Day: March 7, 2021

Усъвършенствани Йога Практики – урок 120
От: Йогани
Дата: Понеделник, 16 Февруари 2004 12:37

ТЕМА: В&О – “Получаването на просветление”
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Главната цел в оставащия ми живот е да направя всички нужни усилия, за да получа освобождение от циклите на раждане и смърт още в този живот. Знам, че все още имам да преодолявам много слабости, но все пак искам да положа всички възможни усилия, за да се отърва от тях и да направя тази душа да се слее с върховната душа през този живот. Възможно ли е или не е? Затова, ако трябва да се подложа на по-енергични практики за по-продължително време – искам да направя и това. Тоест спинално дишане и медитация за по-продължително време или всякакви други практики. От сърце те моля да ме насочиш.

О: Да, разбирам, че не искаш да губиш и минута, за да получиш просветление. Да, напълно! Чувствах се по същия начин, когато в този живот преди много години започнах да практикувам. Трябва да продължиш с практиките съобразно твоята способност, използвайки самоопределяне на темпото, като внимаваш да не прекаляваш. Ако има напрежение, значи правиш твърде много. Всички ние трябва да намираме и да поддържаме свое собствено темпо, иначе напредъкът ни се затруднява. Ще направя всичко възможно, за да бъде тук в уроците всичко, от което се нуждаеш. Всичко, освен пречистена нервна система. Това трябва да си го направиш сам, понесен от своята бхакти, от твоята любов към истината и към Бог, който е живия Бог вътре в теб.

Имай предвид, че да “получа просветлението” е една его стратегия и вероятно няма да бъде изпълнена през този живот, ако продължава на тази основа – “да получа”. Това не означава да спреш практиките, за да постигнеш напредък. Но “да получа просветление” означава “да го пусна, да го оставя да си отиде”. Парадокс. Не непременно да пуснеш, да оставиш практиките, но трябва да пуснеш нещо да си отиде. Да пуснеш да си отиде необходимостта “да го получа”. Как можем да оставим да си отиде нещо, от което се нуждаем толкова отчаяно? Как можем да пуснем да си отиде нещото, което култивираме – интензивното желание за Бог?

Странно нещо е. Някъде по пътя ние спираме да се опитваме да “получим” просветление и откриваме, че “даваме” себе си на просветлението. Може би правим същите неща – практики, бхакти, служене и всичко това. Може би дори повече практики – да, определено повече практики. Нервната система иска да ги прави, тъй като се отваря. Но нещо се променя. Може би промяната е в надигането на кундалини и ние вече не се чувстваме отговорни. Лесно е да се предадеш на мощния божествен процес, автоматично случващ се вътре в теб, дори и когато продължаваш да правиш агресивни практики. Докато егото се разтваря, за да се превърне в чисто блажено съзнание, то все още жадува за просветление и се бори да прави повече, за да “го получи”. След това, по магически начин, нуждата ти “да получиш” се превръща в необходимост “да дадеш”. Това е важен повратен момент, който има своята основа в практиките и в нарастващото бхакти. Това е зрялост, която се случва в нервната ти система, тъй като тя става пречистена.

Мисля, че най-ефективната стратегия е ден за ден. Това е по-висш път. Няма значение просветлението някъде там по пътя. Добре ли е днес? Днес по-добре ли е отколкото вчера, миналата седмица и миналата година? Това е нещо истинско и конкретно. Просветлението може да бъде следващата година или след стотина живота. Кой знае? Как се чувстваме днес и какво можем да направим, за да се почувстваме по-добре утре – това не е толкова мъгляво. То е реално, докато просветлението, спасението или каквото и да е там, е някъде във въображението.

Бъдещето не е реално. Днес е реално. Страдание е да искаш нещо в бъдещето, като го държиш там, вън от твоя досег. Бъдещето никога не идва. То е Майа (илюзия). От друга страна, блаженство е да искаш хубавите неща, които имаш днес и вкусвайки ги, да станеш повече – още преди да е дошло “утре”. Ето защо съм казал: “Направи нещо добро за някого днес”. Това е по-голямо просветление от всяко, което би намерил където и да било в твоето въображение за бъдещето. Ако има просветление, то трябва да бъде намерено само днес. Това е много фина гледна точка. Дотогава, докато правим практики за бъдещето, просветлението ще остава в бъдещето. Ако правим практики за “Щастие днес и утре”, тогава внезапно просветлението е много по-близо. Тогава можем “да се отпуснем малко и да подишаме”. В “отпускането и дишането” е идването на самото просветление. Ще изпитаме ли някога просветление в бъдещето? Не. Никога няма да го изпитаме. Можем да го преживеем само в настоящето. Това означава – днес.

