Усъвършенствани Йога Практики – урок 85
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 15 Януари 2004 14:26
ТЕМА: Основни етапи в просветлението (ново посещение на тази тема)
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Първо, бих искал да ти благодаря за уроците, които чувствам, че са много полезни и за програмата, която задаваш и която изглежда е добра, тъй като тя обхваща всичко. Следвам учението на друг йогин, с което се чувствам щастлив, но забравих неговата кундалини медитация, която трябваше да правя ежеседмично, така че безценните ти учения добре и наистина запълват празнотата, която имаше в моята духовна програма (работех върху сърцето и короната по начин, който издига кундалини, но без да се фокусирам върху своята кундалини пряко).
Вземам твоите упражнения много бавно (правейки само първите няколко неща и само веднъж на ден, тъй като имах инцидент с кундалини преди няколко години, който почти ме уби, влошавайки сърдечната ми аритмия, създаде ми дихателни проблеми, почти ме нокаутираше при всеки енергиен наплив и също така частично ме парализираше по време на тези напливи, които продължаваха почти час, като се натрупваше все повече и повече енергия всеки следващ път. Енергията беше като бушуваща около мен река … странно, препускаше също и извън тялото ми… и вътре през тялото ми, бушувайки нагоре през гръбначния ми стълб. Един мастер ми помогна, спаси ми живота в този инцидент, някак си издърпвайки енергията извън тялото ми по време и между напливите (може би той превръщаше кундалини енергията в някаква друга енергия) и след това се опита да направи някакъв вид пълно източване на енергия като последен изход. За щастие, това моментално спря енергийните напливи. Вярвам, че щях да съм мъртъв, ако не беше той и неговата бърза помощ, бях в голяма беда. Така че, не е нужно да казвам, че съм много по-предпазлив, отколкото преди.
Въпросът ми е относно един сън, който имах снощи и на който сега се чудя, дали не беше предупреждение за мен да забавя скоростта, с която практикувам. Трябва ли просто да го игнорирам (чудя се дали не е бил предизвикан от кундалини?). Сънувах, че имам кундалини вълни, движещи се нагоре точно по гръбнака ми, но кундалини течеше във вътрешната горна част на моята корона (сякаш отвътре в горната част на главата ми), удряше се в нея всеки път когато се надигаше. В съня ми това стана по-скоро нежно. Мислиш ли, че този сън е основание за притеснение и, че трябва да поорежа малко практиките?
О: Благодаря ти за щедрото споделяне. Да, предвид това, през което си преминал, съгласен съм с теб, че трябва да си много консервативен и премерен в твоята практика. Всяко предчувствие за опасност трябва да се приема на сериозно. Не, че трябва “да бягаш ужасен” от процеса на просветлението, което ти очевидно и не правиш. За всеки един от нас е въпрос на това да познаваш себе си, своите граници, своите възможности за стабилен напредък и спрямо тях да прецениш, да нагласиш своя подход към просветлението.
“Основаващо се на преживяване” е ключовата дума в тези уроци. Ще имаме много инструменти, изобилие от инструменти, но как ги прилагаме – това ще създаде цялата разлика. Всеки трябва да пътува със своя собствена скорост във времето, в рамките на своя собствен капацитет. Това е голяма отговорност.
Целта на тези уроци е да даде възможност на всеки човек да седне на своето собствено шофьорско място в духовното си пътешествие. Кой друг да седи там? Това е един неправолинеен подход към предаването на духовно знание. Този подход е в духа на бързото разширяване на практическото прилагане на научните знания през последните няколко века. Толкова много добро дойде от практическото прилагане на науката, както можем да видим навсякъде около нас. Напълно безопасно ли е за всички? Не, не е. Винаги ще има такива, които ще бъдат изложени на риск при наличието на мощно знание. Това означава ли, че не трябва да имаме автомобили, самолети, електричество или интернет? Означава ли, че усъвършенстваните йога практики не трябва да бъдат достъпни за всеки, понеже има случайни рискове, свързани с тяхното недобро познаване? Не, надявам се. Как другояче, освен ако го прави, цялото човечество може да се научи да пътува по вътрешните пътища към чисто блажено съзнание и божествен екстаз? Това е предизвикателството. Астронавтите в крайна сметка ще отидат на Марс и отвъд него. Всички ние в крайна сметка ще се слеем с безкрая в нас, и ще внесем това преживяване и навън, в ежедневния ни живот. Това е пътуването на човешкия дух към повече, винаги към повече. Ние интуитивно знаем, че сме безкрайни. Няма граница за това, което можем да преживеем.
