Day: March 7, 2021

Усъвършенствани Йога Практики – урок 163
От: Йогани
Дата: Понеделник, 12 Април 2004 16:21

ТЕМА: В&О – Върховна, несравнима чистота
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Прочитайки въпроса на този, който започна да слуша музиката по друг начин, с по-чисти тонове, повече дълбочина, някак си също мога да свържа себе си с това. Днес ми е десети ден медитиране и вечерта, докато се разхождах, усетих по-различна емоция. Това не беше радост или екстаз или порив на удоволствие. Това беше нещо по-дълбоко, върховно, дълбоко, като спомените от детството ни. Тогава известно време имаше продължителна болка, която постепенно изчезна. След това умът отново започна да се лее с огромна яснота и острота. Никога не съм имал подобно преживяване, затова бях извънредно развълнуван и исках да споделя това с някого. Нормални ли са такива реакции, трябва ли да ги очакваме?

О: Благодаря за написаното и за споделянето.

Това, което ти описа е ясно преживяване на чисто блажено съзнание – в ранните дни на твоята медитация. Прекрасно. Това може да се случи на всеки по всяко време по пътя. Това е нормално. Може да има запушвания, придвижващи се навън и тогава няма толкова чистота в преживяванията, но това също е нормално. Така протича това. Светлината все още си е там. Медитацията ни пренася към тишина и там можем да имаме такива преживявания в практиките или след това. Когато те се случват, това е доказателство, че вътре в нас има нещо прекрасно, което можем да разгърнем чрез ежедневното ни духовно практикуване.

Може би притежаваме яснота при старта, а след това облаци да преминават по пътя им навън. Или може би сме облачни от самото начало, а по-късно светлината понякога внезапно да засиява през облаците, или пък малко по малко да нараства всеки месец. Това може да се случи по толкова много начини, според това как са се “окопали” запушванията в нервната ни система и как тя се освобождава от тях. Едно нещо е сигурно – всичко това ще се случи, ако поддържаме практикуването си. С времето вътрешната реалност става чиста и блажена през цялото време и ние приемаме това за нормален живот. Тогава когато хората ни питат как се чувстваме в целия този мрак на света, можем само да кажем: Мрак? Какъв мрак? Не виждам никакъв мрак. Само божествена светлина навсякъде, с преминаващи сенки тук-там. Тогава сме изпълнени с огромно състрадание към всички и правим всичко което можем, за да помогнем на светлината да сияе и да разтворим мотаещата се наоколо тъмнина. По такъв начин се разгръща тази нова епоха. Всеки помага на всеки друг. Никой не медитира само за себе си. Медитацията е за просветление и на всички останали.

Разбира се, много е вълнуващо, когато още в самото начало имаме такова зърване, откровение като описаното от теб. Използвай го за мотивация да правиш редовно своите практики. Ако имаш някои очаквания по време на практиката (това е нормално на този етап), просто продължи лесно да предпочиташ мантрата при медитиране, спиналното си дишане при пранаяма и т.н. Ако се придържаме към придвижващите ни напред процедури на нашата практика, ще продължим да се движим напред и в повече и по-възвишени чувства и чистота в ежедневния ни живот.

Всички ние имаме тази съдба, вградена в нервната ни система. Никой от нас не е изключение. Просто е въпрос на правене на “почистването в къщи” – толкова дълго, колкото е необходимо, за да се разбули и прояви божествената светлина на Господ, винаги сияеща отвътре. Нашата основна природа е чисто блажено съзнание, не поддаващо се на описание. Ти ни показа днес, че това е истина.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 161
От: Йогани
Дата: Петък, 9 Април 2004 23:28

ТЕМА: В&О – Тъмните нощи и изгрева на вътрешната тишина
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В1: Аз все още “съм в каруцата” (на практиките – бел. моя) и предполагам, че не ще спра да медитирам два пъти дневно в този живот.
Въпреки това съкратих практиката си само до медитация. Напреднах в медитацията, пранаяма, мулабандха, самбхави и нещата тръгнаха наистина чудесно. Дори постигнах добър напредък в седенето с кръстосани крака, нещо, което в началото намирах за много трудно и разсейващо ме от медитирането. Когато нещата потръгнаха чудесно, отидох на почивка, отначало в планините на Австрия, след това в мъничък остров в германското Северно море. Беше чудесно време и щастливо гледах напред до завръщането ми обратно в къщи, жаден да наситя живота си с повече забавление и по-високо енергийно ниво от когато и да било преди.
След това когато се завърнах обратно в къщи (преди две седмици), всичко изглежда се срути в първите 36 часа, чувствах се наистина много много зле и това продължи няколко дни (все още не е приключило напълно, но е по-добре). По това време дори напълно спрях своята практика за ден и половина. Отвън нищо драматично не се бе случило – аз се опитвах да възобновя моя живот от точката, където го бях оставил преди да отида на почивка, но това вече не работеше. Сега съм напълно сигурен, че този срив не е предизвикан от йога, това трябва да е бил положителен напредък, който се настани, докато бях в отпуск. Може би просто съм надраснал предишния ми начин на живот.
Някъде в уроците ти споменаваш преимуществата на отрупания с работа живот за съчетаване и обединяване на пречистването и разширяването, достигнати по време на практикуване. Отнасям се много добре към тази препоръка, но въпреки това съм повече съществуващ, отколкото правещ – животът ми безспорно е разбалансиран от страна на твърде голямото ми оттегляне от светските дела. През целия ми живот не ми е било много трудно “да докосна висшето” и понякога да имам доста интензивни духовни преживявания – но относно “външния” ежедневен живот често се чувствах извънредно претоварен, усещайки, че светът е път, твърде грапав и груб за мен. Добре развито чувство за уязвимост.
Затова концепцията на йога, която очертаваш в първите няколко урока, изглежда така привлекателна за мен. Обещанието да сдобря и съгласувам външния свят с вътрешния… наистина копнея за това.
Толкова много стара мъка приижда, когато пиша това – изглежда сякаш това са руините на моя живот (и основната анатомия на обособяването/отделянето, което почти всяко човешко същество преживява, докато е въплътено в тяло). Това е болезнено.
И така – работя по връщането си назад в практиките (на последното комфортно ниво – бел. моя). Наистина ти вярвам, когато казваш, че това е един изпитан начин – вече почувствах толкова много от него.
Вероятно това е преживяване на “тъмната нощ на душата”.