Какво означава това във връзка с нашите практики? Запомни, че медитацията е отиване навътре, когато седим, а след това отиване навън в ежедневна дейност, за да ангажираме, включим в дейност блажената тишина, която сме придобили. Ако медитираме цял ден, ще имаме много тишина. Но ако не включваме нашата тишина в смислена дейност, няма да получим пълно просветление. Може би ще стигнем само до първия етап – непрестанна и безкрайна вътрешна тишина. Това не е зле, но не е цялото нещо. Просветлението е сливането на вътрешното с външното. Ако само сме изцяло вътре и не сме навън, няма да сме в йога. Трябва да отидем напълно вътре и да отидем напълно навън – две цялости. Тогава ставаме цялостни (получаваме просветление – бел. моя).

Пиша всички тези писания тук от месеци. Защо? Е, това е нещо хубаво, което със сигурност трябва да бъде направено. Мнозина са съгласни с това. От моя гледна точка – в много мои животи то е отиване навън с вътрешната ми тишина и това ми помага да се разширя изключително много навътре. Колкото повече давам, толкова повече се изпълвам с екстатично блаженство. Аз съм много егоистичен човек, правейки това предаване на знание. И все пак, моето аз става все повече и повече във всички. Вашите радости са и моя радост. Можеш да направиш същото нещо в своя живот. Прави седящите си практики, толкова и каквито намериш, че са добре за теб – и след това отиди направи нещо добро за някого. Това е надигане на просветлението.

Ако не го споделяме, не го получаваме. То може да се случи днес. Не се безпокой за просветление в бъдещето. Изисквай просветление днес като правиш практики и след това раздаваш твоята тишина и твоето блаженство на другите. Каквито и добри чувства да ти донесат практиките, подари ги в ежедневната си дейност. Това е просветлението, идващо при теб точно сега, в момента. Всичко, което трябва да направиш е да кажеш “Да” на потока божествена любов, излизащ навън и тя ще избликне през нас като безкрайна река от екстатично блаженство.

Тогава ще се смееш като радостно невинно дете през цялото време. Това сме ние, когато всички запушвания и вериги-задръжки си отидат.

Да получиш просветление означава да го дадеш. Да получиш просветление означава да го пуснеш да си отиде.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 119
От: Йогани
Дата: Неделя, 15 Февруари 2004 23:16

ТЕМА: В&О – Някои други подходи към мулабандха
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Все още имам известни затруднения и с мулабандха. Много ми е трудно да поддържам мускула свит. Понякога не съм сигурен дали изобщо е свит, освен ако не го свия силно. Има ли някакви междинни упражнения, които бих могъл да правя? Ако пък не го правя – не мога да видя как изобщо ще напредна до стадия, където съм способен да го правя. И това отнема всичките ми усилия да го правя по време на пранаяма, а не знам дали така е добре.

О: Може би ще ти бъде по-лесно, ако правиш леко свиване, когато започнеш издигането с вдишване по време на спиналното дишане и отпуснеш свиването, когато започнеш слизането с издишване. Тогава дишането ще ти бъде сигнал да свиеш и да отпуснеш. Това всъщност е наречено асвини мудра, редуващо се свиване и отпускане. Ако това не работи, тогава опитай кратко свиване при старт на издигането с вдишване и кратко свиване при старт на спускането с издишване – отново дишането ще ти бъде сигнал кога да правиш краткото свиване. Този, последният подход, може би е най-лесния начин, тъй като е само едно кратко свиване – и готово. Щом като се почувстваш комфортно с това, тогава започни да правиш по две кратки свивания, когато вниманието е в долната част на нерва и по две такива свивания, когато вниманието е в горната част на нерва. А още по-късно отиди на едно свиване със задържане всеки път когато вниманието е в долната част на нерва при старт на вдишването и без свиване при издишването. А още по-късно – можеш да оставиш свиването спонтанно да стане такова, както оригинално беше дадено. Друго нещо, което можеш да правиш е – упражнения за свиване с десет или повече повторения, няколко пъти дневно. Просто е въпрос да придобиеш координация и да се почувстваш свойски с изпълнението. След това се превръща във втора природа. Сфинктерът е част от орган на духовен екстаз. В йога откриваме такива органи по цялото тяло, понякога в най-малко очакваните места.

Там където бихме искали да завършим с мулабандха/асвини е – да постигнем спонтанни фини движения, когато екстатичната енергия се движи по естествен начин в нас. Постепенно ще се развием до тези спонтанни фини движения, тъй като нашата вътрешна екстатична проводимост отива нагоре. Всички останали бандхи и мудри ще участват в едновременна координация, така че ще бъде нещо като спонтанна цялотелесна мудра, вървяща, протичаща фино навсякъде вътре в нас. Когато достигне до този етап, ние сме открили нашата нова естествена духовна биология. Едно хлъзване на очите нагоре и сме в екстатично блаженство навсякъде вътре. Нашата нервна система трайно, завинаги се преобразява към по-висш режим на работа.