Сега, какво да кажем за тези кундалини преживявания, върху които се бяхме съсредоточили напоследък? Някои от тях са доста крайни, прекалени. Такива ли са необходими, за да достигнем просветление? Можем ли да се придвижваме, без да се налага да изтърпяваме такива крайности? Нека за няколко минути се върнем назад, за да опитаме и разработим някакво виждане, някаква гледна точка относно кундалини преживяванията – защо възникват те и как се вписват в цялостното пътуване към просветлението. За да направим това, да се върнем назад, за да посетим отново урок 35, наречен “Етапи в просветлението”.
В този урок говорихме за три етапа на просветлението, понякога припокриващи се в нашето преживяване, всеки един от тях със своите особени характеристики.
Първият етап е появата и възхода на тишина в нервната система. Дълбоката тишина е основната природа на чистото блажено съзнание. Тя е абсолютна стабилност. Нищо не може да я помръдне. Тя е като твърда скална основа, която влиза под всичко, което сме и което правим. Това е нашата същност, това е екстракта на това, което сме ние. Тя идва преди всичко от медитацията и е източник на вътрешен покой и непоклатимо усещане за сигурност, които преживяваме, докато напредваме по духовния път. Тя е нашето безсмъртно същество и нейният възход в нервната система служи за основа на останалата част от духовно ни развитие.
Вторият стадий е появата и възхода на екстаза. Това е праната, навлизаща в значително разширен режим на функциониране в нашата нервна система. Това е сексуалната енергия, отиваща нагоре. Това е кундалини. Това също така е и чисто блажено съзнание, дълбока тишина, движеща се вътре в нас. Това е разширяване на сетивното преживяване в царството на екстаза. Тази промяна е насърчавана от пранаяма и други техники, предназначени да стимулират праната в режим да събуди кундалини. Обикновено преживяването е приятно. Но понякога преживяванията могат да станат екстремни, т.е. да имаме проблеми с кундалини. Защо? Повече за това след малко.
Третият стадий е появата и възхода на преживяване на единство, където виждаме всичко като проява на Единния, който станахме. Това е сливането на индивидуалното его, чистото блажено съзнание, божествения екстаз и всичко, което съществува във времето. Това възниква, тъй като системно насърчаваме нашия център в чистото блажено съзнание да излиза извън тялото. Това е просветлението, постигането, плодът на йога. Живеем в реалността, наречена “обичам ближния като себе си”. Чрез преживяване става очевидно, че твоят ближен – това си ти. Това има голям ефект върху нашето поведение, разбира се – позитивен ефект с надалеч достигащи ползи.
С всеки един от тези три етапа са свързани съответни напреднали йога практики. И има логическа последователност в развитието на тези 3 етапа. Поне в тези уроци има. Първи етап, втори етап, трети етап. Нещо такова.
Става дума за пречистване. Ако нервната ни система беше напълно чиста, по някакъв начин изчистена от всичките “семена на карма”, натрупвани през нашите безбройни минали животи, бихме се родили просветлени. Тогава щяхме да бъдем като Кришнамурти, който си седи и казва: “Няма нищо за правене. Просто бъдете съзнаващи, усещащи, долавящи. Без медитация, без кундалини, от която ни настръхва косата, изобщо без пътуване. Просто блаженство, блаженство, блаженство!”
Е, повечето от нас обаче все още имат да правят доста много “почистване на къщата”. И това не става за една нощ. Не е като да наемеш фирма за почистване, която да дойде за няколко часа и готово, работата е свършена. Дори и с най-добрите духовни практики това отнема години и години. Може би животи. Нито едно усилие за почистване не е пропиляно, не бива изгубено, както беше обсъдено преди. Това е единственото нещо, което можем да вземем със себе си, когато напуснем тази Земя.