О1: Неизбежно върховете водят до низините. Именно във вътрешната тишина ние откриваме истината за всичко това. Медитацията е точно за това – постепенно да довежда това тихо блаженство, което е присъщо в нас, в цялото функциониране на нашето тяло, ум, емоции и в света. Тогава виждаме, че всичко се движи нагоре и надолу, докато ние като тихо, чисто блажено съзнание сме неподвижни, не помръдваме.

Що се отнася до активността, да, добре е чрез дневна активност да стабилизираме нашата тишина, спечелена в медитация. Но кой ще реши каква да бъде тази активност за теб? Не аз. Това е за теб, ти трябва да следваш своето сърце и да правиш нещата, които ти носят радост. Някои от нас по природа са по-интровертни (съсредоточени в своя вътрешен свят – бел. моя). В този случай “активност” може да е нещо, в което човек не е постоянно въвлечен. Други от нас се нуждаят да полагат умерени човешки усилия. Само ти можеш да знаеш каква е твоята правилна, подходяща активност.

Понякога това е сблъсък с нашите страхове и с вършенето на неща, от които се срамуваме. Тогава чувстваме растеж от това, че сме се изправили срещу страховете си. Но също и не трябва да удавяме себе си (и нашите духовни практики) в прекаляване с неща, които не са естествени за нас, в свръхзависимост от неща, които не са естествени за нас.

Важното е, че намираме начин да служим на живота чрез създаване на нещо или пък като директно помогнем на други. Това може да бъде извършено чрез бизнес, благотворителност или чрез творене на изкуство някъде в някое усамотено студио, или чрез каквото и да е, което удовлетворява вродената нужда, която всички имаме – да се вливаме и да преливаме в света чрез нашите сърца.

Мъдро е, че продължаваш да медитираш. Това постепенно ще ти донесе вътрешната стабилност да правиш най-добрите за теб избори. Не бързай. Просто бъди целенасочен в живота си и винаги опитвай и почитай най-дълбоките копнежи, които са в сърцето ти.

С напредването на твоите практики и с разумно самоопределяне на темпото ще откриеш, че онези стари вътрешни запушвания постепенно се разтварят, разтопяват. Дай си време. Това е пътят към постоянното екстатично блаженство и изходът от мизерията/страданието.

B2: Благодаря за твоя отговор, за всички твои отговори и за чудесните ти уроци, които са така възвисяващи и ободряващи.
Бавно се измъквам от лайната – знам, че ще трябва да пренаредя моите главни настройки в живота и това скоро ще го направя. Започвам да гледам на това пренареждане като на творчески процес, в който понякога съм въвлечен активно, може би дори като на нещо, което понякога прелива от удоволствие и радост…съвсем нова перспектива за мен… може би съм излязъл извън моя режим по подразбиране да се чувствам повече или по-малко смазан през повечето време, дори без да знам това.
Вчера имах много изненадващо преживяване, докато слушах един от любимите ми компакт дискове. Винаги съм бил дълбоко докосван от хубавата музика. Но сега с все повече и повече тишина, акумулирана в моя ум, нещо се е променило. Винаги съм се чудел, защо съм неспособен да възпроизведа моите любими мелодии като си ги пея сам. Винаги съм можел да усетя музиката вътре в себе си, но когато се опитвах да я изпея, само някакво подобие на оригинала излизаше навън. Ако мелодията беше сложна, само бледо подобие…
Вчера внезапно осъзнах, че винаги съм се опитвал да изпея моите емоции, разбунени от музиката, което разбира се, само по себе си не е мелодия. С ум, който е малко по-тих сега, все още мога да възприемам всички емоции, художествено изразени в музиката, както и моите реакции, но освен всичко това, мога да слушам на “по-аналитично ниво”. Чувам единични ноти вместо големи струпвания на емоционални взаимодействия, също така преживявам вътрешна визуализация на приличащите си мелодии. И което е най-изненадващото, открих друга мелодия в записите, които слушах толкова често преди: тишината между звуците изникна като много важен нов инструмент, който изобщо не бях възприемал преди.
Всички тези парчета се бяха превърнали в по-ефирни, някак си по-фини, с много на брой пространства на мълчание в тях, много изненадващо и много интересно.
Мммм… чудя се как ще изглежда света, ако този вид музикално преживяване се разпространи – повече обособеност, повече огромни празни участъци от тишина навсякъде и може би повече творческа радост във вселена, която е много по-лесна за придвижване и управление?
Очаквам промяна (и казвам благодаря ти за твоята постоянна поддръжка).

