещаш, че не можеш лесно и без усилие да се върнеш обратно към своята практика, тогава пусни вниманието си да постои ненапрегнато за известно време при движенията, но без да ги благоприятства или да ги потиска. След като те малко се успокоят, би трябвало да можеш без усилие да върнеш вниманието си отново към практиката.

Приятните движения и приятните усещания без движения могат да бъдат трудни за овладяване, когато възникват при пранаяма и медитиране. Склонни сме да бъдем привлечени от тях. Това е естествено. Трудността тук е да не смесим появата на удоволствието с практикуването и да останем неоправдано фокусирани върху удоволствието. Имай предвид, че тези преживявания се надигат и нарастват поради правилно практикуване на пранаяма и медитация. За да напредваме, трябва да продължаваме с практиките си, а не да ги изоставим чрез прекалено внимание към екстатичните преживявания, които предстоят и занапред.
Това обаче не означава, че приятните преживявания не са добре дошли. Те са добре дошли, разбира се – ние практикуваме усъвършенстваните йога практики, за да можем да се издигнем до живот в екстаз! Щом продължаваме с ежедневното си практикуване, екстатичните преживявания ще започнат да преливат и ще станат постоянна част от ежедневието ни. Това е нещото, което искаме. Така че, ако те се появяват по време на нашите пранаяма и медитация, ние ги приветстваме с радост и отново се връщаме към нашата практика. Ето как насърчаваме екстатичните преживявания в живота ни да нарастват. Ще обсъждаме с повече подробности темата за поддържането целостта на нашите практики по време на непрекъснатото преживяване на екстаз, но по-нататък. След време екстазът ще стане преобладаващо преживяване по време на нашите практики и това се явява уникално предизвикателство по пътя към просветлението. Това е най-приятното предизвикателство.

Ще се случва понякога да открием, че правим пранаяма по време на медитация или обратното. Когато това се случи, ние просто без усилие се връщаме обратно към практиката, която се предполага, че трябва да правим по това време. Не трябва да опитваме да правим и двете едновременно. И двете практики разчитат на простотата на вниманието, т.е. лесно, без усилия предпочитаме мантрата по време на медитацията, или пък лесно, без усилия предпочитаме спиналното дишане по време на пранаяма. Ако се опитаме да благоприятстваме и двете практики едновременно, ние разделяме вниманието си и това ни отклонява и от двете практики, пречи и на двете практики. И така, първо правим пранаяма, а след това правим медитация. Това е формулата за максимален ефект.

Медитацията и пранаяма са забележимо различни практики с видимо различни цели. Медитацията влива в нас капка по капка тишината на чистото блажено съзнание. Пранаяма отпуска/разхлабва фините нерви и стимулира притока на прана по специфични начини. Това разпускане дава възможност на чистото блажено съзнание да тече динамично в нервната система. Това се преживява първоначално като непрекъснато нарастващо разширяване на екстаза, а по-късно като възход на универсалното блажено самосъзнание.

Пранаяма е на ръба на медитацията, но не е медитация. Медитацията е на ръба на пранаяма, но не е пранаяма. Може да се каже, че те двете идват от различни противоположни посоки до ръба на фината граница, която съществува между чистото блажено съзнание и прана навсякъде в нас. Като правим пранаяма и медитация последователно, една след друга, ние разтопяваме границата и от двете страни. Това е двойна магия. Това е голямата полза от правенето и на двете практики последователно една след друга.

Пранаяма в нейните различни форми има огромна стойност и ние ще я използваме широко. Тя е един от главните ключове за отваряне на човешката нервна система за божествено преживяване. Но пранаяма не е заместител на медитацията. Единствено чрез медитация нервната система може да бъде наситена/изпълнена с чисто блажено съзнание.
Пранаяма и другите техники, които ще обсъждаме помагат много с това, че осигуряват основата да повикаме чистото блажено съзнание и са средства за неговото разширяване навън, но те не са първичната причина на неговата поява. Медитацията е тази причина. Именно поради това пранаяма не се препоръчва като самостоятелна практика, без медитация.

Медитацията обаче може да бъде практикувана като самостоятелна практика. Тя е цялостна, завършена практика, която ще доведе до пълен цъфтеж на чистото блажено съзнание в човек, който я практикува продължителен период от време. Ето защо е казано, че медитацията е достатъчна за тези, които не са склонни да използват други усъвършенствани йога практики, за да ускорят пътуването. Медитацията е най-добрата единична/самостоятелна практика, която човек може да прави.

От друга страна, практикуването само на пранаяма, без медитация, може да направи практикуващия уязвим по някакъв начин. Представи си, че ореш поле, обръщайки богатата почва отново и отново. Тя е отгоре, плодородна и готова семената да бъдат засети. Какво ще посееш там? Ако медитираш дълбоко с ефективен метод, ще засееш полето със семето на чистото блажено съзнание и то ще покълне и расте здраво и силно, изпълвайки полето с радост и блаженство.

