Усъвършенствани Йога Практики – урок 122
От: Йогани
Дата: Петък, 20 Февруари 2004 11:10
ТЕМА: В&О – Свидетелстването
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Отдавна вече преминавам през процес, където просто не се отъждествявам с тялото. Не се идентифицирам с емоциите/възбуда или с усещанията/чувства. Нещо друго е емоцията, емоцията не съм аз. Понякога долавям емоция, опитваща се да се надигне, но точно тук не знам какво да правя с това, така че я пренебрегвам, не й обръщам внимание и тя си отива надалеч. Баба ми почина преди две седмици и това изобщо не ме разтревожи. Сигурно бях единствената по време на погребението, която се усмихва или през повечето време се опитва да не се усмихва. Моята котка, която е всичко за мен, моят най-добър приятел… моят компаньон… моята любов – мисля си, че започва да умира или умира бавно и просто не съм притеснена от това. Да, загрижена съм и малко притеснена, но не съм силно разтревожена. Това събитие промени нещата външно, но не и вътрешно. Мога да падна по стълбите и просто да се усмихвам, а не да се безпокоя. Може да бъда уволнена от работа, без да ми пука. Просто не съм привързана към нищо. Съвсем наскоро се почувствах сякаш съм изгубила оприличаването ми с моето име. Почти ме обиждаше да подпиша имейл или публикация с моето име. Това нормално ли е и нещо отделно от пратияхара ли е? Има ли етапи в това, така че да бъда подготвена за следващото, което ще дойде?
О: Благодаря ти много за написаното и споделянето.
Отговорът зависи от това, какво е твоето реално състояние и ще бъде направен според това как си стигнала дотам. Ако си медитирала и имаш това чувство за отделеност, обособеност в тихото свидетелстване, това е едно нещо. Ако си обособена, отделена от своя живот и от света – като психичен защитен механизъм поради някакво нараняване в миналото, това е нещо друго. Първото от споменатите две се дължи на пречистване в нервната система. Второто е издигане на съзнанието, за да избягва, за да стои настрана от някои подсъзнателни запушвания, които водят със себе си много мъка. Първото е отваряне нагоре (чувството за отделеност в тихото свидетелстване – бел. моя). Второто е затваряне – надолу. Чувствата за обособеност в двете ситуации може да изглеждат сходни, но не са. При определени обстоятелства дори е възможно и двете ситуации да се случат едновременно.
Ако това е пречистване на нервната система, пораждащо появата на вътрешна тишина, тогава нещото което трябва да правиш е да се ангажираш с духовни практики и с активност в живота. В крайна сметка нашето просветление не е за нас. То е за всеки друг. Първият етап на просветлението е възходът на растящата вътрешна тишина – временно обособяване, временна отделеност. Вторият и третият етапи са относно свързване с божественото, динамично нарастващо в нас и в другите (това е където екстазът и пратияхара се появяват, а не много преди това). Придвижването отвъд етап едно (вътрешна тишина/свидетелстване) не е бездеен процес, не е неправене на нищо. То включва възникването на преданост, вярност и страст и ангажира нашето чисто блажено съзнание в по-нататъшните процеси на просветление, които включват практики и участие в света. Това е естествена еволюция, част от която се състои в решението ни да участваме.
Предложение: Когато се появят емоции-възбуда, вместо да не им обръщаш внимание, обмисли да използваш процеса на бхакти, както е описан в урок 67 “Бхакти – науката за предаността” и в следващите уроци, дискутиращи по-фините и пречистени моменти на свидетелстване и бхакти, особено урок 109 “Бхакти, медитация и вътрешна тишина”. Те могат да ти дадат няколко съвета как да използваш по-добре твоето състояние на свидетел, за да преминеш към следващите стъпки. Връзката между свидетелстването и емоцията-възбуда е ключовата движеща сила в това.
Чистото блажено съзнание, тихият свидетел, не е докоснат от осезаемия свят, но това не е безгрижие. Точно обратното – вътрешната тишина е един безкраен извор на любов и състрадание и по естествен начин ни раздвижва да се заемем с екстатичните процеси в тялото и с любящо служене на другите. Може дори да се ядосаме и да се разкрещим в състоянието на свидетел – нервната система ще продължи да пречиства себе си. Въпреки, че тихият свидетел е върховният непоклатим и спокоен наблюдател, играта на просветление не е зрителски спорт – това е един от парадоксите на духовния живот. Докато чистото блажено съзнание не стане напълно присъстващо във всеки атом на творението, докато не стане постоянно свързването му с екстатичните процеси на създаване-творене (божественото вътрешно любене), не може да има завършек на просветлението. Ако искаме да преминем към висшите етапи на просветлението, ние трябва активно да участваме.
Така че, моето предложение е да видиш дали можеш да намериш желание в себе си да растеш оттатък етапа, където си. Всяко желание ще се сбъдне, ако ти избереш това, защото лесно можеш да преобразуваш емоцията в бхакти, когато си в положението на свидетел. Ако можеш – отгледай, развий това. Тогава ще откриеш, че ти е лесно да вършиш нещата – някои ежедневни практики, някакво служене, правенето на нещо за някой друг. Ако е трудно за теб да се “ангажираш”, тогава може би ситуацията е психологически по-сложна от естествен процес на пречистване в твоята нервна система, идващ и стимулиран от духовните практики. Или понякога може да има някаква нежност по време на свидетелското състояние (или при всяко състояние), в което състояние ние просто “оставаме и изчакваме да дойде благоприятния момент” – вид лекуване в това ново състояние на съществуване. Веднъж щом се настаним удобно там, където сме, тогава ще станем по-заинтересовани да преминем към следващата стъпка.
Каквото и да е основната причина на твоето свидетелстване, не ще те нарани свидетелстването да присъства в ежедневните ти практики – в медитацията и особено в пранаяма. Рано или късно тези двете по естествен начин ще те доведат до следващата стъпка.
Желая ти пълен успех, докато пътуваш по избрания от теб път.
Гуруто е в теб.