О2: Много подробно наблюдение на тишината, идващо от твоето преживяване на музиката. Да, целият живот ще става все по-подобен на описаното от теб. Всичко това ще стане нормално и няма да бъде смятано за противното, защото ще забравиш “колко тъмно беше”. Тогава ще има непрекъснато противоположности, вървящи напред от тишина към повече тишина и след това прииждащ екстаз, смесен с тишина. Този процес върви по спирала.

Това идва от практикуването. Запомни това. Ние всички понякога сме склонни да се увлечем и заслепим от нашите преживявания. Както казах в уроците, напредъкът идва от практиките, не от преживяванията, което не значи, че не можем малко да се наслаждаваме на плодовете на нашата йога.

Промяната е във въздуха за всички нас. Идва наслада. Наслаждавай се!

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 160
От: Йогани
Дата: Петък, 9 Април 2004 23:25

ТЕМА: В&О – Изключителна чувствителност към медитацията, какво да правя?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: След 5-7 минути медитация пред очите ми започват да се появяват цветове под формата на ярка светлина – оранжево, жълто, зелено и тъмно синьо. Това продължава около минута-две, започва да ме боли главата и повече не мога да продължа да медитирам. Излизам от медитация и заспивам, защото главата ми натежава много. През нощта когато след медитация спя, получавам сънища, изпълнени с много насилие – например, че съм изнасилвана или подобни вредни действия. Усещането е толкова истинско, че е плашещо. Такова нещо никога не ми се е случвало – в дните когато не медитирам, нямам такива сънища. Много искам да продължа да медитирам, но тези преживявания се превръщат в пречка. Ще оценя високо твоя съвет.

О: Благодаря за написаното и споделянето.

Ти си от малкото хора, които са много чувствителни към медитация – с много бързо освобождаване на голямо количество запушвания само с малко практика.

Това, което трябва да направиш, е да намериш правилния за теб баланс от практики, което ще позволи запушванията да бъдат разтворени по време на медитация, вместо разтварянето да продължава след това. Ще е необходимо да пробваш няколко различни неща, за да откриеш този баланс. Ако си решена, ще си в състояние да постигнеш такъв. Ето някои предложения. Чувствай се свободна да експериментираш, докато откриеш и установиш ред на практикуване, с който си стабилна.

Първо опитай да медитираш 10 минути, но само сутрин, преди закуска в продължение на няколко дни. След медитацията полежи 5-10 минути или повече, ако се чувстваш неспокойна. Отделянето на достатъчно време за “излизане” след медитация е много важно, особено ако е имало много освобождаване на запушвания по време на медитацията. Виж дали ще постигнеш комфортна рутина, комфортен начин на практикуване само със сутрешна десет минутна медитация плюс почивката след нея. Ако можеш, опитай в ранна вечер да добавяш втора сесия от 10 минути медитация – преди вечеря, а не близо до времето за сън.

Ако по време на медитация се появят силни усещания или главоболие, спри мантрата и просто остани седнала, като оставиш вниманието да бъде лесно с усещането (вниманието да не бъде върху мантрата, а лесно и необвързано да наблюдава усещането – бел. моя). Това е разтваряне на запушване и ненапрегнатото и необвързано внимание върху него без мантрата, ще му помогне да се разтвори/разтопи. Ако е твърде много, както описа по-горе – тогава легни и продължи лесно да поддържаш ненапрегнато вниманието си, като го оставиш да бъде привлечено от усещанията. Изобщо не насилвай вниманието. Просто се отнасяй лесно с него. Опитай се да не ставаш, докато усещането не отзвучи – тогава ще знаеш, че процесът на разтваряне е завършен. Не медитирай повече от определеното време – това включва времето прекарано в мисли, усещания и т.н.. Всичко, което се случва в рамките на отделеното за медитация време (10 минути в този случай) се счита за част от медитацията.

Постарай се да имаш добра активност след медитация – и през деня, и вечерта. Това е важно, за да се стабилизира пречистването, случващо се в нервната система по време на медитация. Бъди с други хора, семейни дейности, разходки, творческа работа или служене – където и да те отведе сърцето.

Не медитирай преди сън. Винаги медитирай преди активност.

Ако получиш добра стабилност с 10-те минути два пъти дневно и се чувстваш добре по време на активност през деня и вечерта (и по време на сън също така) – тогава опитай с 15 минути, два пъти дневно. Ако това е добре, след няколко седмици или месеца, опитай с 20 минути. Ако усещаш дискомфорт, значи медитирането е твърде дълго – тогава се отдръпни на последното комфортно ниво, което си открила и остани там известно време.

Самоопределяне на темпото, съобразено с твоите преживявания е това, което трябва да направиш. Това е ключът към дългосрочен успех във всички практики – да намираш и поддържаш стабилна ежедневна практика през многото месеци и години по пътя.

Друго нещо, което можеш да опиташ, е малко леко спинално дишане преди медитация (5 минути или подобно), както е преподадено в уроците. То може да помогне да се изглади медитацията ти. Спиналното дишане е много добро за балансиране на непокорните енергии в нервната система, което включва ума и емоциите. И накрая, също така можеш да опиташ някои леки асани, огъване и разтягане (5-10 минути) преди спинално дишане и медитация. На този етап може би да помогне само спинално дишане. Може би само асани. Може би и двете. Може би нищо от тези. Ще разбереш само като опиташ.

