Усъвършенствани Йога Практики – урок 131
От: Йогани
Дата: Вторник, 2 Март 2004 17:37
ТЕМА: В&О – Съгласуване на самбхави със спиналното дишане
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Сблъсквам се с проблем при едновременното правене на самбхави и спинално дишане. Мисля, че когато се концентрирам върху спиналното дишане очите ми не остават насочени към междувеждието. Очите ми отиват там, където отива вниманието. Ако правя единствено самбхави, нямам никакъв проблем. Но когато започна спинално дишане, понеже вниманието ми е в него, очите ми са склонни да “пътуват” по гръбначния стълб. Мога ли да си представям образа на гръбначния стълб между веждите, за да разреша този проблем? Ако се концентрирам върху физическата позиция на сушумна – очите ми не остават насочени към междувеждието. Би ли предложил начин за едновременното правене на тези две практики?
О: Това е добър, а и важен въпрос. Мисля, че мнозина имат същото това предизвикателство в една или друга степен. Едновременното протичане на самбхави и спиналното дишане е нещо, което се развива с времето. Това в началото е формиране на навик, а по-късно става много лесно поради нарастването на вътрешните сетивни преживявания, които привличат физическите очи и вниманието по естествен начин към тяхното оптимално функциониране за нарастване на екстаза.
Цял живот сме живели с внимание, минаващо през физическите ни очи. За да разширим нашите хоризонти в посока към вътрешния ни духовен живот, необходимо е да развием допълнителна способност – физическите ни очи да отиват на едно място, а вниманието ни да отива на други места. Да си представяш образ на гръбначния стълб в точката между веждите не постига това, макар да е умна идея.
За да изпълни функцията си при спинално дишане, вниманието трябва да пътува по физическата дължина на спиналния нерв (сушумна) от корена в перинеума до точката между веждите, отново и отново. Извършвано с дълги бавни цикли на дишане и други аспекти на практиката на спинално дишане, това предизвиква балансираното движение на прана в спиналния нерв и култивирането на цялата нервна система. В същото време физическите очи стимулират по физически начин неврологичните и биологичните процеси, които започват в мозъка и достигат надолу през спиналния нерв до корена.
И така – докато вниманието върви в синхрон с дъха в спиналния нерв, очите физически стимулират мозъка, което също така засяга целия спинален нерв чак до долу. Има и сбръчкване на веждите (леко придвижване на веждите една към друга), което също участва във физическото стимулиране на мозъка. Това е другата половина от самбхави. Единственото време когато самбхави изисква внимание, освен вниманието (за един къс момент – бел. моя), необходимо за физическото позициониране на очите е – когато вниманието се изкачи нагоре и отиде в (или през) точката между веждите. Но дори и това не е ангажиране на вниманието да минава през очите. Очите просто са си там, но ние не гледаме през очите. Гледаме през спиналния нерв, което е третото око в това място. При спинално дишане и в моментите когато фиксираме вътрешния си поглед през точката между веждите (като в йони мудра), не отвеждаме вниманието във физическите очи. Въвлечени сме във вътрешно гледане – физическите очи изобщо не се използват за вътрешно гледане. Очите заедно с челото изпълняват физическа функция, стискат/сгъстяват вътрешността на мозъка по определен начин – и това е всичко.
Това разделяне на вниманието и физическите очи е много важно за развиването на вътрешни духовни преживявания.
Когато Исус казва “Ако окото ти стане едно, твоето тяло ще се изпълни със светлина”, той е говорел за две неща: физическо центриране на очите и внимание в спиналния нерв, функциониращо през третото око. Тези двете, направени съвместно, изпълват тялото със светлина, веднъж след като се появи екстатична проводимост в спиналния нерв и се разпространи в останалата част на нервната система.
И така, как да постигнем това отделяне на вниманието от физическите очи? Сетивната обратна връзка е важен фактор за това. Екстатичните усещания вътре в тялото са най-добрата сетивна обратна връзка. Но какво да правим, ако все още нямаме вътрешна екстатична проводимост? Как в този случай да отделим вниманието от очите? Все още можем да използваме сетивна обратна връзка, за да разработим навика и разработването на този навик ще помогне да възникне вътрешната екстатична проводимост.
Избери предмет в другия край на стаята и го наблюдавай втренчено, без да мигаш. Не го изследвай и дори не го “виждай”. Просто постави погледа си върху него и го остави там. Докато правиш това, позволи на твоето внимание да се придвижи от междувеждието до перинеума. Не е трудно да се направи, нали? Сега продължавай да държиш погледа си върху този предмет и нека вниманието ти се придвижи от перинеума нагоре през центъра на твоя гръбначен стълб до точката между веждите. Не се притеснявай за дишането. Просто гледай предмета по описания начин и продължавай да движиш вниманието си нагоре и надолу вътре в спиналния нерв. Когато очите ти се отместят от предмета и ти забележиш това, просто без напрягане ги върни обратно върху него. Използвай стоящия пред теб предмет като зрителна обратна връзка. Със своето внимание отиди нагоре и надолу в спиналния нерв няколко пъти, без да сваляш поглед от предмета. Упражнявай се в това известно време, докато установиш, че можеш да движиш внимание нагоре и надолу в гръбначния стълб, без да сваляш поглед от този предмет твърде много. Ако очите или вниманието се отместят, тогава без напрягане ги върни обратно към задачата. Това е навик, който разработваш, много подобно на това да се научиш да потупваш върху главата си с една ръка, докато разтриваш кръгообразно корема си с другата ръка.
