Усъвършенствани Йога Практики – урок 149
От: Йогани
Дата: Четвъртък, 25 Март 2004 17:34
ТЕМА: Осемте йога крайника и самяма – стопяване на тъмнината
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
Време е да преминем към самяма, която включва придвижване навън с нашето внимание в чисто блажено съзнание, което води до култивиране на така наречените йога сили като страничен ефект. Преди да обсъдим самяма, нека поговорим за осемте клона, осемте крайника в “Йога Сутра” на Патанджали, което не сме правили досега. Самяма е обединено, съчетано, слято приложение на последните три от тези крайника и е свързана и с останалите пет клона, така че това е подходящ момент да говорим за тях. Знаеш, че цялата йога е взаимосвързана. Всичките й части се свързват чрез човешката нервна система. В действителност, цялата йога е продукт на човешката нервна система, а не обратното, както понякога сме склонни да мислим.
Отне известно време на хората, за да повярват, че земята е кръгла, а не плоска, и че не Земята, а Слънцето е център на Слънчевата система. Беше необходимо някакво доказателство. Тогава почти всеки повярва и се появи оживление да бъдат намерени всички ползи от това ново знание, новата парадигма.
Сега ни е време да се хванем за факта, че човешката нервна система е центъра на всички духовни преживявания и цялото божествено блаженство. Това е твоята нервна система, тази в която седиш точно сега, в този момент. Колкото по-скоро свикнем с идеята, че всеки от нас е пряк вход към божественото, толкова по-добре ще бъде за всеки един от нас. Както е с приемането на което и да е знание – необходимо е някакво доказателство. В този случай доказателството е в теб. Отвори няколко врати тук и там, като правиш някои ефективни йога практики и ще видиш какво си ти. Тогава оживлението ще бъде, за да ги отвориш всичките. Ражда се нов образец на поведение!
“Нищо ново под Слънцето”, нали знаеш. Древните ни предци са знаели за тези неща. Голяма част от това е било записано. Но комуникациите са били лоши и хората са живеели в толкова много суеверие. Сега е различно. Можем да намерим всяка информация, която искаме. Толкова много врати на знание се отварят за всеки. Старата мъдрост отново става нова. Човешката нервна система не се е променила през цялото това време. Тя кротко си е чакала, подобно на сандъче със съкровище, копнеещо да бъде отворено. Време е.
Книгата на Патанджали с йога сутрите е едно от най-великите писания на всички времена. Тя не само ни казва какво сме, но също ни казва и как могат да бъдат отворени вратите на нервната система. Тя излага на показ взаимните връзки между естествените принципи на отваряне, които съществуват в нас. Това се прави с прочутите осем йога крайника (разклонения, клона – бел. моя).
Ние пътуваме през осемте йога крайника още от началото на уроците за усъвършенстваните йога практики. Не преминаваме през тях в някакъв определен ред и някои биха нарекли това нестандартен подход. Преминахме през тях по начин, който е ефективен и смислен, така че няма да има извинения. Ще говорим за това малко повече, но нека първо да прегледаме осемте крайника.
1. Яма – означава “сдържаност, ограничаване” и включва:
– ахимса (ненасилие)
– сатия (придържане към истината)
– астея (неприсвояване)
– брахмачария (съхраняване на сексуалната енергия и нейното култивиране)
– апариграха (непривързване)
2. Нийяма – означава “спазване” и включва:
– сауча (чистота и чистоплътност)
– самтоша (удовлетвореност)
– тапас (горещина, съсредоточеност, самоналожени лишения)
– свадхийя (изучаване на писанията и на себе си)
– ишвара пранидхана (отдаване на божественото)
3. Асана – означава “поза” и включва всички асани, които сме научили и обичаме. В уроците асаните се използват като подготовка за пранаяма и медитация. Определени асани стимулират събуждането на кундалини.
4. Пранаяма – означава “ограничаване, сдържане на жизнената сила/дишането” и включва:
– методите на пранаяма, които обсъдихме
– още методи, някои от които тепърва ще обсъждаме
Пранаяма култивира почвата на нервната система, подготвяйки я за дълбока медитация и божествени преживявания. Някои специални видове пранаяма издигат кундалини.
5. Пратияхара – означава “обръщане на сетивата навътре”.
В уроците пратияхара е и ефект, и причина. Възниква, когато кундалини се събуди и екстатичните преживявания по естествен начин издърпат навътре нашето внимание. Щом това стане, чрез пратияхара ние опознаваме нашия сетивен опит като цялост, обхващаща пълният спектър от прояви – от първите вътрешни вибрации на чистото блажено съзнание (ОМ) чак до външния физически свят.
6. Дхарана – означава “концентрация или съсредоточаване на вниманието”.
Тя е първата стъпка към отвеждането на ума навътре чрез медитация. В уроците не задържаме за дълго време вниманието върху каквото и да било нещо. Само лесно, без да се напрягаме, довеждаме вниманието до един обект (мантрата) и след това го оставяме да прави каквото си иска. Това почти мигновено довежда вниманието отвъд сетивното възприемане на обекта, отвъд започването на сетивно възприемане на мантрата, което е точно това, което искаме. Умът ще ни отведе навътре, ако му дадем възможност.