Може би ще откриеш, че само асани веднъж или два пъти дневно със или без спинално дишане и без медитация са това, което трябва да практикуваш известно време, докато запушванията малко се поизчистят от нервната ти система. По-късно след това може да опиташ да добавиш медитация. Където има воля, има и начин.

Това са няколко възможности за откриване на стабилна рутина, които да разгледаш. Пожелавам ти успех.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 159
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 8 Април 2004 15:17

ТЕМА: В&О – Твърде много мисли в медитация?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Благодаря ти много за великото служене, което правиш. Това е добро нещо и те моля да продължиш. Имам един въпрос. Когато правя медитация, умът ми се отнася и започва да мисли за различни дейности, които наскоро съм правил или които може би ще правя в бъдеще. Поради това, вместо двадесет минути, правя медитация по-дълго време, понякога и до четиридесет минути. Когато правя медитация по-продължително време, получавам главоболие и се ядосвам на хората дори и при най-малки проблеми. Поради това не мога да правя по-висша медитация. Можеш ли да ми помогнеш да правя правилна медитация. Как мога да се съсредоточа там, където съм? Също така, как мога да се отърва от главоболието?

О: Благодаря ти за написаното и споделянето.

Мислите са нормална част от медитацията. Те идват, тъй като запушвания се освобождават в нервната система. Ако медитираш много по-дълго от двадесет минути, ще освобождаваш твърде много запушвания в една сесия и това е причината за дразнимостта и главоболието. Така че, върни се на двадесет минути и следвай процедурата да се връщаш лесно към мантрата винаги когато осъзнаеш, че си я загубил. След като започнеш медитация, ако нямаш нищо друго освен мисли през цялото време, предвидено за медитиране, това е добре. Това е, което е необходимо да се случи точно тогава – докато нервната ти система се пречиства дълбоко вътре. Не винаги ще бъде така. Преживяванията се променят с времето. Сега твоите преживявания са мислите – което е освобождаване от голямо количество дълбоки запушвания. Хубави неща се случват, но са прекалено много при такива продължителни медитации.

Ако правиш медитация, придържайки се към уроците, тогава ти предлагам да прегледаш отново както уроците, така и раздела В&О върху процедурата на медитация (уроци 13 до 37 – бел. моя). Мислите са нормална част от процеса. Понякога това може да изглежда много светско, докато медитираш. Но мога да те уверя, че си дълбоко в медитация. Ако не беше, нямаше да имаш раздразнителност и главоболие от прекаляването с нея.

Освен това, увери се, че си почиваш достатъчно дълго време, за да излезеш от медитация, каквито са и инструкциите в уроците. Това ще спомогне за гладкост по време на активността ти.

Следвай лесната процедура и ще се оправиш. Ако по-нататък имаш други трудности, уведоми ме.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 158
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 8 Април 2004 15:06

ТЕМА: В&О – Прекалено релаксиран в медитация?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Благодаря за твоята група, наслаждавам се толкова много. Готов съм вече да използвам йони мудра в моята практика, но имам въпрос. По време на медитация почти винаги заспивам, докато съм в сидхасана. Понякога дори се налага да си напомням да дишам по време на пранаяма, тъй като тогава започвам да се “отнасям”. Първоначално имам много кимания с главата, после се събуждам наведен напред и прегърбен (дори няколко пъти ми текат слюнки). Опитвам се да седя далеч от стената, тъй като ще си отмятам главата и понякога я удрям. Не се чувствам уморен, когато практикувам или пък през деня. Обикновено се събуждам около набелязаната двадесета минута. Пропускам ли нещо? Радвам се на това как вървят нещата, но просто исках да видя дали имаш някакъв съвет.

О: Описваш хубава практика. Няма винаги да се проявява по този начин. Това е особена форма на сън, свързана с дълбока вътрешна тишина и пречистване по време на медитация. Щом нервната ти система се освободи от тези дълбоко вкоренени запушвания, ще преживяваш много повече яснота по време на практиките. Яснотата ти по време на активност е доказателство, че се случват хубави неща. Това е страхотен начин да се отървеш от карма, натрупвана в продължение на много животи. Докато “спиш”, безкраят се разгръща вътре в теб.

Желая ти пълен успех по пътя.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 157
От: Йогани
Дата: Сряда, 7 Април 2004 18:44

ТЕМА: В&О – Какво е вътрешна тишина?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Вътрешната тишина е споменавана многократно в тези уроци и думите изглеждат несложни, но бих искал да изясним за какво говорим. Вярвам, че Кришнамурти беше този, който говореше за “скок в пространството между умствените думи”. Това ли означава вътрешната тишина в контекста на тези уроци – дали това е пространство без слухово съдържание, което мога да удължа за известно време, преди ума да успее да започне да бърбори отново?

Също така забелязах, че започнах често да имам живи умствени образи по време на самяма практиката. Няма нищо слухово, което да наруши тишината, а отчетливи и ясни, като при сънуване образи. Подозирам, че това означава, че заспивам по време на садхана (практика, практикуване – бел. моя), но тук идва друг мой въпрос. Дали медитацията и самяма са нещо като колебание на ръба между дълбоката релаксация и съня? Или умът се е отвърнал от пътя на съня и е тръгнал в друга посока?