Но какво ще стане, ако не медитираш и, ако не засееш с нищо по-специфично плодородното поле на пранаяма? Какво ще порасне там? Нещо със сигурност ще порасне. Но какво? Каквото се случи да е наоколо. Някои желания, някои мисли, някои емоции, каквото се случи да носи вятъра над полето. Да ти кажа истината – много плевели могат да пораснат там, защото не е засято зърното на чистото блажено съзнание, което да изпълни полето. Това е причината поради която пранаяма, практикувана като самостоятелна, единична практика в продължение на месеци и години, може да доведе до по-малко, вместо до повече. При някои хора тази небалансирана практика може да доведе до липса на гъвкавост, егоизъм, тревожност, гняв и просто лош късмет. Медитирай всеки ден, след като си правил пранаяма и ще преживееш обратното на тези неща в изобилие – гъвкавост, състрадание, покой, радост и много късмет. Ето така се правят нещата.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 42
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 11 Декември 2003 17:16

ТЕМА: Пранаяма В&О – Това дишане естествено ли е?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Напрягам се да включа и обединя всички части на спиналното дишане, но не се получава нещо задоволително засега. Това противоречи на многократно споменаваното от теб колко уж “естествени” са тези практики. Със сигурност е различно в сравнение с медитацията, която намирам за много лесна и приятна. Предполага ли се, че пранаяма ще бъде също така лесна и приятна?

О: Да, пранаяма ще стане лесна. А приятна е слабо казано. Екстатична е по-добро описание на това, което става пранаяма. Може да мине известно време, преди тези двете да се случат. Дай си известно време, за да изградиш това. Дай си честен шанс с редовно практикуване и няма да съжаляваш. Помощ ще дойде под формата на нови елементи в практиката, които ще направят пранаяма много по-приятна за практикуване. Ще се научиш как да осветяваш всичко отвътре. Но, първо най-важното. Придобий основните навици за тази практика. С течение на времето пранаяма става прогресивно все по-лесна и приятна. Медитацията е лесна и приятна за повечето хора още от самото начало. За пранаяма това може да отнеме малко повече време.

Дали пранаяма е естествена? Няма никакво съмнение, че пранаяма с всички допълващи я части е сложна практика и първоначално може да не се почувства като естествена. Но както и при медитацията, пранаяма също се добира до и използва естествена наша вродена способност. В случая с медитацията това е естествената способност на ума да става тих и да преживява чисто блажено съзнание. Просто създай подходящите условия в медитация и умът става тих от само себе си. В случая с пранаяма ние се добираме до естествената способност на нервната система да се пречиства, усъвършенства и стане екстатично излъчваща. Тук създаването на първоначални условия изисква повече работа. Но след като сме направили необходимите стъпки чрез пранаяма, състоянието на екстатично излъчване се появява по естествен начин. След като веднъж започне, то става напълно автоматично. Именно тогава ти без съмнение узнаваш, че тялото ти е проектирано да поддържа, преживява божествен екстаз и да го усилва – едно истинско откровение. Също както вътрешното тихо блажено съзнание е наше естествено състояние, възпитано чрез медитация, така и екстатичното излъчване е наше естествено състояние, възпитано чрез пранаяма. Веднъж стимулирано чрез пранаяма, екстатичното излъчване се задълбочава, когато си в медитация. Пранаяма обработва почвата на нашата нервна система до точката, в която медитацията става способна да доведе до динамичен цъфтеж на чисто блажено съзнание. Пранаяма позволява тихото семе, което будим в медитация, да прерасне в екстатично излъчване/сияние и то щедро да прелива в ежедневието ни.

Целта тук е да направим така, че усъвършенстваните йога практики да станат колкото се може по-лесни, приятни и забавни. Иначе малко ще са тези, които ще искат да се занимават с тях. Търпеливо постоянство ще е необходимо понякога във формиращите етапи на практиката. Ако продължаваш да спазваш поетата отговорност да практикуваш ежедневно, преживяванията също ще продължават да напредват. С времето ще тичаш, за да стигнеш до мястото си за медитация, защото идващият екстаз ще бъде така голям. Тогава, без още да го знаеш, екстазът ще бъде навсякъде. Целият свят ще се преобрази пред обичащите ти очи.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 41
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 11 Декември 2003 8:15

ТЕМА: Пранаяма – спинално дишане
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Сега ще започнем една усъвършенствана пранаяма практика, наречена спинално дишане. Тази практика има няколко компонента и се прави точно преди ежедневните ни медитационни сесии. Процедурата на медитацията не се променя по никакъв начин. Първо правим пранаяма. След това медитираме.

