Усъвършенствани Йога Практики – урок 176
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 29 Април 2004 11:35
ТЕМА: В&О – Изследване елементите на самяма
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Въпросът, който възниква, е за последователността в самяма и за дефинирането на самяма, но без тези две неща няма учене, нали?
Мисля си, че йога сутрите съобщават за 8-те стъпки и това означава, че дхарана, дхияна и самадхи са нива, които нашето съзнание преминава по време на една тренировка, така че докато практикувам дхарана, аз не съм още в дхияна и в самадхи; щом моята дхарана достигне дхияна, не съм в дхарана или в самадхи, а щом съзнанието ми достигне самадхи, повече не съм в дхарана или в дхияна, нали?
Как мога да приложа тези три дисциплини заедно? Вероятно единствено, ако постигна самадхи, за да мога да снижа съзнание си да произвежда мисли като обекти на дхарана, за да потопя практиката в постоянното състояние на съществуването, което е самадхи. Дхияна ще настъпи като сплав на тези двете (дхарана и самадхи). Вярно ли е това?
Поставям фокуса върху нашата самяма практика – дали вътрешната тишина след медитиране върху мантрата е вид самадхи? И ако е, какъв вид самадхи е описано в глава първа на Патанджали сутрите – то съвпада ли с вътрешната тишина?
Знам, че това ще бъде различно при всеки човек, в зависимост от това, колко дълбоко навлиза в медитация, но вторият ми въпрос е, че нивата на самадхи в глава 1 на Патанджали сутрите не са лесно определими.
Вероятно не ни е необходимо да разберем това.
О: Твоето последно твърдение е вярно: “Вероятно не ни е необходимо да разберем това.”
Когато влезем в колата, за да шофираме, не ни трябва да разбираме всичко това, което се случва под капака на автомобила. Просто натискаме газта и потегляме. Добре интегрираните усъвършенствани йога практики са подобни. Просто трябва да знаем къде са лесните за използване органи за управление, след което ги използваме и потегляме. Всички практики в уроците са такива.
Имай предвид, че Патанджали се е опитал да анализира и опише вътрешната работа на човешката нервна система. Нервната система е тук и той (или ти, или аз) не определяме как работи тя. Ние можем само да се опитаме да я опишем, да разберем нейните основни принципи и да намерим органите за управление – за да ги използваме за наша полза и да я отворим.
Дхарана, дхияна и самадхи са думи, които описват различни страни от процеса на съзнателен ум, който може да се движи в две направления: навътре, от вниманието върху обект (дхарана върху правилна мантра в този случай) към заглъхване, избледняване (изчезване, пускане, оставяне – бел. моя) (дхияна) и оттам към чиста вътрешна тишина (самадхи). И навън, от вътрешна тишина (живеещото самадхи – то може да бъде от всяко едно ниво и няма да цепим косъма на две относно това) към вниманието върху обекта или към финото усещане на обекта (дхарана върху сутрата), което е пускане (дхияна), отиване в тишина. Тогава поток божествена енергия излиза навън от вътрешната тишина – самяма, произвеждаща пречистване и сидхи.
Не ни е нужно да разбираме всичките тези елементи, за да правим елементарните практики на медитация и самяма. Практиките сами по себе си са достатъчни да активират машината на нервната система. Елементите, които Патанджали анализира, се срещат най-вече по едно и също време, припокриват се във времето. Постоянно има някакво количество вътрешна тишина, щом като се прави медитация от няколко месеца. Дхарана е нещо много миниатюрно в океана тишина – тя е само миг на внимание върху нещо, което пускаме незабавно чрез развития умствен навик за медитация. И това пускане, това изоставяне е дхияна. Дхияна е изцяло умствен процес, водещ след себе си развиване, насърчаване и използване на естественото състояние на неподвижност и вътрешна тишина в ума. Правейки това, ние променяме също и всичко в нашето тяло, осигурявайки основата за изгрев на екстаз в нашата нервна система и за сливането на тишината с екстаза, за да произведат те етапа на единство-съюз в просветлението – екстатично блаженство и вечно струяща божествена любов. Това е нещото, което сме предназначени да станем на тази земя. Това е “колата”, която шофираме.
Практиките са всичкото, необходимо ни да знаем. Останалото става автоматично. Главната цел на интелектуалното разбиране (разчленяването на процеса на така наречените елементи, крайници) е да останем уверени в това, което правим, така че да продължим с ежедневните си практики. Нещо друго за същото това – не ни е необходимо да познаваме вътрешната работа, всичко това се намира под капака. Просто натисни газта и тръгни. Толкова е просто. Толкова елементарно е, че мнозина го пропускат от хиляди години. Време е за всички да бъдем информирани какво има всеки от нас – тази човешка нервна система, портала към божественото, която лесно се отваря, ако знаем къде са разположени несложните лостове за нейното управление. Тези уроци са точно за това. Единствено за това и за нищо друго. Духовната наука се интересува единствено от надеждни резултати, които всеки сам може да постигне-произведе, като използва най-ефективните методи. И духовната наука винаги търси още по-добри начини да използва естествените принципи в нервната система, за да я отвори към безкрая в нас.
Гуруто е в теб.