Day: March 7, 2021

Усъвършенствани Йога Практики – урок 140
От: Йогани
Дата: Събота, 13 Март 2004 20:16

ТЕМА: В&О – Помпа с брадичката: координиране въртенето на главата с дишането
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Тази помпа с брадичката просто е чудесна. Опитах няколко пъти по най-добрия възможен за мен начин и наистина е много мощна. Благодаря ти, че споделяш такива ценни учения.
Но преди да мога да я включа ефективно в моята дневна садхана, се нуждая от някои разяснения. Искам да съм сигурен, че правилно разбирам техниката. Когато отида от дясно на ляво и от ляво на дясно, това в един дихателен цикъл ли се прави или са два отделни дихателни цикъла? Докато движа главата, трябва ли също така и да дишам?
Спомена, че когато за пръв път заучаваме тази практика, я ограничаваме до четири дишания. Можеш ли да изясниш този въпрос, моля? Дали това означава, че ние описваме четири кръга с главата във всяка от посоките или означава, че правим четири дишания при всяка една помпа с брадичката в дадената посока, било то отдясно наляво или отляво надясно.

О: За един пълен дихателен цикъл (кумбхака/задържане, издишване, вдишване) главата върви само в една посока. След това когато новото вдишване приключи, сменяме посоката, главата върви в противоположната посока при следващия дихателен цикъл, който отново започва с кумбхака/задържане. След това, щом приключим с вдишването, отново сменяме посоката на въртене на главата и започва следващ дихателен цикъл.

Главата никога, изобщо не спира, само сменя посоката при започване на всяко ново задържане на дишането (кумбхака).

Четири дишания (четири дихателни цикъла) означава четири кумбхаки (задържания) с четири серии от въртене на главата, сменяйки посоката на въртене в началото на всяка от тези четири кумбхаки. Винаги сменяме посоката на въртене на главата в началото на всяко ново задържане/спиране на дъха. Когато изпълнението на четири дихателни цикъла стане гладко и комфортно, тогава можеш да преминеш от броене на тези цикли към използването на часовник и да правиш помпата пет минути. Броят на дихателните цикли няма значение, когато сме с часовник. Просто направи толкова броя комфортни кумбхаки, колкото се случи по естествен начин, докато изтече времето. Когато пет минути станат достатъчно комфортни, тогава опитай десет минути. Но не бързай да стигнеш до това ниво. Отиди на него само когато практиката ти стане гладка и лесно можеш да направиш тази стъпка напред. Ако отидеш твърде далеч, отдръпни се назад и остани на продължителност от време, при която практикуването е комфортно, докато отново се почувстваш готов да опиташ да направиш стъпката напред.

Помпата с брадичката е много мощна, с надалеч стигащи ефекти. Ще пиша повече за това след ден-два.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 139
От: Йогани
Дата: Петък, 12 Март 2004 14:03

ТЕМА: Динамична джаландхара – помпа с брадичката
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

С медитация и спинално дишане ние правим глобално почистване в нервната система, като в същото това време стимулираме и балансираме божествените енергии в нас. Към тези две чудесни практики добавихме серии от мудри, бандхи и асани, за да се “прицелим” директно в някои определени области от тялото, отдолу и отгоре. С кумбхака (задържане на дишането) при йони мудра значително увеличихме стимулирането на кундалини и притока на прана в спиналния нерв и отвъд него. След това добавихме наули и започнахме целенасочена практика, за да доведем кундалини дори още по-нагоре – от тазовата област, през корема към сърцето.

Сега, екипирани с всичко това, ние сме готови да прицелим енергийните потоци между сърцето и главата. Това е територията на динамичната джаландхара. Вече научихме статичната джаландхара бандха с йони мудра кумбхака. Това беше, като оставяме брадичката да отиде надолу към гръдния кош, докъдето е границата на комфорта. Сега ще използваме джаландхара бандха по по-динамичен начин. Ефектът ще бъде да стимулираме движението на прана между сърцето и главата. Наричам я “помпа с брадичката”, защото с тази практика така се изпомпва прана нагоре и надолу между сърцето и главата, че няма да повярваш. Това е истинска практика за почистване и стимулиране на енергията в горната част на тялото и главата.

Ще добавим нова кумбхака сесия с помпа с брадичката. Повече за логистиката на това – по-късно. Засега това, което ще направим е да се нагласим по начина, по който се нагласяме за йони мудра кумбхака, само че няма да използваме пръстите върху очите и носа. Искаме главата да е свободна, за да може да се движи.

Тук се прилагат същите указания, които бяха дадени и за йони мудра кумбхака относно това да имаме овладени и стабилизирани предварителните практики, както и да нямаме здравни проблеми, които биха могли да се влошат от задържането на дишането. Трябва да си стабилен във всички аспекти на йони мудра кумбхака, преди да опиташ помпата с брадичката. Една допълнителна предпазливост при помпата с брадичката е, че не трябва да имаш никакви заболявания на шията или главата, които биха могли да се влошат от движенето на главата.

И така, седим в сидхасана. Правим стандартно вдишване с придвижване на вниманието от корена нагоре в спиналния нерв до точката между веждите и задържаме дишането, затваряйки трахеята в гърлото по обичайния начин, по който задържаме дишането – с използване на епиглотиса. Тогава правим мулабандха, удияна, самбхави, кечари и гледаме с вниманието през третото око, същото както беше в йони мудра кумбхака. При помпата с брадичката ръцете ни почиват отпуснати върху коленете или върху бедрата.