Няма само един път за събуждане на мулабандха/асвини. Няма точна формула. Експериментирай и виж какво работи за теб. Предполага се усещането да бъде приятно. Може да откриеш вариант, който не съм споменал и който работи за теб и не те разсейва прекалено от другите практики. Разбира се, добави сидхасана в съчетание с някое от тези мулабандха/асвини и вероятно ще има разсейване за кратко време. Така става по правило. Това е преходен период, изпълнен с наслада и става все по-възхитително с времето. В крайна сметка преживяването се успокоява до една непрестанна божествена усмивка, излъчваща се отвътре.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 118
От: Йогани
Дата: Неделя, 15 Февруари 2004 14:00

ТЕМА: В&О – Силно пулсиране при медитация
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Възможно ли е енергията да е спряла в моя слънчев сплит? Давам ти предисторията – изпълнявах практиките съгласно указанията два пъти дневно, за около два месеца. По време на дишането включвам самбхави и сидхасана. Не включвам мулабандха, тъй като открих, че не съм в състояние да поема дълбоко въздух без да отпусна заключването, а и правенето на мулабандха ме разсейваше. Ще се съсредоточа върху самбхави, докато то стане автоматично и след това отново ще опитам. Правя петнадесет минути пранаяма. По време на медитация стоя в сидхасана и медитирам двадесет минути.
Напоследък забелязвам по време на медитация много силно пулсиране в слънчевия ми сплит, което пулсиране ме разсейва от мантрата. Може да бъде доста силна серия от “мощни удари”. Много лесно се връщам обратно в мантрата, но при почти всяко дишане се разсейвам от силното дълбоко пулсиране. Пулсирането е най-силно, когато започна да издишвам (забележимо е при вдишване, а понякога и по време на пранаяма). Ако задържа след издишване, което направих, за да видя какво ще се случи – пулсирането стихва малко. Изглежда става по-силно по време на медитация и често го усещам и нагоре до ушите ми. Изобщо не отива под пъпа. Предполагам, не бих имал нищо против, ако мога да остана фокусиран върху мантрата, но пулсирането ме разсейва. Появата на пулсирането не беше следствие от започване на някаква нова практика, през целия период правех почти едни и същи неща. През повечето дни правя и малко йога асани преди пранаяма – йога няма никакво влияние върху пулса.
Не знам дали ще можеш да ми предложиш нещо. Мисля, че съм достигнал до точката на обсъжданото от теб блаженство, ако не беше този проблем. Ще оценя всяка мисъл която може да имаш и благодаря за отделеното от теб време и внимание.

О: Понякога подобно пулсиране може да се появи по време на практиките и да продължи няколко дни или седмици. Може да се случи почти навсякъде в тялото. Обикновено се успокоява и изчезва, когато нервната система се приспособи. Блокажът може да е в слънчевия сплит или може да бъде някъде другаде в надите (фините нерви). Предполагам, че пулсирането го няма в ежедневната дейност. Ако се появи там и не изчезне, направи си медицински преглед. Да не създавам паника, но не бихме искали да бъдем слепи за потенциални здравни проблеми.

Може да разгледаш отново урок 15 “Неспокойствие при медитиране” за физическите усещания, които може да се появят по време на медитация. Там има специфична техника за справяне с разсейващи физически усещания по време на медитация, която обхваща и разсейващото те пулсиране.

След като използваш метода в урок 15, ако пулсирането продължава да те разсейва, можеш да обмислиш да отстъпиш малко назад в пранаяма (и в сидхасана, и в самбхави, ако е нужно) за седмица или повече и виж дали това помага. След това когато симптомът отшуми, бавно се върни към сегашното ти ниво на практики. Самоопределяне на темпото, както знаеш (не спомена за йони мудра кумбхака – подразбира се, че и в нея също трябва да се върнеш назад, ако симптомите станат прекомерни).

Също така, можеш да правиш малко удияна (и да се научиш да правиш наули) като част от асаните преди пранаяма и медитация. Тези двете могат да помогнат да се изчисти слънчевият сплит. Ние ще правим наули (специално движение на коремните мускули) в уроците след седмица-две, а след това и друга физическа техника, по-горе, която ще докара енергия нагоре през слънчевия сплит и гръдния кош. Така че, ще работим върху това от още няколко ъгъла.

За мулабандха – не е необходимо да я поддържаме заключена през цялата пранаяма. Тя по естествен начин ще премине през свой собствен модел на пулсации при появата на твоята вътрешна духовна биология. Да, наистина е разсейващо, когато мулабандха оживява. Но разсейването постепенно се превръща в екстатично блаженство, когато се появят вътрешните процеси в нас. Това е част от цялостния процес.

Първото нещо е да постигнеш комфорт в практиките си и това може да означава временно да отстъпиш назад в споменатите неща, докато преминеш през тази неравност по пътя. Зависи от самия теб.

Истинските йоги и йогини са жадни да останат на “водещия ръб” на тяхното пътуване и аз ти се възхищавам за това. Твоята бхакти е страхотна. Но бихме искали да избегнем превръщането му от водещ в кървящ ръб. Трябва да бъде забавно. С времето става много повече от забавно. Става неизчерпаема и неизмерима радост.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 117
От: Йогани
Дата: Събота, 14 Февруари 2004 16:05

ТЕМА: В&О – Намиране на мантра без значения?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Тъй като всички мантри имат прикрепени към тях значения, дори санскритските, как тогава да намеря мантра без значение?