О: Вътрешната тишина е в основата на йога. Без нея не може да има йога. В урок 2 обсъждахме как йога е свързването на субекта (наблюдателя) и обекта (наблюдаваното). Обектът не е толкова трудно да се намери – това е всичко, което възприемаме в нашето сърце и ум и отвън чрез нашите сетива. Обектът е навсякъде. Същото се отнася и за субекта. Но субектът не винаги е толкова очевиден. Субектът е вътрешната тишина, за която говорим толкова често тук.

Какво е вътрешна тишина? Тя има много имена в различните традиции: сат-чит-ананда, Аз-а, Свидетеля, безусловно съзнание, Празнотата, Пустота, Бог Отец, Шива, самадхи, Дао и т.н.. В уроците често я наричаме чисто блажено съзнание. Толкова много имена за това, което означава небитие или нищо. Но това небитие, това нищо е живо. То съзнава, чувства, усеща. То е навсякъде. И е по някакъв начин блажено в себе си. Това е Аз-а в теб и мен, който остава постоянен, вечен и непроменлив. Това е универсалното Аз, което се изявява, проявява се като всичко, което виждаме, но въпреки това предимно остава скрито вътре в нас, с изключение на тези, които са култивирали Себеосъзнаване чрез йога. Успехът в това култивиране носи състояние на свобода от върховете и спадовете в този свят, дори и когато продължаваме да участваме в ежедневните си дейности.

Йога е за разбулването на нашето “Аз”, за неговото преживяване в естественото му, неограничено и абсолютно състояние. Йога е, за да дава отговор на въпроса: “Кой съм аз?” и съзнателно да се превърнем в това, което сме открили, че сме. Нашата нервна система има способността да ни даде това преживяване и повече. Ето защо човешката нервна система е наричана “храм на Господ”.

С пряко преживяване чрез практики ние можем да преминем от философия или теория за вътрешната тишина към нейната реалност. Скокът от теория към реалност става чрез начините, по които нашата нервна система проявява различните форми на осъзнаване-усещане. Нервната система работи по начини, които можем да определим като различни състояния на съзнание или осъзнатост.

Съществуват три състояния на съзнанието, които всички ние добре знаем:
1. Будно състояние – състояние, в което преживяваме ежедневната си активност.
2. Сънуване – състояние, в което преживяваме понякога, докато спим.
3. Дълбок сън без сънуване – състояние, в което не преживяваме нещо особено, но в което сме били някъде.

Вътрешната тишина е състояние, съществено различно от тези трите. Ние я знаем от нашата дълбока медитация като блажено съзнание без никакви обекти. Или тя може да бъде смесена също и с обекти – такива като мисли, чувства или каквото и да е друго. Но в своето чисто състояние вътрешната тишина е без обекти. Така че, в йога това състояние получава свой собствен номер, като уникално състояние на съзнанието:
4. Вътрешна тишина – това са всички онези описателни думи и определения, които вече бяха споменати. В йога това състояние понякога се нарича просто “турия”, което на санскрит означава “четвъртото състояние”.

Разликата между вътрешна тишина и другите три състояния на съзнанието е, че вътрешната тишина е непроменима и може да бъде култивирана в нервната система като безкрайно присъствие, наслагвано отдолу, във и през другите три състояния на съзнанието. Тези, които са медитирали известно време откриват, че това е така. Това започва като малко вътрешен покой и осъзнаване/усещане на едно тихо/безмълвно свойство, съжителстващо със и вътре в обектите, които възприемаме. Това се случва с външните наблюдения чрез сетивата, а също така с нашите мисли и чувства. Виждаме ги като обектите, които всъщност те са – случващи се вън от нашето безусловно вътрешно тихо осъзнаване/съзнание. С ежедневни йога практики вътрешната тишина нараства и се превръща в “киноекран”, на който биват проектирани всички наши преживявания. Ние се превръщаме в “киноекран” – безкрайния киноекран на живота.

Дали вътрешната тишина е “пространството между менталните думи (мислите)”. Да – тя е. Това е празното пространство, празнотата която понякога преживяваме, когато преминаваме от една мисъл към друга и от едно състояние на съзнанието към друго. Когато музиката спре за миг, ние оставаме с вътрешна тишина, нашето Аз. Йогите и йогините преживяват вътрешната тишина и зад мислите, и вътре в тях, и в целия живот. И така, когато изоставяме във вътрешна тишина по време на самяма, може би няма умствена активност, а може би има някаква. Ако изоставим успешно, то вниманието ни ще бъде във вътрешна тишина, приемайки че сме култивирали малко такава предварително в дълбока медитация. Самяма и просветлението (първи етап и следващите) зависят от вродената вътрешна тишина, която ще бъде тук, независимо дали умът бърбори или не. Тя се появява също и по време на сънуване и дълбок сън – това е 24/7 вътрешна тишина. След като имаме този възход, ние ставаме готови за сериозна йога, обединяване на субекта и обекта, а това е обединяването на божествените полюси в нас, водещо до състоянието на единство, при което преживяваме всичко като божествен поток на Единствения.