Седни удобно с опора за гърба (облегалка, възглавници) и затвори очи по същия начин, по който медитираш.
Сега, като държиш устата си затворена, вдишвай и издишвай бавно и дълбоко през носа, но без да отиваш до крайности.
Отпусни се и дишай непринудено, естествено, но дишай колкото се може по-бавно и по-дълбоко, без да има дискомфорт. Няма нужда от героизъм.
Работи с мускулите си така, че всяко вдишване да започва в корема ти, изпълва те през гръдния кош догоре, до ключиците и след това бавно се връща обратно надолу.
След това, с всяко вдишване, позволи на вниманието ти да пътува нагоре вътре в една миниатюрна, тънка нишка или тръбичка, която визуализираш да започва в твоя перинеум (РС мускул, меките тъкани на чатала – бел. моя), продължава нагоре през центъра на гръбначния ти стълб и нагоре, през стъблото на мозъка (продълговатия мозък – бел. моя), до центъра на твоята глава. В центъра на главата ти миниатюрният нерв прави завой към точката, разположена между веждите.

С едно бавно вдишване позволи на вниманието си да пропътува постепенно вътре в нерва целия път от перинеума до точката между веждите (червената линия от рисунката – бел. моя).
Докато издишваш, проследи отново този път от точката между веждите, обратно до перинеума.
След това при последващото вдишване отново движи внимание нагоре до точката между очите и надолу до перинеума, когато издишваш и така нататък.
Започни да правиш тази спинална дихателна практика в продължение на пет минути, но преди твоята редовна медитация.

Не ставай след пранаяма и преди започване на медитацията. Просто остани в седнало положение и започни да медитираш щом времето, определено за пранаяма свърши. Вземи си минута почивка преди с леснина и без усилия да започнеш мантрата, съгласно първоначалните инструкции.

След като свикнеш с правенето на пранаяма и медитация една след друга, увеличи времето за пранаяма на 10 минути. Така ще правиш 10 минути пранаяма и 20 минути медитация, два пъти всеки ден. Продължавай с тази практика.

След около седмица, или щом се почувстваш стабилно с десетте минути пранаяма преди медитацията си, добави следното:
При издишването позволи епиглотисът ти да се затвори така, че да има малко ограничение на напускащия дробовете въздух. Епиглотисът е вратата в гърлото, която автоматично затваря трахеята, когато затаиш дъх или преглътнеш (открий къде е епиглотисът като преглътнеш – бел. моя). Като го затвориш частично, докато издишваш в гърлото ти ще се появи фин свистящ, съскащ звук. Това е така нареченото уджай. Дишай непринудено, естествено – и не се напрягай, не се напъвай с уджай, но го прави с леснина, без усилия. Запази бавния дълбок ритъм на дишането такъв, какъвто е бил преди да добавиш това малко ограничение в гърлото по време на издишванията.
По време на вдишванията позволи гърлото да се отпусне и разшири повече от обичайното. Не ограничавай навлизането на въздуха. По-скоро позволи най-дълбоките части на гърлото ти да се отворят широко, удобно. Не променяй бавния и дълбок ритъм на дишане, който е бил досега. Дръж устата си затворена по време на пранаяма. Едно изключение би било, ако носът ти е запушен и не можеш да дишаш през него – в този случай дишай през устата.

Въпреки, че всички тези механични действия може да изглеждат сложни в началото, но те бързо ще се превърнат в навик като практикуваш.
Веднъж щом механичните навици се затвърдят всичко, което ще трябва да правиш по време на пранаяма е да позволиш вниманието ти с леснина, ненапрегнато да пътува нагоре и надолу вътре в спиналния нерв заедно с твоето автоматично, бавно и дълбоко дишане.
Когато осъзнаеш, че вниманието ти се е изплъзнало от тази лесна процедура на пътуване нагоре и надолу вътре в нерва по време на спиналното дишане, просто с леснина, без напрежение се върни към процедурата. Без насилие и без напрягане. Просто лесно се върни отново към описания път на придвижване на вниманието по време на пранаяма – точно както с леснина и без напрежение се връщаме към мантрата по време на медитация.

Тази пранаяма ще успокои нервната система и ще осигури плодородна почва за дълбока медитация.
С това начало в спиналното дишане ние също така поставяме основите за допълнителни практики, които значително ще увеличат потока на прана в тялото.
След като сме стабилизирали практиките, които научихме досега, ще бъдем готови да започнем нежно, внимателно да събуждаме огромния запас от прана, разположен близо до основата на гръбнака.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 39
От: Йогани
Дата: Сряда, 10 Декември 2003 12:21

ТЕМА: Пранаяма – култивиране на почвата на нервната система
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Общоизвестно е, че когато приятел е разстроен, сериозно разстроен, добре е да го накараме да диша – да вдишва и издишва бавно и дълбоко за известно време. Това винаги има успокояващ ефект върху нервната система, ума и емоциите. Защо? Защото това “отпуска нервите”.
Напрежението свива, стеснява нервите ни и това ограничава потока на съзнанието през нас. Бавното и дълбоко дишане разхлабва нашите нерви, улеснявайки потока на съзнание през нас, а това има желания релаксиращ ефект.