О: Наличието или липсата на значение е в начина, по който използваме звука. В процедурата по медитация звукът на мантрата се предпочита пред мислите, които идват, включително значенията, като по този начин мантрата не придобива значения, щом я използваме като ЗВУК вътре в нас.

Вземи например “ЕM” (втората част на I AM – бел. моя). “ЕM” не само е английска дума, но се появява и в хиляди други думи – ham, lamb, sham, bam, cram, и т.н., да не споменаваме неизброимите значения на други езици. Мислим ли за всички тези думи и значения, когато мислим звука “ЕM”? Не. Въпрос на контекст е, въпрос е на това в каква ситуация използваме звука.

Мантрата има неповторим, уникален контекст на използване. Тя се използва по специфичен начин за навлизане навътре към тишина на ума. При този метод на употреба изоставяме значението. Не е нужно да се тревожиш как да избуташ значението или за нещо подобно. Методът на медитация ще се погрижи за това. Много е просто. Когато използваш мантрата, ти следваш специален начин на мислене, процедура, чрез която развиваш навик, който навик използваш винаги щом седнеш да медитираш. Част от тази процедура е ненапрегнатото предпочитане звука на мантрата пред всяка друга мисъл, която се появи. Веднъж щом навикът се установи, не се появяват значения, когато седнеш да медитираш. Това просто е мантра. Това имаме предвид, казвайки “мантрата няма значения”. Какъвто и да е конкретният звук, който използваш за мантра в медитацията, мантрата няма значения – благодарение на начина по който се използва.

За подробности относно процедурата на медитация виж сериите от уроци в началото на архива.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 116
От: Йогани
Дата: Петък, 13 Февруари 2004 15:18

ТЕМА: Медитация – първо усилване на мантрата
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

Докато продължаваме да използваме мантрата АЙ ЕМ по този конкретен начин, който позволява умът да отиде в тишина, ние изчистваме запушвания дълбоко в нервната ни система. С времето, с напредване на пречистването, преживяването ни ще стане по-гладко и по-дълбоко. Ще преживяваме повече вътрешна тишина.

С нарастваща вътрешна тишина в определен момент ще бъдем готови да предприемем по-широки загребвания навътре в нервната система, без да затъваме твърде много в повърхността на ума. Ще бъдем готови за усилване на мантрата.

Мисли за това като за превключване на скорости в автомобил. С ръчните скоростни кутии ние отиваме на първа предавка и след това в някой момент сме готови да превключим на следващата предавка, което ни позволява да караме по-бързо с по-голяма леснота, тъй като с първата предавка вече сме постигнали необходимата за превключване скорост. Ако твърде рано превключим на втора предавка, какво се случва? Затъваме и не получаваме много от превключването, тъй като още не сме набрали достатъчно скорост. Твърде ранното превключване е натоварване и не ни помага да се движим по-бързо.

Да предприемеш усилване на мантрата е нещо подобно. Ако имаш гладкост и добра дълбочина с АЙ ЕМ в медитацията, можеш да обмислиш да преминеш към първото усилване на мантрата. Може да стане след няколко месеца от първата ти медитация, може да стане и след няколко години. Всеки е различен. Това е една от тези ситуации, в които самоопределянето на темпото е важно. Няма нужда от бързане и поради това да преминеш прекалено рано към усилване.

Ако желаеш, можеш да направиш цялото пътешествие, използвайки само АЙ ЕМ мантрата за твоята медитация. Нищо не е изгубено. Въпрос е само на това колко бързо искаш да вървиш. Дали и кога е време да се превключи, ти ще знаеш. Тогава можеш да го направиш и преходът ще бъде доста гладък, плавен и с минимална несръчност, подобно на едно добро превключване на скоростите в автомобила.

Усилването добавя срички и звукови вибрации към нашата мантра. Това ще прави по-голям отпечатък в нервната система, когато медитираш. Медитацията ще протича с по-бавно навлизане в тишина и с по-бавно излизане от тишината. А това създава ефект – чистото блажено съзнание се “залепва” по-добре в твоята нервна система и в съзнанието ти. Това е ползата от усилването. То ускорява култивирането на вътрешна тишина, за да бъде тя по-разпространена и по-постоянна в теб. Това усилване е така да се каже “по-висока предавка”.

Първото усилване е една разширена мантра. То е:
ШРИИ ШРИИ АЙ ЕМ АЙ ЕМ

Използваме тази мантра точно по същия начин, по който използваме АЙ ЕМ, като следваме същата процедура за леснота при медитиране, която научихме преди в уроците. След като направиш смяната на мантрата – това ще бъде твоята мантра отсега нататък.

