Усъвършенствани Йога Практики – урок 157
От: Йогани
Дата: Сряда, 7 Април 2004 18:44
ТЕМА: В&О – Какво е вътрешна тишина?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Вътрешната тишина е споменавана многократно в тези уроци и думите изглеждат несложни, но бих искал да изясним за какво говорим. Вярвам, че Кришнамурти беше този, който говореше за “скок в пространството между умствените думи”. Това ли означава вътрешната тишина в контекста на тези уроци – дали това е пространство без слухово съдържание, което мога да удължа за известно време, преди ума да успее да започне да бърбори отново?
Също така забелязах, че започнах често да имам живи умствени образи по време на самяма практиката. Няма нищо слухово, което да наруши тишината, а отчетливи и ясни, като при сънуване образи. Подозирам, че това означава, че заспивам по време на садхана (практика, практикуване – бел. моя), но тук идва друг мой въпрос. Дали медитацията и самяма са нещо като колебание на ръба между дълбоката релаксация и съня? Или умът се е отвърнал от пътя на съня и е тръгнал в друга посока?
О: Вътрешната тишина е в основата на йога. Без нея не може да има йога. В урок 2 обсъждахме как йога е свързването на субекта (наблюдателя) и обекта (наблюдаваното). Обектът не е толкова трудно да се намери – това е всичко, което възприемаме в нашето сърце и ум и отвън чрез нашите сетива. Обектът е навсякъде. Същото се отнася и за субекта. Но субектът не винаги е толкова очевиден. Субектът е вътрешната тишина, за която говорим толкова често тук.
Какво е вътрешна тишина? Тя има много имена в различните традиции: сат-чит-ананда, Аз-а, Свидетеля, безусловно съзнание, Празнотата, Пустота, Бог Отец, Шива, самадхи, Дао и т.н.. В уроците често я наричаме чисто блажено съзнание. Толкова много имена за това, което означава небитие или нищо. Но това небитие, това нищо е живо. То съзнава, чувства, усеща. То е навсякъде. И е по някакъв начин блажено в себе си. Това е Аз-а в теб и мен, който остава постоянен, вечен и непроменлив. Това е универсалното Аз, което се изявява, проявява се като всичко, което виждаме, но въпреки това предимно остава скрито вътре в нас, с изключение на тези, които са култивирали Себеосъзнаване чрез йога. Успехът в това култивиране носи състояние на свобода от върховете и спадовете в този свят, дори и когато продължаваме да участваме в ежедневните си дейности.
Йога е за разбулването на нашето “Аз”, за неговото преживяване в естественото му, неограничено и абсолютно състояние. Йога е, за да дава отговор на въпроса: “Кой съм аз?” и съзнателно да се превърнем в това, което сме открили, че сме. Нашата нервна система има способността да ни даде това преживяване и повече. Ето защо човешката нервна система е наричана “храм на Господ”.
С пряко преживяване чрез практики ние можем да преминем от философия или теория за вътрешната тишина към нейната реалност. Скокът от теория към реалност става чрез начините, по които нашата нервна система проявява различните форми на осъзнаване-усещане. Нервната система работи по начини, които можем да определим като различни състояния на съзнание или осъзнатост.
Съществуват три състояния на съзнанието, които всички ние добре знаем:
1. Будно състояние – състояние, в което преживяваме ежедневната си активност.
2. Сънуване – състояние, в което преживяваме понякога, докато спим.
3. Дълбок сън без сънуване – състояние, в което не преживяваме нещо особено, но в което сме били някъде.
Вътрешната тишина е състояние, съществено различно от тези трите. Ние я знаем от нашата дълбока медитация като блажено съзнание без никакви обекти. Или тя може да бъде смесена също и с обекти – такива като мисли, чувства или каквото и да е друго. Но в своето чисто състояние вътрешната тишина е без обекти. Така че, в йога това състояние получава свой собствен номер, като уникално състояние на съзнанието:
4. Вътрешна тишина – това са всички онези описателни думи и определения, които вече бяха споменати. В йога това състояние понякога се нарича просто “турия”, което на санскрит означава “четвъртото състояние”.
