Усъвършенствани Йога Практики – урок 202
От: Йогани
Дата: Петък, 28 Май 2004 10:46
ТЕМА: В&О – Свободни спрямо структурирани практики
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Обичам да чета твоите уроци. Не съм успяла да ги прочета все още всичките, но сега ги отпечатвам и ще се захвана с тях.
Повечето от практиките, за които пишеш, с течение на времето сякаш ми се случват спонтанно при медитация. Не правя никоя от тях съзнателно. Тази енергия ме обзема почти веднага, след като седна на медитационната си възглавничка. Просто й се предавам и я оставям да прави с мен каквото поиска. Научих се просто да се предавам с вяра и благодарност.
Преди четири години, по време на десетдневно оттегляне за тиха Випасана медитация, преживях дълбоко откриване на Кундалини. Оттогава медитирам всеки ден, обикновено за 1 час. Обичайно правя това само веднъж дневно.
Трябваше да се науча да се справям с тази нова енергия, която беше неконтролирана и първоначално напълно управляваше тялото ми, създавайки ми различни проблеми. Трябваше да се науча да се заземявам, да се пазя и да функционирам по нов начин. Имаше много дълбоки преживявания по времето на този непрекъснат процес. Научих се просто да вярвам, че съм пречиствана.
Включих няколко техники в ежедневната си практика. Използвам тамян, защото това ми харесва и често слушам санскритски песнопения, докато медитирам, но наистина чувствам повече, когато медитирам. Понякога повтарям песнопенията мислено; установих, че пълната “ШРИИ ОМ АЙ ЕМ” работи за мен по-добре, отколкото само АЙ ЕМ. Но често просто изчезвам в нищото.
Въпросът ми е свързан с моето практикуване. Изглежда, че при мен се получава. Понякога, четейки твоите уроци, разпознавам техниките, за които говориш, като случвали ми се по време на медитациите ми. Тъй като това, което правя работи добре за мен, чудя се дали ще ми е от полза да премина към по-съзнателно правене на различните техники?
Често се чувствам, сякаш съм само свидетел на това, което става в тялото ми. Просто се предавам и наблюдавам. Ставам свидетел, не съдя, само пускам да си отива. Понякога имам дълбока пустота, друг път има много мисли, цветове, светлини, видения и т.н. Чувствам сякаш енергията се движи през тялото ми, лекувайки ме, изчиствайки блокажите. Понякога има много физически движения и понякога това беше болезнено, но просто ги оставях да се случват. Често преживявам различни спонтанни йога пози или мудри. Имаше моменти, в които просто ще плача цял час, дори без да съм сигурна защо плача. Енергията просто ще отиде в някоя част от тялото ми и аз ще заплача. Винаги се преживява като огромно облекчение и се чувствам прекрасно след това. Чувствам се, сякаш ставам все по-лека и по-лека. Много съм чувствителна към енергията и съм доста емпатична (съпричастна – бел. моя). Продължавам да се уча как да се справям с тези проблеми. Беше и продължава да е пътуване.
Някакви коментари или предложения? Намирам уроците ти за много полезни.
О: Благодаря ти за милото писмо, оценявам го много.
Преживяванията ти звучат напредващи и гладки (прекрасно!), така че кой съм аз, за да предлагам промени? Звучи сякаш се забавляваш по време на твоето пътешествие, така и трябва да бъде.
От друга страна, медитацията и повечето други практики създават най-добри резултати, ако използваната техника се предпочита за измерван интервал от време. Ефективност означава максимално постоянно напредване с минимален дискомфорт. Необходимо е известно правене и не съм сигурен как може да бъде направено, без по някакъв начин да измерваме практиките.
Структурирана програма от практики може да изглежда ограничаваща, ако от дълго време си с навика да използваш подхода със свободната форма на практикуване. И все пак структурата има своите предимства. Тя ни държи на правилния път, особено когато има въздействия, които могат да ни разсейват. Това ни помага да не заблуждаваме себе си и да вярваме, че правим практиките по времето, когато може би просто се излежаваме и мързелуваме. Също така, структурата е полезна, когато използваме интегрирани мощни усъвършенствани практики, които движат много екстатична енергия през нервната ни система. Лесно е да прекалиш, когато се генерира толкова много екстаз и тогава ни е необходим начин да измерваме нашите практики, за да ги прилагаме оптимално и с комфорт. Тогава използването на часовник за всяка една практика става важно. Има много примери в уроците относно важността на самоопределянето на темпото. Самоопределянето на темпото е съществена част от практикуването за повечето хора тук. Това е много бърз път – толкова бърз, колкото практикуващият иска да бъде. Без разумно самоопределяне на темпото бихме имали хора, които изгарят насам и натам. Дори със самоопределяне на темпото понякога косъмът малко настръхва.
Така че, въпрос е на това колко бързо искаш да вървиш, докато същевременно си в безопасност (и вменяем).
Може би компромис би работил за теб. Определени практики можеш да правиш по часовник, а други да останат в свободна форма. Постоянна доза спинално дишане би ти била особено полезна, ако понякога преживяваш деликатни емоции, които могат да са индикатор за вътрешен енергиен дисбаланс.
Въпрос е на това – да пътуваме толкова бързо и гладко, колкото сме си избрали. От теб зависи.
Гуруто е в теб.