Сега започваме да въртим главата си бавно наляво, след това назад, след това надясно и след това я оставяме “да падне” надолу към гръдния кош с едно по-бързо, внезапно, пикиращо движение, след това “помитаме” с главата отдясно наляво и я издигаме обратно нагоре по лявата страна на кръга, забавяйки скоростта, после продължаваме назад и надясно и отново пада по-бързо, внезапно надолу и т.н. И така – описваме бавен кръг с главата, с изключение на бързото падане/пикиране надолу към гръдния кош с “помитане”, вървящо от дясно на ляво. Продължаваме да правим това кръгово движение с главата и когато сме готови на прекратим нашата кумбхака (задържането на дишането – бел. моя), защото вече сме на границата на комфорта – отиваме обратно надолу по гръбнака в синхрон с издишването. Продължаваме да движим главата и когато вдишваме отново, с внимание отиващо нагоре в спиналния нерв.
А сега когато белите дробове се напълнят с въздух и вниманието е в точката между веждите, отново задържаме дишането с използване на епиглотиса, но обръщаме посоката на въртене на главата, така че главата от ляво надясно пада бързо към гръдния кош и бързо “помита”. Продължаваме с това описване на кръг с главата през цялото време, докато задържаме дишането, издишваме и отново вдишваме. После отново когато сме пълни с въздух и задържим дишането – сменяме посоката на въртене на главата. И така нататък – въртим наляво при пълен кумбхака дъх (задържане, издишване, вдишване – бел. моя) и надясно при следващия пълен кумбхака дъх и т.н., сменяйки посоката на въртене на главата всеки път когато отново сме пълни с въздух. Това е помпата с брадичката.

Нека сега поговорим повече за някои подробности. Когато за пръв път разучаваме тази практика, се ограничаваме до четири дихателни цикъла. По-късно когато достигнем комфорт с нея, можем да използваме часовник и да я правим в продължение на пет и в крайна сметка десет минути, използвайки принципа за самоопределяне на темпото, за да постигнем това. Помпата с брадичката се прави веднага след спинално дишане, точно преди медитацията. Когато добавим помпата с брадичката, преместваме йони мудра кумбхака в края на нашата практика – след медитацията и преди почивката. Няма промяна в практиката на йони мудра кумбхака. Само я преместваме на ново място в нашия утвърден ред от практики. Значи – имаме кумбхака с помпа с брадичката преди медитация и кумбхака с йони мудра след медитация. Има огромна мощ в тази комбинация.

В началото ще се чувстваме несръчни в помпата с брадичката. Знаеш, че “това е положението”, нали? Отнема известно време, за да свикнеш. Усилието си заслужава. Не насилваме нищо и никога не отиваме отвъд зоната на комфорт, когато движим шията си. И го правим бавно, грижейки се да няма напрягане и пресилване. С практикуването границите в които движим главата си постепенно ще се увеличат. С времето брадичката може да се доближи много до или дори да докосва горната част на гръдния кош, когато оставяме главата да пикира надолу. Но не бързай с това. Можем никога да не достигнем толкова далече надолу и това е напълно добре. Както е с всички йога практики, никога не отиваме отвъд границата на комфорта. Винаги започвай с движение на главата с по-малка амплитуда и позволи амплитудата на движението да се увеличава естествено и постепенно по време на сесията, като достига, но не преминава границата на комфорта. Помпата с брадичката ще работи оптимално за теб точно на тази граница. Може да забележиш някакъв шум или усещане в гръдния кош, докато правиш помпата с брадичката. Това е нормално. Може да звучи като туптене или да се чувства като хрускане зад гръдната кост. Вратът ти също може да хрущи малко, което също е нормално. Дискомфортът обаче не е нормален, така че ако имаш такъв – веднага отстъпи назад (намали или спри практиката – бел. моя). Не прекалявай с помпата с брадичката. Ще ти отнеме известно време, за да надградиш до тази практика. Бъди много внимателен и не забравяй да използваш самоопределяне на темпото, добре стоейки в границите на комфорт на движението. Не забравяй, че продължаваме да използваме всички други посочени мудри и бандхи по време на кумбхака с помпа с брадичката. И разбира се, ти си в сидхасана по време на цялата практика, стига да ти е комфортен този седеж.

Какво можем да преживеем в резултат на динамичната джаландхара – помпа с брадичката? Ако имаш някаква активна кундалини в тялото си, малко прана, движеща се в нервната система, помпата с брадичката ще направи две неща. Първо, енергично ще доведе прана надолу в сърдечната област, където тя се смесва с праната, издигаща се през корема от тазовата област. Това са два различни вида прана, с естество, определено от енергийните полярности в тялото. Второ, помпата с брадичката ще отведе комбинираните прани от сърцето обратно нагоре към главата в големи количества. Ако кундалини е активна в тялото, главата ще я почувстваш сякаш е напомпана докрай с жизнени есенции и светлина. Всяка кухина в главата ще засияе. Дори в синусите може да има такива усещания. Може да бъде малко странно, но скоро усещането за странност отминава. Ако кундалини все още не е много активна в тялото, помпата с брадичката ще улесни нейното събуждане, заедно с всичките други прилагани средства. Всичко е свързано. Само въпрос на време е – щом стимулираме толкова много аспекти на нервната система.

В началото може да има някои странични ефекти от помпата с брадичката. Не би трябвало те да продължават дълго. Може да се случи известно виене на свят. Може би леко главоболие. Може би енергийни потоци, които преди не са били изпитвани в горната част на тялото и в главата. Това е мощна практика и ние я предлагаме, за да пробием до по-високо ниво на функциониране на нервната ни система, така че може да има няколко неравности по пътя. По тази причина може да пожелаеш да започнеш първото си практикуване на помпата с брадичката през уикенда, когато задълженията ще са по-малко. Подхождай методично и не се пресилвай. Ако някои от симптомите станат некомфортни, незабавно се откажи от практиката, спри я и си дай време, за да се възстановиш. По-късно можеш да се върнеш към нея и да я пробваш отново, бавно. Уважавай своя предел и използвай самоопределяне на темпото. Самоопределянето на темпото е извънредно важно при помпата с брадичката. С тази практика движим много енергия нагоре по канали, в които енергията не е била в такива големи количества преди. Освен това си имаме работа с деликатни съставни части на нашата анатомия – шията и главата. Ако искаме просветление, трябва да натиснем, за да отворим вратите, така че духовните енергии, вълнуващи се вътре в нас, да могат да намерят своето естествено невробиологично функциониране. Помпата с брадичката е мощен начин да отворим вратите между сърцето и главата.