И така, причината да започнем с медитация в тези уроци е, за да култивираме първо вътрешна тишина – предпоставката за всичко останало, което се случва в йога. След като тя се появи, става възможно да отворим много врати. Когато Шива (вътрешната тишина) е тук, предизвикването и подпомагането на екстатичния съюз с кундалини/Шакти става възможно и по-скоро радостно, а не травматично събитие. Това е естествената следваща стъпка. Така че, след като медитацията е солидно установена това е, което правим в тези уроци – пробуждаме кундалини и се залавяме с работата по съединяването на субекта и обекта. Това е йога.

Колкото до заспиването в самяма, медитация и т.н., от горното можете да видите, че не е съвсем същото като преминаването от едно състояние (вътрешна тишина) към друго състояние (например сън). Не е въпрос на “или-или” в практиките. Можем едновременно да пребиваваме и в двете, което по време на медитация е често срещан случай. Тъкмо затова при медитиране броим времето, в което сме “изгубени” в мисли или в липса на мисли, като време на практикуване. Пречистването в нервната система става именно в тези условия. Ако ни “отнесе”, когато сме в самяма, просто лесно подхващаме сутрата отново – оттам, откъдето ни е отнесло. В този случай ние сме преминали от сутрата към и в някаква смесица от вътрешна тишина и финия аромат на сутрата. Когато осъзнаем, че това се е случило, просто лесно продължаваме оттам, откъдето сме се отвеяли. Времето за практикуване на самяма може да бъде удължено малко, ако се изгубим по този начин. Ако нещо подобно на сън продължава да ни завладява в дадена самяма сесия, можем просто да приемем, че сме я направили и да легнем да си почиваме. Това също е хубава самяма. Това може да се случи, ако се освободят много запушвания. Вътрешна тишина бива култивирана през времето на цялата процедура, така че отново – това не е едно състояние на съзнанието или пък друго такова. Това е нарастваща вътрешна тишина заедно с каквото и да е друго, случващо се в момента.

Имай предвид, че всичко това, за което говорим не е на нивото на любопитния ум, интелекта. Само теорията има общо с интелекта. Тези практики не са за реклама и популяризирането на теория. Ежедневните усъвършенствани йога практики са за пречистване и отваряне на нервната система по начини, които са неврологични и биологични – драматично разширяване на функционирането на нашата нервна система. Преживяванията на екстатично блаженство, които се появяват, са много реални и в крайна сметка стават толкова истински, колкото най-интимното любене, което можем да си представим – и всичко това се случва вътре в нас. Така че, култивирането на вътрешна тишина има надалеч стигащи последици в нашия живот.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 156
От: Йогани
Дата: Вторник, 6 Април 2004 13:00

ТЕМА: В&О – Муладхара/корена и интегриране на практиките
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Много съм заинтересуван от физическото стимулиране на муладхара (коренната чакра). Това е основният фокус на моята йога. Можеш ли да ми кажеш как практиките ще направят това?

О: Стимулирането на муладхара/корена в перинеума е важно, но не за сметка на изключването на всичко друго. Целта е да се активира корена, като едновременно го обвържем с духовното пробуждане на цялата нервна система.

В уроците използваме два основни физически метода за физическо стимулиране на корена – мулабандха/асвини (присвиване на аналния сфинктер) и сидхасана (седене върху петата). Но има много повече начини за стимулиране на корена, различни от физическо действие.

Много важен метод е този, който свързва енергийно муладхара нагоре с цялата нервна система – спиналното дишане, което е дишане с внимание, движещо се между третото око и корена. Дълбоката медитация също прави обединяване в едно цяло на всичко, “глобално” в нервната система, като довежда ума и тялото до божествена тишина.

Също така, в самяма може да има някои подскачания, докато използвате техниката за “лекотата”. Това идва отвътре, самяма е чисто ментална техника, а коренът се друса, натиска спонтанно – по време на спонтанно подскачане. Но фокусирането върху муладхара въобще не се има предвид, докато подскачането се случва, тъй като цялото тяло се пълни със светлина и желание да се издигне.

Поставянето на твърде много внимание върху муладхара може да бъде разсейване – тя е част от едно много по-голямо цяло и ние не трябва да се фиксираме твърде много върху нея. Предлагам ти да оставиш муладхара да се впише по естествен начин като част от цялостната ти практика. Позволи си да отидеш отвъд муладхара, по-високо, чрез методите на тялото, ума и дишането. Известно изоставяне на по-ниските центрове няма да навреди. Тогава ще бъдеш свободен да вършиш повече работа по-нагоре в тялото. Например, опита ли “помпата с брадичката”? Това е физически метод, който е много задълбочен и е разгледан тук в уроците. Прави се високо в тялото и свързва муладхара/корена с осветляването на сърцето, гърлото и главата.

Нека добавя, че е възможно да се адресира, да се достигне до почти всичко физически необходимо в муладхара, като седиш в сидхасана по време на практиките, докато вниманието отива по-високо чрез всички други методи. В този смисъл използването на сидхасана за стимулиране на муладхара е “безмозъчно”, т.е. не се изисква мозъчно усилие. След като сидхасана е усвоена, тогава всичко (спинално дишане, медитация, мулабандха, самбхави, кечари, наули, помпата с брадичката, кумбхака, самяма и т.н.) може да бъде правено без вниманието ти да бъде разсейвано. Усвояване означава способност да стоиш в сидхасана с постоянно стимулиране и с внимание, което не е залепено за муладхара, а е свободно да прави всички други практики. Не е трудно да се разработи навика, тъй като сидхасана не изисква мозъчно усилие да стоиш в нея, след като веднъж си я овладял. Това е най-добрата ситуация – стимулиране на муладхара с напълно свободно внимание, за да правиш всичките други практики, които отварят цялата нервна система.