Ще забележиш разлика веднага – умът ти ще отиде в тишина по-бавно и ще излезе от тишината по-бавно. Интересното е, че точно това забавяне на скоростта с която се придвижва вниманието ти навътре и след това навън, точно то ускорява наливането, вливането на чисто блажено съзнание в твоята нервна система.

Мисли за мантрата като за нещо, с което системно просмукваш и насищаш тъканта на твоето подсъзнание. Мантра с по-малко срички преминава през и влиза навътре по-бързо, като лесно премахва запушванията малко по малко – малко запушвания наведнъж. След това достигаш до момента, когато можеш да използваш “по-широко загребваща” мантра и да покриваш по-голяма област, докато влизаш навътре и излизаш навън през подсъзнанието, като почистваш повече запушвания с всяко едно преминаване. Мантра с повече срички прави това, но само след като си приготвил почвата чрез първото ниво на мантрата – АЙ ЕМ.

Ако наскоро си започнал да медитираш, дай си време, за да развиеш добър навик в използването на мантрата АЙ ЕМ, както и гладкост и добра дълбочина на вътрешна тишина, преди да скочиш напред към първото усилване. Поне няколко месеца. Може да отнеме година или две, преди медитацията с АЙ ЕМ да пречисти достатъчно нервната ти система. Може би и повече. Всеки от нас има своето уникално пътуване и собствено темпо във времето, докато отваря нервната си система за безкрая. Усилването на мантрата ще е тук, когато си готов, така че си задели време… и се наслаждавай!

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 115
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 12 Февруари 2004 12:49

ТЕМА: В&О – Мантра, език и значение
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Английският не е моя роден език. Чудя се дали трябва да преведа мантрата “АЙ ЕМ” на собствения ми език и да използвам този превод при медитация.

О: Това е добър въпрос. И други са го задавали. Дори и тези от нас, за които английският е роден език, трябва да обърнат внимание на предложенията по-долу.

Не, не превеждай мантрата. Както и преди беше казано, мантрата не е свързана с езика или значението. Ако мантрата ни беше дадена на глас – нямаше да има език, значение или правила за правопис. Просто звук, вибрация, която да използваш в медитацията по специфичен начин, който звук позволява на ума по естествен начин да отиде в тишина.

Тъй като правим всичко тук в писмена форма, ние трябва да изпишем буква по буква мантрата. Със или без изписване, установено е, че само звукът има някои определени добри качества дълбоко в нервната система. Това е разгледано в урок 59 “Някои подробности за мантрата”. В английската/християнската традиция такъв звук е “АЙ ЕМ.” Открит е и в други традиции и езици в сходни, а понякога и в идентични форми. Естествените вибрационни качества на нашата нервна система са универсални и не се определят от езика.

Ако буквите, с които е написана “I AM” са нещото, което те разсейва, тогава мисли за същия звук, написан по друг начин, например “AY AM”. Същото произнасяне, същият звук, но без значение и без език. Ако се опитаме да прикрепим значение към него, няма да направим услуга на нашата медитация. Нека има поне един звук в живота ни, който да няма връзка със света. Нека това бъде мантрата. Мантрата трябва да означава само едно нещо – тя е твоя билет за возене до безкрая. Нека я използваме за това и само за това, когато медитираме.

Ако се появят значения или език по време на медитация, ние просто ги наблюдаваме, както наблюдаваме всяка друга появяваща се мисъл и без напрягане се връщаме към мантрата – на същото ниво на тишина или замъгленост, на което сме я загубили. След това продължаваме нашия вътрешен поход към покой, вътрешна тишина, чисто блажено съзнание.

Умът се успокоява до тишина най-добре, когато използваме само вибрация. Значенията са склонни да ни издърпат на повърхността на ума, така че ние ненапрегнато ги изоставяме и благоприятстваме по-фините нива на вибрация на мантрата. Значенията и езикът са за външния свят. Вибрациите, които от само себе си, по естествен начин стават все по-фини и по-фини са за вътрешния свят на чистото блажено съзнание. Мантрата служи за това. Тя не е дума със значение. Тя е вибрационно превозно средство, което се пречиства, става все по-изтънчено, фино и изчезва – всеки ден когато пътуваме към безкрая.

След време, чрез ежедневното лесно практикуване на медитация, нашият вътрешен свят на тихо и чисто блажено съзнание става постоянно присъстващ във външния ни свят и обратното също се случва. Порталът на нашата нервна система се отваря широко. Ние преживяваме истината на йога, сливането на безкрая с всекидневния ни живот. Идваме, за да открием, че ние сме Това.

Този славен резултат няма нищо общо с езика или с каквото и да е външно значение на мантрата. Оставяме всичко това зад нас, когато медитираме.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 114
От: Йогани
Дата: Сряда, 11 Февруари 2004 11:58

ТЕМА: В&О – Кечари: смущения в гърлото при етап 1
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Един от тези съм, чийто език се обръща назад. Твоят скорошен урок за кечари е прекрасен, наистина отваря очите. Въпросът ми се отнася до известно затруднение, което имам, когато езикът отива назад към тавана на устата. В началото имах рефлекс на гадене, който изглежда намалява. Понякога когато езикът ми е назад по време на медитация, дишането ми временно се блокира. Нормални ли са тези преживявания?