С времето, като продължаваме да правим помпата с брадичката ежедневно, ще забележим укрепване, усилване на гръдния кош, шията и главата. Това е духовно укрепване, тъй като прана тече през нас по доминиращи нови пътища. Сърцето ни се изпълва с мощна и осезаема любов. Духовното ни зрение ще се усили. Третото око е пряк получател на увеличения поток енергия, а също така и короната. Усещането е много приятно, когато имаш енергия, движеща се по здравословни начини в по-високите телесни области. Също така има и физическо укрепване, което настъпва с практикуването на помпата с брадичката. Така че, има много ползи и това е практика, която определено си струва усилията да бъде научена и усъвършенствана с времето. Просто започни бавно и изгради умението много постепенно.

Когато приключим сесията си на динамична джаландхара, ще се чувстваме заредени с енергия и може да пожелаем да добавим минута-две почивка, за да се успокоим, преди да започнем медитация. Това е по-скоро енергизиране с прана, а не физическо, макар че и двете могат да се появят след правенето на кумбхака с глава, описваща кръгове в течение на няколко минути. Затова отдели няколко минути, за да се успокоиш преди да влезеш в медитация. Ако чувстваш необходимост, може да забавиш с няколко минути започването на мантрата. Увери се, че започваш мантрата без усилие, съгласно първоначалните инструкции и следвай лесната процедура за медитация, както винаги. Ще вървим от високо зареждане с прана енергия към дълбока тишина. Смесването на тези двете е много мощно и ще бъде различен вид преживяване, ново преживяване в медитацията.

Това е максималното насърчаване на кумбхака помпата с брадичката – тя сключва брак с върховната тишина на дълбоката медитация. Нов вид сияйна пълнота ще се роди в нервната ни система и ще ни следва и навън – в ежедневната ни активност. Така че, ние ще бъдем и тихо блаженство, и екстатично излъчване, случващи се едновременно.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 138
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 11 Март 2004 12:18

ТЕМА: В&О – Би ли искал да се рекондиционираш?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: В урок 35 “Медитация В&О – Етапи в просветлението”, твоята триада от тишина, блаженство и хармония, в дискусията ти за основните етапи, тази триада същото ли е или поне близо ли е до описанието на Брахман като Съществуване-Съзнание-Блаженство (Сат-Чит-Ананда)? Дали процесът на пречистване на тяло-ум е друго название на рекондиционирането или декондиционирането?

О: Сатчитананда (съществуване-съзнание-блаженство) е това, с което контактуваме по време на дълбока медитация и това е нещото, което се надига в нас като тишина, наричана също “състоянието на свидетел”. Стабилизирането на тази съвършена, надвишаваща всички реалност като себеусещане през цялото време, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата е първия етап на просветлението. Изразът “чисто блажено съзнание”, често използван в уроците, е синоним на сатчитананда, вътрешна тишина и Свидетел. Блаженство е ключовата дума тук. Неотменимият, неизменният вътрешен свидетел е блажен, а такива ставаме и ние, когато станем Свидетел – и още много неща ще последват след това.

Екстаз е ключовата дума във втория етап на просветлението, предизвикан от движението на прана (кундалини) в нервната система. С усъвършенстването на вътрешните сетивни преживявания нараства предаността (бхакти) и ние ускоряваме своето невробиологично преобразяване, водещо до постоянно преживяване на божественото. Технически погледнато, движението на прана/кундалини е движение на сатчитананда, тъй като всичко съществуващо е сатчитананда. Но ние правим разграничение между блаженството (на чистото съзнание) и екстаза (на тялото) в името на приближаващият се съюз между тези два аспекта на нашата природа в третото състояние, единството – и това е мястото, където се появява и думата “хармония”, а също и възходът на изливащата се навън от нас безусловна божествена любов. Тогава ние вече сме канал, проводник на божественото на Земята и обичаме през всяка минута в това състояние.

Уроци 85 и 113 преразглеждат етапите на просветление от различни перспективи. Също така, тези етапи на просветлението се разглеждат в много други уроци от различни нива на преживяване.

Нищо от това не би било дори споменато, ако не бяха преживяванията, които се появяват заедно с практиките – тогава ни е нужна рамка от разбиране (и основни етапи), така че поради тази причина това се обсъжда. Иначе – кой се нуждае от всичките тези “омотаващи”, смущаващи обяснения? С появата на преживяванията обаче, умствена носеща конструкция/рамка и метафори (Шива, Шакти и т.н.), описващи какво се случва вътре, са полезни, за да ни вдъхновят за продължаване на практиките.

“Рекондициониране” (възстановяване – бел. моя) или “декондициониране” (безусловност – бел. моя) са малко неясно описание на това какво се случва. Предпочитам употребата на пречистване и почистване. След като е почистена/пречистена, нервната система се превръща в очевидна двупосочна врата към безкрая вътре в нас. Наистина, това е семантика. Каквито и думи да работят за теб, те са добри, стига това да ти помага да разбираш преживяванията си ясно, със свои собствени фрази и да не интерпретираш погрешно ставащото. Неправилното тълкуване и страхът, когато преживяванията ти започнат да излизат навън, може да доведе до загуба на мотив за практикуване, затова да имаш разбиране за ставащото е важно. Винаги най-главното нещо е – да сме мотивирани да правим нашите практики и да се “възстановим” (пречистим – бел. моя)! 🙂

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 137
От: Йогани
Дата: Сряда, 10 Март 2004 16:54