Да се каже, че съзнанието тече през нас е прекалено опростяване. Понеже в действителност всичко е поток на съзнанието, то по-описателно е да кажем, че “жизнената сила” тече през нас.

Какво е жизнената сила? Това е първата проява на съзнанието в материята. Наречена е прана, което означава “първа единица”.

Нещо като аналог на праната има в Струнната теория на съвременната физика – дребни, субатомни енергийни струни са смятани за градивните елементи на всичко във вселената. Във всеки случай ние знаем, че въздействието върху жизнената сила в човешкото тяло има значителни ефекти върху нашата нервна система и нашите преживявания.

Медитацията е начин за въздействие върху праната, при който умът започва да води. Човешкият ум възниква в резултат от потока енергия (прана) през нервите в мозъка. При медитиране системно позволяваме на праната да се успокои, утихне, което ни довежда до основната причина за тази енергия. Ние преживяваме тази причина като чисто, тихо и блажено съзнание. В медитация вниманието лесно се довежда отвъд ума и отвъд праната. Това е една изключителна естествена способност, която имаме.

Освен медитацията има и други начини да влияем на праната, за да улесним пречистването на нервната система и да се слеят в едно вътрешната ни и външната ни природа.

Както бе споменато, управляването на дишането може да има забележим ефект върху нашето преживяване. Чрез ограничаване, сдържане на дишането по определени начини, можем да получим несъмнени предсказуеми ефекти.
Това е науката пранаяма, което означава “сдържане, ограничаване на праната”. По отношение на това, което правим външно, това е наречено контрол на дишането. Но има нещо повече освен физическия контрол върху дишането. Въведени са и други действия, които да задълбочат и разширят ефектите на дишането. Участва умът, а също така и тялото, но по начини, различни от дихателен контрол. Взети заедно, тези действия релаксират и култивират нервната система по начини, които значително усилват ефектите на нашата основна практика – медитацията.

Мислете за нервната система като за почва и за чистото блажено съзнание като за семе. Ние будим тихото семе чрез редовна ежедневна медитация. Сега ще култивираме почвата на нашата нервна система, така че семето на чистото блажено съзнание ще расте, за да бъде динамично и силно в нас.

Как дишането влияе на потока прана в тялото?
В нашето тяло има електромагнитна взаимовръзка между дишането, ума, потока прана и всеки един аспект на биологичното ни функциониране. Всички те са взаимосвързани. Точно затова когато медитираме дишането се усмирява автоматично и цялата обмяна на веществата се забавя. По време на пранаяма когато съзнателно забавяме дишането и мислено го водим по определена пътека, по този начин ние влияем на потока прана в тази пътека. Това е вид индукция. Прилича на индуцирането, на предизвикването на електрически ток в проводник с помощта на магнит.

И така, използвайки дъха в координация с ума, ние сме в състояние да бъдем въвлечени в селективно пречистване на специален канал в нашата нервна система, който играе водеща роля за надигането на просветлението. Този канал е тънък, нишкоподобен нерв, преминаващ вътре в гръбначния стълб и нагоре през главния мозък. Наречен е сушумна. Пранаяма и допълнителните усъвършенствани йога практики ще бъдат насочени именно към пречистването и отварянето на този нерв.

Ще започнем с дихателна техника, която трябва да се прави непосредствено преди всяка медитационна сесия. След като свикнем с нея, ще добавим и нови елементи, стъпка по стъпка, които значително ще увеличат мощта на нашата практика.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 38
От: Йогани
Дата: Вторник, 9 Декември 2003 15:47

ТЕМА: Какви срокове за практикуване си поставяш във времето, какво е твоето темпо?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Имаме малък проблем. Той е във връзка с времето. Вече сме готови да придвижим дискусията в следващата област от усъвършенстваните йога практики. Въпросът е готови ли сте?

“Да”, казваш, “Искам да прочета за това”. Проблемът не е толкова в прочитането. Проблемът е в приложението на знанието, как да се постигне неговото прилагане.

Написаните тук уроци са резултат от десетилетия на опит в йога. Ще отнеме около 6 месеца, за да опиша напълно как се правят най-важните усъвършенствани йога практики и какви ще бъдат техните ефекти. Щом писането приключи, ще си в състояние да прочетеш написаното само за няколко дни.