О: Това са преходни преживявания, които могат да се случат в етап 1 на кечари. Причината за тях е нещо, което аз наричам “смущения в гърлото”. Това е временно явление, което може да възникне между етапи 1 и 2.

Тъй като езикът не може да отиде зад тавана на устата при етап 1, колкото по назад отива, толкова повече основата на езика е склонна да се притиска надолу в гърлото. Това може да породи ефект на “задръстване” дълбоко в гърлото, което пък да доведе до рефлекс за гадене и повръщане и/или до известно затваряне на епиглотиса. Епиглотисът е капак, наподобяващ клапан, свързан с корена на езика, който затваря трахеята, когато преглъщаме, а също и когато съзнателно спираме своето дишане по обичайния начин.

Всеки от нас има малко по-различна физическа анатомия от другите хора, така че някои може да изпитват тези преходни преживявания по време на етап 1, а при други може да ги няма. Във всеки случай преживяванията са временни. Тъй като френулумът под езика се разтяга или се срязва постепенно, езикът в крайна сметка ще отиде зад мекото небце в етап 2 на кечари. Когато това се случи, смущенията в гърлото се прекратяват по естествен начин, защото езикът отива нагоре в носния фаринкс и вече няма да натиска долу в гърлото толкова много. Казвам “толкова много”, защото френулумът все още продължава да дърпа езика надолу и затова може да има усещане за задръстване на гърлото в етап 2 на кечари, макар и все по-малко – и е много по-малко вероятно да създаде някакви разсейващи усещания. С отиването на езика нагоре, френулумът продължава да се разтяга или бива все повече подрязван – и тенденцията за смущения в гърлото ще си отиде.

Както споменахме, поради анатомични причини, само някои хора може да преживяват смущенията в гърлото, описани по-горе, докато други изобщо няма да ги имат. Какъвто и да е случаят, явлението е преходно, тъй като кечари еволюира в нас.

Преживяванията на екстатично блаженство, които намираме в етап 2 на кечари далеч превъзхождат неудобствата, с които може да се сблъскаме по пътя.

Не бързай с кечари. Подхождай към него по свой собствен начин. Твоята бхакти ще те отведе нагоре, когато му дойде времето.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 113
От: Йогани
Дата: Вторник, 10 Февруари 2004 16:41

ТЕМА: В&О – Блаженство, екстаз и божествена любов
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Можеш ли да обясниш разликата между блаженство и екстаз?

О: Нека погледнем за тези две думи в речника. Блаженство означава, “пълно щастие, небеса, рай”. Екстаз, означава “непреодолима завладяваща наслада”. Изглеждат малко сходни, но не са едни и същи. В усъвършенстваните йога практики разликата между тези две думи се основава на разликата в произхода на тези два вида преживяване. Това е ключът към разбирането как използваме двете думи в тези уроци и каква е връзката им с практиките, които правим. Също така, има връзка и с вътрешната божествена романтика, която обсъждахме наскоро, а и с нашите стъпки по пътя към просветлението.

Даваме имена на преживявания, които имаме по време на нашите практики и след тях. Така че, тук думите са основани на преживяванията, подобно на всичко друго, което обсъждаме в уроците. Това са думи, които използваме, за да опишем какво се случва вътре в нас. Първо идват преживяванията, след това идват думите – не обратното.

Блаженството се свързва с “чистото блажено усещане”, което преживяваш по време на медитация и постепенно все повече и повече в своето ежедневие, докато продължаваш да медитираш. То идва като приятна, пълна с покой тишина, нещо като непрестанна вътрешна усмивка, ако щеш. То е щастие, което идва от нищото вътре в теб, тъй като отвеждаш ума и тялото отново и отново в тишина по време на медитация. Вътрешната тишина, с която влизаш във връзка по време на медитация ли е “пълното щастие, небесата, раят”? Тъй като нейното присъствие нараства в теб, тя се приближава доста. Тя е непоклатима, винаги позитивна, без значение какво става около теб и също така носи в себе си чувството за вечност. И най-важното – това е твоето съзнание-усещане, стоящо самостоятелно и независимо от тяло, дишане, ум, емоции, сетива или от което и да било външно събитие. Това е всеизвестната “скала”, която няма да бъде отмита от бурите на живота. Веднъж след като твоето усещане за самия теб се превърне в тази вътрешна тишина, къде отиде ти? Навсякъде и никъде. Чистото блажено съзнание е тайнство. И все пак – точно това си ти, това е твоята истинска същност. Ти го преживяваш като блаженство, като пълно, непрестанно и безкрайно щастие. Твоето съзнание е източникът на блаженство. Твоето съзнание е блаженство. Никой не трябва да приема на доверие моите думи за всичко това. Като медитираш всеки ден, ти постепенно опознаваш какво е чисто блажено съзнание. Както казва псалмът: “Бъди неподвижен и ме познай, аз съм Бог.”