ТЕМА: В&О – Стъпи и с двата крака в рая
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Готов съм да започна медитация отново, за да мога да чувствам пак това, което чувствах в миналото. То започна, когато бях в училище. Винаги съм се стремял към нещо, но досега не знаех към какво. Тогава започнах да медитирам. Винаги съм опитвал да медитирам в шавасана, защото е посочено, че тази асана е позицията, при която можеш да седиш или да лежиш, без да напрягаш тялото си, в продължение на часове. Беше преди около 5 години, когато един ден почувствах светлината. Не мога да обясня какво е… но на следващия ден цялото семейство ми каза, че през нощта съм бил във въздуха, поне на метър над моето легло и тялото ми светело. Оттогава търся да разбера какво ми се е случило. Продължих да правя медитация и след това в различни моменти ми се случваше да се чувствам безтегловен и да чувствам странно усещане в областта на третото око. След това заради следване, работа и брак, оставих медитацията и сега е почти три години по-късно, но все още понякога чувствам миризма на цветя, а понякога не мога да позная от какво е миризмата, но е много приятна. Понякога чувам звън на камбанки вътре в мен и понякога чувам звук на хрийм, който е като хриииииииииииимммм. Моля да ми помогнеш или поне ми кажи как да продължа, тъй като сега не медитирам, а искам отново да започна да медитирам.

О: Благодаря ти за писането и споделянето. Можеш да отидеш в началото на съобщенията в интернет – уроците преминават стъпка по стъпка през инструкции за медитация и пранаяма, а след това през комбинирането на тези двете с физически практики като бандхи, пранаяма, асани, кумбхака. Има и обсъждане на въпроса “Защо”, който се появява в нас и как да го използваме, за да увеличим бхакти – нашето желание за божественото. Няма много философия или теория в тези уроци. Съсредоточаването е върху практики и върху справянето с различните видове преживявания, които идват в резултат на тези практики.

Твоите преживявания на вътрешна светлина, безтегловност, приятни аромати, вътрешни звуци и т.н., всичките те са симптоми на едно добро пречистване в нервната ти система. Разбира се, най-големият “симптом” който можем да имаме е непрестанна божествена радост.

Ще имаш добър успех, след като отново започнеш да практикуваш. Имай предвид, че симптомите на пречистване не са самите практики и, че по-нататъшното напредване е функция на практиките, а не на прекомерното фокусиране върху което и да е конкретно преживяване, дори и да е чудотворно. Това идва направо от “Йога Сутра” на Патанджали и е добър практически съвет за всеки, който има какъвто и да е вид преживявания по пътя на йога.

Шавасана (позата на трупа) е чудесна поза, която обикновено се прави в края на практиката от асани, а може също така да бъде правена и в края на седящите практики на медитация, пранаяма и др. Не е традиция нейното използване за медитация и за това има множество от разнообразни причини. В уроците са дадени препоръки за лесни начини за седене в медитация. С напредването на практиките ще видиш как еволюира седежа.

Ако желанието ти да медитираш е силно, ще откриеш време, за да правиш ежедневната си установена практика. За да започнеш, практиката отнема само 20-30 минути два пъти дневно. Как да управляваш своето време също е обхванато в уроците.

Ако решиш да се върнеш към предишните си практики или имаш учител или гуру, който ще ти помага, тогава просто разглеждай тези уроци като “храна за размисъл”.

Изглежда, че единият ти крак вече е почти стъпил в рая. Може би сега е времето да стъпиш и с двата крака. Желая ти пълен успех в пътуването по избрания от теб път.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 136
От: Йогани
Дата: Вторник, 9 Март 2004 12:09

ТЕМА: В&О – Виджяна Бхайрава Тантра: 112-те техники
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Пранам! Мога ли да потърся упътване, основано на практика като дхарана на Виджяна Бхайрава.

О: Запознат съм с писанието Виджяна Бхайрава Тантра главно чрез съчиненията на Ошо/Раджниш (Книга на тайните, която обхваща 112-те техники). Уроците в усъвършенстваните йога практики обхващат принципите на Виджяна Бхайрава по концентриран и практичен начин, с поредица от ефективни практики, които могат да бъдат овладявани една след друга, щом човек стане готов (да добави следващата практика – бел. моя).

Освен Виджяна Бхайрава тантра (и други тантра йога източници), уроците интегрират принципи и опростени практики от бхакти йога, мантра йога, крийя йога, раджа йога, хатха йога и кундалини йога, без да споменавам и малко добър старомоден християнски здрав разум. Това е отворена и интегрирана система от практики, научно създадени за лесно използване, ефективност и пълнота.

Надявам се да намериш уроците полезни, докато пътуваш по избрания от теб път.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 135
От: Йогани
Дата: Вторник, 9 Март 2004 10:59

ТЕМА: В&О – Кундалини потоци в краката и ръцете
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Практикувам йога и пранаяма от около 6 години. Започнах тази практика, за да се отърва от моето астматично заболяване и сега имам успех на 90%. Обикновено не медитирам, освен някои себеутвърждения и себеотпускане след пранаяма, тъй като звукът Ом не ме е интересувал много, поради религиозното ми обкръжение. Сега те открих и в последните 50 дни практикувам медитация съгласно твоите инструкции. През последните 3 години моята йога не беше редовна, но правя пранаяма в продължение на 5 минути дневно, преди да започна медитация.
Когато започнах медитацията, беше добре и след няколко дни нещо като приятен хладен бриз (хладен поток) започна да тече в гърба ми по време и след медитация. По време на молитвите ми през деня и следобед чувствам същото усещане в гърба си, което се разпространява и в горната част на гърба ми. Правя пранаяма и медитация в сидхасана.
Моят въпрос е – през последните десетина дни, през деня между 10 сутринта и 2:30-3:00 следобед имам усещане за хладни потоци, течащи само в краката ми и в ръцете ми от раменете до върховете на пръстите. Понякога това усещане е много силно, но е приятно. Моля да ми кажеш какво е това състояние. Според моето разбиране енергията тече в горните части на тялото, а не надолу. Моля те, кажи ми какво е това, или пък това е енергията течаща надолу, вместо нагоре. Бъди така добър да ме посъветваш.

