Усъвършенствани Йога Практики – урок 161
От: Йогани
Дата: Петък, 9 Април 2004 23:28
ТЕМА: В&О – Тъмните нощи и изгрева на вътрешната тишина
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В1: Аз все още “съм в каруцата” (на практиките – бел. моя) и предполагам, че не ще спра да медитирам два пъти дневно в този живот.
Въпреки това съкратих практиката си само до медитация. Напреднах в медитацията, пранаяма, мулабандха, самбхави и нещата тръгнаха наистина чудесно. Дори постигнах добър напредък в седенето с кръстосани крака, нещо, което в началото намирах за много трудно и разсейващо ме от медитирането. Когато нещата потръгнаха чудесно, отидох на почивка, отначало в планините на Австрия, след това в мъничък остров в германското Северно море. Беше чудесно време и щастливо гледах напред до завръщането ми обратно в къщи, жаден да наситя живота си с повече забавление и по-високо енергийно ниво от когато и да било преди.
След това когато се завърнах обратно в къщи (преди две седмици), всичко изглежда се срути в първите 36 часа, чувствах се наистина много много зле и това продължи няколко дни (все още не е приключило напълно, но е по-добре). По това време дори напълно спрях своята практика за ден и половина. Отвън нищо драматично не се бе случило – аз се опитвах да възобновя моя живот от точката, където го бях оставил преди да отида на почивка, но това вече не работеше. Сега съм напълно сигурен, че този срив не е предизвикан от йога, това трябва да е бил положителен напредък, който се настани, докато бях в отпуск. Може би просто съм надраснал предишния ми начин на живот.
Някъде в уроците ти споменаваш преимуществата на отрупания с работа живот за съчетаване и обединяване на пречистването и разширяването, достигнати по време на практикуване. Отнасям се много добре към тази препоръка, но въпреки това съм повече съществуващ, отколкото правещ – животът ми безспорно е разбалансиран от страна на твърде голямото ми оттегляне от светските дела. През целия ми живот не ми е било много трудно “да докосна висшето” и понякога да имам доста интензивни духовни преживявания – но относно “външния” ежедневен живот често се чувствах извънредно претоварен, усещайки, че светът е път, твърде грапав и груб за мен. Добре развито чувство за уязвимост.
Затова концепцията на йога, която очертаваш в първите няколко урока, изглежда така привлекателна за мен. Обещанието да сдобря и съгласувам външния свят с вътрешния… наистина копнея за това.
Толкова много стара мъка приижда, когато пиша това – изглежда сякаш това са руините на моя живот (и основната анатомия на обособяването/отделянето, което почти всяко човешко същество преживява, докато е въплътено в тяло). Това е болезнено.
И така – работя по връщането си назад в практиките (на последното комфортно ниво – бел. моя). Наистина ти вярвам, когато казваш, че това е един изпитан начин – вече почувствах толкова много от него.
Вероятно това е преживяване на “тъмната нощ на душата”.
О1: Неизбежно върховете водят до низините. Именно във вътрешната тишина ние откриваме истината за всичко това. Медитацията е точно за това – постепенно да довежда това тихо блаженство, което е присъщо в нас, в цялото функциониране на нашето тяло, ум, емоции и в света. Тогава виждаме, че всичко се движи нагоре и надолу, докато ние като тихо, чисто блажено съзнание сме неподвижни, не помръдваме.
Що се отнася до активността, да, добре е чрез дневна активност да стабилизираме нашата тишина, спечелена в медитация. Но кой ще реши каква да бъде тази активност за теб? Не аз. Това е за теб, ти трябва да следваш своето сърце и да правиш нещата, които ти носят радост. Някои от нас по природа са по-интровертни (съсредоточени в своя вътрешен свят – бел. моя). В този случай “активност” може да е нещо, в което човек не е постоянно въвлечен. Други от нас се нуждаят да полагат умерени човешки усилия. Само ти можеш да знаеш каква е твоята правилна, подходяща активност.
Понякога това е сблъсък с нашите страхове и с вършенето на неща, от които се срамуваме. Тогава чувстваме растеж от това, че сме се изправили срещу страховете си. Но също и не трябва да удавяме себе си (и нашите духовни практики) в прекаляване с неща, които не са естествени за нас, в свръхзависимост от неща, които не са естествени за нас.
