Усъвършенствани Йога Практики – урок 118
От: Йогани
Дата: Неделя, 15 Февруари 2004 14:00
ТЕМА: В&О – Силно пулсиране при медитация
За новодошлите се препоръчва четене от началото на архива, тъй като предишните уроци са предпоставка за този. Първият урок е “Защо е тази дискусия”.
В: Възможно ли е енергията да е спряла в моя слънчев сплит? Давам ти предисторията – изпълнявах практиките съгласно указанията два пъти дневно, за около два месеца. По време на дишането включвам самбхави и сидхасана. Не включвам мулабандха, тъй като открих, че не съм в състояние да поема дълбоко въздух без да отпусна заключването, а и правенето на мулабандха ме разсейваше. Ще се съсредоточа върху самбхави, докато то стане автоматично и след това отново ще опитам. Правя петнадесет минути пранаяма. По време на медитация стоя в сидхасана и медитирам двадесет минути.
Напоследък забелязвам по време на медитация много силно пулсиране в слънчевия ми сплит, което пулсиране ме разсейва от мантрата. Може да бъде доста силна серия от “мощни удари”. Много лесно се връщам обратно в мантрата, но при почти всяко дишане се разсейвам от силното дълбоко пулсиране. Пулсирането е най-силно, когато започна да издишвам (забележимо е при вдишване, а понякога и по време на пранаяма). Ако задържа след издишване, което направих, за да видя какво ще се случи – пулсирането стихва малко. Изглежда става по-силно по време на медитация и често го усещам и нагоре до ушите ми. Изобщо не отива под пъпа. Предполагам, не бих имал нищо против, ако мога да остана фокусиран върху мантрата, но пулсирането ме разсейва. Появата на пулсирането не беше следствие от започване на някаква нова практика, през целия период правех почти едни и същи неща. През повечето дни правя и малко йога асани преди пранаяма – йога няма никакво влияние върху пулса.
Не знам дали ще можеш да ми предложиш нещо. Мисля, че съм достигнал до точката на обсъжданото от теб блаженство, ако не беше този проблем. Ще оценя всяка мисъл която може да имаш и благодаря за отделеното от теб време и внимание.
О: Понякога подобно пулсиране може да се появи по време на практиките и да продължи няколко дни или седмици. Може да се случи почти навсякъде в тялото. Обикновено се успокоява и изчезва, когато нервната система се приспособи. Блокажът може да е в слънчевия сплит или може да бъде някъде другаде в надите (фините нерви). Предполагам, че пулсирането го няма в ежедневната дейност. Ако се появи там и не изчезне, направи си медицински преглед. Да не създавам паника, но не бихме искали да бъдем слепи за потенциални здравни проблеми.
Може да разгледаш отново урок 15 “Неспокойствие при медитиране” за физическите усещания, които може да се появят по време на медитация. Там има специфична техника за справяне с разсейващи физически усещания по време на медитация, която обхваща и разсейващото те пулсиране.
След като използваш метода в урок 15, ако пулсирането продължава да те разсейва, можеш да обмислиш да отстъпиш малко назад в пранаяма (и в сидхасана, и в самбхави, ако е нужно) за седмица или повече и виж дали това помага. След това когато симптомът отшуми, бавно се върни към сегашното ти ниво на практики. Самоопределяне на темпото, както знаеш (не спомена за йони мудра кумбхака – подразбира се, че и в нея също трябва да се върнеш назад, ако симптомите станат прекомерни).
Също така, можеш да правиш малко удияна (и да се научиш да правиш наули) като част от асаните преди пранаяма и медитация. Тези двете могат да помогнат да се изчисти слънчевият сплит. Ние ще правим наули (специално движение на коремните мускули) в уроците след седмица-две, а след това и друга физическа техника, по-горе, която ще докара енергия нагоре през слънчевия сплит и гръдния кош. Така че, ще работим върху това от още няколко ъгъла.
За мулабандха – не е необходимо да я поддържаме заключена през цялата пранаяма. Тя по естествен начин ще премине през свой собствен модел на пулсации при появата на твоята вътрешна духовна биология. Да, наистина е разсейващо, когато мулабандха оживява. Но разсейването постепенно се превръща в екстатично блаженство, когато се появят вътрешните процеси в нас. Това е част от цялостния процес.
Първото нещо е да постигнеш комфорт в практиките си и това може да означава временно да отстъпиш назад в споменатите неща, докато преминеш през тази неравност по пътя. Зависи от самия теб.
Истинските йоги и йогини са жадни да останат на “водещия ръб” на тяхното пътуване и аз ти се възхищавам за това. Твоята бхакти е страхотна. Но бихме искали да избегнем превръщането му от водещ в кървящ ръб. Трябва да бъде забавно. С времето става много повече от забавно. Става неизчерпаема и неизмерима радост.
Гуруто е в теб.