Очевидно не е за препоръчване да започнеш всички тези практики във времето, което ще ти отнеме да прочетеш за тях. Не е възможно.
Всеки етап на практикуване изисква значителен период на привикване, преди да се навлезе успешно в следващия етап.
Ако някой се опита да тича, преди да се е научил да ходи, има голяма вероятност да падне. Това също важи и за усъвършенстваните практики на йога. Постепенното напредване не е лукс – то е необходимост.

Това е проблемът. След като получихте тази мощна информация, как ще изградите практиката си по подходящ начин във времето?
Всичко се свежда до това да откриете своята уникална времева линия, своето темпо и да бъдете методични в изграждането на практиката си, като внимавате да не поемете твърде много наведнъж.
Всеки човек е различен и има различна способност да поема нови практики. Ще трябва да откриете собственият си ритъм и времева линия, която ви води до напредък и стабилност.

Предизвикателството преди беше да намерите знанията. Тук предизвикателството е в прилагането на тези знания толкова по-бързо, колкото по-вдъхновени сте, без да се пресилвате и да изпаднете от каруцата, така да се каже.
В миналото се казваше, че е по-добре да получиш мощните духовни практики животи по-късно, отколкото минута по-рано. Практиките бяха давани пестеливо, оскъдно и за дълги периоди от време, на индивидуална основа.
Това почти не се вписва в съвременната, много бързо променяща се пазарна и информационна епоха, където в много области новите приложения на знанието заменят старото на всеки няколко години.

Необходимо е да се ускори пренасянето и съчетаването на познанието за усъвършенстваните йога практики. То трябва да се опрости и кодира по начин, който ще го добави в основния поток знания на тази научна епоха. Знанието трябва да бъде предадено на хората и те трябва да решат как то да бъде прилагано за практическата полза на настоящите и бъдещи поколения. Това трябва да се случи, или методите за предаване на това знание ще си останат в тъмните векове и малко на брой ще се възползват от него. Светът не може повече да си позволява да бъде без ефективни и свободно достъпни методи за разгръщане вътрешната природа на човечеството.

Има такива, които казват: “Не хвърляй бисери на свинете”. Преди 2000 години това може да е бил добър съвет за тези, които са имали духовно знание. Ако те открито са разпространявали това знание, било е твърде вероятно да бъдат нападнати от гневна, суеверна тълпа и екзекутирани скоро след това.

Днес се нуждаем от по-отворен подход. Стоим на важен кръстопът в историята. Можем ли да продължим да седим отстрани и да разглеждаме човешката раса като тълпа, като свине, не заслужаващи знанието, което ще ги преобрази? Не. Човечеството е повече от това и заслужава да има средствата да познае своята истинска природа. Време е за промяна.

Намираме се на ръба на внушителна промяна на човешката осъзнатост. Последиците й надминават тези на осъзнаването преди векове, че Земята е кръгла, а не плоска и, че Слънцето е центъра на Слънчевата система, а не Земята.
Осъзнаването ставащо в настоящето е, че вътрешността на човека е центъра на божественото преживяване, на Бог и на Истината. Този център не е някъде другаде.
Външните преживявания, независимо от това дали изглеждат божествени или не, са само огледало на вътрешните преживявания на човека.
Всяко човешко същество е прозорец, портал от този свят към безкрайното и от безкрайното към този свят.

Тези уроци ти дават най-важните инструменти за човешкото преобразяване. Решението какви практики да правиш е в твоите ръце. Не е по-различно от прилагането на което и да е друго знание.
Всички сме запознати с това, да се учим да използваме мощни технологии мъдро и с полза за нас – автомобили, домакинска техника, съвременна медицина, електричество, безкрайното количество информация в интернет. Можем да използваме тези неща ефективно след разумен период на обучение.
Тези уроци са ръководство за усъвършенствани йога практики. Разумните практикуващи ще знаят какво да направят с тях. Други ще ги отминат и ще ги оставят да се инкубират (да се мътят, излюпват – бел. моя) известно време, което също е част от процеса на събуждане.

Знанията са тук. Съветвам те да ги вземеш. Но не започвай веднага да действаш с всичко наведнъж. Прави го стъпка по стъпка.
Запознай се добре с техниките и се почувствай комфортно в една практика, преди да добавиш следващата нова. Колкото повече се развиваш в своята практика до достигане на удобна рутина, толкова по-лесно ще ти бъде да поемеш нещо ново. Това отнема време.

Вече добавихме седежа с кръстосани крака към нашата медитационна рутина. Постигнал ли си добър напредък в това?
Предстои ни да направим нова крачка напред в нашето пътуване – пранаяма. Пранаяма ще се развие в сложна практика с далеч достигащи ефекти. Ще изградим тази практика с прости и логични стъпки.
Дори и така обаче, ако човек е нестабилен в медитацията си и в същото време се опитва да седи с кръстосани крака, да започне и пранаяма ще бъде твърде много засега. Наистина твърде много. Така че, изчакай докато медитацията и седежа с кръстосани крака ти станат стабилна рутина.
Може да си от тези, които напълно пропускат кръстосаните крака. Това е добре. Все пак, убеди се, че медитацията ти е комфортна и балансирана, преди да се захванеш с пранаяма.