Екстазът, от друга страна, е неправене. Имам предвид, че ти се изгубваш във възторга на удоволствието. “Непреодолимо завладяващо удоволствие” е добро описание за това. Откъде идва екстазът? Докато блаженството води началото си от твоето съзнание, екстазът възниква в тялото ти. Екстазът е в резултат на праната, която ни очарова по възхитителен начин. Припомни си, че праната, жизнената сила, е една от първите прояви на чистото блажено съзнание. Когато праната се движи по еволюционни начини в нервната система, това създава вибрации, които ние преживяваме като непреодолимо и поразително удоволствие. Екстазът е богинята, движеща се в нас. Екстазът произлиза от събудената кундалини, която знаем, че идва от сексуалната ни енергия, нашия голям склад с прана.

Сега следва развръзката, връзката между блаженство и екстаз, която понякога ни кара безразборно да използваме заедно тези думи във фрази като “блажен екстаз” и “екстатично блаженство”. Какво става тук? Объркан ли е Йогани, когато използва тези фрази. Позна. Че кой не е, когато върви любене?

Истината е, че блаженството и екстаза искат да се смесят и слеят в нас.

Метафорично – чистото блажено съзнание е Шива, който присъства навсякъде в нас като вътрешна тишина. Ако сме медитирали, той присъства. Ако сме събудили кундалини Шакти чрез спинално дишане и други усъвършенствани йога практики, тя е на лов за Шива в нашата нервна система. Ние знаем, че е тя – защото можем да я усещаме как се движи в нас като екстаз (или огън) – почиствайки “къщата”, докато се движи. В някой момент имаме вътрешна тишина, стабилизирана вътре в нас, а също така и екстаз, който се движи вътре в нас. Какво се случва?

Активирането на преживяванията на блаженство и екстаз чрез усъвършенстваните йога практики съответства на първите два етапа на просветлението, които обсъждахме в предишни уроци – възходът на вътрешна тишина и надигането на екстаз, най-добре извършено в този ред. Третият етап на просветлението идва след като блаженството и екстазът се съединят в божествено любене вътре в нас. Докато това продължава, ние сме склонни да се объркаме с описанията, защото както блаженото съзнание, така и божествения екстаз присъстват едновременно, свързващи се вътре в нас!

Какво се получава от този съюз на мъжките и женските полярни енергии в нас? Описахме третия етап на просветлението като “единство/сливане”, където ти виждаш всичко като проява на Единия, в който си се превърнал. Този Един е чистото блажено съзнание, съществуващо вътре във всички (екстатични) процеси в природата. Когато стигнеш до този етап, ти се превръщаш в канал за един непрекъснат поток от божествена любов. Ти действаш за доброто на всички, не очаквайки нищо в замяна, защото възприемаш всичко като проява на твоето собствено Аз. В този етап личната нужда се разширява, за да обхване универсалната нужда. Това е просветлението – божествена любов, по естествен начин проявяваща се чрез теб, родена от съюза на чисто блажено съзнание и божествен екстаз вътре в теб.

Усъвършенстваните йога практики са, за да улеснят този еволюционен процес на преобразяване в нервната ти система. Всеки се ражда със способността да направи това великолепно пътешествие.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 112
От: Йогани
Дата: Понеделник, 9 Февруари 2004 22:17

ТЕМА: В&О – Бхакти е близка и лична
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Въпросът ми е за Бхакти. Бхакти е описана като Любов към Божественото, което може да бъде любов към хората, природата и всичките й останали прояви. Понякога се разглежда като някаква практика, като например монотонно пеене или седене с пеене на духовни песни. Бхакти е толкова много хвалена, обаче се чудя как в действителност да я практикувам. Да обичаш Бог е отвлечено, въображаемо нещо. Можеш да обичаш качествата на Бог, като например безусловна Любов, Водачество, Божия Светлина и по тази причина да копнееш да бъдеш в присъствието на Бог и да мислиш за Бог, да бъдеш зает с Бог. Тази дума бхакти си е само дума, и все пак – какво е бхакти?

О: Много добър въпрос. Любовта към Бог (бхакти) може да бъде много абстрактна. Дори неясна. Има толкова много външни форми на бхакти, толкова много, колкото и ишта (избран идеал) и атрибути, които можем да си представим. Безкрайно много! В тези уроци ние не навлизаме твърде много в тях. Това е област на религиозните традиции. За тези, които обичат да боготворят и да се прекланят в тяхната традиция, това е много добре. За тези, които не са склонни към боготворене – не е краят на света. Йога може да прогресира много добре с или без официални начини на боготворене. Йога работи и по двата начина.