Продължи да правиш това упражнение, докато се научиш да движиш внимание нагоре и надолу по гръбначни стълб, и в същото време да поддържаш невиждащ втренчен поглед върху предмета. Предметът е твоята сетивна обратна връзка, която ти позволява да държиш очите си в едно място, докато вниманието ти се движи в друго място.
След като постигнеш добър успех в правенето на това, опитай го в истинско спинално дишане. Сбръчкването на веждите предизвиква усещане в точката между очите, което усещане също може да бъде използвано като сетивна обратна връзка за очите. Виж дали можеш да използваш това, за да насочиш затворените очи към центъра на междувеждието и нагоре, докато движиш внимание нагоре и надолу в гръбначния стълб. Това не е зрителна сетивна обратна връзка, така че в началото може да не я използваш толкова лесно, колкото беше с предмета в другия край на стаята. Но опитай. Ако е твърде голям скокът от използване на зрителен обект към истинско спинално дишане, тогава винаги е тук върхът на твоя нос или също така можеш да гледаш нагоре с полуотворени очи, така че да имаш някаква зрителна обратна връзка за самбхави по време на спинално дишане. Последните предложения не са идеалния вариант, но ако се нуждаеш от зрителна обратна връзка, тогава използвай ги, докато се почувстваш готов да ползваш като обратна връзка усещането за леко свъсени вежди.
В самбхави се нуждаеш от нещо, от което очите могат да получат сетивна обратна връзка, нещо към което можеш нежно да върнеш очите, щом осъзнаеш, че те са се отклонили другаде. Както споменахме – По-късно, екстатичното удоволствие вътре в тялото ти е това, което ще те накара да издигаш и центрираш очи. Засега използваме друга сетивна обратна връзка, която да ни позволи да тренираме очите и да ги отделим от вниманието, което се движи нагоре и надолу в гръбначния стълб.
Ако вниманието се съпротивлява да се върне отново към очите, докато правим всичките тези неща, не е толкова трудно да се справим и с това. Знаем как да се справяме със скитащото се внимание от обучението ни в медитация. Когато правим спинално дишане, вниманието ни може да бъде навсякъде – в очите, в мисли или в емоции, в магазина или дори в средата на галактиката. Навсякъде. Когато това се случва по време на медитация, какво правим? Просто лесно, без напрягане се връщаме към мантрата. В спинално дишане е точно същото. Когато вниманието ни отиде в очите или някъде другаде и забележим това, просто лесно, без да се напрягаме, се връщаме към спиналното дишане. Ако изгубим къде сме били в гръбначния стълб, няма значение. Не е необходимо да сме прецизни – не е задължително да започнем точно от мястото, в което сме се разсеяли. Просто подхващаме в синхрон с дъха. Ако в момента вдишваме, отиваме нагоре по гръбнака, ако пък издишваме – отиваме надолу по гръбнака. И продължаваме така. Когато вниманието отново отиде някъде другаде, щом осъзнаем това, просто отново подхващаме спинално дишане. Така ще се случва много пъти. Нормално е. Очите също ще се скитат много пъти. И това е нормално. Никога не се напъваме или борим за перфектност – такова нещо няма. Практиката работи най-добре тогава, когато се отнасяме ненапрегнато към нея и одобряваме, предпочитаме процедурата, която правим – щом осъзнаем, че сме я напуснали.
И така, сетивна обратна връзка за очите и ненапрегнато предпочитане да движим вниманието нагоре и надолу в гръбнака – това са ключовете да оформим и развием тези две отделни функции. Ще го постигнем бавно. Рим не е бил построен за един ден. В крайна сметка, ще правим много неща едновременно по време на спинално дишане. Те са навици, които развиваме един по един и които стават автоматични.
Някъде по пътя ще почувстваме известно удоволствие издигащо се от корена и нагоре по гръбнака. След това ще забележим, че то се влияе от самбхави. Също така ще забележим, че спиналното дишане се разпространява и нагоре, и надолу, и навсякъде в нас. Тогава тези практики ще имат една много приятна сетивна обратна връзка вътре в нас. Ще бъдем възнаградени с екстаз за това, че ги правим. Ще бъдем в състояние да се отзоваваме на екстаза с голяма леснина и тогава всичките елементи на практиката ще се превърнат в нещо, което извършваме неусетно и с лекота. Тази способност е вградена във всеки един от нас. И така, започваме в началото с каквато сетивна обратна връзка имаме в момента, знаейки, че цял нов свят ни очаква вътре. Преди да го познаем, нашето тяло ще се изпълни със светлина и ние ще бъдем къпани денонощно в екстатичното блаженство на Господ.
Гуруто е в теб.