7. Дхиана – означава “медитация” и е потичане на вниманието навътре.
Може също така да бъде описана като разширяване на вниманието отвъд всеки обект. В уроците мантрата се използва като средство за това. Ние лесно пристигаме до мантрата и после мантрата се променя и изчезва. Нашето внимание се разширява, пристигайки до своето естествено свободно състояние – тишината.
8. Самадхи – означава “вглъбеност/непознаваемо, най-висше, върховно” и това е, което преживяваме в ежедневната медитация. С времето се разширява, като накрая става наше естествено състояние в ежедневната дейност. Това е чисто блажено съзнание, вътрешния тих Свидетел. Самадхи в своите различни стадии на разгръщане е преживяването на нашият безсмъртен универсален Аз. Това е, което сме ние.
Може би си забелязал, че след яма и нияма, които бяха представени до голяма степен с техните класически дефиниции (с изключение на брахмачария), всичките останали йога крайници бяха представени с леки изменения в съгласие с начина, по който тези уроци представят знанията за усъвършенстваните йога практики. Това е нещо нормално. В действителност, всяко йога учение си има свой собствен начин за представяне на осемте йога крайника.
Осемте йога крайника са толкова логични и лесни за разбиране, че на практика всеки йога учител твърди, че ги преподава, което е вярно в една или друга степен, защото осемте крайника обхващат всичко, което човек може да направи в йога. В този смисъл те представляват пълна пътна карта, подробен план и духовен “списък за бърза справка” за различните начини за отваряне на човешката нервна система за божествени преживявания.
Взети заедно като цялостна система, осемте крайника са били наречени “аштанга йога” и “раджа (кралска) йога”. Но какво се съдържа в тези имена? Усъвършенстваните йога практики също са тези осем крайника. Така е и с всеки подход към човешкото духовно преобразяване, частично или пълно, включително и това, което откриваме във всички преобладаващи световни религии. Ако едно нещо има връзка с човешкото духовно преобразяване, то ще бъде намерено някъде в осемте крайника. В това е прелестта на осемте клона. Когато гледаш на някое духовно учение или религиозна традиция, използвайки осемте крайника като мерило, веднага ще видиш какво има в него и какво липсва. По-просветлените традиции ще обхващат повече от крайниците, по-малко просветлените ще покриват ограничен брой разклонения.
По традиция осемте йога разклонения се практикуват в последователност. Логичната обосновка е в това, че хората трябва да се научат да се държат добре и да подготвят себе си чрез спазване на строги правила за поведение, преди да започнат да правят по-преки духовни практики. След като знаят как да се държат правилно, те могат да започнат с тялото (асани), а по-късно да работят по пътя си навътре чрез дишането (пранаяма) и накрая – да бъдат готови за концентрация (дхарана), медитация (дхияна) и чисто блажено съзнание (самадхи). С традиционен подход като този, пътят за прокопаване може да бъде много дълъг, особено ако гуру (в плът) придържа своите ученици към най-висшите стандарти за изпълнение на всяка една стъпка по пътя. Дори Патанджали е имал предвид тази последователност на практикуване, когато е писал йога сутрите.
Тази част от йога (преминаването през осемте разклонения последователно за продължителен период от време) не работи много добре. Това се признава в значителна част от йога общността, а Патанджали също трябва да го е знаел. Може би по неговото време не е било толкова лесно хората да започнат с “летящ старт” в напреднали йога практики като дълбока медитация и спинално дишане по начина, по който можем да го направим днес.
През годините различни учители са скачали направо в осемте крайника, но на различни места. Някои започват с асаните, а други с пранаяма. Някои се фокусират първо върху предаността и след това скачат в медитацията или в нещо друго. Някои скачат направо в медитацията и след това работят назад по пътя – през другите йога крайници. Както знаеш, тези уроци използват последния споменат подход. Започваме с дълбока медитация и след това с главата напред в пранаяма, физически техники и т.н., като през целия път поддържаме едно добро осъзнаване ролята на желанието/бхакти.
Едно нещо, което всеки, който практикува йога открива е, че йога крайниците са свързани, което означава – ако започнем от един крайник, то и другите ще бъдат повлияни и с нашето пречистване и отваряне в крайна сметка ще бъдем притеглени във всичките крайници. Обичайно е нови медитатори да станат ненаситни духовни читатели (свадхийя), да преминат на по-чиста диета (сауча) и да бъдат по-чувствителни към добруването на другите (ахимса). Всъщност най-добрият начин да постигнеш напредък в яма и нийяма е като отидеш направо към самадхи чрез дълбока медитация. Тогава хармоничното поведение идва по естествен начин отвътре, вместо да бъде налагано, изисквано отвън. Тези неща са показатели за взаимната свързаност на йога. Тя се среща на всички нива на практикуване. Понякога това бива наричано “Благодат”, защото изглежда, че сякаш духовната благословия идва от нищото. В интерес на истината, такива благословии ни се изпращат през самите нас чрез духовната проводимост, изгряваща в нервната ни система и от нещо, което сме направили някъде по дървото с осемте йога клона. Дори искрената мисъл “Има ли нещо повече от това?” е мощна йога практика и тя се намира в крайника нийяма – това е предаването, бхакти. Както знаеш от уроците, тази проводимост в нервната система става “екстатична”, когато кундалини започне да се движи. Когато това се случва, ние наистина се свързваме през йога крайниците – тук, там и навсякъде.