О: Това е кундалини енергия. Тя може да бъде много очевидна в краката и в ръцете. Слушал ли си израза “лотосови крака”? Кундалини отива там, където нервната система отива. Това означава – до всяка клетка в тялото. Започва от спиналния нерв (сушумна) и се излъчва оттам – понякога мигновено с надигането на екстатичната проводимост в спиналния нерв, друг път с известно закъснение във времето, тъй като кундалини проправя пътя си, за да излезе навън от спиналния нерв. Също така, от енергийна гледна точка фината нервна система достига далеч отвъд тялото чрез аурата и кундалини също отива там. Това е начинът, по който другите могат да почувстват нашето изгряващо екстатично блаженство. По хубавите вибрации, нали знаеш.

Преди много години същото преживяване, които ти описваш се надигна в мен. Беше толкова интензивно удоволствие в краката и в ходилата ми, че единственият начин по който можех да го успокоя беше, като ходех бос из целия квартал. Беше сякаш имах оргазми в краката си. Имах същото нещо в ръцете и в дланите. Физическата активност помага да успокоиш това преживяване. Може би желаеш да погледнеш урока за кундалини симптомите и лекуването им, ако чувстваш нужда да изгладиш това преживяване.

Симптомите се дължат на триенето между енергията кундалини и дълбоките запушвания, които се освобождават и излизат. С времето това преживяване се изглажда, за да се превърне в много по-плавни, не свършващи екстатични чувства навсякъде в тялото. Екстатичен начин на живот!

Ако трябва да гадая, бих казал, че твоята пранаяма е отворила нервната ти система през последните няколко години и сега медитацията се възползва от тази култивирана ситуация. Много мъдро постъпваш да се занимаваш с медитация, за да допълни тя пранаяма. Връзката между тези две практики и важността да се правят и двете се обсъжда в уроците, като се започне още с първите инструкции за спинално дишане. Може да пожелаеш да доведеш твоята пранаяма до нивото на спинално дишане, ако не си го направил вече. Спиналното дишане ускорява ефектите на пранаяма, докато в същото време осигурява много повече равновесие на енергиите в нервната система, така че има повече напредък с по-малък шанс за прекомерни енергийни потоци.

Хубави неща се случват.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 134
От: Йогани
Дата: Понеделник, 8 Март 2004 11:01

ТЕМА: В&О – Йога и западната психология
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Наскоро се присъединих към твоята група и самият аз изпитвам силно несъгласие с поощряването на медитацията и другите практики. Когато хората се съсредоточат върху собствените си телесни усещания и т.н., те са в много уязвима позиция и в същото време имат възможността да разкрият велика истина. В ситуация, в която нямат подкрепа, те ще се окажат в същото или в по-лошо положение, тъй като не са били способни да разберат чувствата си, да излекуват болката си и да изразят други емоции, които биха могли да се появят. Ти предполагаш, че раздразнителността е резултат от дисбаланс в практиката (забележка: като например твърде бързото излизане от медитация) и аз въобще не съм съгласен. Вярвам, че и емоциите които възникват по време на медитация си имат причина и единственият път да се работи за по-голямо осъзнаване в тази ситуация е – да се съсредоточиш върху тази емоция, да я изразиш и да я разбереш. След като човек е преминал през този лечебен процес, той ще постигне по-голямо осъзнаване. Ако хората го пропуснат като нещо неуместно и неподходящо, те ще преминават през един и същ цикъл и може би – през целия остатък от живота им. В тази ситуация подкрепата играе важна роля, тъй като помагачът може да ръководи индивида, така че да премине успешно през ситуацията.

О: Частта която си пропуснал за медитацията е, че когато е правилно направена, запушванията, освободени в тази конкретна сесия си отиват. Няма ги. Така че, не остава нищо да обработваш или да анализираш, само вътрешната тишина и светлина, идващи отвътре – от мястото, където преди това е имало запушване. Така че, нека бъдем наясно с този механизъм. Това е ефективна йога, неврологично пречистване, където ефектите на минали действия се освобождават не на база на значенията, но неврологично се стопяват/разтварят отвътре – чрез вроденото в нас чисто блажено съзнание, до което имаме достъп по време на медитация. Не е въпрос на вяра или на анализ. Това е механичен процес. Той ще работи за всеки, който прави процедурата, дори за някой, който е скептик.

Звучи, сякаш си въвлечен в западната психология, където мислите и чувствата, които идват на повърхността на съзнанието се анализират на ниво смисъл/значение – психоанализа. Това има някаква стойност, но е доста отдалечено от йога методите, които отиват много по-дълбоко, където въобще не съществуват аналитични процеси в ума. Западната психология е все едно да анализираш вълните, появяващи се на океанската повърхност, докато йога (особено дълбоката медитация) е като почистването на океана от дъното нагоре, на нива където анализ не е възможен – само процедурата на почистване е там. Запушванията са енергия, мисленето е енергия. Йога се занимава с тях в техния корен, като преминава отвъд енергията – към чистото блажено съзнание. Значението е по-малко фундаментална форма на неврологична енергия, откривана близо до повърхността на ума. Значението е “опашката на кучето” за мисловната енергия, така да се каже, а ние всички знаем, че да дърпаме кучето за опашката, за да го водим, не е много ефективно. Все пак можем да използваме значението, ако това по някакъв начин ни помага да се чувстваме добре. Ако сме гъвкави, също така ще медитираме ежедневно, което е като да имаш торта, но също така и да си я изядеш. Не е разумно да се опитваме да правим и двата метода едновременно, тъй като нито единият, нито другият “ще ни бъде сервиран”.

Както и да е – йога не е само за почистване на психиката. Това е страничен продукт. Йога е за просветление, пряк път към нивото за постигане на Исус, Кришна, Буда, Лао Дзъ, Руми и т.н.

