Усъвършенствани Йога Практики – урок 168
От: Йогани
Дата: Понеделник, 19 Април 2004 11:46
ТЕМА: В&О – Болката предпоставка ли е за вътрешна тишина?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Практикувам медитация от близо месец. Тя ми дава огромна енергия и покой. Но един мой приятел, човек с доста йога знания и човек, когото уважавам много, ми каза, че ако следвам този курс, трябва да съм готов да изпитвам болка, особено след като миналото ми е извънредно болезнено. В интерес на истината, започнах да медитирам, за да излекувам себе си от тази болка и за да се изправя пред живота с открито лице, да вървя напред, да живея живота в спокойствие, хармония и уважение към моите събратя, човешките същества. Болката предпоставка ли е за намирането на покой?
О: Благодаря за написаното и споделянето. Не, болката не е предпоставка, не е необходимо условие за намирането на покой. Това не означава, че няма да имаме болка, или че трябва да приемем, че не си струва да правим пътуването, ако срещнем някаква болка по пътя, докато нервната ни система се пречиства и отваря.
Всичко това зависи от запушванията, “окопали се” в нервната ни система и от това как управляваме практиките си, за да ги освободим. Покоят и блаженството са ни присъщи, те са вродени вътре в нас. Има много начини да разкрием своето естествено състояние. Някои от тях са по-радикални (и дискомфортни) от други.
В уроците всичко е проектирано така, че да е лесно, максимално мощно и минимално дискомфортно. Всъщност усъвършенстваните йога практики са така направени, че да бъдат път на наслада от началото до края. Няма изискване някой да се претоварва с правенето на която и да е практика – всъщност прекаляване решително не се препоръчва. Ако се наслаждаваме на резултатите от ежедневните ни практики, ние ще продължим. Ако те са тежка и скучна работа, болезнено робуване, тогава кой ще иска да се занимава с йога? Само мазохистите. И така, всичко е нагласено по такъв начин, че да балансира практиките и да поддържа положително преживяване от нарастващото пречистване и растеж. Може да бъде направено.
Усъвършенстваните йога практики са като фино настроен автомобил. Можеш да натиснеш газта и да тръгнеш толкова бързо, колкото искаш. Можеш да пристигнеш гладко и безопасно или можеш да се “увиеш около дърво”. Всичко е въпрос на шофиране, нали знаеш. Ти си шофьора в тези практики. Ето защо в уроците говорим толкова много за “самоопределяне на темпото”. Много е важно. Това е нов подход в тези модерни времена. Всеки може сам да се закара в къщи, да шофира към просветлението сам, със своята собствена скорост. Мнозина са готовите за това.
От време на време дори и добър шофьор ще удари няколко неравности по пътя. Това е неизбежно при всяко пътуване. Част от живота е. Затова компенсираме (намаляваме скоростта), когато започне да друса и увеличаваме скоростта отново, когато пътят пак стане гладък, какъвто той със сигурност ще стане.
Необходимо ли е да излезем от пътя, за да караме през всяка дупка и канавка, които видим? Не. Ето затова казваме, че болката не е необходимо условие за покоя.
Звучи, сякаш пътуваш гладко досега и сърцето ми се изпълва с радост от това, да чуя за твоите нарастващи енергия и покой. Ти си благословия за целия свят в практиките си, защото всеки получава помощ от твоето пречистване и отваряне. Продължавай с ентусиазъм и предпазливо самоопределяне на темпото и ще пристигнеш направо у дома при своя божествен Аз. Много се извършва с всяко сядане за практикуване. Безболезнено се стопяват животи, протекли в болка и страдание.
Гуруто е в теб.