Ако отрано участваме в ефективни практики по свързан, съгласуван с много клонове начин, тогава нашата нервна система ще се пречиства и отваря най-бързо. Това е важен принцип, който бива разпознат в основната стратегия на тези уроци – използване на една цялостна, обединена система от практики, имаща възможността за работа през колкото е възможно повече йога разклонения.
Самяма е една точка на отскок от осемте крайника. Това е нещо, което е различно от всеки един клон и може да се използва да пречиства и отваря нервната система. В “Йога Сутра” на Патанджали за самяма има цяла глава, наречена “свръхестествени сили”.
Самяма се дефинира като съчетание/свързване на последните три йога крайника, използвани с обект. И така, използвайки съсредоточено внимание (дхарана), медитация (дхияна) и дълбока вътрешна тишина (самадхи) с обект или с обекти, по специфичен начин, ние сме способни да развием свръхестествени сили, също наричани и сидхи. Патанджали ни казва, че самяма е по-лична, по-съкровена практика и води до “светлината на знанието”. Той също така ни казва да избягваме да бъдем разсейвани от преживяванията, които идват, когато правим самяма. Вече се занимавахме с това в уроците. Виждаме светлини или имаме някакви екстатични преживявания – трябва да си напомним лесно да се върнем към практиката, която правим. Правим така, защото преживяванията не придвижват напред нашия духовен напредък. Само практиките правят това. Същото важи и за сидхите, когато те се проявят. Както беше споменато назад в урок 76, ние правим самяма, за да увеличим и разширим чистото блажено съзнание и екстаза в нервната ни система и отвъд нея.
Ако дойдем до самяма, очаквайки да получим някакви сили за наша лична употреба, няма да получим много. Това е прелестта на самяма. От морална гледна точка, самяма е саморегулираща се практика. Зависи от наличието на вътрешна тишина. Няма вътрешна тишина, няма чисто блажено съзнание – няма и самяма. Не е възможно да правиш тази практика без поне малко вътрешна тишина в нервната система. Ако имаме малко самадхи, тогава също автоматично ще имаме някакви яма и нийяма, а също така и повече успех в самяма. Колкото повече самадхи имаме, толкова повече яма и нийяма ще имаме, а също и повече успех в самяма. Ако има много самадхи (първи етап на просветлението), ще има много яма и нийяма и много напредък в самяма. Крайниците на йога винаги са “закачени” един за друг по този начин.
Самяма работи върху най-дълбокото ниво на съзнание в нас и го придумва, склонява за пълна проява, давайки му поредица от канали, за да се придвижва в нервната ни система. Чрез самяма движим вътрешната тишина. Движим неподвижното, движим скалата на чистото съзнание. Всъщност, ние разширяваме скалата. Разширяваме я навън чрез нашата нервна система. С повечето практики ние работим отвън навътре. Със самяма ние тръгваме по другия път – работим отвътре навън. При повечето практики започваме с нашето ограничено его-Аз и влизаме навътре. При самяма започваме с нашия универсален божествен Аз и излизаме навън. Това е разликата между самяма и другите практики.
Когато съзнанието се придвижва навън чрез самяма, ние преживяваме повече отваряне и всичките ни практики се придвижват на по-високо ниво. Това е предимството от съчетаването на практиките и обединяването им в едно цяло. Всичко, което правим в йога помага на всичко друго, което правим в йога. По този начин йога практиките стават като спирала от екстатично блаженство, отиваща все по-високо и по-високо.
И така, докато продължаваме да правим практиките, които сме научили досега, ще имаме също възможността да добавим и практиката самяма, която отваря нервната ни система по още един начин. Предпоставките за правене на самяма не са толкова много. Тя е умствена процедура, така че няма физически предпоставки. Освен, ако не започнеш да летиш волно-неволно във въздуха – тогава трябва да вземеш нужните предпазни мерки. 🙂
Всеки, който медитира няколко месеца и преживява малко вътрешна тишина, може да прави самяма – с ефекти, пропорционални на количеството вътрешна тишина, установена в нервната система. Самяма разширява и стабилизира вътрешната ти тишина, така че тя е отлично допълнение към медитацията. В следващия урок ще разгледаме подробности за самяма практиката.
С осемте крайника на йога и със самяма ще разтопим мрака навсякъде. Хайде да го направим.
Гуруто е в теб.