В сравнение с йога методите, западната психология е все още ембрион в това отношение. Имай предвид, че психоанализата е на малко повече от столетие, докато йога е тук около 50 столетия. Не, че “времето, от което си в бизнеса” само по себе си прави едно нещо по усъвършенствано, но все пак това е доста добър показател. Преживяванията на съвременните практикуващи подкрепят заключенията на йога, направени през дългата й история. Доказателството за пудинга е в неговото изяждане.

От гледната точка на йога, разбулването на “голямата истина” не е на първо място интелектуално разбиране или разрешаване на емоционални трудности – става въпрос самият ти да се превърнеш в тази истина. Това е постигнато чрез систематично пречистване на всяко ниво на проводника на преживяванията – човешката нервна система. Божествеността на човешкото същество е това, което отваряме тук – използвайки изпитани от времето методи.

Логиката показва, че западната психология може да научи много от изучаване на йога методите по един лишен от предразсъдъци начин. Карл Юнг осъзнал това късно в своята кариера.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 133
От: Йогани
Дата: Събота, 6 Март 2004 15:20

ТЕМА: В&О – Нектар
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Понякога чувствам много сладък вкус в края на гърлото. Не е точно сладък, но това, което се нарича мадхур (индийска дума.. не съм сигурен кой е английския еквивалент). Случва се от само себе си и свършва след около час. Не бях способен да го свържа с каквото и да било. Нито с това, което правя или с което се храня. Наистина му се наслаждавам, когато то се случва и колкото повече преглъщам, толкова повече мога да усетя вкуса. Надявам се, че можеш да хвърлиш малко светлина по въпроса.

О: Твоето описание звучи като нектара, наречен амрита или сома, идващ от мозъка и надолу през носния фаринкс. Появата му се стимулира от духовни практики, особено от пранаяма, кумбхака и кечари, макар че може да дойде от всяка практика, понякога дори само от бхакти.

Биологията на кундалини включва сексуални есенции, изкачващи се нагоре по гръбнака, а също и чрез храносмилателната система и други канали. След като това стане, в мозъка има процес, който довежда нектара надолу в храносмилателната система през споменатия преден проход, където нектарът се преработва и се изпраща нагоре отново. Това е кръговрат – нагоре през средата и надолу през предната част, нещо подобно. Тази биология е основата на нарастващите вътрешни преживявания. Това е част от човешкото духовно преобразяване. Усъвършенстваните йога практики са направени, за да подпомагат това.

Нектарът може да бъде сладък и с аромат на цветя. Най-много се забелязва в ранните етапи на събуждане на кундалини. По-късно е по-малко забележим. Не се фиксирай прекалено много върху този процес. Продължавай своите практики, каквито и да са те. Преживяването е част от по-голям процес, а не самоцел.

Хубави неща се случват.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 132
От: Йогани
Дата: Петък, 5 Март 2004 16:53

ТЕМА: В&О – Какво е грях?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Какво е грях? Дали това е състояние, което нямаме шанса да преодолеем без намеса от наше име на някой, който е ръкоположен? Ние грешници ли сме или сме божествени? Объркан съм.

О: Исус е казал: “Каквото посееш, това ще пожънеш”. На Изток този процес е оповестен с една дума, “карма”, което означава действие и последиците от него, включително скритите впечатления-отпечатъци (самскари – бел. моя), натрупани дълбоко вътре в нас през многобройни животи.

С йога практиките ние стимулираме естествените способности на нервната система да разтваря/стопява многото скрити впечатления/самскари от карма, съхранявани дълбоко в нас.

Ние преживяваме тези самскари като ограничения и наклонности в нашите мисли, чувства и действия. Тези впечатления са пречка да преживяваме истината вътре в нас. Тъй като започваме да ги изчистваме, опознаваме божествената истина вътре в нас и се освобождаваме от оковаващото ни влияние на нашите бивши действия. Тогава по естествен начин ставаме склонни към поведение, което не създава препятствия, които ще ни ограничават в бъдеще – действаме все повече и повече като канал на божествената любов. И така йога има пряко въздействие върху целия този процес на сеитба, жътва и скритите карма отпечатъци. Нищо от казаното не отговоря пряко на въпроса ти за греха. Първо исках да изложа практическите аспекти на ролята на йога. Действието, резултатите от него и средствата за разтваряне на оковаващите ни резултати от действието. Ето как се вписва йога.

Какво е грях? Ако погледнеш в речника ще видиш, че там се набляга върху негативните аспекти на “Каквото посееш, това ще пожънеш” и на кармата.

Грехът се дефинира като “Нарушаване на религиозен или морален закон, престъпление срещу Бог.”

Сеитбата и жътвата са единно нещо, всъщност са природен, естествен процес. Той просто се случва, когато действаме по начини, които или са в посока на, или са в посока, противоположна на пречистване на нервната система и изразяване на божествена любов. Това, което влагаме е това, което получаваме. Ако правим йога практики и благоприятстваме отварянето пред затварянето, даваме на себе си голямо предимство в този процес.

Грехът е стъпка извън естествения процес на “каквото посееш…” и кармата. Той е “нарушение”. Престъпление към кого? Грехът е оцветен с човешки предразсъдъци/присъди. Ако правиш така и така, правиш грях. Правиш лошо. Обиждаш Бога. Кой решава това? Най-често самите ние решаваме това чрез чувството за вина и срам от нашите действия. Може би сме били обучени и привикнати от други още от нашето детство да се чувстваме по този начин относно себе си. В нашето все още ограничено състояние на осъзнатост ние сме склонни да действаме по начини, които ни обвързват и в нашата съвест (божествения морал в нас) ние изпитваме угризение. Ако не се самоосъдим, другите със сигурност ще са тук, за да направят това за нас. Като ни осъждат, те поставят себе си в положението на посредници между нас и нашето спасение. И ето я, вече я имаш – психологическата структура, която обединява повечето организирани религии в света.