Бхакти, за която говорим в тези уроци е от вида “близка и лична бхакти”. Това е несектантски подход. Тук бхакти е за теб – за твоята нервна система, за твоите желания, за твоите практики и за твоите преживявания. Когато тук говорим за бхакти като за “любов към Бога” това, което имаме предвид е – кое е твоето най-висше желание? Кой е твоят най-висш идеал, към който се стремиш? Може би засега това е само въпрос, на който искаш да си отговориш, подобно на: “Има ли нещо повече от това?” Ако зададеш откровено този въпрос в сърцето си и му отдадеш своите емоции, малко добра бхакти ще се задвижи и развие. Истинската бхакти е много лична. Става въпрос за твоето най-съкровено желание да станеш нещо повече в своя живот. Става въпрос за желанието да узнаеш истината и за това да използваш своите емоции, за да се придвижваш към нея. Бхакти може да бъде съвсем проста, да бъде едно голо желание – просто глад за знание, например. Но това е бхакти. Или може да бъде много усложнена, като например взаимната връзка с твоя избран идеал, с твоя ишта. Това също е бхакти. По какъвто и начин да се случва бхакти, процесът е все един и същ – впрягаш своите емоции да ги използва идеал, който движи енергия през нервната ти система, като я пречиства и отваря.

Когато копнежът е силно изразен дълбоко в сърцето ти, неща започват да се случват. Отговори идват при теб. Практики идват при теб. След това започваш да се отваряш и искаш да отидеш по-високо. Тогава ще има още отваряне, още отговори, още практики. Нещо такова. Бхакти е като магия, когато се задвижи в спирала нагоре. Тя съответства на степента, в която е отворена нервната ти система. Нарекохме нервната система портал към безкрая. Това важи и в двете посоки. Можеш да погледнеш в безкрая през твоята нервна система, когато тя се пречисти. А и Бог може да влезе през твоята нервна система. Бог влиза като бхакти в твоето сърце. Господ, гуруто и бхакти вътре в теб са едно и също нещо. Това е безкрайността, отзоваваща се на твоя вътрешен зов, влизаща през портала на нервната ти система.

Може би желаеш да прегледаш отново следните предишни уроци за по-нататъшни подробности относно подхода, който тук предприемаме към бхакти:
урок 12 “Същественият компонент – желанието”
урок 67 “Бхакти – науката за предаността”
урок 68 “Връзката на травмиращите преживявания с бхакти”
урок 88 “Магията на бхакти”
урок 109 “Бхакти, медитация и вътрешна тишина”

Динамиката на бхакти е вплетена също така и в много други уроци. Духовното желание се появява по естествен начин с отварянето на нашата нервна система и практиките ни се омъжват за нашето нарастващо желание. Бхакти е личен процес за всеки един от нас, но въпреки това е много лесно да бъде разпозната в нейните различни етапи. Изобщо не е нито абстрактна, нито мъглява.

Насоченото желание е основната съставка на всички духовни практики. Но то не е основната съставка в действителното изпълняване на практиките – спазваме конкретната процедура за всяка една практика, независимо дали става въпрос за медитация, пранаяма, бандха, мудра, асана, и т.н. Бхакти е това, което ни отвежда на нашето място за медитация. След това ние без напрягане предпочитаме конкретната усъвършенствана йога практика, която правим. Практиките са обмислени така, че да отварят нервната ни система постоянно – всеки ден, всеки месец и всяка година. Така че, ние ги правим прецизно, точно според процедурите – както са обсъдени в уроците. Тогава имаме постоянно пречистваща се и отваряща се нервна система, нарастващо желание за истина и просветление и винаги жадуваме да преминем към следващото ниво на практикуване. И така продължава – нагоре и все нагоре.

Гуруто е в теб.

Усъвършенствани Йога Практики – урок 110
От: Йогани
Дата: Петък, 6 Февруари 2004 12:49

ТЕМА: В&О – Романтична любов
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.

В: Какви биха били ефективните йога практики, за да спреш да чувстваш романтична любов към някого?

О: Ако е сляпо увлечение, ще отмине. Ако е натрапчивост, тогава ежедневните практики, обсъждани досега (особено медитацията) ще ти помогнат постепенно да я преобразуваш в нещо по-еволюционно. Ако е сексуална зависимостта, която те задържа, тогава, ако не си го направил вече – виж техниките дадени в уроците по тантра на адрес http://groups.yahoo.com/group/AdvancedYogaPractices_Tantra

Ако е чиста любов към някого, не препоръчвам да я спираш. По-добре й позволи, остави я да се разшири до божествени измерения чрез седящите практики, бхакти и любящо служене.

Ако другият, когото обичаш ти вреди, тогава помни, че истинската любов е мъдра и силна и може да каже “НЕ”.

Ако любовта ти е несподелена, тогава позволи й да се пренасочи чрез бхакти, да се разрасне и да тече към нуждаещите се от любов около теб. Разширяващата се любов не знае граници и не очаква нищо в замяна.

Няма нищо неправилно в романтичната любов, ако тя се разшири до божествен романс. Просветлението е вечен божествен романс вътре в нас, преливащ от любов навсякъде.

Гуруто е в теб.