Муладхара е същественото начало при пробуждането на кундалини, но тя не е края. Също както мазето е същественото начало на високата сграда, но най-добрите гледки определено са по-нагоре. Обикновен здрав разум, нали?

Точно в съчетаването и обединяването в едно цяло на редица практики, обхващащи цялата нервна система е мястото, където е скрита огромна сила в йога. Осемте клона на Патанджали поддържат това мнение. Това не е най-ефективната йога – когато която и да е една или две практики се правят за сметка на другите. Предлагам ти да избегнеш капана да заседнеш в един или два аспекта на твоята нервна система. Необходими са интегрирани практики, за да придумаш нежно нервната система да се пречисти и отвори напълно. Ако това не беше така, днес щяхме да виждаме много повече просветлени хора в света. Време е за промяна към практикуване на по-интегрирани системи на практики, което означава балансирано съобразяване с нашата нервна система и с методите, чрез които я стимулираме да се пречиства и отваря.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 155
От: Йогани
Дата: Понеделник, 5 Април 2004 23:32

ТЕМА: В&О – Самяма: лекота, помръдвания … и левитация?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Правя сутрите около седмица и имам хубави чувства от самото начало. Тази вечер по време на сутрата за лекотата получих възход на енергия, което също така беше приятно и ме направи да се чувствам много лека отвътре. След това започнах да се клатя и накланям. Ръцете ми отиваха нагоре и надолу и треперех, и си мислех, че ще изкрещя, но не го направих. Не знам откъде дойде всичко това. Следващото нещо, което разбрах е, че съм се преместила близо до долния край на леглото и не знам как съм стигнала дотам от горния край, където седях с кръстосани крака. Върнах се обратно в горния край на леглото, подхванах отново сутрата и пак се случи същото. Този път погледнах, когато започнаха наклоните след сутрата и видях тялото ми как подскача от единия край на леглото до другия. Направих го още няколко пъти и след това легнах, чувствайки се сякаш на всеки мой нерв е направена клизма. Това левитация ли е или е само физическо явление? Каквото и да е, усещането е хубаво и преди, и след това, така че би трябвало да е добра практика. Искам да продължа с нея. Ти съгласен ли си? Но се страхувам да не падна от края на леглото. Трябва ли да се преместя да практикувам на пода?

О: Това идва от твоята вътрешна тишина и е едно прекрасно начало със сутрата за лекотата. Ако се чувстваш добре след това, тогава продължавай. Постарай се да почиваш предостатъчно, когато излизаш от практиките. Ако ти е по-комфортно да правиш сутрата за лекотата върху възглавници или матрак на пода, тогава го направи. Можеш да продължиш да правиш останалите си практики на леглото, ако желаеш, а в края да се преместваш на пода, за да правиш сутрата за лекотата. Обаче ще откриеш, че няма голям риск да паднеш от леглото, тъй като интуитивно ще осъзнаваш своето местоположение по време на практиката. По-вероятно е леглото да се повреди, отколкото ти по време на тези динамични начала, така че това е добра причина да слезеш на пода. Постарай се да имаш хубава дебела подплънка под себе си.

Левитация ли е това? Е, опитва се да бъде, нали? На този етап има много пречистване, протичащо в нервната система и тялото реагира на енергийния изблик чрез накланяния и подскоци. С времето това ще утихне и ще стане много по-гладко, а движенията ще станат много фини. Вътре ще се движи много повече енергия, но ще има много по-малко външни признаци за това.

Движенията и драматичните усещания вътре (включително екстаз) са причинени от триене в нервната система, докато енергията се движи, издухвайки навън запушвания в големи количества. Кармичните остатъци се почистват “на едро”. Оттук и това усещане за продухването, промиване на нервите. Това е голямата сила на самяма. Тя ти позволява систематично да “продухваш” нервната система отвътре със сравнително малко дискомфорт. Пречистването с използване на самяма обикновено е много приятно. Това е така, защото когато самяма започне да функционира в нервната ти система, ти вече имаш на разположение достатъчно вътрешна тишина, която да позволи да стане приятно. Така че, чистото блажено съзнание е това, което се устремява навън през твоята нервна система в отговор на сутрите и точно затова усещането е толкова приятно. Това е тихо блаженство, устремяващо се в големи количества навън през теб. Това е от полза за всички останали твои практики, а също така и за всички, които са на разстояние километри от теб.

При използването на сутрата за лекотата, тъй като с времето запушванията намаляват, триенето намалява и движенията се усъвършенстват, стават по-изтънчени. Същото се случва и с преживяванията от другите сутри. Всичко става много гладко, приятно и леко. Каквито и преживявания да се появят с напредване в практикуването на самяма, те ще бъдат страничен продукт от пречистването на твоята нервна система. По времето когато ще имаме по напреднали преживявания (сидхи) те няма да са дори приблизително толкова приятни или привлекателни, колкото е божествената любов и радост, които естествено ще излъчваме във всяка посока и във всеки миг.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 154
От: Йогани
Дата: Събота, 3 Април 2004 18:43

ТЕМА: В&О – Самяма: “Пусни го и остави на Бог”
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Не мисля, че съм знаел за какво е живота, докато не дойдох в тази група. Уроците ти по самяма ме “отвеяха”. Пълня се със светлина и радост всеки път, когато правя сутрите и преливам от това. Най-после разбрах какво значи: “Пусни и нека Бог поеме”. Намасте!