Разликата между вътрешна тишина и другите три състояния на съзнанието е, че вътрешната тишина е непроменима и може да бъде култивирана в нервната система като безкрайно присъствие, наслагвано отдолу, във и през другите три състояния на съзнанието. Тези, които са медитирали известно време откриват, че това е така. Това започва като малко вътрешен покой и осъзнаване/усещане на едно тихо/безмълвно свойство, съжителстващо със и вътре в обектите, които възприемаме. Това се случва с външните наблюдения чрез сетивата, а също така с нашите мисли и чувства. Виждаме ги като обектите, които всъщност те са – случващи се вън от нашето безусловно вътрешно тихо осъзнаване/съзнание. С ежедневни йога практики вътрешната тишина нараства и се превръща в “киноекран”, на който биват проектирани всички наши преживявания. Ние се превръщаме в “киноекран” – безкрайния киноекран на живота.
Дали вътрешната тишина е “пространството между менталните думи (мислите)”. Да – тя е. Това е празното пространство, празнотата която понякога преживяваме, когато преминаваме от една мисъл към друга и от едно състояние на съзнанието към друго. Когато музиката спре за миг, ние оставаме с вътрешна тишина, нашето Аз. Йогите и йогините преживяват вътрешната тишина и зад мислите, и вътре в тях, и в целия живот. И така, когато изоставяме във вътрешна тишина по време на самяма, може би няма умствена активност, а може би има някаква. Ако изоставим успешно, то вниманието ни ще бъде във вътрешна тишина, приемайки че сме култивирали малко такава предварително в дълбока медитация. Самяма и просветлението (първи етап и следващите) зависят от вродената вътрешна тишина, която ще бъде тук, независимо дали умът бърбори или не. Тя се появява също и по време на сънуване и дълбок сън – това е 24/7 вътрешна тишина. След като имаме този възход, ние ставаме готови за сериозна йога, обединяване на субекта и обекта, а това е обединяването на божествените полюси в нас, водещо до състоянието на единство, при което преживяваме всичко като божествен поток на Единствения.
И така, причината да започнем с медитация в тези уроци е, за да култивираме първо вътрешна тишина – предпоставката за всичко останало, което се случва в йога. След като тя се появи, става възможно да отворим много врати. Когато Шива (вътрешната тишина) е тук, предизвикването и подпомагането на екстатичния съюз с кундалини/Шакти става възможно и по-скоро радостно, а не травматично събитие. Това е естествената следваща стъпка. Така че, след като медитацията е солидно установена това е, което правим в тези уроци – пробуждаме кундалини и се залавяме с работата по съединяването на субекта и обекта. Това е йога.
Колкото до заспиването в самяма, медитация и т.н., от горното можете да видите, че не е съвсем същото като преминаването от едно състояние (вътрешна тишина) към друго състояние (например сън). Не е въпрос на “или-или” в практиките. Можем едновременно да пребиваваме и в двете, което по време на медитация е често срещан случай. Тъкмо затова при медитиране броим времето, в което сме “изгубени” в мисли или в липса на мисли, като време на практикуване. Пречистването в нервната система става именно в тези условия. Ако ни “отнесе”, когато сме в самяма, просто лесно подхващаме сутрата отново – оттам, откъдето ни е отнесло. В този случай ние сме преминали от сутрата към и в някаква смесица от вътрешна тишина и финия аромат на сутрата. Когато осъзнаем, че това се е случило, просто лесно продължаваме оттам, откъдето сме се отвеяли. Времето за практикуване на самяма може да бъде удължено малко, ако се изгубим по този начин. Ако нещо подобно на сън продължава да ни завладява в дадена самяма сесия, можем просто да приемем, че сме я направили и да легнем да си почиваме. Това също е хубава самяма. Това може да се случи, ако се освободят много запушвания. Вътрешна тишина бива култивирана през времето на цялата процедура, така че отново – това не е едно състояние на съзнанието или пък друго такова. Това е нарастваща вътрешна тишина заедно с каквото и да е друго, случващо се в момента.
Имай предвид, че всичко това, за което говорим не е на нивото на любопитния ум, интелекта. Само теорията има общо с интелекта. Тези практики не са за реклама и популяризирането на теория. Ежедневните усъвършенствани йога практики са за пречистване и отваряне на нервната система по начини, които са неврологични и биологични – драматично разширяване на функционирането на нашата нервна система. Преживяванията на екстатично блаженство, които се появяват, са много реални и в крайна сметка стават толкова истински, колкото най-интимното любене, което можем да си представим – и всичко това се случва вътре в нас. Така че, култивирането на вътрешна тишина има надалеч стигащи последици в нашия живот.
Гуруто е в теб.