Усъвършенствани Йога Практики – урок 132
От: Йогани
Дата: Петък, 5 Март 2004 16:53
ТЕМА: В&О – Какво е грях?
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Какво е грях? Дали това е състояние, което нямаме шанса да преодолеем без намеса от наше име на някой, който е ръкоположен? Ние грешници ли сме или сме божествени? Объркан съм.
О: Исус е казал: “Каквото посееш, това ще пожънеш”. На Изток този процес е оповестен с една дума, “карма”, което означава действие и последиците от него, включително скритите впечатления-отпечатъци (самскари – бел. моя), натрупани дълбоко вътре в нас през многобройни животи.
С йога практиките ние стимулираме естествените способности на нервната система да разтваря/стопява многото скрити впечатления/самскари от карма, съхранявани дълбоко в нас.
Ние преживяваме тези самскари като ограничения и наклонности в нашите мисли, чувства и действия. Тези впечатления са пречка да преживяваме истината вътре в нас. Тъй като започваме да ги изчистваме, опознаваме божествената истина вътре в нас и се освобождаваме от оковаващото ни влияние на нашите бивши действия. Тогава по естествен начин ставаме склонни към поведение, което не създава препятствия, които ще ни ограничават в бъдеще – действаме все повече и повече като канал на божествената любов. И така йога има пряко въздействие върху целия този процес на сеитба, жътва и скритите карма отпечатъци. Нищо от казаното не отговоря пряко на въпроса ти за греха. Първо исках да изложа практическите аспекти на ролята на йога. Действието, резултатите от него и средствата за разтваряне на оковаващите ни резултати от действието. Ето как се вписва йога.
Какво е грях? Ако погледнеш в речника ще видиш, че там се набляга върху негативните аспекти на “Каквото посееш, това ще пожънеш” и на кармата.
Грехът се дефинира като “Нарушаване на религиозен или морален закон, престъпление срещу Бог.”
Сеитбата и жътвата са единно нещо, всъщност са природен, естествен процес. Той просто се случва, когато действаме по начини, които или са в посока на, или са в посока, противоположна на пречистване на нервната система и изразяване на божествена любов. Това, което влагаме е това, което получаваме. Ако правим йога практики и благоприятстваме отварянето пред затварянето, даваме на себе си голямо предимство в този процес.
Грехът е стъпка извън естествения процес на “каквото посееш…” и кармата. Той е “нарушение”. Престъпление към кого? Грехът е оцветен с човешки предразсъдъци/присъди. Ако правиш така и така, правиш грях. Правиш лошо. Обиждаш Бога. Кой решава това? Най-често самите ние решаваме това чрез чувството за вина и срам от нашите действия. Може би сме били обучени и привикнати от други още от нашето детство да се чувстваме по този начин относно себе си. В нашето все още ограничено състояние на осъзнатост ние сме склонни да действаме по начини, които ни обвързват и в нашата съвест (божествения морал в нас) ние изпитваме угризение. Ако не се самоосъдим, другите със сигурност ще са тук, за да направят това за нас. Като ни осъждат, те поставят себе си в положението на посредници между нас и нашето спасение. И ето я, вече я имаш – психологическата структура, която обединява повечето организирани религии в света.
Концепцията за греха е човешко оцветяване на естествения закон, това е “прежда”, намотана около естествен процес. Той възниква от нашето чувство за вина и/или от мненията и отсъждането на някой друг. Ако прекалено се отдаваш на концепцията за греха, това може да доведе до чувство за безнадеждност и до нездравословна зависимост от другите относно твоето спасение, когато в действителност има само едно място, където ние някога ще намерим спасението – вътре в себе си.
Да очакваме някой друг, ръкоположен или не, да ни освободи от нашите грехове е формула за провал. Истинската религия не е бизнес сделка, където даваме това и получаваме онова. Не става по този начин.
Да се отдадеш на висок идеал е нещо друго. Това е нещо лично в твоето сърце, не е обект за контролиране или отсъждане от някой друг. Стига да пуснеш по-висш идеал дълбоко в сърцето си, твоята бхакти ще има велика пречистваща сила и ще те привлича към духовни практики.
Ако сме били тренирани да виждаме себе си като безнадеждни грешници, ще бъде разумно да преразгледаме това внимателно. Защото, ако не вярваш в своята собствена божественост, ще бъде трудно да намериш желанието, необходимо за да отпътуваш у дома. Да се отъждествим с грешници е етикет, който си поставяме самите ние, докато отъждествяването ни с божествени същества е човешко състояние, което може да се покаже и докаже/демонстрира и за което можем да заявим и да претендираме, че е наше.
Светците и спасителите през хилядолетията отново и отново са демонстрирали способността, която всички ние имаме – способността за човешко духовно преобразяване.
Сядането в медитация за първи път ще направи възможно да бъде разрушена илюзорната хватка на греха. Няма да ни освободи напълно от всички пречки в нас още на първия ден, но е началото на пътя, по който можем да пътуваме. Този път ще разкрие и прояви нарастваща божествена светлина, докато пречистваме и отваряме нервната си система все повече с всеки един отминал ден.
Гуруто е в теб.