Посланието да използваш практиките постепенно, ще бъде повтаряно отново и отново, тъй като ти в много малко страници се придвижваш през векове на мощно духовно знание, проектирано, предназначено да отвори твоите вътрешни врати.

Проблемът с подходящото темпо във времето ще бъде решен, ако уважаваш силата и деликатността на това знание и го прилагаш отговорно в своя живот.
Препоръчва се да стоиш на страната на редовната и стабилна практика. Винаги обмисляй внимателно, преди да добавиш нова практика. Ако прекалиш и се чувстваш нестабилно, върни се обратно на последната твоя най-стабилна платформа на практикуване. Там можеш да се прегрупираш и да отделиш време да обмислиш кой ще бъде най-добрия начин да продължиш напред.

Медитацията е основната практика. Дори само с нея можеш да стигнеш далеч. Всичко друго е проектирано така, че да усили и подобри процеса на медитацията, да увеличи потока на чисто съзнание през тялото и в околната среда.
Ако се интересуваш само от медитация, тя ще ти е достатъчна. Ако се интересуваш от повече, ще намериш много тук.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 37
От: Йогани
Дата: Вторник, 9 Декември 2003 13:26

ТЕМА: Медитация В&О – Групови медитации
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Ако намеря и други, които правят тази практика, можем ли да медитираме заедно в група? Слушал съм, че има ползи от това.

О: Груповите медитации са хубаво нещо. Всяко събиране, което е с цел изучаване и насърчаване в пътищата за духовен растеж, може да бъде добро за теб. Ако можеш да общуваш редовно с други, с които имаш общи интереси, от това ще има значителни ползи, особено в това – да те вдъхновява да продължиш напред с ежедневната си практика. Без съмнение, ти също ще вдъхновиш другите да практикуват.

Хубаво е да се прави групова медитация за десетина минути в началото или в края на събирането. Можеш да си направиш своя собствена дискусионна група или да бъдеш гост на нечия дискусионна група. Въпреки всичко ще откриеш, че груповите медитации имат своите особености. Те могат да бъдат дълбоки и завладяващи, когато индивидуалните умове се смесват и взаимно се усилват. Това е забележим ефект, който се излъчва и навън в околната среда. Добре е, ако членовете на групата правят една и съща практика, но не е задължително, стига всички да могат да практикуват тихо в рамките на същия период от време. Груповите медитации са добри за отделните медитатори и са издигащи за света.

Някои хора ходят на “ръководени медитации”. Ще откриеш, че този стил на групова медитация не е съвместим с използването на мантра, защото твоята практика е, за да влизаш навътре бързо и ефективно. Когато медитацията ти стане навик, ще влезеш навътре в момента, в който затвориш очите си и говорещият водач в медитацията ще бъде непродуктивен за теб. Същото важи и за медитации, използващи музика, пеене, барабани и други. Всички те имат своята цел и ползи, но не са съвместими с поемането на мантрата навътре и бързото отиване към чисто блажено съзнание. Това не означава, че не можеш да участваш във водени медитации, пеене или каквото и да е друго. Но това ще бъде напълно различа процедура от ежедневната ти медитация, използваща мантра. Ще намериш подходящи за теб връзки в множество от групи, които са на разположение. Или може би ще създадеш собствена група, движена от този отворен подход към усъвършенстваните йога практики. Използвай това, което работи за теб.

Исус е казал “Там, където двама или трима са събрани в мое име – там, сред тях съм и аз”. Този цитат не е приведен от сектантска гледна точка. Той описва добре известен принцип. Когато хора се събират с духовна цел, съзнанието се стимулира и се издига. Това издигане и нарастване на съзнанието може да се преживее като задълбочаваща се тишина и всеобхващащо съзнание на блаженство. Това преживяване се случва във всяка вяра, във всяко събиране за висок духовен идеал, във всяко събиране за истината. Груповото преживяване на всеобхващащо, тихо, блажено съзнание се увеличава максимално по време на групови медитации, където множество умове систематично биват довеждани до тишина.