И така, именно процесът на почистване на къщата е това, което определя нашето духовно пътуване, нашите преживявания. Как се придвижваме в този процес е от значение. Има някои подходи, които изглежда започват в средата на процеса на просветление. Те започват с методи за директно издигане на кундалини. Какво се случва? Понякога кундалини се раздвижва. Понякога тя не го прави. Ако се раздвижи, тя може да попадне в нервна система, която не е готова, не е достатъчно пречистена. Това е преждевременно събуждане и то е причината за повечето екстремни, прекалени кундалини преживявания. Това е тънка, изкусна работа, тъй като някой може никога през живота си да не е правил стимулиране на кундалини, но все пак да е предразположен към преждевременно нейно събуждане. Нервната система на такива хора сякаш е “окабелена” това да се случи. Може би те са правили тези практики в миналия си живот и сега трябва да ги стабилизират. Кой може да знае? Но няма съмнение, че някои хора са по-склонни към преждевременно събуждане на кундалини. Достатъчно скоро ще разбереш, ако си един от тях. Ако си такъв, трябва да бъдеш внимателен. Други ще преминат през това направо, без никакво затруднение. Всички трябва да бъдем толкова благословени. За повечето хора е постепенно разгъване и усъвършенстваните йога практики са проектирани за постепенно разгъване, а не за да направят чудо за една нощ. Просто равномерен и балансиран напредък.
Подходът тук е първоначално да направим нежно “глобално” почистване на къщата. Това означава медитация, отглеждане на тишината, на чистото блажено съзнание. Изкъпване на цялата нервна система в него. Това е много резултатно почистване на цялата нервна система и обикновено е много нежно. Така работим в първият етап на просветлението, нали разбираш. Но дори и при такъв подход, ако някой е податлив на кундалини проблеми, дори нежна медитация може да обърка нещата. В този случай практиката трябва да бъде по-умерена – по кратки времена за медитиране, повече физическа активност, повече заземяващи методи. За някои хора дори и само медитация е предостатъчно. Преживяванията са най-доброто ръководство.
Ако медитацията е добра и носи тишина и покой, тогава можем да добавим спинално дишане. Спиналното дишане съсредоточава почистването повече в спиналния нерв сушумна и с него можем да поемем внимателен курс към възпитаване на екстатична проводимост. Това е много нежен начин да стимулираме кундалини, като я държим в правилния канал и като я свързваме с нейната полярна противоположност, мъжката енергия, слизаща отгоре надолу при всяко издишване.
След това, ако медитацията и спиналното дишане са гладки и безпроблемни, можем да добавяме още. Този процес на добавяне може да отнеме много месеци, години или десетилетия, в зависимост от човека. Твоите преживявания са определящия фактор при добавяне на нови практики, а не някакъв произволен и изфантазиран график. Добавянето със сигурност не трябва да бъде ръководено от една безразсъдна амбиция да намериш супер кратък път до просветлението. Това е като да излезеш на шосето с кола за първи път в живота си и да я подкараш със сто километра в час. Резултатът от този вид подход е добре познат на всички нас.
Каквото и да е било нашето минало като практики, това е минало. За добро или за лошо обаче, трябва да живеем с резултатите от миналото. Днес можем да започнем наново, като се погрижим за началото преди да се опитаме да тичаме към края. Ако култивираме тишината на чистото блажено съзнание вътре в нас, до положението тя да се стабилизира в нас, ще имаме най-добрия шанс за гладко събуждане на кундалини. Тоест екстатично, а не ужасяващо пробуждане. Събуждането на кундалини е стъпка по пътя, някъде по средата. Събуждането на кундалини не е целия път. То е само средната част от пътя. Отглеждането на тишината на чистото блажено съзнание е целия път, началото, средата и края на пътя. Всичко друго зависи от това. Ето защо в началото на уроците беше казано, че медитацията ще бъде достатъчна, ако човек е склонен да прави само медитация и тя винаги трябва да остава в центъра на нашите практики. За тези, които са амбициозни и се стремят да свършат цялата работа през този живот, се предлагат и други средства. Но не се препоръчва медитацията да бъде изоставена или пропускана – никога. Пътуването може да се окаже много трудно, ако се опитваш да правиш другите неща, без да имаш солидната основа на дълбоката тишина, на чистото блажено съзнание.
Колко дълго трябва да почиства човек къщата с медитация, преди да започне прякото стимулиране на кундалини? Зависи от човека. Ако вътрешната тишина и стабилност са добри, може би скоро. За други ненапрегнатото/лесно ежедневно медитиране в продължение на години или десетилетия ще е добрия маршрут. Въпрос е на комбинация между твоя капацитет и твоето желание за божественото (бхакти) – това е нещото, което ще определи курса ти. Някои ще бъдат консервативни. Други ще бъдат много агресивни. Само не забравяй, че Рим не е бил построен за един ден. Открий своето подходящо темпо във времето, знай своите възможности и прави нещата постепенно, стъпка по стъпка. Това е дълго пътешествие. Няма нужда да откъснеш колелата на автомобила още при първата обиколка на пистата, а и при стотната обиколка също няма такава необходимост.
Гуруто е в теб.