Концепцията за греха е човешко оцветяване на естествения закон, това е “прежда”, намотана около естествен процес. Той възниква от нашето чувство за вина и/или от мненията и отсъждането на някой друг. Ако прекалено се отдаваш на концепцията за греха, това може да доведе до чувство за безнадеждност и до нездравословна зависимост от другите относно твоето спасение, когато в действителност има само едно място, където ние някога ще намерим спасението – вътре в себе си.

Да очакваме някой друг, ръкоположен или не, да ни освободи от нашите грехове е формула за провал. Истинската религия не е бизнес сделка, където даваме това и получаваме онова. Не става по този начин.

Да се отдадеш на висок идеал е нещо друго. Това е нещо лично в твоето сърце, не е обект за контролиране или отсъждане от някой друг. Стига да пуснеш по-висш идеал дълбоко в сърцето си, твоята бхакти ще има велика пречистваща сила и ще те привлича към духовни практики.

Ако сме били тренирани да виждаме себе си като безнадеждни грешници, ще бъде разумно да преразгледаме това внимателно. Защото, ако не вярваш в своята собствена божественост, ще бъде трудно да намериш желанието, необходимо за да отпътуваш у дома. Да се отъждествим с грешници е етикет, който си поставяме самите ние, докато отъждествяването ни с божествени същества е човешко състояние, което може да се покаже и докаже/демонстрира и за което можем да заявим и да претендираме, че е наше.

Светците и спасителите през хилядолетията отново и отново са демонстрирали способността, която всички ние имаме – способността за човешко духовно преобразяване.

Сядането в медитация за първи път ще направи възможно да бъде разрушена илюзорната хватка на греха. Няма да ни освободи напълно от всички пречки в нас още на първия ден, но е началото на пътя, по който можем да пътуваме. Този път ще разкрие и прояви нарастваща божествена светлина, докато пречистваме и отваряме нервната си система все повече с всеки един отминал ден.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 131
От: Йогани
Дата: Вторник, 2 Март 2004 17:37

ТЕМА: В&О – Съгласуване на самбхави със спиналното дишане
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Сблъсквам се с проблем при едновременното правене на самбхави и спинално дишане. Мисля, че когато се концентрирам върху спиналното дишане очите ми не остават насочени към междувеждието. Очите ми отиват там, където отива вниманието. Ако правя единствено самбхави, нямам никакъв проблем. Но когато започна спинално дишане, понеже вниманието ми е в него, очите ми са склонни да “пътуват” по гръбначния стълб. Мога ли да си представям образа на гръбначния стълб между веждите, за да разреша този проблем? Ако се концентрирам върху физическата позиция на сушумна – очите ми не остават насочени към междувеждието. Би ли предложил начин за едновременното правене на тези две практики?

О: Това е добър, а и важен въпрос. Мисля, че мнозина имат същото това предизвикателство в една или друга степен. Едновременното протичане на самбхави и спиналното дишане е нещо, което се развива с времето. Това в началото е формиране на навик, а по-късно става много лесно поради нарастването на вътрешните сетивни преживявания, които привличат физическите очи и вниманието по естествен начин към тяхното оптимално функциониране за нарастване на екстаза.

Цял живот сме живели с внимание, минаващо през физическите ни очи. За да разширим нашите хоризонти в посока към вътрешния ни духовен живот, необходимо е да развием допълнителна способност – физическите ни очи да отиват на едно място, а вниманието ни да отива на други места. Да си представяш образ на гръбначния стълб в точката между веждите не постига това, макар да е умна идея.

За да изпълни функцията си при спинално дишане, вниманието трябва да пътува по физическата дължина на спиналния нерв (сушумна) от корена в перинеума до точката между веждите, отново и отново. Извършвано с дълги бавни цикли на дишане и други аспекти на практиката на спинално дишане, това предизвиква балансираното движение на прана в спиналния нерв и култивирането на цялата нервна система. В същото време физическите очи стимулират по физически начин неврологичните и биологичните процеси, които започват в мозъка и достигат надолу през спиналния нерв до корена.
И така – докато вниманието върви в синхрон с дъха в спиналния нерв, очите физически стимулират мозъка, което също така засяга целия спинален нерв чак до долу. Има и сбръчкване на веждите (леко придвижване на веждите една към друга), което също участва във физическото стимулиране на мозъка. Това е другата половина от самбхави. Единственото време когато самбхави изисква внимание, освен вниманието (за един къс момент – бел. моя), необходимо за физическото позициониране на очите е – когато вниманието се изкачи нагоре и отиде в (или през) точката между веждите. Но дори и това не е ангажиране на вниманието да минава през очите. Очите просто са си там, но ние не гледаме през очите. Гледаме през спиналния нерв, което е третото око в това място. При спинално дишане и в моментите когато фиксираме вътрешния си поглед през точката между веждите (като в йони мудра), не отвеждаме вниманието във физическите очи. Въвлечени сме във вътрешно гледане – физическите очи изобщо не се използват за вътрешно гледане. Очите заедно с челото изпълняват физическа функция, стискат/сгъстяват вътрешността на мозъка по определен начин – и това е всичко.

Това разделяне на вниманието и физическите очи е много важно за развиването на вътрешни духовни преживявания.

Когато Исус казва “Ако окото ти стане едно, твоето тяло ще се изпълни със светлина”, той е говорел за две неща: физическо центриране на очите и внимание в спиналния нерв, функциониращо през третото око. Тези двете, направени съвместно, изпълват тялото със светлина, веднъж след като се появи екстатична проводимост в спиналния нерв и се разпространи в останалата част на нервната система.

И така, как да постигнем това отделяне на вниманието от физическите очи? Сетивната обратна връзка е важен фактор за това. Екстатичните усещания вътре в тялото са най-добрата сетивна обратна връзка. Но какво да правим, ако все още нямаме вътрешна екстатична проводимост? Как в този случай да отделим вниманието от очите? Все още можем да използваме сетивна обратна връзка, за да разработим навика и разработването на този навик ще помогне да възникне вътрешната екстатична проводимост.