Груповите медитации не са заместител на твоите редовни два пъти дневно медитации. Твоята индивидуална практика е твоята основна практика и винаги трябва да бъде такава. Това държи духовната ти съдба в твоите ръце, в твоята ежедневна практика, независимо от обстоятелствата. Групите идват и си отиват. Груповите медитации могат да бъдат чудесен усилващ тласък, но те също ще дойдат и ще си заминат. Не разчитай на тях като основна практика. Възприемай ги като награди. Външният живот винаги се променя. Увери се, че ежедневната ти практика е вкоренена като вътрешен аспект на твоя живот, а не е обект на засада, направена от външни събития.
Говорихме за различни стратегии за поддържане на ежедневната медитационна практика в нестандартни ситуации. Да поддържаш редовността на своята практика е много важно, докато пътуваш по пътищата на живота. Каквото и да избереш за своя ежедневна практика, то трябва да бъде свещено. Това е твоят главен път навътре. Можеш да разчиташ на него, тъй като си се обвързал да го правиш всеки ден, без да пропускаш. Всичко останало е преходно, преминаващ пейзаж, понякога вдъхновяващ, понякога не толкова вдъхновяващ. Облегни се на вдъхновението, нека то запали огъня на твоето желание за напредък и остави ежедневната си практика да продължава да работи по непрекъснатото вътрешно пречистване. Ще добавяме и други практики, които да имаш предвид. Ти ще си направиш своя собствена ежедневна практика. Ежедневното практикуване е ключа. То е най-сигурния път към просветлението.

Изучавай групите и се включвай в дискусии за духовно преобразяване. Навлизаш в нова сфера на гражданство – духовното гражданство. Донеси своето чисто блажено съзнание на всяко събиране и във всяка групова медитация. И винаги помни, че строиш своята къща ежедневно върху скалата на чистото блажено съзнание.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 36
От: Йогани
Дата: Вторник, 9 Декември 2003 11:12

ТЕМА: Медитация В&О – Медитация и петото измерение
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Когато медитирам, се чувствам сякаш попадам в друг свят. Това е много приятно и то постепенно променя представата ми за живота. Къде попадам, когато медитирам? Какво се добавя към мен?

О: Когато медитираме, ние позволяваме на ума по естествен начин да изведе нашето съзнание от познатата реалност на времето и пространството в царството на неподправеното, на истинското блажено съзнание. Съзнанието не е нито време, нито пространство. Бихме могли да кажем, че е безкрайно измерение, което лежи в основата на света, който възприемаме с нашите физически сетива. Освен, че няма граници, то е вечно “сега”. Съзнанието е друго измерение, отвъд времето и пространството – можем да го наречем пето измерение. С медитацията ние постепенно венчаваме/свързваме петото измерение на съзнанието с четирите измерения на времето и пространството, така че всички пет измерения съжителстват едновременно в нас. Нашата нервна система постепенно се образова, развива, за да ни даде преживяване на всичките пет измерения едновременно.

Това има дълбоки последици в нашия ежедневен живот. Преди медитирането всичко, което правехме, беше във времето и пространството. Всички наши действия, решаването на нашите проблеми, беше ограничено в четирите измерения. Възможностите, които виждахме преди винаги бяха ограничени пространствено и времево. С медитирането ние внасяме едно допълнително измерение, съзнанието. Това води до съществена разлика. Сега виждаме нещата по начини, по които не бихме могли да ги видим преди. В състояние сме да повлияем хода на живота по начини, по които не бихме могли преди.

Представи си, че се опитваш да подредиш пъзел, лежащ на маса. Гледаш го в две измерения, върху плоската повърхност на масата. Опитваш колкото ти е възможно, но парчетата не се подреждат правилно. В това време приятел влиза в стаята и казва – “Опитай това.” Той вдига двата края на пъзела, свива ги заедно над масата и те съвпадат чудесно. Чрез преместването в трето измерение, пространството над масата, пъзелът се подрежда лесно. И с живота е така. Ако го живеем само във времето и пространството, той често е един неразрешим пъзел. Ние обикаляме и обикаляме, и все не можем напълно да напаснем парчетата на пъзела. Когато започнем да медитираме, добавяме ново измерение, нова перспектива. Тогава парчетата започват да си пасват и всичко започва да добива смисъл.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 35
От: Йогани
Дата: Понеделник, 8 Декември 2003 15:39

ТЕМА: Медитация В&О – Етапи в просветлението
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Каква е крайната цел на медитацията, как ще се развият преживяванията по пътя и колко време ще отнеме, за да завърша пътуването?

О: Крайната цел е просветлението. Какво е просветлението? Състояние на балансиран съюз/сливане/единство на нашите две природи: чистото блажено съзнание и нашето сетивно въвличане, сетивно участие на тази физическа земя. Това е определението и за йога, както и целта на всички религии.

Развитието на преживяванията е сложно и лично пътуване, но има известен модел в него. Има 3 разграничими етапа:

Първо идва нарастването на тишината от редовното медитиране. Преживява се също така и като нарастващо стабилно състояние на покой, щастие и блаженство. Преди всичко, преживява се като вътрешна стабилност, която не се разклаща от никое външно преживяване. Вътрешната тишина е основата за по-нататъшни преживявания, които се улесняват от допълнителните усъвършенствани практики на йога, които пробуждат тишината на чистото блажено съзнание, за да премине тя в динамично състояние в нашата нервна система.