О: Да, пусни и нека Бог поеме (да бъде волята Ти – бел. моя) – това е, което е самяма. Ние само даваме фин ъгъл със сутра и изоставяме, а нашата вътрешна тишина прави останалото. С набор от сутри ти можеш да се разшириш с твоята вътрешна тишина във всяка посока.

В лесната дълбока медитация следваш древната максима: “Бъди неподвижен и ме познай – аз съм Бог”. Тогава правиш самяма, изоставяйки в твоята вътрешна тишина (предавайки сутрата на твоята вътрешна тишина – бел. моя) и ти става ясно по какъв начин си способен да изразяваш сияйна хармония в този свят.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 153
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 1 Април 2004 12:35

ТЕМА: В&О – Превод на Йога сутрите и относно това, да станеш “супер нормален”
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Още веднъж благодаря за твоите уроци!!! Два въпроса, ако може. Можеш ли да ми препоръчаш добър превод на Йога сутрите на Патанджали? И накрая когато работя със сутрите, открих усещането, че сякаш гръдният ми кош се разширява, а също така и главата ми – беше доста необикновено преживяване. Нормално ли е това? Ти говореше за различните начини чрез които енергията се проявява и аз просто се чудя дали тези двете не са една от тези прояви? С Любов и Единство.

О: Има много преводи на Йога Сутрите. На този адрес има един, който е доста добър:
http://hrih.hypermart.net/patanjali/library.htm

Този линк може да бъде намерен и в секцията с линкове на групата под името “Йога Сутри – международни преводи”. В този сайт има линкове към още 29 английски превода (много от тях са с коментари) плюс преводи на още 17 езика, плюс оригиналния текст на Санскрит. Не съм ги чел всичките!

Ако се чудиш къде са описани осемте крайника – започват в Книга 2-29.

Книга 3 е върху самяма и свръхестествените сили. Между другото, идеята да станеш “свръхнормален” е доста привлекателна, нали? Както и много, много нормален. За човешките същества просветлението е нормално състояние. Така че, защо да не станат супер нормални?

Да, твоето разширение е (супер) нормално, красив знак за движенето на твоята тишина отвътре навън. Това е самяма в действие. Много различни неща могат да се случат. Може да има повече разширяване, вътрешносетивни преживявания, силни емоции, смях, плач, физически вибрации и нови видове дишане. Всичко това се причинява от разтварянето на запушванията, когато вътрешната тишина се движи навън през нервната система – в резултат от твоите практики, към които сега е добавена самяма. Нервната система знае какво да прави, когато чистото блажено съзнание се движи в нея. Ако симптомите станат прекомерни, просто използвай самоопределяне на темпото в практиките си. Ако е нужно, това може да означава намаляване на броя на повторения в самяма за известно време. Винаги отделяй достатъчно време за почивка за излизане от медитация и самяма. Това е важно, за да улесни стабилизирането на енергийните потоци в ежедневната дейност.

Всички тези симптоми са нормални освобождавания и са знаци за появата на вътрешна божественост. Хубаво е да ги оставиш да се случват. Ако тялото ти иска да се движи или да се клати, позволи това, но не и достигане до опасни крайности. Ако дишането се променя, позволи му, но не и до опасни крайности. Ако прииждат емоции, позволи това, но не и до опасни крайности. Ако се появи сексуална възбуда (а може да се случи), остави това да се случи, но не и до опасни крайности. Всичко това е нормално, когато през нервната система божествената енергия бълбука отвътре навън.

Спомням си за пасаж в книгата на Свами Муктананда, “Играта на Съзнанието”, където той описва определен етап от своето пътуване, когато излизал от своята къща и ревял като тигър. Излишно е да казвам, че съседите били малко загрижени. Няма нужда да се стига чак до там.

Понякога по пътя може да изглежда, сякаш не се случва нещо кой знае какво с вътрешната ни енергия. Може би нещата се разхлабват отдолу, без много симптоми, а по-късно ще забележим нещо. Или може би чакаме вътрешната тишина да се появи след още седмици и месеци на медитация. Или може би не изоставяме, не пускаме, не оставяме финото усещане за сутрата по време на самяма. Понякога да не правиш нищо е малко трудно – просто да не предпочиташ нищо, което се появява в ума през тези петнадесет секунди в тишина.

Успешната йога не се измерва в преживявания; тя се състои в следване процедурите на нашите практики. Ние се променяме чрез практики, не чрез преживявания. Преживяванията са страничен продукт от нашите практики и от последващото ги наше духовно преобразяване, което продължава.

Помни също така, че незабавните реакции, предизвикани от сутрите също трябва да бъдат изоставяни по време на самяма. Това е върховната карма йога – божествено правене, като изоставяш плода от това правене. Вградено е в техниката на самяма – правиш и изоставяш направеното. Затова самяма е също така и култивиране на избликващата божествена любов, която не очаква нищо в замяна. Ако правиш самяма по този начин, с времето ще станеш като излъчващ божествена светлина маяк, плаващ във въздуха.

Тогава кой ще бъде в състояние да отрече това, което сме ние хората? Кой няма да иска да стане супер нормален?

Гуруто е в теб.