Избери предмет в другия край на стаята и го наблюдавай втренчено, без да мигаш. Не го изследвай и дори не го “виждай”. Просто постави погледа си върху него и го остави там. Докато правиш това, позволи на твоето внимание да се придвижи от междувеждието до перинеума. Не е трудно да се направи, нали? Сега продължавай да държиш погледа си върху този предмет и нека вниманието ти се придвижи от перинеума нагоре през центъра на твоя гръбначен стълб до точката между веждите. Не се притеснявай за дишането. Просто гледай предмета по описания начин и продължавай да движиш вниманието си нагоре и надолу вътре в спиналния нерв. Когато очите ти се отместят от предмета и ти забележиш това, просто без напрягане ги върни обратно върху него. Използвай стоящия пред теб предмет като зрителна обратна връзка. Със своето внимание отиди нагоре и надолу в спиналния нерв няколко пъти, без да сваляш поглед от предмета. Упражнявай се в това известно време, докато установиш, че можеш да движиш внимание нагоре и надолу в гръбначния стълб, без да сваляш поглед от този предмет твърде много. Ако очите или вниманието се отместят, тогава без напрягане ги върни обратно към задачата. Това е навик, който разработваш, много подобно на това да се научиш да потупваш върху главата си с една ръка, докато разтриваш кръгообразно корема си с другата ръка.

Продължи да правиш това упражнение, докато се научиш да движиш внимание нагоре и надолу по гръбначни стълб, и в същото време да поддържаш невиждащ втренчен поглед върху предмета. Предметът е твоята сетивна обратна връзка, която ти позволява да държиш очите си в едно място, докато вниманието ти се движи в друго място.

След като постигнеш добър успех в правенето на това, опитай го в истинско спинално дишане. Сбръчкването на веждите предизвиква усещане в точката между очите, което усещане също може да бъде използвано като сетивна обратна връзка за очите. Виж дали можеш да използваш това, за да насочиш затворените очи към центъра на междувеждието и нагоре, докато движиш внимание нагоре и надолу в гръбначния стълб. Това не е зрителна сетивна обратна връзка, така че в началото може да не я използваш толкова лесно, колкото беше с предмета в другия край на стаята. Но опитай. Ако е твърде голям скокът от използване на зрителен обект към истинско спинално дишане, тогава винаги е тук върхът на твоя нос или също така можеш да гледаш нагоре с полуотворени очи, така че да имаш някаква зрителна обратна връзка за самбхави по време на спинално дишане. Последните предложения не са идеалния вариант, но ако се нуждаеш от зрителна обратна връзка, тогава използвай ги, докато се почувстваш готов да ползваш като обратна връзка усещането за леко свъсени вежди.

В самбхави се нуждаеш от нещо, от което очите могат да получат сетивна обратна връзка, нещо към което можеш нежно да върнеш очите, щом осъзнаеш, че те са се отклонили другаде. Както споменахме – По-късно, екстатичното удоволствие вътре в тялото ти е това, което ще те накара да издигаш и центрираш очи. Засега използваме друга сетивна обратна връзка, която да ни позволи да тренираме очите и да ги отделим от вниманието, което се движи нагоре и надолу в гръбначния стълб.

Ако вниманието се съпротивлява да се върне отново към очите, докато правим всичките тези неща, не е толкова трудно да се справим и с това. Знаем как да се справяме със скитащото се внимание от обучението ни в медитация. Когато правим спинално дишане, вниманието ни може да бъде навсякъде – в очите, в мисли или в емоции, в магазина или дори в средата на галактиката. Навсякъде. Когато това се случва по време на медитация, какво правим? Просто лесно, без напрягане се връщаме към мантрата. В спинално дишане е точно същото. Когато вниманието ни отиде в очите или някъде другаде и забележим това, просто лесно, без да се напрягаме, се връщаме към спиналното дишане. Ако изгубим къде сме били в гръбначния стълб, няма значение. Не е необходимо да сме прецизни – не е задължително да започнем точно от мястото, в което сме се разсеяли. Просто подхващаме в синхрон с дъха. Ако в момента вдишваме, отиваме нагоре по гръбнака, ако пък издишваме – отиваме надолу по гръбнака. И продължаваме така. Когато вниманието отново отиде някъде другаде, щом осъзнаем това, просто отново подхващаме спинално дишане. Така ще се случва много пъти. Нормално е. Очите също ще се скитат много пъти. И това е нормално. Никога не се напъваме или борим за перфектност – такова нещо няма. Практиката работи най-добре тогава, когато се отнасяме ненапрегнато към нея и одобряваме, предпочитаме процедурата, която правим – щом осъзнаем, че сме я напуснали.

И така, сетивна обратна връзка за очите и ненапрегнато предпочитане да движим вниманието нагоре и надолу в гръбнака – това са ключовете да оформим и развием тези две отделни функции. Ще го постигнем бавно. Рим не е бил построен за един ден. В крайна сметка, ще правим много неща едновременно по време на спинално дишане. Те са навици, които развиваме един по един и които стават автоматични.

Някъде по пътя ще почувстваме известно удоволствие издигащо се от корена и нагоре по гръбнака. След това ще забележим, че то се влияе от самбхави. Също така ще забележим, че спиналното дишане се разпространява и нагоре, и надолу, и навсякъде в нас. Тогава тези практики ще имат една много приятна сетивна обратна връзка вътре в нас. Ще бъдем възнаградени с екстаз за това, че ги правим. Ще бъдем в състояние да се отзоваваме на екстаза с голяма леснина и тогава всичките елементи на практиката ще се превърнат в нещо, което извършваме неусетно и с лекота. Тази способност е вградена във всеки един от нас. И така, започваме в началото с каквато сетивна обратна връзка имаме в момента, знаейки, че цял нов свят ни очаква вътре. Преди да го познаем, нашето тяло ще се изпълни със светлина и ние ще бъдем къпани денонощно в екстатичното блаженство на Господ.

Гуруто е в теб.