На второ място идва нарастването на екстатично преживяване в тялото и в заобикалящата среда. Причина за това е събуждането на жизнената сила в тялото и постепенното пречистване и усъвършенстване на сетивното възприятие. Чрез пранаяма (контрол на дишането) и чрез други средства медитацията се усилва, така че сетивата се отварят в посока навътре, което ни позволява да долавяме и усещаме екстатичните енергии, протичащи вътре в нас и вън около нас. Можем да кажем, че тишината се движи в нас и това създава нов вид завладяващи преживявания.

През този етап чувството за божествения поток на живота се засилва по естествен начин, което води до увеличено желание да навлезем във и да се слеем със задълбочаващото се сетивно преживяване. Човек се предава на процеса с напредването му, а това го ускорява. Вторият етап е като падане в една безкрайна бездна от екстаз. Функционираме в света с нарастваща радост, тъй като нашето внимание се завладява от вечно присъстващата красота, която се движи под повърхността на всички неща. За нас границите се разтопяват.

Трето, тъй като нашето внимание започва по естествен начин да пребивава в намиращата се във всички неща вездесъща, блажена, идваща на приливи и отливи тишина, ние се превръщаме в тази вечно присъстваща хармония. Откриваме, че нашето собствено Аз е същността на всички неща. Това е преживяването на единство, съюз, просветление. Светът не изчезва. Той става прозрачен. Границите се превръщат във воали, тънко покриващи същността на живота, който ние започваме да разпознаваме като израз на нашата собствена природа. Можем ли да продължим да функционираме в света? Да, но нашите мотиви са различни от тези, които сме имали, когато сме виждали себе си като нещо отделно. Сега ние действаме в интерес на по-обширното ни аз. Правейки така, може да изглежда, че сме станали безкористни. Истината е, че винаги действаме за собствения си личен интерес. Но нашето аз е станало универсално, така че нашият интерес е за цялото човечество и за целия живот.

От началото на усъвършенстваните йога практики (и може би дори преди това) ние може да изпитаме нюанси на всеки от тези три етапа, в зависимост от динамиката на нашия уникален процес на пречистване. Можем да преживеем и части от всичките три етапа едновременно.

С времето започваме да разпознаваме тези преживявания/сигнали като километрични стълбове по пътя към просветлението. Ще има да обсъждаме още много подстълбове като навлизаме в допълнителни усъвършенствани йога практики. Тези стълбове са полезни, за да ни поддържат да сме вдъхновени, редовни и да продължаваме с ежедневната ни практика. Тези стълбове не са полезни, за да тръбим: “Днес аз съм тук по пътя към просветлението”. Наистина може и да сме там, но това има значение само ако сме ги отминали и нашето преживяване е станало постоянно и незабележимо. Когато преживяването стане естествено и нормално, тогава то става реално. Това е животът, който имаме предвид да изживеем. Основните етапи постепенно ще изчезнат в това пътешествие. Просветлението в крайна сметка не е толкова свързано с етапите. То е, за да се наслаждаваме да станем това, което винаги сме били.

Ако сме направили пътуването до Калифорния, за което говорихме по-рано, бихме ли прекарали времето си, за да се чудим как сме пристигнали там? Вероятно не. Много по-добре е да се насладиш на красотата на Калифорния. Все пак е полезно да прегледаш подробностите на това дълго пътешествие, за да имат полза и други хора. В крайна сметка всеки произлиза от същото това божествено съзнание, от което и ти, така че по един естествен начин ние сме загрижени всички да имат безопасно и бързо пътуване.

Исус е казал: “Постъпвай с другите така, както би искал те да се отнасят с теб”. Истината е, че всички други са ти. Така че това е не само добър морален съвет, то е и добър практически съвет. Чрез преживяване ние добиваме познание, че другите това сме ние, те са нашето собствено Аз, тъй като вътрешните ни врати се отварят за божествената реалност в нас.

Колко време отнема пътуването? Зависи главно от нас – от нашите предишни действия, които са създали запушвания настанили се дълбоко в нервната система и от това, което правим отсега нататък. Не можем да променим миналото. Но можем да направим много сега, което ще оформи нашето бъдеще. Никой друг, освен нас, не може да направи избора. Ако се заемем с усъвършенстваните йога практики с искрена страст, ще има нова посока в живота ни. След като се обвържем непоколебимо с пътя, само въпрос на време е. Тогава виждаме, че въпросът не е дори толкова много в крайната цел. Въпросът е в преживяването на все по-голяма радост всеки ден, всеки месец и всяка година. Това е път на блаженство, път на удоволствие, с разгръщането ни навътре. Стъпи на този път, започни да се наслаждаваш на ездата още днес. Ще достигнеш до края, тръгвай.

Гуруто е в теб.