Важното е, че намираме начин да служим на живота чрез създаване на нещо или пък като директно помогнем на други. Това може да бъде извършено чрез бизнес, благотворителност или чрез творене на изкуство някъде в някое усамотено студио, или чрез каквото и да е, което удовлетворява вродената нужда, която всички имаме – да се вливаме и да преливаме в света чрез нашите сърца.
Мъдро е, че продължаваш да медитираш. Това постепенно ще ти донесе вътрешната стабилност да правиш най-добрите за теб избори. Не бързай. Просто бъди целенасочен в живота си и винаги опитвай и почитай най-дълбоките копнежи, които са в сърцето ти.
С напредването на твоите практики и с разумно самоопределяне на темпото ще откриеш, че онези стари вътрешни запушвания постепенно се разтварят, разтопяват. Дай си време. Това е пътят към постоянното екстатично блаженство и изходът от мизерията/страданието.
B2: Благодаря за твоя отговор, за всички твои отговори и за чудесните ти уроци, които са така възвисяващи и ободряващи.
Бавно се измъквам от лайната – знам, че ще трябва да пренаредя моите главни настройки в живота и това скоро ще го направя. Започвам да гледам на това пренареждане като на творчески процес, в който понякога съм въвлечен активно, може би дори като на нещо, което понякога прелива от удоволствие и радост…съвсем нова перспектива за мен… може би съм излязъл извън моя режим по подразбиране да се чувствам повече или по-малко смазан през повечето време, дори без да знам това.
Вчера имах много изненадващо преживяване, докато слушах един от любимите ми компакт дискове. Винаги съм бил дълбоко докосван от хубавата музика. Но сега с все повече и повече тишина, акумулирана в моя ум, нещо се е променило. Винаги съм се чудел, защо съм неспособен да възпроизведа моите любими мелодии като си ги пея сам. Винаги съм можел да усетя музиката вътре в себе си, но когато се опитвах да я изпея, само някакво подобие на оригинала излизаше навън. Ако мелодията беше сложна, само бледо подобие…
Вчера внезапно осъзнах, че винаги съм се опитвал да изпея моите емоции, разбунени от музиката, което разбира се, само по себе си не е мелодия. С ум, който е малко по-тих сега, все още мога да възприемам всички емоции, художествено изразени в музиката, както и моите реакции, но освен всичко това, мога да слушам на “по-аналитично ниво”. Чувам единични ноти вместо големи струпвания на емоционални взаимодействия, също така преживявам вътрешна визуализация на приличащите си мелодии. И което е най-изненадващото, открих друга мелодия в записите, които слушах толкова често преди: тишината между звуците изникна като много важен нов инструмент, който изобщо не бях възприемал преди.
Всички тези парчета се бяха превърнали в по-ефирни, някак си по-фини, с много на брой пространства на мълчание в тях, много изненадващо и много интересно.
Мммм… чудя се как ще изглежда света, ако този вид музикално преживяване се разпространи – повече обособеност, повече огромни празни участъци от тишина навсякъде и може би повече творческа радост във вселена, която е много по-лесна за придвижване и управление?
Очаквам промяна (и казвам благодаря ти за твоята постоянна поддръжка).
О2: Много подробно наблюдение на тишината, идващо от твоето преживяване на музиката. Да, целият живот ще става все по-подобен на описаното от теб. Всичко това ще стане нормално и няма да бъде смятано за противното, защото ще забравиш “колко тъмно беше”. Тогава ще има непрекъснато противоположности, вървящи напред от тишина към повече тишина и след това прииждащ екстаз, смесен с тишина. Този процес върви по спирала.
Това идва от практикуването. Запомни това. Ние всички понякога сме склонни да се увлечем и заслепим от нашите преживявания. Както казах в уроците, напредъкът идва от практиките, не от преживяванията, което не значи, че не можем малко да се наслаждаваме на плодовете на нашата йога.
Промяната е във въздуха за всички нас. Идва наслада. Наслаждавай се!
Гуруто е в теб.